Постигане на интелектуална автономност

Presentation2

ПАМЕТТА, културата, интернет

Необходимо ли е да запаметяваме всичко?

Умберто Еко: Разбира се, че не. Паметта – индивидуалната или колективната, каквато е културата, има двойна функция. Едната наистина е да запази определени данни, но другата е да потопи в забрава информацията, която само би обременила ненужно мозъците ни. Култура, която не съумява да филтрира наследството от минали векове, е култура, която може да се сравни с героя Фунес от „Фунес Паметливият“ на Хорхе Луис Борхес[1], който е надарен с такава памет, че помни всичко. А това е в пълно противоречие с културата. Културата е гробище от книги и други предмети, които са изчезнали завинаги. Днес има не малко трудове, посветени на един феномен. Той се изразява в способността на човека, от една страна, тихомълком да се откаже от някои останки от миналото – с други думи, да филтрира информацията, а от друга – да постави определени елементи от нея в нещо като хладилник, за да служат на човечеството в бъдеще. Тези „зимници“ са архивите и библиотеките, където трупаме паметта, и то така, че да не пренаситим културното пространство с цялата ненужна бъркотия, без обаче да се отказваме напълно от нея. Можем, ако ни се прище, да се върнем там някой ден. Възможно е някой историк да намери там имената на всички участници в битката при Ватерло, но те няма да се изучават в училище, нито в университета, защото такъв тип подробности могат да се окажат опасни. Ще дам и друг пример. Знаем всичко за Калпурния, последната съпруга на Цезар, чак до мартенските иди – деня на убийството му, когато тя го моли да не ходи в Сената, защото е сънувала лош сън. Не знаем нищо за нея след смъртта на Цезар. Тя изчезва от паметта ни. А причината? Не е, както би могло да се предположи, заради обстоятелството, че е жена. Клара Шуман[2] също е била жена, но за нея знаем всичко, което е правила и след смъртта на Роберт Шуман. Културата е селекция. (още…)

Първите (само)учебници по „Социология на комуникациите“

15940904_10211546821256944_241157415527509277_nПървите учебници или (само)учебници, както Павлина Цанева нарича своята работа вече са готови. Не било, значи, толкова трудно и непосилно да се свърши и тази задача. Разбирам, че дори е било приятно. Събудило е дълбоко заспалото умение за творческо претворяване на реалността. Амбицирало Ви е. Научило Ви е да обичате своята работа. И ето вижте, Симона Ангелова, например, е построила къща „Социология на комуникациите“ – една чудесна панорамна книга или 3D, както сега се нарича. Ако Ви покани на гости, и се престрашите да погледнете през прозорците на къщата, лесно ще можете да се ориентирате сред полето на нашата научна дисциплина.

Ето какво споделят колегите за началото на учебникописането:

Петър Младенов

„Първото ни семинарно занятие, дойде като гръм от ясно небе. „Възлагам Ви задача до края на семестъра да напишете учебник по дисциплината, която преподавам“. Всички в залата бяха в шок. Коментарите валяха, като лайв събитие в социална мрежа на популярна личност. След като емоциите намаляха, една част го приеха като ново изпитание пред живота им, но трудно преодолимо и ще заобиколят, защото така е по-лесно. Други нямаха представа и за това се отдадоха на учебния процес, които ще ги насочи „аджеба“, как се пише учебник ? Аз бях ентусиазиран в началото, но си нямах концепция за него.“ (още…)

От Мари Елмокян

14900442_331587377198459_5001385921373814312_nУченето не е само в университета. Университетът сам по себе си е отправна точка на ученето. Има студенти, които бързо и добре разбират това. Те са търсещите студенти. Търсят си познанието. Къде ли? Къде ли не.

Ето какво откри и изпрати Мари Елмокян във връзка със самоподготовката й по „Социология на комуникациите“. Благодаря, Мари! Надявам се и колегите да ти благодарят. Успех!

(още…)

„Меди@ Общество“ – постоянна комуникация между преподавател и студенти

942351_568246426532098_31015255_nРевю на „Меди@ Общество“ – най-новият учебник по социология на медиите и обществената комуникация
.
Николай Балтов, кандидат докторант по социология
.
.
„Казвали са ви, но аз ви казвам“ Пиер Бурдийо
.
Казвали са ви, че учебниците са скучни, аз ви казвам – „Меди@ Общество“ е вълнуващ! Казвали са ви, че учебниците са пълни със суха теория и не са практични –  казвам ви, че този е пълен с отговори на много практически проблеми и ще помогне, както за професионалното, така и за личностното ви развитие, и то по време на целия ви академичен живот.
.
%d0%bc%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d1%8f-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be„Меди@ Oбщество“ е най-новият учебник в областта на социологията на медиите и обществената комуникация. Негов автор е гл. ас. д-р Катя Михайлова. Книгата е издадена от Издателски комплекс на УНСС, където авторът преподава. Извън чисто научните достойнства на учебника той се отличава и с оригинален и модерен графичен дизайн.
.
Още със заглавиетo си „Меди@ Общество“ загатва за иновативния характер, който притежава. Четейки началото разбираш, че това четиво неизменно те въвлича в актуалните проблеми на медийния свят, в случващото се „тук“ и „сега“ . Със своя стил на писане, авторът верен на себе си демонстрира висок научен и педагогически потенциал във всички 426 страници, провокира интереса у читателя с достъпност, но без да жертва богатството на социологическия концептуален апарат.

(още…)

Започнете да четете

Социология на комуникациите в 7 ключови български книги

Да, така е. Можете да четете. Още в първи клас сте се научили. Някои от вас вероятно водят и читателски дневник…

14479700_10210506360326071_3895477741484034672_nВ университета, обаче, се иска по-различно четене. Литературата не е художествена, а научна. Авторите не са поети, прозаици, публицисти, а учени. Текстовете далеч не рисуват онези изваяни природни картини или желани любовни обяснения, не поднасят букет от красиви емоции, който да ти е приятно да споделиш със свой приятел.

Тъкмо обратното – в началото на университетското четене научните текстове събират много читателски студентски гняв. Гневът също е емоция, една от основните пет – радост, тъга, страх, отвращение, гняв. (още…)

„Ще ни освобождавате ли?“

„Ще ни освобождавате ли?“ – това най-често питат студентите в самото начало на всеки университетски курс.

„Мога да ви помогна сами да се освободите. Тук съм, за да ви дам възможност да усвоите знание, познание (теории, методи, практики), чрез които човек се самоосвобождава. Вие сте тук, защото търсите възможност да се докоснете до познание. Никой не ви е насилил да изберете университета, нали? Свободно направихте избор и ето дойде времето с радост да се извисите до нивото на отговорността за своя избор. Вие сте свободни да бъдете отговорни. Някои от вас поемат отговорността и стават два, три пъти по-свободни. Други се отказват още при първата трудност – да дойдат на лекция, вместо да отидат на… Изборът отново ваш.“– обикновено отговарям. (още…)

Социология на комуникациите ‘2016 – учебна програма

Курсът „Социология на комуникациите” е фокусиран преди всичко върху областта на функционирането на медиите като обществени институции и посредници в процеса на масова комуникация в съвременното мрежово общество. Не са изключени и другите две форми на комуникация – междуличностна и групова, доколкото те допълват и спомагат масовокомуникационния процес. Лекционният курс цели да даде на студентите концептуален модел за осмисляне на същността и функциите на системата на медиите и масовата комуникация като основен елемент от сферата на комуникациите в обществото като система. (още…)

Меди@ Общество – Въведение

Към читателя…

%d0%bc%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d1%8f-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%beСъгласни ли сте с максимата, че няма добро или лошо управление, а има управление, което е комуникирано добре или зле? Твърди се, че това са думи на Алистър Кембъл, пиар на британския министър-председател Тони Блеър. През януари тази година максимата бе широко разпространена във Фейсбук и се опита да потуши кризата около Министерство на образованието и науката (МОН), предизвикана от промените в новите учебни планове за средното училище.

Ето и казусът накратко. МОН разпространява информация, възприета от немалка част от потребителите на Фейсбук като: „История славянобългарска” няма да се учи в училище, отпада от учебния план”. Следват огромно количество постове и коментари в защита на мястото на „Историята” в учебното съдържание. Ресорният заместник-министър се заема да разобличи тези погрешни твърдения публично в телевизионно интервю в сутрешния блок на БТВ. Прави твърде много грешки, вероятно от комуникационна неопитност, от сценична треска или вътрешно объркване – кое да каже, как, кога и кое да премълчи. Фейсбук не й прощава, започва откровено да й се подиграва, подхвърляйки си ехидно нейното твърдение, че Робинзон Крузо е един от авторите, които ще се изучават в 6-ти клас. Едва след това МОН дава пресконференция по повод новите учебни планове и публикува самите тях на своята интернет страница. Става ясно, че „История славянобългарска” няма съвсем да отпадне, твърди се, че никой не е имал такова намерение. Фейсбук профилите в защита на МОН широко и под различни форми споделят пи ар-ската максима за управлението и неговото комуникиране, дори с приятелска насмешка предлагат МОН да се преименува на МОНК – Министерство на отсъствието на нормална комуникация. (още…)