Домашно след домашно…Homework after homework

      Докога? Тук отговорът е обнадеждаващ – до края на семестъра. А краят вече се вижда. И тъй като съм сигурна, че вече сте започнали много да учите, да пишете курсови работи и да не ви стига времето, ще ви кажа нещо още по-обнадеждаващо.

      Вече сме към края на програмата по социология. Остава едно последно домашно – това, за което ви пиша тук. И още няколко текста за четене.  Всички вие, които до сега усърдно работихте по социология, отдъхнете си и се отдайте на другите учебни дисциплини. А вие, които не бяхте така предвидливи да учите през целия семестър, залягайте над дебелата книга и я прочетете за оставащото време до изпита.

      Последното домашно

На 21 ноември в семинарното занятие започнахте да работите на групи по трите теми на деня:

  • Модерно ли е семейството днес? 
  • Затворена граница
  • Дребни пари
       Първата тема е извикана от Деня на християнското семейство. Групите, които са избрали да потърсят отговор на въпроса, може би ще намерят отправна точка за своя системен анализ в откъса „Гражданска смърт или безсмъртие“, Иван Хаджийски в „Текстове 2“. Прочетете също и:
  1. Възпроизводство на населението. Социологическата перспектива“ в: Мирчев. Михаил. Социална динамика и цивилизационно разслояване. Изд. „М-8-М“ 2009. Достъпно на: http://assa-m.com/kniga_pdf/Socialna_dinamika_1_glava.pdf
  2. Демографският проблем – привидности и реалност“ – пак там. Достъпно на: http://assa-m.com/kniga_pdf/Socialna_dinamika_3_glava.pdf
  3. Комулативните фактори: основни и допълнителни“ – пак там. Достъпно на: http://assa-m.com/kniga_pdf/Socialna_dinamika_4_glava.pdf
  4. Кризата и рискът от катастрофа“ – пак там. Достъпно на: http://assa-m.com/kniga_pdf/Socialna_dinamika_6_glava.pdf
  5. Катя Михайлова, „Fashion Family“ на: http://www.fashion-lifestyle.bg/family_broi5
  6. Погледнете също и документите, публикувани на:  http://assa-m.com/demografia1.php.

    Втората тема е провокирана от затварянето на българо-турската граница в нощта преди Деня на християнското семейство. Вижте новината тук: http://dnes.dir.bg/news/granitza-opashka-gkpp-12445284?nt=10. Възможно ли е да има затворени граници днес? Кой може да си позволи да затваря границите си? Какви са последствията за индивидите, за общностите, за обществата?

       Третата тема отразява една често срещана ситуация: да имаш 20 лева и да не можеш да си платиш сметката от 2 лева. Какво означава „нямам дребни пари“ днес.? Какво означава „дребни пари“? Какви обществени проблеми стоят зад „дребните пари“?

     Вие вече разпределихте групите си и избрахте темите, по които ще работите заедно. Моля, помислете добре преди да се откажете да завършите последното си домашно. Задачата е да направите системен анализ като приложите усвоените теоретични модели и методологически инструменти. Моля прочетете:

  • Николай Тилкиджиев, „Социална стратификация и средната класа“ в „Текстове 2“, с. 491-500.
  • Михаил Мирчев, „Социална поляризация. Бедствие, до което ни доведе Преходът“ в Текстове 2, с. 503-533.
  • Михаил Мирчев, „Етажи на общностната йерархия в съвременното общество“ в „Текстове 2“, с. 533-554.

        Безстресово справяне с домашното

     Тъй като задачата е групова, а не индивидуална, можете да разпределете четенето на всички в групата. Ина, например, може да прочете един от текстовете, а Винсент – друг. Съберете се заедно и нека всеки реферира за другите това, което е прочел Едва след това пристъпете към очертаване на структурата на общата ви работа и т.н.

        Срок и обем

       Работете спокойно. Очаквам анализите ви до 3 декември 2012, 24.00 часа на познатия ви електронен адрес [email protected]. Обем или до колко страници – до колкото можете. Тук, като коментар, публикувайте рекламното резюме.

        Приятна работа!

        Катя Михайлова

 

Скандал след скандал…

  „Учените са скандализирани от безпардонен конфликт на интереси при провеждане на конкурсите за финансиране на проекти“, пише в-к „Сега“.  Фондът за научни изследвания тази година бил раздаден на обръчи от фирми и т.н. Прочетете цялата публикация, има достатъчно факти…  http://www.segabg.com/article.php?id=625034

   СРАМ ме е! Да заставам пред студентите си от професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“, да преподавам социология, да говорим за позитивна наука, за разграничение на субекта от обекта на изследване, , за живителната сила на научното изследване за преподаването, развитието на мозъците, развитието на обществата.

   РАДВАМ се, че до сега резултатите от работата на студентите ми показват категорични признаци за овладяване на методологията на мислене и анализ и съм донякъде спокойна, че като прочетат гореспоменатия текст, ще усеят да намерят „ключа от бараката“ макар той да е на студено скрит.

     Къде всъщност е проблемът? Това с раздаването на Фонда по обръчите е само най-актуалното му проявление. Коренът е малко по-дълбоко. В текста се споменава, че директорът на Фонда е станал доктор на науките. Но на какви науки е станал доктор? Ако казваме, че така нар. „малък докторат“ маркира влизането в науката , то „големият докторат“ доказва, утвърждава позицията на учения в съответната наука. То затова едното се обозначава като д-р, а другото като д.ик.н. (доктор на икономическите науки), д.с.н. (доктор на социолигическите науки), д.пс.н. (доктор на психологическите науки), д.ф.н. (доктор на философските науки) и т.н. Поинтересувах се доктор на кои науки е директорът на Фонда. Страницата на НБУ, в която трудно можеш да откриеш лична и научно-изследователска биография на щатния състав е записано веднъж, че директора на Фонда е професор, д.н. http://www.nbu.bg/index.php?l=1105, и втори път, че е доктор, т.е „малък доктор“ http://www.nbu.bg/index.php?l=1287#earth. Е малък ли е или е голям? Ако сайта на университета не ти казва, то кой да ти каже? И, ако е голям, по какво? Защо не се идентифицира с науката, която познава, която преподава?

     Google Search завързва името на Директора с информация за „силен трус“ – ако напишете Рангел Гюров, първите връзки ще имат тези ключови думи. И наистина силен трус провокира в мен информацията, че директора, който е обявил като свои научни интереси геотектоника, гемология е станал голям доктор по „Обществени комуникации и информационни науки“ http://www.segabg.com/article.php?id=625034. И точно в този възел е проблема.

    Професионалното направление не е НАУКА!

     Ако можеш да станеш доцент и професор по дадено професионално направление, доколкото това са академични длъжности, то доктор и още повече голям доктор следва да ставаш в наука, която овладяваш, защото това не са просто длъжности, а научни звания.  Ето този опит, до днес успешно провеждан, за приравняване на НАУКАТА с професионално направление до степен, че двете се използват като синоними е основата, върху която Фонда за научни изследвания „закономерно“ се самораздава на фирми и организации с вярата, че те като добри професионалисти имат потенциал да разработват научни изследвания, да генерират научно обективни резултати, да моделират процеси и т.н.

    Всички страдаме и ще пострадаме от това приравняване – някой болезнено го осъзнаваме още днес. Виждаме го навсякъде – вземете например научния секретар (всяко научно звено има такъв), който вместо да организира и провежда научно-изследователския процес в звеното си,  е свел поглед върху ежедневния поток от документация и администрация, самопринизявайки се до обикновенна секретарка.

  Каква наука, като няма кой да я развива! Тази позиция е със сигурност политически много удобна – режем главата на науката като убиваме истинските стойности, принизяваме я до професионално направление, харчим бюджетите за практически дейности, а не за научни изследвания, произвеждаме фалшиви данни и криви модели и след няколко години едно перо от националния бюджет се самозадрасква. Какъв рай за бюджетотворителите! Но какъв ад за младите хора, на които въпреки всичко преподаваме наука!

      И да Ви кажа, в порядъка на нещо все пак позитивно, горда съм, че съм в щатния състав на университет, който не се срамува, страхува да покаже профилите на преподавателите си. Университетът даде възможност на всеки от нас да се самопредстави в блога си. Дали, обаче колегите имат смелостта да го направят е друг въпрос.

       Катя Михайлова

Потоков отговорник

   Уважаеми колеги, днес, сряда 21 ноември 2012 година в 12:30 часа приключи гласуването за покотов отговорник. В 13:10 часа, Комисията по избора установи крайния резултат от вота. Право на глас имаха всички 75 колеги от 504 поток, но участие в гласуването взеха 52%.

    След оспорвана надпревара, избрахме за свой потоков отговорник Стоя-Александрина Витанова с 24 гласа “ЗА”. Неин достоен опонент в съревнованието беше нашата колежка Ина Кръстовчева, която получи 15 гласа “ЗА”. Мандатът на потоковия отговорник е една акедемична година. Догодина по това време ще направим нов избор.

    Общ брой на бюлетините (коментари)  е 43 бр. От тях 4 бр. са невалидни – програмните коментари на Стоя-Александрина и Ина; Мила е дала 2 пъти своя глас, но само единият е  зачетен и Стефан, който самоопределя бюлетината си като  “недействителна”.

      В първия етап от избора – номиниране на кандидати, се включиха едва 25 колеги, които не издигнаха кандидатури, различни от предложените в Час на класа. Може би информацията не беше достигнала до всички. Разпространихме я чрез Фейсбук и се опитахме да информираме лично колегите си.

   Вярваме, че ние, студентите от  поток 504 сме взели правилното решение и новият потоков отговорник ще поеме отговорно поверените му задължения. Надяваме се, че Стоя ще отстоява интересите на всички ни равномерно. Желаем й успешен мандат и ползотворна работа в името на общото благо на потока.

       Комисия по избора

       Десислава Гергова, Лилия Христова, Стефан Петров

Студентско самоуправление: гласуване

      Уважаеми колеги, първият етап от избора на курсов отговорник към Студентски съвет приключи. Издигнати са кандидатурите на (по азбучен ред):

  • Ина Кръстовчева

  • Стоя Витанова

      Откриваме втората процедура – гласуване. Вашият глас за една от двете или и за двете кандидатури ще бъде валиден, ако публикувате коментар по тази публикация, от който да става ясно коя кандитатура подкрепяте. Моля, регистрирайте се с името си и в коментара посочете името на избрания от Вас кандидат или кандидати. Процедурата по гласуване ще бъде открита до сряда 21 ноември 2012, 12.30 часа. Гласовете ще бъдат преброени от комисия по избора в състав: Десислава Гергова, Стефан Петров и Лилия Христова.

    Моля, прявете интерес, размислете коя от кандидатурите е по подходяща и поемете отговорността да направите избор и да публикувате тук решението си. В първия етап от избора се включиха 25 колеги – това е едва една трета от целия поток. Доколкото вече Ви познавам, не вярвам, че това не Ви интересува. По-скоро си мисля, че може би информацията не е достигнала до Вас – затова отговорност имат кандидатите. Също тяхна е отговорността да Ви разяснят какви са функциите на курсовия отговорник. Ако имате въпроси, моля обръщайте се към тях.

     Лично на мен и двете кандидатури са ми безкрайно симпатични. И двете имат еднакво добро представяне по социология до сега. И двете имаха възможност да покажат високо ниво на отговорност към себе си и към другите. Щастлива съм, че нямам право на глас, защото щеше да ми бъде трудно да реша.

         Успех колкото на Ина, толкова и на Стоя!

         Инициативна група от курса

Студентско самоуправление: номинации

     Благодарности, благодарности за Калоян Димитров, председател на Студентски съвет УНСС, за презентацията която направи в Час на класа днес! Но най-много от всичко за харизматичното присъствие, мотивацията, примера.

     Разбрахме, че представител на направление „Обществени комуникации и информационни науки“ в Студентски съвет е Мариян Иванов, ІІІ курс. Разбрахме още, че оперативната връзка на всеки поток, курс, група със Студентски съвет се осъществява чрез така нар. отговорник на курса, номиниран и избран от съответната студентска общност.  И решихме да проведем демократичен, студентски и модерен избор за отговорник на курса.

      Присъстващите в Час на класа се обединиха около решението избора да бъде проведен тук, в този блог при спазване на следната процедура:

  1. Всеки студент от направление „Обществени комуникации и информационни науки“ І курс, УНСС може да номинира свой колега за отговорник на курса. Предложенията се приемат във формата на коментари по тази публикация до неделя, 18 ноември 2012, 24.00 часа. Моля регистрирайте се с името си.
  2. Гласуването за предложените кандидати ще бъде открито в понеделник, 19 ноември 2012 и ще продължи до сряда 21 ноември 2012, 12.00 часа. Предпочитанието си към някои от кандидатите, можете да изразите с коментар на публикацията с номинациите.
  3. Гласовете ще преброи комисия по избора в състав: Десислава Гергова, Стефан Петров и Лилия Христова и на 21 ноември 2012 привечер ще съобщят резултатите.

В Часа на класа бяха издигнати две кандидатури: Стоя Витанова и Ина Кръстовчева.

Приканваме всички колеги да участват активно в изборния процес.

Повече за втория час на класа може да прочетете в репортажа на Десислава Гергова в „Новата журналистика“ –  „Урок за успех от Студентския съвет?“.

       Инициативна група от курса

.

СЪВпадение! Дали е случайно?

     Час на класа и младото френско вино

    Днес е третият четвъртък от ноември – 15 ноември. Денят, в който целият франкофонски и винен свят приветства младото френско вино. Не съм франкофонка, но вино обичам. Харесва ми също да работя с младите си колеги и тъкмо за това планирахме втория час на класа днес в 18.30 в П038.  За първия час на класа четете в „Новата журналисика“ – „Преподавателят vs/& студентите„.

   Темата на днешния час зададе Стоя и колегите одобриха днес да говорим за студентското самоуправление. Радвам се, че Калоян Димитров, председател на Студентски съвет УНСС, прие поканата да ни гостува. Но не формално, а съдържателно. Той каза: „Наистина ме заинтригувахте. Приех ангажимента“.

  Като курсов ръководител на първокурсниците от направление „Обществени комуникации и информационни науки“ не мога да скрия професионалното удоволствие да работя с тях. След първия час на класа, в който говорихме за учебния план, студентските права и отговорности, „Вестник на УНСС„, блогът „Новата журналистика„, възможностите за студентска изява,  получих много писма от колегите в израз на  благодарност за този час. Но по-важното е, че започнахме да работим заедно извън аудиторията по различни проекти. Десислава Гергова и Станислава Цветкова направиха първи пробив в дигиталното публично пространство – публикуваха авторски журналистически материали в „Новата журналистика„. Браво за смелостта и успешния първи опит! Стоя, Елена, Гергана, Стефан и Николай разработиха темата „Троянската проститутка като Троянски кон в патриархалното българско общество“ и ще я представят на студентска конференция в идната събота. За същия форум се подготвиха Кристина-Йоанна, Атанас и Ирен с креативна разработка на „Демокрацията в криза по време на Глобализацията„. Мила и Алиса (или Мила Алиса) дръзнаха към Неграмотността като мода или проблем“. Темите вече са дискутирани от целия курс. Невероятно е усещането да си част от група, чиито членове взаимно си помагат, мислят заедно, творят.

        До скоро,

       Катя Михайлова

 

АУДИТОРИЯТА. Реймънд Бауър, 1973 г.

.       Класическата концепция на Реймънд Бауър за аудиторията като елемент, участник в комуникационния процес е разработена въз основа на анализи на традиционното комуникацикационно пространство, доминирано от медиите на индустриалното общество – печат, радио, телевизия. Студията е публикувана през 1973 г. Следващите десетилетия носят Третата индустриална революция, интернет и новите информационни и комуникационни технологии, които трансформират индустриалното в информационно общество. Ражда се ново поколение медийни и комуникационни системи, които провокират и трансформации на класическата аудитория. За новите трансфомациите на медийната аудитория в дигиталното комуникационно пространстви виж: Михайлова, К. Достъп и участие на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. Достъпно на: http://media-journal.info/?p=item&aid=57.

.       Студията е коментирана от мен чрез бележки под линия с цел осъвременяване чрез допълване на следващи след неговото публикуване идеи и концепти; позициониране в рамките на теориите за медиите, и обществените комуникации; подобряване на разбирането и стимулиране на нови идеи.

       Аудиторията

       Реймънд А. Бауър [1]

 .       Съвременната история на комуникационното изследване може да бъде написана до голяма степен в духа на разширената роля на аудиторията, като фактор, който посредничи при предаването на комуникационните ефекти, ако такива съществуват. Комуникационното проучване през тридесетте години беше известно най-общо като „анализ на пропагандата”. Главното усилие на „пропагандните аналитици” се състоеше в това, да разкрият механизмите, с помощта на които пропагандистите влияят върху хората и да изучат структурата на различните средства, за да покажат как средствата, с които упражняват влияние постепенно са попадали в ръцете на една, ставаща все по-малка, клика от богати хора, които ги използват, за да поддържат съществуващия социален ред.

.      Друг аспект на внимание е било измерването на аудиторията. Измервания на аудиторията са правени сред читателите на вестници и списания, но са разработени изследователски мостри за измерване и на радиослушането. Целта на тези измервания е била да се приложат рекламни норми.

.     През 30-те години бяха предприети няколко опита за изследване на комуникационните ефекти. Най-известни може би са проучванията за корелацията между гледането на кино и социално нежеланото поведение (например Блумър, 1933, Блумър и Хаузър, 1933)[2]. Тези изследвания не са оказали голям ефект върху образа на комуникационния процес, защото се е предполагало, че където съществува корелация, тя е била по-скоро резултат от ефекта на киното върху поведението, отколкото резултат от възможността, че младежите, които са показвали нежелателно поведение са предпочитали известни типове филми; т.е. ефектът е бил възприеман като даден, а не изследван.

.      Значително внимание започва да се отделя на аудиторията  началото на четиридесетте години, когато две неща стават очевидни:

  • аудиторията играе активна роля при определянето на това, на което трябва да се обърне внимание и
  • различните хора реагират на една и съща комуникация по различно.

.      По-късно, през четиридесетте години представата, че гражданите на „масовото общество” реагират на комуникацията като „социални атоми”, започва да се замества от все по-голямото осъзнаване на факта, че хората реагират на комуникациите като членове на социални групи (Фридсън, 1953). По-нататък, след като бяха разбрани ограниченията на формалните комуникации, вниманието бе насочено към ролята, която играе неформалната комуникация.

.       Със създаването на понятието за двустепенния процес в комуникацията, при който „лидерите на мнението” използват информацията, която получават от масовите средства, за да окажат влияние върху другите хора, аудиторията на свой ред се превърна в потенциален комуникатор (Кац, 1957). През петдесетте години внимание се обръщаше на неформалната, междуличностна комуникация, но след това ролята на обратната връзка с аудиторията в междуличностната комуникация стана очевидна и отново на аудиторията мълчаливо бе дадена малко по-активна роля.

.       Ако обратната връзка действително се осъществи и комуникаторът реагира на нея, за да коригира някои възможни грешки от първоначалното си съобщение, ще бъде естествено разумно да се предположи тогава, че комуникаторът ще се опита предварително да си представи каква може да бъде аудиторията и вероятните й реакции на изпращаните от него съобщения. Следователно доколкото той иска да предизвика определен ефект, той трябва да формулира това, което иска да каже, на такъв език, който е характерен за дадената аудитория. С други думи аудиторията ще е повлияла вече това, което комуникаторът иска да каже, преди да е чула или прочела неговото съобщение. Съвсем правилно ще бъде да се каже, че аудиторията оказва влияние върху комуникатора, така както комуникаторът оказва влияние върху аудиторията.[3]

.       Представата за трансакциониия комуникационен модел като процес на взаимно двупосочно повлияване бе смутена за кратко време през средата на петдесетте години, когато някои от нас показаха, че изгледите за комуникиране с аудитория, която има определени характеристики, могат да въздействат върху начина, по който хората разглеждат постъпващата информация.

.       Потокът на въздействие (повлияване) обикновено се разглежда като линеен – от комуникатора към аудиторията, „ефектът” – като известна промяна в аудиторията в съответствие с някакво намерение на комуникатора.  На аудиторията се гледа като на посредник, който може да задържи, отклони или видоизмени намеренията на комуникатора.

      Аудиторията като посредник

.      Селективно внимание, селективно възприемане, селективно запомняне, селективно припомняне – такива са ключовите понятия, свързани с ролята на аудиторията като посредник. Наблюдавано е редовно, че хората обръщат внимание на съобщения, с които са съгласни. В политическите кампании вероятно те четат статии, които се отнасят до кандидата, към който вече са изявили предпочитание (Лазарсфелд, Берелсън и Годе, 1957). Хората обикновено четат реклами, които се отнасят за продукти, които вече употребяват (Ерлих, Гутман, Шанбах и Милс, 1957). Общо взето механизмът на селективно внимание представлява голямо препятствие за комуникатора, които иска до привлече вниманието към някакво становище и ли основен въпрос, по отношение на който аудиторията не е още убедена, че представлява интерес за нея.

.      Отдавна е доказано, че при всяко събитие различните хора не извличат едно и също значение от дадено съобщение

      Симпатиите и антипатиите на аудиторията

.       Общото знание, че симпатиите и антипатиите на аудиторията оказват влияние върху начините, по които тя реагира на комуникациите, е предизвикало значителна по размери изследователска практическа работа.

.       Пазарното изследване се занимава с много основни въпроси, не на последно място, от които са чувствата на хората относно сегашните или бъдещи продукти, дейностите, с които са свързани такива продукти и всичко онова, което би могло да се каже за тези продукти. Мотивът, който стои зад тези тревоги, е желанието да се предложат на потенциалния консуматор такъв продукт и такова съобщение, които не само ще спечелят вниманието му, но както може да се очаква, ще го убедят да ги купи.

.      Същата логика, която намира приложение в пазарните изследвания, важи и при изследването на политическите и социални нагласи на хората било за установяването на определена политика, било за да се „продаде” на обществеността някаква политика или лице.

.       В зависимост от степента, до която горните дейности са насочени към обрисуването на един „продукт” така, че да се хареса на човека от „пазара”, ние бихме могли да разглеждаме потребителя на тези услуги като „комуникатор”, който казва на изследователите какво желае и в този случай изследователят и неговият клиенти могат да се разглеждат като „аудитории”. Информацията обаче, събрана от такива фактически или бъдещи „консуматори”, най-обикновено се разглежда като доставчик на средствата, с които изследователят и неговият клиент се стремят да окажат въздействие върху консуматора.

.       При определени условия съществува известна критична „дистанция” между позицията на комуникатора и позицията на аудиторията, отвъд която опитите за оказване на въздействие търпят провал. Ако защитаваната от комуникатора позиция се разглежда като твърде крайна, членовете на аудиторията ще го възприемат като предубеден, неумерен и т.н. Комуникаторът ще постигне по-малко в сравнение с това, което би постигнал, ако защитаваната от него позиция е по-малко крайна (Ховланд, 1959)[4].

.       Установено е също, че ако аудиторията не е съгласна със защитаваната от комуникатора позиция, той ще има по-голям успех, ако прибегне до използването на „двустранна” комуникация, т.е. до комуникация, която признава съществуването на аргументи, противоположни на позицията на комуникатора (Ховланд, Лъмсдейн и Шефилд, 1949).

      Преработка на информация от аудиторията

.      Хората се различават, както по своите предпочитания към един или друг тип информация, така и по характерните за тях начини на разглеждане на информацията. Признаваната като най-съществена лична особеност са образованието или интелигентността. По-добре образованите хора, и както може да се предположи, по-интелигентните, предпочитат печатните средства повече отколкото по-малко образованите. По-добре образованите запомнят повече, но те не се разделят по-леко с една позиция, за да приемат друга. По–добре образованите хора предпочитат също по-сложните и изтънчени аргументи[5].

.       Времетраенето за обработка на информацията е важен фактор за ефекта на комуникацията. Най-известният в това отношение пример е „ефект на сънливеца”[6]. Макар че се явява в няколко форми, най-общата от тях включва атрофирането на ефекта на източника с течение на времето. Членът на аудиторията забравя къде е чул даден довод, макар че си спомня добре самият довод и / или приема и помни неговото заключение. Основанието, че забравянето на източника на даден аргумент протича по-бързо отколкото забравянето на аргумента или неговите заключения, означава, че аргументът и неговите заключения проявяват тенденция да бъдат приемани, след изтичането на известно време, сами по себе си.

.        Съществуват някои допълнителни свойства на хората, които оказват влияние върху навиците им  за преработка на информацията и са съществено важни за разбирането на комуникационните ефекти, състоящи се в желанието да се знае, което е близко до старомодното вече понятие за любопитство[7].

.        Близък до нуждата от познание, но малко по-различен от нея е личният когнитивен (познавателен) стил. Келмен и Колер (1959) постулират съществуването на два различни стила, които наричат съответно „избистрящ” и „опростяващ”. Избистрящият когнитивен стил включва готовността да се разгледа информация, която е в конфликт със собствените съществуващи убеждения. Опростяващата личност е по-склонна към използване на стереотипи.

.       Кенинган (1963) цитира значителен обем изследователски резултати, които дават основание да се допусне, че съществуват постоянни различия между информационно-преработващите навици на мъжете и жените. Изглежда, че жените поемат, натрупват, възпроизвеждат информацията с по-малки изопачавания, отколкото мъжете.

       Аудиторията като защитник на своето „Аз”

 .      Един от целевите актове, приписвани на аудиторията, е защитата на нейното „аз”. В литературата по комуникации могат да се намерят много примери, в които някой механизъм за защита на „аз”-ът – отричане, отхвърляне, потискане, проектиране и т.н. – се посочва като обяснение на реакцията на хората към комуникациите, примери, в които индивидът обикновено не приема убеждаването (Берелсън, 1948). През изминалото десетилетие една особена форма на психическа самозащита имаше голяма популярност. Тя се основаваше на това, което Натан и Елинор Маккоби (1961) наричат „хомеостатична теория”. Над тази широка представа за хомеостазис доминират теории от психологията на познанието  – теорията на Хайдер за баланса, теорията на Фестинджър за дисонанса, теорията на Озгуд и Таненбаум за съгласуваността и натискът към симетрия на Нюкомб.

.       Въпреки различията в тези теоретически позиции, всички те считат, че отделните индивиди съзнателно търсят информация или за да подсилят разклатените си убеждения, или за да затвърдят нововъзприетите. По такъв начин те рисуват аудиторията като съзнателно преднамерена в използването на информацията; те ни предоставят също така и информация защо и по какви причини са очаквани някои комуникации.

      Мотив за харесване

.      Втората целева дейност, която се приписва на аудиторията, е тази, да се хареса самата тя, като се съгласува с това, което другите казват.  В голяма степен тази работа се занимава с взаимоотношението между предразположението на реципиента да възприеме защитаваната от комуникатора позиция и личностните свойства на реципиента. Най-обикновеният личностен критерий, който се използва, е „генерализираната самоувереност”, който така както е използван в повечето експерименти, изглежда мерило на самоизповяданата склонност към социална угодливост. Лицата с ниска генерализирана самоувереност се поддават повече на убеждаване, отколкото лицата с по-висока самоувереност (Бауър, 1964).

     Аудиторията, която решава проблеми

.      Съществуват значителен брой разпръснати индивидуални работи, които разглеждат аудиторията като група, членовете на която се занимават с разрешаването на проблеми. Това разбиране е означавано най-често като „функционален” подход към комуникацията.

 

.       Трудовете, които се придържат към функционалната традиция подхождат към използването на комуникацията от аудиторията чрез широка гама от функции, които тези комуникации могат да изпълняват за потребителя. Функционалният подход обаче предлага най-малкото една рамка, в пределите на която можем да отбележим началото на разбирането защо индивидите използват комуникациите по точно определен начин [8].

.       Много изследователи са установили, че при определени условия, хората, които се отличават с висока самоувереност, както и онези, които се отличават  много ниска самоувереност, трудно могат да бъдат убедени. Моят анализ твърди, че ситуациите, при които изследователите са се сблъсквали при тези експерименти, са такива, при които хората се стремят да разрешават по-скоро когнитивни проблеми, а не да решават дали харесват или не другите, като се съгласуват с някого (Бауър, 1967). При тези условия лице, което се отличава с твърде ниска генерализирана самоувереност може да замръзне пред перспективата да вземе решение по въпроса да се противопостави или да приеме съвет от друг. Такова лице може да прояви голямо съпротивление при опит да бъде да бъде убедено и може да се държи в голяма степен като лице с висока самоувереност, което също се противопоставя на убеждаването, но по други причини.

.      Когато членовете на аудиторията се интересуват предимно от това дали да се харесат, ние трябва да очакваме линейно взаимоотношение между възможността за убеждаване и самоувереността при хората с по-ниска самоувереност, които могат лесно да бъдат убедени. Когато обаче членовете на една аудитория са ангажирани в колективно разрешаване на проблем, ние можем да очакваме друг вид взаимоотношение – установеното в по-ново време криволинейно отношение.

.        Системният подход към членовете на аудиторията далеч не е завършен, но той изглежда набира сила сега (статията е писана през 1973 г.). Той обещава да приведе в равновесие преобладаващата картина на едностранна инициатива в комуникационния процес – картина, която представя положението така, като че ли инициативата лежи почти изцяло в ръцете на комуникатора

       Аудиторията като група

.       По-раншното обяснение на аудиторията в комуникационния процес, особено в масово-комуникационния процес, разглежда членовете й като социални „атоми”, като изолирани индивиди, които реагират на комуникациите така, като че ли нямат никакви социални връзки. През последните десетилетия този възглед беше изцяло заместен от друг, който поставя ударението върху груповото членство като фактор, обуславящ начина, по който се реагира на комуникацията.

.      Ние сме щастливи, че Джон и Матилда Райли ни дадоха (1959) едно необикновено фино системно изложение на възгледа за взаимовръзката между комуникация и социална организация.

.      Голяма част от пропагандата, насочена към откъсване на хората то групите, към които те спадат, е навярно ефективна само след като те вече са решили да се откъснат по една или друга причина от тези  групи. Социалната структура на групите определя линиите, по които тече формалната и неформална комуникация.

.      Хората живеят, купуват, работят, гласуват и играят като членове на групи. Те си разменят известия като членове на групи и приемат, реагират на комуникациите пак като членове на групи. Всяко схващане за аудиторията, което не признава нейния групов характер може да доведе до заблуждение.

      Аудиторията като система

 

.      Ако хората си разменят съобщения като членове на групи, приемат и реагират като членове на групи, тогава не може да се счита, че всяка комуникация оказва въздействие върху отделния индивид, а трябва да се разглежда като начало на верига от събития или като входен материал към дадена система. Както посочих, понятието за двустепенен поток на комуникацията бе създадано около представата, че една от функциите на масовите средства се състои в това, да активизират читателите и слушателите да станат комуникатори на свой ред. Това, разбира се, е само първото звено във веригата от потенциално следващи събития. Резултатът ще бъде функция на структурата и състоянието на социалната система, на която първият реципиент е член. Каквато и да е комуникацията, нейното въздействие ще бъде само от части и може би в малка степен, функция на нейното собствено съдържание и форма.

.      Понякога само общото съдържание на едно съобщение може да има значение; фактическото съдържание – няма значение дали е благоприятно или неблагоприятно за даден въпрос може да бъде несъществено. Например едва уводна статия за прокарването на някакъв път може да формира подръжници и противници на идеята, независимо от представената аргументация. Основната функция на статията може да се свежда единствено до даване на сигнал, че такъв въпрос съществува. Резултатът може да е по благоприятен за страната, която се противопоставя, ако тя се организира по-добре и предприеме действие. При такива обстоятелства може да се каже, че изходът от комуникацията е повече функция на състоянието на системата, отколкото на съдържанието на комуникацията. Всяка комуникация, която сигнализира двете страни по даден въпрос, може да доведе до подобен резултат.

.       Представата, че дадена комуникация или съобщение представлява входен материал в една непрекъсната система, принципно не е особено нова.

      Обобщение

.       Една от най-значителните тенденции в развитието на нашия възглед за комуникация беше изменението на приписваната на аудиторията роля. Промяната на това отношение си движи от възгледа, който определя аудиторията като групировка от пасивни обекти, които подлежат на повлияване и изчисляване – при което повлияването се приема за нещо дадено – до възгледа за аудиторията като една комплексна система, която се отличава със собствена динамика, която може да бъде активизирана от входната комуникация в не подаваща се на предсказване посока. Най-ранните разбирания за аудиторията я разглеждаха като индивид, който не е нищо повече от изолиран социален атом, предназначението на който е да реагира в желаната посока. По новите възгледи разглеждат аудиторията като сложна индивидуалност с много комплексни разклонения и считат самата аудитория като комплексна група.

.       Реакциите на свой ред също биват разглеждани като сложни прояви. Умът на реципиента, вън от това, че взема решението да обърне внимание или невнимание на дадена комуникация, действа още като филтър, който диктува селективно възприемане, селективно задържане и селективно припомняне; освен това реципиентът може селективно да отхвърли или преинтерпретира мненията, които се отклоняват прекалено много от неговото собствено становище[9].

.        Далеч от това да бъдат пасивни, хората активно търсят информация по различни цели, за усилване или консолидиране на техните мнения, запазване и заздравяване на техния самообраз, спечелване на благоразположението на други лица или дори само за решаването на когнитивни проблеми. Разглеждани от позициите на функционалната традиция в комуникационното проучване, всяка от тези цели може да се приеме като проблем, който подлежи на разрешаване.

.       В долълнение на това, че е активен индивид със сложна мрежа от цели, членът на аудиторията е също член на сложна мрежа от групи, които обусляват реакцията му към дадена комуникация.

.       Така нар. двустепенен комуникационен поток разглежда аудиторията като второстепенен комуникатор. Този възглед може да се включи в по-всеобхватната представа, че самата аудитория представлява система с нейна собствена динамика, така че комуникационния входен материал по принцип не може да доведе до предопределен резултат, защото последният е също така функция на състоянието на системата, както и на съдържанието и формата на комуникацията.

.       Едно още по-широко схващане на комуникационния процес го разглежда като трансакция (взаимодействие, при което и двете страни си оказват въздействие), при която комуникаторът изпитва въздействието на аудиторията, точно така както аудиторията изпитва влиянието на комуникатора.


[1] Откъсът, поместен тук е от едноименната статия, публикувана в Ангов, Константин. (съст.). Психотехника на убеждаващото въздействие. Изд. „Хъски”, С., 1998.

[2] Разцветът в развитието на всяка нова медия провокира подобни изследвания на негативните ефекти от нейното потребление, регистрирани основно сред детски и младежки аудиторни групи. През 50-60-те години на миналия век беше поставен изследователски акцент върху негативните въздействия на телевизията върху децата. В началото на новото хилядолетие, вниманието е привлечено от интернет и медиите, разпространявани чрез мрежата и възможностите им за оказване на вредни въздействия върху дадени аудиторни групи. Тази изследователска реакция е възможно да е провокирана от естествения страх от непознатото, ново и също толкова естествената реакция на защита на уязвимите групи. Свързва се с така нар. “морална паника” (moral panic) и като правило, бързо бива преодоляна.

[3] Дали в действителност днес въздействията между медиите, комуникаторите и техните аудитории са двупосочни? Изясняването на този въпрос е важно от методологична гледна точка, за нуждите на последващите изследвания и анализи на отношенията медии-аудитории. Дигиталната, интерактивна медийна среда овластява аудиториите. Овластяването е видимо в разширяването на възможностите за обратно въздействие на аудиториите към създателите и разпространители на медийното съдържание. Вследствие се наблюдават разнородни въздействия в две посоки: от медиите към аудиториите и обратно. Тази двупосочност на въздействията, когато е факт, позволява въвеждането и използването на термина “общуване” между медиите и аудиториите. Това частично е факт при отношенията нови, интернет медии – нови, дигитални аудитории, но все още активната форма на въздействие на аудиторията върху съдържанието, излъчвано от медиите на индустриалното общество е  единствено зрителската им реакция на дадено предаване  – гледам, слушам или не.

[4] Подобен резултат от неефективно планиране и изпълнение на комуникационна стратегия се свързва с така нар. „Ефект на бумеранга”, при който аудиторията постига предел на насищане, след който се отдалечава, изолира от комуникационния процес, става недостъпна за комуникатора. Робърт Мъртън описва различни фактори в подготовката на комуникатора, които биха могли да доведат ефект на бумеранга. Сред тях са: изпращането на еднообразни съобщения за сравнително кратък период от време или подсилване на крайните оценки.

[5] Образованието заедно с възрастта са основни критерии за сегментиране на аудиторията в аудиовизуалната комуникация. Доколкото степента на образование дава познавателно равнище, формира предпочитания и качествено ново ниво на потребности у индивидите, формира умение за критично мислене и анализ. Повече за образованието като фактор в потреблението на културни продукти виж: Томова, Биляна. Образованието – базисен фактор в модела на потребление на сценичните изкуства. В: сп. „Образование”, бр. 3/2003. Достъпно на http://www.policy.hu/tomova/Arts%20and%20Educataion.pdf (1август 2012). Промяната на предпочитанията на българската радиоаудитория, сегментирана по възраст, поли и образование е проследена от Снежана Попова – виж Попова, Снежана. Радио, публики, стилове. Изд. „ЛиК”, С., 2004, с. 111-128. Връзката образование – медийно поведение е видима и в обобщените от Маргарита Пешева данни за динамиката на радио и телевизионната аудитория 2001-2010 – виж Пешева, Маргарита. Радио и телевизионната среда. Изд. „Фабер”, Велико Търново, 2011.,с. 150-434.

[6] „Ефект на сънливеца” е известен още като „ефект на забавеното действие”. Първото му описване се свързва с името на английския психолог Фредерик Бартлет през 1932, оттук и още едно от имената му – „Ефект на Бартлет”. Задълбочени изследвания се правят от Карл Ховланд и У. Вайс по време на Втората световна война. Повече за ефектите на аудиовизуалната комуникация в съответния раздел тук.

[7] За желанието да се знае, потребността от нова информация, глада за новото, неофилията виж Кулевски, Цветан. Реторика на публичното послание. Изд. „Изток-Запад”, С., 2007. Стр. 159.

[8] Функционалистката парадигма в комуникационните изследвания има за основна предпоставка въздействията на медиите върху аудиториите. Основни представители са Робърт Мъртън, Харолд Ласуел, Чарлз Райт, Уилбър Шрам. Според тях функциите на медиите са определен род въздействия, които те осъществяват спрямо аудиторията и социалната среда. Функции са само въздействията с положителен ефект върху средата. Отрицателните – са дисфункции. Съществува и трети, неутрален вариант, при който въздействия, положи-телни или отрицателни, практически не са осъществени – афункции.

Според Х. Ласуел медийната функционалност е сбор от: (1) наблюдение на средата;   (2) корелация на различните части на обществото; (3) предаване на социалното наследство. Средствата за масова информация изпълняват контролиращи, социализиращи и интегриращи функции – както по отношение на обществото, в което работят, така и по отношение на отделните индивиди и подгрупи в него.

Ч. Райт формулира потенциалните дисфункционални еквиваленти на компонентите от типологията на Ласуел и акцентира върху развлекателната функция на медиите.

Според У. Шрам медиите имат различни функции спрямо отделните системи на обществото: (1) спрямо политическата – наблюдение; контрол; координация; политическа социализация; (2) спрямо икономическата – информиране за ресурсите; интерпретация на икономическата информация; провокиране на икономическа инициативност; (3) спрямо социалната – информационна; координиционна; контролираща; предаване на социални норми и ролеви предписания; развлекателна. Това със съответно политически, икономически, социални функции на медиите. Шрам отбелязва и разлика между функциите на участниците в комуникационния процес: комуникаторът информира, образова, забавлява, убеждава; реципиентът разбира, научана, забавлява се, избира и взема решения.

[9] Селективното възприемане на медийните послания е в основата на теорията за ограничените ефекти на медиите (…). Според нея субективните възможности на членовете на аудиторията и съответната им статусно-обективна принадлежност са бариера за осъществяване на комуникационни въздействия. Именно те действат като своеобразни филтри за медийно въздействие. За филтрите на детската аудитория пред медийното въздействие виж Михайлова, Катя. Телевизията за деца: между пазарната логика и обществената мисия. Изд. „М-8-М”, С., 2011. Стр. 350


 [C1]Аудиторията като тълпа – Московичи

 [C2]Система – системен подход

Колко е важно да бъдеш СВОБОДЕНThe importance of being FREE

      Уважаеми колеги първокурсници,

      Eто това е темата на вашето следващо домашно по социология: Колко е важно да бъдеш свободен.

  Няколко пъти прочетох темите, които Вие сами си зададохте в последното упражнение.  В тях открих две големи тематични плоскости: свободата на/и/или личността;  свободата на/и/или обществото и между тях, разбира се, се прокрадва нашата призма към обществото, човека и свободата – свободата на/и/или медиите.  Ако аз трябваше да пиша това домашно, то бих изградила анализа върху тези три основни системни нива: личността и свободата – микро; медиите и свободата – мезо; обществото и свободата – макро.  Бих си погледнала записките от последната лекция върху свободата като ценност, идеология, потребност, икономическа потребност, но и от предпоследната – дуализъм на човешката природа, колективно съзнание, механична и органична солидарност, аномия. Също бих прегледала отново многото вече прочетени текстове и авторските си реферативни есета и анализи.

      Много работа! А няма време, бихте казали Вие. А време има. Навярно сте забелязали, че всяко следващо домашно е малко по-трудно като задача и изисквания от предходното. И тъй като до тук се справяте добре, си позволявам да ви поставя задача да направите обстойно реферативно есе върху всичко прочетено до тук, по темата: Колко е важно да бъдеш свободен и да ми изпратите домашните си работи до следващата неделя, 11.11.2012 г., 24.00 часа в електронната поща. А тук, по стара традиция, публикувайте рекламните резюмета. Колеги, ако работата Ви не е завършена, изпратете това, което сте успяли да направите по задачата в посочения срок.

     Честно казано, затруднихте ме този път. Дълго търсих формулата, в която да отразя Вашите теми. Привидно са различни темите на трите групи, но има и буквално еднакви, напр. 1D човек и неговите потребности в един свободен свят;  Свободата да бъдеш или да имаш; Решение на дилемата на Хобс и др. Добре би било да намерите колегата със сходна на Вашата тема и да се опитате да работите заедно.

    При намирането на темата ми помогна британската литературна класика. Навярно ще разпознаете в заглавието Оскар Уайлд и пиесата му „Колко е важно да бъдеш сериозен“ (The Importance of Being Earnest), поставена за първи път на сцената на St. James Theatre  в Лондон през 1895 г. До днес комедията не слиза от световните театрални и орерни подиуми. Отдавна е влязла и в радиоефира и в телевизионния екран. През 2002 г. Оливър Паркър прави едноименен филм с цяло съзвездие от британски актьори. Ако някой от Вас намери филма, ще го гледаме всички заедно в следващите семинарни занятия или в Час на класа. Защото имаме нужда и от лъжичка забавление, хумор и художествена класика, нали?

   Попаднах и на една интересна студентска вариация върху същото заглавие. Вместо „Колко е важно да бъдеш сериозен„, Конър Кени – студент в Тринити Колидж, Дъблин, казва „Колко е важно да бъдеш ЧЕСТЕН“ и публикува в университетския вестник есе за етиката на медиите. Прочетете го – нищо чудно, ако намерите нещо познато (http://www.universitytimes.ie/?p=7104).

         С извинение за закъснялата есенна задача,

          Катя Михайлова

.