„Готови ли сте за това упражнение?“ беше първият ми въпрос в последното семинарно занятие по социология (сряда, 24 октомври). „Да“ с незначитени изключения, за щастие този път.

• Какво прочетохте?
• Много текстове. Единият 40 страници. Неразбираем.
• Кои са авторите и заглавията?
• Фром, Маркузе и Стоян Михайлов.
• Какво прочетохте в текста на Ерих Фром?

Мълчание… разлистване… мълчание… споглеждане… мълчание…

• За мен текста беше интересен. Авторът пише за ученето, любовта и брака.  Че не трябва да запомняме наизуст, че постепенно в брака любовта охладнява, появяват се изневерите и любовниците, че партньорите се задушават, обичайки се, че всеки се стреми да притежава другия…
• Отново се потвърждава, че колкото повече инвестираш в нещо, толкова по-твое става то.
• Има хора, които искат да притежават, да имат. Има и хора, които искат да бъдат, да изграждат себе си.
• И в обществата е така: едни са ориентирани само от материалните си потребности, искат да притежават, да имат. Други развиват и духовните си потребности – самоизграждат се.

      За любознателните

      Първа част (работен)

.       Трансформациите на аудиториите в съвременната медийна среда предизвикват и трансформации в обществената среда. Взаимодействията между медийна и обществена среда са изяснени в теоретичната литература до сега. Те показват системната връзка на сферата на комуникациите, медиите и останалите сфери на обществото като система, вградеността на медийната и комуникационна система в обществото като единен организъм, като социологическа система[1]. И ако приемем, че развитието, саморазвитието на обществото е следствие от балансирано взаимодействие и развитие на всяко от съставящите го сфери като потребности и дейности за тяхното задоволяване, то следва, че процесите на трансформация на медийната и общо комуникационна сфера е необходимо да се развиват синхронно на същите в останалите обществени сфери. Дали това е така или не съвсем – напоследък се прокрадват тези, че развитието на медиите и като културна индустрия и като система за масова информация и идеологическа пропаганда изпреварва развитието на обществото като цяло, е въпрос на друг, системен и задълбочен анализ, който не е цел на настоящото изложение. Темата, обаче не може да не бъде най-малкото маркирана както поради актуалността си, така и поради иманентната й връзка с проблематиката, разглеждана тук – изследвания и анализи на аудиторията в аудиовизуалната комуникация, а също и от методологическа гледна точка – системният подход при изследване на медиите и обществените комуникации. Безспорни са и трансформациите на обществената среда под системното въздействие на медиите и обществената комуникация[2].

.       Тук акцентът е поставен върху трансформациите на медийната аудитория, като елемент от медийното комуникационно пространство и нейното въздействие върху развитието на обществото като система. Подобен подход към темата е пряка рефлексия на съвременните тези за „овластяване на аудиторията”, извеждането й от пасивен обект на медийни въздействия (40-50-те години на ХХ в.) към активен субект в процеса на обществена комуникация и обществена трансформация.

.       От друга страна, медийната аудитория е всъщност широката гражданска маса в обществото. Съществува равенство между това, което в комуникациоинните анализи наричаме аудитория и това, което в електоралните – наричаме избиратели, електорат; в икономическите, маркетингови – потребители; в социологическите – граждани, население. При тази постановка е невъзможно трансформациите на аудиторията в аудиовизуалната комуникация да не водят до трансформации в обществената структура като цяло[3].

.      От гледна точка на интеграционните процеси в Европа, формирането и развитието на аудиториите е също с възлово значение както за развитието на медийните пазари, така и за развитието на европейската общност като цяло.

.       Същевременно и парадоксално, донякъде, изучаването на медийната аудитория към настоящия момент в България е поставено предимно на пазарна основа – провеждат се количествени и качествени изследвания на аудиторията по поръчка на медиите от маркетингови или социологически агенции. С оглед социалните, икономически, политически и културни функции на медиите, погледът към аудиториите както на прагматично-пазарно, така и на научно-теоретично равнище е необходимо да се разшири. Необходим е интегриран подход към аудиторията, а той е в пределите на социологическата методология. Изключение правят публикуваните в последните две години монографии „Телевизионната среда” (2011) [4], и „Радио и телевизионната среда” (2011)[5] в които се прави обстоен и задълбочен анализ на радио- и телевизионната аудитория въз основа на наличните количествени данни, но и въз основа на социологиечски каколичествени и качествени проучвания на съвременното състояние – социално-демографски статус, начин на живот, медийни нагласи, предпочитания, слушателски и зрителски модели на поведение.

.      Към днешна дата, освен с данни за динамиката на аудиторията от пипйлметричните проучнвания, разплагаме също и с данни от национални представителни изследвания за нагласи, очаквания, модели на поведение на медийната аудитория за 2011 и 2012 на агенция „Медиана” и данни за ситуацията на медийния пазар 2011, 2012 на агенция МBMD. (за библиографско описание виж публикацията „Аудиторията в продуцентския процес”).

.       Изследователските данни, ако те са достоверни и по-възможност представителни, са ключа към оптимално точните продуцентски решения във всички фази от създаването и разпространението на аудиовизуалното комуникационно съобщение, радио- или телевизионната програма, емисията на новите, разпространявани чрез интернет, медии. Информацията за обекта, към който продуцентите, авторите, редакторите насочват въздействията на екранните съобщения, е решаващ фактор за функционалността на телевизионната програма. Степента на познаване на количествените и качествени параметри на целевата аудиторна група, е правопропорционална на възможността за вземане на продуцентски решения, чрез които програмата би реализирала планираните въздействия. Системното провеждане на собствени качествени социологически, социалнопсихологически и културологични изследвания на аудиторията е предпоставка за възстановяване на здравословната връзка между комуникатор и реципиент на аудиовизуална комуникация, между програматорите и слушателите, зрителите, тъй като дава възможност на двете страни да се срещнат. Получените изследователски данни служат при точното дефиниране на зрителския интерес и в същото време концентрират вниманието на участниците в изследването върху уникалността на медийния продукт и гарантират неговото по-широко потребление, най-малкото поради любопитството на респондентите дали мнението им ще бъде взето предвид или не. Сам по себе си това е минимален ефект от емпиричното социологическо изследване на аудиторията. Ветрилото на позитивните ефекти от получената информация се разгръща в продукционния етап на съобщението в аудиовизуалната комуникация, когато се взимат основни продуцентски решения за неговото конструиране, позициониране, разпространение. Продължава и в следпродукционния етап, когато се реализират разнообразни въздействия върху зрителите – и тук емпиричната информация за аудиторията служи за предварително планиране на ефектите и превантивно отработвене на дисфункционалните въздействия; прехвърля границите на медийния продукционен цикъл и дава информация за интересите и потребностите, целите и ценностите на изследваните аудиторни сегменти и аудиторията като цяло. И ако целевата аудитория успее да припознае себе си и собствените си потребности в съответната програма, доверието й в медията, комуникатора нараства. Пропорционално нараства рейтингът на програмата, очаквано би било и нарастване на финансовите приходи.

.       Емпиричното изследване на аудиторията на аудиовизуалната комуникация дава следната базова информация:

• обхват на реалната аудитория; големина на потенциалната аудитория; сегментация и целеви групи;
• потребности и очаквания на аудиторията;
• модели на зрителско поведение: честотата на контакта; мотиви за избор и прекъсване на програмата; индивидуално, групово гледане и др.;
• паралелни занимания, практически проявления на медиямултитаскинг (mediamulytasking);
• нова информация за аудиторията.

.       Пренебрегването на изследователските данни по посочените критерии води до грешки в продуцентските решения. Липсата на достатъчна емпирична информация за целевата аудитория е свидетелство за слабия интерес на програматорите и анализаторите към нея, за подценяване на ролята на аудиторията в аудиовизуалната комуникация, за непрофесионализъм. При днешния свръхдинамичен аудиовизуален комуникационен процес, модел на аудиторията е абсолютно необходим. До него се достига чрез цикъл от емпирични изследвания на аудиторията. Тук са посочени някои от проблематичните възли, които трябва да бъдат развързани в процеса на подготовка на изследователската програма и провеждането на изследването.

      Медиите трансформират обществата –  формират обществено мнение; нагласи и модели за социално поведение; модерират социалните дистанции и социалната интегрираност… и още нататък по известната, в социологията на медиите, редица на въздействието на медиите върху индивидите, семействата, общностите, обществата.

      Как въздействат медиите?

    Чрез СЪДЪРЖАНИЯТА – вестникарските статии, телевизионните и радио програмите, емисиите на новите, разпространявани чрез интернет, медии. Но и чрез ТЕХНОЛОГИИТЕ, с които разпространяват съдържанията си, технологиите, които предполагат различни модели на ДОСТЪП на аудиториите до медийните съдържания и след това – различни модели на УПОТРЕБА на медиите от аудиториите. Защото медията не е само съдържание, разбирана в тесен журналистически смисъл, тя е и технология, тя е и ИНСТИТУЦИЯ. И ако обърнем последното изречение, то може да прочетем, че съдържанието зависи от технологията, а и двете се определят от институцията. Но по дефиницията на МЕДИЯ – друг път.

      От къде започва въздействието на медиите?

    Ако приложим Толкът Парсънз, то ще видим, че обществото чрез своята ценностна основа и съответно целеполагане, определя рамката на развитие на всяка една система, включително и на медийната. Т.е., сигурно е, че обществото въздейства върху медиите, преди те да са започнали да му въздействат.  Те, медиите, от своя страна, оказват влияние най-напред на индивидуално ниво – върху всеки отделен член на обществото и паралелно с това върху СЕМЕЙСТВОТО като най-интимната социална общност. И, извинете за повторението – въздействат и като съдържания, и като технологии и като институции.

       Българското семейство под въздействие на медиите днес

    Вторичен анализ на набор от социологически и статистически данни показва, че различните модели на ДОСТЪП до съвременното медийно или още ДИГИТАЛНО КОМУНИКАЦИОННО ПРОСТРАНСТВО, а също и разликите в моделите на УПОТРЕБА на медиите и новите информационни и комуникационни технологии, определят съжителство на няколко различни ПОКОЛЕНИЯ, определени спрямо доминантната употреба на даден вид медия, в съвременното българско СЕМЕЙСТВО. Вижте ги на графиката по-долу. Въпросът е: какви типове взаимоотношения имат днес различните медийно детерминирани поколения в българското семейство; съвместяват ли се или конфликтуват „дигиталните граждани“ и „дигиталните имигранти“ (по Марк Пренски) под един покрив.  Същите въпроси, както и тезата за дигиталното разслояване в българското семейство поставих за първи път миналата година пред международна научна аудитория, а пред БЪЛГАРСКАТА НАУЧНА СОЦИОЛОГИЧЕСКО-ДЕМОГРАФСКА ОБЩНОСТ – в средата на изминалата седмица, на конференцията „Семейство и солидарност между поколенията„, 17-18 октомври 2012.

      За медиите като фактор за определяне на поколенията пишат още Пиер-Марко Аролди и Фаусто Коломбо.  Те правят подобна поколенческа скица на италианското семейство. Открихме се на конференцията в Загреб – април 2011.  Много е вълнуваща неочакваната жива, оф-лайн, среща с колега, който мисли в твоята логика, но използва различен подход, за да обясни явлението, което изследваш и ти.  Моите изводи за медиите и въздействието им върху българското семейство клонят към хипотезата за ДИГИТАЛНО РАЗСЛОЯВАНЕ в съвременното българско семейство.

       Дали е така? Как мислите? …

       Катя Михайлова

.

   Днес празнуваме Св. Петка Българска, а вчера – 105 години от рождението на Иван Хаджийски (1907-1944).

   Българите вярват, че Св. Петка отделя лятото от есента – плодовете са прибрани, гроздето ще става вино,  притихнали полетата очакват снега. Една сълза, майчина сълза, насена от вятъра от далечния Тих океан идва да приспи птичето си, с нараненото крило.

    Това са все народни кодове. Разгадаете ли ги, ще разберете бита и душевността на българския народ. И тогава българското общество няма да е далечна и неразбираема абстракция,  към която Ви е трудно да определите дали принадлежите или не, няма да е и социологически макромодел, но ще е нещо близко, разбираемо и родно. Това е направил Иван Хаджийски.  Едва на 26 г. публикува първата си монография „Авторитет, достойнство, маска„,  чието заглавие се превърна в тема на научна конференция проведена в изминалите два дни. Форумът е по повод 105 годишнината от рождението на троянския социолог и народопсихолог, организиран е от Института за изследване на обществата и знанието (БАН) и Българска социологическа асоциация (БСА).  За Иван Хаджийски и приносите му в развитието на българската социология, четете в поздравителния адрес на проф. Михаил Мирчев към конференцията от името на БСА.

  Конференцията започна с младежка сесиия. Две неща силно ме впечатлиха. В социологическия разрез на половете, равенството на половете, ролята на жената днес, така. нар. джендър социология, се появяват изследователи-мъже.  При това с неочаквани за днешната култура на електронното човечество тези и позиции – „за“ брака и отговорността на мъжа и жената, „за“ традиционната женска роля и др. Колегите започват изследванията си от тезите на Хаджийски и проверяват адекватността им днес. За съжаление, обаче, малко използват и цитират български автори. Прелитат от Хаджийски до Фуко и Гидънс и може би забравят, а може би не знаят, че и други българи след Хаджийски и преди днешната дата са работили по същите въпроси.

     „Хард“ сесията, за утвърдените социолози, беше модерирана от проф. Мирчев. Слушах внимателно основните доклади. И те започваха от Иван Хаджийски и на първо слушане поемаха в различни посоки. Проф. Петър-Емил Митев говори за маските и съвременната „имиджология“, която замества липсващата идеология. Доц. Андрей Райчев обясняваше особеностите на днешния обществен „сандвич“ – договорът между лидерите и най-ниските класи с цел отстояване на посредствеността. Д-р Янкова очерта „полетата на първенющината“, а колега чието име не запомних говори за прозрачността, която води до безотговорност. Имаше и медии, как без тях? Проф. Маргарита Пешева говори за нагласите на медийната аудитория и българите, които все още тичат след влака на цифровицазията.  Преди почивката си зададох въпроса: какво ще стане, ако българите закъснеят за този влак.  Ами може би „имиджологията“ ще отстъпи място на идеологията, ще свалим маските, за да видим истинските авторитети и да дадем път на достойното, може би двете филии на обществения „сандвич“ няма да притискат толкова силно, чак до стопяване, животворящата и вкусна плънка, може би полетата на първенющината ще се свият, за да отстъпят пространство и въздух за развитие на истинските неща, може би колективната отговорност, солидарност, чувство за дълг ще се върнат.  Иделистично, нали? Но, кой знае.

  Вчера в центъра на Троян, като част от честванията, бе открит и паметник на Иван Хаджийски – той с велосипед и една книга. Градските биографи разказват, че велосипеда бил подарен на Иван от неговия чичо, за да може да запази единствените си обувки здрави за по-дълго време. На тези две колела Иван Хаджийски обикаля България, за да издири, да опише, да остави за нас „Бит и душевност на българския народ„, „Оптимистична теория за нашия народ“.

  Някой от делегатите на конференцията си представи, че книгата под ръката на Хаджийски е преносим компютър. Какво ли би направил, ако живееше днес и пишеше на компютър, попита проф. Пешева? Дали щеше да види същите народопсихологични черти и да опише същите типове? Променила ли се е културата на електронното човечество в сравнение с културата на традиционното човечество? Да видим.

    Прочетете откъса от „Гражданска смърт или безсмъртие“ в „Текстове 2“, с. 367-387. И сами проверете дали са безсмъртни първенюта „личност, която е направила успешен скок в общественото си положение, но неможеща да усвои едновременно и съответния му нрав„; дали маниащината все още е „амбициозност на посредствеността„; дали е смъртна или е безсмъртна „посредствеността като обща мярка на живота„? Прочетете и за „първата троянска проститутка“ и за младата булка от Жеравна, която 40 дни след сватбата е нямала право „да погледне  свекър и девери, нито първа да се обърне с думи към свекъра си„. Жените не са можели да сядат на стол (малко, трикрако столче), защото ще им се „проточат краката„. А „какво става в брака след сватбата„, какво е изневярата? Не са ли това отговори, които и до днес търсим?

     За да се подготвите за следващото упражнение по социология (сряда, идната седмица), моля прочетете след Хаджийски и текстът „Едноизмерният човек“ на Херберт Маркузе в „Текстове 2“, с. 397-421. Очаквам Вашите отговори. Има ли връзка между Хаджийски и Маркузе? Проблемите, за които пишат те как се отнасят към макромодела на обществото като социологическа система? Какви искате да бъдете: едноизимерни, с изкуствени потребности, първенюта и маниаци, с „култ към собствената си личност“ и отнасящи се към „другите като към стадо некадърници“ или ….? Каква култура искате: КЕЧ или нещо по-одухотворено?

      До скоро,

      Катя Михайлова

   Абстрактно казано, това е предметът на социология на медиите. Редица въпроси води след себе си този предмет: какво е въздействие; какво е медия, медии, медийна система; какво е общество; как се осъществява въздействието; нива на въздействие; видове въздействия; само медийте ли въздействат върху обществото или и обществото въздейства върху медиите; има ли връзка между трансформациите на обществата и медияморфозите, трансформациите на медийните системи и т.н. На подобни въпроси ще търсим отговори на микро, мезо и макро равнище в курса по „Социология на медиите“ в УНСС. Лекциите и семинарните занятия са всеки вторник от 16.00 до 19.15 в з. 3072.

      Трудно му беше на този курс да започне. Необходими бяха около 1000 дни, за да може предметът на „Социология на медиите„, проблематиката, с която се занимава дисциплината да бъде припознат от медийната колегиална общност, да бъде оценен неговия евристичен потенциал в трансформирането и преструктурирането на българската медийна система днес. Необходимо беше и време студентите да достигнат ниво на социалана, интелектуална зрелост, за да изберат да учат „Социология на медиите“ и дори да дръзнат да правят първи опити за изследвания, като използват съответната на дисциплината методология и теоретична основа. Опити има, някои от тях успешни, други – предстои да видим.

    Много по-бързо социолозите от съседната катедра „Икономическа социология“ предложиха на студентите си подобна, изключително модерна отраслова социологическа дисциплина „Социология на комуникациите“ с проф. д.с.н. Михаил Мирчев, защото в днешния свят не можем нито без социология, която да ни обяснява човешкото общество, нито без комуникации. Дори самият Мануел Кастелс (социолог) свързва двете заедно и в последната си книга (The Power of Communication, 2009) дава основата на нова социологическа теория – за властта на комуникациите в съвременното мрежово, медийно опосредено общество. (Снимката представя пъзела на социология на комуникациите, сглобен от Хасан Бербер, студент ІV курс „Социология“, УНСС в следствие на курса.)

      Това е част от историята на „Социология на медиите„, в която аз съм участвала. Преди нея има още история на дисциплината, която ми дава увереност, че съм на прав път в социологическия анализ на медиите. И тази история ще предам на първите си студенти, избарали да изучават дисциплината.

    Социологията на медиите е отраслова социологическа дисциплина. Има за обект медиите, медийната система. Особенността е, че медийната система не е във въздуха, тя е обществена система, втъкана в структурата на обществото.  Социолозите, изследователи на медиите, казват, че медийната, комуникационната система е една от основните обществени системи. Тоза означава, че медиите, медийната система не може да се изучават изолирано, сами за себе си, в призмата на методологическия индивидуализъм. За да се проумее действието, бездействието, въздействието им е необходимо да се поставят в структурата на обществото, чийто посредници са. Ето оттук започва социологията на медиите. Тази постановка е изведена от учените, които днес смятаме за родоначалници на теорията на медиите – Пол Лазарсфелд,  Харолд Ласуел, Уилбър Шрам, Робърт Мъртън и др. Но това са социолози! – ще възкликнат с право социолозите. Да, и дълго време – 40-те, 50-те, 60-те дори и 70-те изследването на медиите, медийната система е било предимно социологическо, със методиката и теоретичната база на социологията. Днес Елиу Кац задава въпроса: защо изследователите на медиите, медийните системи и обществената комуникация избягаха от бащината си призма. Дава и отговор, но върху него ще се задълбочим по-натътък в курса. Ясно е, обаче, че сме започнали да се обръщаме отново към социологията на медиите – все по-често ги свързваме с нещо друго, с друга обществена система – вижте университетските дисциплини, които изучава младото поколение днес: „Култура и медии“, „Политика и медии“, „Медии и институционална среда“ не са ли това опити да се намери системната зависимост на една спрямо друга обществена система, не е ли това социологическо?. Трябва ни днес социология на медиите, за да можем да реконстуираме медийната система самостоятелно и в структурата на обществото, да изучим и планираме взаимните им въздействия и по този начин да се опитаме да изправим отново на крака и медиите и обществото като цяло. Но медиите цъфтят – нови продукции, скъпи продукции, големи аудитории. Така е – цъфтят, обаче, само като бизнес. А медиите, медийните системи на обществата са и нещо отвъд бизнеса, може би нещо, което е по-важно от бизнеса. И там са проблемите.  Е, амбициозно, непосилна задача. Социологията на медиите не решава задачата, тя, като наука, ползваща социологическа методология, дава подход за решението. И той започва от нещо на пръв поглед лесно:

Позициониране на медийната система в обществената структура

      И тъй като сме българи, с българска народопсихология, предлагам да опитаме да позиционираме медийната система в българския макромодел за обществото като система (Стоян Михайлов, 1965). Какви обществени потребности задоволяват медиите? Тази задача е поставена за първи път от проф. Тодор Петев през 1979 г. в монографията „Към социологията на масовите комуникации“.  Прочетете откъс, който ще ви изпратя – много е голям файла и не мога да го прикача тук. Можете да постещавате лекциите на проф. Петев по „Теория на масивите комуникации“ във ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски“. Тридесетина години по-късно отново поставяме задачата и ще видим до какви резултати ще стигнем. Първокурсниците опитаха да я решат, но не точно това беше целта на първото домашно по социология. Вижте коментарите им по публикацията: „Медиите в обществото като социологическа система“.

    Това е началото. Лекциите са отворени, семинарите също. Добре дошъл е всеки, които иска да учи.

     Ваша,

     Катя Михайлова

  Социалната диференциация в поток 504 направление „Обществени комуникации и информационни науки“ започна. След третата учебна седмица и второто домашно, ясно виждам три основни класи: класата на отговорните и мотивираните, дърпаща нагоре, към себе си групата на справящите се и засега все още здраво притиснала най-долната класа – на търсещите причина да не бъдат отговорни и мотивирани.

    Първите – отговорните и мотивираните – при тях ясно прозира висока култура и възпитание.  Виждам прояви на уважение – от книжовните норми на българския език до университетската институционална система и отвъд. И тъй като са модерно дигитално поколение, радвам се да установя, че демонстрират ниво на социална интелигентност не само в университетската зала, коридори и двор, но и във виртуалните университетски простраства.

    Вторите – справят се. Всеки на нивото, което вече е достигнал. Не е ниска средната изходна база.  Училището си е свършило работата.  Семействата са си свършили работата. Децата са станали студенти и са се почувствали малко по-освободени, малко по-можещи, малко по-самостоятелни. Тук следва университетския урок – свободата всъщност носи отговорност, моженето се случва след ученето, самостоятелността означава че можеш да се справяс с отговорностите, които сам си си избрал.

     И третите. За сега са много малка част, колкото да ги има. Но ми се струва, че потокът е силен и социалната динамика ще заработи, за да изтласка третите нагоре.

   Забелязвам, че все повече млади хора, студенти осъзнават, че наличното им знание е недостътъчно, за да се справят с отговорностите на съвременен млад човек и вече имат потребност от още знание. Ако е вярно, че развитието на човека, на групата, на обществото се случва благодарение на противоречието между наличното и потребното, то очаквам и третите, и средните, и първите в потока да направят съпоставка между това което вече имат и това, което им е необходимо да придобият и да предприемат съответните дейности, за да се развиват индивидуално, групово, като поток, като универсиситетски випуск, като бъдещо активно поколение, като общество.

       Ето за тези неща: знание всекидневно; познание научно; опит собствен и придобит;  филтри на емоциите, ценностите и обективност; истина абослютна и относителна; фрагментарност, хаотичност и системност; теория, метод, емпирика; структура, наука, социология беше лекцията на проф. Мирчев тази седмица. В семинарното занятие се съсредоточихме върху метода – методологията, върху въпросите как да прилагаме абстрактната теория на науката в конкретиката на ежедневието и как от отделните емпирични индикатори да стигнем до теоретичен синтез.

     Домашна работа

   Задачата: Направете системен анализ на избран от Вас обществен проблем. Сигурна съм, че всички можете и правите анализи на всякакви обществени проблеми, но на нивото на всекидневното знание.  За да изпълните задачета е необходимо да прескочите към научното познание . Припомнете си разликата между тях от таблицата с две колони, която правихте на лекцията. Разгледайте внимателно и вертикалната структура на науката. Помислете как да приложите теоретичен модел (макромодл за обществото като социологическа система) в анализа на избрания проблем. Изпратете анализите си на [email protected]  не по-късно от пенеделник, 8 октомври 2012, 24.00. Публикувайте „рекламните резюмета“ като коментар тук до 9 октомври 14.00 ч.

      За да Ви е по-лесна работата, преди да започнете да пишете, прочетете:

1. Михаил Мирчев. Социологическа система и социална активност (шестата потребност). В: Текстове 2, с. 331-336 – задължително;
2. Илия Наумов. Наука и рационалност. В: Текстове 2, с. 47-47 – задължително;
3. Катя Михайлова. Млада наука за изкуствата: от текста към статията или раждането на автора. Достъпно на:  http://assa-m.com/kniga_pdf/Vavedenie_Mlada_nauka_za_izkustvata.pdf (по желание, вместо „Космополитан“ и др. подобни).