Как да ПОЗНАЕМ лидера на мнение?How to guess who is oppinion leader?

Как да познаем ЛИДЕРА на МНЕНИЕ? Съвкупен отговор на студентите, избрали да изучават „Социология на медиите“ в трети курс. Графиката е на Теодора Пискова.

 

Лидия Богданова: Да мотивира.

Деяна Борисова: Аз бих добавила, да има дар слово, с което да печели доверието на хората и те да се оставят да бъдат мотивирани от лидера. Дали чрез неговите действия или чрез съвет.

Мария-Магдалена Александрова Петрова: Лидери на мнение са харизматични и социално активни , с голям набор от лични качества. Те се приемат с доверие от голяма група хора и оказват влияние върху потока от информация, достигащ до тази група.

Елена Донкова: Със сигурност има разлика между лидери и лидери на мнение, защото повечето лидери не са лидери на мнение. Както се вижда от таблицата, това което липсва при лидерите според мен е медийната грамотност, критичната гледна точка, насочването на комуникационния процес, т.е. последните фрагменти липсват при него, но са проявени при лидера на мнение.

Анна Тодорова: Един лидер на мнение без своя екип не е лидер на мнение.

Лидия Богданова: Аз всех С. Трифонов и според мен той отговаря на изискванията, посочени в таблицата. Не съм сигурна обаче за това дали хората му имат чак такова доверие. Но той определено отговаря на почти всички изисквания.
Има и добър екип.Той е и доста активен. Има лична позиция, която често е опозиция на Б.Б. и е силно харизматичен. Един от основните фактори може би е това, че той произхожда от средната класа, но е успял да се „изкачи“ в обществената пирамида. Затова и хората от средната класа му симпатизират. Той има достъп до голям набор от информация, което увеличава и неговата интелектуална собственост. Екипът, с който работи, също е добре подбран и цялото му предаване следи потребностите на аудиторията и се старае да ги задоволи. Но все пак се питам, защо не е моят лидер на мнение тогава? Има нещо, което му липсва следователно. Или просто аз се различавам от неговите последователи, значи ни трябва и добър анализ на последователите на един лидер на мнение.

Йоана Русева: Сред моите изброени, реших да пробвам с Барозу. Да, той не е в България, отговаря, според мен, на качествата изброени по-горе (поне в по-голяма си част), но вижте какво открих „Като председател на Комисията моята партия ще бъде Европа. За мен това е силен сигнал, че Европейският парламент одобрява програмата ми за Комисията през следващите 5 години. Ще работя тясно с всички политически групи в парламента, които споделят моите виждания за развитието на Евросъюза“, посочва Барозо след гласуването. Това, което ме накара да се замисля и заради което реших да споделя с вас е, наблягайки на думите “ Европейският парламент одобрява програмата ми за Комисията през следващите 5 години“, мислите ли, че един лидер мнение може да бъде зависим от някого и кой е по-силният – лидерът или лидерът на мнение? За мен да си лидер на мнение е много по-сложна задача и за това трябва да се притежават много повече качества, за сметка на лидера. Това, което и по-горе Елена спомена.

Катя Михайлова: …“Затова и доста хора му симпатизират“. Значи ли това, че доста хора се идентифицират с него, вярват, че това което той е постигнал е постижимо и за тях?

Звезделина Георгиева: Аз реших да проследя по таблицата личността на Ахмед Доган и считам, че доста от качествата липсват. Според мен той не отговаря на изискването да има дар слово. Честно казано не разбирам добре какво говори, когато има публични изяви. Другото, което липсва- социално активен и редовното използване на медиите. Той не присъства на парламентарните заседания, а да не говорим цялостно в медийното пространство. Не смятам и че хората му гласуват доверие (имам предвид по-голямата част от обществото). Не свързвам персоната на Доган с някакви особени дейности, насочени към аудиторията и към обществото въобще. Затова мисля, че той НЕ може да се нарече лидер на мнение.

Теодора Пискова: А Facebook? Събирателният образ на лидерите на мнение…

Велина Гешанова: За един лидер на мнение е много важно хората да му се доверяват, а, за да стане това, той трябва да е харизматичен и да притежава много богата обща култура и знания! Лидерът на мнение е критичен и организиран!

Лидия Богданова: Според мен да. Хората, които му симпатизират тайно или явно смятат, че може да постигнат това, което той, стига да му подражават.

Мария-Магдалена Александрова Петрова: Ако разгледаме и Бойко Борисов и той отговаря на характеристиките. Харизматичен, със самочувствие и изключителен дар слово. Беше иноватор. Много добър комуникатор и има изброените личностни качества.

Анна Тодорова: Аз избрах Иво Сиромахов.Доста хора са го посочили като лидер на мнение.Той постоянно провокира аудиторията си в социалната мрежа,в телевизията и чрез сборниците,които пише.Явно хората му симпатизират,защото той умее да осмива и иронизира родните политици по начин,близък до всеки един от нас.Постовете му са четени от хиляди българи,също така и коментирани,пораждат и спорове.В Шоуто на Слави той дейно участва и дава своето мнение по политически въпроси и Слави силно го лансира.Смятам,че Иво Сиромахов може да се нарече лидер на мнение-има своята аудитория,своя екип зад гърба си,има харизма, мотивира и организира.

Катя Михайлова: В казуса „Ахмед Доган“ всъщност за първи път ясно разграничихме лидер от лидер на мнение. Да се поздравим за това! И да благодарим на Звезделина.

Стоян Нешев: Дефиниция: ЛИДЕРЪТ НА МНЕНИЕ е комуникатор, който умее да говори правилно в ПСИХОЛОГИЧЕСКИ и СОЦИАЛЕН ДИСКУРС. Има съзнание, в което влага осъзнато субективно значение. Има и референтна група, на която позволява да изучава обкръжаващия свят, мотивира да създава и да съгласува помежду си общественото мнение. Лидерът на мнение може да трансферира ЕФЕКТИ върху отделните индивиди в групата си, върху общността си, върху културното различие на индивидите в групата си. Затова в пространството и във времето ЛИДЕРЪТ на мнение е субект към дългосрочен ефект.

Лидия Богданова: Само това „позволява“ някак не ми се връзва. Нали не е свързано с позволение (от властова позиция), а по-скоро прави възможно, достъпно и т.н.?

Василена Василева: Според тази дефиниция личностите, годни за лидери на мнение в България се свеждат до минимум. Поне според мен няма нито един, който да отговаря на всички изисквания…

Катя Михайлова: Помислете върху казуса „Иво Сиромахов“. Какво е отношението между лидера и лидера на мнение? Не е ли лидера на мнение по-скоро неформален, по-невидим?

Теодора Пискова: Лидерът на мнение – насочва и води останалите в комуникационния процес. Лазерсфелд и концепцията за двустъпалния поток на комуникация: водачите на мнение и техните последователи.

Николай Балтов: Лидерът на мнение може да бъде и невидим, защото сме инкорпорирали състоянието на научното поле в нашият хабитус, който задава усетът за собственото ни място и усетът за мястото на другите. По цитатите ще о познаете …

Катя Михайлова: Всяко време и пространство ражда своите лидери и лидери на мнение. Търсим днешните. И ако днес, освен във всички други кризи, сме и в криза на легитимността, на лидерството, то нормално е много малко хора да са лидери на мнение. Но, нека проверим.

Владислава Николова:  И аз бих анализирала Бойко Борисов, тъй като присъства в отговорите на почти на всяка анкета. Има харизма безспорно, но дали има дар слово -едва ли, по-скоро говори интересно на хората, разбираемо и доста елементарно, което е важно,за да бъде чут и разбран от масата. Дали ползва медиите редовно не знам, но те определено го харесват, тъй като присъства почти навсякъде в медийното пространство и всяка неговата дейност е отразена подобаващо. При него има едно качество, което е важно за лидерите – организираност. Той може да няма необходимото образование, но определено организира добре хората около себе си в добър екип и успява да намери подходящите хора. И въпреки че нарича страницата си във Фейсбук „Моето сайтче“, той успява да привлече доста последователи там.

Стоян Нешев: Иво Сиромахов се вписва в критериите, зададени от нас. По-невидим от гледна точка може да е само на визуалното, т.е. няма излъчване.

Звезделина Георгиева:  Иво Сиромахов е медийна личност, търсеща вниманието на аудиторията. Той по-скоро се стреми да привлече поддръжници, но не смятам ,че това е достатъчно, за да бъде лидер на мнение. Според мен той е инструмент, чрез който цяла една група изподява своите убеждения пред гражданското общество, в случая става въпрос за групата на редколегията.

Катя Михайлова: Лидерът на мнение може ли да бъде „инструмент“ за…?

Лидия Богданова: То излъчването не е визуално! Така или иначе, никой няма визуално излъчване.Ако говорим за излъчване като качество, а не излъчване по телевизията.

Велина Гешанова: Според мене, Иво Сиромахов е типичен пример за лидер на мнение, въпреки че не се появява много често на телевизионния екран. Но той пък е много активен в социалните мрежи и много хора му симпатизират, значи притежава всички качества да бъде лидер на мнение!

Василена Василева: Определено в съвремието е доста по-трудно да се определят с точност лидерите на мнение, защото всеки се смята за компетентен по всякакви въпроси и се опитва да наложи своята гледна точка вместо да гледа адекватно.

Лидия Богданова: От репортажа на Еленка стана ясно, че лидерът на мнение може да бъде инструмент и се използва като такъв от политиците по време на предизборните им състезания.

Владислава Николова:  Спомняте ли си ,когато Иво Сиромахов беше гост в УНСС колко много студентите се събраха? Аз останах с впечатление, че много от тях му се доверят и една от причините за това е не само „Шоуто на Слави“, а профилът му във Фейсбук, чрез който успява да достигне до достигне до доста широк кръг от хора.
П.С Днес е представянето на новата му книга „Уважаеми зрители.“ Интересно е да видим какво споделя.

Катя Михайлова Василена, в съвремието наистина е доста трудно да се определя едно или друго. Всъщност определянето на нещата, май че се оказва най-трудната задача. Защо е така? Може би защото сме изгубили критериите, принципите, ценностите, от позицията на които да определяме. Това се опитваме да направим в нашия курс „Социология на медиите“ – да се върнем към критериите, принципите, ценностите, за да се научим да определяме, да правим самостоятелен, информиран избор, да бъдем лидери и да мотивираме последователи.

VladiSlava Nikolova Във връзка с окупацията ,която наравиха вчера студенти от СУ в най-голямата аудитория по време на лекция и групата им „Ранобудните студенти“ , то тогава може ли сред тях някой да наречем лидер на мнение?

Лидия Богданова Те обезателно трябва да имат лидер на мнение, който да ги е мотивирал и подтикнал да го направят.

VladiSlava Nikolova Точно това мисля,че един студент също може да се превърне в лидер на мнение.

Велина Гешанова Може, разбира се, стига да има качествата, показани на схемата.

Василена Василева Много от студентите твърдят пред репортерите, че сами са решили да протестират и не са подтикнати от никого… Все пак, за да се стигне до тук трябва да има инициатор, който да поведе тълпата. Защо не го разкриват и защо не допускат медиите в аудиторията?

VladiSlava Nikolova Инициатори според мен са момчетата, които опънаха транспарант в парламента с надпис „Не ви ли е срам?“ – Ивайло Динев, Желязко, Борис Рангелов,но не може да сме сигурни. Имаше и интервю с тях в дневник.

Василена Василева Интересно е защо имат списък на определени медии, които да допускат при положение, че публичността ще е в тяхна полза…

ВИЕ ЛИДЕР ли сте?Are you LEADER?

ВИЕ ЛИДЕР ли сте? Благодаря на Теодора за това видео http://www.youtube.com/watch?v=Z7O8s6NgAck.  Моля, вижте го и обърнете внимание на ключовите думи и изрази. Очаквам да споделите тук какви ключови изрази открихте.

Теодора Пискова: Лидерите се раждат, лидерите се създават. Първите са истинските. Те са различни, по-силни са, побеждават и влияят. Линкълн, Мандела, Едисън, Зукърбърг, за лидера не е от значение възрастта, расата, а умението да бъдеш лидер, да създаваш и оставяш след себе си последователи, които да развиват идеите им, а от тях да произлизат и нови.

Лидия Богданова: Мотиватор, вдъхновител. Трябва да имат опит.

Йоана Русева: Възможност, неограниченост, вдъхновение, „A lieder is one who knows the way, goes the way and shows the way“, изследовател.

Стоян Нешев: КЛЮЧОВОТО е: Иновациите правят разликата между ЛИДЕР И ПОСЛЕДОВАТЕЛ. Оттук можем да обозначим ДИГИТАЛНИТЕ, ТРАДИЦИОННИТЕ и ВИРТУАЛНИТЕ лидери на мнение. Като подчертавам, че дигитален и виртуален са различни понятия.

Катя Михайлова: „Sometimes leader might FALL“. Какво мислите за това? Чуйте това, приемете го като поздрав от мен и междучасие.http://www.youtube.com/watch…

Велина Гешанова: Лидерите на мнение са силни хора, който показват пътя на останалите! Те са хора, вдъхновители и създатели!

Елена Донкова: Те могат да паднат от лидерската позиция за известно време, но именно това ги прави по-силни, по-концентрирани, откриватели към различното – това, което ще им помогне да си възвърнат лидерството, защото един лидер от миналото, винаги ще си остане лидер.

Лидия Богданова: Възможно е, ето Б. Борисов – той съвсем не успя на последните избори, загуби много от електората си, но въпреки всичко пак е лидер на мнение и може да се възроди. Интересна мисъл – лидер от миналото винаги ще си остане лидер. Тогава защо Царят сега не е лидер на мнение? Имаш предвид, че винаги ще го считат за лидер или и той като президента си печели тази титла до живот?

Стоян Нешев: Ако падне, ще се изправи веднага. Защото не живеем в индустриализма. Защото не е ЧУЖД сред СВОИТЕ и господството е против изолацията.

Катя Михайлова: „Learning from falling down“; „I lost, but I did“t lose the lesson“ (любимите ми фрази от „междучасието“). Има ли общо това с модерното лидерство, лидерство на мнение?

Лидия Богданова: „Уча се от падението..“ нещо сходно се пее в песента. Аз също смятам, че лидерът на мнение се учи от своите падения, всеки човек се учи. Но това не означава, че може да се изправи веднага. Понякога отнема време да възвърне позициите си. Ето С. Станишев – известно време не успяваше да си възвърне позициите, но на последните избори успя и то благодарение на гафовете на другият лидер. Това означава ли, че падението на един лидер е повлияно от изгряването на нов?

Звезделина Георгиева: Лидерът безспорно трябва да бъде мотиватор, иноватор, мечтател, възпитател, комуникатор, съветник и т.н.

Лидия Богданова: Модерното лидерство дори би трябвало да е силно повлияно от паденията, защото комуникацията е значително по-бърза и новината за неговото падение се разпространява много по-бързо и той по-мащабно се сгромолясва.

Катя Михайлова: Знаете ли, струва ми се, че все още не успяваме ясно да разграничим лидер от лидер на мнение. А разлика има, нали? Погледнете, моля, графиката, която Теодора направи, за да изрази резултата от нашата мисловна атака (brainstorm) в една от предишните ни дискусии. Имате ли какво да добавите към нея? Каква е вашата дефиниция за лидер на мнение? Лидерите на мнение, които бяха посочени в предишната публикация, носят ли характеристиките, които предварително определихме? Необходимо ли е да добавим още характеристики? Всичко това в следващата публикация.

Владислава Николова: За лидерите важи „Не е важно да спечелиш битката, важно е да спечелиш войната“.

Звезделина Георгиева: Според мен може да си направим експеримент- да вземем една обществена личност и да проследим въз основа таблицата, която Теди ни изготви, дали притежава тези качества на лидер на мнение.

Катя Михайлова:  Има достатъчно имена, посочени в предходната публикация. Хората, които сте питали, са ви ги посочили. Сега вие проверете дали отговарят на характеристиките, които ние приемаме. И споделете под снимката.

***Следва продължение … Прочетете ….

 

Кои са ЛИДЕРИТЕ на ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ днес?Who are opinion leaders today?

Кои са ЛИДЕРИТЕ на ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ днес? Прочетете в интервюто на Стоян Нешев с Иво Никодимов. Можете ли да добавите други имена? http://novata-jurnalistika.blogspot.com/2013/10/blog-post_24.html

Стоян Нешев: От моето лично проучване сред десетина души се персонифицираха следните лидери на мнение: ЗАХАРИ СТОЯНОВ (революционер), ЯРОСЛАВ ХАШЕК (писател), СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ (журналист), ИВО СИРОМАХОВ (писател), МЕГЛЕНА КУНЕВА (политик), АННА ЗАРКОВА (журналист), БАЩА МИ. Явно потребността лидер на мнение сред моите анкетирани да бъде политик е НИЩОЖНА, щом само едно име такова ми посочиха…

Лидия БогдановаДоган?! Той също дълго влияеше и все още оказва влияние върху огромен процент от електората на ДПС. За М.Кунева не бих се съгласила, защото се оказа, че е „скромен“ лидер на мнение – не й достигнаха гласове, но Иво Сиромахов е интересен. Ако погледнем по-мащабно това би трябвало да е и Слави Трифонов. Това е интересно! Има предимно журналисти и политици. Значи лидерите на мнение се характеризират с популярност сред обществото.

Теодора Пискова: След моето проучване имената са Кристалина Георгиева, Ангела Меркел, Барак Обама, Нелсън Мандела, Марк Зукърбърг, а имаше и отговор: „Сам съм си лидер на мнение„.

Мария- Магдалена Александрова Петрова: Според десетте човека, които аз запитах, лидери на мнение в България са : Слави Трифонов, Волен Сидеров, Бойко Борисов, Кеворк Кеворкян и Кристина Патрашкова. Имаме доста сходни отговори.

Анна Тодорова: Според моето проучване лидерите на мнение в България са: Бойко Борисов, Иво Сиромахов, Слави Трифонов, Николай Бареков, Волен Сидеров.

Деяна Борисова: Именно Слави Трифонов се открои като личността с 4 гласа в моето проучване. Останалите са Бойко Борисов, Ю. Вучков, Илияна Йотова, Янаки Стоилов, Иван Костов и Георги Ифандиев.

Лидия Богданова: А хората, които сте анкетирали имат ли общи характеристики?

Анна ТодороваДа, моите са на относително еднаква възраст, студенти, образовани, мъже и жени.

Теодора Пискова: Интересно е наистина, моите анкетирани се насочиха основно към световните лидери.

Деяна Борисова: Моите са на възраст между 20 и 60 г., но интересното е, че както за тези на 20, така и за 60- годишните, Слави е лидер на мнение. Според мен това показва, че може да бъде разглеждан като такъв, тъй като е повлиял на различни възрастови групи.

 Катя Михайлова: Баща ми е лидер на моето мнение. Това как ви звучи? И от баща ми стигаме до Барак Обама?

Лидия Богданова: От бащата до Обама има огромна разлика, но това означава, че има един вид лично мой лидери на мнение и обществени лидери на мнение. Той – баща ми –  може да е лидер на мнение и до определено време, докато например младият човек не възприеме различна гледна точка. Моят баща не ми е лидер на мнение, въпреки че изпълнявам неговите нареждания – властта му е авторитарна.

Велина Гешанова: Моите проучвания показаха, че за повечето мой връстници, лидери на мнения са хора, които познават лично и от които черпят информация всеки ден. Например: баща ми, майка ми или някой колега.

Стоян Нешев: Ако БАЩА МИ е лидер на мнение, то веднага го описвам с характеристиките за ДИСЦИПЛИНА, ХРАБРОСТ, ИНИЦИАТИВА, ПОЖЕРТВОВАТЕЛНОСТ и ИЗДЪРЖЛИВОСТ. Т.е. всеки баща е ИНСТИТУЦИЯ, затова мисля, че лидерите на мнение от семейното дърво са легитимно-наследствени.

Владислава Николова: Според мен родителите не се включват в графата лидери на мнение, тъй като това е нещо много по-различно от един истински Лидер на мнение, който трябва да се ползва с доверие от широк кръг от хора. Според моята анкета като Лидери на мнение се открояват следните личности: Саша Безуханова (обявява през юли създаването на интернет платформата „България може“ (Move BG), Сотир Цацаров, Меглена Кунева, Любослав Пенев, Бойко Борисов, Сергей Станишев, Мира Радева, Волен Сидеров, Валентин Златев.

Катя Михайлова: Владислава, лидерът на мнение не е ли човек, чието мнение формира мнението на неговата референтна група? Защо бащата или майката да не може да бъде лидер на мнение? Нима семейството не е група? Или е група без значение?

Велина ГешановаАз мисля като Стоян, родителите сформират характера на децата си, за тях те са лидери на мнение.

Звезделина Георгиева: Това е относително. Бащата може освен върху своето семейство да оказва влияние и върху всички свои познати, роднини, приятели и т.н., които съвсем съзнателно са го приели като свой лидер на мнение.

Стоян Нешев: Има и друга гледна точка: ако БАЩАТА е лидер на мнение на СИНА си. Кога пораства синът тогава? За не се получи ефектът от тази реклама: „Жорко, спиш ли, маме!“ http://www.youtube.com/watch?v=292bkMiIrQY

Лидия БогдановаКогато в обкръжението му се намеси друг лидер на мнение и тази реклама не показва, че майката е лидер на мнение, тя е просто лидер, защото притежава къщата. Подобна е и рекламата на vivacom, но и там човекът не е съгласен с лидерството на майката, а нали идеята е, че лидерите на мнение са следвани от хората не по силата на закон, власт или друго , а заради личните убеждения на последователите.

Катя Михайлова: Да не би да намеквате, че „лидер“ и „собственост“ имат връзка?

Лидия Богданова: Аз не мисля така, но в конкретния случай майката е просто лидер, но не и лидер на мнение.

Мария Стаменова: Аз не мисля, че това да си родител автоматично те прави лидер на мнение на собственото ти дете, и може би семействата с лоши отношения са пример за това. До някаква възраст всички слушаме мама и татко, но с времето и порастването влиянието им отслабва и е възможно човек да открие друг лидер на мнение, който да му въздейства по по-силен/различен начин.

Деяна Борисова: Ако приемем, че Слави Трифонов е лидер на мнение може да открием такава връзка. Тъй като той има свое предаване, чрез което да изрази мнение и така да въздейства на хората.

Мария-Магдалена Александрова ПетроваСъгласна съм с Лидия и не е ли по-интересно да търсим лидерите на общественото мнение.

Лидия Богданова: Това е по-скоро заради възможността му да е популярен, а не заради собствеността над предаване.

Катя Михайлова: Хайде помислете още малко дали има връзка между „лидер“, „лидер на мнение“ и „собственост“. Със сигурност ще ви приготвя нещо за четене.

Лидия Богданова: Под „собственост“ трябва да разбираме материална такава. Ако да, то има определена връзка, но тя не би трябвало да е решаваща. Но нали ние характеризирахме, че лидерът на мнение има определен статус спрямо своята група, то това може да означава, че в тази група той има по-голяма собственост от останалите.

Катя Михайлова: Собствеността далеч не е само материална. Има и нематериална, напр. интелектуална собственост.

Лидия Богданова: Значи има огромна връзка, защото лидерите на мнение трябва да притежават по-голяма интелектуална собственост от останалите в групата.

Катя Михайлова: И на мен ми се струва, че връзка има.

Звезделина Георгиева: Аз имам въпрос- кога един лидер на мнение разбира, че е станал такъв, че е натоварен с подобна отговорност? Може би когато види, че има група от симпатизанти и последователи или сам се определя за такъв?

Владислава Николова: И аз мисля, че от тази реклама не можем да съдим дали майката е лидер на мнение на Жорко, а просто има различно влияние върху него.

Стоян Нешев: Лидерството на мнение от родителското тяло е приемливо дотам, докъдето детето е проявило своите критерии за личностно израстване. А след това процесът, ако продължи, описва детето като ЕМОЦИОНАЛНО НЕЗРЯЛО.

Владислава Николова: Звезди, лидер е, когато успява да формира мнението на определена група, да въздейства върху нея чрез своите послания. Той трябва да има последователи на всяка цена, няма как сам да се провъзгласи.

Деяна Борисова: Значи можем да приемем, че на един ранен етап детето има за лидери семейните фигури и на база техния пример се изгражда като човек, а от там вече само избира своите лидери, т.е. мама и/ или татко са ни лидери, но за кратко. По- късно те могат да се превърнат в пример за подръжание.

Звезделина Георгиева: Влади, със сигурност е така. Може би аз не се изразих правилно. Имам предвид, че може би той събира мнения и възгледи и ги обобщава с цел да изпъкне и да се превърне в изкуствен лидер на мнение. Това, разбира се, не означава, че е съгласен с мнението на групата, но може в последствие да го приеме за свое.

Мария-Магдалена Александрова Петрова:  Аз получих и малко несериозен отговор, че Николета Лозанова е лидер на мнение на някаква си нейна група хора, които я харесват. Но не го включих.

Катя Михайлова: Няма „несериозни“ отговори, Мария-Магдалена. Важна ни е всяка информация.

Анна Тодорова: Това е доста интересно, Николета Лозанова-лидер на мнение или лидер за подражание?

Деяна Борисова: По-скоро лош пример за подрастващите, но можем да я наречем и техен лидер… на тази нейна група от хора

Лидия Богданова: Това означава ли, че трябва да характеризираме лидерите на мнение и по това са световни или по-локални говорим?

Катя Михайлова: Имаме вече доста информация. Има ли някой желание да я обобщи? Още в момента – необходим е списък с имената и кое име колко пъти се повтаря.

Анна Тодорова: Пратете ми проучванията,за да направя списък кое име колко пъти се повтаря.

Катя Михайлова Анна, няма нужда да ги пращат – направи обобщение на информацията, споделена тук. Но бързо.

Лидия БогдановаАз набързо обобщих. Как да представя обобщените лидери? На първо място е С. Трифонов, следван от Б.Борисов. Волен Сидеров, Иво Сиромахов, М. Кунева. Те имат повече от 1 глас.

Анна Тодорова: Повечето хора са посочили като лидер на мнение: Бойко Борисов, Слави Трифонов,  Волен Сидеров и Иво Сиромахов – с една дума, личности, които се появяват всеки ден по телевизията и са активни и провокативни в социалните мрежи. Нещо повече-имаше и по-интересни сочени личности като лидери на мнение и това са Николета Лозанова, Юлиян Вучков,  Барак Обама. Научихме от днес още и че лидер на мнение може да бъдат и хора от заобикалящия ни кръг като майка, баща или най-добър приятел.

Елена Донкова: Според мен трябва да се разграничават лидерите, които имат стремеж към власт, т.е. тези, които допринасят единствено за собствените си облаги, и лидерите, които са социално ангажирани и се стремят да развиват групата от хора, за които са лидери, т.е. някой като Махатма Ганди.

Гергана Ботева: В моята социална група (която изследвах), хора над 70г. от село, се откроиха имената Стефан Чолаков, Димитър Цонев, Петър Волгин, Бареков, Станишев, както и трети лица от обкръжението на първите. Имаше и отговор „нямам“.

Йоана РусеваИскам само да добавя, че сред моето проучване се обособиха три групи. В едната, като примери за лидер на мнение се посочиха – Путин, Меркел и най-интересното от всички – Барозу, който заема по-нисък пост в ЕС, за сметка на Катрин Аштън. Останалите две групи се насочиха към това, че всеки човек, преди всичко, си е сам лидер на мнение или, че всяка една сфера си има своят лидер на мнение. Сред коментарите, че всеки лидер на политическа партия би трябвало и да е лидер на мнение, при мен също се появи името Доган, както при Лидия. Интересен ми беше фактът, че никой не посочи Бойко Борисов. Като обобщение мога да кажа, че сред моите запитани, които също варираха в различни възрастови групи, имаше всеобщо мнение, че в България и във времето, в което живеем, няма чуваемост и лидери на мнение трудно могат да се откроят.

Още мнения:

Иво Илиев. Лидерите на мнение в социалните медии (четиво от блогосферата)

Московичи, С. Машина за богове. 2008

Петев, Т. Комуникационната спирала. 2009

Katz, E., P. Lazarsfeld. Personal Influence: The Part Played by People in the Flow of Mass Communications . 2006.

Nisbet. E. The Engagement Model of Opinion Leadership: Testing Validity Within a European Context. International Journal of Public Oppinion Research, 2004 – Достъпно в Библиотека УНСС

Weimann, G. (at all). Looking for oppinion leaaders. International Journal of Public Oppinion Research, 2007 – Достъпно в Библиотека УНСС

 

*** Следва продължение… Прочетете: …………..

Търси се… ЛИДЕР на МНЕНИЕ?Who is an opinion leader?

Кой е ЛИДЕР на МНЕНИЕ? Как да познаем лидерите на мнение днес? Как се става лидер на мнение, кой създава лидерите на мнение и с каква цел? … Част от въпросите, с които открихме избираемия лекционен курс по „Социология на медиите“ с третокурсниците – журналисти.

Вижте видеото, за да видите как учим: http://www.youtube.com/watch?v=Kdz9DMU0pYE&feature=youtu.be. И прочетете дискусията във Фейсбук, в тази и  следващите публикации, за да разберете какво си говорим, как тренираме мислене.

И още нещо БЛАГОДАРЯ ви, Стоян Нешев, Елена Донкова, Теодора Пискова, колеги, за мотивацията, с която учите, за резултатите, до които достигате, за начините, по които ги използвате и популяризирате. Благодаря на Ирен Филева, БНР, за професионалните възможности, които дава на студентите ми.

Звезделина Георгиева: Абсолютно заставам зад твърдението, че колкото по-образована е една аудитория, толкова по-малка е вероятността да бъде залъгвана и манипулирана. И се замислям за друго- дали хората не създават лидери на мнение, т.е. ако аз харесвам дадена личност, как говори, какво говори, защо го говори, ще кажа или ще се опитам да убедя моите приятели, близките и семейството ми колко е обаятелен този човек, и е възможно да се превърне в лидер на мнение? Не знам защо се сдържах да го кажа, но от няколко дни размишлявам върху това и стигнах до извода, че хората са способни сами да създават лидери на мнение. Когато някой открито споделя общите възгледи на дадена група и това е съчетано с харизма, хората започват да го харесват и го превръщат в свой лидер. Стигнах до това заключение, когато подготвях анкетата.

Анна Тодорова: Според мен лидерът на мнение има колкото рационална, толкова и емоционална сила върху аудиторията.

Катя Михайлова: Звезделина, поставяте добър въпрос: „дали хората не създават лидери на мнение„? За мен няма съмнение, че създават. Тъкмо тогава лидерството е органично.

Василена Василева: И аз съм на мнение, че аудиторията сама определя лидерите на мнение според собствените си интереси. Колкото по-образовано е едно общество, толкова по-малко влияние може да му бъде оказано. В България обаче политиците все по – стремглаво се опитват да наложат на образователната система да произвежда нискообразовани кадри, които лесно да бъдат манипулирани. Трябва да внимаваме на КАКВИ личности предоставяме възможността да заемат позицията „лидер на мнение“.

Николай Балтов: Здравейте, колеги! Отговорът на този въпрос се крие в критическата социология на Пиер Бурдийо. Той разглежда социалния свят като свят на нестихващи борби, структуриран на полета, които са структури на разпределение на капитала. Има 4 основни вида капиталикономически, културен, социален и символен, който всъщност е добре разпознат икономически, културен или друг вид капитал. Капиталите имат свойството да се трансформират от един в друг. Лидерите на мнение винаги са тези хора с високи нива на символен капитал. В различните полета обаче има различни водещи капитали и в този ред на мисли трябва да кажа, че хората с висок културен капитал – гл. ас. д-р Катя Михайлова, Патриархът, Зукърбърг, Ганди, Милтън Фридман/Маркс също формират обществено мнение когато става въпрос за полетата, в които те участват. Това е възможно, защото ние ги признаваме за ЛЕГИТИМНИ говорители на истината за социалният свят. Давайки им сила под формата на капитал им даваме власт, символна власт – власт за която се вярва, че съществува. В тази линия се сещам за великолепните работи на Бурдийо и Фуко относно властта. Някой беше споменал баща си – само мога да се съглася с това. Семейството също функционира като поле, като един от залозите там е именно начинът на възпитание, т.е. формирането на мнение. Макс Вебер използва понятието „харизма“ – сила основана на нечовешки (богободни) качества на един човек. Харизматичните лидери имат високи нива на символен капитал (престиж) – Исус Христос, Хитлер. В България със съжаление ще съобщя, че наблюдавам едно явление – хора с престиж извън политическото поле (хора на изкуството, политически невежи) биват канени да коментират, т.е. да насочват общественото мнение в една или друга посока. Със сигурност не написах всичко което исках …

Стефан Александров: Батманът е страхотен пример за лидер на мнение. Изграден като страхотен медиен образ, лесно разпознаваем, разбиран и емоционално провокиращ. Естествено това не става без наличието на икономически капитал зад гърба, който е не дотам светъл, според мен. Въпросът е кой създава тези лидери? Какви са изгодите от създаването им? Доколко законно е това, когато говорим за политическото поле? Такива ми ти работи ми се въртят на мен. Сега изслушах интервюто, защото вчера седнах за съвсем малко, колкото да метна няколко думи. Виждам, че не съм се излъгал във въпросите, които съм поставил. Нека да пренесем обаче лидерите на мнение в новите медии. Тук полето е страшно интересно, защото както знаем интернет дава възможност за изява на всекиго. Цели революции бяха организирани чрез интернет, а ако това не е формиране на мнение, не знам. Как новите медии формират „образи“, които играят ролята на лидери на мнение? Защото, мисля си, ще се съгласите с мен, именно това е целта. Доколко тези „образи“ са легитимни? Какво стои зад тях? Нека не говорим само за политика. Какво стои зад образи като Поп звездите на музикалната сцена? Те лидери на мнение ли са? Според мен, да, защото формират нагласи към стил на живот. Може да поговорим за анонимността на някои такива „образи“, коиото формират мнение, защото знаем, че интернет дава и тази благинка.

Хасан Бербер: Струва ми се, ако ще се захващате с изследване, че трябва да търсите лидерите на мнение на много по-ниско, защо не битово междуличностно ниво. Тогава ще можете да дедете добър, а ако се постараете и количествен отговор на въпроса си. Тръгнете от „добре информирания гражданин“ на Шутц – чудесен автор, чудесна концепция, изключително практична. Не търси разгадаване на дълбоките смисли, а предлага добър инстументариум за анализ на външните проявления. Ако добавите и малко въпроси за видовете и интензитета на използваните комуникационни канали, то имате едно прекрасно ЕИ. Малко по-социално-психологически подход и няма да сбъркате. Иначе, Ганди, Маркс, Патриарха, те може да са лидери на мнение, но почти безсмислено да ги разглеждат като такива. Масовите проявления с идеологически и политически привкус са за други цели, няма да ви позволят да отговорите на въпроса си. Поне според мен. Бурдийо, хмм, трудно…

*** Следва продължение… Четете: Кои са лидерите на обществено мнение днес?

Цитирана литература:

Бурдийо, Пиер. Полета на духа. Изд. „Изток-Запад“, 2012.

Вебер, Макс. Социология на господството. Социология на религията. Универ. изд. „Св. Климент Охридски“, 1992. Откъс от книгата прочетете тук: http://e-edu.nbu.bg/pluginfile.php/31432/mod_resource/content/0/Weber-vlast-i-gospodstvo.pdf

 Шютц, Алфред. Чужденецът. Изд. „ЛиК“, 1999.  

Баба ми… ми е Фейсбук приятелка

…..Въздействието на медиите като средства за масова информация, върху структурата и динамиката на социалните и обществени взаимоотношения отдавна вече не е начална научна хипотеза. Резултатите от множество емпирични социологически изследвания върху ефектите на комуникацията показват, че медиите въздействат върху аудиториите си, дори и когато говорим за ограничени от обективната и субективна реалност ефекти. От изследванията на Джордж Гербнер и колектив знаем, че медиите култивират аудиторията си, възпитавайки определени потребности, цели и ценности. Ако прехвърлим социалнопсихологическата класика, неминуемо ще попаднем на Густав Льобон и тезите му за манипулацията на тълпите. Малко по-близо до нас във времето, Серж Московичи доказва, че медийните аудитории днес са „разпръснати тълпи”, които изпитват същия род въздействия на медиите, като съвременните комуникатори, както класическите Льобонови тълпи. И макар днес, на гребена на Третата вълна по Алвин Тофлър, в мрежите на мрежовото общество по Мануел Кастелс да сме свидетели на раждането и развитието на поколение нови, социални, разпространявани чрез интернет медии; да участваме в изграждането на съвременното дигитално комуникационно пространство (Михайлова, 2011, 299) и още повече – в решаването на основния поколенчески конфликт в него – между „старите” медии на индустриалното общество от Втората Тофлърова вълна (печат, радио и телевизия) и „новите” медии на информационното общество от Третата вълна (така нар. социални медии); да генерираме самочувствие на овластена аудитория, ние в индивидуален, общностен, обществен план, продължаваме да потвърждаваме съвременната адекватност и приложимост на класическите теории за медийните въздействия върху хората, общностите и обществата.

……Възниква все пак и нещо ново, нещо различно. Медиите и информационните и комуникационни технологии днес въздействат не само въз основа на съдържанието на комуникационните съобщения, образи, които разпространяват, но също и като формират различни поколения хора на базата на моделите им за медийно потребление. Можем ли да говорим за поколенческа диференциация в съвременното общество въз основа на разпространените модели на медийно потребление, има ли точки на конфликтност между различните медийно детерминирани поколения, има ли  начини на съвместяването им?

…….Издига се хипотезата, че в условията на информационно (Алвин Тофлър, 1980), мрежово (Мануел Кастелс, 2004) общество се поражда един нов критерии за социално неравенство, задълбочаващ цивилизационното разлоение в българското общество (Михаил Мирчев, 2009, 407-507) – самите нови технологии и медии, които водят до така нар. дигитално разслояване (Ди Маджио, Харигати, 2001, Ян ван Дийк, 2008). Този критерий, за разлика от класическите критерии за стратифициране на обществото се проявява в микро план – в семейството, означавайки различна степен на способност за адаптация и мотивация за интегриране на отделните поколения в семейството към новата дигитална публична и комуникационна сфера. При тази хипотеза, в съвременното семейство наблюдаваме съжителство на различни поколения, дефинирани съобразно доминантната употреба на даден вид медия (Пиермарко Аролди, Фаусто Коломбо, 2007, Михайлова, 2011, 159-185). Самото то, семейството, е изправено пред необходимостта да намери баланса на съвместяване на различните поколения, слоеве в себе си, за да постигне оптимално изпълнение на основната си функция по отношение на обществото като система – възпроизводство на качествено население. В полето на изследователския интерес попада проследяването на проекциите на съвременния макро проблем дигитално разслояване, стратификация (Жельо Владимиров, 2008) в микро социален мащаб, в семейството. Полезно би било на емпирично ниво да се изследват и съпоставят възможностите за достъп и нивото на медийна грамотност на три поколения в българското семейство: баби и дядовци като класическо телевизионно поколение или „дигитални имигранти” (Марк Пренски, 2001); родителите като интернет поколение; и децата като М² (media multitasking) или „дигитални граждани (Пренски, 2001), а на теоретико-методологично да се изведе модел на „дигиталното българското семейство” – достъп и употреба на нови технологии и медии, мотивация и участие в новото дигитално комуникационно пространство.

      Ако искате да разширите знанията си, прочетете:

  • Михайлова, Катя. Дигиталното разслояване в съвременното българско семейство: конфликтност или съвместяване между родители и деца. (2013). Намерете текста сами.

      На любознателните препоръчвам още:

  • Владимиров, Ж. „Дигитално разделение” или информационно измерение на социалното неравенство. В: Социологически проблеми, 2008, 3-4, с. 214-231
  • Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. С.: ИК „ЛиК”, 2004.
  • Льобон, Г. Психология на тълпите. С.: Изд. „Жарава”, 2002.
  • Мирчев. М. Социална динамика и цивилизационно разслояване. С.: „М-8-М”, 2009.
  • Михайлова, К. Телевизията за деца. С.: „М-8-М”, 2009.
  • Московичи, С. Ерата на тълпите. С.: Изд. „Дамян Яков”, 2007.
  • Тофлър, А. Третата вълна. С.: ИК „ПК Яворов”, 1991.
  • Jan van Dijk. The Digital Divide in Europe. In: The Handbook of Internet Politics, Routledge, London and New York, 2008.
  • Lazarsfeld, Р. Elihu Katz. Personal Influence: The Part Played bу People in the Flow of Mass Communications. Transaction Publishers, 2006.
  • Prensky, M. Digital Natives. Digital Immigrants. In: On the Horizon, Vol. 9, MCB University Press, 2001.
  • Tapscott, D. Growing Up Digital: How the Net Generation is Canging Your World. McGraw-Hill Professionals, 2008.
  • Aroldi, P., Fausto Colombo. Generational belonging and mediascape in Europe.http://www.jsse.org/2007/2007-1/pdf/aroldi-colombo-mediascape-1-2007.pdf
  • Paul DiMaggio, Eszter Hargittai, Coral Celeste, and Steven Shafer. From Unequal Access to Differentiated Use: A Literature Review and Agenda for Research on Digital Inequality.http://www.eszter.com/research/pubs/dimaggio-etal-digitalinequality.pdf
  • Vittadini, N., A. Siibak, I. Carpentier Reifová and H. Bilandzic. Generations and media: The social construction of generational identity and difference. In: Carpentier, N., (at all eds.) Audience Transformations. Routlege, 2013.
……Не забравяйте, че и книгата е медия и решете още веднъж втора задача от входящия тест.
        До скоро и не се преуморявайте!
       Ваша,
       Катя Михайлова