Дискусия за медийната регулация преди избори

8761

Видяхме още една медийна игра в тази кампания и мисля, че  помъдряхме. Всеки може сам да оцени как са се справили медиите. Много медии се опитаха в тази кампания да излязат от казуса „платено предизборно рекламиране“ и да влязат по-скоро в специфичния си медиен формат, т.е. да бъдат такива, от каквито обществото има нужда. Но нека не забравяме, че както избирателите сами могат да преценят как са се справили медиите, така и медиите имат абсолютната самостоятелност и независимост да изберат какви да бъдат по време на кампанията.

Дали имаме нужда от някаква регулация на медиите в предизборна кампания? Аз все още продължавам да твърдя, че в крайна сметка имаме нужда от обществена регулация. Май видяхме, че „невидимата ръка“ на пазара не може достатъчно ефективно да регулира обществените взаимоотношения. Забелязахме дефицити на този свободен медиен пазар, дефицити по отношение на уязвимите аудитории – децата и евентуално възрастните хора. След това започнахме да забелязваме и дефицити по отношение на участието на медиите в предизборната кампания, т.е. времето, в което хората активно правят своя граждански избор. 

Имаме вече достатъчно факти, за да помислим много добре за ефективна и модерна регулация на медиите, съответна на 2017 г.  И трябва да побързаме, защото ми се струва, че в сега избраното Народно събрание  промяната на ИК ще бъде един от приоритетите.

Интервю на Силвия Великова с Катя Михайлова. БНР, програма „Хоризонт“, „Преди всички“, 5 април 2017 (звуков файл). (още…)

Постигане на интелектуална автономност

Presentation2

ПАМЕТТА, културата, интернет

Необходимо ли е да запаметяваме всичко?

Умберто Еко: Разбира се, че не. Паметта – индивидуалната или колективната, каквато е културата, има двойна функция. Едната наистина е да запази определени данни, но другата е да потопи в забрава информацията, която само би обременила ненужно мозъците ни. Култура, която не съумява да филтрира наследството от минали векове, е култура, която може да се сравни с героя Фунес от „Фунес Паметливият“ на Хорхе Луис Борхес[1], който е надарен с такава памет, че помни всичко. А това е в пълно противоречие с културата. Културата е гробище от книги и други предмети, които са изчезнали завинаги. Днес има не малко трудове, посветени на един феномен. Той се изразява в способността на човека, от една страна, тихомълком да се откаже от някои останки от миналото – с други думи, да филтрира информацията, а от друга – да постави определени елементи от нея в нещо като хладилник, за да служат на човечеството в бъдеще. Тези „зимници“ са архивите и библиотеките, където трупаме паметта, и то така, че да не пренаситим културното пространство с цялата ненужна бъркотия, без обаче да се отказваме напълно от нея. Можем, ако ни се прище, да се върнем там някой ден. Възможно е някой историк да намери там имената на всички участници в битката при Ватерло, но те няма да се изучават в училище, нито в университета, защото такъв тип подробности могат да се окажат опасни. Ще дам и друг пример. Знаем всичко за Калпурния, последната съпруга на Цезар, чак до мартенските иди – деня на убийството му, когато тя го моли да не ходи в Сената, защото е сънувала лош сън. Не знаем нищо за нея след смъртта на Цезар. Тя изчезва от паметта ни. А причината? Не е, както би могло да се предположи, заради обстоятелството, че е жена. Клара Шуман[2] също е била жена, но за нея знаем всичко, което е правила и след смъртта на Роберт Шуман. Културата е селекция. (още…)