Nemo parum diu vixit, qui virtutis perfectæ perfecto functus est munere (Cicero)

На 17.12.2013 почина Теодор Пиперков по време на лекцията си. Трудно е да се сбогуваш с приятел, с който не си довършил разговора си, а е още по-трудно да се откъснеш от разказ, който си слушал внимателно и който си очаквал дълго. Нашият Тео ни остави толкова много, взимайки за себе си толкова малко.

Скъпи мой учителю, докато се мъча с някой от старите текстове, които заедно четяхме или разказвам нещо на нашите студенти се опитвам да чуя твоя коментар, твоя въпрос, твоята критика и тогава продължава историята, започната от теб преди толкова време. Разговорите ни винаги бяха кратки, макар и да продължаваха с часове, времето беше миг, макар и да обхващаше хиляди години. Както и при старите учители твоята чиста интерпретация остана за нас по-верен и по-елегантен критерий за същността на правото, отколкото написаният текст в учебника или закона.

Днес си спомням и твоя разказ за дългия живот на Полибий, умрял изправен на коня си, защото си оставал онзи предводител на конницата, който бил на младини, защото ти винаги казваше: „важно е плаването, а не живота – Navigare necesse est, vivere non est necesse!“.

ULTIMUM VALE, MAGISTER, SEMPER FELIX, SEMPER VICTOR!