Презентация на юбилейна научна конференция на катедра „Икономическа социология“, 19 ноември 2015, УНСС
Докладът обобщава резултати от мониторинг на медиите като Четвърта власт и социологическите агенции и рейтингите като Пета власт в предизборните кампании през 2014 и 2015 г. Мониторингът обхаща над 140 доставчика на медийни услуги с национална и регионална аудитория. Проведен е в рамките на предизборните кампании за Европейски избори и Парламентарни избори през 2014 и Местни избори през 2015. Целта е да се изследва доколко и как Четвъртата и Петата власт съобразяват дейността си в предизборна кампания с изискванията на изборното законодателство и професионалните стандарти.
Властта е ДНК-то на обществото, казва Мануел Кастелс. Това е кодът, който определя общественото развитие, защото има необходимия ресурс за това. Ако погледнем стратификационната теория, властта е в най-горния триъгълник, на върха на пирамидата. Ако погледнем теорията за полетата, полето на властта конентрира в най-голяма степен икономически и културен капитал. Това прави изследванията на властта особено интересни и предизвикателни.
Настоящият доклад също се оказва подвластен на властта като изследователско изкушение. Но той не е фокусиран върху властта – законодателната, изпълнителната и съдебната, а по-скоро върху контравластта в съвременните демократични общества, представена от две от институциите, които активно участват в процеса на формиране на обществени нагласи особенно в периодите преди избори. Става дума за така нар. Четвърта власт – медиите и Петата власт – рейтингите, произвеждани от социологическите агенции.
Представени са обобщени резултати от мониторинг на дейността на медиите и социологическите агенции в предизборните кампании през 2014-2015 г. Това са кампаниите за Избори на членове на Европейски парламент от Р България и Избори на народни представители през 2014 и кампанията за Избори на общински съветници и кметове през 2015. Целта е да се провери доколко Четвъртата и Петата власт, бидейки власти, подчиняват дейността си на законодателните изисквания и професионалните стандарти по време на предизборни кампании. Защото, макар да стои най-отгоре и да има правото да определя параметрите на обществения ред, властта следва да се съобразява със същите тези параметри, ако е обществено отговорна.
Теоретична постановка
Представителната демокрация предполага разделение на властите, синхрон и последователност в действията им. Изисква и публичност на действията и решенията на властта. Публичността се оказва най-мощния инструмент за превенция на опитите за безотговорност на властта и съхранение и развитие на самата демокрация.
Основна институция на властта са медиите – Четвъртата власт. А основен публичен коректив на властта са рейтингите – Петата власт, доколкото те изразяват общественото одобрение, но и неодобрение на властта. Вече свикнахме да възприемаме медиите като Четвъртата власт. Петата власт, обаче, не е така еднозначна. Игнасио Рамоне, например, обозначава организираната гражданска мобилизация и активност с понятието Пета власт, която започва да става все по-видима след отказа на Четвъртата власт да бъде коректив на първите три власти, да изпълнява обществени функции. В настоящия доклад понятието с Пета власт се обозначават рейтингите, произвеждани и разпространявани от агенцииите за социологически и маркетингови проучвания.
Развитие на Четвъртата и Пета власт предполага така нар. контрадемокрация, за която говори Пиер Розанвалон. Ако демокрацията е в криза, то Розанвалон предлага да се преборим с тази криза именно чрез развитие на контрадемокрация, разбирана като контравласт, като стабилизатор и коректив. От къде да дойде тази контравласт? Това са формите на демократично недоверие, проявяващи се в гражданската активност и мобилизация. Но за да бъдат ефективни срещу властта, те следва да са институционализирани, също както властта. В този ред две такива институционализирани форми на демократично недоверие са медиите като Четвърта власт и рейтингите като Пета.
Как се позиционират в обществото Четвъртата и Петата власт и защо се оказват важни? Доколкото и двете предполагат владеене на значителен капитал, те се разполагат в най-горния слой на средната класа – висока средна класа, според стратификационната теория. Това позициониране им дава възможност да влияят в две посоки – нагоре към първите три власти и надолу към гражданското общество. През теоритята за полетата виждаме, че Четвъртата власт обединява две полета – журналистическото, медийно поле с икономическото, бизнес поле, защото журналистиката не съществува сама по себе си – тя има нужда от институция медия, а медията е и бизнес. Върху две полета стъпва и Петата власт – икономическото бизнес поле и научното поле, защото рейтингите се произвеждат от социологическите агенции, които са частни предприемачи и работят с научна методика. И журналистическото, и икономическото, и научното поле концентрират високо ниво на културен и икономически капитал. А колкото по-висок е усвоеният капитал, толкова повече актьорите в полето имат право да определят правилата на играта, но не само в собственото си поле.
Методическа рамка на изследването
Наблюдвахме дейността на Четвъртата и Петата власт по време на три предизборни кампании – Евроизбори и Парламентарни избори през 2014 и Местни избори през 2015. Мониторингът по време на първата кампания беше пилотен.
В извадката на втория мониторинг попадат 181 доставчика на медийни услуги и 7 социологически агенции с огласените от тях 13 изследвания. По време на третия наблюдавахме 50 доставчика на медийни услуги и 3 агенции с огласени от тях 4 изследвания.
Основните индикатори за наблюдение на Четвъртата власт са изведени от Изборен кодекс; ЗРТ (електронни медии); Европейско законодателство и препоръки; Етичен кодекс. Конкретно проследихме дали и как достовчиците на медийни услуги изпълняват своите законови задължения: да публикуват и депозират оферти, договори; да сигнализират платено съдържание; да получат заплащане по договорите предварително; да не разпространяват анонимни материали; да дават право на отговор; да огласяват данни от социологически изследвания по законосъобразен начин; да се съобразяват със забрана за агитация; да депозират финансови отчети.
Индикаторите за наблюдение на Петата власт са изведени от Изборен кодекс; Европейски препоръки; професионални стандарти на ESOMAR; БСА; БАМОР и АБРО. Проследихме дали и по какъв начин социологическите агенции представят паспорта на изследванията, които огласяват. Конкретно ни интересуваше огласяването на следните реквизити, вписани като законови или професионални изсиквания в Изборен кодекс и становища на изброените по-горе професионални организации: възложител; изпълнител; финансиране; паспорт в каре; допустима грешка; период на провеждане; извадка – обем, метод, представителност; метод регистрация; не отговорили; претегляне; сравнимост; въпросник.
Защо е важно в предизборна кампания медиите и социологическите агенции да съблюдават тези изисквания? Защото чрез тяхното изпълнение допринасят за защитата на пет основни принципа на демокрацията: равнопоставеност на кандидатите; информиран избор на гражданите; осигуряване на възможност за контрол от страна на изборни комисии, граждански организации; поемане на лична отговорност; публичност. С други думи, подчинението на закона и професионалния стандарт е индикатор за това дали и доколко Четвъртата и Петата власт изпълняват функциите на контравласт, способстват развитие на контрадемокрацията.
Резултати и изводи
Четвъртата власт привиква да публикува и депозира офертите си; обявява договорите; дава право на отговор; депозира отчети в Сметна палата. Опитва да сигнализира платеното съдържание. Електронните медии и няколко ежедневника успяват, онлайн медиите – не си правят труда. Търси как да агитира в предизборния и изборния ден. Не се старае да подписва предизборните материали – и без друго е ясно, че идват директно от партйините пресцентрове. Затруднява се да отстои правото си да получи договорените суми за медийни услуги преди предоставянето на услугите. Има проблеми с огласяването на резултати от изследвания по време на кампанията. Креативна е в изборния ден, за да огласи текущи данни от екзит пол.
Резултатите от наблюдението на дейността на доставчиците на медийни услуги по време на първата кампания – Еврозбори ‘2014, съвсем не бяха добри. Това беше първата кампания, провеждана съгласно новия Изборен кодекс (ДВ, бр. 19, 5 .03.2014). Все още правните норми, законодателните изисквания не бяха достигнали до доставчиците на медийни услуги, имаше различни техни тълкувания. От друга страна, ние пилотирахме методиката си.
Впечатление направи един много весел, ако бъде възприеман от шеговитата му страна, експеримент. В. „Капитал” разпрати от фалшив и-мейл адрес, уж на пресцентъра на политическа партия ББЦ, съобщение до медиите: „Бареков: България трябва отново да стане космическа сила. Ванга казала на лидера на ББЦ, че България ще направи голямо откритие в Космоса” . Резултатите: светкавично публикуване и разпространение на прессъобщението в множество онлайн медии. „Да, всяка, дори и да е чудовищна глупост, се публикува дори с правописните грешки, с които е изпратена”, обобщават авторите на експеримента. Публикува се, ако има договор между медията политическата партия. Този експеримент отвори прозорец на хипотезата, че Четвъртата власт в предизборна кампания отразява само тази част от кампанията, за която партиите заплащат, т.е. не работи като контравласт, а преди всичко следвайки своите бизнес интереси. Тази хипотеза в хода на следващите мониторинги, всъщност, се потвърди.
В предизборната кампания за Парламентарни избори ‘2014 ситуацията значително се подобри. В това наблюдение остро впечатление направи масовото неспазване на задължението при огласяване на данни от изследвания да се съобщават четири задължителни паспортни реквизита – поръчител, възложител, източник на финансиране и извърител на изследването – от 280 медийни публикации 250 бяха в нарушение. ЦИК издаде 35 акта за нарушение. Част от нарушенията бяха потвърени и от ВАС.
Възникна въпроса дали социологическите агенции, когато представят изследванията си съобщават тези реквизити. Ако не ги съобщават, медиите няма от къде да си ги измислят, но ако ги съобщават, тогава медиите защо ги съкращават? Отвори се и спор – какво означава огласяване на данни в медийна публикация? Ако в нея има графики с данни, дори и снимка на социолога, извършил изследването, това огласяване ли е? Според нас да, но според медията, направила няколко подобни публикации, а и според изборните комисии – не, социологът
просто споделя своите виждания и прогнози, както казаха редакторите. Не е ли това уронване на престижа на социолога, ако той без да е изследвал, споделя в проценти своите виждания и прогнози? И още един въпрос, свързан с хипотезата от Евроизбори за платеното отразяване на кампанията. Медийните публикации, огласяващи рейтинги платени ли са и от кого или не? Отговорът се появи в последния ден на кампанията, когато медиите, разгневени от съставените им актове, обозначиха изборните прогнози на всички агенции като платени предизборни материали. Което вероятно означава, че през цялата кампания Четвъртата власт е заблуждавала гражданите, че публикува по собствено решение партийните и лидерски рейтинги, а всъщност й е било платено да го прави.
При третия мониторинг се проявиха първите маркери на така нар. модел на социално действие на правото (Стефка Наумова). Доставчиците на медийни услуги вече бяха правно информирани, познаваха своите права и задължения като участници в предизборната кампания. Регулаторните органи, които имат задача да регулират дейността на доставчиците също вече бяха интернализирали нормите, но и бяха приели модели как да изпълняват своето правомощие да контролират доставчиците. Ако в предходните две кампании се налагаше да подаваме сигнали за не публикувани в срок оферти на медиите за платени медийни услуги, то в тази кампания ЦИК сама публикува списък на доставчиите, които са депозирали офертите си, а ОИК Силистра предприе самостоятелни проверки на регионалните медии. Намаля и броя на публикациите, огласяващи рейтинги извън рамката на закона. Е, вярно е, че в тази кампания за рейтинги почти не се говореше – бяха огласени само 4 изследвания и открихме едва 50 медийни публикации. Очевидно предходните две кампании бяха дали възможност за осъществяване на така нар. психологическо въздействие на правните норми върху субектите – те вече имаха своята ценностна ориентация, своите мотиви за поведение благодарение, на които регистрирахме не малко прояви на практическо изпълнение на изискванията на Изборния кодекс и от доставчиците на медийни услуги, и от регулаторните органи. Крайният ефект в този модел за социално действие на правото е постигане на социално значим резултат, т.е. юридическа ефективност на правото. Юридическата ефективност, обаче, не е еднаква със социологическата ефективност, а само една нейна необходима предпоставка.
Дейността на Петата власт в предизборни кампании се оказва една от най- обсъжданите, по-скоро с критичен тон, теми. Както и да се развива предизборната кампания, какъвто е и да е изборният резултат, социолозите са сгрешили в прогнозите, опитвали са се да манипулират общественото мнение, в полза на политическата партия, която им възлага изследвания, т.е. дава им работа.
БСА влезе в тази обществена дискусия с 3 поредни методически семинара по професионални стандарти в социологическите и изборни изследвания (2009-2013). Прие и „Декларация относно професионалните стандарти в изборни изследвания” (2013). Научното поле също взе активна позиция – катедра „Социология”, СУ „Св. Климент Охридски” прие декларация „За ролята и гражданския смисъл на социологията” (05.04.2013) по повод скандала в медиите във връзка с електоралните проучвания, засягащ образа и престижа на професията „социолог”. Професионалните асоциации БАМОР, АБРО приеха „Общо споразумение за оповестяване на данни от маркетингови изследвания и проучвания на общественото мнение” преди кампанията за Евроизбори 2014. Наред с това, ESOMАR също има свой професионален стандарт за огласяване на изследвания и българските агенции членове следва да го спазват. Новият Изборен кодекс даде законови предписания за задължително съобщаване на паспортни данни при огласяване на резултати от допитвания или социологически проучвания.
И ето, в обобщение, до колко е законосъобразно и в ход с професионалните стандарти представянето на Петата власт в предизброните кампании за Парламентарни избори през ‘2014 и Местни избори ‘2015. Спазване на стандартите на БАМОР и АБРО – 100%. Спазване на Изборния кодекс, чл. 205 с изк. обособяване на паспорта в каре, заемащо до 5% от площта на пубилкацията. Спазване на стандартите на БСА с изкл. сравнимост; извадка – метод. Спазване на стандартите на ESOMAR с изкл. претегляне; не отговорили; въпросник. Следователно, социологическите агенции дават необходимата паспортна информация на огласяваните от тях 13 изследвания в кампанията за Парламентарни избори през 2014 и 4 изследвания в кампанията за Местни избори 2015. И дори повече – „Алфа Рисърч” включи и предупреждение към медиите за изискванията на Изборния кодекс при огласявене на данните.
А какво правят медиите? Като увеличително огледало надуват рейтингите – не като променят стойностите, а като превръщат 13 изследвания в 280 публикации (Парламентарни избори ‘2014) и 4 изследвания в 38 публикации (Местни избори ‘2015), за да задействат по-ефективно спирала на мълчанието сред избирателите. Но пропускат паспортните данни – защо им е на избирателите да знаят, че рейтингите в национално представителните изследвания са произведени на база 700 до 1100 респондента. Та това би могло да обърка действието на спиралата!
Остава обаче един въпрос. Според паспортите, които дават агенциите, изследванията са поръчани, възложени, платени и изпълнени от самите тях. От общо 17 огласени в двете кампании изследвания само 4 не са поръчани, възложени и финансирани от агенцията изпълнител, а от медии и политически партии. Означава ли това, че социологическите агенции работят в полза на обществения интерес и информирания избор на гражданите, защото те не просто финансират изследвания, но както сами твърдят, изследванията са част от регулярния мониторинг на агенцията? Отговорът остана публична тайна. Медиите разкриха в края на кампанията Парламентарни избори ‘2014, че тези толкова много публикации на рейтинги са платени от някого, като ги сигнализираха с избран от тях знак. Но социологическите агенции предпочетоха да оставят в публичното пространство идеята за висок професионализъм и обществена отговорност. Какво друго би могло да означава твърдението на 7 агенции в кампанията за Парламентарни избори ‘2014 и на 3 агенции в кампанията от 2015, че изследванията им са част от регулярен мониторинг? Професионализъм – да, но с едно на ум. Този регулярен мониторинг повечето агенции го обявяват само по време на предизборни кампании, през останалото време не е ясно дали го правят или не. Ако работят в полза на информирания избор, самовъзлагайки си и самофинансирайки изследванията си, тогава защо единствената агенция, която огласи национално представително изследване в кампанията за Местни избори ‘2015 не съобщи политичесики рейтинги, а само обществени нагласи относно законността и демократичността на следващите избори? И накрая нещо, уж дребничко. Някои от агенциите нямат интернет сайт, а работят с информация, с разпространение на информация.
Заключение
Що се отнася до законосъобразност на дейността на медиите и социологическите агенции в предизборна кампания, данните показват проявления на правна социализация и при двата наблюдавани обекта. Задейства се моделът за социално въздействие на правото, който води до юридическа ефективност на правото, но това съвсем не е достатъчно да говорим за социологическа ефективност на правните норми. Което означава, че дейността на Четвъртата и Петата власт в предизборните кампании от 2014-2015 става все по-законосъобразна, но все още не в обществен интерес, в служба и защита на правото на информиран избор на гражданите.
Що се отнася до професионални стандарти няма регистрирани драстични отклонения на наблюдаваните професионални и етични стандарти и при двата обекта. Медиите са кротки в предизборна кампания – не пресичат интереси на своите възложители и не се налага даване на право на отговор, езикът на омразата в редакционни публикации по време на кампаниите отсъства, то почти няма такива публикации, а в платените отговорност носи възложителя. Същото се отнася и за социологическите агенции – правят изследването, огласяват го във възложени параметри и са си свършили работата.
Цитирана и използвана литература
Пьер. Бурдьё. О телевидении и журналистике. Москва, Фонд научных исследований „Прагматика культуры“, Институт экспериментальной социологии, 2002.
Наумова, Стефка. Социология на правото. София, изд. Юрис прес, 2000.
Рамоне, Игнасио. Медии и демокрация. Лекция в СУ „Св. Климент Охридски”. Цит. от сп. „Тема” http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=296&aid=7160
Розанвалон, Пиер. Контрадемокрацията. София, изд. Изток-запад, 2012.
Хабермас, Юрген. Структурни трансформации на публичността. С., Изд. „Критика и хуманизъм”, С., 1994.
Castells, Manuel. The Power of Communication. Lecture. 2012. https://isapublicsociology.wordpress.com/2012/02/01/week-2-manuel-castells