Видяхме още една медийна игра в тази кампания и мисля, че помъдряхме. Всеки може сам да оцени как са се справили медиите. Много медии се опитаха в тази кампания да излязат от казуса „платено предизборно рекламиране“ и да влязат по-скоро в специфичния си медиен формат, т.е. да бъдат такива, от каквито обществото има нужда. Но нека не забравяме, че както избирателите сами могат да преценят как са се справили медиите, така и медиите имат абсолютната самостоятелност и независимост да изберат какви да бъдат по време на кампанията.
Дали имаме нужда от някаква регулация на медиите в предизборна кампания? Аз все още продължавам да твърдя, че в крайна сметка имаме нужда от обществена регулация. Май видяхме, че „невидимата ръка“ на пазара не може достатъчно ефективно да регулира обществените взаимоотношения. Забелязахме дефицити на този свободен медиен пазар, дефицити по отношение на уязвимите аудитории – децата и евентуално възрастните хора. След това започнахме да забелязваме и дефицити по отношение на участието на медиите в предизборната кампания, т.е. времето, в което хората активно правят своя граждански избор.
Имаме вече достатъчно факти, за да помислим много добре за ефективна и модерна регулация на медиите, съответна на 2017 г. И трябва да побързаме, защото ми се струва, че в сега избраното Народно събрание промяната на ИК ще бъде един от приоритетите.
Интервю на Силвия Великова с Катя Михайлова. БНР, програма „Хоризонт“, „Преди всички“, 5 април 2017 (звуков файл).
Силвия Великова: В разгара на предизборната кампания коментирахме с Катя Михайлова предварителния доклад на ГИСДИ за медийната среда по време на кампанията. Сега изборите вече са зад гърба ни, можем да обобщим. Искам да припомня какво казаха наблюдателите от Парламентарнта асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ): „Медиите осигуриха на участниците платформа да представят гледните си точки чрез дебати, публицистични предавания, платени реклами. Въпреки че участниците използваха активно безплатното време, осигурено от обществените медии, слабото отразяване в новините по телевизията и радиото и ограниченото редакторско съдържание в печатните медии значително ограничи информацията, която беше достъпна за гласоподавателите”. Катя Михайлова сега е на телефона. Ще коментираме и изводите на ГИСДИ. Здравейте!
Катя Михайлова: Здравейте!
С.В. Всъщност в благоприятната позиция сме да коментираме медийната кампания и как тя беше в помощ на информирания избор на гражданите, знаейки вече резултатите от изборите. В този смисъл, вероятно, няма защо да се изненадваме за това, че не през медиите, а очевидно по-консервативно, хората избраха своите представители в парламента.
К.М. Нека всеки избирател да прецени сам дали медиите са му предоставили възможност за информиран избор или не са. Видяхме още една медийна игра в тази кампания и мисля, че достатъчно помъдряхме. Всеки има сам критерий да оцени това как са се справили медиите.
С.В. Това, което направи впечатление от междинните анализи на СЕМ беше, че този път медиите решиха да не печелят от политиците, а да предоставят много и различни безплатни форми, в които да сблъскат опоненти или да направят самостоятелни интервюта. Вие какво наблюдавахте?
К.М. Според нас много медии направиха опит да излязат от казуса платено предизборно рекламиране и да влязат по-скоро в специфичния си медиен формат, т.е. да бъдат такива, каквито обществото очаква от тях. Но нека да не забравяме, че както избирателите сами могат да преценят как са се справили медиите, така и медиите сами могат да изберат какви да бъдат по време на кампанията.
С.В. Това означава ли, че няма необходимост от някаква специална регламентация? Да, има някакви споразумения, някакви правила, които се следят от ЦИК и СЕМ, но медиите решиха да предложат нещо, което да бъде извън платената рубрика?
К.М. Не забравяйте, че промените през 2016 въведоха в Изборния кодекс специален текст, който „позволи” и безплатното отразяване на кампанията. Дали имаме нужда от някаква регулация? Аз все още продължавам да твърдя, въпреки че това е старомодно, че в крайна сметка имаме нужда от обществена регулация. Защото май видяхме, че „невидимата ръка на пазара” не може достатъчно ефективно да регулира обществени отношения. Пазарните, може би да, но обществените й се изплъзват. Що се отнася до медиите, най-напред забелязвахме дефицити на свободния медиен пазар по отношение на уязвимите аудитории – децата и евентуално възрастните хора. След това започнахме да забелязваме и дефицити по отношение на участието на медиите в предизборната кампания – времето, в което хората правят своя граждански политически избор. Така че по-скоро смятам, че регулация на доставчиците на медийни услуги в предизборна кампания ни е необходима. Но каква регулация, колко регулация и как тя да бъде осъществявана – това е дискусия, която е време вече да започнем. Но да се концентрираме върху нея малко по-дълблоко, не просто на повърхността.
С.В. Да. Тя, между другото, беше подсказана като желана от много други експерти, дори покрай коментирания въпрос какво да правим със социологията в деня за размисъл и в изборния ден.
К.М. Вестник „24 часа” направи в тази кампания страхотен експеримент. Радвам му се, защото явно са ни необходими резултатите му,за да вземем съответнти решения. Вестникът реши да си публикува данни от екзит-пол в изборния ден, независимо от това дали ЦИК ще ги санкционира или не. Е, видяхме резултатите и сега вече спокойно можем да преминем по-нататък в осмислянето на този чл. 205 от ИК – колко ни е нужен, нужен ли ни е изобщо, как ни е нужен.
С.В. Вие как влизате тази тема? Как смятате? Защото могат да бъдат намерени аргументи в двете посоки. Всеки информиран и достатъчно образован човек едва ли отива на избори и гласува, защото социолозите са му казали, че ГЕРБ ще победи на тези избори. Има обаче и друга гледна точка – заиграва се рефлекса: явно тоя няма да влезе, я по-добре да не си дам гласа на вятъра и отиваш и гласуваш за голяма политическа партия. Едва ли отговорът може да бъде намерен в двете крайности, но все пак?
К.М. Това, за което говорите в науката е познато като „спирала на мълчанието” – по-кресливата партия изплува по-нагоре, а по-мълчаливата, тази с по-ниски резултати от предизборните проучвания пропада надолу. Този феномен е наблюдаван в средата на миналия век в Германия. Там е и формулирана теорията. Сега, обаче, не сме в средата на миналия век, а вървим към първата двадесетица на ХХІ в. Дали случайно не сме станали малко по-интелигентни, по-сетивни, по-устойчиви на политическа сугестия, каквато политиците се опитват да правят, включително и чрез предизборните социологически изследвания? Ако установим, че сме станали, т.е. сме напреднали в развитието си, тогава, може би трябва да променим тази регулация към малко по-голямо отпускане на каиша, ако мога така да се изразя.
С.В. Да. Защото другият вариант е този, за който казахте Вие – съзнателно нарушаваш закона, знаейки, че ще бъдеш санкциониран или, че няма да бъдеш санкциониран. Имаше и такава гледна точка, която коментирахме с Георги Лозанов в студиото. Той каза: „Те така или иначе тези санкции не работят и някои медии се хранят в изборния ден точно, защото публикуват тези материали”.
К.М. Разбира се. Вижте какъв резултат постигна ГИСДИ в тази кампания – на практика чл. 205 беше абсолютно бездействен във времето на предизборната кампания. Защото ние подавахме сигнали за нарушения, но ЦИК намери как да не разгледа всички сигнали, да не издаде решения по тях. На финала ни написа едно писмо, че в част от публикациите, за които бяхме сигнализирали, не ставало въпрос за огласяване на данни. Е, как не е става въпрос за огласяване на данни, когато в публикацията ясно е изписано 25 и знака за процент след него. Това данни ли са? Данни са. Огласяване ли е? Огласяване е. Тъй че имаме факти достатъчно от тази кампания, за да помислим много добре за това каква регулация на медиите би била ефективна. Може би е добре да го направят самите медии, с помощта на гражданските организации наблюдатели на изборите и непременно с помощта на експерти по комуникация и медии, социални психолози и др.
С. В. Да, защото, СЕМ подадоха въпроса за необходимостта от промени, но от ЦИК нямаме реакция ще искат ли някаква промяна, какви дефицити са установили. На какво основание не взимаха решение по вашите сигнали? Не можеха да съберат 2/3 мнозинство, защото това започна да се превръща в проблем при тях или ги смятаха за маловажни?
К.М. По-скоро второто – смятаха ги за маловажни. Разглеждахме протоколите от техните заседания, за да разберем каква би могла да бъде причината. Установихме, че в първия случай ЦИК разглежда „една камара сигнали от ГИСДИ”, цитирам, това е записано в протокола. Според нас е противозаконно сигналите да се разглеждат на „камари”. Би трябвало да се разглежда всеки сигнал по отделно и по всеки сигнал да се взема решение. Това е една от причините, за които питате. Тя върви съвсем плътно към варианта, който ми посочихте – омаловажаваха ги.
В друг протокол, който разгледахме видяхме едно друго интересно нещо, което е в помощ на идеята за дискусия за регулацията на медиите в предизборна кампания. Установихме, че самите членове на ЦИК имат разногласия по това какво означава и как се прилага чл. 205 от ИК. Едната част от тях твърдяха, че ако е посочен източник на финансиране на изследването, не е необходимо да се посочва възложител, защото двете неща са едно и също. Други застъпиха тезата, че е необходимо, тъкмо защото източници на финансиране е нещо съвсем различно от това кой поръчва, възлага изследването.
На финала, след изборите получихме едно писмо от ЦИК за разгледани 8 или 9 наши сигнала, отново анблок разгледани. В съответните публикации ЦИК не откри огласяване на данни, въпреки че то бе очевидно. ЦИК се заигра с жанра на публикацията – според тях огласяване може да има само в новини, а това били коментари и в коментари не се огласявали данни.
Сами виждате какво широко поле за работа за промяна на регулацията на медиите има пред нас. Ако я искаме, трябва бързо да си свършим работата, защото ми се струва, че в сега избраното Народно събрание промяната на ИК ще бъде един от приоритетите.
С.В. О, да. Както става ясно служебното правителство даже полага основа за този разговор с вчерашните промени, които бяха огласени и са на път да изместят всички останали теми, вкл. и около сформирането на новото правителство, заради предложението за промяна на гласуването зад граница.
К.М. Ще се съгласите, обаче, че това е една хитра и доста добра управленска технология за социална промяна, която гледаме в момента.
С.В. Как няма да се съглася! Аз точно това се чудя: знаем ли какво се случва всъщност.
К.М. Поставят една тема, за да я разискваме. Все едно правят изследване като поставят обекта в проективна ситуация и наблюдават неговите реакции. А ние щедро реагираме и никак не пропускаме да проявим своята реакция. След това ще обобщят реакциите ни и ще знаят да ни предложат или да не ни предложат подобни промени, готови ли сме или не за тях, колко и как бихме могли да се съпротивляваме.
С.В. Да и ще могат да преценят кое нещо ще обслужи конюнктурата на деня, в който се предлага и кое не. Въпреки че специално по темата за предложенията в изборното законодателство, а и някои други инициативи на служебното правителство напоследък се прави внушение, че това са действия, които се предприемат, защото президента Румен Радев ги е обещал в предизборната си кампания. Между другото наистина е ключов отговора му по тези въпроси, които се вменяват на неговата отговорност.
Последно: кой смятате, че трябва да иницира разговора за това как да изглежда едно модерно изборно законодателство, вкл. в медийната му част в 2017. Вие казахте медиите, гражданските организации, но не е ли редно и политиците да поемат инициатива?
К.М. То работата на политиците е именно такава – те имат законодателната инициатива и ние трябва да ги подкрепяме. Много често напоследък се случва така, че експертите, гражданските организации, това цялото публично говорене, което дори и в момента правим, е в изключителна помощ на политиците. Ние до голяма степен свършваме тяхната работа
С.В. Дано да ни чуват.
К.М. Вероятно ни чуват, защото това е техен интерес. Не мога да очаквам високо ниво на социална зрялост у много от новоизбраните депутати. А социална зрялост трябва, за да правиш закони, т.е. за да си вършиш работата.
С.В. Благодаря Ви! Ние оставаме отворени към тази тема. Още повече, че и СЕМ следващата седмица ще е наясно със своите изводи.
Катя Михайлова за медийния мониторинг на ГИСДИ
Интервю на Силвия Великова с Катя Михайлова
БНР, програма „Хоризонт“, „Преди всички“, 5 април 2017.