ОТЗИВ

за дисертационното изследване „Социално предприемачество  при самоуправление на болестта в условията на икономическа криза (по резултати от емпирични изследвания на хронично болни от диабет тип 2 в България)“,  представена за вътрешна защита пред КС на катедра „Икономическа социология“ от докторант Велина Балканска на 17 декември 2014

Безсъмнено разработената тема е актуална. Интерпретацията на грижата за собственото здраве като социално предприемачество е оригинална. Представен е и модел , алгоритъм за планиране, организиране и управление на този вид социално предприемачество.

Но… уводът и заключението.

Уводът на всяко дисертационно изследване представлява методическо въведение, създава усещане за вътрешна гладкост на дисертацията. За да се постигне това усещане в разглежданата дисертация, всички инфраструктурни елементи на изследването следва да бъдат обмислени  поотделно и във връзка един с друг още веднъж.

В увода са посочени 2 изследователски обекта – на стр. 4 „механизмите на самоуправление на болестта“ ; на стр. 3 – „болните от диабет 2 и техният личен опит в самоуправление на болестта“. Двата посочени обекта са взаимно допълващи се.

Посочени са 2 цели – на стр. 5 в първи абзац контекстуално разбираме, че целта е „разработване на адекватен теоретико методологически модел за описание и анализ на самоуправлението на болестта“; по-долу ясно е казано, че „целта е да са установи динамиката и значението на самоуправлението на болестта за интеграцията на болните от диабет тип 2“. Коя е целта? Следва да бъде ясно и еднозначно формулирана.

Изследователските  задачи, така както са формулирани по-ясно се свързват с първата посочена цел.

Като предмет на изследването е посочен: „оценка на готовността на болните за осъзнаят и развият самоуправлението на болестта си“.

Изложени са теза и подтеза, но липсват изследователски хипотези.

Липсва обособена методическа рамка на изследването. В синопсиса на съдържанието е казано, че в отделни глави е представен вторичен анализ на данни, съпоставителен анализ на резултати от различни типове изследвания, „тематичен анализ на биографични интервюта“, съобщава се, че е правено емпирично изследване, но тези методически бележки не са дадени обособено и ясно.

Заключението представя изводи от направеното изследване, но наред с тях и авторови самооценки за актуалността на темата, приносния характер на работата.

Няколко идеи предвид изложението, представено в дисертацията:

1. Като обект може да бъде приет втория посочен – „болните от диабет 2 и техният личен опит в самоуправление на болестта“. Необходимо е обаче той да бъде ясно дефиниран – всички болни или само избрани сегменти от тях, например.
2. Като предмет може да бъде приет първия обект – „механизмите на самоуправление на болестта“ от обекта като форма на социално предприемачество.
3. Целта със сигурност е първата посочена – „разработване на адекватен теоретико методологически модел за описание и анализ на самоуправлението на болестта“, а втората може да бъде нейна задача.
4. Посоченият предмет на изследването е по-скоро цел или изследователска задача.
5. Използваните изследователски методики следва да бъдат събрани и паспортно представени на едно, тяхното си, място в увода.
6. Посочените теза и подтеза са по-скоро хипотези, още повече, че в заключението ясно е казано „потвърждава тезата, че“ (стр. 128).
7. За постигане на усещане за структурираност, би било добре инфраструктурните елементи да бъдат подредени както следва: обект, предмет, цел, задачи, хипотези, методическа рамка.
8. Заключението да бъде освободено от авторовите самооценки и изрази като: „е лично дело на докторанта“, което се самоподразбира от факта на авторството, и да се редактира, за да бъдат по-отчетливо изведени изследователските изводи, верификация на изследователските хипотези, адекватност и поле на приложимост на избраната изследователска методика и др. подобни.
9. Самооценката на приносите се прави в автореферата, а не след края на дисертацията.

И накрая…

В дисертацията е изложена „Библиография“, съдържаща 125 заглавия и 8 интернет страници. Това ли е всичката литература по темата? Ако не е, то би било „Библиография“ да се замени с „Цитирана и използвана литература“. В списъка са посочени само 6 заглавия на български автори на кирилица и 2 заглавия с участие на български автори на латиница. Това вероятно се дължи на новостта на проблематиката. Все пак, ако все още няма български разработки в областта на социалното предприемачество, то има в такива върху предприемачество, от където биха могли да бъдат взети обяснителни модели. Липсва Божидар Ивков, който от десетилетия разработва в България социология на болката и инвалидността, самопомощ при инвалидност и хронични заболявания и други теми, които имат отношение към дисертацията. Липсват и класическите социологически есета на Сюзан Зонтаг в „Болестта като метафора“. Въпрос на авторово решение е избора на използваната литература.

Предвид цялостното дисертационно изложение, вярвам, че отбелязаното тук е въпрос по-скоро от редакционно, отколкото от методическо естество.  Позравявам докторанта и научния ръководител за постигнатото и пожелавам успех.

17.12.2014

Гл. ас. д-р Катя Михайлова

ОТЗИВ

за дисертационен труд на тема“Българският виртуален пазар на труда и трансформациите на властта“, представен за вътрешна защита от Мариета Христова пред КС на катедра „Икономическа социология“ на 19 ноември 2014

Професионално удоволствие е четенето на подобна дисертация днес. Трудът се чувства еднакво свободен и на трите нива на социологическата наука. Дори повече – прави плавни и методически обосновани преходи между тях.

На нивото на емпириката  дисертацията показва систематизация на богат и разнороден масив от емпирична информация, изведена чрез комбинация от количествени и качествени методики. Трудът очевидно си е осигурил необходимия комфорт и на абстрактно теоретичното ниво. Потърсил е мост между различни парадигми в социологията, извел е като основа теорията за полето и е аргументирал това свое решение.Що се отнася до методиката и методологията на научното изследване, и тук представеният „проект за дисертационен труд“ е намерил себе си. Взетите методически решения са адекватни на обекта и предмета на изследване. Инфраструктурата на дисертационното изследване е внимателно и обосновано разработена.

Приветствам избора на тема, обект и предмет на изследване, заради тяхната безспорна актуалност и висока степен на неразработеност все още. И ако актуалността на проблема дава обосновка на изследователя да се захване с него, то неразработеността на полето „виртуален пазар на труда“ определено е силно мотивиращ фактор. Дисертацията прави голяма стъпка към разработване на това поле не просто описвайки го, отграничавайки го от други сродни, но също, предлагайки методи и инструментариум за неговото изследване.

Има, обаче, една централна линия, по която читателят има възможност да остане в леко заблуждение. Това е линията заглавие – цел.  Заглавието остава впечатление, че изследването ще търси взаимни връзки и влияния между две полета: полето на виртуалния пазар на труда и полето на властта – не е уточнено каква власт, т.е. разбираме властта по принцип в държавата, в обществото. Прокрадва се дори и идея, че може би съществуването на виртуален пазар на труда е причина за трансформациите на властта.  Същевременно формулираната цел ни отвежда в друга посока:  да се откроят властовите отношения в полето „виртуален пазар на труда“ и тяхната промяна. Дисертационното изследване е съответно на така формулираната цел и сякаш леко бяга от заглавието.

В заключение поздравявам автора Мариета Христова и научния ръководител проф. д.с.н. Теменуга Ракаджийска за защитата на високи научноизследователски критерии чрез представения дисертационен труд.

19 ноември 2014

Гл. ас. д-р Катя Михайлова