Лидери на мнение 2.0 в три исторически бунта

Доклад, изнесен на ХІ научна конференция по лидерство „Лидерството през ХХІ в. – перспективи и тенденции“, 3- януари 2017. Под печат.

Лидерството и лидерите е голяма тема. Лидерството – политическо, икономическо, социално, очевидно преживява своята криза днес и тъкмо това е една от причините да привлича активен изследователски интерес. До тук в конференцията бяха разгледани многобройни измерения и проекции на лидерството и съвременните лидери. Настоящият доклад ще продължи в същата насока, но фокусът ще бъде поставен не върху политическото или бизнес, корпоративното лидерство и лидери, а върху лидерството и лидерите, чиято цел е формиране и поддържане на обществено мнение. По-конкретно, въпросите, които ме интересуват са:

  • Осъществява ли се поколенческа смяна в публичните говорители, лидери на обществено мнение днес 27 години след 1989 г.?
  • Можем ли вече да говорим за второ поколение публични говорители, лидери на мнение 2.0, които да заменят поколение 1.0, формирано веднага след установяването на демокрация в България и наложено в следващите две декади време?
  • Ако да, какви са профилите на лидери на мнение 2.0, пред какви обществени предизвикателства са изправени, какви методи за формиране на обществено мнение използват?

Едва ли бих могла  да дам отговор на всички тези въпроси, най-малкото защото отговорите изискват развиване на съответни научноизследователски проекти. Но това, което мога да направя в рамките на този доклад е да поставя темата и върху съответна теоретична основа да издигна някои хипотези за бъдещи научни изследвания. (още…)

ЛИПСВАЩИЯТ ПОГЛЕД КЪМ ФАЛШИВИТЕ НОВИНИ

413px-The_fin_de_siècle_newspaper_proprietor_(cropped)Фалшивите новини най-често се интерпретират като ново явление в публичната политическа комуникация, инструмент предимно на руската пропаганда и стратегия за водене на хибридна война, заплаха за демокрацията. Докладът представя и анализира разпространените тези за фалшивите новини и предлага друга гледна точка към тях – фалшивите новини като „социален отдушник“ за аудиторията, гражданите, като инструмент на властта за проверка на общественото мнение, като източник на информация за изследователи и „хибридчици“.

През 2015 интересът ми бе привлечен от „Липсващият друг в публичната политическа комуникация“. Медийният мониторинг в предизборните кампании през 2014 и 2015 показа силен акцент върху социалните медии. Повечето кандидати адресираха избирателите чрез ядро от социални медии, които поддържаха, но въпреки възможностите за диалогичност, за обратна връзка, които новите информационни и комуникационни технологии предлагат, предизборната политическа комуникация остана едностранна. Другият – реципиентът, го нямаше.Ако го няма другия, за каква обществена комуникация може да се говори? За каква социална връзка? За какво общество? Това бе темета на доклада, който представих на първата кръгла маса по проблемите на обществената комуникация.

През 2016 се натъкнах на друга липса – „Лисващото лице на медийната свобода“. България драстично пропада в рейтингите за свобода на медиите. Същевременно медийният бизнес е един от най-добре развиващите се в настоящата икономическа и политическа стагнация на обществото ни. Възможно ли е този факт да означава, че у нас при настоящите обстоятелства на властващия обществен модел може да се развива успешно само бизнесът, който не е свободен? Или може би нещо липсва в интерпретацията на медийната свобода? Говорих за това на втората кръгла маса.

В края на 2016 думата „постистина“ бе обявена за дума на годината, дума, която най-добре описва съвременната ни реалност[1]. Същата тази реалност, в която липсва другия, в която рейтингите за свобода на медиите спадат, в която за медийната свобода се говори едностранчиво, за да се обслужи определената идеология. Едно от ежедневните изражения на постистината станаха така нар. фалшиви новини. Заявиха своето присъствие в медийното поле и дори самите „несвободни” медии станаха активни защитници на аудиториите си тъкмо от фалшивите новини. Българският еврокомисар по дигитализацията Мария Габриел обяви начало на систематична борба с разпространението на фалшивите новини[2]. Европейският парламент прие резолюция за по-строги мерки срещу фалшивите новини[3]. Заговорихме за фалшивите новини. Заговориха експертите, социолози, пиари, политолози, заговориха журналистите и политиците. Заговориха Фейсбук профилите. И въпросът е какво си казахме, как разбрахме фалшивите новини. Именно фалшивите новини и техните интерпретации са темата на настоящия доклад. Реших да събера и да изследвам българското говорене за тях, да обобщя гледните точки, да проверя има ли нещо, което липсва в интерпретацията на фалшивите новини, имат ли фалшивите новини скрито лице. (още…)

Дискусия за медийната регулация преди избори

8761

Видяхме още една медийна игра в тази кампания и мисля, че  помъдряхме. Всеки може сам да оцени как са се справили медиите. Много медии се опитаха в тази кампания да излязат от казуса „платено предизборно рекламиране“ и да влязат по-скоро в специфичния си медиен формат, т.е. да бъдат такива, от каквито обществото има нужда. Но нека не забравяме, че както избирателите сами могат да преценят как са се справили медиите, така и медиите имат абсолютната самостоятелност и независимост да изберат какви да бъдат по време на кампанията.

Дали имаме нужда от някаква регулация на медиите в предизборна кампания? Аз все още продължавам да твърдя, че в крайна сметка имаме нужда от обществена регулация. Май видяхме, че „невидимата ръка“ на пазара не може достатъчно ефективно да регулира обществените взаимоотношения. Забелязахме дефицити на този свободен медиен пазар, дефицити по отношение на уязвимите аудитории – децата и евентуално възрастните хора. След това започнахме да забелязваме и дефицити по отношение на участието на медиите в предизборната кампания, т.е. времето, в което хората активно правят своя граждански избор. 

Имаме вече достатъчно факти, за да помислим много добре за ефективна и модерна регулация на медиите, съответна на 2017 г.  И трябва да побързаме, защото ми се струва, че в сега избраното Народно събрание  промяната на ИК ще бъде един от приоритетите.

Интервю на Силвия Великова с Катя Михайлова. БНР, програма „Хоризонт“, „Преди всички“, 5 април 2017 (звуков файл). (още…)