Лидери на мнение 2.0 в три исторически бунта

Доклад, изнесен на ХІ научна конференция по лидерство „Лидерството през ХХІ в. – перспективи и тенденции“, 3- януари 2017. Под печат.

Лидерството и лидерите е голяма тема. Лидерството – политическо, икономическо, социално, очевидно преживява своята криза днес и тъкмо това е една от причините да привлича активен изследователски интерес. До тук в конференцията бяха разгледани многобройни измерения и проекции на лидерството и съвременните лидери. Настоящият доклад ще продължи в същата насока, но фокусът ще бъде поставен не върху политическото или бизнес, корпоративното лидерство и лидери, а върху лидерството и лидерите, чиято цел е формиране и поддържане на обществено мнение. По-конкретно, въпросите, които ме интересуват са:

  • Осъществява ли се поколенческа смяна в публичните говорители, лидери на обществено мнение днес 27 години след 1989 г.?
  • Можем ли вече да говорим за второ поколение публични говорители, лидери на мнение 2.0, които да заменят поколение 1.0, формирано веднага след установяването на демокрация в България и наложено в следващите две декади време?
  • Ако да, какви са профилите на лидери на мнение 2.0, пред какви обществени предизвикателства са изправени, какви методи за формиране на обществено мнение използват?

Едва ли бих могла  да дам отговор на всички тези въпроси, най-малкото защото отговорите изискват развиване на съответни научноизследователски проекти. Но това, което мога да направя в рамките на този доклад е да поставя темата и върху съответна теоретична основа да издигна някои хипотези за бъдещи научни изследвания. (още…)

ПРИНОСИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ИКОНОМИЯ НА МЕДИИТЕ КЪМ РАЗВИТИЕТО НА ПОЛИТИКОНОМИЧЕСКАТА НАУКА

Slide1Настоящият доклад е своеобразно продължение на доклада, изнесен на Първа национална конферения по политическа икономия „Политическа икономия и икономическа наука”, организирана от катедра „Политическа икономия”, УНСС и проведена тук в Голяма конферентна зала на университета преди две години (Михайлова, К. 2015). Тогава се опитах да очертая възможна теоретико-методологическа координата на политическата икономия на медиите, да посоча варианти за приложение на политикономическото знание за медиите в обяснението и решаването на практически проблеми в съвременната медийна среда. В заключение представих основни теми от програма за лекционен курс по политическа икономия на медиите.

Втора национална конференция по политическа икономия „История и философия на политическата икономия” (24.11.2017, Св. Екатерина) ме предизвика да разширя и задълбоча размишленията във вече очертаното поле на политикономията на медиите. През изтеклите две години в нашата страна не ми е известно да се е появило системно политикономическо научно изследване на медиите, въпреки че лекционен курс по „Политикономия на медиите” се чете в университета, а извън университета медийното поле се разтърства от проблеми, очакващи своето политикономическо обяснение и вариант за решение.  Редиците от изследвания в областта на икономика на медиите или икономика и медии, медии и политика се удължават, но вероятно все още не сме узрели, за да достигнем до политикономическия синтез в комуникационните и медийни изследвания. Възможни са и други причини за това закъснение и дори изоставане спрямо развитието на западноевропейското, американско и дори руско осмисляне на проблематиката. Например – изкуствено прекъсната мисловна линия по иделогически и парадигмални съображения, която трудно и с усилия се възстановява. Или още страх от попадане в спирала на мълчанието (Ноел-Нойман, Е. 2004) при занимания с политикономически изследвания на медиите и не само, защото е известно, че водещата парадигма днес у нас все още изключва подобни подходи.

Настоящият доклад, за съжаление, също няма да представи резултати от политикономическо изследване на медиите. Но ще се опита да направи още една стъпка към сърцевината на отрасловата дисциплината, като очертае някои от нейните приноси към рзвитието на политикономическата наука. За целта е направен реферативен преглед на някои от основните класически и съвременни политикономически трудове в областта на медиите и обществените комуникации. (още…)

ЛИПСВАЩИЯТ ПОГЛЕД КЪМ ФАЛШИВИТЕ НОВИНИ

413px-The_fin_de_siècle_newspaper_proprietor_(cropped)Фалшивите новини най-често се интерпретират като ново явление в публичната политическа комуникация, инструмент предимно на руската пропаганда и стратегия за водене на хибридна война, заплаха за демокрацията. Докладът представя и анализира разпространените тези за фалшивите новини и предлага друга гледна точка към тях – фалшивите новини като „социален отдушник“ за аудиторията, гражданите, като инструмент на властта за проверка на общественото мнение, като източник на информация за изследователи и „хибридчици“.

През 2015 интересът ми бе привлечен от „Липсващият друг в публичната политическа комуникация“. Медийният мониторинг в предизборните кампании през 2014 и 2015 показа силен акцент върху социалните медии. Повечето кандидати адресираха избирателите чрез ядро от социални медии, които поддържаха, но въпреки възможностите за диалогичност, за обратна връзка, които новите информационни и комуникационни технологии предлагат, предизборната политическа комуникация остана едностранна. Другият – реципиентът, го нямаше.Ако го няма другия, за каква обществена комуникация може да се говори? За каква социална връзка? За какво общество? Това бе темета на доклада, който представих на първата кръгла маса по проблемите на обществената комуникация.

През 2016 се натъкнах на друга липса – „Лисващото лице на медийната свобода“. България драстично пропада в рейтингите за свобода на медиите. Същевременно медийният бизнес е един от най-добре развиващите се в настоящата икономическа и политическа стагнация на обществото ни. Възможно ли е този факт да означава, че у нас при настоящите обстоятелства на властващия обществен модел може да се развива успешно само бизнесът, който не е свободен? Или може би нещо липсва в интерпретацията на медийната свобода? Говорих за това на втората кръгла маса.

В края на 2016 думата „постистина“ бе обявена за дума на годината, дума, която най-добре описва съвременната ни реалност[1]. Същата тази реалност, в която липсва другия, в която рейтингите за свобода на медиите спадат, в която за медийната свобода се говори едностранчиво, за да се обслужи определената идеология. Едно от ежедневните изражения на постистината станаха така нар. фалшиви новини. Заявиха своето присъствие в медийното поле и дори самите „несвободни” медии станаха активни защитници на аудиториите си тъкмо от фалшивите новини. Българският еврокомисар по дигитализацията Мария Габриел обяви начало на систематична борба с разпространението на фалшивите новини[2]. Европейският парламент прие резолюция за по-строги мерки срещу фалшивите новини[3]. Заговорихме за фалшивите новини. Заговориха експертите, социолози, пиари, политолози, заговориха журналистите и политиците. Заговориха Фейсбук профилите. И въпросът е какво си казахме, как разбрахме фалшивите новини. Именно фалшивите новини и техните интерпретации са темата на настоящия доклад. Реших да събера и да изследвам българското говорене за тях, да обобщя гледните точки, да проверя има ли нещо, което липсва в интерпретацията на фалшивите новини, имат ли фалшивите новини скрито лице. (още…)

Дискусия за медийната регулация преди избори

8761

Видяхме още една медийна игра в тази кампания и мисля, че  помъдряхме. Всеки може сам да оцени как са се справили медиите. Много медии се опитаха в тази кампания да излязат от казуса „платено предизборно рекламиране“ и да влязат по-скоро в специфичния си медиен формат, т.е. да бъдат такива, от каквито обществото има нужда. Но нека не забравяме, че както избирателите сами могат да преценят как са се справили медиите, така и медиите имат абсолютната самостоятелност и независимост да изберат какви да бъдат по време на кампанията.

Дали имаме нужда от някаква регулация на медиите в предизборна кампания? Аз все още продължавам да твърдя, че в крайна сметка имаме нужда от обществена регулация. Май видяхме, че „невидимата ръка“ на пазара не може достатъчно ефективно да регулира обществените взаимоотношения. Забелязахме дефицити на този свободен медиен пазар, дефицити по отношение на уязвимите аудитории – децата и евентуално възрастните хора. След това започнахме да забелязваме и дефицити по отношение на участието на медиите в предизборната кампания, т.е. времето, в което хората активно правят своя граждански избор. 

Имаме вече достатъчно факти, за да помислим много добре за ефективна и модерна регулация на медиите, съответна на 2017 г.  И трябва да побързаме, защото ми се струва, че в сега избраното Народно събрание  промяната на ИК ще бъде един от приоритетите.

Интервю на Силвия Великова с Катя Михайлова. БНР, програма „Хоризонт“, „Преди всички“, 5 април 2017 (звуков файл). (още…)

Какво се случи на изборите? (26 март 2016)

17757259_10212371076382807_5801289521390890471_n

Димитър Абрашев: След всеки вот се питам защо някои не излезе и не каза: „Ние загубихме”, с изключение на реформаторите, които подават оставка?

Катя Михайлова: Тревожа се от това, че тези избори промениха няколко български поговорки. Например „Двама се карат, трети печели”, както сме свикнали. Но в този случай двама се карат, а третият май не спечели. За нещастие третият е народа. Така че, ако има някой, които да е загубил, аз мисля, че сме загубили ние избирателите.

Д.А. Първите коментари от изминалата нощ са, че ГЕРБ с „Обединени патриоти” и подкрепата на „Воля” ще успее да състави правителство. Друг е въпроса за стабилността на този кабинет.

К.М. Ще видим. Хората се шегуват: „Пак същото с малко воля”. Каквото можахме ние да направим го направихме вчера до 20 ч. От тук нататък да видим какво следва. Много се надявам да следват малко по-оптимистични, малко по-хубави неща.

Д.А. Които да изглеждат с перспектива за 4-годишна сигурност, може би?

К.М. 4 години? Ми се струват страшно дълъг период в днешното размирно време. Погледнете какво става днес със света. Погледнете каква е несигурност в целия свят, а ние искаме 4-годишна сигурност за България. И я искаме тази сигурност при положение, че двете ни водещи партии, имам усещането, че изобщо не отразяват по същество случващото се в света. Така че за 4-годишна сигурност не знам как бихме могли да говорим. (още…)

Четвъртата и петата власт в предизборна кампания: законосъобразност и професионални стандарти

Презентация на юбилейна научна конференция на катедра „Икономическа социология“, 19 ноември 2015, УНСС

Докладът обобщава резултати от мониторинг на медиите като Четвърта власт и социологическите агенции и рейтингите като Пета власт в предизборните кампании през 2014 и 2015 г. Мониторингът обхаща над 140 доставчика на медийни услуги с национална и регионална аудитория. Проведен е в рамките на предизборните кампании за Европейски избори и Парламентарни избори през 2014 и Местни избори през 2015. Целта е да се изследва доколко и как Четвъртата и Петата власт съобразяват дейността си в предизборна кампания с изискванията на изборното законодателство и професионалните стандарти. (още…)

Кои са ЛИДЕРИТЕ на ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ днес?Who are opinion leaders today?

Кои са ЛИДЕРИТЕ на ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ днес? Прочетете в интервюто на Стоян Нешев с Иво Никодимов. Можете ли да добавите други имена? http://novata-jurnalistika.blogspot.com/2013/10/blog-post_24.html

Стоян Нешев: От моето лично проучване сред десетина души се персонифицираха следните лидери на мнение: ЗАХАРИ СТОЯНОВ (революционер), ЯРОСЛАВ ХАШЕК (писател), СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ (журналист), ИВО СИРОМАХОВ (писател), МЕГЛЕНА КУНЕВА (политик), АННА ЗАРКОВА (журналист), БАЩА МИ. Явно потребността лидер на мнение сред моите анкетирани да бъде политик е НИЩОЖНА, щом само едно име такова ми посочиха…

Лидия БогдановаДоган?! Той също дълго влияеше и все още оказва влияние върху огромен процент от електората на ДПС. За М.Кунева не бих се съгласила, защото се оказа, че е „скромен“ лидер на мнение – не й достигнаха гласове, но Иво Сиромахов е интересен. Ако погледнем по-мащабно това би трябвало да е и Слави Трифонов. Това е интересно! Има предимно журналисти и политици. Значи лидерите на мнение се характеризират с популярност сред обществото.

Теодора Пискова: След моето проучване имената са Кристалина Георгиева, Ангела Меркел, Барак Обама, Нелсън Мандела, Марк Зукърбърг, а имаше и отговор: „Сам съм си лидер на мнение„.

Мария- Магдалена Александрова Петрова: Според десетте човека, които аз запитах, лидери на мнение в България са : Слави Трифонов, Волен Сидеров, Бойко Борисов, Кеворк Кеворкян и Кристина Патрашкова. Имаме доста сходни отговори.

Анна Тодорова: Според моето проучване лидерите на мнение в България са: Бойко Борисов, Иво Сиромахов, Слави Трифонов, Николай Бареков, Волен Сидеров.

Деяна Борисова: Именно Слави Трифонов се открои като личността с 4 гласа в моето проучване. Останалите са Бойко Борисов, Ю. Вучков, Илияна Йотова, Янаки Стоилов, Иван Костов и Георги Ифандиев.

Лидия Богданова: А хората, които сте анкетирали имат ли общи характеристики?

Анна ТодороваДа, моите са на относително еднаква възраст, студенти, образовани, мъже и жени.

Теодора Пискова: Интересно е наистина, моите анкетирани се насочиха основно към световните лидери.

Деяна Борисова: Моите са на възраст между 20 и 60 г., но интересното е, че както за тези на 20, така и за 60- годишните, Слави е лидер на мнение. Според мен това показва, че може да бъде разглеждан като такъв, тъй като е повлиял на различни възрастови групи.

 Катя Михайлова: Баща ми е лидер на моето мнение. Това как ви звучи? И от баща ми стигаме до Барак Обама?

Лидия Богданова: От бащата до Обама има огромна разлика, но това означава, че има един вид лично мой лидери на мнение и обществени лидери на мнение. Той – баща ми –  може да е лидер на мнение и до определено време, докато например младият човек не възприеме различна гледна точка. Моят баща не ми е лидер на мнение, въпреки че изпълнявам неговите нареждания – властта му е авторитарна.

Велина Гешанова: Моите проучвания показаха, че за повечето мой връстници, лидери на мнения са хора, които познават лично и от които черпят информация всеки ден. Например: баща ми, майка ми или някой колега.

Стоян Нешев: Ако БАЩА МИ е лидер на мнение, то веднага го описвам с характеристиките за ДИСЦИПЛИНА, ХРАБРОСТ, ИНИЦИАТИВА, ПОЖЕРТВОВАТЕЛНОСТ и ИЗДЪРЖЛИВОСТ. Т.е. всеки баща е ИНСТИТУЦИЯ, затова мисля, че лидерите на мнение от семейното дърво са легитимно-наследствени.

Владислава Николова: Според мен родителите не се включват в графата лидери на мнение, тъй като това е нещо много по-различно от един истински Лидер на мнение, който трябва да се ползва с доверие от широк кръг от хора. Според моята анкета като Лидери на мнение се открояват следните личности: Саша Безуханова (обявява през юли създаването на интернет платформата „България може“ (Move BG), Сотир Цацаров, Меглена Кунева, Любослав Пенев, Бойко Борисов, Сергей Станишев, Мира Радева, Волен Сидеров, Валентин Златев.

Катя Михайлова: Владислава, лидерът на мнение не е ли човек, чието мнение формира мнението на неговата референтна група? Защо бащата или майката да не може да бъде лидер на мнение? Нима семейството не е група? Или е група без значение?

Велина ГешановаАз мисля като Стоян, родителите сформират характера на децата си, за тях те са лидери на мнение.

Звезделина Георгиева: Това е относително. Бащата може освен върху своето семейство да оказва влияние и върху всички свои познати, роднини, приятели и т.н., които съвсем съзнателно са го приели като свой лидер на мнение.

Стоян Нешев: Има и друга гледна точка: ако БАЩАТА е лидер на мнение на СИНА си. Кога пораства синът тогава? За не се получи ефектът от тази реклама: „Жорко, спиш ли, маме!“ http://www.youtube.com/watch?v=292bkMiIrQY

Лидия БогдановаКогато в обкръжението му се намеси друг лидер на мнение и тази реклама не показва, че майката е лидер на мнение, тя е просто лидер, защото притежава къщата. Подобна е и рекламата на vivacom, но и там човекът не е съгласен с лидерството на майката, а нали идеята е, че лидерите на мнение са следвани от хората не по силата на закон, власт или друго , а заради личните убеждения на последователите.

Катя Михайлова: Да не би да намеквате, че „лидер“ и „собственост“ имат връзка?

Лидия Богданова: Аз не мисля така, но в конкретния случай майката е просто лидер, но не и лидер на мнение.

Мария Стаменова: Аз не мисля, че това да си родител автоматично те прави лидер на мнение на собственото ти дете, и може би семействата с лоши отношения са пример за това. До някаква възраст всички слушаме мама и татко, но с времето и порастването влиянието им отслабва и е възможно човек да открие друг лидер на мнение, който да му въздейства по по-силен/различен начин.

Деяна Борисова: Ако приемем, че Слави Трифонов е лидер на мнение може да открием такава връзка. Тъй като той има свое предаване, чрез което да изрази мнение и така да въздейства на хората.

Мария-Магдалена Александрова ПетроваСъгласна съм с Лидия и не е ли по-интересно да търсим лидерите на общественото мнение.

Лидия Богданова: Това е по-скоро заради възможността му да е популярен, а не заради собствеността над предаване.

Катя Михайлова: Хайде помислете още малко дали има връзка между „лидер“, „лидер на мнение“ и „собственост“. Със сигурност ще ви приготвя нещо за четене.

Лидия Богданова: Под „собственост“ трябва да разбираме материална такава. Ако да, то има определена връзка, но тя не би трябвало да е решаваща. Но нали ние характеризирахме, че лидерът на мнение има определен статус спрямо своята група, то това може да означава, че в тази група той има по-голяма собственост от останалите.

Катя Михайлова: Собствеността далеч не е само материална. Има и нематериална, напр. интелектуална собственост.

Лидия Богданова: Значи има огромна връзка, защото лидерите на мнение трябва да притежават по-голяма интелектуална собственост от останалите в групата.

Катя Михайлова: И на мен ми се струва, че връзка има.

Звезделина Георгиева: Аз имам въпрос- кога един лидер на мнение разбира, че е станал такъв, че е натоварен с подобна отговорност? Може би когато види, че има група от симпатизанти и последователи или сам се определя за такъв?

Владислава Николова: И аз мисля, че от тази реклама не можем да съдим дали майката е лидер на мнение на Жорко, а просто има различно влияние върху него.

Стоян Нешев: Лидерството на мнение от родителското тяло е приемливо дотам, докъдето детето е проявило своите критерии за личностно израстване. А след това процесът, ако продължи, описва детето като ЕМОЦИОНАЛНО НЕЗРЯЛО.

Владислава Николова: Звезди, лидер е, когато успява да формира мнението на определена група, да въздейства върху нея чрез своите послания. Той трябва да има последователи на всяка цена, няма как сам да се провъзгласи.

Деяна Борисова: Значи можем да приемем, че на един ранен етап детето има за лидери семейните фигури и на база техния пример се изгражда като човек, а от там вече само избира своите лидери, т.е. мама и/ или татко са ни лидери, но за кратко. По- късно те могат да се превърнат в пример за подръжание.

Звезделина Георгиева: Влади, със сигурност е така. Може би аз не се изразих правилно. Имам предвид, че може би той събира мнения и възгледи и ги обобщава с цел да изпъкне и да се превърне в изкуствен лидер на мнение. Това, разбира се, не означава, че е съгласен с мнението на групата, но може в последствие да го приеме за свое.

Мария-Магдалена Александрова Петрова:  Аз получих и малко несериозен отговор, че Николета Лозанова е лидер на мнение на някаква си нейна група хора, които я харесват. Но не го включих.

Катя Михайлова: Няма „несериозни“ отговори, Мария-Магдалена. Важна ни е всяка информация.

Анна Тодорова: Това е доста интересно, Николета Лозанова-лидер на мнение или лидер за подражание?

Деяна Борисова: По-скоро лош пример за подрастващите, но можем да я наречем и техен лидер… на тази нейна група от хора

Лидия Богданова: Това означава ли, че трябва да характеризираме лидерите на мнение и по това са световни или по-локални говорим?

Катя Михайлова: Имаме вече доста информация. Има ли някой желание да я обобщи? Още в момента – необходим е списък с имената и кое име колко пъти се повтаря.

Анна Тодорова: Пратете ми проучванията,за да направя списък кое име колко пъти се повтаря.

Катя Михайлова Анна, няма нужда да ги пращат – направи обобщение на информацията, споделена тук. Но бързо.

Лидия БогдановаАз набързо обобщих. Как да представя обобщените лидери? На първо място е С. Трифонов, следван от Б.Борисов. Волен Сидеров, Иво Сиромахов, М. Кунева. Те имат повече от 1 глас.

Анна Тодорова: Повечето хора са посочили като лидер на мнение: Бойко Борисов, Слави Трифонов,  Волен Сидеров и Иво Сиромахов – с една дума, личности, които се появяват всеки ден по телевизията и са активни и провокативни в социалните мрежи. Нещо повече-имаше и по-интересни сочени личности като лидери на мнение и това са Николета Лозанова, Юлиян Вучков,  Барак Обама. Научихме от днес още и че лидер на мнение може да бъдат и хора от заобикалящия ни кръг като майка, баща или най-добър приятел.

Елена Донкова: Според мен трябва да се разграничават лидерите, които имат стремеж към власт, т.е. тези, които допринасят единствено за собствените си облаги, и лидерите, които са социално ангажирани и се стремят да развиват групата от хора, за които са лидери, т.е. някой като Махатма Ганди.

Гергана Ботева: В моята социална група (която изследвах), хора над 70г. от село, се откроиха имената Стефан Чолаков, Димитър Цонев, Петър Волгин, Бареков, Станишев, както и трети лица от обкръжението на първите. Имаше и отговор „нямам“.

Йоана РусеваИскам само да добавя, че сред моето проучване се обособиха три групи. В едната, като примери за лидер на мнение се посочиха – Путин, Меркел и най-интересното от всички – Барозу, който заема по-нисък пост в ЕС, за сметка на Катрин Аштън. Останалите две групи се насочиха към това, че всеки човек, преди всичко, си е сам лидер на мнение или, че всяка една сфера си има своят лидер на мнение. Сред коментарите, че всеки лидер на политическа партия би трябвало и да е лидер на мнение, при мен също се появи името Доган, както при Лидия. Интересен ми беше фактът, че никой не посочи Бойко Борисов. Като обобщение мога да кажа, че сред моите запитани, които също варираха в различни възрастови групи, имаше всеобщо мнение, че в България и във времето, в което живеем, няма чуваемост и лидери на мнение трудно могат да се откроят.

Още мнения:

Иво Илиев. Лидерите на мнение в социалните медии (четиво от блогосферата)

Московичи, С. Машина за богове. 2008

Петев, Т. Комуникационната спирала. 2009

Katz, E., P. Lazarsfeld. Personal Influence: The Part Played by People in the Flow of Mass Communications . 2006.

Nisbet. E. The Engagement Model of Opinion Leadership: Testing Validity Within a European Context. International Journal of Public Oppinion Research, 2004 – Достъпно в Библиотека УНСС

Weimann, G. (at all). Looking for oppinion leaaders. International Journal of Public Oppinion Research, 2007 – Достъпно в Библиотека УНСС

 

*** Следва продължение… Прочетете: …………..

Любимата ми ЛЯТНА МЕТАФОРАMy favourite summer metaphor

Историята на човешката цивилизация в ТРИ ЯБЪЛКИ

Ева и споделената с Адам ябълка. Нютон и ябълката на изследователската тревога, на научното търсене. Стив Джобс и хапка от ябълката на технологиите. Всичко това в Бургас на фестивала на пясъчните скулптори това лято.

 

Бъдете и като Ева, и като Нютон и като Джобс и не забравяйте, че лятото свършва.

Ваша,

Катя Михайлова 

ЕВА както винаги е ПЪРВАEVA as ever is first

      СОЦИОЛОГИЯ на МЕДИИТЕ и обществените комуникации – АПРОБАЦИЯ на докторантско ниво

.          НАЙ-ПОСЛЕ в учебния план на докторанти в направление „Обществени комуникации и информационни науки“ в УНСС, се появи учебната дисциплина СОЦИОЛОГИЯ НА МЕДИИТЕ И ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОМУНИКАЦИИ (СМОК).  Избираема е, въпреки че е фундаментална, за изследванията с предмет медии и обществени комуникации. Та нали тази дисциплина е покрив на класическите и нови теории и методологии за осмисляне на връзката медии – общество. Социолози са основните автори-теоретици. Социолог е Лазарсфелд, такъв и Мъртън, и Джоузеф Клапър, и Елиу Кац, който попита: защо съвременните изследователи на медиите се отказаха от системния социологически подход, и Елизабет Ноел-Нойман е социолог, и Мелвин де Фльор, и Денис Макуеил, и канадеца от „глобалното село“ със спорните трудове Маршъл Маклуън, и испанеца, който не спира да обикаля и изследва мрежовото общество Мануел Кастелс  и Христо Бонев, и Тодор Петев, и Снежана Попова, и, и, и… Социологически са основните подходи. Социологическо е мисленето и въображението в сериозните, истинските изследвания на медиите и тяхната обществена среда.

.       За мен беше и предизвикателство, но и удоволствие да направя учебна програма по Социология на медиите и обществените комуникации за докторанти. Подходих с необходимата социологическа сериозност, на нивото до което съм достигнала в овладяването на дисциплината. Беше ми интересно дали докторантите, разработващи дисертации в направление „Обществени комуникации и информационни науки“ ще разпознаят евристичния потенциал на дисциплината, дали ще дръзнат да я изберат.  Само един от общо четирима докторанти през тази учебна година я избра. Казва се ЕВА ЦВЕТКОВА. Ева както винаги е първа. Тя получи конспект и задание да реши кои социологически теории ще приложи в дисертационното си изследване, да се опита да изработи методиката на изследването си на база социологическите методи за изследване. И стана, получи се очаквания резултат.

.        Благодаря на Ева затова, че заедно успяхме да апробираме изпитния инструмент по Социология на медиите и обществените комуникации на докторнтско ниво. От този социологически експеримент тя като докторант излезе с концепция и структура на първата, теоретичната глава на дисертацията си, но и с идея за методическата основа на бъдещото си първо изследване. Интуитивно усетих прераждане на изследователската й мотивация в края на изпита.  Какво по-добро от това може да даде докторантски минимум в края на първата докторантска година!

.        За мен остана преподавателското удовлетворение, което само преподаването на истинска наука може да донесе. Пожелавам на всичките си колеги да виждат как семената, които посяват покълват, методите, които използват дават очаквания резултат, инструментите работят.

.        И нека да утвърждаваме истинската наука – науката на принципите, критичната наука, в своите изследвания. И нека да преподаваме истинска наука, за да върнем утрешните млади към вчерашните вечни принципи.

        Бъдете здрави,

       Катя Михайлова

 

ОБРАЗованието по МЕДИИMedia Education in Bulgaria

.      Толкова ли е важно ОБРАЗованието по медии и журналистика за ефективното, в общ, системен, социологически смисъл, функциониране на медийната ни система днес? Не е ли тъкмо „…..ованието по медии и журналистика“ първоосновата на политическите и икономически зависимости; неразбирането и поради това – липсата на плурализъм в медиите; насилието над журналистите и всички останали други по-малки балони?

 

.        Благодаря на Фондация „Медийна демокрация“, че направиха за нас тази карта – обобщение на проблемите в медийната ни система, според докладите на чужди наблюдаващи организации. Ние трябва да видим какъв образ имат другите за нас, за да разберем самите себе си, но също и за да разберем тях и отношението им към нас.

.       Помислете, толкова ли е маловажно ОБРАЗованието по МЕДИИ и журналистика?

       Ваша,

      Катя Михайлова