Какво се случи това лято?

Започнаха масови ПРОТЕСТИ за оставка на правителството и главния прокурор. Появи се проект за нова КОНСТИТУЦИЯ. „Триото“ вдигна „велико всенародно ВЪСТАНИЕ“, очакваме да обяви „независимост“ на 22.09.2020.

Какво предстои да се случи?

ПОЗИТИВНИЯТ проект все още чака ред. Проекти много. Цветан Цветановото РБ е на ръба. На Манолова й подават ръка да се изправя. Някой казва ДА на неговата си България и т.н. – иначе казано „Има Такъв Народ“ (и т.н.). Трудно му е на ПОЗИТИВНИЯТ проект да се роди насред тягостното 30-годишно изтичане на ОБИЧ от България и подмяна на обичта към България с разпарцалявен патриотизъм на високо държавно ниво.

Трудно не значи невъзможно.

ПОЗИТИВНИЯТ проект е проект за изграждане. За разлика от всички други проекти за разграждане. Отговаря на въпросите: какво искам и какво е възможно да бъде? За разлика от другите проекти, които казват само какво не искат, срещу какво застават. Позитивният проект предполага синхрон на думи, високовибрационни емоции и действия. За разлика от другите проекти, основани предимно на нисковибрационни емоции и тяхната вербализация. Позитивният проект приема социалните факти такива каквито те са, не си ги измисля. И действа, за да ги промени. Позитивният проект създава нова реалност от позицията на божественото, не от позицията на егото или парите.

ПОЗИТИВНИЯТ проект започва от книгите и образованието. Този анализ е основан на 6 основни книги – 3 теоретични, 1 роман, 1 повест и 1 книга със стихове.

„Съвремието наше“ (2020) с автор Елит Николов

„Глобалната жена“ (2012) под редакцията на Барбара Еренрайх и Арли Хохшилд

„The Red Book“ (2009), Carl Gustav Jung

„Момечето с побелелите коси“ (2016) с автор Стоян Михайлов

„Разруха“ (2003) с автор Владимир Зарев

„Гераците“ (1911) с автор Елин Пелин

ПОЗИТИВНИЯТ проект започва от изкуството и културата. Този анализ е основан на класическото драматургично произведение на Самюел Бект „В очакване на Годо“. Избрах пиеса на абсурда, първо защото до днес все чакаме позитивният проект да дойде, както героите на Бекет чакат да дойде вечно неидващият Годо. И второ, защото позитивният проект с чакане не става. Той иска действане.

* * * Видеото е по интервю в „Нощен хоризонт“, БНР от 15 август 2020 – Богородица. Разговорът води Ани Костова.

ПАМЕТТА, културата, интернет

Необходимо ли е да запаметяваме всичко?

Умберто Еко: Разбира се, че не. Паметта – индивидуалната или колективната, каквато е културата, има двойна функция. Едната наистина е да запази определени данни, но другата е да потопи в забрава информацията, която само би обременила ненужно мозъците ни. Култура, която не съумява да филтрира наследството от минали векове, е култура, която може да се сравни с героя Фунес от „Фунес Паметливият“ на Хорхе Луис Борхес^[1], който е надарен с такава памет, че помни всичко. А това е в пълно противоречие с културата. Културата е гробище от книги и други предмети, които са изчезнали завинаги. Днес има не малко трудове, посветени на един феномен. Той се изразява в способността на човека, от една страна, тихомълком да се откаже от някои останки от миналото – с други думи, да филтрира информацията, а от друга – да постави определени елементи от нея в нещо като хладилник, за да служат на човечеството в бъдеще. Тези „зимници“ са архивите и библиотеките, където трупаме паметта, и то така, че да не пренаситим културното пространство с цялата ненужна бъркотия, без обаче да се отказваме напълно от нея. Можем, ако ни се прище, да се върнем там някой ден. Възможно е някой историк да намери там имената на всички участници в битката при Ватерло, но те няма да се изучават в училище, нито в университета, защото такъв тип подробности могат да се окажат опасни. Ще дам и друг пример. Знаем всичко за Калпурния, последната съпруга на Цезар, чак до мартенските иди – деня на убийството му, когато тя го моли да не ходи в Сената, защото е сънувала лош сън. Не знаем нищо за нея след смъртта на Цезар. Тя изчезва от паметта ни. А причината? Не е, както би могло да се предположи, заради обстоятелството, че е жена. Клара Шуман^[2] също е била жена, но за нея знаем всичко, което е правила и след смъртта на Роберт Шуман. Културата е селекция. (още…)

Доц. д-р Катя Живкова Михайлова

Катедра "Икономическа социология"

Общоикономически факултет

Етикет: култура

ПОЗИТИВНИЯТ проект

Постигане на интелектуална автономност

ПАМЕТТА, културата, интернет