Автор на дисертационния труд: Владимир Любомиров Левчев
Основание за представяне на становището: участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед № 555/05.10.2018 на Ректора на УНИБИТ.
Бих искала да отбележа, че прецизното дефиниране на основните методически елементи е жизненоважно за изследването. Толкова е важно, колкото поставянето на основните колони при градежа на Соломоновия Храм.
- Информация за дисертанта
Владимир Любомиров Левчев е докторант на самостоятелна подготовка в Университет по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ). Видно от представената творческа автобиография, докторантът има дълга университетска преподавателска практика – от 2007 до сега чете лекционни курсове по литература и творческо писане в Американски университет в Благоевград. Владимир Левчев е и фигура в съвременната българска литература – автор е на 14 стихосбирки, три романа, разкази, есета, превежда англо- и рускоезична литературна класика.
- Обща характеристика на представения дисертационен труд
На стр. 19 от дисертационния труд авторът коректно цитира текст от основен документален източник на масонството: „Адам, нашият пръв Родител, създаден по образа на Бог, Великия Архитект на Вселената, трябва да е имал Свободните Науки и специално Геометрията, записани в Сърцето му; защото винаги от Грехопадението насам ние откриваме тези Принципи в Сърцата на неговите Чада…“. Проявих любопитство и първото нещо, което потърсих по-нататък в текста бе как и доколко принципите на науката са въплътени в предложеното дисертационно изследване.
В методическата основа на дисертацията забелязах, че методическите елементи – тема, обект, предмет, цел, задачи, хипотези, изглеждат не съвсем добре синхронизирани (стр. 8-11). Темата е: „Документални източници и символна визуализация на масонството“. Като изследователски обект авторът дефинира „философията на масонството (…) и по-специално документалните извори за неговото възникване и развитие“. Първата част на така дефинирания обект не е убедително изследвана. Изследването е фокусирано върху документалните извори. Като предмет е посочено „отсяването на научно доказаните факти от митовете за културно историческото значение на масонството“. Очевидно от дисертационното изложение това може да бъде цел или задача на изследването, но не е предмет, доколкото с предмет обозначаваме присъщия на обекта научен проблем, върху който работим. По-нататък авторът определя две цели на изследването си – първата е близка до посоченото като предмет, втората е „да определи ролята на масонството в историческото развитие на английското и американско общество от ХVІІІ в. насам както и същността на масонската езотерична философия“. Първата цел се припокрива с предмета, а втората – с хипотезата „масонството е имало важно историческо значение в развитието на британското и северноамериканското общество… масонството е имало важна роля като мост между символно-мистичното мислене и рационалното просвещенско мислене.“ Тук бих искала да отбележа, че прецизното дефиниране на основните методически елементи е жизненоважно за изследването. Толкова е важно, колкото поставянето на основните колони при градежа на Соломоновия Храм.
След Увода, съдържанието на дисертацията е структурирано в четири глави и заключение. Авторът е изготвил „Библиография“, приложил е и богат снимков материал, адекватно онагледяващ текста. Докторантът всъщност е представил Списък с използвана и цитирана литература, а не Библиография, както сам той определя този списък.
В жанрово отношение текстът е по-близък до книга, предназначена за ненаучна аудитория, може би монография, и е отдалечен от дисертация. Това е разбираемо доколкото докторантът има изявена литературна нагласа и вече е публикувал книга за масонството по близка проблематика „Масонството – митове и факти“ (2011). Ако съм редактор на тази книга, то бих попитала защо се налагат повторения – стр. 8 и 14 – „същността и ролята на масонството….“; стр. 13 и 15 „много от документалните извори и източници…“; стр. 16 и 17 „масоните са задължени да спазват…“ и др.
Първа глава авторът въвежда в същността и спецификата на масонството, очертава разграничението между символ, метафора, алегория, мит, тълкува основните масонски символи. При теоретичното моделиране на понятието символ, което е основно според темата на дисертацията, Владимир Левчев се спира само върху трудовете на двама автори психолози – Фройд и Юнг. Липсва тук семиотичната постановка, което води до по-формален подход при тълкуването на масонската символика. В дисертацията, всъщност не е предложено тълкуване, а е направено представяне на масонската символика за непосветени.
Втора глава представя две теории за произхода на масонството и търси връзките между тях. Изложението тук има приносен потенциал, доколкото авторът предлага възможна основа за интегриране на двата противоположни теоретични възгледа.
В трета глава е формулирана необходимостта от разграничаване на реалната роля на масонството в световните обществени процеси от предаваното за нея чрез конспиративни теории. Авторът се спира върху отделни заглавия, съдържащи невярна информация за масонството. За съжаление не извежда модел и инструментариум, чрез които е възможно отсяване на истинното от фалшивото знание за масонството. Може би разработването му ще е бъдеща изследователска задача.
В последната част от дисертацията авторът каталогизира масонските библиотеки по света и представя използваната в тях класификационна система. Изложението в тази глава ми дава увереност, че докторантът е усвоил и приложил познание по научната специалност „Книгознание, библиотекознание, библиография“.
В Заключение са представени основите изводи от работата.
- Оценка на научните и научно-приложни приноси
Авторът формулира две групи приноси: научно-приложни и научно-теоретични.
Първият научно-приложен принос ми е трудно да приема. Може би авторът има предвид, че за първи път от български автор се прави „изследване на масонството и като фратернално общество и като философия“, най-малкото защото „Философия на масонството“ на Джулиано Ди Бернардо от 2004 г. е на българския пазар. Освен това изследване на философията на масонството в дисертацията не е представено.
Вторият принос е защитим. Неговата аргументация е представена в Четвърта глава на дисертацията.
Що се отнася до третия принос, не можах да откроя в изложението ясно разработени „принципи на комуникационно моделиране на обществените нагласи спрямо масонството“. Моля, Владимир Левчев в рамките на своята защита да изведе тези принципи.
Трудно ми е да приема първия научно-теоретичен принос. Според мен „цялостен анализ на масонската езотерика“ може да се направи, но при изключително задълбочено изследване на древните учения и духовни практики. В настоящата дисертация са представени основните масонски символи и библиотечни хранилища, трудове и теории за произход на масонството. В най-добрия случай това може да бъде само заявка за бъдещо цялостно изследване на масонската езотерика и философия.
Приемам втория принос.
- Оценка на публикациите по дисертацията
Дисертантът представя 3 публикации по темата на дисертационния труд. Вторите две са статии в научни списания, с което се изпълнява количественото изискване за допускане до защита и присъждане на ОНС „Доктор” по този критерий.
Първата е самостоятелна авторска книга. Възниква въпросът има ли научна санкция, научна рецензия и може ли да се приеме като научна публикация?
- Оценка на автореферата
Авторефератът е разработен в класическа структура с общ обем от 25 страници. Представя резюме на дисертационния труд и напълно точно отразява основните му съдържателни и структурни компоненти.
Докторантът е предложил също и формулировка на научните приноси на изследването. Посочен е списък с научните публикации по темата на дисертацията.
- Критични бележки, препоръки и въпроси
Основните си критични бележки отправих в параграф 2. Обща характеристика на представения дисертационен труд. Поставих и въпроси по някои от формулираните приноси.
Препоръката ми е докторантът да посвети време и мотивация да навлезе в по-вътрешните кръгове на методологията на научното изследване. Приемам този дисертационен опит като „необработен камък“, който зидарят или докторантът получава, встъпвайки в полето на науката и чрез „самоусъвършенстване с помощта на зидарските сечива ще се превърне в дялан, съвършен камък за строежа на Храма“ (стр. 25). Нашият храм се казва Наука.
- Заключение
Представеният дисертационен труд реализира два приноса. Смятам това като достатъчно основание за подкрепа на положените научно-изследователски усилия до тук. В рамките на публичната защита, докторантът ще има възможност да доразвие някои свои тези, да защити приносите си. И, ако направи това успешно, предлагам на уважаемите членове на научното жури да гласуват за присъждане на ОНС „Доктор” на Владимир Левчев.
10 ноември 2018