в. „Труд“ Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Изкуствено раздутият капацитет на университетите е проблем, а не таксите
9 февруари 2024 г. 

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС:
Изкуствено раздутият капацитет на университетите е проблем, а не таксите

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Изкуствено раздутият капацитет на университетите е проблем, а не таксите

Защо отпадането на таксите за студентите държавна поръчка не е достатъчна крачка в посока промени и къде всъщност бе натикана цялостната реформа, от която има нужда висшето образование – питаме ректора на УНСС проф. Димитър Димитров, който от доста време работи върху нова методика за оценяване, както и върху начин как гъвкаво да може да бъде извита вече недотам добре работещата бариера, която картата на висшето образование налага пред разкриването на нови специалности. Какво иска бизнесът, какво ни диктува изкуственият интелект и къде делегацията на ОИСР писа доклада си за образованието в България – разговаряме с проф. Димитров.

– Какъв ще е ефектът от премахването на таксите за студентите държавна поръчка, професор Димитров?
– Могат да се търсят няколко ефекта. Първо за университетите ще има финансов ефект, ако правителството въведе допълнително измерители на качеството или по този начин търси повишаване на качеството, тогава може да търси такъв ефект. Но дали университетите ще получават таксите от студентите или от бюджета, няма голяма разлика. От друга страна, главният ефект, така е написано и в мотивите към законопроекта, е за студентите, така че да се улесни достъпът до висше образование. Но има въпроси, които все още не са изяснени за ректорите и за нашата общност – дали това ще бъде устойчива политика през годините, как ще се връщат тези средства на университетите, които вече са платени, ще могат ли да се променят тези такси през годините. Защото те сега в известна степен компенсират промени в разходите, все пак са собствени приходи на университетите – свързани с общия бюджет. Тези въпроси трябва да бъдат изяснени. Много важен въпрос възникна относно студентите, които изучават втора специалност и там се плаща допълнителна такса. Но дали това ще бъде като платено обучение или същата такса, тя ще се връща ли, особено за така наречените училища по изкуствата, а и при нас има подобни неща, предстои това да се изяснява. Не е толкова лесен този процес и сега е даден в едно изречение, а горе-долу 3 страници са промените, които трябва да се направят в закона. В момента извършваме задълбочен анализ на това какъв ще бъде крайният ефект на това нещо и да не би да се изненадаме някъде.

– В рамките на общественото обсъждане на предложението за промяна в Закона за висшето образование, което тече, ли ще завършите този анализ? Разбра се по думите на просветния министър, че таксите, които студентите плащат сега, ще бъдат върнати след около два месеца, когато минат процедурите и текстовете бъдат приети.
– Да, общественото обсъждане на промените е в рамките на месец, и ние, и Съветът на ректорите имаме своето становище по темата. След това имаме процес на приемане или отхвърляне на тези бележки, следва гледането на текстовете в парламентарните комисии, така че е дълъг процес и затова не сме спрели плащането на таксите на студентите. Това си продължава, тъй като нямаме нормативен документ за спирането. След като възстановят средствата, ще върнем парите на студентите.

– Но защо се налагаше това предложение да дойде в средата на годината, когато вече се събират таксите за втория семестър?
– Изненадващо беше, да. Нашата позиция в Съвета на ректорите, които се събрахме на управителен съвет, бяха се включили и колеги от частните университети, и от художествените висши училища, малко по-разширен състав бяхме, е да не се гледа само тази мярка, а това да бъде част от по-голяма система за финансирането на висшето образование. Защото таксите са добро предложение, но важни са и промените в заплатите на преподавателите, също важен момент е оценяването на качеството, заплатите на непреподавателския състав, начинът на финансиране на ремонти и капиталови вложения. Този комплекс трябва да се разглежда цялостно.

– Но не бяха ли всички тези въпроси обсъждани в работна група в МОН, която е сформирана именно, за да предложи промени в закона. В дневния u ред обаче нито един път не е било обсъждано отпадането на таксите – а сега се предлага само те да влязат в измененията. Какво се случи с останалите приоритети за системата, защо ги няма в законопроекта?
– Работната група продължава да работи, но явно за таксите има някакъв висок приоритет, който им се дава, и така са подготвени нещата. Иначе предложенията на работната група стоят и те се доработват.

– А вие ще подкрепите ли протеста, който синдикатите подготвят заради липсата на пари за заплати в бюджета?
– Знам, че тече такъв процес. Това е политика и на синдикатите. Ние много често с тях сме съюзници за тези неща – за заплати, за условия на труд и за повишаване на качеството на обучението. Тази система трябва да работи, защото, може би не се знае в обществото, но се говори, че парите следват студента, а всъщност на практика 40 процента от парите следват студента, а останалите 60 идват от системата за качество. Ако вие сте по-нагоре в класациите на Рейтинговата система и на системата на качеството, това означава, че получавате повече пари, тоест не е еднакво на всеки студент. По-добрите получават повече заради качеството. И ректорите са съгласни с тази система.

– Преди темата за таксите да се превърне в централна, имахме повод да говорим за това какво трябва да се промени в Националната карта на висшето образование, която всяка година Министерски съвет приема. Защо смятате, че тя не работи адекватно?
– При нас бяха на опознавателна мисия екип на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, защото България се очаква да бъде приета там. Те огледаха нещата, направиха предварителен доклад за образованието в България и стана дума и за картата. Моето становище пред тях беше, че тя изигра и още играе своята роля за задържане на откриването на всевъзможни специалности, филиали, факултети във всяко градче и паланка. Това беше станало епидемия по едно време. Моят апел, като аз съм разговарял с председателя на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) проф. Елиза Стефанова, и в срещите с премиера Николай Денков, и в Съвета на ректорите, и в различни документи, беше да има известна гъвкавост в прилагането на тези строги критерии на картата.

– Къде са главните проблеми?
– Първо има обобщаване на това колко студенти учат в дадено професионално направление. Да дадем пример с педагогиката – вие вкарвате физическо, рисуване, математика, физика, химия и пр., и всички това се брои за педагогика. Но всъщност държавата има нужда не от учители по други предмети. Ние например искаме да обучаваме учители по информатика и икономика, нещо, което другаде, където има чисти педагогики, не се преподава, защото общата педагогика, която се изучава в цяла България, броят в това професионално направление, е по-малък от 60 процента за цялата страна, спрямо капацитета, който е определен от НАОА. По обратен ред – има капацитет, който е определен от националната агенция във всяко направление, като например вие можете да обучавате 1000 студенти. Но реалният ви прием е 100 студенти, тоест вие имате запълняемост 10 процента. За да може някой друг университет да открие подобна специалност, запълняемостта трябва да бъде 60 процента. Най-големият проблем е изкуствено раздутият капацитет на всички университети, а те го искат просто заради някакъв резерв. Но ако си надвишите този капацитет, НАОА ви санкционира. Затова ни трябва повече гъвкавост, както и в определянето на капацитета. Ние работим с НАОА за методика, която по-ефективно да определя този капацитет – не само на базата на потенциала на университета, а на реалния прием и на търсенето на дадени специалности.

– Докъде са тези ваши разговори, ще предложите ли новите критерии на Министерски съвет?
– Да, ние проведохме две срещи, други заседания относно новия начин за акредитиране също вървят. Ние можем да предложим такава статистическа методика, която да казва, че ако тази година не си запълвате капацитета до даден процент, той ще ви бъде намален автоматично. Сега процесът е самият университет да поиска да му бъде намален капацитетът, но той няма за какво да го прави.

– Съответно искате този механизъм да влезе в картата на висшето образование?
– По този начин картата ще отразява по-обективно и много по-точно реалната запълняемост на местата във висшето образование. Сега чисто имиджово това не стои добре за висшето образование, когато казваме, че има 400 000 места за студенти съобразно този капацитет, а от тях са заети 200 000. Този капацитет не е реален – той се определя по броя сгради, възможности, някъде има и дублиране на капацитет. По-добре е да се каже какъв е реалният капацитет и на база приема, и на базата на държавната поръчка, която също е обективен критерий за това. Иначе излиза, че има огромен капацитет и се плащат просто едни пари, за да се поддържа потенциалът, а това не е така.

– Няма ли сега, след като падат таксите, именно този незапълнен капацитет да бъде оползотворен от бъдещите студенти, които няма да плащат, за да учат?
– Нашият апел на ректорите е да се търси цялостно, системно решение, защото сегашният начин за определяне на държавната поръчка си остава същият. И да отпаднат таксите, ние пак ще приемаме същия брой държавна поръчка, просто едни категории студенти ще могат да влязат вместо други категории студенти. Например, ако някой социално слаб не е могъл да влезе заради таксата. Така че този модел остава – но ако държавната поръчка бъде увеличена, тогава ще се увеличи и броят на студентите общо.

– Ако бъде приета вашата идея за по-гъвкав механизъм, кога УНСС би могъл да обучава кадрите по педагогика, за които казвате, че и бизнесът ви търси?
– Ние предложихме в общественото обсъждане на картата, което беше през декември 2023 г., да има много кратък текст, че нови професионални направления могат да се разкриват по аргументирано предложение на съответното ресорно министерство или ако няма такова, от МОН. Нашият казус е такъв, ние имаме много контакти със средните училища, бизнесът ни казва също давайте ни хора. Ако има такава реална потребност, Министерството на електронното управление или министерството на образованието внася доклад в Министерски съвет, който казва, че въпреки че местата са запълнени 55 процента, УНСС може да открие такава специалност, защото държавата се нуждае от такива специалисти. А тя наистина се нуждае от специалисти в киберсигурността и педагогически кадри за училищата. Картата в някои случаи спира създаването и развитието на нови специалности, които ги няма изобщо. Например, ако сложите нещо като изкуствен интелект в образованието, не можете да откриете тази специалност, ако сте добри в тази област, защото местата в педагогика не са запълнени на национално ниво. Картата поставя една бариера и никой не може да мине.

– Повод взимам от споменаването на изкуствения интелект, тъй като в момента в МОН пишат насоки как той да се прилага в образованието ни. Основна част от това засяга именно висшето образование. По какъв начин изкуственият интелект трябва да се регулира?
– Необходимо е известна регулация, за това всички са съгласни, но как и докъде – за това има различни мнения, защото е съвършено нов инструмент. Сравнявам го с появата на мобилните телефони, дори по-скоро може да се сравни с появата на интернет като революция. Но в образованието трябва чисто игрово да се види как работи изкуственият интелект, как може да се развие. Последиците, които настъпиха, са в писането на курсови работи, дипломни и самостоятелни също. Там въпросът с плагиатството не е ясно как се решава, но за този преходен период ние, преподавателите, трябва да преосмислим отношението към учебния процес изобщо и към изпитването и проверката на знанията от гледна точка вече на съществуването на изкуствения интелект. Преди години имаше такъв дебат дали калкулатори да се използват в училище или децата да знаят всичко наизуст. Сега сме в някаква подобна ситуация, защото когато имаш подобен мощен инструмент, който може да извади 50 страници добре структурирани по даден проблем, а има и платени версии, които са още по-добри, ти трябва да се възползваш от това, а не да настояваш, че трябва да се прочетат 1000 учебника по 1000 страници. Изкуственият интелект работи с милиони копия книги и информация. Това е огромен проблем, няма универсална рецепта, но трябва да сме отворени за промени и за трансформацията, която трябва да се извърши в много отношения.

Нашият гост
Проф. д-р Димитър Панайотов Димитров е български учен-икономист в сферата на отбранителната икономика и сигурността. Завършва ВИИ “К. Маркс” – София (1983-1988) г. със специалност “Икономика и управление на промишлеността”. Ректор на Университета за национално и световно стопанство от декември 2019 г. Проф. Димитров е бил декан на факултет “Икономика на инфраструктурата” на УНСС в периода ноември 2015-ноември 2019 г. Ръководител е на катедра “Национална и регионална сигурност” от 2007 г. В края на 2023-та бе преизбран за втори мандат начело на УНСС.
Има множество научни специализации сред които в CESS, Грьонинген, Холандия, BICC, Бон, Германия, MIIS – CNS, Монтерей, САЩ, Мюнхен, Брюксел, Женева, Антверпен, Стокхолм, Никозия, Сиатъл, Букурещ, Виена и др.
Има издадени над 104 публикации в областта на икономика на отбраната и сигурността, икономическия анализ в отбраната, защита на критичната инфраструктура и ядрена сигурност.
Ръководител е на множество проекти за модернизация на висшето образование, сред които проект “Икономическото образование в България 2030”. Председател е на Националната мрежа за решения за устойчиво развитие SDSN Bulgaria и ръководител за България на Европейския университет ENGAGE.EU. Работи активно по Националната научна програма “Сигурност и отбрана”. Създател на единствената в света международна магистърска програма “Ядрена сигурност”, към катедрата, която ръководи “Национална и регионална сигурност”.


Economic.bg Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: Необходим е комплексен поглед върху финансирането на висшето образование
3 февруари 2024 г. 

 

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
Необходим е комплексен поглед върху финансирането на висшето образование
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: Необходим е комплексен поглед върху финансирането на висшето образование

Миналата седмица парламентът гласува на първо четене университетските преподаватели да взимат 170% от средната брутна работна заплата за страната, а за асистентите и за докторантските стипендии този процент е 125%. Освен това в предложението се определя заделянето на 10 млн. лв. всяка година до 2030 г. за подкрепа на научната дейност. На този фон в понеделник дойде и новината за премахване на таксите за студенти и докторанти в държавните университети. Но въпреки опитите на кабинета „Денков“ да реформира висшето образование, остава усещането, че парите в този сектор сякаш не достигат, а проблемите се решават на парче.

„Предстои обществено обсъждане на предложението за премахване на студентските такси, а след около месец и половина – два, то ще бъде прието като промяна в Закона за висшето образование (ЗВО). Освен безплатното висше образование обаче, трябва да мислим и за допълнителен пакет – и за заплатите на преподавателите, и за програмата за капиталовите разходи – а не нещата да се решават на парче”, заяви пред Economic.bg проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

“Идеята на увеличението е да се компенсира високата инфлацията и дори леко да се изпревари, така че преподавателите да усетят, че има растеж и той е устойчив“, каза още проф. Димитров.

По думите му премиерът акад. Николай Денков е посочил няколко основни направления, по които трябва да се работи – стипендии на приоритетни направления, привличане на чуждестранни студенти, национално съфинансиране.

Пак стигаме до идеята, че трябва да има цялостен, комплексен поглед върху финансирането на висшето образование. Всеки би подкрепил подобно фиксиране на университетските заплати в закона. Но ако тръгнем да се сравняваме със заплатите на европейските преподаватели, ние сме далеч по-назад. Там възнагражденията са по няколко хиляди евро. Виждаме, че при учителите нещата се получават, има гарантирани заплати по това направление. Миналата година ректорите имахме притеснението, че средствата ще се гласуват в закона, но в бюджета – няма”, допълни той.

Ректорът на УНСС подчерта обаче, че няма как заплатите на всички в университета да се увеличават, а непреподавателският персонал,  които също са хора с висше образование, да е на минимална заплата, защото по този начин нивото на обслужване не би било качествено.


БНР „Хоризонт“ Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров : Бройките за държавна поръчка и начинът на прием остават същите
31 януари 2024 г.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
Бройките за държавна поръчка и начинът на прием остават същите
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров : Бройките за държавна поръчка и начинът на прием остават същите

Управителният съвет на Съвета на ректорите се събира днес, за да обсъди предложението на правителството да отпаднат таксите за обучение на студенти и докторанти
(държавна поръчка) в държавните висши училища. За целта ще бъдат инициирани промени в Закона за висшето образование, съобщиха от правителствената пресслужба.

Ще излезем с общо становище по темата, каза пред БНР ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров. Той допълни, че на срещата ще бъдат обсъдени и други проблеми, свързани с начина на финансиране на университетите и исканията към новия бюджет. Има по-голям потенциал за разговори с управляващите, смята той.

Идеята за отпадане на таксите за студентите, учещи държавна поръчка, ректорът коментира:

„Почти всички ректори бяха на срещата в Министерския съвет, когато беше анонсирана идеята за отпадането на таксите. Всъщност те не отпадат, а се компенсират от държавния бюджет. Тази мярка е насочена повече към студентите, не толкова към университетите, с цел да се улесни достъпа до висше образование за социално слаби категории и хора, които нямат такива възможности за доходи “.
Мярката обхваща всички около 180 хил. студенти, които учат държавна поръчка, подчерта проф. Димитров. По думите му платеното обучение остава.
„Няма голяма промяна за университетите. Дали те ще получат тези пари от студентите или от бюджета, горе-долу нещата са едни и същи“, обясни той.
Правителството явно разполага с такъв ресурс, има консенсус в управляващото мнозинство за подобен ход, отбеляза ректорът на УНСС в интервю за предаването „Преди всички“. И добави:
„Ако тръгнем да търсим алтернативно използване на тези средства – те са около 120-150 млн. за компенсация, може би ще отидем в друга посока. По-добре е да търсим цялостно решение на въпроси, свързани с финансирането на висшето образование. Днес с това ще се занимава и Управителният съвет. Тези въпроси стоят, сега е моментът те да бъдат поставени. Към края на годината вече ще е късно, защото проектобюджетът е готов и трудно се правят промени в методиката и начина на планиране. Моето виждане е да търсим цялостно решение на тези проблеми, а това е една от мерките, която би могла да стимулира и достъпа на младите хора до висше образование, но обвързано с качеството на висшето образование“.
Според него със сигурност има и друга алтернативна употреба на тези средства, но това е правителствена политика:
„Нашето искане беше да се разглеждат комплексно нещата. Идеята е да се търсят допълнителни средства, а не да противопоставяме алтернативното използване на тези пари“.
По думите му бройките за държавна поръчка остават същите. В този смисъл си остава и същият начина на прием.
Матурата е по-универсален изпит, който предполага едно и също качество на кандидатите, коментира проф. Димитров. Според него ако всеки университет си прави свои изпити и оценки, системата съвсем може да бъде изкривена. Някои университети и специалности, където има по-голям наплив от кандидат-студенти, правят допълнителни изпити към матурата, което улеснява селекция, обясни той. По думите му обаче проблемът е, че преди са кандидатствали около 100 хил. души, а сега – 40 хил., а капацитетът на университетите е почти същият.
За УНСС ректорът подчерта, че имат повече кандидат-студенти отколкото могат да приемат. Студентите, които искат да учат при нас, трябва да са спокойни, че имат добро развитие и почти 100% реализация, изтъкна той.
Интервюто на Спас Крайнин с проф. д-р Димитър Димитров в предаването „Преди всички“ чуйте в звуковия файл.

Euronews Bulgaria Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: За първи път тази година няма увеличение на парите за висше образование
 23 януари 2023 г.


Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: За първи път тази година няма увеличение на парите за висше образование
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: За първи път тази година няма увеличение на парите за висше образование

 

„Последните години с е натрупаха доста проблеми, които ни поставят през предизвикателства. Ние, като хора от висшето образование, се опитваме да ги решаваме интелигентно, без резки действия, но тези проблеми трябва да намерят решения.“
Това каза в ефира на „Добро утро, Европа“ ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров.
„В последните няколко години нещата се решават на парче. Има частично финансиране на заплатите – главно на академичния персонал, на преподавателите, а за администрацията такива компенсации няма.“
-проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС
Проф. Димитров посочи, че има и натрупани проблеми свързани с ремонти, поддръжка на сгради, които са паметници на културата и др.
„Нашият призив е да търсим диалог, който да решава тези проблеми дългосрочно. Висшето образование е недофинансирано. При нас финансирането е 0.6% от БВП, а в други европейски държави е 2-3%“, отбеляза ректорът на УНСС.
За първи път тази година няма увеличение на бюджета за висше образование. А парите за наука спаднаха даже и в абсолютен размер.
-проф. д-р Димитър Димитров ректор на УНСС

По думите на проф. Димитров няма непосредствена готовност за протестна акция, но ситуацията не трябва да се подценява.

В областта на информатиката откриваме две нови специалности – „Киберсигурност и електронно управление“ и „Анализ на големи данни“, посочи ректорът.

Целия разговор вижте във видеото.


Bloomberg TV Bulgaria Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, ръководител на катедра „Национална и регионална сигурност: Има нужда от системна кампания на България, за да убеди всички членки за Шенген
8 януари 2024 г.


Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, ръководител на катедра
„Национална и регионална сигурност:
Има нужда от системна кампания на България, за да убеди всички членки за Шенген

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, ръководител на катедра „Национална и регионална сигурност: Има нужда от системна кампания на България, за да убеди всички членки за Шенген

Има опасност от огромен мигрантски поток към Европа, ако войната в Близкия изток се разрасне, което е свързано с това България да бъде приета само по въздух и вода в Шенген. България трябва да води систематична кампания за да убеди всички партньори в това, че страната ни е способна да се справи с опазването на границите и да може да разчита на европейска помощ за това. България губи много пари, защото не е част от Шенген, чрез сухопътните си граници, като икономическият аспект може да бъде използван като силен аргумент, това коментира проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, ръководител на катедра „Национална и регионална сигурност“, в предаването „Бизнес старт“ с водеща Роселина Петкова.

Целия коментар гледайте във видеото.


БНР радио София Ректорът проф. д-р Димитър Димитров: В УНСС ще създадем Център за приложение на изкуствения интелект в образованието и бизнеса
22 декември 2023 г.

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров:
В УНСС ще създадем Център за приложение на изкуствения интелект в образованието и бизнеса
Ректорът проф. д-р Димитър Димитров: В УНСС ще създадем Център за приложение на изкуствения интелект в образованието и бизнеса



С концепция под мотото „Устойчивост, разумна промяна, интернационализация“ проф. д-р Димитър Димитров беше избран за ректор втори мандат на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) от Общото събрание на висшето училище.

„Ще продължим традиционните дейности – наука, изследователски процес, учебна дейност. Голям е потенциалът за връзката с работодателите и там очакваме развитие – отбеляза пред БНР-Радио София проф. Димитров. – съвсем скоро ще създадем Център за приложение на изкуствения интелект в образованието и бизнеса.

Той отчете постигнатото през последните 4 управление – подобрения на учебно-материалната база, ремонт на библиотеката, IT инфраструктура, фотоволтаичен парк за няколко милиона и т.н.

Има промени и по отношение на стимули за изследователски проекти, учебните планове, дигитализация за обслужване на студентите.

Висшето образование има за цел да даде базова подготовка, начин на мислене, фундаментални знания, човек да се научи да мисли творчески и критично. Не бива да говорим за намаляване на обучението като години (за бакалавърски програми – бел.ред.), да внасяме образователни модели отвън“, коментира ректорът.

Той отбеляза, че към УНСС има постоянен интерес от работодатели. Студентите имат почти 100% реализация, и то по специалността си. През последните 2-3 години университетът е получил около 1,5 млн. дарения от различни компании.

„Икономика се изучава в 20 висши училища. Но УНСС има много сериозна мисия за националната икономика. Поддържаме 40 бакалавърски програми, които обслужват всички потребности на икономиката и на държавните институции. В следващите години при необходимост ще продължим да актуализираме специалностите“, каза още проф. Димитров.

Целият разговор можете да чуете тук.