Какви са най-важните уроци, които Ви дава социологията?

Катя: Първи урок – каквото горе, това и долу. Това е принцип на древното учение Херметизъм, аз го научих от социологията. Втори – дуализъм на човешката природа. Е. Дюркем казва, че човек носи егоизъм и алтруизъм. Задачата е да ги балансираме, за да живеем добре.  Трети  – как. Науката, за разлика от Неуката, дава отговори на въпроса как се постига работещо познание.

Стефани: Един от най-важните уроци, на които социологията ме учи е това как функционира обществото и индивида като личност. Този урок е изключително важен за ежедневието и развитието на всеки човек.

Студент VS Преподавател говорят за личността в обществото

Интервю на Толя Стоянова с доц. д-р Катя Михайлова, преподавател в катедра „Икономическа социология“ и Стефани Панайотова, студент по социология в УНСС.  „Вестник на УНСС“, Октомври 2018

Защо решихте да се занимавате със социология?

Катя: Първата ми любов са медиите. Проумях, че те са лъскава опаковка, започнах да търся опакованото и се сприятелих със социологията. Тя ми показва системата на обществото, от която медиите са част, обществените отношения, принципи и модели, чрез които постигаме целите си.

Стефани: Социологията е интересна наука, която включва много различни дисциплини. Като започнем от икономиката и стигнем до психологията.

Социологията е дисциплина, която е тясно свързана с личността. Какви са най-важните уроци, които Ви дава тя в живота?

Катя: Първи урок – каквото горе, това и долу. Това е принцип на древното учение Херметизъм, аз го научих от социологията. Втори – дуализъм на човешката природа. Е. Дюркем казва, че човек носи егоизъм и алтруизъм. Задачата е да ги балансираме, за да живеем добре.  Трети  – как. Науката, за разлика от Неуката, дава отговори на въпроса как се постига работещо познание.

Стефани: Един от най-важните уроци, на които социологията ме учи е това как функционира обществото и индивида като личност. Този урок е изключително важен за ежедневието и развитието на всеки човек.

Живеем в динамична среда и непрекъснато се сблъскваме с промени. Как най-лесно и бързо личността може да се адаптира към тях?

Катя: Има промени, които носят тъга. Трябва да си дадем време, да бъдем търпеливи към себе си, да вярваме, че промяната е най-доброто решение за нас. Има и такива, които ни радват. Често в радостта си грешим. Добре е да внимаваме, да не изпадаме в опиянение, да благодарим и да продължим по радостния път.

Стефани: От личен опит бих казала, че човек може да се адаптира само с желание и хъс. Няма лесно или бързо. Аз работя по 8-10 часа и в същото време ходя и на университет. Ежедневието ми е много забързано. Сутрин започвам с работа. Следобед прекосявам цяла София, за да отида на лекции, а по-късно отново отивам на работа. В началото е много трудно, но човек свиква рано или късно. Всичко е въпрос на желание. (още…)

Курсът по „Икономическа социология“ през зимния семестър на 2018-2019 завърши. Разделихме се с шестици, повече петици, имаше и четворки и тройки. Някои и на поправка останаха.

Видеото представя моите студенти в този курс. Не го харесвам това „моите“, но са си мои – 60 учебни часа мислихме заедно, четохме, учихме, смяхме се, тъгувахме, очаквахме. И аз съм си тяхна – че мога ли да не съм, щом дори и днес, след изпита, продължавам да получавам в писма усмивките им, най-хубавите им думи и пожелания.

За мен лекциите по „Икономическа социология“ бяха радост. Научих се да се усмихвам :), да „пиша имейли“, да разчитам на предпоследния момент. В мисловната ми карта влязоха дуализма на човешката природа, органичната солидарност, трудът като източник на обществено богатство, социалните отношения и класи, икономиката в обществото, обществената промяна…

Имам нова идея. Да напиша учебник по Социология на успеха. Започнах вече. И име измислих. АЗ УСПЯХ! Искам да успявате! Да споделяте успехите си! Радват ме успехите! Дават ми сила за живот.

Михайлова, К. Меди@ Общество. ИК УНСС, 2016, с. 288-292.

Пета задача: Посегнете към писането

Писането като че ли изглежда по-лесно от четенето. Толкова често чуваме, че децата не четат, студентите са се отучили да четат. Защо не четат? Никой вече не чете! А от другата страна – толкова много модерни писатели и поети, журналисти, политически, социални и икономически анализатори пишат днес. Всеки пише – стотици хиляди, милиони постове във Фейсбук, в Туитър, къде ли не.

Да, четенето е по-трудно. То е пряко свързано с Другия. Аз, читателят се интересувам от Другия – писателят. Искам да го разбера. Предварително признавам личността му, опита му, познанието му. След четенето се опитвам се да доразвивам идеите му, пробвам моделите му в собствения си живот. Приемам Другият като субект на собственото си познание, той има значение за мен.

Да, писането е по-лесно. То не е задължително да бъде свързано с Другия. То отразява преди всичко мен, моите мисли, моите чувства, моите дарове. Имам нещо за казване, искам да го кажа, самовглъбявам се и пиша. Аз съм сам с компютъра си. Наслаждавам се на писането, харесвам написаното, та то отразява мен самия. И после: „Ето на – казах ви, написах ви. Четете, ако искате.”

Не, четенето е по-лесно. Нищо не измисляш. Може да подремваш при умора. Евентуално размишляваш върху вече написаното. Може и да си „даунлоуднеш” идейката, да си я  „копнеш” и „пейстнеш” в рефератчето и хоп – освобождаване от изпитчето. „Освобождаване” – сякаш университетските курсове са затвор, в който някой е запрещил студентите и те горкичките трябава да се освобождават.

Всъщност, писането е по-трудно. Сам си със себе си, но трябва да мислиш, да измислиш какво и как да напишеш. Дори и без да съзнаваш, създаваш нещо ново, твориш. Свободен си, защото създаваш – истинско удоволствие е това. Но свободата носи отговорност – отговорността за Другия. Какво да пишеш и как, за да не бъде подведен и излъган Другия, за да може той да разбере написаното, да го приеме, да го продължи. Това написано, в което го има Другия, което Другият разбира, възприема, търси да прочете, иска да продължи – то е истински ценното написано. 

Как се пише така? Как се пише и за мен, и за другите? Как се пише, така че написаното да се чете? (още…)

Медията е най-могъща на света. Тя има силата да направи невинния виновен и виновния невинен. Власт която контролира съзнанието на масите.

Малкъм Екс

През последните години, все по-често се говори за значението на медията и все по-често се поставя под въпрос, нейната лоялност към обществото и ценностна система. След възникването на Интернет може да се каже, че традиционните медии бяха поставени на колене. Този прецедент в историята, наречен технологична революция, постави на дневен ред нови предизвикателства и проблеми за решаване, както за медиите, така и за обществото. Подобни теми не бяха дискутирани от стотици години, още от времето, когато за пръв път се появиха печатните издания. Днес обаче всичко е различно, защото медиите трябва да се борят не само с промените наложени от Интернет и появилите се с него социални мрежи и хомо-медийна култура. Медиите днес се борят да оцелеят и трябва да докажат своята същност на медиатори, които безпристрастно отразяват събитията случващи се по света, заради грешки допускани с години, грешки подронили техния авторитет.

Малкълм Екс казва „Медията е най-могъща на света“. Дали е така обаче, дали можем сляпо да са се съгласим и да приемем тази констатация за вярна и меродавна? Отговорът на този и още много други фундаментални за темата въпроси се изучават, изследват и дискутират от науката Социология на медиите. Най-общо казано тази, наука се занимава с психологията на масовите комуникации. В България, науката социология на медиите и масовите комуникации, прави първи стъпки в края на 60-те години на ХХ в. с изследванията на Елит Николов, Тодор Петев и др. В новото хилядолетие науката продължава да се развива, тук е важно да споменем имена като: Таня Буроджева, Антоний Гълъбов, Добринка Пейчева, Христо Бонев и Катя Михайлова. (още…)

Признанието е равновесието – нашето, на личността със средата. Много е хубаво! Да си пожелаем такова блаженство в „мъжки времена”.

.

Александър Михайлов и Катя Михайлова във „Време и половина“, БНР

Александър Михайлов (АМ). Защо има толкова много клишета, Катя, в българските медии? Любимите ми журналистически въпроси в последните години са: има ли съвременни будители – въпрос, който се задава на всеки 1 ноември; какво ще празнувате Трифон Зарезан или Св. Валентин – 14 февруари всяка година; въпросът, който зададоха всички журналисти в Международния пресцентър в НДК: кой победи Румен Радев или БСП. Откъде идват тези клишета?

Катя Михайлова (КМ). Медиите отразяват реалността. А в реалността по-лесно е в клишето, отколкото в нещо оригинално и ново. Представете си, че журналист беше задал изненадващ въпрос в НДК, представете си, че на Трифон Зарезан и Св. Валентин някоя медия извади абсолютно неочакван гледен ъгъл към този 14 февруари…

АМ. Какво ще се случи тогава?

КМ. Може би спад в рейтинга? Защото възприемането на новото е трудно. Толкова трудно, колкото и излизането от клишето. Не е липса на иновативна мисъл, не е липса на вдъхновение и творчество. Ние тук в България си имаме по много от всичко. Но дори и големите творци твърде често прикриват някаква част от таланта си от страх да не… (още…)