Първо – трябва й самочувствие. Но това не е самочувствието, събирано от стотиците харесвания на Фейсбук страницата. Не е и самоувереността, идваща от това, че си популярен, че си желан сред младите кандидатстуденти – не всяко университетско професионално направление е наука. Тук става дума за едно специфично самочувствие, идващо от степента, в която „Неуката” успява да отговори на три основни въпроса.
Кое и с какъв обхват е емпиричното й поле?
- Какви методи за изследване и методология за анализ прилага?
- Какъв е теоретичният й потенциал, каква е неговата приложимост?
Защото Науката е трипластова – съчетава теория, метод, емпирика. А Неуката е еднопластова – има само развито, популярно, видимо и предизвикателно емпирично поле.
Науката е подредена, структурирана система от достоверни познания за действителността и методи за нейното изучаване и овладяване. А Неуката е фрагментарна и разпиляна, хаотична и по-скоро се отдава на действителността, поради което трудно я овладява.
Защото Науката предлага познание, изразено чрез термини и понятия, съждения и умозаключения, обосновани теории, докато другата се гордее със своето всекидневно знание и емоционално поднасяна фактология.
Науката е като Шехерезада – всяка нощ, дълги нощи подред, разказва нова приказка и тъкмо преди изгрев спира там, откъдето започва най-интересното. Оставя те нетърпеливо да очакваш залеза, за да я слушаш отново и по-дълбоко да потъваш в дебрите на разказа й. А Неуката е като онези най-красиви звънтящи ханъми, които изкусно огъват телата си около султанското желание, но не остават живи до сутринта.