АВТОРЕФЕРАТ
НА
ДИСЕРТАЦИЯ
ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА НАУЧНА СТЕПЕН
„ДОКТОР НА СОЦИОЛОГИЧЕСКИТЕ НАУКИ“
РЕЦЕНЗЕНТИ:
1. ПРОФ.Д.Ф.Н. СТЕФАН ДОНЧЕВ
2. ПРОФ.Д.С.Н. НИКОЛАЙ ГЕНОВ
3. СТ.Н.С.II СТ.Д-Р ДУХОМИР МИНЕВ
СОФИЯ, 2000
ДЪРЖАВНИЯТ КАПИТАЛИЗЪМ – ПРОИЗХОД,
СЪЩНОСТ, ИДЕОЛОГЕМИ
Въведение – 4
I част. Парадигмата „Социалистическа революция, социализъм, обществена собственост“
Предварителни бележки – 8
1 глава. „Верният модел“ – идеологията на комунистическите партии за „посткапитализма“ – 13
2 глава. „Грешният модел“ – теориите за „тоталитаризма“ и „колективизма“
– 27
2.1. Възгледите на Хосе Ортега и Гасет – 27
2.2. Възгледите на Хана Аренд – 37
2.3. Възгледите на Фридрих фон Хайек – 64
2.4. Възгледите на Михаил Восленски – 79
2.5. Възгледите на Асен Игнатов – 91
2.6. Обобщение на възгледите на теориите за „тоталитаризма“ и „колективизма“ – 98
3 глава. „Сбърканият модел“ – концепциите за „предадената“ революция
– 103
3.1. Възгледите на Лев Троцки – 103
3.2. Възгледите на Николай Бердяев – 131
3.3. Възгледите на Жан Пол Сартр – 153
3.4. Възгледите на Милован Джилас – 174
3.5. Обобщение на възгледите на теориите за „предадената“ революция
– 188
4 глава. „Другият модел“ – теориите за модернизацията – 192
4.1. Възгледите на Раймонд Арон – 194
4.2. Възгледите на Збигнев Бжежински – 205
4.3. Възгледите на Ралф Дарендорф – 212
4.4. Обобщение на възгледите на теориите за модернизацията
– 221
II част. Парадигмата „Буржоазна революция, държавен капитализъм, групова собственост“ – 225
5 глава. Същност на държавния капитализъм – 226
5.1. Каква е същността на Октомврийската, Девето септемврийската и останалите революции от този тип – 226
5.2. Колективизацията – важен етап в утвърждаването на държавния капитализъм в СССР – 232
5.3. Обществена или частна е държавната собственост – 249
5.4. Политиката на международната социалдемокрация за „обобществяване“ на собствеността – 258
5.5. Кой е собственик на средствата за производство при държавната форма на собственост – 279
5.6. Характер на отношенията между собственика на средствата за производство и непосредствения производител – 285
5.7. Присвояване и предприемаческа дейност – 297
6 глава. Произход на държавния капитализъм – икономически и политически фактори – 310
6.1. Икономически фактори за възникване и утвърждаване на държавния капитализъм – 312
6.2. Политически фактори за възникване и утвърждаване на държавния капитализъм – 327
7 глава. Идеологически и социално-психически фактори за възникване и утвърждаване на държавния капитализъм – 356
7.1. Идеологически фактори за възникване и утвърждаване на държавния капитализъм – марксизъм и ленинизъм – 356
7.2. Генезис на основната стратегическа идеологема – 370
7.3. Етатизъм и егалитаризъм на комунизма – функции на основната стратегическа идеологема – 393
7.4. Социално-психически фактори за възникване и утвърждаване на държавния капитализъм – 401
8 глава. Причини за кризата на централизираната икономика
– 409
8.1. Противоречието между централните органи и стопанската номенклатура. Проблемът за деконцентрация на икономическата власт
– 412
8.2. Противоречието между съвкупния капиталист и съвкупния работник
– 421
8.3. Банкрут на номенклатурата на БКП като собственик на националния капитал – 437
8.4. Стратегията и идеологемите на номенклатурата на БКП в условията на криза – 441
9 глава. Социалната промяна в България след 10.11.1989 год.
– 451
9.1. Същност на социалната промяна – 451
9.2. Приватизацията и нейното идеологемно поле – 461
9.3. Приватизация или ценови шокове – два модела на трансформация
– 473
9.4. Сравнителен анализ на ценовите шокове през 1991 г. и 1997 г.
– 480
9.5. „Червеният“ и „синият“ квазиетноси – субстратна основа на двуполюсния политически модел – 490
Приложение •1: Понятието „основна стратегическа идеологема“
– 497
Приложение •2: Потреблението като индикатор за „социалистическия“ характер на държавната собственост – 502
Приложение •3: Проблемът за рентата – 506
Приложение •4: Стимулите за труд и иновационна активност според Маркс при „социализма“ – 510
Приложение •5: Понятието „държавно-монополистичен капитализъм“
– 514
Приложение •6: Разбирането на Маркс и Енгелс за едрата промишленост като материална предпоставка за самоотричането на капиталистическия начин на производство – 515
Приложение •7: Акционерната форма на собственост – 520
Приложение •8: Изграждане на ново самосъзнание, субординация и координация в колективния предприемач – 525
Приложение •9: Мащабност на предприемаческата дейност при държавния капитализъм – 533
Приложение •10: Лява или дясна партия е БСП – 536
Приложение •11: Дилемата „историческа необходимост – морална оценка“
– 539
Цитирана литература – 543
Ползвана литература – 552
ВЪВЕДЕНИЕ: Предмет, цел и методи на изследването
Обект на изследването са социалните организми с централизиран национален капитал и еднопартийна политическа система.
Предмет на изследването са произходът, същността и идеологемите на този тип общества.
Социалните организми с централизиран национален капитал и еднопартийна политическа система са широко разпространено явление на ХХ век. Десетки са страните с този тип социална организация в Азия, Африка, Европа и Америка.
Въпреки че темата за произхода и същността на този тип общества е дискутирана в продължение на много десетилетия, при това от различни политически позиции, от различни ценностни системи, с различни методологически подходи, колкото и да е странно, всички разработки и теории са в рамките на теоретичната парадигма: „социалистическа революция, социализъм, обществена собственост“. Тоест, всички автори изхождат от предпоставката, че Октомврийската революция, Деветосептемврийската революция и изобщо революциите от този тип са антибуржоазни – „социалистически“ революции, победата на които води до раждането на нов, принципно различен от капитализма тип общество – „социалистическо“ общество, в което основните средства за производство са „обществена“ собственост.
Целта на докторската ми работа е да предложа на теоретичното внимание алтернативната парадигма: „буржоазна революция, държавно-монополистичен капитализъм, социално-групова собственост“. Тоест тезата, че Октомврийската, Деветосептемврийската и т.н. революции са буржоазни по своя характер, че тяхната победа води до утвърждаването на капиталистическия начин на производство и, по-специално, до възникване на държавно-монополистичен капитализъм, и че основните средства за производство в този вид общества са социално-групова собственост, по-точно средствата за производство са собственост на партийно-държавната бюрокрация, на партийната номенклатура.
Така формулираната цел съм се опитал да постигна, като в първата част на дисертацията правя анализ на основните теории за произхода и същността на така наречения „социализъм“, разположени в полето на парадигмата „социалистическа революция, социализъм, обществена собственост“. Показвам тяхната вътрешна противоречивост и непоследователност. Във втората част на дисертацията защитавам алтернативната парадигма „буржоазна революция, държавно-монополистичен капитализъм, социално-групова собственост“. Показвам причините за кризата на този тип общество и основните параметри на извършващата се след 10.11.1989 г. социална промяна в нашата страна.
Методите, които използвам, са социологически. Методологична основа са теориите за конфликта и теориите за елита. Използвам и по-частни методи, като изследване на документи, изследване на статистически данни, анализ на данни от емпирични социологични изследвания, биографично интервю и др.