Два от най-често употребяваните изрази днес са свобода на словото и свобода на медиите. Това са, сякаш, кучетата-пазачи на демокрацията. Разработени са няколко индекса за измерване на свободата на словото и медиите – този на „Журналисти без граници“, този на „Freedom house“. Всяка година до нас достига информация колко е свободно свободното слово в медиите според някои от разпространените индекси. Запитахме се как се прави индекс за свобода на словото и свобода на медиите. Кой го прави и кой е отговорен за информацията, която се произвежда чрез разпространените индекси. Направихме проучвания и се опитахме чрез brainstorm да изведем индикатори за измерване на свободата на словото и медите в България. Ето част от резултатите от работата ни.  

• Модел на медийна и обществена система – Алфандари, Чомски, Паоло Манчини
• „Фабрикуване на съгласие“ – филтри
• Влиянието на другите медии и държави върху българските медии (Виктор)
• Методите на отразяване спрямо външното налагане – натиск и пропаганда, (Виктор), илюзии (Вероника)
• Влиянието на институционалната информация върху обективността на медиите
• Медиите в демократичните общества са зависими от държавата – Звезделина
•  Собствеността на медиите – Гергана
• Неграмотността на журналистите – Росен
• Способността на журналистите да изопачават истината, да крият истината – Милена
• Език на омразата – врагът, който трябва да бъде унищожен – Николай Недялков
• Създадени аудитории- Николай Недялков 
• Аудиторията е изкуствено създадена – на аудиторията се предлага това, което тя иска да види – зависимост на медията от нейната аудитория – Звезделина
• Недоверие на българина към собствените медии – Теодора, Елена?
• Собственост – Теодора
• Натиск върху журналистите, насилие, тормоз – Теодора
• Медии – олигархия – власт – медиен чадър – Елена
• Кой как се позиционира в медиите – Теодора, Йоана
• Плурализъм – Елена
• Независимост – Елена
• Работни условия – Елена
• Автоцензура – Елена
• Законова рамка- Елена
• Прозрачност – Елена
• Информационни инфраструктури – източници на информация – Елена
• Независимост на СЕМ – Владислава
• Ясна система за мониторинг – Владислава
• Концентрация на медийна собственост – Владислава
• Достъп до информация на журналистите – Митко
• Режисирана публичност – Николай Недялков
• Неефективна медийна саморегулация – Светлозария
• Ясно формулирана мисия – Виктор
• Професионализъм, образование  на журналистите – Митко, Гергана

Представям ви една стара идея. Хрумна ми преди 3 години. Първият етап от работата по нея завърши преди 2 години, сега тук е финалният резултат – е-учебник по регулация на медиите, предназначен за онлайн употреба.

Преподавам „Медийна регулация“ вече четири години. В началото беше трудно и за мен и за студентите. Трябваше да намеря начин да преподавам сложна, далечна на студентите материя, която дори е смятана за ненужна в образованието на журналистите – за какво им е на едни журналисти да разбират медийна регулация, те трябва да могат да пишат новини, да правят интервюта, да се снимат по телевизията…

Опитах всякакви класически и модерни преподавателски подходи. Тези, които се оказаха успешни употребявам и до днес. И ето хрумна ми да създам лесен за употреба, достъпен и като тематика, и като език и като технология учебник по медийна регулация. В края на учебната 2012-2013 предложих за обсъждане готовия е-учебник по медийна регулация пред катедра „Медии и обществени комуникации“. Тогава той бе разположен в самостоятелен сайт на Google платформа – такъв можех сама да направя, за да видя как ще изглежда идеята. Предложението не бе прието.

Дълго мислих как да продължа и дали има смисъл изобщо. Реших да обогатя още съдържанието на учебника по медийна регулация и да го публикувам тук, в университетския си блог, където му е мястото – защото и аз, и студентите, и продуктите, които произвеждам в хода на работата си все още сме част от УНСС. Можете да видите, да използвате учебника, ако посетите съответните раздели от лявата навигационна лента на блога – започнете с Регулация на медиите: социологическа перспектива. 

Е-учебникът в този последен вид получи 4 положителни рецензии – всяка от гледната точка на различна дисциплина, защото медийната регулация е предмет, който изисква интердисциплинарно изучаване и анализ. По реда на получаване, първата рецензия е от гледна точка на социологическата наука – доц. д-р Андрей Бунджолов, УНСС. Втората е от гледна точка на медийната регулация като практическа дейност – проф. д-р Маргарита Пешева, ВТУ,  председател и член на СЕМ  2001-2010. Третата е от доц. д-р Живко Драганов, УНСС – юридическа гледна точка. И четвъртата от проф. д.п.н. Галя Христозова, БСУ – от гледна точка на педагогиката и университетското преподаване. Всичките рецензии са публикувани тук.

И още една рецензия – на нея особено държа. Рецензията на студентите, които са главния потребител на знанието, познанието, което ние преподавателите произвеждаме. Нея можете да прочетете тук, ако отворите коментарите по тази публикация.

Сърдечно благоДАРЯ на всички вас колеги! На моите учители и рецензенти. На моите приятели. На моите студенти – вашият глас ще се чува утре.

БЛАГОдаря и на всички за всичко, което споделиха вербално или скриха в очите си, по пътя до тук.

       Ваша,

      Катя Михайлова