Агенция „Фокус“                                Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Нашите проблеми, сравнени с това, което се случва в Украйна, изглеждат много дребни и незначителни
21.09.2022 г.

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: 10 министър-председатели и изпълнителният директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева са завършили УНСС

УНСС открива учебната година, гост е служебният премиер - интервю с ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров


С приветствие на министър-председателя Гълъб Донев – бивш възпитаник на университета, започна академичната учебна година в УНСС. Студентският химн Gaudeamus igitur прозвуча на церемонията за първи път от две години насам, присъствено и без ограничения. Какво означава през тази академична година най-старото и най-голямо висше бизнес училище в България и Югоизточна Европа да продължи да бъде лидер и какво очаква този лидер? Наш гост е проф. Димитър Димитров – ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). “Настоящата година ще бъде година на надеждата“ – това ви пожела служебният министър-председател Гълъб Донев в словото си при откриването.

Водещ: За какво мечтае УНСС и накъде насочва надеждите си, проф. Димитров?
Ами, винаги нагоре, надеждите са да се развиваме по-добре, да получаваме по-добри доходи, студентите да получават по-добри знания, преподавателите да се квалифицират още по-нагоре, да имаме добри публикации, престиж в чужбина – все такива хубави неща, които обаче изискват доста усилия, за да бъдат направени. Сега вие започнахте с това, че в залата за първи път всички там присъстват. КОВИД наистина ни попречи на някои неща, но надяваме се да преминат тези трудни моменти, специално със здравето.

Водещ: С какво може да се похвали УНСС на старта на новата академична година?

Те са много такива малки стъпки, не бих казал, че има нещо драматично, но когато се съберат заедно, се вижда разликата. На първо място това е дигитализацията. Ние бяхме и всички всъщност бяхме принудени от КОВИД пандемията да използват по-модерни форми и на комуникация, и на обучение, и на начин на работа, но това на нас ни помогна и в организацията на учебния процес, и в организацията на много административни процеси. Така че положихме там доста усилия. Това не се вижда на пръв поглед, но когато имате добър интернет в залите, безжичен интернет, когато имате по-добра компютърна техника, когато имате надеждна онлайн система за обучение и тя не дава проблеми. Когато имате или вече нямате опашки пред многото там административни служби – за общежития, за записване, за кандидат-студенти и разни такива неща, тогава разликата се усеща, но за това трябва да се работи години наред, за да се случи. Ние преминахме много успешно към онлайн обучение, вече това не представлява проблем. Вървим към виртуални класни стаи. Имаме един проект по Оперативна програма “Интелигентен растеж“ за “Модернизация на висшето образование“ и там има възможности за още по-голямо надграждане на това, което сме постигнали, с ново съдържание, с по-добро презентиране на това, което се случва, не само PowerPoint презентации и мултимедии, но за много по-интересно представяне на съдържанието пред студентите. Много уеб услуги за нашите студенти сме направили. Преди се редяха на едни опашки за уверения, за записване, за кандидатстване. Тук лятно време целият университет биваше опасван от някакви опашки от чакащи, сега това изчезва, защото ние минахме онлайн за много неща. Много процеси административни се подобриха, така че дигитализацията повиши нивото в нашата работа. Това, което искаме да развиваме и което има потенциал всъщност накъде да вървим нагоре, това са научните изследвания. Там развиваме център за развитие на такива проекти, стимулираме колегите да кандидатстват, стимулираме научно-изследователската дейност. Знам, че малко розово звучи и много оптимистично, но това са все такива стъпки, които са направени, премерени са в нормативната уредба, която създаваме, така че да стимулират такова развитие. Мисля, че сме намерили механизъм за стимулиране на публикации, за стимулиране на участие във висококачествени конференции и научни изяви, но това се случва лека-полека. Учебната база беше много обновена. Аз мога да говоря много тук, защото със собствени сили успяхме да реновираме доста зали, да ги ремонтираме. Имаме идеи за енергийна ефективност, за фотоволтаична централа, за да започнем с това нещо. И може би на последно място, но не по важност, това е привличането на чуждестранни студенти. Това са горе-долу направленията, в които бихме искали да работим, освен условията за труд.

Водещ: Колко студенти учат в УНСС и колко преподаватели им предават знанията си, проф. Димитров?

В момента са около 16 000 студента в бакалавърска степен и магистърска степен. Те са горе-долу в съотношение 4:1 бакалавър и магистър. Имаме около 500 щатни преподаватели на пълен договор и около 500 хонорувани преподаватели. Администрацията е около 500 човека. Това, сравнено и с други университети в България и с чужди университети, е сравнимо като съотношение, въпреки че понеже ние участваме в една голяма мрежа от европейски университети, там също правят подобни сравнения – там броят на преподавателите и на администрацията е по-голям, сравнен с нашия брой, спрямо един и същи брой студенти. Така че ние сме икономизирали и минимизирали и тези процеси при нас, но тя, неволята учи. Тук бяхме минали към много големи потоци – около 200 човека. Предишното ръководство беше премахнало упражненията, за което бяхме критикувани, и сега ние променихме учебните планове така, че да върнем по-голяма част от упражненията. За нас големият актив са първо преподавателите на основен трудов договор, които получават много възможности и по този проект за модернизация на висшето образование, за мобилност, за изследователска мобилност, но нашият голям потенциал са хоноруваните преподаватели, защото много голяма част от тях са хора от практиката и хора, които наистина се занимават с бизнес и администрация и са заемали или заемат високи държавни и други позиции. Така че те поддържат и жива връзката с бизнеса. Освен това доста хора от основния състав на основен трудов договор имат и собствена консултантска дейност или работят допълнително към престижни компании. Така че има преливане от теорията към практиката и те го дават на нашите студенти.

Водещ: Споменахте, че УНСС е в мрежа с престижни европейски заведения, висши учебни заведения. Какво обаче, съпоставено с тях, е нивото на ръководения от вас университет?

Бих казал, че няма особена разлика. Ние сме малко по-непознати, защото така се е случило. То не е само последните 10, 15, 20 години, но когато обсъждаме съвместно изпълнение на дейности по проекта – той се казва ENGAGE.EU European universities, и ние концептуално вървим към един европейски университет, базиран в девет града: София, Рим, Виена, Берген, Манхайм, Тилбург, Барселона, Хелзинки. Така че няма особена разлика. Нивото на познания и на възможности и потенциал е долу-горе едно и също. Разбира се, пак сравнявайки се не само по брой на персона. Те имат по-големи бюджети от нас, сравнено по брой на студентите, но естествено, там и заплащането е по-добро. Но те тия разлики постепенно ще се преодоляват. На нас ни липсва международното сътрудничество и съвместните дейности с тези университети, но това е нещо, което искаме да засилваме, и сме предприели мерки в тая посока. Но там има повече възможности за научно-изследователска дейност, която се финансира и от големи корпорации, и от държавата. Така че при нас тия средства са по-ограничени и това е естествено.

Водещ: И тук ме подсещате от розовата тоналност да премина към по-тъмната. Все още ли проблемите във висшето образование са в качеството, количеството и парите?

Те винаги са в тази рамка или в тези плоскости, защото няма как да имате добър университет без добро качество на неговото преподаване, на неговите изследвания, на връзките специално при нас с бизнеса. Но това няма как да стане без добро финансиране и устойчиво финансиране, бих казал. Аз бях миналата седмица на двуседмично посещение в САЩ по ядрена сигурност – аз се занимавам и с подобни неща в нашата катедра, и там бяхме на посещение в лабораторията “Лос Аламос“, където всъщност е сглобена атомната бомба, първата бомба. Бюджетът на лабораторията с около 15 000 служители беше 4 милиарда долара – неща, които малко трудно си ги представяме като мащаб при нас.

Водещ: Всеки университет има своите елитни специалности. Вашите кои са?

Традиционно са “Финанси“, “Счетоводство“, “Маркетинг“, “Индустриален бизнес“, “Логистика“, “Търговия“. Ние имаме 40 и няколко специалности, не бих могъл да ги изброя всичките. Има водещи и то си личи по брой студенти, които кандидатстват, по първо желание, от първо до трето – ние правим такива статистики. Но нашата философия, която неведнъж е поддържал и Академичният съвет, е ние да поддържаме тази голяма палитра или спектър от специалности, защото понякога има нужда от специализирано обучение в една или друга посока, където няма нужда от хиляди такива специалисти или стотици специалисти на година, но все пак и другата специалност трябва да бъде поддържана. И мисля, че сме намерили тоя баланс. Където има по-голям интерес, има и по-големи катедри. Където има по-малък интерес, катедрите са по-малки, но колегите си помагат, помагаме си, така че има и академичен дух в цялата тая работа.

Водещ: Правили ли сте някаква груба сметка, нека така да го кажа, макар че звучи наистина грубо, какъв процент от кандидат-студентите се насочват към УНСС?

Тя, сметката, е много лесна. Годишният набор от деца или младежи, които завършват средно образование, е някъде около 40-45 хиляди души. Преди двайсетина години беше 100 000 души, сега са толкова – 40 и няколко хиляди, двойно по-малко. После около 5 до 10 хиляди от тях отиват да учат на запад или в чужбина, т.е. отиваме на 30 и няколко хиляди. От тези 30 и няколко хиляди доста голяма част, виждам сега – 5-10% са изкарали двойки на матурите и не могат да кандидатстват. Т.е. остават около 30 000. 5000 от тях кандидатстват в УНСС. Но ние имаме долна граница – под 3,50 за бакалаври не може да се кандидатства. Така че имаме известна селекция в това отношение.

Водещ: 1/6 от 30 000 не е малко.

Да, долу-горе. Ние приемаме около 4000 кандидат-студента бакалаври. Но този процес се стимулира с дейности, които показват в добра светлина университета – има олимпиади, добре работим с Асоциацията на икономическите училища, организират се такива състезания с тях. Има широка дейност по рекламиране на университета, защото всъщност ние трябва да си покажем постиженията, няма какво да се притесняваме. Скоро идва един американски декан за една съвместна програма с техния университет от Илинойс и там той почна да обяснява кой къде работи, в “Кока-Кола“ или някъде другаде, известни компании, но аз му казах, че ние имаме 10 министър-председатели и изпълнителният директор на Международния валутен фонд също е завършил при нас – Кристалина Георгиева, и той беше доста впечатлен от тия неща. Мисля, че няма подобни институции, не само в България.

Водещ: По-рано във вторник, проф. Димитров, открихте Осмата международна научна конференция по икономически и парични проблеми. Обяснимо е, че пандемията и войната в Украйна фокусират върху предизвикателствата работата на двудневния форум. Но какви монетарни политики и финансови въпроси влизат в дневния ред на конференцията?

Тя е традиционна конференция, която изследва тези проблеми по принцип, така че тя всяка година се провежда. Основен двигател за тази конференция е един от нашите центрове, изследователски центрове на университета. И после, там е и проф. Неновски, който е в Управителния съвет на Българска народна банка и професор във Франция, и професор при нас. Участва доста широк кръг експерти от различни държави, не е само българска конференция. Една от темите беше еврото, разбира се. Аз не можах да проследя всички дискусии докрая. Една от темите традиционно беше дали България ще се присъедини към Еврозоната, после съществуващата инфлация, мерките на централните банки, как могат да се справят, и на Европейската централна банка – все такива въпроси, които са някак по-технически специфични, по-интересни точно за специалистите, но с много голям отзвук за всички нас, които живеем в тази обстановка.

Водещ: Вие сте експерт по национална и регионална сигурност и ако позволите, ползвам възможността, че сте наш гост, да ви задам и въпроси по тази тема. Промени ли се войната в Украйна и какъв изход можем да очакваме от нея? Какво се случва на бойните полета там и как това, което се случва, ще рикошира тук, на Балканите?

Виждаме затягане на ситуацията в Украйна. В началото някак си по-бързо се развиваха нещата, имаше големи очаквания тя да приключи бързо. След това настъпи някакво затишие, забавяне – дали поради тактика, дали поради неспособност това да се направи от едната или другата страна. Сега виждаме, че има силно противодействие от страна на Украйна, контранастъпление с известни успехи. Изобщо, оформя се позиционна, тежка война, в която вече почват да действат и други фактори, не само военната сила, а и икономически фактори, дали ще може да замените техниката, която е унищожена, хората, които са загинали или ранени. Започват и психологически и специфични настроения и политически в съответните държави и техните съюзници. Изобщо – война, война, както всяка друга война. Не се вижда краят лесно. Той би могъл да бъде намерен, ако има политическо решение, но с военни сили доста усилия трябва да бъдат положени и най-лошото е, че много жертви ще бъдат направени и от двете страни в тая посока. Така че аз очаквам продължително действие на бойните действия в Украйна, това, което се случва. А за България и за Балканите ние също трябва да се готвим за такъв тежък сценарий. Нали виждаме – прекъсват се газови доставки, петрол, доставки на стомана, изделия за строителната индустрия. И с Русия, и с Украйна България имаше добри търговски отношения, туризма. Спрямо това ние трябва да се готвим да диверсифицираме първо нашата енергийна сигурност – нещо, което като че ли всички се опитват да правят, но още не го виждаме успешно, и да трупаме известни резерви, защото превантивната дейност е по-важна от това да не се изненадваме после.

БНРУНСС открива учебната година, гост е служебният премиер - интервю с ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров
19.09.2022 г.


УНСС открива учебната година, гост е служебният премиер – интервю с ректора на УНСС
проф. д-р Димитър Димитров

УНСС открива учебната година, гост е служебният премиер - интервю с ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров

Университетът за национално и световно стопанство ще открие днес новата академична учебна година. На церемонията ще присъстват служебният премиер Гълъб Донев, както и министрите на електронното управление и на икономиката Георги Тодоров и Никола Стоянов.

Официалната церемония по откриването на новата академична 2022-2023 година ще започне в 10 часа в аула “Максима”. Церемонията ще се предава на сайта и на Фейсбук страницата на университета. В 11 ч. ще бъдат поднесени венци на паметника на проф. Стефан Бобчев – основател и първи ректор на Университета за национално и световно стопанство. В 12 ч. ще започнат срещите на първокурсниците с ръководствата на факултетите и кадрите. За 16 часа е обявено началото на тържествената церемония за връчване на свидетелствата за академичните длъжности професор и доцент в аула “Максима”.

Пак там от 19 ч. ще има прожекция на новия български игрален филм “Сърцето на машината” на режисьора Мартин Макариев.

С церемония ще бъде открита новата учебна година днес и във Висшето военноморско училище “Никола Вапцаров” във Варна, на която ще присъства служебният министър на образованието Сашо Пенов. А служебният министър на спорта Весела Лечева ще се включи в тържеството във Великотърновския университет.

Вестник „24 часа“
16.09.2022 г.                                                 Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: Киберсигурността не трябва да изостава от дигитализацията

Ректорът на УНСС:
Два и половина пъти повече студенти за едно място в УНСС

Университетът създава предприемачи, способни да се борят с кризи, казва ректорът преди старта на новата академична година

– Проф. Димитров, откривате академичната година на 19 септември, какво е новото, с което тя се отличава?

– Икономика 4.0 чука на вратата ни, образованието трябва да я догонва и да предлага адекватни решения и кадри. Ние непрекъснато модернизираме учебните програми и разкриваме съвременни, иновативни специалности, съобразени с променящата се бизнес среда.

Тази година разкрихме нови и конкурентни специалности като “Мениджмънт на социалните иновации”, “Икономика и право”, “Интелектуална собственост и творчески индустрии” и “Интелигентна цифрова енергетика”.

Портфолиото от специалности, които УНСС предлага, е голямо, затова, както споменах, усъвършенстваме учебните планове с цел да подпомогнем развитието и осъвременяването на учебните програми и специалности.

Ще посрещнем студентите и в нашия изцяло изграден дигитален университет – разработихме модерна платформа, създадохме електронни ресурси за обучение, изградихме онлайн инфраструктура на целия процес от студентския живот, направихме решителна стъпка към един нов дигитален свят.

В рамките на проект “Икономическото образование в България 2030” в УНСС са изградени и от новата учебна година ще заработят шест дигитални класни стаи и две дигитални лаборатории.

– УНСС е най-големият бизнес университет в Югоизточна Европа и като такъв е и голям работодател. Как се справяте с кризите, които ни връхлитат, инфлацията вече достигна 17%?

– Големите успехи се постигат в криза. Лесно е да управляваш кораб в спокойни води. Аз съм благодарен, че в този сложен период на кризи от всякакъв характер имам до себе си професионален екип, с който за почти трите години от моя мандат успяхме не само да компенсираме загубите, но и да оптимизираме харчовете си така, че със собствени средства да вдигнем заплатите на преподавателите и администрацията.

За да компенсираме растящата инфлация, увеличихме основната заплата на всички преподаватели и служители със сто лева. Увеличението за преподавателите се реализира благодарение на отпуснатите от правителството допълнителни 20 млн. лева за възнагражденията на академичния състав в държавните университети. Увеличението за служителите обаче е изцяло със собствени средства на УНСС. Това е второто увеличение за тази година на заплатите и така то общо достига 17%, колкото е инфлационният индекс.

– Студентите ви ще знаят ли и те как да управляват кризи?

– На това учим и нашите студенти – да са предприемчиви. Наред със стабилната теоретична подготовка практическото обучение заема водещо място в нашите програми. Университетът развива дългосрочни партньорства с водещи компании и банки и договаря престижни стажантски програми.

Открихме университетски Startup Hub. В него младите хора ще могат да се информират за възможностите за финансиране на стартъпи, да се обучат как да изготвят бизнес планове и как да представят идеите си пред инвеститори, ще получават правна и юридическа информация.

Студентите ни могат да станат част от елитната университетска мрежа ENGAGE.EU и да реализират мобилност в осем водещи бизнес университета в Европа, които са партньори на УНСС в консорциума.

Партньорите ни от бизнеса и институциите са активни и участват в нашите инициативи. Тясната връзка между образование и бизнес е причината за много добрата реализация на възпитаниците на УНСС. Над 97% от тях се реализират на пазара на труда до първата година от завършването си.

– Доволен ли сте от кандидат-студентската кампания?

– Най-хубавото от всичко е, че можем да се похвалим с една успешно проведена кандидат-студентска кампания и ръст на новоприетите студенти. Всички бройки в държавния план-прием за бакалаври в 42 специалности и специалност “Право” за образователно-квалификационна степен “магистър” след средно образование са запълнени. Броят на кандидат-студентите спрямо държавната поръчка беше около два пъти и половина по-висок.

 

ФилтърПроф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Застигна ни буря от кризи
03 септември 2022 г.

Ректорът на УНСС: Застигна ни буря от кризи

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров, член на Съвета на ректорите: Заплатите във ВУЗ-овете трябва да се повишат, но не с еднократна компенсация

Кои са най-сериозните опасности за България днес, ще успеем ли бързо да излезем от енергийната и икономическата криза, как войната в Украйна ще промени Европа, коментира ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров, който е сред най-авторитетните наши специалисти по управление на кризи и киберсигурност.

Професор Димитров, заради войната в Украйна какви са най-големите опасности пред България в следващите месеци и кои са полезните ходове в тази ситуация?

Очевидно най-големите опасности са свързани с енергийната и продоволствената сигурност, с инфлацията. Затруднена е и доставката на материали, които досега традиционно се внасят от Русия или от Украйна – дървен материал, стомана, различни изделия за строителната промишленост. Можем да добавим и кризата с бежанците, в момента у нас има около 100 000 души от Украйна, някои все още не са регистрирали статута си. Ковидът не е приключил. Имаме съчетание на няколко кризи, които образуват нещо като „перфектната буря“. Много е важна превенцията преди кризата – създават се запаси, осигуряват се допълнителни договори, търсят се още възможности. Когато се случи съответната криза, трябва да се реагира по подходящ начин. Тогава се изисква и по-специална организация на хората, които могат да се справят със ситуацията. Полезните ходове са концентрация, прекратяване на всякакви разтакавания от рода на това кой да бъде шеф на съответната комисия, изобщо обръщане към проблемите, които хората и държавата имат.

Но вижте какво се случва, отново отиваме към предсрочни избори.

Сякаш няма война в Украйна, сякаш всичко е наред с енергийните доставки, сякаш няма проблем с инфлацията и понижаването на доходите. Дори видяхме странни предложения като това да се спре топлата вода в София през лятото, за да се нагнети газ в хранилището в Чирен. Изобщо на фона на всички кризи, които се наслагват една върху друга, политиците се занимават с някакъв свой дневен ред, затворили са очите си все едно нищо не се случва около България. Странно е защо се получава така.

Кой е по-добрият вариант: да се откъснем от руската енергийна зависимост, като понесем цената за това, или да възстановим контактите?

Когато нещо се случи, не можем да го върнем в същото състояние. Но няма значение дали котката е бяла или черна, тя трябва да лови мишки. Сега въпросът е да се намерят алтернативни доставки на газ, защото изобщо не се знае какво ще стане през зимата. Индустриите също за много зависими от тези доставки. Не казвам, че непременно с Русия трябва да се възобновят преговорите, там дори ми се струва, че нещата са вече безнадеждни. Но знае ли човек, може да има друго политическо уреждане на конфликта, така че ЕС, САЩ и Русия да намерят някакво решение. А ние трябва спешно да търсим собствени решения – преговори с Азербайджан, Турция, Катар или където се сетим, да не се отлага за зимата, когато потреблението ще скочи и всичко ще бъде блокирано. Нямам впечатлението, че е осигурен газ за следващите месеци при някаква приемлива цена.

ЕК удължи санкциите срещу Русия, но ето какво написа The Guardian: Русия печели икономическата война и Путин не е по-близо до изтеглянето на войските. Защо се получи така?

Според мен Русия вече не обръща внимание на санкциите, те понесоха доста загуби и явно са решили по друг начин да изглеждат отношенията им с останалия свят и конкретно с Европа и САЩ. Явно Русия вече е решила, че проекти в Европа няма да има. Виждате, все още има енергийни доставки, но с големи колебания, продължава играта на нерви с газа. Така че санкциите вече не изпълняват ролята си.

Вероятно руснаците се ориентират към Китай, Индия и т.н.

Оказва се, че има подобни пътища и за туризма им, и за финансовата система, компоненти за различни индустрии могат да бъдат поръчвани през Индия, Турция, Иран или други държави. Малко по-скъпо става, но има начин да се заобиколят санкциите, така че да не прекъсва веригата на доставки.

Дали Путин успя да се преориентира за последните месеци, или подготовката е започнала по-рано? И ако е така, защо Европа го проспа?

Русия от много време увеличава златните си запаси, повишените цени на горивата от година-две много им помогнаха да натрупат и валутни резерви, а и в момента продължават да получават сериозни приходи. Русия е достатъчно голяма държава, за да си е самодостатъчна. А и срещу нея няма санкции от Китай, Индия, Турция, Иран, от други големи страни в Латинска Америка. Просто ще сменят едните партньори с други.

И друго – много е лесно да налагате санкции, когато се намирате в Португалия или в Испания например. В по-западната част на континента могат да разчитат на енергийни доставки от Великобритания, Нидерландия, САЩ е по-близо за втечнения газ. Няма толкова конфликти наблизо, там и морето, и океанът ги пазят. А ние сме съседи на конфликта.

Имате ли прогноза кога ще завърши войната и как?

Русия очакваше доста по-бързо да приключи войната. Виждаме, че това не е така. Има очаквания през есента да се види краят на военните действия, но това зависи и от другите големи играчи. Важно е също какво ще реши ръководството на Украйна и хората там. Но Русия не се спира, тя преследва своите цели. През септември се очакват референдуми в зоните, превзети от руските войски, и двете републики да се присъединят към Федерацията или да обявят независимост. Така че единият сценарий е разкрояване на Украйна. Другият е да се намери политическо решение и нещата да се върнат в изходна позиция, което обаче е по-малко вероятно.

Има ли засилване на хакерските атаки напоследък и достатъчно защитени ли сме у нас?

От няколко години в УНСС има магистърска програма по управление на киберсигурност, към която е много голям интересът и вече дори получихме награда за най-добър образователен проект. През последните две-три години кибератаките са се увеличили от 3 до 5 пъти, ставаме по-уязвими. Тук няма граници, хакерът може да ви атакува от хиляди километри, нападенията им се превръщат в бизнес. Например блокират данните ви и искат откуп, има различни видове тормоз. А в България сме и на различни етапи от развитието на дигитализацията, вижте какво стана в „Български пощи“. Бизнесът по-добре осъзнава опасностите, защото всичко измерва през печалбите и загубите си, но администрацията понякога е твърде далеч. Като прибавите липсата на достатъчно квалификация, на техника, на софтуер… Изобщо доста скъпо е да имате добра защита, тя трябва да е изградена грамотно. В България има специалисти, които могат да направят това, но как да ги накараме да работят в държавната администрация за 1000 лева, примерно? Може би ни чака още една криза, защото информационната инфраструктура е критична.


БНР                                                                                                                                                                                                 Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: Необходима е опростена процедура за кандидатстване на украински граждани във ВУЗ
08 август 2022 г.

Ректорът на УНСС: Заплатите във ВУЗ-овете трябва да се повишат, но не с еднократна компенсация

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров, член на Съвета на ректорите: Заплатите във ВУЗ-овете трябва да се повишат, но не с еднократна компенсация

„Никой не е против да си вдигнат заплатите на преподавателите във ВУЗ. Въпросът е, че парите ще стигнат само до края на 2022 година. Тъй като са допълнителни пари и то само за академичния състав, няма гаранции, че следващата година ще бъдат отново в бюджетите на висшите училища. Представете си ситуацията – сега вдигаме заплатите и януари месец се окаже, че тези пари ги няма.“

Това каза за БНР ректорът на УНСС професор Димитър Димитров, член на Съвета на ректорите съвета на ректорите по повод критиките на ректорите към решението на предишното правителство да повиши от 1300 на 1500 лв. минималната заплата за преподавател във висше училище.

„В нашия университет аз, като ректор, съм увеличил на 2 пъти заплатите с по 10% за тези две години, които изминаха, но това е на базата на оптимизации – консервативна политика по отношение назначаването на персонал, вътрешни резерви, преразпределение на някои разходи, енергийна ефективност“.

Предложението за обединение на ВУЗ в очите на Димитров е „чисто административен акт, на който не се виждат реалните ползи“, заяви той в предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“.

„Ако университетите, които разбират с какво се занимават, имат контакти по света, връзки с бизнеса и там работят доста интелигентни хора, ако тези университети сами преценят, че има нужда да се слеят или да извършат някакви действия, които и водят към обединяване, повярвайте ми, те ще го направят. Чисто механично да слеем два университета и там да им правим бордове, допълнителен академичен съвет и още разни други неща – аз съм га анализирал и като икономист, и като управленец – управленски кошмар за нашата ситуация в нашите условия“

Относно твърдението на бившия министър Денков, че в някои малки университети 70% от преподавателите не са покрили минималните изисквания за съответната академична длъжност, Димитров изтъкна, че става дума за 2-3 много малки университета. Във водещите университети близо 100% покриват изискванията.

От новия служебен кабинет Съветът на ректорите се надява „на диалог и на разбиране“. Предложението е да се отмени решението за 1500 лв. минимална заплата и да се работи по нов начин на финансиране на висшите училища

„При инфлация 16% вече става сложно и наистина трябва компенсация, но не такава еднократна компенсация, която беше извоювана с големи усилия“.

През последните 7-8 години висшите училища са минали през редица реформи, които не са много публични. Ако се прави нова, „е добре да се изведат един-два приоритета, които в момента са важни за висшите училища“.

Съществува риск преподавателската професия във ВУЗ да се превърне в непривлекателна за младите, но това не важи за водещите университети, подчерта Димитров.

Цялото интервю можете да чуете във звуковия файл.


в. СтандартРекторът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: ENGAGE.ЕU е гаранция за качество на университетите

08 август 2022 г.

Проф. д-р Димитър Димитров: Дигитални лаборатории и класни стаи в УНСС

  • Кандидат-студентите в УНСС – два и половина пъти повече спрямо държавната поръчка;
  • Поставихме силен акцент върху онлайн кандидатстването и онлайн записването;
  • Всички бройки в държавния план-прием са заети;
  • В някои специалности има от 6 до 8 пъти повече кандидати;
  • Бизнесът и образованието трябва да вървят ръка за ръка;
  • Така споделяме ресурси и ноу-хау с партньорските университети, казва ректорът проф. д-р Димитър Димитров в специално интервю за вестник „Стандарт“.

Проф. Димитров, животът през последната половин година беше белязан от кризи – война, пандемия, продоволствена криза… Това отрази ли се на приема?

Със сигурност се отразява на хората. Ще ми се да вярвам, че това ги е накарало да инвестират времето и средствата си в образование. Ние в Университета за национално и световно стопанство можем да се похвалим с успешно проведена кандидатстудентска кампания тази година.

Всички бройки в държавния план-прием за бакалаври в 42 специалности и специалност „Право“ за образователно-квалификационна степен „магистър“ след средно образование са запълнени. Броят на кандидат-студентите спрямо държавната поръчка беше около два пъти и половина по-висок. В платеното обучение приемът продължава през следващите месеци. Процесът е много динамичен. Дипломите на зрелостниците тази година се забавиха и трябваше отново в съкратени срокове да приемаме документи.

Подобрихме комуникацията и обратната връзка с потенциалните кандидат-студенти. Искам да похваля служителите ни от дирекция Учебна дейност”,  дирекция Информационни технологии” и Центъра за прием на документи за добрата комуникация помежду им по отношение на различни казуси и технически и съдържателни, които възникваха. Колегите положиха много усилия за бързото им разрешаване. Постарахме се да съкратим времето за чакане, създадохме удобни кътове за попълване на документи на място. Студентски съвет мобилизира доброволци, които да помагат при затруднение с формулярите. В горещите дни, както беше и миналата година, раздавахме  минерална вода на чакащите.

Каква е тенденцията при кандидатстването – онлайн или офлайн?

Въведохме редица новости в начина на кандидатстване. Поставихме много по-силен акцент върху онлайн кандидатстването и онлайн записването. Близо 60% от кандидат-студентите и новоприетите студенти кандидатстват и се записват онлайн. Вървим към премахване на така наречените плик-молби за кандидатстване.

Въведохме изцяло нова електронна система за кандидатстване и записване, която влезе в действие от началото на кандидатстудентската кампания – единна система за бакалаври и магистри, разработена е от експерти  на УНСС и за наша радост и удовлетворение работи успешно без някакви проблеми.

Искам също така да отбележа, че тежестта вече се премества върху кандидатстването с държавни зрелостни изпити за сметка на предварителните изпити, но въпреки това, ние поддържаме отворени всички опции.

Вече втора година работи и системата за прием по специалности, което дава нов облик на начина на кандидатстване. Предимството е, че още от първи курс катедрите, които водят специалности, могат да осъществят контакт със студентите и да ги подпомагат в процеса на обучението им. Те осигуряват и фокуса на обучението върху специалността чрез включването им в съвместни инициативи с бизнеса. Почти всички катедри вече създават контакт с практиката чрез научноизследователски проекти, стажове и подкрепа на студентското предприемачество.

Тази година кандидатстването за магистърските програми започна още на 6 юли – това също е новина за нас. Дали сме пак възможности за кандидатстване онлайн и на място в университета. Колегите ще работят цяло лято, за да приемат документи, там също има възможност за платен прием и се надяваме, че ще постигнем поне миналогодишните резултати.

Имате ли нови специалности?

За да отговорим на предизвикателствата на времето ние непрекъснато модернизираме учебните програми и разкриваме съвременни, иновативни специалности, съобразени с променящата се бизнес среда. В резултат на партньорството ни със Стопанската академия „Димитър А. Ценов” – Свищов, Националната спортна академия (НСА) Васил Левски” и Бургаският свободен университет по проект „Икономическото образование в България 2030“, подписахме споразумения за откриването на 14 съвместни бакалавърски и магистърски програми, които ще бъдат обявени малко по-късно, защото чакаме разрешение от Националната агенция по оценяване и акредитация.

Благодарение на това коопериране студентите ще се обучават по актуални учебни програми, основани на дигитализация. В рамките на проекта в УНСС са изградени и от новата учебна година ще заработят шест дигитални класни стаи и две дигитални лаборатории. Това ще даде възможност да се използва в максимална степен споделянето на ресурси, включително и на ноу-хау, между партньорските университети и/или между студентите и техните университетски преподаватели и ментори.

Кои са най-предпочитаните специалности?

Традиционно няма голяма промяна в предпочитанията, по някои специалности има от 6 до 8 пъти повече кандидати на първо желание, но все пак водещите са „Право“ , „Маркетинг“, „Финанси“ и „Счетоводство“. Има и други, които са по-малко предпочитани, но УНСС предлага голямо портфолио и това е нормално. Ще направим своите изводи и анализ какви промени могат да се направят в начина на представяне на специалностите, към които интересът е по-слаб в момента, защото сме убедени, че всички наши специалности са търсени от бизнеса и дават добра реализация на студентите.

Ще оптимизираме още повече правилника за прием на кандидат-студенти, защото някой път просто алгоритъма не дава доброто класиране, главно където има кандидатстване с чужд език.

Ще удължим допълнителния прием вероятно до края на месец септември. В края на август, началото на септември ще има нови държавни зрелостни изпити, така че средношколците ще имат възможност да си подобрят успеха и пак да кандидатстват.

Как бизнес университетът подготвя младите хора за бизнеса?

За да може от университета да излизат успешни и конкурентоспособни млади хора, бизнесът и образованието трябва да вървят ръка за ръка. Наред със стабилната теоретична подготовка, практическото обучение заема водещо място в нашите програми. Университетът развива дългосрочни партньорства с водещи компании и банки и договаря престижни стажантски програми. С цел по-добрата взаимовръзка на учебния процес с практиката, привличаме за лектори най-изявените специалисти, на ключови позиции в бизнеса и държавното управление. Сред нашия преподавателски екип има и не малко бивши министри.

С цел да развием предприемаческите и иновационните умения на нашите студенти и да ги подпомогнем да стартират бизнес в УНСС открихме университетски Startup Hub. В него младите хора ще могат да се информират за възможностите за финансиране на стартъпи, да се обучат как да изготвят бизнес планове и как да представят идеите си пред инвеститори, ще получават правна и юридическа информация.

Имаме кариерен център, който се слави като най-добрия в страната и годишно помага на над 5000 студенти да намерят стаж или работа.

Какво ще кажете на младите хора, на които предстои да пристъпят прага на вашия университет?

Ще им кажа да вярват в себе си, да учат и работят за личностното си и професионално усъвършенстване. Нека помнят, че висшето образование не е определено количество знания, то е начин на мислене, мироглед.

Нашата мисия е, прекрачвайки прага на УНСС, с всяка изминала година те да стават все по-добри, все по-знаещи и можещи. Готови сме да ги преведем и през най-трудните пътеки на знанието, защото само умните и смелите могат да погледнат предизвикателствата в очите и да намерят верните решения.


Вестник „24 часа“                                                                                                                                                        Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: Киберсигурността не трябва да изостава от дигитализацията
07 юли 2022 г.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: Киберсигурността не трябва да изостава от дигитализацията

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: Киберсигурността не трябва да изостава от дигитализацията

Университетът за национално и световно стопанство и Vivacom си партнират в подкрепа на дигитализацията на висшето образование, казва ректорът на УНСС

„Образование 4.0” е съвместна инициатива на Vivacom и в. „24 часа” за дигитална трансформация на основното и средното образование.

Проектът си поставя за цел да популяризира ползите от дигитализация на българските училища чрез въвеждане на технологии, нови методи на преподаване в сигурна виртуална среда и подходящо съдържание.

– Проф. Димитров, като ректор на един от водещите в технологичното си развитие университети, докъде стигна дигитализацията на висшето образование и кои са отличниците в тази област?

– Пандемията ускори процеса на дигитализация на университетите, така че всички направиха крачки напред в тази посока, но сега на дневен ред излезе въпросът как да защитим тези дигитални масиви от кибератаки. Ако трябва да говоря за УНСС, нашият университет през последните години разви много своята информационна инфраструктура и беше подготвен, което ни помогна, но за да можем да преценим степента на дигитализация на университетите и да набележим адекватни следващи стъпки, трябва цялостна концепция за дигитална трансформация на висшето образование.

В тази връзка УНСС беше инициатор на серия междууниверситетски инициативи с представители на бизнеса и държавната администрация в посока усъвършенстване дигиталната инфраструктура. Открояващо се събитие сред тях беше и проведената в партньорство с Vivacom научно-практическа конференция “Дигитализация на висшето образование в България”, която събра бизнеса и академичната общност в търсене на правилните решения и механизми за дигитализация на образованието в България. В рамките на събитието бяха обсъдени възможностите и световните тенденции за подобряване на IT структурата в българските университети, съвременните технологични решения за дигитално образование, въвеждането на дигитална студентска книжка и развитието на онлайн услугите за студенти, но бе обърнато и сериозно внимание върху предизвикателствата, стандартите, нормативните изисквания и добрите практики в областта на киберсигурността, както и нарастващите рискове от кибератаки към образователните институции. УНСС заедно с водещи компании в областта на киберсигурността проведе и първата в България международна конференция на тема „Киберсигурност” от сериите BSIDES. Тя беше открита от министъра на електронното управление Божидар Божанов, който преди това получи Доклад за сигурността в държавното киберпространство на България, изготвен в катедра “Национална и регионална сигурност” на университета.

– Как се справи УНСС с предизвикателството пандемия и преминаването към онлайн обучение? Кои добри практики във вашия университет могат да бъдат използвани в системата?

– Кризата стимулира образователните институции да се адаптират все по-успешно към промените, накара ни да търсим и нови възможности. Процесът на дигитализация помогна дори в рамките на присъственото обучение да предлагаме повече дигитални ресурси, а те дават допълнителни предимства. Платформите дават нови възможности – нов тип учебни материали,

 


БНР                                                                                                                                                                                                 Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: Необходима е опростена процедура за кандидатстване на украински граждани във ВУЗ
05 юли 2022 г.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: Необходима е опростена процедура за кандидатстване на украински граждани във ВУЗ


Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: Необходима е опростена процедура за кандидатстване на украински граждани във ВУЗ

„Необходимо е да има опростена процедура за кандидатстване на украински граждани в български висши училища”. Това заяви пред БНР ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров.

Според него тази процедура трябва да се отнася както за украински граждани, които не са от българската диаспора, така и за чуждестранни студенти в Украйна, които не могат да продължат обучението си там заради войната, започнала в края на февруари.

От Националното представителство на студентските съвети също обясниха, че за студентите от Украйна у нас не са предвидени привилегии нито при кандидатстването им, нито при обучението, нито по отношение на настаняването им в студентски общежития.

Интервюто на Андрей Борисов с проф. Димитър Димитров можете да чуете в звуковия файл.


OFFNews   Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Втренчени в атестирането, да не изпуснем обучението

6 юни 2022 г.

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Втренчени в атестирането, да не изпуснем обучението

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Втренчени в атестирането, да не изпуснем обучението

 

На 9 юни Съветът на ректорите ще избере новия си председател. Известните до момента кандидатури са три – на ректорите на Медицинския университет в София – акад. Лъчезар Трайков, на УНСС – проф. Димитър Димитров и на Русенския университет – акад. Христо Белоев.

Трябва ли да се промени работата на съвещателния орган, който обединява ръководителите на университетите и висшите училища в България и какво мислят за наболелите проблеми във висшето образование и замислената от министър Денков реформа? Питаме всеки от тях блиц интервю.

Представяме Ви отговорите на проф. Димитров.

Проф. Димитров, как оценявате работата на Съвета на ректорите досега? Необходима ли е промяна?

Дейността му трябва да стане по-открита, да има малко повече диалогичност вътре и с останалите институции. Самият Съвет не разпределя ресурси и не управлява структури, но има отношение към политиките, които се формират. По-активното участие на всички членове на Съвета на ректорите и стоящите зад тях университети може да допринесе за повече ползи, за по-добри решения, които са и консенсусни, и помагат за за развитието на българското висше образование.

Те бяха предвидени за компенсиране на инфлацията и за подкрепа на възнагражденията на хората, които работят в системата.

Тези 20 милиона бяха определени в параграф 17 на преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет с доста условия – за атестиране, за развитие на академичния състав, после университетите да приемат тези критерии в правилниците си в съответствие с обща методика и нещата стават доста трудни за изпълнение. Неслучайно има такава реакция от отделни ректори и университети, че това трудно може да стане. Виждате, има и внесено искане в Конституционния съд спрямо това. Има предложение на депутати да отпадне поне текстът и да се освободят парите без условия.

Това е единият от въпросите, за които трябва да се намери бързо решения, защото ще има нова актуализация на бюджета и не трябва да се допуска тези 20 милиона да си останат ей така в новата актуализация, без да има нова добавка към висшето образование. Нещо, което ни беше обещано – че ако сега има някакъв проблем или е пропуснато, ще бъде вкарано в актуализацията от юли.

Тоест очаквате освен тези 20 милиона да има и още средства за допълнителни възнаграждения на преподавателите и служителите?

Да. Има инфлация, има горива. Висшето образование по принцип не е много финансирано. Някои университети са по-добре заради чуждестранни студенти или по-висока субсидия, но има нужда от стимулиране в тази посока. Като сравним и равнището на работните заплати в университетите и в други сектори, бих казал, че има нужда от малко по-голям стимул за всички, които работят в системата.

По повод параграфа чух дори мнението, че е написан така, за да не бъдат дадени тези пари.

Предполагам, че е имало добри намерения – да се обвърже с качеството в системата. Бяхме се събрали в Русе Съветът на ректорите, заедно с представители на КНСБ-ВОН и там близо един ден коментирахме как да намерим решение на този въпрос, работейки по правилата на параграф 17. И не можахме да намерим такова решение.

Ако бъде осуетено или забавено отпускането на тези средства, ще протестирате ли?

Хората, които работят в университетите, са доста възпитани и се надяват на разумно решение. Мисля, че има разумни хора и в МОН, и в парламента, за да може да се намери бързо и елегантно решение. Не ми се мисли в тази посока – за протести или за демонстрации, но синдикатите си имат своя собствена позиция и затова изразяването на по-категорична позиция ще помогне да се види, че работата е станала сериозна.

Доста се колебаех дали да изляза с такова становище предвид номинацията за Съвета на ректорите, но трябва да се каже от името на университета и нашите синдикати, имаме три организации, които подкрепят позицията.

Ние работим с институциите като ректори, но имаме огромна отговорност към хората, които работят в нашите университети. Те, съответно, ни задават въпроси: “Какво правите?”, “Имате ли решение?”, “Как реагирате на такава ситуация?”.

Как гледате на намерението на министъра да окрупнява висши училища?

Има работна група, която се събира веднъж при него. Срокът е до 30 юни да се предложат такива решения.

Въпросът първо е юридически – как това да стане, въпреки че и по сегашния закон има възможности, но те са доста крайни – закриване на единия, сливане на другия. После да се търсят по-елегантни форми за сливане, обединение, по-засилено коопериране. Юристите казват, че доста трябва да се напише в тази материя. Възникват въпроси – кой управлява тези консорциуми, тези обединения, как ще се разпределя бюджетът, студенти, общи разходи. Все неща, които трябва да бъдат уредени. Говоря за държавните университети, които по принцип имат доста регулации.

Има такъв чуждестранен опит. В някои държави това е провеждано, има и възможности за стимулиране на такова сливане, но аз съм убеден, че когато университетите видят своята полза и предимства да бъдат по-активни в кооперирането помежду си, те ще го направят това нещо. Ние сега работим в едни така наречени клъстери. Всички университети имат такива държавни политики за изпълнение, където трябва да се кооперират с други университети. Има съвместни програми за размяна на преподаватели. Имаме проект и доста университети в България имат проект по “Модернизация на висшето образование”, където правим съвместни програми.

Между другото, тъй като говорехме за проблеми, които бързо трябва да бъдат решени, все още не са приети измененията в Закона за висше образование, където е уреден именно този въпрос – за съвместните програми. Това се приема от всички университет и ще ни помогне за проекта. Очакваше се миналата година март, април да бъде приет. Не можем така да работим, това ни затруднява. Свързано е с приема на студенти, с общи дипломи.

Има много примери на засилено сътрудничество. Говорих Ви за нашия проект ENGAGE.EU, където 9 водещи бизнес университета от Европа имат засилено сътрудничество. Проектът е за три години, очаква се да бъде финансиран за още 5. Говорим за споделяне на ресурси, виртуален кампус, размяна на студенти виртуално и реално, обща платформа за студентите, единна електронна книжка. Има най-различни форми за – не бих казал обединение – но засилване на сътрудничеството в днешно време.

Ако се подходи само административно: “Дайте да слеем този и онзи”, това ще бъде много тежка реформа. Първо, много години ще отнеме и няма да се видят ползите. Понякога в различни университети има различна организационна култура, работа с институциите. Опасявам се, че не може така лесно да се слеят или обединят два, три университета.

Темата за атестациите “взриви” мира в академичните среди. Изглежда, че в основата на предложението на министър Денков стои убеждението, че качеството в университетите е много ниско. Прав ли е? Как трябва да бъдат направени промени, без университетите и министъра да сте в ролята на врагове и да водите “битки”?

Не мисля, че някой има такова мнение за българските университети, които имат много успехи по различни поводи, по привличане на студенти.

Самите университети искат да се повишава качеството на обучението и качеството на научните изследвания. Ние имаме интерес от това. Но начинът, по който беше направено – свързан пак с този прословут параграф 17: до 30 април да се изработи методиката, за да се спази закона; проектът беше направен по непрозрачен и неясен начин, с неразбиране на спецификата на едно или друго направление – раздразни допълнително академичната общност.

Някои водещи университети всъщност имат и по-високи изисквания от това, което се предлага. Но има детайли. Беше направено без предварително съгласуване с академичната общност, не е ясно дали ще има гратисен период, кога ще се въведе – въпроси, които предизвикаха недоволство или напрежение.

Това трябва да стане и ние го правим и в нашия университет, и в другите университети лека-полека променяме показателите. Преди няколко години никой не говореше за Scopus и Web of sciense. Сега има такива изисквания и в нашите вътрешни правила на университета – да има една публикация тук, там – две публикации. Лека полека хората свикват и с начина на публикуване, така че това е не много лесен и бърз процес. То е елемент от организационната култура на университетите.

Да добавим – втренчени в това да атестираме, да се оценяваме по известни бази данни с публикации и други неща, да не изтървем нещата в обучението. Защото има и такава опасност. И сега има преподаватели, които пишат статии за Scopus, но обучението им остава на заден план. На два или три кита стоим – имаме задължения към обществото и към студентите, и към научните изследвания.