. Регулацията на медиите е вид управленска дейност за нормиране, координиране, контрол, стимулиране и санкциониране на отношенията и процесите в системата на медиите като основна обществена система.
. Цел на регулацията на медиите е да насочва дейността на субектите в сферата на медиите, така че да се стимулира производството на блага и да се оптимизира тяхното разпространение и потребление (Михайлова, К., 2011, с. 304-305). Доколкото системата на медиите и комуникациите е основна обществена система в мрежовото, информационното, общество на Третата вълна, регулацията на медиите се явява дейност с особена важност както за изграждането на самата медийна система в организационен, структурен и ценностен смисъл, така и за вграждането й в обществото като система, но също и за адаптирането на двете към общото европейско медийно и обществено пространство. Регулацията на медиите се извършва в съответствие с ценностната рамка, целеполагането, обществените потребности от комуникация и информация, и политиката за развитие на медиите в контекста на дадено общество. Прилага се на базата на общи принципи, законови разпоредби и морално-етични норми от съответните легитимни регулативни институции и личности в тях.
. В социологически контекст, регулацията на медиите като обществена дейност е функционална спрямо обществото като цяло, ако съдейства за установяването на здравословна медийна среда. Здравословна както за медиите като бизнес организации, които в конкурентна надпревара достигат до самозабрава, така и за медиите като социален актьор, обществена институция в процеса на формиране и регулиране на общественото мнение. Здравословна и за аудиториите като гражданска, електорална или потребителска маса, която често се оказва оплетена в мрежите за политическо или търговско въздействие чрез медиите, а също и за аудиториите като уязвими групи, които лесно стават жертва на въздействието на разпространяваните медийни съдържания. Здравословна също и за самия медиен регулатор, за да не изпада в безпомощност пред аудиториите и обществеността, пред бизнес интересите на медийните предприятия, пред политическия натиск чрез медийните организации, пред икономическата преса на големите корпорации в установяването на професионални стандарти за взаимоизгодни и благотворни взаимоотношения между субектите в медийната сфера, поле, система. Здравословна медийна среда и за обществото, което има нужда от баланс при задоволяването на материалните и духовните си потребности, потребностите от обществено управление, комуникации, възпроизводството на населението, за да се развива устойчиво и благоденстващо (Михайлов, С., 2010.).
. 
Регулацията на медиите, медийната и комуникационна система, осъществява двупосочната връзка между държавата и медиите, властта и медиите, като държавата е представена от институциите за регулация на медиите. В правно-административен смисъл, в основата на регулацията на медиите е категорията правоотношения: медийна система (медии и аудитории) – държава (Николова, Р., 2004, с. 82-88). Според правната теория, държавата защитава три типа интереси: индивидуални, национални (обществените интереси), общочовешки (световно признати хуманистични права и ценности). Регулацията на медиите със субект медийните регулаторни органи, трябва да защитава същите групи интереси в сферата на медиите и да установява баланс между индивидуалния, обществения и световния интерес; бизнеса, обществото, държавата. В рамката на провоотношенията медии – държава се формулират основните принципи на медийна дейност, отговорности и права, потребности и интереси на участниците в медийно комуникационния процес. Тези принципи са заложени в основата на институционалната система на медиите – законовата и нормативна база за дейността им. Правоотношението медии – държава поражда още и взаимоотношения между държавата и аудиторията. В резултат от тях се формират така нар. комуникационни права, залегнали в Конституцията на Р България и основните принципи на радио и телевизионна дейност, посочени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Също и взаимоотношения между медиите и аудиториите – в резултат от тях възникват медийните услуги (радио- и телевизионни програми, пресинформация и др.) като юридически факт.
. В рамката на медийната политика и институционализация се пораждат и други типове връзки, както вътре в самата медийна и комуникационна система, така и между самата нея и други външни субекти. Правоотношението медийна система – общество (вкл. бизнес, граждански организаци) дава основата на медийната саморегулация като алтернативна и същевременно допълваща традиционната регулация на медиите управленска дейност. Мостът между регулация и саморегулация в полето на медиите е корегулацията. Тя се формира на базата на взаимоотношенията между държавата – медиите – обществото. Тези типове взаимоотношения са разгледани в страниците Саморегулация на медиите и Корегулация на медиите.
. В обобщение – регулацията на медиите днес, доколкото медиите са основни институции на демократичната публичност, изисква мултимодален подход, който позволява достъп до и участие в процеса на регулиране на всички заинтересовани субекти: държавата, обществото, самите медии. Такъв подход се основава на балансирано съчетаване и едновременни, синхронизирани и целево обединени дейности на следните три нива на медийната институционализация:
- на ниво регулация на медиите – като публично-правна рамка за дейността на медийната и комуникационна система в обществото като цяло;
- на ниво саморегулация на медиите – като професионални и етични стандарти;
- на ниво корегулация на медиите – като обединителна връзка на първите две.