Моите научни претенции

Научността на една теория в голяма степен се изразява в нейните евристични възможности. Ето защо тук давам не чисто научните си приноси. Такива могат да се намерят в рецензиите на двата ми доктората. Тук давам своите претенции за мои анализи, тези и пр., които са показали своята евристичност. Имам претенция, че няма друга цялостна теория от началото на прехода в България, която да има евристичните качества на моята теория за “социалистическата” революция и съветския държавен капитализъм и за същността на прехода. Имам претенция, че първи не само в българската наука, но и в световната наука от 1929 год. насам реактивирам класическия марксов подход в изследване на така наречения “социализъм” (съветския държавен капитализъм) и на същността на прехода. Моята книга “Какво става”, в която разглеждам Октомврийската революция в Русия през 1917 год., Деветосептемврийската 1944 год. в България и т.н. като буржоазни революции, възникналия в резултат на такъв тип революции обществен строй като държавен капитализъм и всеобемащата държавна собственост като групова, а не „обществена” собственост (собственост на комунистическата номенклатура) е издадена през 1991 год. А следващата книга, в която е разработена подобна теория – на А.А.Здоров “Государственный капитализм и модернизация Советского союза (к вопросу о классовой природе советского общества), е издадена през 1998 год. В книгата ми „Какво става” няма нито едно нещо, което да е опровергано през тези 22 години. Моите тези, които предложих на общественото внимание през 1991 год. се потвърдиха напълно. По-долу давам два типа анализи, публикувани в книгата “Какво става”: а) Анализи, които напълно са потвърдени от 22-годишния преход и вече са широко приети в обществените науки и общественото съзнание; б) Анализи, които също са се потвърдили и макар и по-трудно, но постепенно също „проникват” в обществените науки и в общественото съзнание. Моля, който счита, че моите претенции не са основателни, да ми приведе своите аргументи на мейл – naidenov@TU-Sofia.bg

 

А. Анализи, които напълно са потвърдени от 22-годишния преход и вече са широко приети в обществените науки и общественото съзнание

А.1. Нито демокрацията, нито авторитаризма сами по себе си са “добри” или “лоши” форми на политически отношения. Демократичното политическо устройство не може автоматично да доведе до социален просперитет. Очакванията на известни учени като З.Бжежински, Р.Дарендорф и др., публикувани в техни книги и статии в началото на „прехода”, в които те радостно прокламираха „светлото бъдеще” в резултат на установяването на демокрация, се оказаха напълно неверни. Впоследствие те признаха своите грешки.

А.2. Българската история има континуитет (приемственост). Икономическото, политическото, културното и социалното, в най-общ план развитие, по времето на така наречения “социализъм” (съветският тип държавен капитализъм) е естествено продължение на предходното историческо развитие.

А.3. Насилието в България след 9.09.1944 год., чрез което се утвърждава капиталистическия начин на производство е сравнително “цивилизовано” в сравнение с насилието през този период (на генезис на капитализма) в страните от първия ешелон на капитализма, а и в сравнение с утвърждаването на капитализма по настоящем в развиващите се страни.

А.4. Стратегията на ценовите шокове през 90-те години на ХХ век в България е брутален грабеж на националното богатство и на спестяванията на населението. Тя е възможно най-лошия вариант на социална трансформация. Най-облагодетелствани от нея са членовете на бившата номенклатура на БКП.

А.5. В края на осемдесетте години банкрутира не българския народ, който беше обикновена работна сила, а комунистическата номенклатура, която от средата на седемдесетте години не изпълняваше ефективно ролята си на предприемач. Съответно трябваше да се обяви фалит на номенклатурата, а не на българското гражданство. Трябваше да се направи бърза приватизация и от постъпленията от нея комунистическата номенклатура да изплати външния си дълг, да възстанови изпразнените от нея пенсионни и здравно осигурителни фондове, да реституира заграбената собственост и изплати пропуснатите ползи – например рентата за владеенето на поземления фонд и т.н.

 

Б. Анализи, които също са се потвърдили и макар и по-трудно, но постепенно също „проникват” в обществените науки и в общественото съзнание

Б.1. Движението на финансовите потоци, чрез което се осъществи грабежа (концентрация и централизация на индивидуалните капитали) в продължение на 22 години е по следната верига: 1. Спестявания на населението се акумулират в държавните банки. 2. От там има два варианта: а) директно от банките отиват като кредити на “наши хора”; б) от държавните банки отиват в държавните предприятия и от тях към фирми на “наши хора” на изхода и входа на предприятията. 3. След три години се прави ценови шок (1991, 1994, 1997 год.) чрез който се обезценяват задължениета на “нашите хора” към предприятията, на предприятията към банките и на банките към вложилите в тях парите си български граждани.

Б.2. Съветският държавен капитализъм (така наречения “социализъм”) е успешна форма на генезис на капитализма в България, имаща своята възходяща и след 1975 год. нисходяща фаза.

Б.3. Авторитарният политически режим в България след 9.09.1944 год. е естествена форма на политически отношения за етапа на развитие на капитализма в България и за националната спецификата на българския народ.

Б.4. “Червеният” и “синият” елити разиграват политически “театър” “смяна на властта” и насъсвайки двата електората преследват заедно и съгласувано общите си грубо материални интереси. “Легитимирането” на източването на спестяванията на населението и декапитализацията на предприятията става чрез ценови шокове. Възлов момент в тях е отклоняването на вниманието на населението от защита на икономическите му интереси чрез “смяна на властта”. Оптималната политическа конфигурация за политическия “театър” и ценовите шокове е БСП на власт, СДС – в опозиция.

Б.5. Октомврийската революция 1917 год., Деветосептемврийската 1944 год. и всички други революции от този тип, са буржоазни по своя характер, обществото, което възниква в резултат от тези революции е държавен капитализъм, а държавната собственост в тези общества е групова, а не “обществена” собственост – собственик на средствата за производство е комунистическата номенклатура, а не “народа”.

Б.6. Македонската нация е реалност, а не фикция. Тя е резултат на продължителните борби на българските македонци (и власи) за политическа автономия и държавност. В резултат на историческото развитие, при което българската народност в етапа на генезиса на капитализма е била териториално разделена, от нея се раждат две нации и държави – българска и македонска.

 

В момента, в световната наука, във все повече държави се правят научни „пробиви” и в анализа на така наречените „социалистически общества” се използва парадигмата „Буржоазна революция, държавен капитализъм, групова собственост”.  Гордея се, че пръв съм лансирал тази парадигма в световната наука и съм извоювал приоритет на българските обществени науки.