Консюмеризъм

Откъс от глава „Консюмеризъм“ в учебник по „Потребителско поведение“ – съставител и редактор проф. Симеон Желев 


Михайлова, Катя. Консюмеризъм. В: Желев, С. (съст. и ред.) Потребителско поведение. С., Издателски комплекс УНСС, 2018, с. 437-460.


Дали консюмеризъм има общо с аристократизъм и снобизъм; феминизъм и сексизъм; капитализъм и социализъм; либерализъм и протекционизъм, хедонизъм и егоизъм, алтруизъм. А може би с тероризъм или пък с туризъм? В българския и другите европейски езици съществува сегмент от думи, наречен „изми” и съставен от думи с наставка –изъм. Характерно за този езиков сегмент е, че думите в него имат силата да определят ценностите и мисленето, решенията и поведението на хората в даден период от време – година, век, епоха, и по същество да моделират човека и обществения ред, в който той живее. Няма да е пресилено и ако определим „измите” като своеобразен цивилизационен ключ, доколкото всяка цивилизация се самоопределя чрез „измите”, които самата тя създава, развива, разпространява.

Предвид тази си способност не просто да въздействат върху ежедневните граждански и потребителски избори на хората, но и да предопределят въздействието на други фактори върху тях, ако „измите” бяха пазарен сегмент, несъмнено всеки професионален маркетолог би насочил усилията си именно към него. За социолозите, философите, културолозите, икономистите, за пиарите и журналистите „измите” са не просто важни, а основополагащи. През 2015 г. седем от най-търсените думи в онлайн речника Merriam Webster са от същия езиков сегмент – социализъм, фашизъм, расизъм, феминизъм, комунизъм, капитализъм и тероризъм[1]. Регистрирани са милиони търсения на тези думи. Възможно е част от търсенията да са случайни попадения. Това, обаче, не намалява рейтинга им, а тъкмо напротив – увеличава обхвата на разпространението им, т.е. възможността за по-висок рейтинг в бъдещ момент.

Очевидно „измите” са обект не само на професионален, а и на масов интерес. Обяснение за този интерес е фактът, че с тях се обозначават идеологиите, т.е. системите от ценности, идеи и възгледи, които формират индивидуалното и колективно съзнание в определен период от време и в определено географско пространство. Хората, живеещи в съответното време и пространство възприемат властващите в същото време-пространство „изми” до степен, че „измите” създават макрорамката на индивидуалния им алгоритъм за осмисляне на света в неговата статика и динамика. Превръщат се в нещо като мисловна карта за извършване на избор – граждански, политически, потребителски и всякакъв друг. Маркират  дори и вземането на ежедневни решения за управление на себе си, семейството, общността. Отразяват се дори в отговора на въпросите: кой съм аз, кои сме ние, кои са другите, чуждите, т.е. повлияват дори върху социалната идентификация на личността.

В началото на 60-те г. на ХХ в. се повдига тезата за край на идеологиите[2], а след 90-те за край на историята и последния човек[3]. Историята, обаче, до днес не е свършила. По-скоро човекът е отхвърлил едни и родил нови доктрини и идеологии, нови „изми”.  Човешкото общество във всяка фаза от развитието си и във всяка своя географска локация ражда съоветни на себе си идеологии и идеологически конструкти, които отразяват потребностите му, начините и средствата за тяхното задоволяване, целите и политиките, ценостите му. И, ако приемем, че консюмеризмът е водеща идеология на съвременното консуматорско западно- или източноевропейско, американско или друго географски определено общество, то тук ще бъдат потърсени отговори на следните въпроси:

  • Що е то консюмеризъм? Какви са водещите му ценности, принципи, цели?
  • Каква е почвата за неговото зараждане и развитие?
  • Как се отразява върху хората,общностите, обществата?

(още…)

Политическа икономия на медиитеPolitical Economy of Media

.      Твърде често днес социолозите, занимаващи се изследвания на медиите и обществените комуникации прескачат в ново – старо изследователско, методологическо и аналитично поле. Кое е новото поле? Какво дава повече? Защо се случва прехода от социология към политическа икономия на медиите? Как изглежда системата на медиите през призмата на политическата икономия? Кои са авторите в България, в чужбина? Има ли почва изучаването на политическа икономия на медиите днес? Задавах си тези въпроси тихо през изминалите две години.  През 2012 предложих на катедра „Медии и обществени комуникации“ включване на дисциплината „Политическа икономия на медиите“ в учебния план на специалност „Медия икономика“. Предложението бе прието и отнето.

.      За щастие на 21 и 22 ноември тази година, катедра „Политическа икономия“ в УНСС организира и проведе първа национална научна конференция по политическа икономия на тема: „Политическа икономия и икономическа теория“.  Множество доклади бяха представени и още толкова тези бяха повдигнати в дискусиите. Отдавна не бях виждала такъв жив научен форум.

        Представих доклад „Политическа икономия на медиите: теоретико-методологическа перспектива и предизвикателства на практиката във време на Преход и Криза„.  Основната цел на доклада е да представи варианти за приложимост на теоретико-методологическия инструментариум на политическата икономия на медиите при конструирането на медийната и комуникационна обществена система днес от една страна, и от друга – в решенията на злободневните предизвикателства, пред които са изправени съвременните медии. Представени са  основни концепции в политическата икономия на медиите от Карл Маркс до Ноам Чомски и Едуърт Херман, Робърт Мансел и Робърт Маккензи, Димитър Филипов и Проковски. От страна на практиката са разгледани казуси като „Богати медии, бедни демокрации”, обществена регулация и свобода на медиите, аудиторията като продукт на медиите и др.,  които отразяват парещи проблеми в отношението: политика – икономика – медии и се явяват основни в съвременната политическа икономия на медиите.

          Заедно с възраждането на политическата икономия като фундаментална научна дисциплина, днес се възражда и отрасловата политическа икономия на медиите. Дисциплината се изучава в престижни европейски, американски и руски университети. В УНСС „Политическа икономия на медиите” е включена в учебния план на специалност „Медия икономика” ОКС „Бакалавър” по предложение на автора на настоящия доклад през 2012 г., както и в учебния план на специалност „Бизнесжурналистика” ОКС „Магистър”.

.      Един от парещите днес въпроси в изучаването и съвременното изследване на системата на медиите и обществените комуникации е: аудиторията цел ли е или е продукт от дейността на медиите. Социологията казва: цел, утвърждавайки хуманистичния подход в едно трудно и прагматично време. Политическата икономия защитава другата теза: аудиторията като продукт. И ето аргументите: всеки производител продава произведените от него продукти – медиите продават аудиториите си, опаковани като „рекламно време“, на рекламодателите, били те представители на бизнеса, гражданското общество или политиката.

         Обърнете внимание на новите понятия, с които Европейската директива за аудиовизуални медийни услуги (2007) назовава известни явления: в предходната Директива „Телевизия без граници“  се говореше за телевизионни и радио предавания като продукти на медиите, а в настоящата те са назовани услуги. Услуги, предназначени да удовлетворят информационните, образователни и развлекателни потребности на аудиториите, но и услуги, предназначени да отговорят на потребностите на бизнеса, държавата и може би обществото. Следва въпрос: от какво имат нужда корпорациите, политиците, монополите? Дали не от хора, които да превръщат в хиперконсуматори и хипнотизирани гласоподаватели? И кой свързва едните с другите потребности? Медиите, привличайки вниманието на аудиториите, за да го продават на рекламодателите, спонсорите, собствениците си.

         Преди време, когато писах „Телевизията за деца„, никак не можех да допусна гледна точка към аудиториите като продукт на медиите. Особено, що се отнася до детската аудитория. Днес вече е видно, че дори и децата са продукти, които медиите продават. Комерсиализацията на детството започва тъкмо от медиите, както предупреждава Дейвид Бъкингам в едноименна студия. Децата порастват, заедно с тях медиите забогатяват, а демокрациите – обедняват. Това е един от основните възли в политикономеческото осмисляне на функционирането на дигиталните медийни и комуникационни системи днес.

.      Тук публикувам няколко снимки от 12-минутната презентация, която направих на Първата национална конференция по политическа икономия.

Избрахте ли МАГИСТРАТУРА?

          СОЦИОЛОГИЯ И ИКОНОМИКА НА ПУБЛИЧНАТА СФЕРА е академична магистратура (research master). Борави със съвременни по-общи теоретико-методологически учебни дисциплини – в интердисциплинарното поле едновременно на социология и икономика, мениджмънт и право, обществени комуникации и инфраструктури. Цели надграждане на фундаментална подготовка на млади специалисти, които имат амбиция за експертна и академична кариера. Дава базова академична подготовка за една предстояща гъвкава професионална кариера и реализация в днешния толкова динамично променящ се свят и пазар на труда – при отмиране на стари професии и възникване на нови, при динамична смяна на професионални стандарти и ИКТ, в условия на принуда често да се сменят институции и работни позиции.

Академичното равнище мотивира за продължение в докторантура.

 

Наред с това тя е „практическа” магистратура (practical; taught masters).

  • Освен фундаментални курсове, в програмата има курсове и форми за практико-приложна подготовка. Организира се професионална практика в престижни учреждения, както и организиране на цикъл от дискусионни срещи с изявени личности от публичното пространство;
  • Специална методическа подготовка на студентите за една задълбочена работа, съобразена с академичните стандарти и използваща съвременни ИКТ. Тя ще им позволи да развият своята магистърска теза според изискваната структура и стандарти за научна разработка, което би било потенциал и важна стъпка към продължаване в докторантура;
  • Подкрепа на студентите за използване ресурсите на Програми за студентска мобилност.

        Какъв е желаният ПРОФИЛ НА СТУДЕНТИТЕ?  Тази магистратура е за студенти, които освен авторитетна диплома целят и усвояване на сериозно и задълбочено знание; за студенти, които ще работят активно със своите преподаватели и консултанти; за магистри, които отдалеч се подготвят за модерна докторантура; за млади колеги, които имат амбиция за кариера във високо статусни институции и фирми, вкл. в университети и колежи.

       Каква ПОДКРЕПА ОТ НАС можете да очаквате? Не само съвестна и ритмична работа на преподавателите със студентите, но и индивидуализиран подход и организация още от първия семестър. Не само модерно теоретично знание, но и умения за конкретно приложение и използване за практическа ефективност и добра кариера. Не само рационално организиране на целия обучителен и консултантски процес, но и стимулираща колегиална атмосфера.

Магистърската програма се предлага от катедра „Икономическа социология“, УНСС. Проектът е разработен в сътрудничество с още 7 катедри в университета:  „Икономикс”, „Публична администрация”, „Медии и обществени комуникации”, „Публично право”, „Интелектуална собственост”, „Информационни технологии”, „Политическа икономия”. Получава се диплома за „Магистър” (Master of Research), в област на ВО:Социални, стопански и правни науки.

Научен ръководител: проф. д.с.н. Михаил Мирчев

Вижте подробно Учебен план, Квалификационна характеристика и Анотация на въвеждащата дисциплина на http://www.academic-forum.eu/magistratura.php

ОБРАЗованието по МЕДИИMedia Education in Bulgaria

.      Толкова ли е важно ОБРАЗованието по медии и журналистика за ефективното, в общ, системен, социологически смисъл, функциониране на медийната ни система днес? Не е ли тъкмо „…..ованието по медии и журналистика“ първоосновата на политическите и икономически зависимости; неразбирането и поради това – липсата на плурализъм в медиите; насилието над журналистите и всички останали други по-малки балони?

 

.        Благодаря на Фондация „Медийна демокрация“, че направиха за нас тази карта – обобщение на проблемите в медийната ни система, според докладите на чужди наблюдаващи организации. Ние трябва да видим какъв образ имат другите за нас, за да разберем самите себе си, но също и за да разберем тях и отношението им към нас.

.       Помислете, толкова ли е маловажно ОБРАЗованието по МЕДИИ и журналистика?

       Ваша,

      Катя Михайлова

КОЙ какво е СВЪРШИЛ?Who has done what?

В края на учебната година всеки преподавател отчита дейността си. Благодарение на  блогплатформата на УНСС, нашите отчети за научно-изследователска дейност са достъпни за всички вас.  Просто влезте в блога на преподавател, от който се интересувате, изберете бутона „Научно-изследователска дейност“ от хоризонталната навигация и четете.

На 18 април представих на колегите си от катедрата атестационен отчет за последните 3 години. Първата ми атестация 2007-2010 получи най-висока оценка и препоръка да подготвя доцентурата си. Вторият атестационен доклад за 2010-2013 публикувам тук в основни акценти.

Защо? Не защото работата ми има нужда от публичност – университетското преподаване и научното изследване са сами по себе си публични дейности. Те следва да са в обществена услуга, защото самото общество – гражданите, родителите, студентите; бизнеса, работодателите и данакоплатците, самата държава дават ресурс за развитие на образованието. Като майка и гражданин имам право да знам кой и как обучава децата ми в общинското училище. Като университетски преподавател имам отговорността да направя работата си прозрачна, да публикувам резултатите. Оставям оценките на вас и не, няма да се засегна, ако те не са високи.

Проявявам интерес към работата и постигнатите резултати и на колегите си. Ще се радвам да прочета как работят – това би обогатило и моята работа.

      Препоръки от предходна атестация

Всеки следващ отчет започва с изпълнението на препоръките от предходния. Ето какви бяха препоръките на атестационнната комисия с председател проф. Петко Тодоров през 2010 г.  към по-нататъшната ми работа.

Активизиране на подготовката на научна продукция с оглед изискванията за хабилитиране и да подготви учебни помагала по водените от нея лекционни дисциплини.”

Година след атестирането, на 14 април 2011, подадох писмено предложение до Катедрения съвет на катедра „Медии и обществени комуникации” за обявяване на конкурс за доцент  като приложих и справка за изпълнението на критериите за хабилитация, описани в законодателната и вътрешноуниверситетска нормативна база. Тогава научната ми продукция се равняваше на общо 395 точки при минимален праг 345 точки, съгласно изискванията. Конкурс за хабилитация не бе обявен поради следните причини: университетът е в криза; няма възможност за нов щат за доцент; катедрата няма нужда от конкурс в момента; катедрата няма подготвен кандидат за участие в конкурс.

Днес научната ми продукция се равнява на минимум 600 точки при изискван минимален праг от 300 точки. Изпълнението на качествените критерии за хабилитация е видимо в следващия отчет. Подготвената научна продукция заедно с разработените от мен електронни учебни помагала използвам във възложените ми лекционни курсове и семинарни занятия.

       Изпълнение на норматива за учебна заетост

Учебната  ми заетост през последните три учебни години (2010-2011; 2011-2012; 2012-2013) е изпълнена съгласно норматива за учебна заетост за съответната година. Изпълнението на учебната ми заетост включва така нар. вътрешноинституционална мобилност, доколкото освен осигурените по норматив от катедрата учебни занятия, водя и семинарни занятия в катедра „Икономическа социология”, Общоикономически факултет.

       Разработени нови семинарни или лабораторни упражнения

Асистент съм в общоуниверситетския курс по  „Икономическа социология“ с титуляр проф. д.с.н. Михаил Мирчев и общофакултетния курс по „Основи на комуникацията“ с титуляр доц. д-р Цветан Кулевски. Лектор съм в курсовете по „Медийна регулация“ и „Аудиовизуална комуникация“. Всяко следващо упражнение е ново – като тема следва ставащото в момента – ако улицата протестира, в аудиторията се учим да гледаме протестите през призмата на научна методолигия, ако навън има избори – учим се да анализираме вербалното и невербално поведение на главните действащи лица. Всяка следваща лекция не е като миналогодишната – динамиката на времето  е различна, технологиите напредват, моделите се променят. Най-новото винаги е добре забравеното старо – моето най-ново преподаветелско и изследователско откритие е „Социология на медиите“ – един напълно авторски, иновативен лекционен курс за медиите в обществото и държавата.

      Ръковдство на дипломанти, докторанти и специализанти

На моето ниво – главен асистент, до скоро не беше позволено ръководство на докторанти и специализанти. Но дипломни работи на студенти, завършващи бакалавър съм ръководила с вдъхновение и грижа за всеки детайл. Това, разбира се отразява и при оценяването на дипломантите. Дори в момента съм ръководител на 8 дипломни работи за бакалавър и магистър.

      Издадени учебници, учебно-помощна литература и научни трудове (мо­но­графии, студии) и др.

През 2010-1013 г. наред с останалата отчетена дейност, съм завършила и публикувала общо:  1 монография – използвам я като учебно помагало в лекционния курс „Медийна регулация”, „Социология на медиите” и воденията от проф. д.с.н. Михаил Мирчев курс „Социология на комуникациите”; 2 научни сборника – използвам ги като учебни помагала в курса по „Методология на научното изследване” за докторанти в НАТФИЗ, както и при научното ръководство и подготовка на дипломни работи; 2 студии и 6 научни статии, подходящи са и се използват във водените от мен курсове. 

      Научна продукция, участия в договори за научни изследвания и международно научно сътрудничество, участия в международни проекти

Отчетния период (2010-2013) е изключително благодатен, що се отнася за развитието на научноизследователската ми дейност както в национален, така и в общоевропейски обхват. Завърших колективен университетски тригодишен проект – в качеството си на главен асистент бях негов инициатор и ръководител. Завърших два национални проекта – отново като ръководител. Завърши участието ми в два европейски проекта, а по останалия трети продължавам да работя.

      Участие с доклади в национални и международни научни прояви

Списъкът с участия е много дълъг. Презентирала съм резултати от научноизследователската си работа както на национални, така и на международни подиуми. Организирала съм две истински международни научни конференции в УНСС – с 90 % участие на колеги от евпропейски и други университети. Инициатор и организатор съм на Академичен форум за обществена наука.

       Проучване на студентското мнение и работа със студентите    

Работата със студентите за мен е изключително важна. Не само в рамките на задължителната аудиторна и извънаудиторна програма, но също и подкрепата, консултирането на изявени студенти с желание и мотивация, с характер и способности за научноизследователска дейност и кариера. Обичам да работя с амбициозни студенти. Тяхната мотивация, воля, творчество вдъхва живот. Успехите им – блестяща дипломна защита,  презентация на научен подиум, първа награда на студентски форум, авторитетна магистратура, успешна докторантура са най-благодатния дар на нашата  професия. Моите студенти успяват да се представят не само възможно най-добре, но по-добре от всички останали – обикновено  получават високи отличия и награди.

       Професионални умения, новаторство и инициативност

Развитието ми до тук  бе мотивирано от потребността да овладея професията в нейната преподавателско-изследователска двуликост и да усъвършенствам професионалните си умения. Близката работа с титулярите ми изключително помогна за постигането на целите, така че днес мога да самоопределя преподавателският си стил като пластично съчетание от консервативност и модерност; новаторство, но тясно свързано с принципите на класическата университетска педагогика; гъвкав контакт със студентите и същевременно уважение към академичните рангове и йерархия.

Новото време, информационното общество налага на нас преподавателите бързо да адаптираме уменията и стила си към възможностите на информационните и комуникационни технологии. В работата ми – научно-изследователска или преподавателска, този процес на адаптация, на използване на нови и нови комуникационни платформи е факт. Още през 2009 г. започнах да експериментирам възможностите на Фейсбук като учебна провокация. С времето и към днешна дата способите на работа – аудиторна и извънаудиторна, чрез Фейсбук доказаха своята ефективност, особено по отношение на подготовката на бъдещи журналисти и други публични професии. Разработила съм и апробирала модели за онлайн тестове чрез Фейсбук, провеждане на извънаудиторни тематични дискусии като тренинг за комуникативни и модераторски способности у студентите, като възможност за публично споделяне и защитаване на теза. Всички те са достъпни в личния ми Фейсбук профил.

2012 г. ни изненада с първата университетска блог платформа в България, разработена от УНСС. Към 1 август 2012 г. стартирах университетския си блог. Към настоящия момент той се развива като ефективен преподавателски инструмент, електронно учебно помагало. Разбира се, доколкото университетският преподавател е интелектуалец със собствена позиция, в блогът ми е отразена и моята индивидуалност. Преподавателският ми блог е отворен за коментари и дискусии, каквито вече неколкократно сме провеждали. Свързан е и със множество социални медии. Освен всички психологически и социалнопсихологически ефекти, който един преподавателски блог може да оказва върху студентите и университетската общност, отвореността към свободно коментиране и връзка с други интернет платформи повишава разпознаваемостта на блога, а от тук и позицията на УНСС в Business Schools Web metrics.

Една от честите забележки от страна на ръководителя на катедра „Медии и обществени комуникации” към мен в периода на атестация е слаба заинтересованост и инициативност към делата на катедрата, за сметка на инициативност и активност по отношение на други въртешноуниверситетски и извънуниверситетски организации. През атестационния период съм изпълнила коректно и в срок всички възложени ми лично от ръководителя на катедра „Медии и обществени комуникации” задачи:

  1. 2010 г. Да изготвя справка за международната активност на колегите от катедрата във връзка с подготовката на годишно Общо събрание на факултет „Икономика на инфраструктурата”. Изпълнено в срок.
  2. 2011 г. Да напиша поздравителни адреси от името на проф. д-р Петко Тодоров и катедра „Медии и обществени комуникации” до колегите от катедри: „Интелектуална собственост” и „Статистика”. Изпълнено в срок.
  3. 2012 г. Да организирам група студенти да участват в конкурс за подбор на персонал в ТВ 7. Бяха организирани 7 студента, който изпратиха своите документи в срок и бяха поканени на интервю.
  4. 2013 г. Да изготвя проект за правила за провеждане на държавен изпит на ОКС „Бакалавър” и дипломна защита на ОКС „Магистър”. Проектите са предадени в срок.

Участвала съм активно и с позиция във всички инициирани от катедрата обсъждания на научна продукция на докторанти или колеги. Не съм отказвала сътрудничество на никой от колегите си, когато съм била помолена за това.

Участвала съм активно и с позиция, дори писмено внесена, в обсъжданията на учебните планове и програми, на бъдещето на катедра „Медии и обществени комуникации”. Факт е превръщането на моите идеи в практика. Така например на 12 юни 2012 внесох предложение за въвеждане на учебна дисциплина „Политикономия на медиите” в учебен план на специалност „Медия икономика”. Предложението се превърна в лекционен курс в магистърска програма „Бизнесжурналистика” с ръководител проф. Петко Тодоров. Курсът влезе и в плана на Медия икономика.

Извън катедрата, в рамките на университета съм участвала активно в разработването на магистърска програма по „Социология” със спецализация „Социология и икономика на публичната сфера”. Освен в изработването на научната и дисциплинарна основа на програмата, инициирах и проведох активна комуникационна кампания с цел популяризиране на програмата и университета като цяло. Отзвукът беше изцяло положителен.

Друга университетска инициатива, в която участвам от самата идея до реализацията е Академичен форум за обществена наука, превърнал се в престижна платформа за бъдещи млади учени и лидери. АФОН са провежда в УНСС, всяка година и е финансиран от фондация „Фридрих Еберт” и „АССА-М”.

Подготвям формиране на български изследователски комитет „Социология на комуникациите, културата и изкуствата” към Българска социологическа асоциация. Инициативата е в напреднала фаза на реализация. Уверена съм, че в неговата дейност като партньор ще бъде привлечен и Съюза на българските журналисти.

      Морални качества, научна и професионална етика

В професионалната си дейност до сега съм се ръководила от принципите наморала и трудовата дисциплина, на научната и академична етика във взаимоотношенията с колегите и институциите в и извън УНСС.

В цялостната си работа със студентите се ръководя от убеждението, че ние преподавателите трябва да им даваме не само съвременно знание, но и да изграждаме у тях социални умения за активна комуникация, професионална отговорност и амбиция за пълноценна реализация.

При всички обсъждания – официално в катедрата както и неофициално между колегите – се стремя да заемам принципна позицияс грижа за развитието на нашата катедра съобразно високи академични и колегиални стандарти. Свидетелства за добросъвестното ми, партньорско отношение към колегите са няколко факта през атестационния период:

  1. Номиниране и включване на гл. ас. д-р Стела Константинова като мой заместник в международния проект “COST IS0906 Transforming Audiences, Transforming Societies” през 2011 г. до сега. Осъществяване на една съвместна командировка с цел участие в среща на управителния съвет по проекта в Лисабон и съвместна подготовка на участието в следващата среща в Лондон, 31 август 2011, където гл. ас. д-р Стела Константинова направи общо представяне.
  2. Включване на колеги от катедрата като рецензенти в проектите „Млада наука за изкуствата”. На поканата професионално се отзоваха проф. д-р Любомир Стойков, доц. д-р Цветан Кулевски, доц. д-р Биляна Томова, д-р Мартин Осиковски. Благодаря още и на професионалното рецензентско съдействие на доц. д-р Александър Вълков в тези проекти.
  3. Покана към колегите от катедрата да се включат с лекционни курсове в разработването на магистърска програма по „Социология” със специализация „Социология и икономика на публичната сфера” – проф. д-р Любомир Стойков отказа, доц. д-р Биляна Томова прие.

* * *

          Пълният текст на атестационния отчет заема 18 страници. Към него има и няколко приложения. Ако искате да видите повече от публикуваното тук, моля отворете приложените тук файлове.

Оставям оценките на вас, със съзнанието, че каквото съм могла съм го свършила на нивото на достигнатата компетентност.

        С уважение,

        Катя Михайлова

АТЕСТАЦИОНЕН_ОТЧЕТ_2013               АТЕСТАЦИЯ 2013 ПРИЛОЖЕНИЯ

Продължавам НАПРЕД – ВРЪЩАМ се в блога сиBack to my blog

.      … И заварвам тук 422 уникални коментара и 683 спам коментара.

.      400-те коментара са от моите студенти. Препрочетох ги. Заслужава си да продължавам да работя със студентите си за развитието на нашите възможности да възприемаме, разбираме, осмисляме света, обществото, човешките поведения. Струва си, добра инвестиция е, всяко наше общо усилие за придобиване на СМЕЛОСТ да направиш ИЗБОР между две алтернативи и да вземеш РЕШЕНИЕ. „Добро“ или „лошо“, сигурно или рисково, но да решиш какво избираш, защо го избираш, как ще го направиш. Наскоро „Бизнесклуб УНСС“ покани на лекция в университета Максим Бехар и той каза следното: „Най-лошото решение е по-добро от невзетото решение„. Дълго мислих и Фейсбук дискусия направих (12 март 2013). Разгледах редица научни изследвания от последните 50 години за професионалните качества, компетентности и умения на журналистите и обществените комуникатори. Изследователите са убедени – сърцевинното умение на професионалния журналист във всяко социално време е способността да прави избор и да взема решения.  Към развитие на тъкмо това умение следва да е ориентирано висшето образование в коя да е област, ако искаме свободни, умни, можещи млади хора, българи.

.      600-те коментара, натрупани в последните 60 дни, ми намигнаха заговорнически, показвайки ми, че университетския ми блог е вече популярен и би било безотговорно да го зарежа, дори и да имам основателни причини за това. Част от спама беше реклама на Виагра. Защо ли ми е Виагра? Ами, за да ме предупреди, че съм на път да загубя най-свежото у себе си – бодрия си, мислещ, свободен дух. Разбрах и няма да се дам. Други спамове ми предлагаха ипотечни кредити. И понеже нямам много материална собственост, може би трябваше да ипотекирам част от знанията, способностите, ценностите си, за да получа кредит, който да връщам всеки месец от заплатата си… Това не е моята игра – изтрих и тези предложения.

.      И продължавам напред – връщам се в блога си. Нямам друг паралелен блог, защото ясно съзнавам, че блогът на преподавателя е на университетската платформа.  И днес отново благодаря на МОЯ УНИВЕРСИТЕТ, че първи и единствен в България създаде наша академична блогосфера. За да са свързани ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ  и СТУДЕНТИТЕ, за да расте ДОВЕРИЕТО между тях, за да споделят УНИВЕРСИТЕТСКИТЕ ЦЕННОСТИ. За да е свързан УНИВЕРСИТЕТА с БИЗНЕСА, да може бизнеса да намери преподавателите и заедно да развият програми за ПРОФЕСИОНАЛНА КАРИЕРА за студентите, за да може бизнеса да намери изследователите и експертите и да получи ЕКСПЕРТНА КОНСУЛТАЦИЯ. За да са свързани УНИВЕРСИТЕТА и ОБЩЕСТВОТО и да могат заедно да създават и утвърждават ЦЕННОСТНАТА ОРБИТА на младите българи чрез публичен, демократичен и модерен университетски образователен процес. За да са свързани УНИВЕРСИТЕТА и ДЪРЖАВАТА не само, за да може държавата да получава управленски капитал от университетите, но и за да възприемат и осъзнаят МЛАДИТЕ БЪЛГАРИ, че те служат на държавата, но и държавата на тях служи.

.     Очаквайте още от мен…

.      Ваша,

.      Катя Михайлова

Телевизията за деца: с поглед към бъдещето

Въведение

  • Дете загина при игра на екстремно телевизионно шоу”.[1]
  • 13-годишно дете се обеси докато си играело на шоуто “Страх”.[2]
  • Задушаване е причината за смъртта на дете, играело на “Страх”.[3]

579767_3959566318385_1749197872_nТази книга започва така, защото е за медиите. Медиите, които сякаш ежедневно ни облъчват с подобни стресиращи новини. Книгата е и за децата, които често влизат в медиите по повод такива трагични събития. Тя е и за обществото, което позволява на медиите си натрапчиво да акцентират на черногледото и фаталното, и което оставя децата си да свършват своя детски живот на катерушката в градинката пред блока след съответни внушения от страна на телевизия, радио, интернет…

Медиите, телевизията, децата, обществото – това са опорните точки на едно актуално, обществено значимо проблемно поле. Актуално, доколкото днес повече от всякога обществото разчита на своята медийна и комуникационна инфраструктура – електронизира се, информатизира се, интензифицира информационния поток и нуждата от неговата организация и управление. С изключителна обществена значимост, защото фокусира днешните деца, тяхното израстване и социализиране, интегриране и утвърждаване като утрешно младо поколение. А развитието на децата – интелектуално и морално, социално и поведенческо, всъщност е развитието на човека в обществената среда. Това развитие, в което се оглеждат реалните ценности на обществото. В центъра на проблемния кръг са следните няколко възела: телевизията за деца: въздействия на телевизията и защита на децата; телевизията, провокираща децата и създаваща риск за тях; телевизията като приятел или враг на децата; телевизията като трети родител – майка или мащеха на децата; децата, потопени в телевизия – зависими от нея; рисковите деца и телевизията. (още…)