Автор на дисертационния труд: Надежда Стоянова Стоянова

Тема на дисертационния труд: „Манипулация и авторитет (Манипулативното влияние на авторитета в процеса на комуникация)“

Основание за представяне на становището: участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед № 38-652/07.11.2018 на Ректора на СУ „Св. Климент Охридски“

Какво означава „емпирично социално изследване“? Не става ли дума за емпирично социологическо изследване?Можем ли да разчитаме на социално изследване с извадка от 151 лица, в което първичната информация се регистрира чрез онлайн анкета? 

1. Информация за дисертанта

Надежда Стоянова Стоянова е редовен докторант във Факултет по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“. Разработва дисертационния си проект под научното ръководство на проф. д-р Венцислав Бондиков. Нямам лични впечатления от дисертанта. Запознанството ми с него започва през представените за защита дисертация и автореферат.

2. Обща характеристика на представения дисертационен труд

Първият принос на представения дисертационен труд, който авторът извежда на стр. 285 от дисертацията и стр. 31 от автореферата е „систематизиране, разширяване и допълване на съществуващото знание за понятието авторитет“. Формулировката на приноса отразява както качествата на дисертацията и постигнатото научно ниво от докторанта, така и стъпките, които авторът е пропуснал да направи дотук или му предстои да пристъпи, ако продължи с научно-изследователска работа.

Дисертацията, вярна на своята тема, представлява подготовка, предпоставка за научна дефиниция на основното понятие авторитет. В това се състои и първия принос на работата, както и авторът сам го определя. В общ обем от 308 страници (без приложението), разпределени в логична и балансирана структура, Надежда Стоянова представя в историческа последователност, анализира и синтезира огромно множество от определения и дефиниции за авторитет – задача, с която български научен труд преди настоящия не ми е известно да се е захващал. Впечатляващ е времевият хоризонт на изследването – от древеноизточното познание до днес. Дисциплинарният обхват, в които се търси познание също не е малък – авторът работи в широкото поле на обществените науки. Списъкът на използваната литература далеч надхвърля семплото очакване от 100-150 източника. (още…)

Автор на дисертационния труд: Владимир Любомиров Левчев

Основание за представяне на становището: участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед № 555/05.10.2018 на Ректора на УНИБИТ.

Бих искала да отбележа, че прецизното дефиниране на основните методически елементи е жизненоважно за изследването. Толкова е важно, колкото поставянето на основните колони при градежа на Соломоновия Храм.

1. Информация за дисертанта

Владимир Любомиров Левчев е докторант на самостоятелна подготовка в Университет по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ). Видно от представената творческа автобиография, докторантът има дълга университетска преподавателска практика – от 2007 до сега чете лекционни курсове по литература и творческо писане в Американски университет в Благоевград.  Владимир Левчев е и фигура в съвременната българска литература – автор е на 14 стихосбирки, три романа, разкази, есета, превежда англо- и рускоезична литературна класика.

2. Обща характеристика на представения дисертационен труд

На стр. 19 от дисертационния труд авторът коректно цитира текст от основен документален източник на масонството: „Адам, нашият пръв Родител, създаден по образа на Бог, Великия Архитект на Вселената, трябва да е имал Свободните Науки и специално Геометрията, записани в Сърцето му; защото винаги от Грехопадението насам ние откриваме тези Принципи в Сърцата на неговите Чада…“. Проявих любопитство и първото нещо, което потърсих по-нататък в текста бе как и доколко принципите на науката са въплътени в предложеното дисертационно изследване. (още…)

ОТЗИВ

за дисертационен труд на тема“Българският виртуален пазар на труда и трансформациите на властта“, представен за вътрешна защита от Мариета Христова пред КС на катедра „Икономическа социология“ на 19 ноември 2014

Професионално удоволствие е четенето на подобна дисертация днес. Трудът се чувства еднакво свободен и на трите нива на социологическата наука. Дори повече – прави плавни и методически обосновани преходи между тях.

На нивото на емпириката  дисертацията показва систематизация на богат и разнороден масив от емпирична информация, изведена чрез комбинация от количествени и качествени методики. Трудът очевидно си е осигурил необходимия комфорт и на абстрактно теоретичното ниво. Потърсил е мост между различни парадигми в социологията, извел е като основа теорията за полето и е аргументирал това свое решение.Що се отнася до методиката и методологията на научното изследване, и тук представеният „проект за дисертационен труд“ е намерил себе си. Взетите методически решения са адекватни на обекта и предмета на изследване. Инфраструктурата на дисертационното изследване е внимателно и обосновано разработена.

Приветствам избора на тема, обект и предмет на изследване, заради тяхната безспорна актуалност и висока степен на неразработеност все още. И ако актуалността на проблема дава обосновка на изследователя да се захване с него, то неразработеността на полето „виртуален пазар на труда“ определено е силно мотивиращ фактор. Дисертацията прави голяма стъпка към разработване на това поле не просто описвайки го, отграничавайки го от други сродни, но също, предлагайки методи и инструментариум за неговото изследване.

Има, обаче, една централна линия, по която читателят има възможност да остане в леко заблуждение. Това е линията заглавие – цел.  Заглавието остава впечатление, че изследването ще търси взаимни връзки и влияния между две полета: полето на виртуалния пазар на труда и полето на властта – не е уточнено каква власт, т.е. разбираме властта по принцип в държавата, в обществото. Прокрадва се дори и идея, че може би съществуването на виртуален пазар на труда е причина за трансформациите на властта.  Същевременно формулираната цел ни отвежда в друга посока:  да се откроят властовите отношения в полето „виртуален пазар на труда“ и тяхната промяна. Дисертационното изследване е съответно на така формулираната цел и сякаш леко бяга от заглавието.

В заключение поздравявам автора Мариета Христова и научния ръководител проф. д.с.н. Теменуга Ракаджийска за защитата на високи научноизследователски критерии чрез представения дисертационен труд.

19 ноември 2014

Гл. ас. д-р Катя Михайлова