Моите научни претенции

Научността на една теория в голяма степен се изразява в нейните евристични възможности. Ето защо тук давам не чисто научните си приноси. Такива могат да се намерят в рецензиите на двата ми доктората. Тук давам своите претенции за мои анализи, тези и пр., които са показали своята евристичност. Имам претенция, че няма друга цялостна теория от началото на прехода в България, която да има евристичните качества на моята теория за “социалистическата” революция и съветския държавен капитализъм и за същността на прехода. Имам претенция, че първи не само в българската наука, но и в световната наука от 1929 год. насам реактивирам класическия марксов подход в изследване на така наречения “социализъм” (съветския държавен капитализъм) и на същността на прехода. Моята книга “Какво става”, в която разглеждам Октомврийската революция в Русия през 1917 год., Деветосептемврийската 1944 год. в България и т.н. като буржоазни революции, възникналия в резултат на такъв тип революции обществен строй като държавен капитализъм и всеобемащата държавна собственост като групова, а не „обществена” собственост (собственост на комунистическата номенклатура) е издадена през 1991 год. А следващата книга, в която е разработена подобна теория – на А.А.Здоров “Государственный капитализм и модернизация Советского союза (к вопросу о классовой природе советского общества), е издадена през 1998 год. В книгата ми „Какво става” няма нито едно нещо, което да е опровергано през тези 24 години. Моите тези, които предложих на общественото внимание през 1991 год. се потвърдиха напълно. По-долу давам два типа анализи, публикувани в книгата “Какво става”: а) Анализи, които напълно са потвърдени от 25-годишния преход и вече са широко приети в обществените науки и общественото съзнание; б) Анализи, които също са се потвърдили и макар и по-трудно, но постепенно също „проникват” в обществените науки и в общественото съзнание.

А. Анализи, които напълно са потвърдени от 25-годишния преход и вече са широко приети в обществените науки и общественото съзнание

А.1. Нито демокрацията, нито авторитаризма сами по себе си са “добри” или “лоши” форми на политически отношения. Демократичното политическо устройство не може автоматично да доведе до социален просперитет. Очакванията на известни учени като З.Бжежински, Р.Дарендорф и др., публикувани в техни книги и статии в началото на „прехода”, в които те радостно прокламираха „светлото бъдеще” в резултат на установяването на демокрация, се оказаха напълно неверни. Впоследствие те признаха своите грешки.

А.2. Българската история има континуитет (приемственост). Икономическото, политическото, културното и социалното, в най-общ план развитие, по времето на така наречения “социализъм” (съветският тип държавен капитализъм) е естествено продължение на предходното историческо развитие.

А.3. Насилието в България след 9.09.1944 год., чрез което се утвърждава капиталистическия начин на производство е сравнително “цивилизовано” в сравнение с насилието през този период (на генезис на капитализма) в страните от първия ешелон на капитализма, а и в сравнение с утвърждаването на капитализма по настоящем в развиващите се страни.

А.4. Стратегията на ценовите шокове през 90-те години на ХХ век в България е брутален грабеж на националното богатство и на спестяванията на населението. Тя е възможно най-лошия вариант на социална трансформация. Най-облагодетелствани от нея са членовете на бившата номенклатура на БКП.

А.5. В края на осемдесетте години банкрутира не българския народ, който беше обикновена работна сила, а комунистическата номенклатура, която от средата на седемдесетте години не изпълняваше ефективно ролята си на предприемач. Съответно трябваше да се обяви фалит на номенклатурата, а не на българското гражданство. Трябваше да се направи бърза приватизация и от постъпленията от нея комунистическата номенклатура да изплати външния си дълг, да възстанови изпразнените от нея пенсионни и здравно осигурителни фондове, да реституира заграбената собственост и изплати пропуснатите ползи – например рентата за владеенето на поземления фонд и т.н.

Б. Анализи, които също са се потвърдили и макар и по-трудно, но постепенно също „проникват” в обществените науки и в общественото съзнание

Б.1. Движението на финансовите потоци, чрез което се осъществи грабежа (концентрация и централизация на индивидуалните капитали) в продължение на 25 години е по следната верига: 1. Спестявания на населението се акумулират в държавните банки. 2. От там има два варианта: а) директно от банките отиват като кредити на “наши хора”; б) от държавните банки отиват в държавните предприятия и от тях към фирми на “наши хора” на изхода и входа на предприятията. 3. След три години се прави ценови шок (1991, 1994, 1997 год.) чрез който се обезценяват задължениета на “нашите хора” към предприятията, на предприятията към банките и на банките към вложилите в тях парите си български граждани.

Б.2. Съветският държавен капитализъм (така наречения “социализъм”) е успешна форма на генезис на капитализма в България, имаща своята възходяща и след 1976 год. нисходяща фаза.

Б.3. Авторитарният политически режим в България след 9.09.1944 год. е естествена форма на политически отношения за етапа на развитие на капитализма в България и за националната спецификата на българския народ.

Б.4. “Червеният” и “синият” елити разиграват политически “театър” “смяна на властта” и насъсвайки двата електората преследват заедно и съгласувано общите си грубо материални интереси. “Легитимирането” на източването на спестяванията на населението и декапитализацията на предприятията става чрез ценови шокове. Възлов момент в тях е отклоняването на вниманието на населението от защита на икономическите му интереси чрез “смяна на властта”. Оптималната политическа конфигурация за политическия “театър” и ценовите шокове е БСП на власт, СДС – в опозиция.

Б.5. Октомврийската революция 1917 год., Деветосептемврийската 1944 год. и всички други революции от този тип, са буржоазни по своя характер, обществото, което възниква в резултат от тези революции е държавен капитализъм, а държавната собственост в тези общества е групова, а не “обществена” собственост – собственик на средствата за производство е комунистическата номенклатура, а не “народа”.

Б.6. Македонската нация е реалност, а не фикция. Тя е резултат на продължителните борби на българските македонци (и власи) за политическа автономия и държавност. В резултат на историческото развитие, при което българската народност в етапа на генезиса на капитализма е била териториално разделена, от нея се раждат две нации и държави – българска и македонска.” Със задоволство отбелязвам, че макар и след 30 години, частично тази теза беше призната от българското правителство. Във връзка с приемането на Р. Македония в ЕС, двете държави подписаха договор, че признават общата история на двата народа.

Към тези вече публично афиширани през 2012 год. претенции ще добавя още следното:

В. Изследвания, чрез които се разкриват нови полета в българската и световната наука

В.1. Ново проблемно поле за българските обществени науки, и по специално за икономическата наука, е анализът на държавната собственост при съветския държавен капитализъм с методологията на класическия марксизъм. Както вече отбелязах, още преди 10.11.1989 год. успях да публикувам осем статии и доклади, в които държавната собственост се разглеждаше като отношения на отчуждаване и присвояване на принаден продукт между социални субекти. В новата монография – „Българската „социалистическа” държавна собственост – политикономически анализ”, вече детайлно съм изследвал формите, степента и динамиката на експлоатация на работническата класа от комунистическата номенклатура. (Марчев, Найденов и съавтори 2015) Това проблемно поле не е ново за световната наука. Защото изследването на Тони Клиф, в което се прилага класическия марксистки подход към съветското общество от 1948 год., и досега е ненадминато. Но, за българската икономическа наука, моето изследване създава ново проблемно поле.

В.2. Съществена за разбиране на квазиетническото съзнание на „червения” и „синия” електорат е лансираната от мен теза, че причината за това е смяната на социалните роли на значителни маси от населението след двете възлови в новата и най-новата ни история дати – 9.09.1944 год. и 10.11.1989 год.

В.3. Съществен за разбирането на вътрешно политическия живот в нашата страна е анализът на Българската комунистическа, впоследствие социалистическа партия като дясна партия. В първите години след 10.11.1989 год. много малко бяхме авторите, които защитавахме тази теза. Освен моя милост – проф.Ивайло Дичев и проф.Мартин Табаков.

В.4. Ново проблемно поле за световната наука е лансирането на парадигмата „буржоазна революция, държавен капитализъм, групова собственост”. След сто години тотална доминация на лениновата парадигма „социалистическа революция, социализъм, обществена собственост”, лансирането на нова, алтернативна парадигма, при това, която има своите идейни корени, която има своите предшественици, и която се отнася за толкова голям клас явления, като така наречените “социалистически” държави, за мен е възможно най-голямата претенция, която може да има един учен.

В.5. От същият мащаб като научно достижение и ново проблемно поле е клъстерният анализ на видовете капитализъм. За пръв път в световната наука типологията на капиталистическия начин на производство се прави по индуктивен, а не по дедуктивен път. Това изследване, винаги изрично го подчертавам, използва за своя методология класическия марксизъм.

В.6. Един порядък по-ниско, но също значимо за световната наука е проблемното поле, разкрито с изследванията на дългите вълни на Кондратиев при „социализма”. На тези изследвания, също навсякъде изрично го подчертавам, методологическата основа е класическия марксизъм.

Разкриването на последните две полета – клъстерния анализ на видовете капитализъм и дългите вълни на Кондратиев при „социализма”, станаха възможни благодарение на сътрудничеството с доц. Калоян Харалампиев, един чудесен статистик. Съществено беше неговото участие и в изследване на степента и динамиката на експлоатацията в България.