Дискусия за медийната регулация преди избори

8761

Видяхме още една медийна игра в тази кампания и мисля, че  помъдряхме. Всеки може сам да оцени как са се справили медиите. Много медии се опитаха в тази кампания да излязат от казуса „платено предизборно рекламиране“ и да влязат по-скоро в специфичния си медиен формат, т.е. да бъдат такива, от каквито обществото има нужда. Но нека не забравяме, че както избирателите сами могат да преценят как са се справили медиите, така и медиите имат абсолютната самостоятелност и независимост да изберат какви да бъдат по време на кампанията.

Дали имаме нужда от някаква регулация на медиите в предизборна кампания? Аз все още продължавам да твърдя, че в крайна сметка имаме нужда от обществена регулация. Май видяхме, че „невидимата ръка“ на пазара не може достатъчно ефективно да регулира обществените взаимоотношения. Забелязахме дефицити на този свободен медиен пазар, дефицити по отношение на уязвимите аудитории – децата и евентуално възрастните хора. След това започнахме да забелязваме и дефицити по отношение на участието на медиите в предизборната кампания, т.е. времето, в което хората активно правят своя граждански избор. 

Имаме вече достатъчно факти, за да помислим много добре за ефективна и модерна регулация на медиите, съответна на 2017 г.  И трябва да побързаме, защото ми се струва, че в сега избраното Народно събрание  промяната на ИК ще бъде един от приоритетите.

Интервю на Силвия Великова с Катя Михайлова. БНР, програма „Хоризонт“, „Преди всички“, 5 април 2017 (звуков файл). (още…)

Четвъртата и петата власт в предизборна кампания: законосъобразност и професионални стандарти

Презентация на юбилейна научна конференция на катедра „Икономическа социология“, 19 ноември 2015, УНСС

Докладът обобщава резултати от мониторинг на медиите като Четвърта власт и социологическите агенции и рейтингите като Пета власт в предизборните кампании през 2014 и 2015 г. Мониторингът обхаща над 140 доставчика на медийни услуги с национална и регионална аудитория. Проведен е в рамките на предизборните кампании за Европейски избори и Парламентарни избори през 2014 и Местни избори през 2015. Целта е да се изследва доколко и как Четвъртата и Петата власт съобразяват дейността си в предизборна кампания с изискванията на изборното законодателство и професионалните стандарти. (още…)

Регулация на медиите по време на ИЗБОРИMedia regulation in time of elections

Теми и задания за курсови проекти по „Медийна регулация“

Непрекъснато чувам три фрази:

  1. Университетското образование няма връзка с практиката;
  2. Методите на преподаване не са адекватни за новото поколение студенти;
  3. Студентите преписват и получават нереални оценки.

И непрекъснато се боря с тях, доколкото и както мога в преподавателската си работа. Ето какви са оръдията ми. Ако приемем, че практиката е всичко извън университета – бизнесът, държавата и обществото, то следва да свържем образованието – учебни програми и планове, съдържание на учебни дисциплини, методи на преподаване, изисквания към работата на студентите, конкретни задачи, с онова, което се случва в момента извън университета в момента на преподаване.

Конкретно – „Медийна регулация“ завършва във време на предизборна кампания. И медиите, и политиците, и наблюдателските организации, и държавата, и гражданите – всички участваме в този процес, повече или по-малко се готвим за Европейски избори 2014. Всъщност живеем и учим в една реална лаборатория и би било наивно да пропуснем шанса да направим своите експерименти. Ето защо ви предлагам темите за курсови проекти по дисциплината „Медийна регулация“ тази година да бъдат в обхвата на регулация, само- и корегулация на медиите по време на избори. Ако все още не сте, то влезте в практиката – изучете я, проверете дали създадените теоретични модели, апробираните вече методики работят или е необходима нова теоретико-методологическа интервенция.

Можете да работите индивидуално и групово. При екипните разработки, държа ясно да разпределена работата и да е указано кой член от екипа какво точно е свършил в общия проект.

В своите разработки, използвате свободно е-учебника по регулация на медиите. Той е създаден да улесни вашата работа, вашите нови открития. Но внимавайте – учебникът е христоматиен, в него са събрани всички научни публикации, достъпни он-лайн по регулация на медиите, проверката ще е лесна.

Очаквам да изберете тема и задание от списъка. Ако имате желание да разработите нещо различно, пишете ми, ще обсъдим. Изпратете разработките си на [email protected] до 12 юни 2014 г. Без титулни страници! Достатъчни са името и факултетния ви номер, както и темата, по която работите. Обем – според мен работата по зададените теми не може да се събере в по-малко от 10 страници, колкото и лаконичен да е авторът.

Публикувайте резюме на работата си – до 500 думи, тук като коментар по тази публикация.

Теми и задания

1. Регулаторна рамка за дейността на медиите в изборен процес (предизборна кампания, изборен ден). Представяне и анализ на регулаторна рамка за Европейски избори 2014. 

2. Регулаторна рамка за дейността на медиите в изборен процес (предизборна кампания, изборен ден). Представяне и анализ на регулаторна рамка за Европейски избори 2009.

3. Саморегулация на медиите в изборен процес (предизборна кампания, изборен ден). Представяне и сравнителен анализ на рамка за саморегулация на медиите за Европейски избори 2009 и 2014.

4. Мониторинг на медиите по време на предизборна кампания ‘2013. Представяне и анализ на направените наблюдения. Субект и финансиране на мониторинга. Методическа рамка: наблюдавани медии (извадка); наблюдавани индикатори; време на провеждане; резултати.

5. Мониторинг на медиите по време на предизборна кампания ‘2011. Представяне и анализ на направените наблюдения. Субект и финансиране на мониторинга. Методическа рамка: наблюдавани медии (извадка); наблюдавани индикатори; време на провеждане; резултати.

6. Мониторинг на медиите по време на предизборна кампания ‘2009. Представяне и анализ на направените наблюдения. Субект и финансиране на мониторинга. Методическа рамка: наблюдавани медии (извадка); наблюдавани индикатори; време на провеждане; резултати.

7. Количествени методи за изследване на дейността на медиите по време на предизборна кампания. Мониторинг на традиционни медии (радио, телевизия, печат). Индикатори: законност, плурализъм, право на отговор, информационни и образователни материали за начин на гласуване, мотивационни кампании за гласуване.

  • Изберете медия и направете едноседмичен мониторинг на дейността й в рамките на предизборната кампания. Не забравяйте да изберете индикатори, които ще следите. 
  • Изберете тема и направете едноседмичен мониторинг на присъствието на темата в избрани от вас медии.
  • Изберете личност – кандидат за депутат в Европейски парламент, лидер на партия, представител на гражданското общество, направете едноседмичен мониторинг на присъствието му в избрани от вас медии.

8. Количествени методи за изследване на дейността на медиите по време на предизборна      кампания. Мониторинг на он-лайн медии. Индикатори: законност, плурализъм, право на отговор, информационни и образователни материали за начин на гласуване, мотивационни кампании за гласуване.

  • Изберете медия и направете едноседмичен мониторинг на дейността й в рамките на предизборната кампания. Не забравяйте да изберете индикатори, които ще следите. 
  • Изберете тема и направете едноседмичен мониторинг на присъствието на темата в избрани от вас медии.
  • Изберете личност – кандидат за депутат в Европейски парламент, лидер на партия, представител на гражданското общество, направете едноседмичен мониторинг на присъствието му в избрани от вас медии.

9. Качествени методи за изследване на дейността на медиите по време на предизборна кампания. Съдържателен анализ на традиционни медии (радио, телевизия, печат).  Индикатори: законност, плурализъм, право на отговор, език на омразата и др.

  • Изберете медия и направете анализ на излъченото от нея съдържание за избран от вас период в рамките на предизборната кампания 2014. Не забравяйте да изберете индикатори, които ще следите.

10. Качествени методи за изследване на дейността на медиите по време на предизборна кампания. Съдържателен анализ на он-лайн медии. Индикатори: законност, плурализъм, право на отговор, език на омразата и др.

  • Изберете медия и направете анализ на излъченото от нея съдържание за избран от вас период в рамките на предизборната кампания 2014. Не забравяйте да изберете индикатори, които ще следите.

11. Изследване и анализ на ефекта от медийните съдържания, разпространявани по време на предизборната кампания за Европейски избори ‘2014. Продължение на работата по проекта „Аудиторията на Четвъртата власт“ от „Социология на медиите“, есенен семестър.

12. Лидерите на мнение в медиите по време на предизборната кампания за Европейски избори ‘2014. Продължение на работата по проекта „Лидерите на мнение днес“ от „Социология на медиите“, есенен семестър.

13. За и против платеното отразяване на предизборната кампания за Европейски избори ‘2014. Позиция, теза на автора; аргуменрация – теоретични постановки и емпирични факти.

Критерии за оценка на курсовия проект

Отличен (6) –  адекватно на темата, ясно структурирано съдържание; реферативност, изследователски подход; авторство, иновативност; уважение към българския език.

…….

Слаб (2) – нищо от предвиденото за отличен.

Колеги,

Моля забележете, че оценката на курсовия проект е е вашата семестриална оценка. Тя е само част от общата оценка по дисциплината. Останалите компоненти са: участие в и подготовка за семинарни занятия. 

Катя Михайлова

Свободата на медиите. Свободата на словото

Два от най-често употребяваните изрази днес са свобода на словото и свобода на медиите. Това са, сякаш, кучетата-пазачи на демокрацията. Разработени са няколко индекса за измерване на свободата на словото и медиите – този на „Журналисти без граници“, този на „Freedom house“. Всяка година до нас достига информация колко е свободно свободното слово в медиите според някои от разпространените индекси. Запитахме се как се прави индекс за свобода на словото и свобода на медиите. Кой го прави и кой е отговорен за информацията, която се произвежда чрез разпространените индекси. Направихме проучвания и се опитахме чрез brainstorm да изведем индикатори за измерване на свободата на словото и медите в България. Ето част от резултатите от работата ни.  

  • Модел на медийна и обществена система – Алфандари, Чомски, Паоло Манчини
  • „Фабрикуване на съгласие“ – филтри
  • Влиянието на другите медии и държави върху българските медии (Виктор)
  • Методите на отразяване спрямо външното налагане – натиск и пропаганда, (Виктор), илюзии (Вероника)
  • Влиянието на институционалната информация върху обективността на медиите
  • Медиите в демократичните общества са зависими от държавата – Звезделина
  •  Собствеността на медиите – Гергана
  • Неграмотността на журналистите – Росен
  • Способността на журналистите да изопачават истината, да крият истината – Милена
  • Език на омразата – врагът, който трябва да бъде унищожен – Николай Недялков
  • Създадени аудитории- Николай Недялков 
  • Аудиторията е изкуствено създадена – на аудиторията се предлага това, което тя иска да види – зависимост на медията от нейната аудитория – Звезделина
  • Недоверие на българина към собствените медии – Теодора, Елена?
  • Собственост – Теодора
  • Натиск върху журналистите, насилие, тормоз – Теодора
  • Медии – олигархия – власт – медиен чадър – Елена
  • Кой как се позиционира в медиите – Теодора, Йоана
  • Плурализъм – Елена
  • Независимост – Елена
  • Работни условия – Елена
  • Автоцензура – Елена
  • Законова рамка- Елена
  • Прозрачност – Елена
  • Информационни инфраструктури – източници на информация – Елена
  • Независимост на СЕМ – Владислава
  • Ясна система за мониторинг – Владислава
  • Концентрация на медийна собственост – Владислава
  • Достъп до информация на журналистите – Митко
  • Режисирана публичност – Николай Недялков
  • Неефективна медийна саморегулация – Светлозария
  • Ясно формулирана мисия – Виктор
  • Професионализъм, образование  на журналистите – Митко, Гергана
„Медийна регулация“ – семинарно занятие

 

Е-учебник по Медийна регулация – идеи за подобрение

Представям ви една стара идея. Хрумна ми преди 3 години. Първият етап от работата по нея завърши преди 2 години, сега тук е финалният резултат – е-учебник по регулация на медиите, предназначен за онлайн употреба.

Преподавам „Медийна регулация“ вече четири години. В началото беше трудно и за мен и за студентите. Трябваше да намеря начин да преподавам сложна, далечна на студентите материя, която дори е смятана за ненужна в образованието на журналистите – за какво им е на едни журналисти да разбират медийна регулация, те трябва да могат да пишат новини, да правят интервюта, да се снимат по телевизията…

Опитах всякакви класически и модерни преподавателски подходи. Тези, които се оказаха успешни употребявам и до днес. И ето хрумна ми да създам лесен за употреба, достъпен и като тематика, и като език и като технология учебник по медийна регулация. В края на учебната 2012-2013 предложих за обсъждане готовия е-учебник по медийна регулация пред катедра „Медии и обществени комуникации“. Тогава той бе разположен в самостоятелен сайт на Google платформа – такъв можех сама да направя, за да видя как ще изглежда идеята. Предложението не бе прието.

Дълго мислих как да продължа и дали има смисъл изобщо. Реших да обогатя още съдържанието на учебника по медийна регулация и да го публикувам тук, в университетския си блог, където му е мястото – защото и аз, и студентите, и продуктите, които произвеждам в хода на работата си все още сме част от УНСС. Можете да видите, да използвате учебника, ако посетите съответните раздели от лявата навигационна лента на блога – започнете с Регулация на медиите: социологическа перспектива. 

Е-учебникът в този последен вид получи 4 положителни рецензии – всяка от гледната точка на различна дисциплина, защото медийната регулация е предмет, който изисква интердисциплинарно изучаване и анализ. По реда на получаване, първата рецензия е от гледна точка на социологическата наука – доц. д-р Андрей Бунджолов, УНСС. Втората е от гледна точка на медийната регулация като практическа дейност – проф. д-р Маргарита Пешева, ВТУ,  председател и член на СЕМ  2001-2010. Третата е от доц. д-р Живко Драганов, УНСС – юридическа гледна точка. И четвъртата от проф. д.п.н. Галя Христозова, БСУ – от гледна точка на педагогиката и университетското преподаване. Всичките рецензии са публикувани тук.

И още една рецензия – на нея особено държа. Рецензията на студентите, които са главния потребител на знанието, познанието, което ние преподавателите произвеждаме. Нея можете да прочетете тук, ако отворите коментарите по тази публикация.

Сърдечно благоДАРЯ на всички вас колеги! На моите учители и рецензенти. На моите приятели. На моите студенти – вашият глас ще се чува утре.

БЛАГОдаря и на всички за всичко, което споделиха вербално или скриха в очите си, по пътя до тук.

       Ваша,

      Катя Михайлова

Регулация на медиите – второ задание

.      Регулацията на медиите е вид управленска дейност за нормиране, координиране, контрол, стимулиране и санкциониране на отношенията и процесите в системата на медиите като основна обществена система.

     Цел на регулацията на медиите е да насочва дейността на субектите в сферата на медиите, така че да се стимулира производството на блага и да се оптимизира тяхното разпространение и потребление (Михайлова, К., 2011, с. 304-305). Доколкото системата на медиите и комуникациите е основна обществена система в мрежовото, информационното, общество на Третата вълна, регулацията на медиите се явява дейност с особена важност както за изграждането на самата медийна система в организационен, структурен и ценностен смисъл, така и за вграждането й в обществото като система, но също и за адаптирането на двете към общото европейско медийно и обществено пространство. Регулацията на медиите се извършва в съответствие с ценностната рамкацелеполагането, обществените потребности от комуникация и информация, и политиката за развитие на медиите в контекста на дадено общество. Прилага се на базата на общи принципи, законови разпоредби и морално-етични норми от съответните легитимни регулативни институции и личности в тях.

.      В социологически контекст, регулацията на медиите като обществена дейност е функционална спрямо обществото като цяло, ако съдейства за установяването на здравословна медийна среда. Здравословна както за медиите като бизнес организации, които в конкурентна надпревара достигат до самозабрава, така и за медиите като социален актьор, обществена институция в процеса на формиране и регулиране на общественото мнение. Здравословна и за ауди­то­риите като гражданска, електорална или потребителска маса, която често се оказва оплетена в мрежите за политическо или търговско въздействие чрез медиите, а също и за аудиториите като уязвими групи, които лесно стават жертва на въздействието на разпространяваните медийни съдържания. Здравословна също и за самия медиен регулатор, за да не изпада в безпомощност пред аудиториите и обществеността, пред бизнес интересите на медийните предприятия, пред политическия натиск чрез медийните организации, пред икономическата преса на големите корпорации в установяването на професионални стандарти за взаимоизгодни и благотворни взаимоотношения между субектите в медийната сфера, поле, система. Здравословна медийна среда и за обществото, което има нужда от баланс при задоволяването на материалните и духовните си потребности, потребностите от обществено управление, комуникации, възпроизводството на населението, за да се развива устойчиво и благоденстващо (Михайлов, С., 2010.).

.     Регулацията на медиите, медийната и комуникационна система, осъществява двупосочната връзка между държавата и медиите, властта и медиите, като държавата е представена от институциите за регулация на медиите. В правно-административен смисъл, в основата на регулацията на медиите е категорията правоотношения: медийна система (медии и аудитории) – държава (Николова, Р., 2004, с. 82-88). Според правната теория, държавата защитава три типа интереси: индивидуални, национални (обществените интереси), общочовешки (световно признати хуманистични права и ценности). Регулацията на медиите със субект медийните регулаторни органи, трябва да защитава същите групи интереси в сферата на медиите и да установява баланс между индивидуалния, обществения и световния интерес; бизнеса, обществото, държавата. В рамката на провоотношенията медии – държава се формулират основните принципи на медийна дейност, отговорности и права, потребности и интереси на участниците в медийно комуникационния процес. Тези принципи са заложени в основата на институционалната система на медиите – законовата и нормативна база за дейността им. Правоотношението медии – държава поражда още и взаимоотношения между държавата и аудиторията. В резултат от тях се формират така нар. комуникационни права, залегнали в Конституцията на Р България и основните принципи на радио и телевизионна дейност, посочени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Също и взаимоотношения между медиите и аудиториите – в резултат от тях възникват медийните услуги (радио- и телевизионни програми, пресинформация и др.) като юридически факт.

    В рамката на медийната политика и институционализация се пораждат и други типове връзки, както вътре в самата медийна и комуникационна система, така и между самата нея и други външни субекти. Правоотношението медийна система – общество (вкл. бизнес, граждански организаци) дава основата на медийната саморегулация като алтернативна и същевременно допълваща традиционната регулация на медиите управленска дейност. Мостът между регулация и саморегулация в полето на медиите е корегулацията. Тя се формира на базата на взаимоотношенията между държавата – медиите – обществото. Тези типове взаимоотношения са разгледани в страниците Саморегулация на медиите и Корегулация на медиите.

.      В обобщение – регулацията на медиите днес, доколкото медиите са основни институции на демократичната публичност, изисква мултимодален подход, който позволява достъп до и участие в процеса на регулиране на всички заинтересовани субекти: държавата, обществото, самите медии. Такъв подход се основава на балансирано съчетаване и едновременни, синхронизирани и целево обединени дейности на следните три нива на медийната институционализация:

  • на ниво регулация на медиите – като публично-правна рамка за дейността на медийната и комуникационна система в обществото като цяло;
  • на ниво саморегулация на медиите – като професионални и етични стандарти;
  • на ниво корегулация на медиите – като обединителна връзка на първите две.
Моля, прочетете откъс от книгата на Елиезер Алфандари „Медиите и властта“ , 2000 г.

РЕГУЛАЦИЯ на МЕДИИТЕ (по) КОНСПЕКТ

.       Колеги, третокурсници,

.       Конспектът по „Медина регулация“ е готов. Вашата задача е да изберете тема, по която да развиете реферативна разработка в обем не по-малко от 15 страници. Моля, изпратете ми готовата разработка най-късно седем дни реди датата за изпит (в момента тя не е уточнена) на електронна поща [email protected]. След като приключите разработките си, резюмирайте ги в най-много 200 думи и публикувайте резюметата си тук, като коментар по тази публикация. Предложените теми са общо 29. Това означава, че една тема може да бъде избрана от най-много трима студента. Може да използвате тази публикация, за да координирате избора – всеки от вас, който е избрал тема може да покаже избора си като коментар тук.

.        Семестриалната ви оценка по „Медийна регулация“ се формира от курсовата разработка, резюмето и участието в лекционните занятия по време на семестъра. Ще публикувам оценките ви отново тук преди изпита. Можете да повишите или понижите оценката си като се явите на устен изпит по същия конспект.

***

.       Лекционният курс по учебната дисциплина  “Медийна регулация” цели да даде  концептуален модел за осмисляне на (1) същността и функциите на медийната регулация и (2) неизбежната необходимост от регулация и в частност медийна регулация в мрежовото общество. Медийната регулация най-често се интерпретира и преподава през призмата на теорията на медийното право. Настоящата учебна програма предлага интердисциплинарен подход към медийната регулация. Това е така, защото (1) осмислянето на медийната регулация далеч надхвърля границите на аудиовизуалното законодателство и политика, (2) поради обвързаността на медийната регулация с институционалната промяна на медиасистемата в последните 23 години, (3) поради същността и функциите на медиите и медийната регулация в модела на съвременното мрежово общество.

        ВЪПРОСИ

  1. Мрежовото общество и необходимостта от регулацияСоциологически теории за съвременното общество. Обществено управление и регулация.
  2. Социологическа платформа за регулация на медийните системи в мрежовото общество.
  3. Медийната система като обект на медийна регулация. Модели на медийни системи в мрежовото общество. Социално отговорна, либерална, авторитарна и съветска доктрина за медиите. Поляризация на плурализма (средиземноморски модел), корпоратистки модел (северно и централноевропейски), либерален модел (северноатлантически).
  4. Развитие на медийна система и медийна регулация. Световни и европейски индекси за ниво на развитие на медийната и комуникационна система в системата на обществото като цяло. (Freedom of the Press, Internet usage, ICT development, DOI,  Network Readiness).
  5. Предмет на медийната регулация. Регулация на съдържанието, регулация на разпространението, регулация на собствеността.
  6. Мултимодален подход на медийна регулация. Регулация, саморегулация и корегулация. Регулативни, само- и корегулативни органи и институции.
  7. Политика за развитие на медийната система в България. Ценности, цели, политики, законодателство в областта на медиите в България, ЕС. Развитие на медийната регулация в България. Медийно законодателство на Р България. Общностно законодателство.
  8. Политика и регулация на европейската медийна система. Цели и приоритети, институционална основа. Европейска медийна система. Ценностна основа и развитие. Органи на европейската медийна политика и регулация на политиката на ЕС по отношение на медиите и информацията.
  9. Европейска и национална медийна политика и регулация. Регулация, само- и корегулация на европейската и българската медийна система. Политика за развитие на медийната система.
  10. Държавата и медийната система. Теоретични и институционални основи на медийната регулация. Институти, органи и функции на медийната регулация. Лицата на медийната регулация в България.
  11. Обществото и медийната система. Медийна саморегулация – модел, основан на културните норми и солидарността. Теоретичен контекст на медийната саморегулация. Саморегулацията като аксиологичен подход в медийната регулация. Институти на медийна саморегулация в България.
  12. Бизнесът и медийната система. “Богати медии – бедна демокрация”. Концентрация и глобализация на медиите. Медийната регулация и плурализма на гледните точки. Финансиране на медиите и комерсиализиране на аудиторията – аудиторията като медиен продукт.
  13. Държавата, обществото, бизнеса и медийната система. Медийна корегулация – модел основан на споделената отговорност. Корегулацията като конвергиран подход за регулация на медийни система в мрежовото общество. Корегулация на европейското медийно пространство.
  14. Регулация на съдържанието. Свобода на изразяване и цензура.
  15. Регулация на разпространението. Цифровизация на телевизията в България.
  16. Регулация на собствеността. Медийните монополи и монополите върху обществената информация.
  17. Регулация, само- и корегулация на „индустриалните медии” (медиите на индустриалното общество). Институционализация и регулация на печатните медии в България преди 1989 г. и по време на Прехода (1990-2013).
  18. Модел на регулация на индустриалните медии (2). Институционална промяна на електронните медии в България след 1989 г.. Дуалистична система на електронните медии. Специфика на регулацията на електронните медии.
  19. Модел на регулация, само- и корегулация на социалните медии. Социалните медии като резултат от третата медиаморфоза. Конвергенция на медиите. Теории за кибер-регулацията: киберлиберализъм срещу киберпатернализъм. Развитие на теорията за регулацията на социалните медии.Съвременни подходи в регулацията на социалните медии – Лоурънс Лесиг, “Лондонска Школа”.
  20. Институционална система за регулация на социалните медииРазвитие на законодателството в областта на регулацията на социалните медии в България, ЕС и САЩ. Регулаторни органи и практики.
  21. Homo Virtualis и другите. Модели на виртуално поведение на личността. Саморегулация на поведението в социалните медии. Другият като ценност или средство. Автоцензура.
  22. Комуникационни права. Свобода, отговорност и солидарност в дигиталното медийно пространство. Принципи за ограничаване, самоограничаване на комуникационните права.
  23. Свободата и уважението на човешкото достойнство.Основни ценности в европейската и българска медийна политика и регулация. Хоризонт на творчеството и параметри на регулация, само и корегулация на медийната система.
  24. Медийно насилие. Телевизионно насилие и кибертормоз. “Добри нрави” и “Обществен интерес”.Регулацията на медиите и защитата на медийните аудитории от въздействието на вредно или възможно вредно медийно съдържание.
  25. Медийна грамотност. Регулация на достъпа и участието на медийните аудитории в дигиталната  комуникационна система. Корегулативен механизъм за ограничаване на вредното въздействие на медиите.
  26. Българският език и национална идентичност. Медийната регулация в защита на българския език и националната и европейска идентичност. Харта за българското слово.
  27. Културно многообразие и диалог в Европа. Медийна политика и регулация за съхраняване на междукултурното многообразие и диалог в Европа.
  28. Общественият интерес. Медийната регулация и защитата на обществения интерес. Дефиниция на обществен интерес.
  29. Уязвимите аудитории. Модел на медийна регулация в защита на правата и потребности на уязвими аудиторни групи.

      ЛИТЕРАТУРА

Михайлова, Катя. Телевизията за деца: между пазарната логика и обществената мисия. София, Изд. „М-8-М”, 2011.

Михайлова, Катя. Социологическа платформа за медийната регулация. Вижте на http://blogs.unwe.bg/kmihailova/wp-admin/post.php?post=53&action=edit

Михайлова, Катя. Вижте научни статии и студии по дисциплината на http://blogs.unwe.bg/kmihailova/wp-admin/post.php?post=53&action=edit

***

Алфандари, Елиезер. Медиите и властта. София, 2000.

Ангелов, Александър. Журналистическа етика. София, 2002.

Занкова, Бисера. Студии по медийно право. София, 1997.

Кастелс, Мануел. Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 1. София, „ЛиК”, 2004.

Кастелс, Мануел. Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2. София, „ЛиК”, 2006.

Николова, Райна. Телевизионната програма на обществената телевизия. Публично-правни аспекти. София, „Сиби”, 2004.

Петров, Милко. Америка – социалният тропик. София, „Сиела“, 2012.

Норд, Дъглъс. Институции, институционална промяна и икономически резултати. София, 2000.

Табакова, Весела. (съст.). Насилие и медии. София: Факултет по журналистика и  масова комуникация, 1997.

Табакова, Весела. (съст.) 123 термина за медийната регулация. София, Център за независима журналистика. 2004.

Тофлър, Алвин. Третата вълна. София,1997.

Чолаков, Радомир. (съст.) Медийно право. Речник на основните понятия. София, „Труд”, 2005.

***

Castells, Manuel. Communication Power. Oxford University Press, 2009

Hallin, Daniel and Paolo Manchini. Three models of Media and Politics. Sage, 2003.

***

Използвайте и вашата книжка със закони. Също и публикациите в категория „Медийна регулация“ тук.

***

.       Благодаря за участието ви в курса по „Медийна регулация“, за написаните домашани работи, провокативните въпроси, интереса към предмета, споделените ценности.

.      Катя Михайлова

Медиите като МАСКА и регулацията като ЛИЦЕТО зад маскатаMedia as MASKS and media regulation as the FACE behind the mask

.      Медиите създават свое отражение на действителността. Не рисуват ли медите маската на действителността, орнаментирана така както медиите имат интерес да я да я виждат? Медиите са пазачите на входа (gatekeepers). Те социализират, интегрират, контролират. Но кой контролира медиите или кой пази падаря, както са питали древните римляни? Всъщност медиите ли създават маските или някой друг чрез медиите? Може би бизнеса, може би обществото, може би държавата? Между държавата и медиите е медийната регулация. Между обществото, бизнеса и медиите е медийната саморегулация. Между всички е медийната корегулация – нова, непозната форма на бъдещето.

.       Може ли да твърдим, че медийната регулация и формите й на само- и корегулация са лицето, което застава зад медийната маска на действителността? Посредникът между  медиите и властта, медиите и гражданското общество, медиите и бизнеса и медиите и техните аудитории?

.       Отговори на тези и други въпроси търсихме в курса по „Медийна регулация“ по настоящем задължителен в учебния план на студентите от трети курс „Медии и журналистика“ в УНСС.  Четохме заедно Мануел Кастелс, слушахме негова лекция и ето някои от отговорите по мотиви от монографиите му „Силата на идентичността„, изд. ЛиК, 2006 и „Communication Power„,  Oxford University Press, 2009.

„Контролът на информацията и забавленията, а чрез тях и на мненията и представите исторически са били закотвящо средство за държавната власт, което би трябвало да се усъвършенства в епохата на масмедиите. В тази сфера нацията-държава се сблъсква с три основни взаимосвързани предизвикателства: глобализацията и съуправлението на собствеността, гъвкавостта и всепроникването на технологията, автономията и разнообразието на медиите. В действителност тя вече се е предала пред тях в повечето страни. До началото на 80-те години с основно изключение САЩ повечето телевизии в света бяха контролирани от държавата, а радиото и вестниците бяха под сериозното потенциално ограничение на правителствената добра воля дори и в демократичните страни.“ Кастелс, Мануел. Силата на идентичността. Лик, 2006, с. 227.

Иван Русланов: Както се казва „медалът има две страни“. Така и замаскирването на медиите с една по-възприемчива и мека външност също има различни аспекти. От една страна медийната регулация предпазва публиката от непристоен език и скандални гледки, които могат да отблъснат аудиторията или да шокират зрителите в детска възраст. Хубаво е регулаторните органи да не слагат единствено златната маска на приличието, но и да настояват за това самите предавания да бъдат с по-голяма стойност и да успяват да замислят зрителите си за важни злободневни проблеми и за техните решения. Така, маската не само ще предпази от изговарянето на порочен език и излъчването на сцени отдалечени от естетичното, но и ще съгради срещу себе си предавания за мислещи хора, борещи се за една по-добра реалност, в която от златни маски няма да има нужда, тъй като зрителят сам ще може да избира кое е по-качественото предаване.
Но медийните маски могат да действат и по по-различен начин угоден на държавните органи. Те могат да останат слепи за някои проблеми свързани с тях, като например протести срещу някоя партия, като така не правят известни причините за протеста и укриват от своите зрители истината. Медиите може и да сложат половин маска, като предадат само известна част от информацията, и отново да ощетят своите зрители.

Ани Кацарова: Както венецианските маски някога са били повод за хвърляне на задръжките по време на бал, толкова самите маски в момента са се превърнали в задръжка на свободното слово, оттам и мислене. За мен проблемът е във формата на спирала, която се движи надолу – започва от държавната регулация, преминава през собствеността на медията и нейния самоконтрол, дори „съвест“, плъзва се покрай политическото удобство, превръща се в негов слугинаж понякога и свършва в изкривената представа за реалност, която придобива редовият зрител, на когото му е по-лесно да получава информацията смяна наготово, без да прави собствени изводи. Той не мисли, а приема удобната (за някого другиго) гледна точка. Получава се още нещо странно – дори и да има медия без маска, тя също е приемана за участник в бала, защото ни е трудно да гледаме без предразсъдъци. Както красивите ренесансови маски са криели грозни помисли и лица, покрити с белези, така медийните покривала често си позволяват да бъдат завеса на суровата истина. В ролята на шпагата, която може да скъса тази завеса се явяват за момента по-свободните онлайн издания в комбинация с мислещия и анализиращ ум на съвременното гражданско общество.

Петя Зунгурлиева: Както е казал австрийският писател и журналист Йозеф Киршнер, автор на книгата „Манипулирайте, но правилно”: „Медиите са носители на манипулативните импулси на неколцина към масите… Онова, което приемаме безкритично и следваме доверчиво, ще ни въздейства в полза на неколцината. Онова, което проверяваме критично в неговите закономерности и намерения, ще употребим за себе си доколкото ни е необходимо.” Медиите и днес имат последната дума, притежаваща най-голяма мощ и обаяние. Каквото те кажат, това се случва. Каквото те покажат, то е най-истинното и най-въздействащото. Пример за това е и телевизионният проект Елцин. Хората се влюбват в Елцин, който умело успява чрез манипулативната сила на видеото да залъже обърканото население на рухналата комунистическа империя. Зрителите виждат как той слиза от претъпкания тролейбус и хока магазинерките пред очите на озверялата опашка за цигари, но не виждат как същият слиза от лимузината и се качва на тролея от предходната спирка. Така хората биват окончателно пленени от президента, който обявява бунта срещу комунисическия режим. И това, именно защото зрителите още вярват, че всичко казано и показано по телевизията е чистата истина. Подхождат наивно, без капчица съмнение. Без грам да си дават сметка, че медиите често контролират общественото съзнание, слагайки тази маска, която би ги отвела до дадена цел и чрез нея прикриват истини, които е неизгодно да бъдата научени.

„It helps to differentiate between four main domains of regulation of communication: broadcasting, the print press, the Internet and telecommunication industries. There is a reciprocity among the four and they have converged to form the digital communication system. However, because regulatory institution has history, policies have developed differently in each one of these four domains. Furthermore, there are at least three different areas of regulation that are transversal to the four domains mentioned above, namely: regulation of content, including the enforcement of intellectual property rights; regulation of ownership; and regulation of service imposed on operators and broadcasters.“ Castells, Manuel. Communication Power. Oxford University Press, 2009, p. 100.

Божидар Атанасов: Известният поет, писател и певец Джим Морисън е казал, че който управлява медиите, управлява и ума на настоящето. Притежаването на подобна мощ е опияняващо усещане и затова регулираме медиите, иначе самите те ще стигнат до своето самоунищожение. На пръв поглед това е хубаво, защото имаме контрол, но има огромно значение как се поддържа и подсилва. Днес медийната регулация е преминала през много „мутации“, за да се приспособи към новите условия като например интернет пространството. Тези промени са довели до появата на четирите форми на медийна регулация според четирите ключови медии – излъчването на информация, пресата, интернет и телекомуникационните индустрии. Всяка от тях притежава свои способности за контрол, но дали ядрото им все още е съставено от ключовите компоненти, които държат медиите под контрол? Да не би тези яростни промени на нашето ежедневие и появата на новите начини за разпространение на информация да са „препрограмирали“ регулационните методи без да сме се усетили до такава степен, че те да са се деформирали, обезобразили? Регулацията се е интегрирала в медиите до такава степен, че се е самозабравила и всяка нейна нова форма носи маска! Маска, която медията й е сложила. Ще настъпи един момент, в който те ще спрат да регулират медиите, а самите нас. Накрая всичко, което знаем, ще е точно това, което сме прочели във вестниците, а това ще е алиби за нашето невежество.

Беатрис Николова: Можем ли да открием в медиите истината или виждаме фалшиви ценности? Води ли това до деформирано гражданско общество? Въпросите, над които човек може да размишлява са много, но е факт, че медиите размиват истината. Масмедиите регулират масовата мисъл, насочват я…Маскират процесите и явленията в България с цел да ги направят по-приемливи или точно обратното. Макар медиите да са поставени в определени законови рамки, моралът им остава под въпрос. Те свободно рамкират, дори манипулират нашата мисъл и често я насочват в определена посока. Очевидно сме медийно неграмотни и не виждаме реалните факти зад фалшивите маски. Свръх информацията, която получаваме определено не ни прави по-знаещи, а по-объркани и по-гневни. Медиите ни учат да живеем с постоянният синдром на „гадния свят” и ние се научаваме на нихилизъм. Изводът е, че разградената истина създава разградено и неинформирано общество. Какво ли ще видим когато свалим маските?

Николай Божилов: Ако разглеждаме медийната регулация като система с множество елементи, то можем да кажем че всеки елемент има свой облик и начин на представяне пред обществото и журналистите. Същевременно елементите не се движат самостоятелно в пространството, защото между тях съществуват връзки и зависимости. Но като във всяка система и тук трябва да има водещо начало. Според мен основният проблем в медийната регулация е именно водещото начало. Кой поставя точката!? Кой регулира всичко в системата? И най – вече кой поема отговорността? Смятам, че точно липсата на поемащ отговорността прави медийната регулация в България повече хартиена, отколкото реална!

Петър Петров: Маски. Твърде много маски в един албум. А за жалост снимка с лице няма. Едно единствено натурално лице.. Жалко, поне за мен, защото се старая да ценя естествената красота. Натуралното, естественото, органичното. Да си призная, маските ми идват в повече. Дори понякога ме плашат. Избягвам ги, защото те са нещо анормално. Първично предлагам да си останат само на сцената, в театъра, там където са необходими, но и наивно се опитвам да вярвам, че те не съществуват. Старая се, опитвам се всяка една усмивка, сълза, разочарование или щастие в мен и близките ми да бъдат естествени и да бликат поради нормалното стечения на обстоятелствата. Защото така е трябвало, защото така е решила съдбата. Затова обичам хората, около мен без маски. Старая се и да ги ценя. Тези, които ги носят вече ги няма. Не и в моя свят, не и в моя живот. Не така обаче е в медиите, не и във всички. Ето пример – протести, недоволство, свалено или по-скоро паднало/побягнало/ правителство и? Разбира се смяна на тонът на медиите.
До скоро едни хвалеха като за последно министри, примиер и президент, днес като освирепели кучета ги нападат. По екрана се вижда, че лаят, ама хапят ли никой не знае. „Разграбвайте маските“ може би ще извикат продуценти и шефове. Вятърът задуха силно, сменяме курса, си помисли капитанът. „Накъде, капитане, в коя посока“, се провикна един от моряците. А на мостика тишина. Но всички знаеха отговора – към златото, към царя(министър председателя), който е готов да ги посипе със жълтици.

Бетина Терзиева: Нечистоплътност. Мания за величие. Необичайно агресивен, примитивен и жесток. Трудно запомня и най-простите неща. Обикновено е зает с това да си търси нова врата. Вулгарен, разпуснат, обича бира и солени неща. В детството си мечтае за кариера на военен и затова постоянно предизвиква раздор. В семейния живот трябва постоянно да се държи далеч от парите – всичко пропилява мигновенно, а за какво – не знае. Сред хора е досаден, може с часове да говори за себе си, без да забелязва другите. В нетрезво състояние е склонен към буйства и скандали. Това е човекът до вас, този, който мечтае да е известен и той не знае защо и с какво. Ето това са медиите. Вижте пороците, които трябва да се регулират. Защото.

Мариян Иванов: Вечерта сънувах – си помисли тя. А сън ли беше – се запита зачудено? Сънувах ли или телефонът ми наистина изпищя, и отново ми бе заповядано какво да представя днес на бедното, неграмотно общество? Пак ли, както всеки път ще се налага да сложа една от всички тези, иначе така безлични маски? “ За жалост, “ ДА“ е отговорът, защото регулацията не е само на хартия, нея я има и тя е факт! Факт е, че България остава на дъното по свобода на медиите в ЕС, факт е, че „некадърни политици не понасящи базици“, години на ред принуждават свестни журналисти да нахлузват маските и да вървят по един вече вървян от много други път. Има регулация, но тя не е тази, която трябва или искаме да бъде! Затова и хората ще ни гледат причудливо, когато разберат каква професия сме избрали, затова и все по – малко ще бъдат хората поели по пътя и влезли в журналистическата гилдия! Дано всички тези хора, които излязоха и протестираха за една по – добра България успеят да променят нещата, защото иначе не журналистиката ще бъде на изчезване, а цяла една България!

„Furthermore, there has been a distinctive separation between regulation of media and regulation of telecommunications. The letter was seen as a public-service infrastructure, while the former was considered a key instrument of political and cultural control. Thus, generally speaking, the media were regulated by the political and ideological institutions of the state. Television and radio were usually government own and operated, although some room has left for private ownership. By contrast newspapers and the print press were usually trusted to the various elites so that they could have their own voice in the public sphere, with the exception of countries with right-wing or left-wing dictatorships, in which all media were kept under control of the party or the dictator. But even in democratic countries, the print press was subject to political inclinations so that the idyllic notion of the independent professional press was usually belied by the political and ideological alignment of most media. Overall, the state and ideological apparatuses were the matrix of the media more than the market. Castells, Manuel. Communication Power. Oxford University Press, 2009, p.109.

Любомира Петрова: Нека започнем оттам, че регулацията преди всичко е управленска дейност. Тя освен че трябва да гарантира производството на блага, преди всичко трябва да управлява, контролира и тяхното качество. Когато говорим за медиите разглеждаме два типа блага – материални и духовни. Както Кастелс отбелязва медиите се приемат като основен инструмент за политически и културен контрол. Без медийна регулация обаче този инстумент може да загрубее, да изкриви посоката си и да нанесе както материални, така и духовни щети на обществото си. Тук трябва да се спомене основополагащата роля на държавата, в качеството й на основен регулатор. Институции и закони са подинструментите за контрол и регулация на медиите. Принадлежат на държавата, но и на хората. Оттук следва, че освен държавата, и хората, т.нар. рецепиенти, зрители, аудитория и пр., биха могли ефективно да упражняват една особена функция, а именно – на медиен регулатор. За собствеността на медиите, в книгата си „Силата на комуникациите“, Кастелс отбелязва, че трябва да има регулация върху собствеността на медиите. Това е проблем, който поставя появата на маските в медиите като основна пречка за прозрачността, принципите на демокрация и етика в комуникацията с аудиторията и колегията. В редица западни държави наличието на т.нар „леви“ и „десни“ вестници, медии, е обичайна практика и в реда на медийната регулация, докато у нас все още маските се поставят изключително бързо, когато вятърът стане бурен или не духа в правилната посока. Докато регулаторните органи в медиите не започнат да изискват ясно оповестяване на медийната собственост, не следва да се осъществява открито, принципно и етично общуване. Дотогава бизнес интересите ще се считат за корумпирани практики, а медийните блага – за мръсни и некачествени продукти. В тази обстановка медийната регулацията не се разкрива като добър пример за управленска дейност.

„Едва ли има страна с изключение на Китай, Сингапур и ислиямския фундаменталистки свят, където институционалната бизнесструктура на медиите да не е преживяла драматичен обрат в периода между средата на 80-те и средата на 90-те години. Телевизията и радиото бяха приватизирани в широк мащаб, а онези държавни мрежи, които останаха, често ставаха неразличими от частната телевизия, защото бяха подложени на дисциплината на оценките на аудиторията и/или приходите от реклама. Вестниците се централизираха в основни консорциуми , често с подкрепата на финансови групи. И най-важното от всичко: медийният бизнес стана глобален, като капиталът, талантът, технологията и корпоративната собственост се въртят по целия свят отвъд досега на нациите–държави. От това не следва задължително, че такива държави нямат залог в медиите. Правителствата все още контролират важни медии, владеят акции и имат средства за влияние върху голяма част от медийния свят. Бизнесът е внимателен да не настройва антагонистично вратарите на потенциалните пазари.“ Кастелс, Мануел. Силата на идентичността. Лик, 2006, с. 228.

„The technological and cultural transformation of societal communication has been changed and shaped by business strategies that led to the formation of globally networked multimedia business system. However the process of formation of that business system has been guided and made possible by the evolution of regulatory polices throughout the world. Indeed, societal communication is a practice regulated by political institutions in all countries because of the essential role communication plays in both the infrastructure and culture of society. While the revolution in information and communication technologies is a fundamental component of the ongoing transformation, its actual consequences in the communication realm depend on policy decisions that result from the debates and conflicts conducted by business, social and political interest groups seeking to establish the regulatory regime within which corporations and individuals operate.“ Castells, Manuel. Communication Power.Oxford University Press , 2009, p.99

Христо Шивачев: В днешно време често забравяме да сваляме маските си, дотолкова, че в определена степен свикваме с тях и губим себе си зад „лъжливия образ“. Същото се случва и с медиите. В стремежа си да оправдаят постъпките си, те се маскират. Но зад пластовете медиен грим е грозната истина за българските медиите. Тази, която дори т.нар. ни „медийна регулация“ не може да прикрие. Нейната цел е да ограничи до определена степен свободата, която някои медии са изродили в слободия. Да зададе рамки на медийно поведение, осъзнавайки мощта на средствата за масова информация, разбирани като „четвъртата власт“ за формирането на общественото мнение и определянето посоката на настроенията и нагласите на аудиторията. Силно повлияна от европейското право нашата медийна регулация е написана добре, но дали законите не остават само на хартия? Българските медии имат възможността я използват като своеобразна маска, с която да оневинят себе си при изкривяването и манипулирането на информацията. И умело го правят, следвайки максимата, че щом го няма в закона, значи е разрешено. Затова е важно да познаваме законите – за да се научим как да не ги спазваме легално!

Стоян Йотов: Маската е невероятен артефакт. Въпреки че присъства в човешката история откакто може би самата човешка раса се помни, маската не е променила значително предназначението си, и по-учудващото – маската е на особена почит и в модерното общество. Но докато в историята е възможно да отличим ясно различните предназначения на маските, и респективно, ценностите, които носят – ритуални, бойни, или развлекателни, то в съвременната цивилизация нещата не седят точно така. Вместо маски, днес си имаме медии. И вместо много маски с различни функции, днес имаме много-в-едно медии, които въпреки големият си брой, изпълянват сходни функции. Най-съществената промяна обаче е друга – вместо божества, днес регулацията на маските /медиите/ се осъщестявва от човешки контролирана регулаторна институция. Същеествена е тази промяна, защото едно нещо си е същото – който притежава маската /медията/, той налага модела от ценности, морал, поведение. Тоест, днес хората са дарени с дарба и проклятие – възможността сами да насочват мислите и вярванията си. Процес, доказал се в близката ни история колкото като градивен, толкова и деструктивен. Следователно е важно да познаваме медиите и регулацията, техните механизми и изповядвани ценности, техните инструменти и морал и как биха изпозлвани в битката на хората със самите себе си. Защото победители биха били само грамотните, осъзнаващи каква маска се налага днес и каква ще е утрешната.

Иван Русланов:  Често чувам, че днешните медии са повече бизнес и по-малко култура. Така ли е наистина? Ако се вгледаме в предаванията по телевизията ще видим, че може би твърдението не е далеч от истината. В повечето от тях се залага на скандала като начин да се натрупа по-висок рейтинг и печалба, забравяйки високите стойности на културното. Хората, които се показват по телевизията са от типа „известни, защото са известни“, а понякога дори са показани в дадена медия само защото са приближени до институцията, която я контролира. Поредните маски, прикриващи същността на иначе нужните медии. За тях също важи широко разпространената фраза, че „Който плаща, той поръчва музиката.“

Милена Кирова: Колко е красива! Така нежна, така съвършена. Няма недостатъци, няма един грешен щрих. Гледаш и се любуваш, омайваш се. Започваш да вярваш, че светът е толкова красив, че твоите помисли за другата, лошата страна са просто лош сън. Сън, който обаче е реалност, защото зад маската виждаш тъжните очи на реалността. Не виждаш смъртта, кръвопролитията, които я съпровождат, насилието във всичките му форми, дискриминацията или острия език. Но знаеш, че ги има и че са от другата страна на маската-регулатор. Знаеш че без нея те ще се отприщят и ще залеят и без това обезкуражения от лоши новини зрител. Така маската, макар и да изкривява в известна степен реалността е така необходима, за да ни предпази от вулгарността и насилието. Но може ли да ни опази напълно и да ни остави да живеем в илюзорен съвършен свят, в който никой не нагрубява никого и никъде не се стига до кръвопролития? Не. Ако не от медиите, заради регулацията, децата ще научат вулгарните думички от улицата, ще видят сцени на убийства и насилие от някой филм и дори ще го пресъздадат. Регулацията е необходима и то много, но не е единственото решение. Докато мисленето на хората е подчинено на това да не се отличават от другите, да псуват когато другите псуват и да подръжават един-другиму, то няма да можем да говорим за 100 % ефективност от регулацията. Защото се оказва, че тя контролира медийното пространство, но не по-малко важни са бита, ежедневието, приятелите, колегите на хората и техния начин на комуникация, техния мироглед и ценности. Няма закон, който да регулира как мислиш или говориш пред близките си, кое е редно и кое не. Това са личните възприятия на всеки човек и законите нямат власт над личността. Те властват над медийното съдържание като общодостъпно, като засилващо личните разбирания, като подклаждащо тлеещи у личността огньове. Да, законите са по-необходими от всякога, но също толкова необходимо е едно личностно израстване на всеки отделен човек.

„Нещо повече: медиите трябва да изградят независимостта си като ключова съставна част на своята достоверност – не само спрямо общественото мнение, но и по отношение на имащите власт и рекламодателите, тъй като рекламната индустрия е икономическата основа на медийния бизнес. Независимостта и професионализмът са не само отплащащи се идеологии за медията: те се превеждат директно в добър бизнес, включително понякога и възможността да продадеш независимостта си на по-висока цена, когато възникне удобен случай. След като медиите са признати за независимостта си, след като нацията-държава се примири с това качество като съществено доказателство за нейния демократичен характер, кръгът се затваря: всеки опит да се ореже свободата на медията става твърде скъп в политически план.“ Кастелс, Мануел. Силата на идентичността. Лик, 2006, с. 230

Павел Пенчев: Истината е, че всички (медии) се опитват да ни замажат очите с това, че са регулирани. Но ако бяха толкова регулирани нямаше да ни показват насилие в обедните часове, „покушения“ на политически лидери и „Сексът и градът“ в 11 часа по Fox Life. За да има регулация, необходимо е да има и воля. За момента такава не виждаме нито в СЕМ нито в КРС, които отговарят за регулацията на електронните медии. Те в момента са точно тези хора, сложили маските на цифровизацията, обещавайки тя да направи медиите по-свободни и работят силно в тази посока. Цифровизация, цифровизация и пак цифровизация… Тя няма да измести часът на излъчване на споменатите по-горе обекти, а ще ги предава и то с прекрасно качество и звук. В момента СЕМ се изживява не толкова като регулатор, колкото като технолог. Не искам да обвързвам никого с моето мнение.

Бетина Терзиева:  Свободата ДА. Защото медиите НО. Регулират ги ЧРЕЗ. В повечето случаи ЗА ДА. У нас все още един човек или малко държат „дистанционното“ и в този смисъл поръчват музиката, защото те плащат. Една такава българска поговорка имаше. Отново: политически маркетинг. А възможно ли е липсата на регулация да е най-голямата медийна регулация. Защото не поговорките, а световните политици, Кисинджър например, са на мнение, че в политическата диктатура е необходим НЕмислещ народ. В този смисъл, а и в много други медиите са най-достъоният и изпитан инструмент за манипулация и антиобразоване. ТАКА липсата на фактическа регулация върху тИлИвизора проектира най-мощната регулация върху общественото НЕмнение и политика на хаоса. И тук не става въпрос за хаос-музика.

Милена ВелеваСтруктура! Това е ключовата дума за нашето съществуване! Ние всички сме част от една структура. На върха й са властимащите, бизнесмените, „големите хора“. По средата са медиите, тези, които работят с мозъците ни, които изменят мисленето ни и променят „структурата на лицето ни“. Променят мимиките ни! Под тях сме ние, обикновените хора. Долу, на „студено“,под жаравата на медийното облъчване. Огънят на медиите винаги е силен и се достига до тези от долу. Топли ги. На снимката има две лица, които си приличат, но разликата помежду им е прекалено фина. От ляво е човекът , онзи за когото говгорехме,че е отдолу, а до него е онзи, за когото говорехме, че е най-отгоре в структурата. Помежду им разликата е единствено медията. Но тъй като този без очите, без мимиките и с красивото лице е „шефът“ ,той диктува правилата. Той управлява медиите, той зарича как те да управляват нас, обикновените хора. Той иска да вземе душата ни и да ни превърне в бездушевни създания като него самия. Да се превърнем в огледален образ на човека отдясно, този без очите , без душа, управляван от интересите на „тъмното“ , на „високото“. Как да се спасим от това да управляват душите ни? Можем да успеем с медийна регулация. Тя ще ни предпази от лъжата , от средствата на маската с черните очи и черната душевност да властва в света ни. С медийна регулация лъжите никога повече няма да присъстват и да поставят дълбоки белези от замислени мимики на изморените ни лица. Ако знаем истината за света, който ни заобикаля, очите ни няма да са зловещо черни, а светли и отворени за премеждията му.“Всеки опит да се ореже свободата на медията става твърде скъп в политически план.“ казва Кастел. Скъп , но животоспасяващ. Обикновеният човек иска да вижда светът такъв, какъвто е. Да се подобрява и да не се преиначава. Медийната регулация има за цел постигане на точно тези блага, които да осигурят по-добър живот на хората. Тя трябва да става все по засилена, за да не „изпаднем“ изведнъж от структурата на обществото и тя да остане без дъно. Не го ли разбирате това?

Ивайло Димитров: Бързото развитие на технологии и капитали, направи независимото съществуване на медиите почти невъзможно. За съжаление, вече е изключително трудно да се натъкнем на телевизия, радио или вестник, които да не обслужват нечии интереси. Имаме ли обаче право да виним хората, които се поддават на натиск!?!? В условия на тежка финансова криза, все по-често медийни гиганти се разделят със своята свобода, за да „попаднат“ в робството на „невидими кукловоди“, които чрез парите си купуват съвестта и обективността на дадената медия. В България този модел е все по-разпространен. Телевизиите, вестниците, радиата и интернет сайтовете, се превърнаха в удобно оръжие на олигарси или големи корпорации, които чрез солидния си капитал, успяват да използват медийното пространство за лично облагодетелстване. Тези субекти са изключително опасни, защото използват „четвъртата власт“ за да моделират ценностната система на обикновения човек по начин угоден за тях. Така се губи всякаква връзка с истината, а това е пагубно и за цялата ни родна журналистика. Жалкото е, че ставаме свидетели на млади журналисти, които вече добре са опознали маниерите на корупцията, за да си докарват допълнителни доходи. Всичко това погнусява и отчайва младите и амбицирани хора като мен, които все още смятат, че може и да съществуват медии, които не се страхуват от това да бъдат пристан на истината и безпристрастността.

Деница Пеева: Лице. Маска. Две страни. От едната медиите – маската на днешното общество. Тези, които решават коя информация да съобщят, кои факти да разкрасят с доза неистина и кои да обвият в тъмна сянка, за да не достигнат до умовете и съзнанието ни. Фалшът. Манипулацията. На медиите, на рекламата, на политиката. Обвързани в омагьосан кръг, контролиращ и оформящ общественото мнение. Точно до маската е лицето – истината, независимостта. Лицето като регулатор на медиите. Органите, които трябва да им повлияят, но без да ограничават свободата им, да не позволяват изкривяване на информацията по нечий чужд вкус или заради нечий чужд интерес. Лицето като израз на обществото, индивидуалния човек, който да прецени дали да вярва в изкуствения блясък на маската и да стане нейно огледало. Дали да сложи маската и да се слее с тълпата. Да върви по утъпкания път на фалшивите истини. Да влезе в коловоза. Несъмнено това е целта на имащите власт, на търгуващите с медийно влияние. Медиите създават илюзии, превръщат човека в зомби, лишено от собствена воля и използвано за целите на властта. А масата продължава сляпо да вярва на скритите зад пластове грим „лица“, които всеки ден ни заблуждават от малкия екран…

Ирина Георгиева: Криза на личността, криза на общуването, криза в живота – принуждава те да поставиш маска. Лицето е замислено, доминото е усмихнато (показва това, което е угодно)– това е лицето и на медиите. Винаги зад кулисите истината е друга. Фактите се представят по удобен за нацията, управляващите, редакторите, начин. Професионализмът и независимостта са на второ място, въпреки идеологиите. Медията се интересува от печалбата, от рекламата. Застанала е зад маската на професионализма. Тяхната регулация е под въпрос. Нормално ли е да се показва клип на одрани животни във водещи информационни агенции? Кой регулира децата в социалната мрежа като гледат бързо разпространеното клипче? Това демокрация ли е – информация до всички? Четвъртата власт все повече е използвана за интересите на определени хора – на кого е нужно примерно да се види в централна емисия публична екзекуция ? Не е ли достатъчно медията или властите само да потвърдят, че е имало такава. Медиите се крият зад маската на регулацията, но това не й пречи да публикува това, което смята за рейтингово … И тук идва въпроса „Колко точно трябва да е усмихната маската на медията?“

 

МЕДИЙНАТА РЕГУЛАЦИЯ върху СОЦИОЛОГИЧЕСКА ПЛАТФОРМАMEDIA REGULATION on SOCIOLOGICAL PLATFORM

.      Медийната регулация като теоретичен предмет и управленска практика често се интерпретира през призмата на теорията на медийното право, свежда се до пределите на аудиовизуално законодателство и политика за развитие на сферата. Този подход има своите категорични позитиви, но и закономерни ограничености, които произхождат предимно от същността на регулацията като вид управленска дейност както и от необходимостта от прилагане на системен подход в планирането и осъществяването на този вид дейност. Опитът да се регулира дадена сфера без да са взети предвид от една страна, характерологията и взаимодействията на изграждащите я субекти и от друга, отношението и позиционирането на сферата в системата, която самата тя изгражда е по-често неуспешен.

.      В конкретен смисъл регулацията е контролиране на индивидуалното и обществено поведение чрез правила и ограничения, т.е. в процеса на регулирането е необходимо познаването на правните и морални норми, на механизмите на тяхното генериране и прилагане. Тук регулацията до голяма степен се изравнява с правото. Но, регулацията е вид управленска дейност, чиято ефективност в по-широк контекст зависи от институционалната организация на вътрешната микро структура и обществената макро структура, от социално-психологическите особености на социалната и обществена среда, от груповата динамика и развитието на обществените системи. Разглеждана в този ракурс, регулацията се намира на предела на правото, институционалната икономика, публичната администрация, социологията, политологията, психологията и черпи ресурс от богат теоретичен набор в посочените и други сродни дисциплини. Всяко затваряне на регулацията в предела на една или друга област води до едностранчивост в разбирането й, ограничаване на ресурсите и възможностите й и в резултат – ниска степен на ефективност. Обратното – необходим е системен подход към регулацията и интегрирана платформа за нейното осмисляне, прилагане и преподаване.

.       Подобна методическа основа е жизнено необходима за медийната регулация доколкото тя е специфична регулативна дейност, но още повече поради природата на обекта на регулиране. Верността към европейските принципи за минимализъм на регулацията и поощраване на корегулативните практики е невъзможна без интегриран подход към медийната регулация. На нивото на практическото осъществяване на медийната регулация, все по-често се срещат казуси чието решение в полза на обществения интерес е силно затруднено, ако към медийната регулация се подхожда едностранчиво. Всичко това се дължи на двойно преплетената комплексност на медийната регулация: от една срана по линия на регулацията като управленска дейност и от друга, по линия на конвергиращата се медийна среда като обект на регулация. Медийната среда, а още-по актуално, дигиталната медийна среда е изградена от медии – традиционни и нови, медийни продукти, аудитория. Интегрираният подход в изучаването на медийната среда е отдавна наложил се методически похват, както поради спецификата на медиите като обществени институции, субект в социалното развитие на аудиторията, културни индустрии, икономически предприятия, информационни и комуникационни технологии, и т.н., също и поради особеностите на продуктите, които разпространяват, така и поради взаимоотношенията, които изграждат с аудиториите си.

.       Във време на връщане към макро-системното моделиране и подходи, динамични трансформации на медийната система, във време на журналистически медийни, регулаторни  проби и грешки, лекционният курс по медийна регулация поставя медийната регулация върху социологическа платформа, доколкото тя предлага възможност за системно интегриран подход към разглеждането, осмислянето, прилагането, университетското преподаване на медийната регулация като теория и практика. Социологическата платформа за медийната регулация предполага излизане и същевременно оставане в рамките на аудиовизуалното законодателство и политика, в рамките на медийното управление и икономика, в рамките на медийното въздействие и психология. Социологическата платформа за медийната регулация се налага се поради обвързаността на медийната регулация с институционалната промяна на медиасферата в последните 23 години, а също и поради същността и функциите на медиите и медийната регулация в модела на съвременното мрежово общество [Мануел Кастелс: 2004, 2006].

.       Учебната програма по дициплината “Медийна регулация”, разработена изцяло в съответствие с предлаганата тук социологическа платформа. Лекционния курс се чете пред студенти от специалност „Журналистика и медии” (УНСС), степен „Бакалавър”, 6 семестър. В настоящия учебен план има статут на задължителна учебна дисциплина. В бъдещия учебен план, за 2013-2014 е класиран като „избираема учебна дисциплина“.

 .     Социологическа платформа за медийната регулация: някои методически основания

.        Първото методическо основание на предлаганата тук социологическа платформа за медийната регулация е съответствието между предмета и обекта на социологията и медийната регулация. Социологията изучава обществото като система. Организацията и функционирането на медийната сфера е вплетено в структурата на съвременното мрежово общество. Медиите, доколкото задоволяват една от петте основни обществени потребности – потребността от информация и комуникация, са включени в структурния модел на обществото като социологическа система [Михайлов, С.: 1982]. В този смисъл обектът на медийната регулация – системата на електронните медии, изградена от медийните организации, тяхната дейност, аудитории и пораждащите се между тях взаимоотношения, е и социологически обект. Нещо повече – самата медийна регулация също е в пределите на социологическото познание, доколкото тя задоволява друга основна обществена потребност – потребността от обществено управление. Дефинитивно, медийната регулация е вид управленска дейност за нормиране, координиране, контрол, стимулиране и санкциониране на отношенията и процесите в сферата на медиите, с цел насочване на дейността на субектите в сферата на медиите, така че да се стимулира производството на блага и да се оптимизира тяхното разделение и потребление.

.       Още, медийната регулация се осъществява на базата на установените в сферата на медиите нормативни системи (правни, политически, нравствени) и чрез съответните регулиращи институции. Институциите на медийна регулация са субектите, които организират и структурират взаимоотношенията в медийния сектор и позиционират медийната сфера в системата на обществото като цяло, така че да гарантират създаването на духовни и материални блага в сферата, предназначени за задоволяването на обществени потребности. Институциите на медийна регулация са вид социални институции. Терминът „институция” се използва от XII в. В социологията – Емил Дюркем, Пол Факоне, Марсел Мос, Томас Лукман. В икономиката – Торнстен Веблен, Дъглас Норт, Уорън Самюелс. Институциите на медийната регулация и тяхното функциониране са поотделно обект на различни дисциплини – право, икономика, политология, етика и т.н. В пределите на социологическото познание е прилагането на интегриран подход към институциите и социалните организации. В този смисъл, социологическата платформа за медийната регулация може да даде база за комплексен анализ на институциите на медийната регулация като посредници в дейността на медийните организации, като организатори на сферата като цяло и като фактори, осигуряващи външната сигурност на медийната система.

.       И накрая – в емпирична перспектива – медийната регулация включва събиране и обработка на информация за дейността на субектите в медийната сфера – медиен мониторинг; вземане на решения и организация на изпълнението им, създаване и налагане на професионални стандарти, а социологическата наука предлага разработен методически инструментариум за осъществяването на количествени и качествени емпирични изследвания, анализ и интерпретация на данните, прогностика.

.      Следващото основание е в съответствието между необходимостта от структурно-функционален анализ при осъществявянето, планирането и развитието на медийната регулация и възможността на социологията като самостоятелна научна дисциплина да даде системна, структурна теоретизация на обекта и предмета на медийната регулация, както и да предложи методика за критически анализ и оценка в областта на медийното регулиране. При анализа на дейността на медиите, независимо от основната гледна точка на анализатора – филологическа, педагогическа, политологична, икономическа, юридическа и др., трябва да се вземе предвид не само произведения медиен продукт, но и въздействията които той осъществява върху аудиториите – на индивидуално ниво, на микро социално, на мезо общностно, както и на макро обществено ниво, защото медиите не са самоцелно създадени и самообслужващи се организации, а социални институции с влияние върху общественото развитие. От друга страна, медиите далеч не са свързани само с аудиторията, но те са в пряко и интензивно взаимодействие с държавата и властта – икономическа, политическа и т.н. При това свързаността не е вертикално, а по-скоро хоризонтално изразена – медиите са четвъртата власт, но медиите са под контрол. Има и трето основно взаимоотношение: медии и общество, което се характеризира отново с гъвкавост, променливост и дори конфликтност при казуси, ситуирани между обществения интерес и бизнес културата на медийните организации.

.        Следователно, планирането на посоката и осъществяването на регулацията на медиите трябва да се основава на подобен медийно-аудиторен, медийно-властови, медийно-обществен анализ. Още повече, защото медийната регулация се ражда въз основа на взаимоотношенията медии-аудитории-държава [Николова, Р., 2004]. Между държавата и аудиторията се формират т.нар. „комуникационни права”, залегнали в Конституцията на Р България и основните принципи на радио и телевизионна дейност, посочени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). В рамката на правоотношението: медии – аудитории се създава медийния продукт като юридически факт. Правоотношенията медии и държава се осъществят чрез медийната регулация, като държавата е представена от медийните регулационни органи. Според правната теория, държавата защитава три типа интереси: индивидуални, национални (обществените интереси), общочовешки (световно признати хуманистични права и ценности). Медийната регулация със субект медийните регулаторни органи, трябва да защитава същите групи интереси в сферата на медиите и да установи баланса между индивидуалния, обществения и световният интерес.

.       Необходимостта от балансиране на многостранни интереси – индивидуални, социални, обществени, икономически, политически и т.н., като задача на медийната регулация е следващото основание да се мисли за социологическа платформа за медийната регулация. Съвременната социология като методологически развита наука за човека и обществото, която характеризира тяхната организираност и системност може да даде отговор на въпроса как да се установи баланса между разнопосочни интереси, как се примирява егоизмът и спонтанността, индивидуализмът и свободолюбието, как се регулират взаимоотношенията и различните интереси, как въпреки огромния заряд в обществото за конфликтност, се удържа равновесие и се постигат устойчивост и стабилност [Мирчев, М., 2007].

.       Поредното основание за поставянето на медийната регулация на социологическа платформа е на нивото на практическата регулация на медиите, където все по-често се срещат казуси, чието решение е невъзможно само в парадигмата на медийното право, а изисква всеобхватен, системен подход. Това е проблемът за установяване на граница между свободата, отговорността и цензурата. Също, разпространението на медийно насилие и кибертормоз [Михайлова, К.: 2010, 2011, 2012] и пораженията му върху уязвимите аудитории. Един от най-модерните практически и теоретични казуси в медийната регулация е медийната грамотност на аудиториите и трансформацията на аудиторията получател в аудитория създател. Тази аудиторна трансформация е следствие от развитието на медиите като технологии, като съдържания, като организационни структури, но води към трансформации на общуването, на взаимоотношенията между индивидите, групите, до същностни промени във функционирането на обществените структури, до нови постановки за обществен ред и развитие На макро социологическо равнище се появява нова информационна, дигитална стратификация на обществото, базирана върху достъпа (времето и възможността за достъп) на индивидите, социалните групи и общности до медиите и информационните и комуникационни средства и технологии. Изниква и парадоксът „богати медии – бедна демокрация” [МакКенси, Р. 2000], за чието осмисляне и разрешаване е необходима ефективна медийно регулаторна дейност, основана на мултидисциплинарен анализ и системно-структурен подход.

.        В епохата на достъпа [Рифкин, Дж.: 2001] вземането на ефективно регулаторно решение в областта на медиите, все повече е зависимо от степента на преплитане на експертно  правно-юридическо, икономическо, политологично, психологическо, социологическо знание. Заедно с това, трябва да се вземе предвид и конкретиката на организацията и управлението на различните типове медии както и технологиите за създаване и разпространение на медиен продукт. Съвместяването на тази мултидисциплинарност е възможно в рамките на социологическа платформа за медийна регулация.

       Първото домашно

.        Дефинирайте обекта на медийна регулация днес. Има ли основание да се говори, че печатните медии – пресата – също са обект на регулиране, доколкото те са неизменна част от системата на медиите и обществените комуникации във всяко общество? Аргументирайте тезата си, моля.

.       Изпратете ми домашните си работи на адреса на електронната ми поща [email protected] и моля публикувайте тук основните си тези.

.       Ваша,

.       Катя Михайлова

Регулация, само- и корегулация на медиитеRegulation, self- and co-regulation of media

        Медийна регулация (Media Regulation)

 

.        Медийната регулация е вид управленска дейност за нормиране, координиране, контрол, стимулиране и санкциониране на отношенията и процесите в сферата на медиите. Цел на МР е да насочва дейността на субектите в сферата на медиите, така че да се стимулира производството на блага и да се оптимизира тяхното разделение и потребление. МР се осъществява на базата на установените  в сферата на медиите нормативни системи (правни, политически, нравствени) и чрез съответните регулиращи институции. МР включва събиране и обработка на информация за дейността на субектите в медийната сфера – медиен мониторинг; вземане на решения и организация на изпълнението им, създаване и налагане на професионални стандарти.

.        В основата на медийната регулация са категорията правоотношения: медии-аудитории-държава. Между държавата и аудиторията се формират т.нар. „комуникационни права”, залегнали в Конституцията на Р България и основните принципи на радио и телевизионна дейност, посочени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). В рамката на правоотношението: медии – аудитории се създава медийния продукт като юридически факт. Правоотношенията медии и държава се осъществят чрез медийната регулация, като държавата е представена от медийните регулационни органи. Според правната теория, държавата защитава три типа интереси: индивидуални, национални (обществените интереси), общочовешки (световно признати хуманистични права и ценности). Медийната регулация със субект медийните регулаторни органи, трябва да защитава същите групи интереси в сферата на медиите и да установи баланса между индивидуалния, обществения и световният интерес.

.        Обекти на МР са медийните организации, тяхната дейност и пораждащите се между тях взаимоотношения. В България е възприет диференциран подход за регулация на печатните и електронни медии.

.         Според Решение 7 на КС от 04.06.1996 по к.д. №1/96 печатът трябва да се разграничи от другите средства за масова информация. В следствие, няма специализирана система за медийна регулация на печатните медии. Дейността им се регулира от Конституцията на Р България (чл. 39,40,41), отделни правни норми в общи и специални закони, имащи отношение към производството и разпространението на продуктите им. Като цяло печатните медии попадат в системите за пазарна регулация и саморегулация.

.         Следваща причина за диференциацията регулативните подходи е носителят, чрез който медийните продукти достигат до аудиторията си. При печатните медии, основен носител е хартията, при електронните с ефирно разпространение – радиочестотния спектър. Радиочестотният спектър за разлика от хартията е обществено благо, спрямо което държавата упражнява суверенни права. Ограничеността на честотния ресурс засилва нуждата от регулация на дейността на електронните медии с ефирно разпространение. Радио и телевизионните оператори, които разпространяват програмите си ефирно са обект на лицензиране. Програмите, разпространявани чрез кабел и сателит подлежат на друго административно производство – регистрационното.

.        Диференциацията на регулативните подходи е породена и от разликите в бързината на разпространение и силата на въздействие върху аудиторията от страна на печатните и електронни медии. Радиото и телевизията имат особено значение при формиране на общественото мнение. Всичко това налага, дейността на електронните медии да се регулира от специално изградена система за медийна регулация, която съчетава регулация на разпространението, регулация на съдържанието и регулация на собствеността.

.        Институционалната система за регулация на електронните медии е залегнала както в националната правна уредба, така и в европейското общностно право в сферата на аудиовизията. Основните принципи на МР според Европейската комисия са (1) технологична неутралност; (2) минимализъм на регулацията; (3) ясно дефинирани цели на аудио-визуалната политика; (4) яснота и предсказуемост на регулацията за пазарните субекти; (5) вземане на решения на най-ниското възможно равнище и развитие на саморегулирането.

          Институции на медийната регулация в България (Institutions of Media Regulation in Bulgaria)

Институциите на медийна регулация са субектите, които организират и структурират взаимоотношенията в медийния сектор и позиционират медийната сфера в системата на обществото като цяло, така че да гарантират създаването на духовни и материални блага в сферата, предназначени за задоволяването на обществени потребности.

Институциите на медийна регулация са вид социални институции. Терминът „институция” се използва от XII в. В социологията – Емил Дюркем, Пол Факоне, Марсел Мос, Томас Лукман. В икономиката – Торнстен Веблен, Дъглас Норт, Уорън Самюелс.

Институциите са: (1) правилата за поведение и (2) организациите, имащи регулативна функция в системата. Дъглас Норт определя инст. като правила за дейността и ги разграничава от организациите, но подчертава иманентната връзка между тях. Инст. са формални и неформални. Първите са закони, регулации и договори, организациите, които са оторизирани да контролират изпълнението им. Вторите са естествено възникналите в хода на човешката дейност норми, вътрешно наложените и социално установени правила за поведение.

Институциите на медийната регулация в България са:

(1)   Формални:

Конституция на Р. България (чл. 39, 40,41), Решения на Конституционния съд и Върховния административен съд, Закон за радиото и телевизията (138/24.11.1998), Закон за публичното радиоразпръскване (ДВ 37/19.05.2009), Закон за електронните съобщения (ДВ 41/22.05.2009), Закон за авторските и сродните права (ДВ 56/29.06.1993); международни медийно правни актове като Европейската конвенция за трансгранична телевизия (ДВ 117/10.12.1997), Директивата за аудиовизуални медийни услуги (приета от ЕС 12.2007); национални закони и подзаконови актове, регулиращи взаимоотношенията между субектите от медийната сфера и субекти от други основни сфери; препоръки за развитието на медийния сектор на ЕК; актове на Съвета за електронни медии (СЕМ); лицензии и регистрации за извършване на радио и телевизионна дейност; вътрешно нормативни документи и правилници на отделните медийни организации.

(2)   Неформални:

Етичен кодекс на българските медии (2004) – институция за саморегулация в медиите; договори между медийните организации като „Споразумение за сигнализация на телевизионните програми” (2004); професионални стандарти;  морално-етични норми за поведение.

(3)   Организации с регулативна функция в медийната сфера:

Съвет за електронни медии (СЕМ) – специализиран колегиален орган, които регулира радио и телевизионната дейност чрез регистрирането или издаването на лицензии за осъществяване на радио и телевизионнна дейност и надзор върху дейността на радио и телевизионните оператори. Основан по силата ЗРТ, през 2001 г. като правоприемник на Националния съвет за радио и телевизия. Състой се от 9 члена, от които 5 се избират от Народното събрание и 4 се назначават от Президента на Р България. Член на Европейската платформа на регулаторните органи (European Platform of Regulatory Authorities). Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) специализиран независим държавен орган, натоварен с функцията да регулира и контролира осъществяването на електронните съобщения. КРС работи в тясно сътрудничество със СЕМ, доколкото КРС управлява радио-честотния спектър на Р Бълария и съответно регулира разпространението на радио и телевизионните програми. Фондация Национален съвет за журналистическа етика – учредена през 2005 г. с цел да създаде система за саморегулиране на печатните и електронни медии в България, чрез тълкуването и прилагането на Етичния кодекс на българските медии. В рамките на фондацията са създадени Комисия за етика в печатните медии и Комисия за етика в електронните медии. Фондация НСЖЕ и Комисиите за етика са част от мрежата на Независимите Прессъвети в Европа (Alliance of Independent Press Сouncils of Europe).

      Медийна корегулация (Media Coregulation)

.       Медийната ко-регулацията е сравнително нова алтернатива за регулиране на аудиовизуалната среда. Тя се формира на база на взаимоотношения между държавата – медиите – обществото. МК е конвергентна форма на следните три системи: (1) традиционната медийна регулация; (2) механизмите за саморегулиране на средствата за масова иформация и (3) реактивността на потребителите на медийните продукти в качествата им на аудитория и на гражданско общество.

.       МК може да бъде разбирана като (1) вариант за компенсиране на слабостите на регулативните и саморегулативни форми и (2) вариант за връзка между двете. МК практически позволява достъпа на заинтересованите институции и групи до медийната среда и стимулира отговорното им участие в моделирането на медийния комуникационен процес, защото насърчава активността на медийните организации и гражданското общество доброволно да създадат рамка на взаимоотношенията си и обвързва общо възприетите саморегулативни инструменти със законодателната база като по-този начин повишава степента на тяхната ефективност и отговорността на субектите. Условие за успеха на МК в дигиталното комуникационно пространство сходството: конвергиращите се медии са конвергирано регулирани.

.       Субектите на медийна ко-регулация са: (1) националният регулационен орган; (2) институтите на медийна саморегулация и (3) аудиторията в качеството й на трети не държавен и не институционален сектор. Първите два субекта имат своята структура и функции, доколкото те са субекти на познатите до сега форми на медийно регулиране. Структурата, функциите и формите на включване на третият трябва да бъдат изучавани, тъй като това е нов компонент за системата на институционализиране и регулиране на средствата за масова информация.

       Медийна саморегулация (Media Selfregulation)

.       Медийната саморегулация се основава на взаимоотношенията в разреза медии–аудитории-общество. Формират се четири групи връзки: (1) между обществото и медиите – основополагаща връзка, доколкото обществото определя моделът за развитие на медиите, пред вид степента си на развитост, ценностите, които изповядва, средства, с които смята да постига целите си; (2) медиите и аудиториите – връзка, която в медийната теория, традиционно се разглежда като еднопосочна като въздействията са от медиите към аудиториите; (3) медиите и медиите – основна връзка за изграждането на саморегулативната рамка, доколкото медиите договарят етичната основа, в рамката на която развиват дейността си; (4) аудиториите и аудиториите – това са връзките и взаимоотношенията между различните аудиторни групи, в рамките на които, по линия на междуличностна, неформална комуникация се формират и утвърждават представи, нагласи, поведения.

.       Саморегулирането на медийната сфера е необходимо условие за спазване на принципите на демократичност в обществото, доколкото саморегулацията предполага субектите сами и по своя воля да приемат и да се ръководят от определени стандарти във взаимоотношенията. Теоретично, саморегулацията е най-ефективно действащия инструмент по отношение защита на уязвими аудитории, доколкото предполага самоотказване от страна на медиите от разпространение на съобщения, които могат да окажат вредни въздействия.

.      Предложените дефиниции са авторски, публикувани в Енциклопедия на УНСС и „Теливизията за деца“.

       Катя Михайлова