---

БНР Хоризонт
15 декември 2023 г.

 

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: Потенциалът на университетите в България е голям

Намаляването на държавната поръчка за всички университети по равно не е добър подход. Това заяви пред БНР ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров. Той е единственият кандидат да оглави отново най-авторитетното висше икономическо училище у нас.

---

БТА 
13 октомври 2023 г.

 

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров се срещна със Студентския съвет за първи път през новата академична година

 

Първа среща, за новата академична учебна година, със Студентския съвет проведе ректорът на Универститета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. д-р Димитър Димитров в зала „Академична“. Това съобщиха от висшето училище.

Проф. д-р Димитър Димитров приветства присъстващите и заяви: „Сътрудничеството със Студентския съвет е много важно за нас, защото вие сте представители на нашите студенти. Добрата комуникация между нас допринася за разрешаването на важни за студентите проблеми. Много от нашите успехи са резултат от взаимни усилия и труд. Вие знаете, че в УНСС председателят на Студентския съвет е член на Ректорския съвет. Това показва нашето отношение към студентите и готовността ни да работим заедно“.

На срещата ректорът представи изпълнението на мандатната си програма и постигнатото до момента, бяха дискутирани и актуални въпроси за учебния процес и социално-битовите условия.

Проф. д-р Димитър Димитров говори за дигиталната трансформация на университета и за трансформацията в учебната дейност, която засяга промени в учебното съдържание и учебните планове. Бяха споменати стипендиантските програми, подкрепени от бизнеса, както и множеството възможности за стаж и съвместни бизнес академии, договорени чрез меморандуми с лидерски компании във всички области. Той изтъкна, че в УНСС се провеждат много кариерно ориентирани събития и това води до почти 100-процентна реализация на студентите.

Ректорът подчерта, че кандидатстудентската кампания тази година е изключително успешна. Провели са се много срещи с общини и училища, организирани са „Дни на отворените врати“, имало е предварителни матури и състезания в УНСС. Броят на кандидат-студентите е нараснал с около 20 процента, което е своеобразен връх за последните години.

Проф. Димитров обърна внимание на студентите, че имат възможност да се включат в елитната университетска мрежа ENGAGE.EU и чрез нея ще могат да учат в девет университета по време на следването си – при това в най-добрите бизнес университети в Европа. УНСС осигурява възможност за стажове и мобилност в над 200 чужди университета.

В областта на учебната база беше изтъкнат преобладаващият брой обновени учебни зали, както и реновираните три блока от общежитията на УНСС с финансиране, получено благодарение на активното участие на Студентския съвет и Националното представителство на студентските съвети (НПСС).

В два блока със собствени усилия УНСС е изградил модерни детски стаи – в блок 53Б, където има 11 деца, и в 55Г – 70 процента от цялата база е обновена, санирана, сменена е дограмата, изградени са нови сервизни помещения.

Проф. Димитров каза, че плановете са следващата година са да бъдат обновени още няколко блока, като идеята е да бъдат изцяло реновирани всичките 12 блока от студентските общежития на УНСС. Скоро ще завърши и ремонтът на университетската библиотека.

„Направихме усилия да бъдем „зелен“ университет и предстои да открием фотоволтаичен парк – един от най-големите в сферата на образованието, изобщо. Фотоволтаичната инсталация ще покрие 50 процента от необходимата електроенергия на университета, на годишна база“, акцентира ректорът.

Предприети са и редица други мерки за енергийна ефективност и подобряване на учебния и административния процес. Спортният комплекс „Бонсист“ на УНСС вече има система за енергоспестяващо интелигентно осветление. Общата стойност на проекта е 120 000 долара, осигурени в по-голямата си част от Асоциацията за информация за околната среда в Тайван (TEIA) по силата на договор с УНСС за изпълнение на проект за интелигентно осветление, пестене на енергия и преход към здрава планета и нов дигитален свят. В изпълнение на програмата за енергийна ефективност в УНСС, в момента се изгражда системата „Умен дом“, която ще позволи икономия на до 40 процента от изразходваната енергия от електро- и топлопреносната система.

Ректорът говори и за проблем, който трябва да бъде решен, като сподели, че след сигнали от преподаватели и обследване от лицензираната лаборатория на УАСГ се оказва, че единият от 11-те корпуса на университета не е безопасен. Става въпрос за корпус „И“. Той подчерта, че е променено учебното разписание и предстоят укрепващи дейности.

Председателят на Студентския съвет Илиян Чабуклийски благодари на ректора за подкрепата и доброто партньорство  и каза, че е изключително важно, че я има подкрепата на ръководството на УНСС, за да може да се надгражда постигнатото до момента и когато възникне някакъв проблем, да  се търсят решения заедно.

Членовете на Студентския съвет имаха възможността да зададат своите въпроси и да изразят активни позиции по темите, засегнати от ректора.

---

Нова ТВ
20 август 2023 г. 

                            Ректорът проф. д-р Димитър Димитров:
По-малко разходи при сметките за ток –
УНСС с два фотоволтаични парка на територията си

---

Агенция „Фокус“
29 март 2023 г. 

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Има нужда от промяна в протокола за действие при компютърни заплахи

 

Проф. Димитър Димитров – експерт по национална сигурност и ректор на УНСС, в интервю за предаването „България, Европа и светът на фокус“ на Радио „Фокус“ (бел. ред. интервюто е проведено на 28.03.2023 година)
Масови сигнали за бомби в училища в София, Варна и Бургас започнаха още от вчера. На пряката ни телефонна линия е ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), висшето учебно заведение, което беше заплашено тази сутрин. Проф. д-р Димитър Димитров освен, че е ректор на УНСС, е и експерт по национална сигурност.
Здравейте, професоре. 
Здравейте.
Какво установиха проверките до този момент, какво се случва във вашия университет?  
Аз ще започна хронологично. Получихме подобен сигнал, който вчера много училища в България се получили, днес беше адресиран до университетите, тъй като думата  „университети“ присъстваше в подобен текст с такава неясна заплаха, но все пак това си е заплаха и ние реагирахме. Някъде 08.30-09.00 часа дойдоха тези сигнали на имейли, които не са официалните на УНСС. Съответно уведомихме МВР, 7-о Районно, и оттам получихме предписание за евакуация на хората, които работят и учат в университета.
Предполагам в момента не се извършват учебни занятия, или? 
В момента не се извършват, тъй като трябва да мине определено време, за да сме сигурни, че няма такава заплаха. Можеше да се реагира и по друг начин, но по-добре да гарантираме, че няма никаква заплаха отколкото да треперим цял ден. МВР дойдоха много бързо, провериха открити пространства, зали, тоалетни, кошчета, и няма намерено взривно устройство, което се очакваше сигурно предвид на масовата атака срещу училища и университети.
Така е, но вие сте длъжни да проверите все пак.  
Но те трябваше да проверят няколко часа. И университетът е затворен утре до 08.00 часа сутринта, така че от 08.00 часа възобновяваме учебен процес и административна дейност.
Професоре, прокуратурата знаете, се самосезира и разследва престъпление срещу Република България. Водещата версия е, че става въпрос за хибридна атака, свързана с Русия, обясни министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев. Какъв е вашият прочит на ситуацията и как коментирате тези заплахи, които неминуемо всяват смут сред обществото?  
По подобен начин такива масови атаки срещу много училища, срещу много университети и предполагам, че има и други засегнати институции, са си точно терористична заплаха. Така че наистина трябва да се действа, да не се пренебрегва с лека ръка, а да се действа с цялата сериозност на случая. Бързо да се намери източникът, откъдето се пращат тези писма, дали фалшиви, дали истински, все още не знаем, и за да можем да знаем по-нататък как да реагираме при една такава ситуация. Това е всъщност тероризмът – с много малко усилия, с много малко средства, с един имейл, пратен до десетки адреси, може да се създаде не бих казал паника, но някаква тревожност в обществото. В момента се избират т.нар. „меки цели“, които не са защитени. Няма как вие да сложите рамки за проверка на оръжие в училищата или навсякъде в университетите, но ако това зачисти, сигурно трябва да се предприемат и други мерки.
Какви например, можем ли да кажем?  
Ами да, видеонаблюдение, специален пропускателен режим, идентификация на посетителите. Те могат да се степенуват нещата, стига да има такъв риск. До момента не са предприети такива мерки, защото не се налага. Пазят се повече твърдите цели: държавни институции, военни обекти или обекти на критичната инфраструктура. Но тероризмът сменя тактиката си и търси където може да предизвика такъв психологически ефект, то не се налага да се слагат и взривни устройства.
И то атака срещу подрастващите, срещу ученици, разбира се и техните родители са в този кюп, така да се изразя. Но времето, в което се случват тези заплахи е особено – няколко дена преди изборите. Смятате ли, че може да направим и такъв паралел?  
Да, може да се обсъжда и такава хипотеза, но зависи откъде е източникът, и надявам се, че службите ще си свършат работата в това отношение. Но понякога има и такива действия на начинаещи хакери, аз като гледам така неграмотно написаното писмо с грешки и сигурно преведено, може да е някой начинаещ хакер, който пробва такива неща. Но тук се проявява някаква систематичност в това нещо. Разбирам за едно-две училище или за един-два университета, да, но тука вчера бяха училища, днеска са университетите, и все пак изборите са в края на седмицата, понякога се тестват и реакциите на правоохранителните органи и как те ще могат да се справят с подобни ситуации. България има капацитет, има потенциал за тези неща, имаме и съюзници, така че би трябвало да се справим с тази ситуация.
България има протокол за действие, това стана ясно и от думите днес на вътрешния министър, който припомни това. Той е от 2000 година. Обаче днес ще бъде свикана и една работна група, която да прегледа този протокол. Заговори се за създаването на нов такъв, който трябва да отразява реалните опасности, да дава възможност да се преценява кога действително се налага евакуация. Какво може да се подобри според вас? 
Специално за реакцията след получаване за такъв сигнал много малко неща мога да се променят, защото ако има реална заплаха и е преценено, че сигналът е реален, трябва да се напусне сградата, трябва да се извърши този оглед, който и днеска направиха МВР, трябва да се изчака определено време, или 24 часа, или по-малко, за да е сигурно, че ако има някъде неоткрито устройството, то няма да избухне. Долу-горе това са нещата. Но има нужда от промяна в протокола за действие при такива компютърни заплахи: имейли,  съобщения и най-различни киберзаплахи, които наистина са нови, 2000 година не са съществували. Аз си спомням година, когато в нашия университет, 90-те години, някой се обаждаше по телефона когато имаше кандидат-студентски изпити или сесия, беше подобна ситуацията, пак се водеше евакуация. Но беше разкрит така или иначе извършителят. А сега може да има и подобни мотиви в това нещо, но не бива да се подценява която и да е заплаха, и много бързо трябва да има капацитет. Има компютърен център за извънредна реакция, който трябва да приема такива сигнали: от къде изпратен имейла, да се запази точно как е изпратен, за да може бързо да се реагира, и наистина да се прецени дали е реален сигналът или просто е шега или фалшива заплаха.
А този център към МВР ли да бъде предлагате?  
Той е национален център.
Национален център.  
Национален център, който съществува и в момента. Главно Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ има отношение към него. Но идеята е при такива масови, систематични заплахи да се привличат и други експерти, които са в частния бизнес така или иначе, които имат желание да помогнат за това.
Експерти от частния бизнес да се присъединят към този национален център, да. 
Ами да, има много компании, експерти, които точно такива услуги осигуряват за своите клиенти в областта на киберсигурността, и със сигурност биха помогнали, да, при извънредни ситуации.
Добре. Разбрахме от вас, че утре от 08.00 часа учебният процес ще бъде възстановен във вашия университет.  
Да.
Да се надяваме, че всичко ще бъде наред. Ние ви пожелаваме успех!   
Благодаря ви и аз.

---

Bloomberg
14 февруари 2023 г. 

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: България също трябва да се подготви за нова, по-висока вълна на мигрантски натиск

 

Европа е изправена пред нова мигрантска вълна, но и България също трябва да се подготви за по-висока вълна на мигрантски натиск. Известна част от мигрантите ще бъдат спрени от нашите власти. Отново ще се изправим пред въпроса къде да бъдат настанени, как да бъдат разпитвани, как да бъдат идентифицирани. България трябва да си отговаря и на въпроси за интеграцията на тези хора. На някои от тях може да се предложи да останат. Не трябва да се разглеждаме само като транзитна държава. Това каза проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.
В края на миналата седмица по време на специална среща на върха на Европейския съвет бе взето решение за незабавното мобилизиране на значителни средства от ЕС за инфраструктурата за управление на границите. По данни на агенцията за управление на границите Frontex през изминалата година 330 хил. души са влезли в ЕС незаконно, често през Средиземноморието и Западните Балкани. Анализът показва, че броят на незаконно преминалите външната граница на Европейския съюз напоследък е по-висок от 2016 година, годината на бежанската криза.
Европа е изправена пред нова мигрантска вълна, потвърди гостът. „Виждате решенията на върха, но и събитията които се случиха със земетресенията в Турция и Сирия. Там има милиони бежанци, които са потенциални емигранти. Така че наистина бързо трябва да се реагира“.
Диалогът за миграционната система започна отдавна. Той се водеше и във връзка с приемането на България в Шенген. Целият този дебат вървеше близо година в сравнително спокойни условия. Но сега, след земетресението, има милиони хора, които остават без покрив. Турската държава трудно ще се справи с това и ще отнеме доста време, допълни събеседникът.
„По различни данни в този регион има около 4 до 8 млн. бежанци от съседни държави, които са в Турция. За тях ЕС беше сключило споразумение с Турция, за да се задържа там мигрантския поток. В същото време земетресението засегна и Сирия, където също има много бежанци от войната. Така че тези хора, ако бъдат оставени без перспектива, без надежда какво ще се случи, можем да очакваме доста по-сериозна мигрантска вълна. Не просто традиционната, която е за търсене на работа и свързана с икономическа миграция“.
„За засилени мерки за опазване на външната граница на ЕС се говори от много време. Спомняте си австрийският канцлер, когато дойде в България, каза, че ще съдейства и ще настоява да бъдат отпуснати 2 млрд. евро за изграждане на друг тип гранични заграждения на българската граница. Така че България също много активно трябва да се задейства за изграждането на гранично заграждение от по-друг тип, който да спира мигрантите да не минават през огради и бодлива тел“, подчерта проф. Димитров. „Отделно България трябва да настоява и за по-засилена хуманитарна помощ и за Турция и Сирия. Да има изнасяне на помощта, не само на границата, но и във вътрешността. Така че тези хора да получат шанс за нормално развитие“.
Относно необходимите реформи гостът заяви, че е нужно засилване на сътрудничеството с ЕС. „Това не е само български проблем – нужно е подобряване на инфраструктурата, свързана с опазването на границата, но и мерки, които да бъдат насочени към работата в потенциалните страни, източници на тези мигранти. Така че да бъдат задържани там, което Турция в момента прави“.
„Другото е, в по-дългосрочен план, което да е насочено все пак към селекция, управление на този поток. Той не може да бъде задържан до безкрайност. Много хора няма да се зарадват на тази вест, но когато имате един милиард гладни хора някъде и виждат богатия Запад, рано или късно системата се пропуква. Така че е добре процесът да бъде управляван. Факт е, че Европа има нужда от работна ръка. Това не е тайна, но тези хора трябва да бъдат селектирани. Да бъдат вкарани в една система. Иначе има опасност от влизане на криминални престъпници, потенциални терористи, радикални ислямисти. По-добре е да се управлява процесът, отколкото, като сега, да е неуправляем“.
На срещата на върха не бе одобрено изграждането на нова ограда, а да бъдат взети други мерки – видео наблюдение, хеликоптери, дронове, но това „очевидно е недостатъчно“, защото трябва да се знае, че цялата отговорност да спре целия мигрантски поток отново се прехвърля върху България, коментира Димитров. „България трябва да каже – ние сме европейци, част от Европейския съюз и търсим общо решение на тези въпроси, заедно с вас.“

Цялото интервю можете да гледате ТУК.

---

Вестник „Учителско дело“ 
13 февруари 2023 г.

 

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров:
УНСС е ключов фактор за икономиката на страната ни
Ценим високо усилията на СБУ образованието да се превърне в стратегически национален приоритет

 

 

Проф. Димитров, УНСС получи отличието „Академичен Оскар“ като най-престижното висше училище в професионално направление „Икономика“ според работодателите и преподавателите във висшите училища и с най-висока институционална акредитация според Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) за 2022 г. Разкажете повече за това постижение. Какви цели си поставяте и какви стъпки ще предприемете, за да запазите водещата позиция на университета?

Да, не е случайно, че УНСС получава точно това отличие за поредна година. Критерият за качеството на един университет е неговият продукт – кадрите. Приемаме наградата като израз на удовлетворението на работодателските организации от практически ориентираното мултидисциплинарно обучение и изграждането у студентите на умения, знания и компетентности, съответстващи на променящата се, динамична бизнес среда.

Ние сме голям университет със 100-годишна история и богато портфолио от специалности. Моето разбиране като ректор е, че трябва да го съхраним. Има университети, които са избрали само една-две по-модерни специалности, но ние разчитаме на всичките – и теоретични, и приложни, и интердисциплинарни. Ясно сме заявили, че няма да закриваме специалности. Може за някои да е по-малък броят на студентите, но няма кой друг да обучи такива специалисти в България. УНСС е ключов фактор за икономиката на страната ни. По данни на рейтинговата класация, която излезе скоро, в УНСС се обучават над 50% от хората, които учат икономика.

Светът невероятно бързо се променя. Изчезват традиционните професии, раждат се нови. Имаме амбицията да сме поне крачка напред. Непрекъснато модернизираме учебните програми и разкриваме иновативни специалности, търсени от бизнеса.

Виждам бъдещето, стъпило на няколко стълба: да бъдем активна част в алианса на деветте най-престижни икономически университета в Европа – ЕNGAGE.EU; още по-активно участие в европейски проекти; засилване на научните изследвания; интернационализация на обучението и за преподаватели, и за студенти; увеличаване на мобилностите и видимост пред света.

УНСС е лидер в дигитализацията и ще продължи да работи активно в тази насока. Дигитализирани са всички процеси в университета. Студентската книжка вече е в мобилния телефон. Издаването на електронното уверение е първата услуга на УНСС, която стана част от държавния регистър на електронните услуги на Министерството на електронното управление.

УНСС е водещ университет в множество проекти, насочени към модернизацията на българското висше образование и изграждане на мрежи от висши училища, които имат възможност да споделят общи ресурси и да създават интердисциплинарни, хибридни програми между университети с различен профил, така че да се използват силните страни на всеки един от тях в това направление. Такъв проект е „Икономическо образование в България 2030“. В рамките на проекта в УНСС са изградени и работят шест дигитални класни стаи и две дигитални лаборатории.

Какво е необходимо да бъде направено, за да може системата на висшето образование да функционира спокойно през настоящата година и да взаимодейства успешно със средното образование?

Днес повече от всякога България се нуждае от своите университети. Те са пресечната точка между образованието, научните изследвания и иновациите. Това е значима позиция по отношение на изграждането на устойчива икономика и постигането на екологична и цифровизирана среда. Нашият университет стои стабилно и много добре се вписва и в национален, и в международен план, и то в години, които са турбулентни за целия свят. Това става с много работа и екипност. Създадохме клъстери с други университети за участието ни в проекта ENGAGE. EU, активно кандидатстваме по проекти и печелим европейско финансиране, разработваме съвместни университетски програми, стимулираме предприемачеството. Това е пътят.

Продължаваме работата по създаването на нови дигитални учебни програми и интерактивни ресурси. В съвременните условия системата на висшето образование трябва да е ориентирана в посока – учене през целия живот. И тук успешното взаимодействие между средното и висшето образование е фактор за повишаване на качеството на образованието. Трябва да има мост между преподавателите в средното и висшето образование, така ще се създаде синергия помежду им с цел професионално развитие на преподавателския състав, както и ранно професионално ориентиране и подготовка на учениците. УНСС успешно работи в това направление със СБУ и Асоциацията на икономическите училища в България (АИУБ).

УНСС се стреми да е в крак с потребностите на съвременния пазар на труда, вкл. и като се ангажира да възроди педагогическото обучение. Какви са амбициите Ви в тази посока?

Амбициите ни са именно такива – да отговорим на очакванията на бизнеса да получава добре подготвени кадри с подходящо образование. Затова стъпваме в няколко нови професионални направления. Създадохме специалността „Педагогика на обучението по икономика и информатика“, за което срещаме безрезервна подкрепа на педагогическата общност, защото системата изпитва остра нужда от кадри в тази област.

Тече активен процес по сключването на споразумения с училища и гимназии. В преговори сме и за определянето на базови училища. Другите ни нови специалности са „Киберсигурност и електронно управление“, „Компютърна обработка и анализ на данни (Data Science)“, както и „Приложна лингвистика“, търсени и от младите хора, и от бизнеса.

В края на 2022 г. бяхте удостоен с Юбилеен златен медал на СБУ по повод градивното социално партниране, което УНСС споделя със Синдиката. Как оценявате политиките и постиженията на СБУ за постигане на качествено и модерно образование, за повишаване на статуса и престижа на педагогическата професия и за ефективно сътрудничество между висшето и средното образование?

Ценим високо усилията на СБУ образованието да се превърне в стратегически национален приоритет. Българските учители са стожер на националната ни просвета и култура. Виждам огромен потенциал в изграждането на взаимосвързаност между средното и висшето образование и се радвам, че срещам съмишленик в лицето на д.ик.н. Янка Такева. От една страна, университетите могат да окажат съществена подкрепа при създаването на педагогически кадри за обучение в новите дигитални професии. От друга страна, училището може да подпомогне плавния преход от ученическата към студентската скамейка. Това усилие си заслужава. Неслучайно нашата кандидатстудентска кампания тази година е изградена на много срещи и разговори на живо в училищата в цялата страна и срещаме тяхната безрезервна подкрепа. Провеждаме дни на отворените врати, кариерни дни и консултации по професионално ориентиране. Реализираме съвместни проекти с няколко училища в страната. Тук искам да подчертая и активната работа от страна на СБУ за професионалното израстване на педагогическите кадри. Ние имаме работещ меморандум, благодарение на който стотици учители се възползваха от съвместните обучителни програми в Учебно-оздравителната база на УНСС в с. Равда.

---

Агенция „Фокус“

10 февруари 2023 г.

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС и експерт по национална сигурност: Фалшивите сигнали за бомби могат да доведат до случай на реална опасност, при който да не се реагира

 

На пряката ни телефонна линия вече експертът по национална сигурност и ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Димитър Димитров.

Проф. Димитров, аз и преди малко анонсирах, че ще си говорим за поредния фалшив сигнал за бомба във вчерашния ден, при който бяха евакуирани пътниците от Летище „София“, а пък помним, че за миналия месец имаше два такива сигнала, само че в столичен мол, отново бяха евакуирани хора. Какво се случва? Какви биха могли да бъдат мотивите на тези, които подават сигналите?

Мотивите могат да бъдат най-различни, но съвсем не е така безобидно това, което се случва с тези фалшиви сигнали, защото се прекъсват или се отлагат полети, нарушава се работата на критична инфраструктура, като летището, налага се евакуация на клиентите в мола. При нас, в университетите и в училищата, също има подобни ситуации, когато има изпити, когато има нещо, свързано с живота на университета, да се обаждат с подобни сигнали, което създава изключително много неприятности за всички. Мотивите могат да бъдат и конкурентни разправии. Когато има нещо, свързано с магазини, с търговски обекти или нещо друго. Може да бъде тествана система за сигурност, която се използва при евакуация на пътници или как реагират службите, което пак казвам, хич не е безопасно, защото може да подсказва за следващия опит или за атентат. Има и хора с психически отклонения или някакви такива комплекси, които си мислят, че това са забавления или се обаждат по такъв повод. И пак казвам, не се безобидни тези неща, и при тях службите, особено при разкриването на подалите тези сигнали, трябва да се отнасят много сериозно.

Както казахте и вие, не са безобидни изобщо даже, и че мотивите могат да бъдат и конкурентни, някакви вътрешни…

Спорове.

Спорове, да. И аз да кажем имам приятели, които са управители на заведение в съответния мол, и всъщност когато евакуират хората, те стават веднага и не си плащат сметката при пълно заведение да кажем, което наистина не е добре.

Щетите са наистина сериозни, защото няма време да се събират сметки, хората наистина бързо трябва да напуснат, защото тогава никой не знае дали сигналът е фалшив или не е фалшив. Трудно се поема отговорност да се каже: „Няма бомба“ или там каквото е, като сигнала за пожар, и да останат и след това да се случи нещо. Лошото е, че когато мине сигналът и се разбере, че той е фалшив, тогава вече някак си спада ентусиазма да бъдат разкрити тези хора, които са подали този сигнал, и си казваме: „Какво толкова е станало? Има по-сериозни неща“ и други работи.

Важното е, че няма бомба.

Когато ми се обадихте вчера, аз погледнах наказанията за това нещо. Те варират от 200 до 1000 лева, там ако беше нещо по-сериозно, мисля че 2000, 5000. Максималното наказание беше 20 000 лева, но не съм чул да има такъв случай досега – някой такъв, както ги наричат, телефонен терорист, да бъде наказан по този начин. А пак казвам, щетите са много големи, напрежението, психическите последици или това, което се случва с хората в обществени сгради, търговски обекти също е много сериозно. Така че трябва и да се засилят и наказанията, но да бъдат прилагани тези наказания спрямо хората. В съвременния дигитален свят няма как някой да скрие, да подаде анонимен сигнал за подобни неща. Наскоро в университета имахме сесия, тя свърши миналата седмица, и там едни студенти се „забавляваха“ да активират противопожарната аларма с електронна цигара, понеже имат изпит в съседната зала, някакви такива неща. Но благодарение на камерите там и другите мерки за сигурност това беше установено. Така че такава е ситуацията.

Вие казахте за наказанията, които поне по мое мнение не са никак големи на фона на щетите, които се причиняват. А има ли начин за превенция, някак си да не го правят, да не се стига дотам, предварителна проверка или подобно? Затова питам експертите.

Ами трудно е. Има държави, например Турция или някои други държави, където във всеки обект буквално минавате на проверка за оръжия или взривни материали и ви проверяват багажа, както е сигурността на летищата. Има университети, където това го правят и съм го виждал по света, но то зависи от нивото на опасност, която съществува в конкретната държава или конкретното ниво на заплаха, което го има. За България това не е типично, не е такъв рискът, няма атентати, няма тероризъм. Така че да се въвеждат такива много строги мерки за проверки на всеки клиент, на всеки пътник още преди да влезе в летището, малко е сложно. Превенцията е в това да се заловят извършителите на тези фалшиви  телефонни сигнали и да бъдат наказани доста сериозно, за да разберат другите, че наказание има, и то не е малко. Разбира се, могат да се проверява хора, които са се обаждали повече пъти, да се разговаря с тях, този проблем да се обяснява. Но срещу подобни заплахи няма 100-процентова гаранция, че няма да се случат.

Както казахте и вие, начинът е после да се стремят съответните органи на реда да заловят човека, който е подал този сигнал. Защото помним, че  при първия такъв в столичния мол имахме информация, но след това при втория, при вчерашния на летището вече нямаше информация кой е подал сигнала, и по този начин се дава гласност на това, че е имало такъв сигнал, но не и кой го прави.

Да, и в крайна сметка общественото порицание или разбирането, че службите си вършат работата и са го заловили навреме, че е наказан или ще бъде наказан с цялата строгост на закона, ето ви превантивното действие, което се извършва преди извършването на тези неща, така че другите да имат респект от това, което се случва, за да знаят, че няма как да бъдат анонимни. Особено пак казвам, в съвременния дигитален свят има много следи кой се обажда и откъде се обажда.

Дали може да се стигне до момент, в който сигналът е истински, но хората да не повярват? Или те така или иначе при всеки един случай са длъжни да ги евакуират?

По принцип са длъжни да ги евакуират. Има правила, че 24 часа сградата трябва да бъде празна, обезопасена. Пак казвам, ние сме имали такъв опит, за съжаление горчив, през минали години, когато един ден никой не влиза в университет. Трудно се поема такава отговорност. А лошото е, че ако зачестят тези сигнали и не им се обръща внимание, наистина може да стигне до случай там, както лъжливото овчарче, да има реален сигнал, а всъщност да не се реагира на това нещо.

Продължаваме разговора в една по-различна посока – за петте нови специалности в университета. Разкажете ни малко повече за тях и по-специално за киберсигурността, тъй като сме в седмицата на Международния ден на безопасния интернет.

Да, в някаква степен тези нови специалности са свързани с предишната тема, която имахме. Една от тези съвместни специалности, които осъществяваме съвместно с Тракийския университет, е киберсигурност и електронно управление, защото виждаме какво се случва около нас и специално в България почти всяка седмица има голям инцидент с голяма структура. Частният бизнес обикновено не обявява публично какво се случва при тях, но от информация, която имаме от ГДБОП или публични презентации, там също има доста случаи когато те биват атакувани от хакери ако щете, от фалшиви писма или по някакви други начини, така че да бъдат увредени техните активи или тяхната дейност. Много актуална и навременна специалност. Благодаря за подкрепата на Министерството на електронното управление. Ние и затова добавихме думичката „електронно“ управление, защото много от нещата вече в България, които се случват, пък и разбира се и по света, са свързани именно с електронното управление. Но за да работи това нещо добре, то трябва да бъде и сигурно, и защитено. И затова има нужда от страшно много хора, които се занимават с киберсигурност. А то не е само предпазване от хакери, ами поддържане на системите, така че да работят, и всъщност, ако се върнем пак към предишната тема, да не допускат такива фалшиви сигнали, да не прониква някой във вашите регистри, така че види личните данни, или да ви блокира информацията, която имате, или да ви блокира целия бизнес. От моите срещи, които имам тук всеки ден с представители на бизнеса и институциите, те винаги казват: „Дайте ни хора, трябват ни хора в това направление“. И сега, парадоксалното беше, че трудно се открива такава нова специалност в областта на управлението на киберсигурността поради ограничение в картата за висшето образование, и аз ще го поставя този въпрос по-нататък и на министъра, който има разбиране за това, и пред Министерски съвет, защото картата е приета от Министерски съвет в крайна сметка, по някои актуални суперприоритетни специалности би трябвало да има друго решение, а не административно. Но тук да не влизам в подробности как действа картата и необходимостта от акредитация. Другите ни специалности са свързани с обучение в направление педагогика. И там, където ние сме силни, заедно с Тракийския университет, пак в Стара Загора, педагогика с преподаване на информатика и икономика. Искаме да открием и приложна лингвистика, която е свързана с нашите специалности, тъй като един съвременен бизнесмен се нуждае от езици, от право и от икономика, и от обществени отношения. Приложната лингвистика е близо до тези неща. И една също много нова специалност, която е в областта на информатиката, за обработка на големи данни. В момента ние сме залети или можем да бъдем залети, и те съществуват тези големи данни около нас, въпросът е някой да може да ги събере, да ги обработи по подходящ начин, и да ги покаже по подходящ начин на тези, които вземат решения или управляват своите бизнеси. Долу-горе това са нещата. И в областта на администрация и управление последната специалност, която пак правим съвместно с Тракийския университет.

Определено са много важни, особено и тези, които са свързани наистина с информационните технологии, и както казахте и вие, с киберсигурността. Изброихте някои проблеми, които се случват, свързани с киберсигурността,  а за още колко не знаем със сигурност, и за обработката на големи данни, особено в дигиталния свят, в който живеем и във връзка с това, че всичко се случва наистина в онлайн пространство и чрез компютър.

Ами много бързо се развиват процесите. В областта на образованието аз съм имал и други разговори, понякога искаме да обучаваме институции съвместно техните служители да разберат как се развиват нещата, но понякога се получава съвсем такива формални отговори: „Ама ние имаме дипломи за магистри от преди 20-30 години“. Преди 20-30 години нямаше компютри.

Разбира се.

Нашият университет, разбира се в сътрудничество с други университети, се стараем да работим заедно с бизнеса. Използваме и много хора от практиката между другото за нашите обучителни програми и образователни, така че да сме винаги на гребена на вълната, както се казва, каквото се случва. Но винаги тези лоши хора, престъпници или които имат някакви намерения, те винаги леко водят, но поне е добре масовите, стандартните неща да ги ограничим, така че да не се случват масово. А пък вече по-специализираните неща, си има и министерства, има си ДАНС и ГДБОП, така че те ще се борят по-успешно с тях.

Важно е да сме в крак с времето, особено университетите, за да излязат от тях наистина подготвени кадри, които могат да се справят с това, което се случва сега и в съвременния свят. Пожелаваме успехи! Наистина предполагам, че ще има доста засилен интерес към тези нови специалност. Аз ви благодаря за отделеното време и за интервюто.

---

Информационна агениция „Фокус“
10 ноември 2022 г.

 

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Европейските и натовските партньори не търсят дългосрочно стратегическо сътрудничество с България, защото не знаят, кой ще бъде следващият премиер

Войната на Русия в Украйна и преливането й към господство в Черноморския регион, мигрантски наплив по южната ни граница, довел до убийство на полицай, постоянни напрежения в Западните Балкани, повратлива политика на Турция – все процеси, които ни предизвикват да поставим въпроса: променят ли се рисковете пред националната сигурност? Наш гост е един от експертите по тези въпроси, ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и главен секретар на Съвета на ректорите проф. Димитър Димитров. Проф. Димитров, преди да преминем по същество по темата бихте ли обобщили резултатите от срещата, която имахте в Нидерландия с други 8 водещи икономически университети, членуващи в европейската мрежа ENGAGE.EU?
Да, ENGAGE.EU, ние го наричаме Европейски университет ENGAGE.EU, като крайната цел е създаването на такова формирование по-нататък, което наистина да бъде Европейски университет, който да бъде базиран в 9 европейски държави. Целта беше двояка – от една страна да видим докъде сме стигнали в изпълнението на този проект, който приключва в края на 2023 година, и в същото време да се подготвим за кандидатстването на продължаването на този проект с още 4 + 2 години. Има вече обявления от Европейската комисия. Така че главно върху това бяха посветени нашите разговори – как да затвърдим това, което сме направили, и как да продължим това сътрудничество между тези водещи бизнес университети в Европа. Трябва да ви кажа, че впечатлението на всички беше много, много добро, има ентусиазъм за такава работа. Още не сме намерили формулата за единен европейски университет, но лека-полека се изграждат елементите и наистина се усеща европейски дух.
А каква е полезността за УНСС, за включването в такъв единен европейски университет?
Да, като сложим престижа и известно финансиране, възможността за УНСС е съвместно кандидатстване по проекта. Вече има няколко такива съвместни проекта, защото много по-лесно се работи с познати партньори от тези университети, с които си партнираме. Но голямата полезност е за нашите студенти, които ще могат да учат в няколко водещи европейски университета, както и за останалите студенти от Европа. Обмисля се създаването на обща платформа, виртуален кампус, и сега има съвместни лекции, можете да слушате лекции във Виена онлайн или присъствено през Програма „Еразъм“, преподавателски обмен. Така че големите ползи ще бъдат за студентите. И всъщност, това повишава много и качеството на самото образование, защото ние можем да се учим всички взаимно от най-добрите.
Допускам, че вашите студенти имат огромни желания за обучението в различни университети от въпросните 8, но какви студенти ще може пък да привлече УНСС? Има ли такъв интерес към вас тук да се обучават?
Има, да, има такъв интерес. Ние и сега имаме курсове и бакалавърски програми на английски, където идват студенти по Програма „Еразъм“. Така че има и такъв интерес в момента. Трябва да знаят английски, трябва да умеят да са адаптират в такава многокултурна среда, трябва да имат жажда за знание и интерес за това нещо. Ние пък трябва да създадем нормални административни условия това да се случва лесно без много тежки административни пречки и бариери, така че наистина да има един бърз обмен между различните университети на образователни програми. Говорим и за споделени ресурси, за учебни материали, за библиотеки, за информационни ресурси. Така че това и сега го има, идват студенти от Европа, които се интересуват от проблемите на Балканите или в България, или за страните в преход, или нещо специфично, което го няма в техните учебни планове, тогава избират наши учебни програми.
И сега, ако позволите да ви задам въпросите като ръководител на Катедра „Национална и регионална сигурност“ във вашия университет. Защо след 33-годишен преход България за пореден път е изправена пред политическа нестабилност, проф. Димитров? От 2 години насам се люшкаме между служебни правителства, безплодни парламенти и невъзможност да стабилизираме държавното си управление? Защо?
Знаете ли, когато днес погледнах, всички медии припомнят, че е 10 ноември и вече вървим през 33 години преход, просто не можах да повярвам, въпреки че знам, че са тези години. Наистина е много дълъг този преход и той трябва да е свършил вече и да сме минали в етап на по-добро общество, по-добра икономика, по-щастливи граждани и сънародници. За съжаление обаче не е така, и това показва, че или капацитетът ни е такъв, или темата за управление не е добра, която управлява всички тези процеси. Има различно обяснение в системата за избори, и в наследството, и в културата, много дълъг е такъв разговор. Но основният факт е налице, че ние все още говорим за преход и той все не свършва.
А променя ли се динамиката на рисковете пред националната сигурност на България?
В последните две години се променя. Да, защото виждате, с колко кризи се сблъскваме, и то едновременно. Войната в Украйна е една от тях, но с много сериозно отражение, бежанците: от 10-на години е този проблем, който е с миграцията и бежанците,  енергийната криза, която върви от 2 години, даже преди войната започна,  икономическата криза. Това, което винаги става около нас, и в Турция, и аз чух вашия анонс, и на Западните Балкани. Така че има динамика, и тя не е положителна.
До каква степен сме заплашени от хакерски атаки от Русия, и успяваме ли да им противодействаме?
Тук в момента никой не е сигурен за това нещо, както виждате. Въпросът е в това, доколкото е в състояние да се предпазите от това нещо. Съвременните хакери са доста добри, но ако държавните институции работят единно, инвестират в киберсигурността и в защитата на информационните ресурси, може да се постигне достатъчно добро ниво на защита. Освен това, по-сериозните системи е добре да бъдат изключени от интернет и да няма достъп до външни мрежи – това е един от начините. Пък и има доста други средства да се направи това нещо – и филтриране на заявки за различни обработки, и специални защитни стени, които има и софтуерни, и хардуерни. Така че има начини, стига да има разбиране, политическа воля, малко пари за това нещо. Така че в голяма степен не виждам някакъв такъв проблем в това отношение. Пък и България не е сериозен риск или заплаха за Русия, че да бъдем чак с такъв висок приоритет за руските хакери.
А възможно ли е повторение на атаката като при пощите? И ако такава се осъществи, към кои институции ще бъде насочена?
Ами възможно към тези институции, които не са взели мерки, имат остарял софтуер, не са го обновявали много години, не обръщат внимание на съвременните средства за защита, възможно е. Но все се надявам, че сме си научили уроците и сме взели поука за това нещо. Естествено, електронното управление работи доста активно в тази посока, те са водещи в киберсигурността, така че се надявам да няма проблеми. По едно време се шегувахме, че колкото са по-стари софтуерът и хардуерът, няма как хакерите да ги разбият, тъй като те не познават тази техника, тя е от доста време. Но сега има някаква такава съвместимост. Има доста механизми, които са създадени, за да не бъдем само черногледи, но това е ежедневна дейност. И мисля, че има такива мерки. Очаква се нова европейска регулация в областта на мрежовата сигурност, която всички трябва да изпълняват.
Проф. Димитров, откъде могат да дойдат заплахите към страната ни: от изток, от юг, от запад?
По принцип отвсякъде могат да дойдат, но заплахата, която виждаме в момента, ако разделим така неща на военни и невоенни заплахи, виждате голямата заплаха в момента са мигрантите, и то незаконните мигранти. Този натиск да се преминава границата, виждате, че от доста време продължава, от няколко месеца вече. Местните жители, които са на южната граница, говорят всяка нощ, че има някой, който минава. Така че засега оттам са тези неща. Виждате, че ако нарасне бройката на мигрантите, както беше 2015-2016 година, когато имаше също големи вълни, и когато не бяхме наистина подготвени, тогава нямаше и ограда, това може да създаде проблеми за всички, просто поради големия брой мигранти. Сега не е така и изисква цялостна система от мерки, които да се прилагат, и висок приоритет на това нещо – да се поправи оградата, да се укрепи колкото може, хора да се изпратят, да се купят батерии за камерите, така че те да работят, ако това е проблема, за термокамерите, да се обучат хората, които пазят границата, да има дипломатическо въздействие и военно-политическо взаимодействие с Турция, така че да бъде гарантирано спокойствието от тази страна. Защото оттам може да има и трафик и на хора, и на наркотици, и на терористи, които  да използват тези канали. Така че това си е реална опасност. А пък иначе другите неща: енергийна криза, икономическа криза, те винаги са стояли на дневен ред. Но това поставя въпроса за това ние да имаме работещ парламент и редовно избрано правителство, които да поемат отговорност за управлението на държавата, за да не се чувстваме сега без капитан на кораба.
Покрай трагедията с убийството на граничния полицай бе изслушан служебният вътрешен министър в Народното събрание. Но ние научихме и шокиращи данни за условията, при които се охранява границата. Те излязоха вече като публикации, като свидетелства. Казвате, че трябва да се предприемат мерки за противодействие срещу мигрантския натиск. Какви?
Ами освен когато има инцидент и цялото обществено внимание се насочва към това нещо, всички смятаме, че това е нещо голямо, и то на истина е нещо голямо, но то се предшества от поредица от дребни нарушения или пропуски, или немарливост преди това, които са се случвали. Те може би се случват всеки ден и в някакъв момент се събират така обстоятелствата и някой загива, или става катастрофа, или нещо лошо се случва. А мерките са в тази посока – още хора да се изпратят, тъй като имаме и армия, имаме и полиция, взаимодействие с Турция, оградата да се оправи, ако трябва още да се вдига, да искаме европейска помощ от нашите партньори и приятели. Това са стандартните мерки, които трябва да се приложат, и то бързо, спешно, сега в момента.
Какъв е залогът пред националната сигурност и кой е неговият гарант?
България е член на Европейския съюз и НАТО, и трябва да използва много активно тези инструменти, защото те са много сериозни инструменти. Така че ако имаме проблеми, с които не можем да се справим, дали „Еър полисинг“, или мигранти, или превъоръжаваме, или нещо друго, ние имаме 20 и няколко съюзници в различен формат, които могат да ни помогнат, и самият Европейски съюз като структура, която се занимава с това нещо, ние пазим външната граница на Европейския съюз и имаме отговорности и по сухопътната граница, и по черноморската граница. Така че това са механизмите, а и реалната европейска интеграция и европеизация ще се случва по този начин. Няма как да се опитваме всичко сами да решаваме без да търсим помощ от нашите партньори. Аз мисля, че и тя ще ни бъде оказана много бързо, ако я поискаме.
И на финала не мога да не ви попитам: казвате, че е изключително важно страната ни да има правителство, но тя е в политическа криза и все по-ясно се вижда, че такова трудно ще се постигне. Какво губим от липсата на редовно правителство? И в чужбина задават ли въпроси, питат ли ви за политическата стабилност у нас?
Обикновено има сравнения с Италия, с някои други държави, Израел, където има избори през няколко месеца като у нас. Но виждате, че пак ако се върнем към Европа, с ректорите в  интерес на истината не коментираме такива въпроси. Но ако гледате малко по-широко, няма как европейските партньори и натовските партньори да търсят дългосрочно стратегическо сътрудничество с България, защото не знаят кой ще бъде следващият министър и премиер след няколко месеца, и изчакват да видят дали ще има такова правителство. Това виждате, че дава отражение на Плана за възстановяване и устойчивост, различни програми, които имат с Европейския съюз, планове за модернизация – трудно се взимат такива решения и трудно се изпълняват такива решения в областта на отбраната и сигурността. Просто липсва стратегическият поглед, стратегическата визия когато няма редовно правителство, нормалните 4 години мандат липсват, тъй като никой не поема отговорност и се извършват ежедневни неща. Даже някой да каже или да тръгне да прави нещо стратегическо, след 2 месеца това може да бъде променено като приоритет от друго правителство, което не ги вижда така нещата. А лошото е, че избирателите или гражданите не ги виждат по този начин нещата, и това задълбочава кризата.

---

Bulgaria ON AIR

28 февруари 2022 г.

---

NOVANEWS

25 февруари 2022 г.