Автор на дисертационния труд: Соня Пламенова Цанкова

Основание за представяне на становището: участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед № 232/07.06.2018 на Ректора на УНИБИТ.

Да погледнеш произведението си още веднъж през предписанията на колегите (особено тези за преструктуриране и съкращаване) днес се оказва много трудно и почти неизпълнимо начинание. Разкъсано доверие, пречупена поколенческа приемственост, срутена научна общност и още ред основателни причини има за това. Но науката е колективна дейност. Не е по силите на един. И затова е добре да си говорим и още по-добре е да се слушаме и разбираме.

1. Информация за дисертанта

Дисертантът завършва докторска програма „Организация и управление извън сферата на материалното производство“ в Университет по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ) в професионално направление 3.5. „Обществени комуникации и информационни науки”. Има магистърска степен по „Електронни медии“ и е бакалавър по педагогика с изучаване на психология. Както се вижда от представената автобиография, Соня Пламенова Цанкова има вече разнообразен професионален опит в полето на медиите и комуникациите. Бих искала да поздравя дисертанта за участието като доброволец в няколко значими съвременни проекта за социална помощ и подкрепа.

2. Обща характеристика на представения дисертационен труд

Соня Цанкова представя за защита труд със заглавие „Манипулацията в информационната среда“ в обем от 394 страници, структуриран в четири глави, увод и заключение. За написването на труда авторът е използвал 497 литературни източника. Сами по себе си тези обеми на обработена литература и произведена нова са впечатляващи. Веднага възниква въпроса какво съдържание представят те.

Съдържанието на труда е строго подчинено на избраната вечно актуална тематика. Представлява литературен обзор по проблема манипулация в информационна среда. Авторът се спира на въпроса що е то манипулация, какви са граничните й понятия и полета на приложение. Прави систематизация на голям обем техники за манипулиране, употребявани в съвременната медийна информационна среда.

(още…)

Автор на дисертационния труд: Ива Николова Николова Тема на дисертационния труд: „Деструктивни влияния при организацията на информацията и формирането на обществените нагласи“

Основание за представяне на рецензията: Участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед № 190/04.05.2018 на Ректора на УниБИТ.

Друг проблем, който дисертацията поставя е кризата на идентичността на медиите. Днес говорим за една голяма криза, кризата на неолибералния модел. Разглеждаме я в социологическа, икономическа, политическа, аксиологическа и т.н. перспектива. Оказва се, обаче, че и медиите – традиционни и нови, са в криза. И това не е криза на оцеляването, а криза на идентичността. Крайно време е за нова, адекватна на обществения модел, дефиниция на медия, защото медията отдавна вече показа характера си на корпоративен, пазарен субект.

1. Информация за дисертанта

Ива Николова Николова е докторант на самостоятелна подготовка в докторска програма „Бизнес и административно обществени комуникации и технологии“ в Университет по библиотекознание и информационни технолигии. Представеният дисертационен труд е в професионалано направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки“. Извън академичното поле Ива Николова е защитила своята позиция и статус в българското медийно и литературно поле. Тя е активен и известен, доказал своята компетентност, вещина и талант журналист и поет.

2. Обща характеристика на представения дисертационен труд

Докторант Ива Николова представя дисертационен труд на тема „Деструктивни влияния при организацията на информацията и формирането на обществените нагласи“. Изследването е разработено под научното ръководство на проф. д.ик.н. Стоян Денчев. То е в общ обем от 288 стандартни страници. Няма приложения. Включва списък на цитираната и използвана литература от над 140 източника.

Тук бих искала да отбележа следното: първо – броят на използваните теоретични и информационни източници надхвърля посочените в списъка в края на дисертационния труд, доколкото в бележки под линия са посочени и други използвани от автора произведения; второ – авторът използва пълната палитра на българското теоретично наследство в областта, което считам за първо достойнство на дисертацията.

(още…)

Автор на дисертационния труд: Калин Цветанов Калинов Тема на дисертационния труд: „Приложения на публичната дипломация при терористични кризи след 9/11“

Основание за представяне на становището: участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед № РД 38-4 / 05.01.2018 на Ректора на СУ.

Интердисциплинарността се получава в припокриването на методологиите и методите на различни научни дисциплини в рамките на дадено изследване. 

1. Информация за дисертанта

Дисертантът се е обучавал по докторска програма в професионално направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки (Журналистика, Кризисен пъблик рилейшънс), в СУ „Св. Климент Охриски“ – ФЖМК. Обучението е осъществено в редовна форма под научното ръководство на проф. д-р Чавдар Христов. Дисертантът е завършил магистърска програма „Международни отношения и многостранна дипломация“ в Бирмингамски университет. Калин Калинов е основател на и продуцент в продуцентска къща „Ка Бо Ал“ ООД. В пероиода на докторантурата си е и преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ „Св. Климент Охридски“.

2. Обща характеристика на представения дисертационен труд

В резултат от три годишното си обучение в ОНС „Доктор“ Калин Калинов представя дисертационен труд на тема „Приложения на публичната дипломация при терористични кризи след 9/11“.

Актуалността и дисертабилността на избраната изследователска тема са безспорни – живеем днес в обединена Европа, раздирана от терористични атаки, в която търсенето и намирането на антитерористични решения е жизнена необходимост. Тъкмо това прави Калин Калинов – търси и предлага съвременни модели за превенция и овладяване на терористичните атентати и кризи.

(още…)

Автор на дисертационния труд: Мариана Атанасова Атанасова

Основание за представяне на рецензията: участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед № 51/ 26.02.2018 на Ректора на УниБИТ.

„Прави впечатление решението на автора да търси отговори на своите изследователски въпроси в три езикови и културни полета – мислещото на английски западно поле, неговият географски „опонент“ – руски говорящото източно поле, и разбира се, полето на българската научно-методическа мисъл и достижения в медийните и комуникационни изследвания.“

1. Информация за дисертанта

Мариана Атанасова е редовен докторант към катедра „Комуникации и информиране“, УниБИТ. Обучавала се е по докторска програма „Книгознание, библиотекознание и библиогафия“ в професионално направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки“. В периода на своето обучение Мариана Атанасова води лекционен курс по „Комуникационно насилие“ и семинарни занятия по „Основи на обществената комуникация“. Тя е пряко ангажирана с вътрешно катедрената координация, участва активно в организацията на научни форуми и други учебно образователни дейности на катедрата.

2. Обща характеристика на представения дисертационен труд

В резултат от три годишното си обучение в ОНС „Доктор“ Мариана Атанасова представя дисертационен труд на тема „Комуникационни техники и технологии при печатните и електронни медии“. Изследването е разработено под научното ръководство на проф. д.н. Николай Палашев.

Комуникационните техники и технологии при печатните и електронни медии са една от „евъргрийн“ темите в науките, изучаващи обществената и по-точно медийната комуникация. Историята показва, че изследователският интерес към тях се възобновява след навлизането на всяко ново технологично комуникационно средство. Днес живеем във време на нови информационни и комуникационни технологии и средства за свързване на хората, традиционното комуникационно пространство се дигитализира, става дигитално комуникационно пространство. Тази трансформация естествено буди въпроси и събира изследователски вълнения. В този ред представеният дисертационен труд представлява едно завършено научно търсене на отговори на въпросите:

(още…)

Методически и методологически стъпки при писането на дисертация

Докторантски семинар, 14 декември 2015

Светът и тази година дочака своето голямо life-style събитие – календарът на „Пирели“ (Pirelly Calendar). Но вижте моделите за 2016. Сравнете януари 2015 с януари 2016. Различни са, много различни са образите на жената. Вместо куклата „90-60-90“ пред обектива е застанала жената, каквато е, жената от живота на днешния ден, тази която прилича по нещо на всяка от нас.

Другото голямо събитие предстои – очакваме всеки момент премиерата на Епизод VII от „Междузвездни войни“. Открих тази междугалактическа сага през 1999, когато излезе Епизод I „Невидима заплаха“. Преди нея светът вече беше гледал IV, V, VI, моите съученици отдавна се бяха запленили по джедаите, които вече се бяха завърнали… (още…)

ОТЗИВ

за дисертационното изследване „Социално предприемачество  при самоуправление на болестта в условията на икономическа криза (по резултати от емпирични изследвания на хронично болни от диабет тип 2 в България)“,  представена за вътрешна защита пред КС на катедра „Икономическа социология“ от докторант Велина Балканска на 17 декември 2014

Безсъмнено разработената тема е актуална. Интерпретацията на грижата за собственото здраве като социално предприемачество е оригинална. Представен е и модел , алгоритъм за планиране, организиране и управление на този вид социално предприемачество.

Но… уводът и заключението.

Уводът на всяко дисертационно изследване представлява методическо въведение, създава усещане за вътрешна гладкост на дисертацията. За да се постигне това усещане в разглежданата дисертация, всички инфраструктурни елементи на изследването следва да бъдат обмислени  поотделно и във връзка един с друг още веднъж.

В увода са посочени 2 изследователски обекта – на стр. 4 „механизмите на самоуправление на болестта“ ; на стр. 3 – „болните от диабет 2 и техният личен опит в самоуправление на болестта“. Двата посочени обекта са взаимно допълващи се.

Посочени са 2 цели – на стр. 5 в първи абзац контекстуално разбираме, че целта е „разработване на адекватен теоретико методологически модел за описание и анализ на самоуправлението на болестта“; по-долу ясно е казано, че „целта е да са установи динамиката и значението на самоуправлението на болестта за интеграцията на болните от диабет тип 2“. Коя е целта? Следва да бъде ясно и еднозначно формулирана.

Изследователските  задачи, така както са формулирани по-ясно се свързват с първата посочена цел.

Като предмет на изследването е посочен: „оценка на готовността на болните за осъзнаят и развият самоуправлението на болестта си“.

Изложени са теза и подтеза, но липсват изследователски хипотези.

Липсва обособена методическа рамка на изследването. В синопсиса на съдържанието е казано, че в отделни глави е представен вторичен анализ на данни, съпоставителен анализ на резултати от различни типове изследвания, „тематичен анализ на биографични интервюта“, съобщава се, че е правено емпирично изследване, но тези методически бележки не са дадени обособено и ясно.

Заключението представя изводи от направеното изследване, но наред с тях и авторови самооценки за актуалността на темата, приносния характер на работата.

Няколко идеи предвид изложението, представено в дисертацията:

1. Като обект може да бъде приет втория посочен – „болните от диабет 2 и техният личен опит в самоуправление на болестта“. Необходимо е обаче той да бъде ясно дефиниран – всички болни или само избрани сегменти от тях, например.
2. Като предмет може да бъде приет първия обект – „механизмите на самоуправление на болестта“ от обекта като форма на социално предприемачество.
3. Целта със сигурност е първата посочена – „разработване на адекватен теоретико методологически модел за описание и анализ на самоуправлението на болестта“, а втората може да бъде нейна задача.
4. Посоченият предмет на изследването е по-скоро цел или изследователска задача.
5. Използваните изследователски методики следва да бъдат събрани и паспортно представени на едно, тяхното си, място в увода.
6. Посочените теза и подтеза са по-скоро хипотези, още повече, че в заключението ясно е казано „потвърждава тезата, че“ (стр. 128).
7. За постигане на усещане за структурираност, би било добре инфраструктурните елементи да бъдат подредени както следва: обект, предмет, цел, задачи, хипотези, методическа рамка.
8. Заключението да бъде освободено от авторовите самооценки и изрази като: „е лично дело на докторанта“, което се самоподразбира от факта на авторството, и да се редактира, за да бъдат по-отчетливо изведени изследователските изводи, верификация на изследователските хипотези, адекватност и поле на приложимост на избраната изследователска методика и др. подобни.
9. Самооценката на приносите се прави в автореферата, а не след края на дисертацията.

И накрая…

В дисертацията е изложена „Библиография“, съдържаща 125 заглавия и 8 интернет страници. Това ли е всичката литература по темата? Ако не е, то би било „Библиография“ да се замени с „Цитирана и използвана литература“. В списъка са посочени само 6 заглавия на български автори на кирилица и 2 заглавия с участие на български автори на латиница. Това вероятно се дължи на новостта на проблематиката. Все пак, ако все още няма български разработки в областта на социалното предприемачество, то има в такива върху предприемачество, от където биха могли да бъдат взети обяснителни модели. Липсва Божидар Ивков, който от десетилетия разработва в България социология на болката и инвалидността, самопомощ при инвалидност и хронични заболявания и други теми, които имат отношение към дисертацията. Липсват и класическите социологически есета на Сюзан Зонтаг в „Болестта като метафора“. Въпрос на авторово решение е избора на използваната литература.

Предвид цялостното дисертационно изложение, вярвам, че отбелязаното тук е въпрос по-скоро от редакционно, отколкото от методическо естество.  Позравявам докторанта и научния ръководител за постигнатото и пожелавам успех.

17.12.2014

Гл. ас. д-р Катя Михайлова

ОТЗИВ

за дисертационен труд на тема“Българският виртуален пазар на труда и трансформациите на властта“, представен за вътрешна защита от Мариета Христова пред КС на катедра „Икономическа социология“ на 19 ноември 2014

Професионално удоволствие е четенето на подобна дисертация днес. Трудът се чувства еднакво свободен и на трите нива на социологическата наука. Дори повече – прави плавни и методически обосновани преходи между тях.

На нивото на емпириката  дисертацията показва систематизация на богат и разнороден масив от емпирична информация, изведена чрез комбинация от количествени и качествени методики. Трудът очевидно си е осигурил необходимия комфорт и на абстрактно теоретичното ниво. Потърсил е мост между различни парадигми в социологията, извел е като основа теорията за полето и е аргументирал това свое решение.Що се отнася до методиката и методологията на научното изследване, и тук представеният „проект за дисертационен труд“ е намерил себе си. Взетите методически решения са адекватни на обекта и предмета на изследване. Инфраструктурата на дисертационното изследване е внимателно и обосновано разработена.

Приветствам избора на тема, обект и предмет на изследване, заради тяхната безспорна актуалност и висока степен на неразработеност все още. И ако актуалността на проблема дава обосновка на изследователя да се захване с него, то неразработеността на полето „виртуален пазар на труда“ определено е силно мотивиращ фактор. Дисертацията прави голяма стъпка към разработване на това поле не просто описвайки го, отграничавайки го от други сродни, но също, предлагайки методи и инструментариум за неговото изследване.

Има, обаче, една централна линия, по която читателят има възможност да остане в леко заблуждение. Това е линията заглавие – цел.  Заглавието остава впечатление, че изследването ще търси взаимни връзки и влияния между две полета: полето на виртуалния пазар на труда и полето на властта – не е уточнено каква власт, т.е. разбираме властта по принцип в държавата, в обществото. Прокрадва се дори и идея, че може би съществуването на виртуален пазар на труда е причина за трансформациите на властта.  Същевременно формулираната цел ни отвежда в друга посока:  да се откроят властовите отношения в полето „виртуален пазар на труда“ и тяхната промяна. Дисертационното изследване е съответно на така формулираната цел и сякаш леко бяга от заглавието.

В заключение поздравявам автора Мариета Христова и научния ръководител проф. д.с.н. Теменуга Ракаджийска за защитата на високи научноизследователски критерии чрез представения дисертационен труд.

19 ноември 2014

Гл. ас. д-р Катя Михайлова