2020


Вестник “Труд”
23 март 2020 г.

 

 

Проф. д-р Димитър Димитров, ректорът на УНСС, пред в. „Труд“: „Мислим за онлайн изпити и кандидатстудентска кампания“

Гарантираме, че учебната година ще стартира нормално от 1 октомври без никакви сътресения

Само за един уикенд УНСС въведе изцяло онлайн обучение за своите двайсет хиляди студенти. Разговаряме с проф. Димитър Димитров как в извънредни условия за толкова кратко време е направена гигантската крачка към дигитализацията, за която толкова отдавна се говори. Оказва се, че във времена като днешните се преодоляват психологически бариери само за дни, а образованието е системата, откъдето идват добрите новини в смутни дни.

– Проф. Димитров, внедрихте платформа за онлайн обучение на всички в УНСС за 48 часа. Разкаже повече подробности?
– Оказа се, че е възможно, даже ние самите бяхме приятно изненадани от ефекта, който се получи. Нашият университет от много години инвестира в електронизацията или по-точно в дигитализацията на обучението и на всички административни услуги, които предоставя на студентите и кандидат-студентите. Извънредната ситуация беше импулсът, който ни накара много бързо да направим крачка напред и то огромна крачка. Винаги е имало някаква психологическа бариера пред използването на нови методи за обучение. Всъщност тази криза отвори пред нас възможности, за които не сме си и представяли, че ще бъдат възможни. На базата на нашата техническа инфраструктура и интернет комуникации близо седмица преди да бъде обявено извънредното положение обсъждахме как да продължим нататък. Алтернативите бяха още няколко неучебни седмици с удължаване на семестъра, или гигантски скок към дигитализацията на висшето образование, към която се стремим отдавна. Затова още в деня на обявяването на извънредното положение с решение на ректорския съвет и с моя заповед решихме да въведем изцяло онлайн обучение за всичките ни 20 хиляди студенти и близо хиляда преподаватели и то без преход, без адаптация, а направо от 16 март да започнат занятията. Буквално за 48 часа нашият екип от специалисти и преподаватели по информационни технологии успя да направи този преход. Това ни позволи да виртуализираме обучението. Както каза един колега – преместихме се от нашия физически адрес в нашия нов дом в облака.

– Коя платформа избрахте?
– Стартирахме облачно обучение, базирано на продукта на Microsoft Teams. Искам специално да отбележа големия ентусиазъм и дух, които проявиха всички мои колеги и да ги поздравя за упоритостта, взаимопомощта и искреното желание да се справят с този проблем. Не може да си представите какво жужене беше в социалните мрежи миналата събота и неделя. Някои преподаватели вече бяха използвали продукта в свои проекти, други тепърва започваха. Същевременно колегите от университетския IT център стъпка по стъпка въвеждаха нови и нови елементи от виртуалната учебна среда. И невероятното за мнозина се случи. Така от 16 март УНСС започна изцяло онлайн дистанционно обучение във виртуални класни стаи. Разбира се, в началото имаше известни технически проблеми, но колегите успяха да се справят. Създадохме специална група за реакция, която много бързо намери решение на всички възникнали въпроси, но те не бяха съществени – един си забравил паролата, друг не прочел указанията, публикувани в нашия сайт, но това вече отмина. Всички са много ентусиазирани, включително и студентите, които се включиха много бързо в учебния процес и то с голямо желание. Тук искам да отбележа и ролята на Студентския съвет на УНСС. През цялото време използвахме социалните мрежи за комуникация. Мисля, че в момента сме единственият университет в България, който провежда нормални учебни занятия в пълен обем и без никакво прекъсване.

– Какви ще са ползите за висшето образование у нас, въпреки извънредното положение?
– Оказа се вярно, че всяка криза дава възможности. Пред нас се отвориха не само нови възможности, а буквално един нов свят. УНСС е участвал в различни международни проекти, свързани с дигитализацията на обучението. Но даже и колегите, които пряко се занимават с тях, са разглеждали това като нещо далечно, в рамките на близките пет-шест години. Винаги сме си мислили как това ще се осъществи, и то извън рамките на нашите нормални учебни занятия в физическите класни стаи. И изведнъж кризата ни накара да действаме много бързо. Платформите, с които разполагаме, дават много нови възможности – нов тип учебни материали, използване на мултимедия, електронни ресурси, достъпни за голяма аудитория. Аз лично се включих през последните два дни в няколко виртуални лекции и упражнения на различни колеги от различни потоци и групи, за да видя как вървят нещата. Един преподавател може да се включва в няколко потока, няколко преподаватели да говорят и да се включват в един поток, буквално нов свят. Много от колегите започнаха да питат как да трансформираме този гигантски технологичен и културен скок, който нашият университет направи, в бъдещата си работа с българските и чуждестренните студенти. Така че пред висшето образование се откриват много нови възможности, стига да сме в състояние да ги използваме.

– Как ще се развият университетските мрежи в новите обстоятелства?
– Само преди 20 дни УНСС, заедно с пет европейски университета, кандидатства за проект, свързан с европейските мрежи от университети. Нашите партньори са много уважавани бизнес университети с подобен на нашия профил – Икономическият университет във Виена, Университетът в Тилбург, Холандия, и др. Проектът предвижда такива неща, за които говорим – виртуален кампус, виртуален обмен на студенти и преподаватели, дигитализация на всички образователни ресурси, европеизация на образованието и социално партньорство. Имах опасения как би се реализирал такъв проект, но сега съм оптимист, че това може много бързо да стане и ние го показахме в реална среда. Разбира се, предстои ни още работа. Много важна е ролята на Министерството на образованието и науката в този процес. Необходимо е университетите да бъдат целево подпомогнати с финансови и материални ресурси за дигитализацията на обучението, за създаването на нови дигитални учебни материали и технологии и това трябва да стане много бързо, защото ни предстои кандидатстудентска кампания, нова учебна година. Дигитализацията е инвестиция в бъдещето и УНСС все повече върви към дигитален университет.

– Разкажете ни повече за директния достъп до съответните „виртуални аудитории“ за преподавателите и техните студенти?
– Преди 30 години, за да си види разписанието на лекциите и упражненията, студентът трябваше да обикаля университета, за да намери на коя стена е залепен неговият график. Сега разписанието е качено на сайта и студентът по името на преподавателя или дисциплината може бързо и лесно да намери къде има занятие, може да го провери и през мобилния си телефон. От една седмица се добави една нова функционалност с огромно значение – по същия начин студентът може да си намери разписанието на сайта с неговия график, но там вече има и бутон „онлайн обучение“. В съответния ден и час той кликва върху бутона и влиза в неговата виртуална класна стая, създадена автоматично в платформата. Освен това 15 минути преди започването на лекцията студентът получава автоматично известие по имейла си за предстоящата лекция. Само трябва да използва своя специално генериран имейл адрес – всички студенти в УНСС имат такива имейли още при приемането им в университета, и паролата за сигурност и с два клика е вътре, заедно с преподавателя и колегите си. Когато обучението започне, всички могат да се виждат и чуват едновременно. Преподавателят има много възможности – да дава домашни работи, да показва своята презентация и едновременно с това да говори, да рисува и чертае от своя компютър вкъщи. Същото могат да правят и студентите – да участват в дискусията, да презентират своите курсови работи, да говорят помежду си, да изпращат съобщения, да качват електронни ресурси от преподавателя точно в тази класна стая, която ще бъде използвана точно от тази група студенти. Платформата дава пълни възможности и за контрол – колко време е продължила лекцията, кой студент е присъствал във виртуалната стая, може да се прави запис, да се подготви информация, например за ректора, как са протекли учебните занятия в целия университет. Могат да се създават и по-малки групи, които да се интегрират в други потоци. Най-важното е, че този начин и форма на обучение ентусиазират и студентите, и преподавателите. Отново искам да изразя моето уважение и поздравления към цялата академична общност на УНСС за това, което успяхме да направим за толкова кратко време.

– Ще минете ли и по-напред, като осигурите отворен достъп до онлайн ресурсите на УНСС?
– И сега има отворен достъп до нашата библиотека. Много електронни ресурси и регистри са достъпни за всички. Необходимо е да се намери балансът между авторските права и възможностите за използване на учебна литература, така че за нас в момента това не е проблем. Трябва да решим въпроса с използването на някои платени бази данни на световни референтни организации, тъй като сега достъпът е само от сградата на УНСС, но това технологично е възможно. Обмисляме и как да споделим част от облачните ресурси, с които нашият университет разполага, в рамките на нашия Център за големи данни.

– След като няма да има предварителни кандидатстудентски изпити, как ще се промени кампанията в УНСС? Как могат да се променят изпитите – възможно ли е да е бъдат само онлайн?
– През следващите няколко дни ще търсим решение на следващото предизвикателство – кандидатстудентската кампания и кандидатстудентските изпити. Наложи се да отменим предварителните кандидатстудентски изпити, няколко олимпиади и състезания за средношколци, Дни на отворените врати, участие в кандидатстудентските борси и други традиционни начини за провеждане на кандидатстудентска кампания. Изходът отново е в дигитализацията. Кризата с коронавируса ще ни накара да минем към изцяло онлайн кандидатстване, записване, плащане и виртуално обучение. Много усилено обсъждаме вариантите как в социалните мрежи да направим нашата кандидатстудентска кампания. Този инструмент и досега беше използван, но вече се налага да променим мащаба на неговото използване. Мисля, че интересът на кандидат-студентите към УНСС ще бъде още по-голям. Достатъчно е да покажем в реално време как се извършва обучението в новите виртуални класни стаи и с новите технологии. Всички колеги са много активни и в социалните мрежи, и в предложенията, които имат за успешна кандидатстудентска кампания. Отново искам да подчертая ролята на Министерството на образованието и науката за улесняване на тези процеси, за промяна в нормативната база, за облекчен достъп на преподаватели, студенти и кандидат-студенти до електронни подписи и други подобни начини за идентификация. Ние сме готови да направим нашите предложения в тази посока. Засега не сме се спрели на конкретно решение за онлайн изпити. Този проблем е свързан и с обучението в момента – има нужда от контролни, семестриални изпити, държавни изпити, изпити за докторанти. Но съм сигурен, че скоро ще намерим решение – отново с колективния ум на академичната общност на УНСС и на нашите партньори от бизнеса. Ще са необходими и промени в нормативната база. Иначе и със сегашната онлайн платформа, която използваме, изпити са възможни, както и презентацията на студентите и оценяването на техните курсови работи.

– Колко кандидат-студенти очаква УНСС?
– През последните няколко години имаме около 5000 кандидат-студенти – повече, отколкото са местата по държавна поръчка. УНСС винаги е запълвал държавния прием, имаме и значителен дял платено обучение. Тази година Министерство на образованието намали бройките за държавна поръчка много рязко, с около 40 процента, което ще ни създаде допълнителни затруднения със субсидията от държавния бюджет. Но от тази гледна точка броят на кандидатите ще бъде по-голям от местата за държавна поръчка и очакваме долу-горе същия брой кандидати. Защото УНСС може да гарантира, че учебната година ще стартира нормално от 1 октомври без никакви сътресения. Показахме го на практика в този труден момент.

– Как ще се променят събитията за честванията на 100-годишнината от създаването на университета?
– От няколко месеца подготвяме честванията за 100-годишнината от създаването на нашата Алма матер. Организационният комитет, създаден с моя заповед, изготви подробен план за много събития, които за съжаление бяха отменени. Кулминацията на честванията е предвидена за 21 май. Надявам се дотогава кризата да е преминала. Не сме се отказали да отбележим по достоен начин първото столетие на УНСС. Искаме да покажем, че сме достойни следовници на нашите първостроители, които могат да продължат тяхното дело и през следващия един век. Само един пример ще дам – планирали сме серия от публични лекции на няколко от сегашните министри, които са възпитаници на УНСС. Но ще трябва да ги направим във виртуалните зали. Много и от другите събития, посветени на юбилея, като конференции, кръгли маси и дискусии вероятно ще бъдат виртуализирани, така че ще се справим. Нека да отдадем заслуженото на колегите, които тази седмица решиха толкова много въпроси с облачното обучение. Сигурен съм, че още от следващата седмица ще имаме нови модерни дигитални решения за бъдещето на нашия университет.

Нашият гост
Професор Димитър Димитров е роден през 1963 г. в Ямбол. Завършва ВИИ “Карл Маркс” през 1988 г. Преподавател е в катедра “Национална и регионална сигурност” от 1994 г. Научен секретар на катедрата от 1996 до 2007 г. Ръководител на катедра “Национална и регионална сигурност” от 2007 г. Член на Академичния съвет и на Комисията по етика на УНСС. Стипендиант на фондация “Фолксваген” и фондация “Форд”. През 1997 г. е на специализация по проблемите на гражданско-военните отношения в Университета в Грьонинген, Холандия, а през 2000 г. специализира по въпросите на конверсията в Международния център за изследване на конверсията в Бон, Германия. Начело на УНСС от края на 2019 г.

Лилия Ангелова

 


в. „Аз-Буки“, брой 11 2020  

 

Проф. д-р Димитър Димитров – ректор на Университета за национално и световно стопанство, пред в. „Аз-буки“: Европейските мрежи са еърбъс в образованието

Университетът не е просто висше училище, в което само се преподава. Трябва да има и развитие и студентите го оценяват

Проф. Димитър Димитров е ректор на УНСС от декември 2019 г. Бил е ръководител на катедра „Национална и регионална сигурност“ и декан на факултета „Икономика на инфраструктурата“ в УНСС. Има 104 научни публикации, автор и съавтор е на 16 монографии, 4 учебника и на учебни помагала. Участва в 59 научни проекта, от които 18 международни. Член е на мрежата от експерти на Стокхолмския институт за изследване на проблемите на мира.

Г-н Ректор, създаден преди 100 години като Свободен университет за политически и стопански науки от известни учени, политици, общественици, вложили и лични средства, какво е днес Университетът за национално и световно стопанство? – За мен УНСС е достойно продължение на делото на тези уникални личности, създали университета преди 100 години. Искали са да създадат университет на свободния дух. Затова проф. Стефан Бобчев и кръгът около него, който решава да осъществи тази идея, през 1920 г. пристъпват към действия, влагайки много усилия, лични средства, дори са взимали заеми. Техният пример е на изключително ниво, а това прави сравнението трудно. Особено личността на проф. Стефан Бобчев – първи ректор и основател на Свободния университет. Но всички ние, които сме допринесли с нещо за развитието на университетската идея, вървим по техния път.

– „Ако искате да управлявате добре, трябва да измервате това, което правите. И това е смисълът на Рейтинговата система.“ Това казахте при връчване на наградата на УНСС за най-престижно висше икономическо училище. Има ли академичната общност на Университета доверие в Рейтинговата система? – Това са думи на Питър Дракър (американски специалист по теория на управлението и бизнес мениджмънта – б.а.). Според него няма как да управлявате, ако не знаете къде искате да стигнете. Навярно ще продължим да намираме детайли в Рейтинговата система, които изкривяват в известна степен картината, но тя дава възможност да се види накъде вървим. Ако се освободим от пристрастията, трябва да признаем, че тенденциите са устойчиви. Всяка година едни и същи университети са водещи в определени професионални направления. С други думи, тази система за измерване не допуска случайности. В началото, когато се въведе Рейтинговата система, а преди това започна работа и Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), не липсваха отклонения от нормалната логика – например измерваше се дали дадено висше училище има достатъчно голяма учебна площ, и от това произтичаха високи оценки. Но постепенно и от НАОА, и от Рейтинговата система, и от МОН нещата се изчистват. Казано по друг начин, „дребнотемието“ отстъпва и предлаганите картини на състоянието на професионалните направления, на отделните висши училища и системата на висшето образование, като цяло, се прояснява. Въведоха се критерии, които ни оценяват отвън, и те са безспорни – реализацията на студентите, нивото на безработица, заплатите на младите специалисти. С други думи, може да имате достатъчна учебна площ, но да нямате студенти или бизнесът и администрацията да не признават професионалната подготовка на младите специалисти, заплатите им да са ниски, да не работят по специалността, която са завършили, и т.н. Тоест измерванията станаха по-комплексни и систематизирани.

– Имахте среща с ръководителя на екипа, който извършва замерванията за Рейтинговата система. Какво си казахте с него? – Разговорът беше изключително конструктивен и диалогичен. И двете страни потвърдихме, че ако има различни виждания за начина на оценяване, винаги може да си комуникираме.

– Но без елемент на „напасване“? – И дума не може да става за това. Много от показателите са обективни. А някои от тях, най-вече външните, не могат да се „управляват“ от университетите – например стартовата заплата на младите специалисти, безработицата и т.н. Всъщност всичко това зависи от нас, но през тези години, когато сме обучавали младите хора. После пазарът на труда си казва думата. Резултатът се проявява чрез работодателите. Доволен съм, че УНСС получи наградата за най-престижен университет, което е едно признание именно от работодателите.

– Ще видим ли УНСС в списъка на изследователските университети? – Винаги съм изповядвал философията, че университетът не е просто висше училище, в което само се преподава. Трябва да има и развитие и студентите го оценяват. Оценяват, когато имате проект с постижения и резултати и вие споделяте с аудиторията как сте ги постигнали, какви методи сте използвали и че всичко това е следствие от вашата работа през последните месеци, а не от учебник, написан преди години. Безспорно бихме искали УНСС да се нареди сред изследователските университети, но зависи и от критериите.

– Имате основание, изпълнявате проект за център по компетентност. – Говорите за „Дигитализация на икономиката в среда на големи данни“. Проектът се изпълнява от мрежа от университети и от JRC (Съвместния изследователски център) на Европейската комисия и се финансира по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. УНСС е координатор. Има голям потенциал в проекта и неслучайно всички, включително и представителите на бизнеса, са впечатлени от него. Според мен най-важното е как ще използваме този изключително важен инструмент.

– Г-н ректор, използвахте думата „университетска мрежа“. Един университет не може да бъде видим в Европа и света, ако не е част от такива мрежи. Има ли подобна перспектива за университета, който ръководите? – Преди дни изтече срокът за кандидатстване по европейски проект за изграждане на университетски мрежи. Участваме в консорциум с още 6 европейски университета. Подготовката за нашето включване започна още при предходното ръководство на УНСС. За нас остана задачата да продължим усилията в тази посока. Но да не се хвалим предварително. Важното е, че политиката на ЕК в това отношение разкрива огромен потенциал пред университетите. Перспективата е да си синхронизираме учебните програми, да разменяме преподаватели, студенти. Европейските университетски мрежи поставят на ново, качествено равнище взаимодействието между висшите училища в ЕС. Специалистите наричат тези мрежи еърбъс в образованието, който се прави основно от 4 големи европейски държави, но има и много поддоставчици. Когато един университет стане част от европейска мрежа, тогава и студентите, и преподавателите ще се почувстват като европейски студенти и преподаватели и материалната база и постиженията в науката ще бъдат на съвършено друго ниво. Не намирам нищо нередно в това, че българските университети останаха извън първите 17 мрежи. Необходимо ни е време да съберем сили, ако искате – и самочувствие и опит, за да спечелим такъв проект с европейско финансиране.

– Вашият коментар за предлаганите промени в Закона за висше образование? – Не виждам нищо смущаващо в това, че се следва посока за известна регулация, например в разрастването на университетската мрежа и на отделните вис­ши училища по професионални направления, които не са характерни за тях. От друга страна, държи се и сметка за регионалното измерение на висшите училища. Надявам се до една година да бъде приета картата на висшето образование. Намирам за положително и намерението да се подобри връзката на държавата с висшите училища, които се финансират от държавния бюджет. Когато посоката е уточнена и има комуникация и чуваемост, е по-лесно и за двете страни.

– А един преподавател – една акредитация? – Поддържам отдавна тази теза. Често се шегувам, че други висши училища си правят реклама с това, че в тях преподават учени от УНСС или от Софийския университет. Използват се марката и престижът на едно висше училище и се трупат дивиденти от друго. Не е добре преподавател, който е на основен трудов договор в един университет, да работи на практика за конкуренцията.

– И още една тема от дневния ред – за партньорството висше и средно образование. Новият закон даде открит лист за такова партньорство. УНСС е сред висшите училища, които от години правят състезания за средношколци, например „Икономикс“. – Започнахме преди години с инициативи за популяризиране на Университета, за привличане на мотивирани кандидат-студенти. Затова решихме да покажем на средно­школците чрез състезания и олимпиади кои сме, какво представлява нашият университет. Специално инициативата „Икономикс“ се разви много, прерасна в национално състезание благодарение на проф. Даниела Фесчиян. Тя направи немалко за създаване на Асоциацията на икономическите училища в България. Провеждат се и други подобни състезания – по финанси и счетоводство, по приложна информатика и статистика. Преди дни бяхме гости на XXI международен панаир на учебно-тренировъчните фирми, а наши преподаватели бяха организирали студенти да оценяват фирмите като клиенти. Изключително съм впечатлен от ентусиазма на младите хора, създали учебно-тренировъчни фирми. Взаимодействието на УНСС със средното образование е традиция. А новият закон ни отваря вратите за още по-тясно сътрудничество. Това ще ни улесни много. Процесът е двустранен. Не само училищата има какво да научат от нас, но и ние има какво да научим от тях. В професионалните гимназии работят специалисти, които биха могли също да ни подскажат какво да променим например в нашите програми. И това ноу-хау с учебните фирми може да стартира в училище, а да завърши в университета.

– Наскоро деканът на вашия Юридически факултет доц. Захари Торманов и главният прокурор Иван Гешев подписаха споразумение за стажантски програми на студенти по право. Отворени ли са държавните институции и бизнесът за стажове на студентите от УНСС? – Юридическият ни факултет има много добри позиции в правната система и тя предлага отлични възможност за нашите студенти. Вече втори месец (откакто съм ректор) имам срещи с представители на бизнеса и на държавната администрация, свързани с възможността не само да приближим образованието до практиката, а да намерим пресечната им точка. Студентските стажове не трябва да се ограничават със запознанството с дадена институция, без младият човек да има реална работа. Идеята е за по-дълъг стаж, вграден в учебния процес. Да хванем в една верига катедрата, студентите и менторите от съответната организация. При всички разговори срещам разбиране за подобен подход. На ход сме ние – как организационно да се подредят нещата. Добрият пример е телевизионната академия, която създава БНТ заедно с УНСС и още няколко университета. Студентите се обучават при нас. Преподавателите им дават задачите, а в телевизията бъдещите журналисти извършват практически дейности, по които след това ги изпитват. Убеден съм, че това е работещ модел, който е приложим и в други сфери и ангажира всички страни – и студенти, и преподаватели, и работодатели.

– Да се върнем на юбилея. Убедена съм, че празничният календар е много богат. – Предвидили сме много конференции, форуми, срещи. Подготвяме и три юбилейни издания. Първото е Енциклопедичен сборник на УНСС, събрал биографиите на видни българи – министър-председатели, министри, председатели на комисии в Народното събрание. Всички те са възпитаници на УНСС и наши преподаватели. Техният брой е впечатляващ. Второто издание е алманах, а третото – история на УНСС. И от трите издания обществото ще научи много за нашата територия на духа.

– Марка ли е Университетът за национално и световно стопанство? – Определено е марка и ние искаме да я защитаваме, поддържаме, развиваме. Винаги ме зареждат положително срещите с наши възпитаници, а те са навсякъде. Марката наистина е марка и тя отваря врати навсякъде. Едва ли има повече от десет университета в света като УНСС, които имат президент на Международния валутен фонд – завършил университета и преподавал в университета. Това е доц. Кристалина Георгиева.

Интервюто взе Татяна ДИКОВА


Програма “Хоризонт”, Преди всички

6 март 2020 г.

Проф. Димитър Димитров – ректор на Университета за национално и световно стопанство, коментира вчерашните разговори между руския и турския президент за ситуацията в сирийската провинция Идлиб

„Това е едно от поредните споразумения, опитващо се да реши конфликта или поне да го намали. Това е една многоходова, многопластова комбинация  – игра, дипломация между двете държави, която включва много други аспекти. Така професор Димитър Димитров, специалист по национална сигурност и ректор на Университета за национално и световно стопанство, коментира вчерашните разговори между руския и турския президент за ситуацията в сирийската провинция Идлиб и постигнатата договореност за прекратяване на огъня. Проф. Димитров беше скептичен доколко ситуацията в Идлиб, която турският президент Ердоган изтъкна като причина да пусне мигрантски поток към границите на Европейския съюз, ще се отрази директно на процесите на турско-гръцката граница, но все пак изтъкна, че напрежението ще намалее:

„Не знам дали ще е толкова пряка връзката, но това беше използвано като част от предпреговорния процес, за да се постигне това споразумение… Турция използва много инструменти и се опита да играе с картата с мигрантите…В Турция няма случайни неща и в репортажите, които излизаха предишните дни, стана дума, че много от кметствата са извозвали безплатно тези мигранти. Виждаме, че не всички тръгнаха, има някакъв контрол върху този процес, но той беше използван, за да се влияе пряко върху политиката на Русия и за да се постигнат по-добри преговорни предимства в тези тежки разговори“, коментира проф. Димитров.

Анализаторът Михаил Кръстев, от „Консерваторъ“, изтъкна, че водеща роля при преговорите изглежда е имал руският президент Путин, а постигнатото от Ердоган не е много:

„Руският президент Владимир Путин като че ли е водил тези разговори, не случайно те продължиха толкова часове, над 5 часа – симптоматично за това, че преговорите са били трудни. И резултатите от тях като че ли не устройват напълно турската страна, тъй като преди ескалирането на конфликта в Идлиб през последните месеци, Турция беше в по-добри позиции, отколкото излиза след тази сделка.

Да, има е договаряне на прекратяване на огъня, да, има договаряне на една зона – не бихме могли да кажем „демилитаризирана“, но все пак зона, в която да се върнат част от бежанците, които тръгнаха от Идлиб към турската граница, но тази зона е далеч по-малка отколкото се предвиждаше в споразумението от Сочи от 2018 година. Тоест Турция продължава да губи тази шахматна битка на сирийска територия и постепенно отстъпва с няколко хода назад“, коментира Михаил Кръстев.

„Това, което е постигнато като резултат, всъщност говори, че споразумението закрепва това статукво, което е постигнато в момента“, смята проф. Димитър Димитров:

„Сирийската армия напредна, завладя стратегически градове, височини магистрали, установи контрол върху някои стратегически пътища. И всъщност споразумението казва  – на границите на съприкосновение, там се спира огънят от снощи от полунощ  – тоест няма да има изтегляне, няма да има преначертаване на нови зони, ще продължат тези преговори. Всъщност Сирия си осигурява контрол върху важна стратегическа магистрала, която беше проблемна доскоро. Разбрахме, че ще има съвместно патрулиране на руски и турски патрули в тази 6-километрова зона  – от едната и от другата страна, което наистина повече укрепва позициите на Москва“, обясни Димитър Димитров.

Според анализаторите конфликтът в Сирия е далеч от трайно решение. „Моята прогноза е, че скоро няма да приключи – говорим за деескалация, говорим за намаляване на конфликта, облекчаване на страданията на бежанците, но цялостно няма да бъде решен“, обобщи проф. Димитров.

Интервютата и репортажа чуйте от звуковия файл. 
 

 


БНТ, Сутрешен блок
25 февруари 2020 г.
 

УНСС на 100 години

Интервю на проф. д-р Димитър Димитров – ректор на УНСС

Катедрата по счетоводство и анализ в УНСС отбеляза своя вековен юбилей, а след 3 месеца ще отбележи 100-годишнина и самият университет. По този повод гост в студиото на Сутрешния блок беше ректорът на висшето икономическо заведение проф. д-р Димитър Димитров.

 


Програма “Хоризонт”                                                                  

9 януари 2020 г.

Проф. Димитър Димитров: Конфликтът между САЩ и Иран е прокси война

 

Протести в Иран след убийството на генерал Касем Солеймани

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Конфликтът между САЩ и Иран няма да ескалира. Прогнозата е на ректора на Университета за национално и световно стопанство проф. Димитър Димитров.

“Наблюдаваме интересна ситуация. Виждате, че има напрежение между Съединените щати и Иран, но всъщност конфликтът е в Ирак, което ни поставя пред ново разглеждане на тези конфликти. Двете страни реагираха по някакъв начин. Дълга поредица от събития, които се случиха, но много предпазливо. И моята оценка е, че нещата няма да ескалират по-нататък”, посочи той в предаването “Хоризонт до обед”.

Подготовката на сериозен военен конфликт с много активности в него, с използване на много сериозна сила иска много сериозно планиране и логистика, изтъкна проф. Димитров.

В дългосрочен план според него може да се очаква засилване на санкциите срещу Иран от страна на САЩ, което може да засегне и български фирми и партньори на български фирми.

“В дългосрочен план вероятно ще има промяна на обстановката, но не в този смисъл, който сме свикнали – с ракетни удари, с бомбардировки. Пак искам да подчертая, че конфликтът е нещо като прокси война и се води в Ирак, има ограничени удари в Ирак, не директно между Съединените щати и Иран.”

На фона на днешния Консултативен съвет по национална сигурност Димитров отбеляза, че трябва да се мисли по-скоро за дългосрочните последици, отколкото за непосредствен военен конфликт.

Демографските проблеми водят и до намаляване на броя на кандидат-студентите, коментира още ректорът на УНСС. 

“В същото време министерството на образованието и в съответствие със Стратегията за висшето образование редуцира бройките по такъв начин, че да останат професионални направления в тези университети, където наистина има добро качество. Това е базирано на много сериозна система от показатели и индикатори. УНСС е един от тези университети в областта на икономиката, публичната администрация, медиите, политологията. Така, че ние сме спокойни за това.”

Има достатъчно средства за научни изследвания, каза още проф. Димитров, който очерта и проблемите.

“Но понеже ние сме университет, който е доста ангажиран с много студенти, с доста сериозно учебно натоварване на преподавателите, не остава време да се тръгне към кандидатстването за подобни проекти, а такова кандидатстване иска участие на 7-8 партньора обикновено, голям екип от 20, двайсет и няколко човека, които няколко месеца да работят, за да създадат проекта, с който да кандидатстват и шансът да спечелят не е голям, защото кандидатстват много университети.”

Цялото интервю на Таня Милушева с проф. д-р Димитър Димитров в предаването „Хоризонт до обед“ можете да чуете в звуковия файл.

 

 

 

 

Вестник „24 часа“

7 януари 2020 г.

Проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство: Студентите да минават през големи компании като част от обучението

2020-01-07 01:58:06

Студентите искат по-добра комуникация с ръководството заради общежитията, затова ще има главен секретар по техните въпроси
И бизнесът трябва да казва необходима ли е промяна в учебните програми на университетите
При по-малък прием трябва да търсим резерви в чуждестранните студенти и работа по големи изследователски проекти
Престижът ни е заради производството на качествени специалисти и научни изследвания
Студентите и преподавателите ще почувстват, че са част от европейското образователно и изследователско пространство, включвайки се в мрежи
Надявам се за 100-годишнината на университета на 21 май да открием новия корпус


• Завършил е икономика и управление на промишлеността във ВИИ „Карл Маркс” през 1988 г.
• Професор е от 2012 г.
• От 12 години е ръководител на катедра „Национална и регионална сигурност”
• Декан на факултет „Икономика на инфраструктурата”
• Ръководител на единствената в света международна магистърска програма по ядрена сигурност, създадена със съдействието на Международната агенция по атомна енергия
• Избран е за ректор на 18 декември т.г.

– Проф. Димитров, заглавието на концепцията за управлението ви е „Разумна, но динамична промяна“, какво имате предвид и кое е първото, което ще направите като ректор на най-големия бизнес университет?
– Тъй като сме най-големият бизнес университет с близо 1100 преподаватели и служители и 20 000 студенти, промяната не трябва да е толкова рязка. Промяна все пак трябва да има, затова мисля, че ме подкрепиха повечето колеги при избора за нов ректор. Много са нещата, с които може да се започне, но първите са преглед на бюджета, преглед на възможностите за оптимизацията му. Тук има учебно-образователни елементи, които могат да бъдат променени. Има очаквания за увеличаване на доходите за всички категории персонал. Но съм наясно, че такава голяма организация трудно се променя за един ден.Същевременно трябва да се предприемат стратегически мерки в няколко направления, които съм посочил в програмата си – и за привличане на чуждестранни студенти, и за работа по големи европейски проекти, което изисква някакво време и малко по-късно ще даде резултат, но това е посоката. Не трябва да забравяме, че това е непрекъснат процес във висшето образование. Много неща са направени преди това и ще продължават да се правят. Има доста работа.
– В последното издание на рейтинговата система на висшите училища Университетът за национално и световно стопанство е на първо място по престиж в направление „Икономика“, как го постига?
– Това е най-големият бизнес университет. Малко над нулата е процентът на безработицата сред завършилите. В неформални разговори работодателите признават Университета за национално и световно стопанство като марка за качество на завършилите. Наскоро имаше Дни на кариерата, които всяка година се провеждат, с рекорден брой фирми и участници, които търсят квалифицирани специалисти. По тази линия се постига престижът на УНСС – произвеждайки качествени специалисти и качествени научни изследвания.
– Как УНСС ще отговори на постоянното намаляване на приема в професионалните направления „Икономика“ и „Администрация и управление“?
– Това е във връзка със стратегията за висшето образование. Подкрепям подобна политика на Министерството на образованието и науката. Дискутирали сме го и преди това на различни академични форуми. Прекалено много станаха обявените бройки за прием, а кандидатите всяка година намаляват. Добре е да има известно преструктуриране и концентрация в престижни висши училища, които произвеждат качествени кадри. Все пак трябва да има селекция на кандидатите, а това се постига по този начин.
Министерството на образованието обещава да увеличи бюджетната субсидия въпреки по-малкия брой студенти, което донякъде ще компенсира намаляването на държавната поръчка. Моделът на парите следват студента и увеличаването на бройките, за да имате по-добър бюджет, вече се изчерпва и резултатите се виждат на много места. Въпреки многото обявени бройки за прием те не се запълват и масово други университети, които също поддържаха „Икономика” и „Администрация и управление”, наши основни професионални направления, почнаха да не предлагат такива специалности. В същото време трябва да търсим резерви в чуждестранните студенти и работата по големи изследователски проекти, където могат да се ангажират студенти, млади изследователи, докторанти. Това донякъде ще компенсира намалението на студентите.
– Предстоят промени в Закона за висшето образование, как гледате на мораториума за разкриване на нови университети и филиали?
– Това са разумни мерки. Прекаленото предлагане на бройки за прием в много университети, някои от които предлагаха професионални направления без необходимия потенциал, доведе до девалвацията им. Необходимо е да има фокусиране и селекция кой може и кой – не, да провежда обучение.
– А какво мислите за сключване на договор между ректора и министъра на образованието?
– Академичната автономия е добър инструмент за управление в университет като нашия. От друга страна, като има преглед на действията на ректора от Министерството на образованието, без голяма намеса в работата, не виждам никакъв проблем. Това ще подобри комуникацията между университетите и министерството. Сега възникнаха проблеми в други университети. Ако имаше връзка с министерството, нямаше да се стигне дотам.
– Колко са чуждестранните студенти, как ще привличате още и какви програми на английски език npедлагате:
– Има няколко категории чуждестранни студенти. Най-масовата категория, в която има няколкостотин студенти, е на обменни начала по програмата „Еразъм”. Те учат в 10 бакалавърски програми на английски език, които нашият университет предлага.
Другата категория чуждестранни студенти са от българската диаспора. Те се финансират по постановление на Министерския съвет. Те са 70-80 бакалаври и магистри годишно. Третата група са реалните чуждестранен и студенти, които идват да се запишат да учат в България. Техният брой не е много голям за университет като нашия. Привличането им беше залегнало в програмите на всички кандидати за ректори. В момента има десетина такива човека. Повечето са в магистърската програма по ядрена сигурност, която аз имах честта да управлявам досега като ръководител на катедра „Национална и регионална сигурност”. Друга е организацията на приема на тези студенти. А България като държава не улеснява приема на такива студенти – с легализация на документи, много формални процедури, визов режим с доста държави. Нашите студенти по тази програма са от Африка и Азия. Имат проблеми с общежитията. Но при чуждестранните студенти има голям потенциал, защото има много страни около България, които признават нашето висше образование като качествено и биха проявили интерес.
– Ще стимулирате ли научната и публикационната дейност на преподавателите?
– Това е въпрос, който също всички кандидати повтаряха в своите програми. Аз също съм отбелязал този въпрос. И в момента има такова стимулиране чрез заплащане за публикации в престижни списания, които
са индексирани в световно признати бази данни. Този процес може да бъде задълбочен и през системата за атестиране, която съществува в нашия университет, и през системата за академично израстване. За мен най-важният инструмент ще остане не просто самоцелното стимулиране на статии за тези списания, а статии, които излизат в резултат на големи изследователски проекти. Чрез тях има възможност и за увеличаване на доходите, и за реални научноизследователски приноси. Но този процес трябва да се стимулира и още по-важното е да се организира по-добре, за да могат да участват ефективно хората в него.
– Необходима ли е промяна в учебните планове?
– Трябва да има академична свобода и катедрите да бъдат активната страна. Не е идеята ректорското ръководство да наложи такава промяна. Ректорското ръководство и академичният съвет могат да стимулират промяна и да провеждат такъв диалог с катедрите. Ако промяната в учебните планове е прекалено честа, предизвикана понякога от външни промени заради акредитацията или други случаи, свързани със законодателството, не е много добре. Непрекъснато ще се правят нови учебни програми, нови учебни планове. Едните студенти учат по един план, другите – по друг. Разчитам на инициативността на катедрите. Другият акцент, който би позволил промяна в учебните планове, е взаимодействието с бизнеса. Световна практика е бизнес организациите да си взаимодействат добре с университетите и в този диалог да стане ясно дали нашите програми са добре направени и реално обслужват бизнеса и държавната администрация. На много места по света това е направено. Ще вървим и ние в тази посока.
– А добър ли е диалогът на УНСС с бизнеса?
– В голяма степен да. Той също може да се динамизира. В момента имаме около 300 договора за сътрудничество с различни организации. Те трябва да получат по-реално съдържание – и привличането на преподаватели от практиката, и изнасянето на обучението в самите бизнес структури или държавната администрация чрез стажове. Това пак катедрите биха могли да го решат според тяхната специфика. Аз съм заявил, че ще подкрепям подобни инициативи. Масова практика по света е някои от дисциплините да бъдат провеждани на място в големи компании или големи държавни институции, където студентите реално участват в управлението и процесите във фирмата. Това е дисциплината, по която след това ги оценяват.
– Кои дисциплини могат да се изнесат в практиката?
– Ако говорим за моята катедра и за специалността „Икономика на отбраната и сигурността”, има няколко дисциплини, свързани с политика за сигурност. Имаме добри взаимоотношения с Министерството на отбраната. Икономически анализ също, маркетинг и търговия с военна и специална продукция, където също могат да се приложат подобни подходи. Трябва обаче да се намери балансът – има и теория, има и чисто практически умения, които трябва да се придобият. Разчитам на катедрите и на тяхната инициативност за подобни промени.
– Министър Красимир Вълчев казва, че за университетите е важно да се включват в европейски университетски мрежи, за да са международно разпознаваеми, това е записано и в концепцията, какво ще правите в тази насока?
– Вече има предприети стъпки от досегашното ръководство. Доста хора от нашите колеги участват в различни академични мрежи – като личности или като представители на УНСС. Аз самият участвам в 3 световни академични мрежи. Става дума обаче за друг тип мрежи и взаимодействие между университетите. Нашият университет от няколко месеца работи за включване в такава университетска мрежа с консорциум от няколко университета от Испания, Нидерландия, Германия, Франция и Австрия. Водещ координатор е Университетът в Манхайм. Това е чудесна възможност за общи програми, дипломи от повече от един университет,
много по-голяма мобилност между студентите. Студентите и преподавателите ще почувстват, че са част от европейското образователно и изследователско пространство. Надявам се проектът да бъде успешен.
– Кога ще откриете новия корпус на Университета за национално и световно стопанство?
– Надявам се за 100-годишнината на университета на 21 май да бъде открит. Новият корпус ще ни облекчи с осигуряването на повече учебни зали. В момента има занятия от 7,15 до 21 часа. Съботите и неделите също са заети. Имаме по 4000 студенти годишно, като добавим и магистратурите, стават още повече, така че корпусът ще ни бъде много полезен.
– Защо искате да назначите главен секретар по студентските въпроси?
– Студентският съвет иска да има по-добра комуникация с ръководството по много въпроси, но основният проблем са общежитията. Местата не са достатъчно. Имаме 5000 легла за нашия университет. Още 2000 ползваме в базата на други университети. Ще има и специален заместник-ректор, който ще отговаря за българските и чуждестранните студенти, както и за връзките с бизнеса.

Ярослава Прохазкова

2019


Вестник „Стандарт“

27.12.2019 г.

Проф. Димитър Димитров:

Дипломата от УНСС е знак за качество

– Професор Димитров, Вие поемате УНСС, когато започва процес на намаляване на държавната субсидия за брой студенти в икономическите специалности и с малко намален бюджет на университета за догодина. От какви резерви ще компенсирате това?

– Това е предизвикателство за нас и бе отчетено в мандатните програми и на другите кандидати. Единият резерв е засилване на преговорите с Министерството на образованието и науката, за да направим сметка дали можем да се справим с намалената държавна поръчка. Знаете, че иначе вариантите да се получи допълнително финансиране са чуждестранните студенти и големите научноизследователски проекти. Може да се направи и преструктуриране на нашия бюджет, където също има резерви.

– А платените студенти?

– Предлагам да има лека корекция на таксите в платено обучение в рамките на няколко процента. Тези такси не са пипани от 9 години Трябва да се засили работата за увеличаване на платения прием, тъй като тук има доста работа и това е другият резерв, който имаме. Обсъждахме с колегите от Студентския съвет да има корекция и на таксите за обучение на студентите, които учат с държавна субсидия. Мисля, че те проявиха разбиране. Това е въпрос и към Министерството на образованието – няма как с много малко финансиране да произвеждаме специалисти с високо качество. Всичко зависи от ресурсите, които са свързани и с учебни материали, и с доброто заплащане на преподавателите, и с научноизследователската работа, за да могат те да се развиват и да представят най-новото пред студентите. Това няма как да стане без ресурси.

– В мандатната Ви програма бе предвидено увеличение и на заплатите на преподавателите…

– Не само на преподавателите, на всички категории служители. Има резерви в нашия бюджет. Знам, че увеличението няма да бъде много голямо. Но все пак има и тенденция за увеличаване на парите за висшето образование, откъдето също могат да дойдат средства. Не можем да говорим двойно или с 50 на сто, но мисля, че финансирането на висшето образование не е въпрос просто на сметка, а по-скоро на политики. Защото знаете, че има политики за подобрение на заплащането в средното образование, на други вузове. Така че това е и въпрос на отношение на държавата.

– Трябва ли според Вас държавата да регулира приема в частните университети? Защото в момента сме свидетели на парадокс – намалява се държавната поръчка и кандидат-студентите се записват в частни университети, където качеството едва ли е по-добро.

– Въпросът е сложен – това може да се реши и чрез системата за акредитация. Но аз мисля, че пазарът регулира този процес, защото търсените от бизнеса специалисти са завършили няколко основни вуза. Сред тях има и държавни, и частни. Говорил съм и с работодатели, дори и с мои студенти, които са на работодателски позиции. Те казват: “Като чуем, че човекът е от даден университет, тоест по-ниско в класацията, не разговаряме с него”. Нашият и още няколко университета са знакът за качество. И не говорим за качество само на учебните материали, а за това, което излиза на изхода на университета -това са нашите бакалаври и магистри, с опит, знания и компетенции. Нас ни оценяват по това знание, а не как си изнасяме лекциите.

– С какво ще се заемете първо?

– Първото са технически задачи – назначаване, прехвърляне на пълномощия. Но една от задачите, която е най-належаща, е ребалансирането на учебната натовареност. Тъй като при нас като че ли се мина границата с учебно натоварване и преподавателите нямат необходимото време за научно-изследователска дейност. Другото, с което искам да се заемем, е студентите да могат да избират специалности след първи курс, вместо след втори. Това не изисква средства. Това е важен момент, за да можем да включим студентите в научноизследователските дейности, защото те са много голям неизползван потенциал. Другото е много засилена работа по търсенето и кандидатстването по различни проекти.

– Имате ли вече нещо предвид?

– Основното нещо, което е започнато от предишното ръководство, е участието ни в европейските образователни мрежи. Вече има създаден такъв консорциум, в който участват Университетът във Виена, Университетът в Тилбург, Университетът в Манхайм, както и един италиански университет. Включването на УНСС в него означава общи програми, общи дипломи, общи студенти, общи стратегии за развитие, общ стандарт за качество. Освен това университетът ни ще получи солидно конкурентно предимство и ще бъде още по-разпознаваем на картата на европейското образователно пространство.

– Какви предимства ще получат те?

– Ще има обмен на студенти и на преподаватели. Това ще улесни връзката и с бизнеса, защото има голяма легитимност на самите мрежи. А и, както се говори, в бъдеще основно финансиране ще получават университети, които са в мрежа, а не ако ти си се затворил и нямаш такива контакти.

– А това ще донесе ли възможност на студентите да получават повече от една диплома. Вие и сега имате двойни дипломи с чужди университети…

– Да, предвижда се подобно нещо. Студентите, след уеднаквяването на учебните планове, могат да учат два семестъра тук, два семестъра в друга държава, един семестър другаде – и накрая да получат няколко дипломи.

– Ще има ли нови учебни програми?

– В бакалавърските специалности те вече са отработени, но в магистърските всяка година се появяват 10-15 нови програми, или поне предложения. Понякога те откликват на изисквания на бизнеса или на дадени ведомства да бъдат обучени техни служители в определена насока. Другаде има пък теми, които досега не са били развивани – един от примерите е нашата катедра “Национална сигурност” във връзка с киберсигур-ността.

– Знам, че се канехте да предложите и програма за управление на миграционните процеси.

– Тя бе предложена, но не събра достатъчно студенти. Ако потребността за обществото от дадена програма е толкова голяма, тя може да влезе и в бакалавърска степен.

– Вие като специалист по национална сигурност как ще коментирате развитието на миграционните процеси?

– В тази сфера се сменя понякога посоката на миграцията – дали през Турция или през Гърция и оттам в България. Променят се съставът и мигрантите – трябва да използваме това понятие, защото не всички са бежанци и не идват непременно от страни, където има конфликти. Миграцията има вълнови характер – тя затихва, но по някое време се увеличава рязко, както стана известно време и в Гърция. Не бива да ни успокоява това, че в момента у нас нивото на вълната е ниско и мигрантите са достатъчно малко, за да можем да се справим със сегашните си усилия и средства. Трябва да сме подготвени, че това би могло да стане по-голям проблем, но то иска и национални, и европейски усилия.

– А как стоят нещата с киберсигурността – ще дам най-пресния пример с хакването на НАП?

– Да не ме обвинят останалите колеги, че рекламирам нашата магистърска програма по управление на киберсигурността, но ние стартирахме през септември с около 25 души, като не всички бяха компютърни специалисти. Някои бяха хора, които усещат, че им трябва защита на данни или превенция. Така че май хакването на НАП ни помогна, без да правим специална рекламна кампания. Има потребност от такива програми и очевидно няма достатъчно подготвени специалисти. Тук темповете на развитие са толкова бързи, че не можем една или две години да обмисляме как да стартираме програмата. Появяват се нови технологии, нови пробиви в сигурността. Докато мислиш, че всичко е наред, то вече далеч не е така. Неслучайно това е приоритет и на ЕС, и на НАТО. САЩ създадоха киберкомандване, точно защото тук не се вижда противникът, а той може да направи много бели.

***

Проф. Димитър Димитров ще ръководи УНСС през следващите години. Той е специалист по сигурността, досега бе декан на факултета “Икономика на инфраструктурата”. През следващата година му предстои да организира и честването на 100-годишнината на университета. На празника на УНСС 21 май ще бъде открит и новият учебен корпус на вуза.

Стела Стоянова


Вестник „Труд“

20.12.2019 г.

Проф. Димитър Димитров – начело на УНСС

Следващите 4 години, до 2023 г., Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) – най-голямото и най-старото висше икономическо училище в Югоизточна Европа, ще бъде под ръководството на проф. Димитър Димитров. Изборът му за ректор стана факт с гласовете на Общото събрание на вуза след балотаж със заместник-ректора по научноизследователската дейност проф. Валентин Гоев. Общо кандидатурите за поста бяха четири. Досегашният ректор проф. Стати Статев бе в края на своя втори четиригодишен мандат и по закон няма право на трети.

Проф. Димитров е икономист. Завършил е „Икономика и управление на промишлеността” и преподава „Икономически анализ и планиране на отбраната и сигурността”. Това включва отбранителни бюджети, търговия с оръжие, управление на сигурността, корпоративна сигурност, всички проблеми, които са свързани с икономическите аспекти на сигурността, трафика на хора, контрабандата, бедствията и авариите. Досега бе декан на факултета „Икономика на инфраструктурата” и ръководител на катедра „Национална и регионална сигурност”. Поема университета с 99-годишна история в момент, когато усилено се говори за бъдещото на висшето образование у нас, което разчита основно на включването към европейски университетски мрежи. Именно те трябва да дадат повече импулс за научна дейност и развитие на родните вузове. Новият ректор смята, че УНСС няма избор – трябва да се интегрира чрез университетските мрежи. „Ако не сте в клуба на избраните, няма да имате финансиране. Това е инструмент, с който да се интегрирате в европейското образователно и научно пространство. УНСС си партнира с университети в Холандия, Германия, Австрия и Италия”, отчита проф. Димитров.

Сред приоритетите му се открояват два – големите научноизследователски проекти с национално и външно финансиране, както и работа по привличане на чуждестранни студенти. В концепцията му залягат още увеличение на доходите и възможността студентите да могат да избират специалност още след първи курс, вместо след втори, без промяна в учебните планове. Освен това те ще получат по-широко участие в ръководните органи на университета, а критериите за стипендии ще бъдат преразгледани, като успехът ще има по-висока тежест.

Според проф. Димитров демографската криза и намаляването на държавната поръчка са посоките, в които също ще трябва да се работи. Тази година УНСС запълни местата си още след първо класиране, но за догодина от бюджета за образование, който възлиза на 4,813 милиарда лева или 3,8 процента от БВП, към вуза ще бъдат насочени 23,9 милиона, при 24,6 млн. лв. за 2019-а. В началото на месеца просветният министър Красимир Вълчев обясни, че в бъдеще УНСС ще приема два пъти по-малко студенти срещу два пъти повече финансиране. Затова новият на ректор ще търси резерви като платено обучение, чуждестранни студенти и проекти. „Това е тенденцията и аз я приемам, това е правилната политика. Прекалено много станаха възможните места за прием и няма селекция, студентите отиват, където е по-лесно. Никой няма ползва от това, хабим обществени ресурси”, казва ректорът. Споделя, че едно от ключовите събития, които предстоят, е честването 100-годишнината от създаването на УНСС. За тогава е планирано и пускането на новия учебен корпус.

В университета проф. Димитров преподава от 1994 г. Освен ръководител на катедра, от 2007 г. е член на Академичния съвет и на Комисията по етика на УНСС. Стипендиант на фондация „Фолксваген” и фондация „Форд”. През 1997 г. е на специализация по проблемите на гражданско-военните отношения в Университета в Грьонинген, Холандия, а през 2000 г. специализира по въпросите на конверсията в Международния център за изследване на конверсията в Бон, Германия. От 1999 г. участва в проекта на Стокхолмския институт по проблемите на мира, участник е по програмата на Европейската научна фондация COST А25 по проблемите на незаконния трафик на малки оръжия. Автор е на над 80 научни публикации и има участие в редица национални и международни изследователски проекти.

***

На тенис в свободното време

Едно от любимите занимания на проф. Димитров е да прекарва време с 2-годишния си внук, с който забравя всичко. Домошар е, има къща извън София, където бяга от стреса в града. Обича спорта. Участва в турнира по тенис за Купата на ректора на УНСС, който е с над 20-годишна история. Скромно отбелязва, че е стигал до финал на двойки. От сега нататък обаче няма да може да участва, тъй като именно ректорът на УНСС връчва купата на победителя.

***

УНСС е в добри ръце

Проф. Димитров познавам от повече от 30 години. Работили сме много дълго време заедно, той беше ръководител на катедра при моите два мандата, начело на УНСС. Университетски човек, доказан. Силата му е в това, че има много интересни международни проекти и неговата катедра ръководи единствената в света програма по ядрена сигурност, за която толкова се борихме и настоявахме. Мисля, че УНСС е в добри ръце и ще продължава да бъде лидер в българското образователно пространство като най-големия бизнес университет в Югоизточна Европа и България.

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС от 2011 до 2019 г, директор на института по икономика и политики

***

Човек на науката

Познавам проф. Димитров преди да стане ректор и съм проследил неговия път в науката. Той е много добър избор за ректор на УНСС. Това е може би ново начало. Университетът остана едно от малкото учебни заведения, където държавата отстоява своят визията за националната сигурност, заедно с Военна академия. Радвам се, че виден представител на науката за сигурността беше оценен и стана ректор на едно най-големите учебни заведения. Надявам се да продължи с нова скорост делата на предишните двама ректори. Управлението се нуждае от наука, мисля, че тази първа лястовичка може да е добра не само за УНСС, но и за страната.

Проф. Николай Слатински, професор по национална и международна сигурност

***

Екипен играч на място

Проф. Димитров е първо един блестящ икономист, който разбира прекрасно своята материя и в същото време като човек е екипен играч, на когото аз винаги съм се възхищавал. Преди няколко години животът ни събра на едно обучение в Америка, където група хора прекарвахме по 24 часа заедно в едно ранчо, и тогава открих удивителни качества в него. Много съм щастлив, че именно човек като проф. Димитров ще оглави УНСС и съм оптимист, че много добри дни чакат университета и занапред. Желая му успех!

Максим Бехар, журналист и бизнесмен

Специалист по национална сигурност оглави УНСС. Проф. Димитър Димитров е новият ректор на висшето училище, след като бившият ръководител проф. Стати Статев изкара два мандата.

Проф. Димитров залага на прием на студенти извън ЕС за повече платен прием. Ще бъде запазена структурата на факултетите в УНСС, както и ще се увеличи платеният прием.

“Пожелавам да продължим да работим нататък като Университет номер едно”, заяви новият ректор при встъпването си в длъжност.

“Благодаря на членовете на общото събрание, които участваха в избора. Някои от тях ме подкрепиха, други – другия достоен кандидат в балотажа или другите кандидати. Мисля, че УНСС показа, че е на високо ниво и ние поддържаме тази колегиална атмосфера и академичен дух. По-сериозната работа предстои. Надявам се, че изборните емоции ще преминат след изборите за Академичен съвет и други органи. Наближават много празници и искам да пожелая на всички светли Коледни и новогодишни празници. Да сме живи и здрави и да продължим да работим нататък като Университет номер едно”, каза той.

“Искам да му пожелая така както управляваше катедрата и факултета, два пъти по-успешно да управлява университета”, пожела пък досегашният ректор проф. Стати Статев на проф. Димитров.

Лилия Ангелова