Дигитална социология – учебна програма

 

Дисциплината „Дигитална социология” ще се чете пред студентите в ОКС „Бакалавър” от направление „Социология, антропология и наука за културата” от учебната 2018/2019 г.

Основните теми залегнали в учебната програма по “Дигитална социология” са:

  1. ДИГИТАЛНИТЕ ПОЛЕТА, МРЕЖИ И ЦИФРОВ КАПИТАЛ. Информационно-технологичната парадигма. Създаване на съдържание, връзки и капитал.
  2. МНОГОИЗМЕРНОСТ НА СЪЩНОСТТА НА ИНТЕРНЕТ И НЕГОВОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ СОЦИАЛНИЯ СВЯТ. Интернет като мрежа. Интернет като социално пространство. Интернет като медиум (комуникационнен канал, медиа). Интернет като технология.
  3. ДИГИТАЛНО РАЗДЕЛЕНИЕ. ДИГИТАЛНА СТРАТИФИКАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО. Първо ниво на разделение – достъп. Второ ниво на разделение – използване на интернет. Измерения на дигиталното разделение. Дигитална грамотност. Неравенствата в мрежовото общество.
  4. ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА ОБЩНОСТТА В ДИГИТАЛНАТА ЕПОХА. Виртуалната общност. Кибер-общности. Виртуална идентификация. Свързване в дигиталното пространство. (Псевдо)социализация.
  5. ВИРТУАЛЕН АЗ. Изграждане на идеален образ. Изграждане на представа за себе си, представа в другите за теб, реален аз. Паралелният свят в съзнанието на личността. Виртуална идентификация. Електронно номадство. Самоопубличностяване и доверие. Свобода и избор за осъществяване на контакти, контрол върху ситуацията, представяне на идеален образ, изфабрикуван от дефицити и желание. Или илюзорна социална активност.
  6. ДИГИТАЛЕН АЗ. Репутация и идентичност в дигиталната епоха. Как големите данни и алгоритми оформят дигиталната идентичност. Какво казват големите данни за нас. Как алгоритмите обработват данните. Информацията като овластяване на другите.
  7. ИНТИМНОСТТА В ДИГИТАЛНАТА ЕПОХА. Междуличностни взаимоотношения, интимност и личността в дигиталната епоха. Промяна в представата за личен живот и търсене на интимност. Медиираните взаимоотношения – запазване и задълбочаване на интимността и близостта или разрушаване и загуба на интимност? Парадоксалната природа на онлайн връзките. Емоциите онлайн.
  8. КИБЕРАКТИВИЗЪМ. АКТИВНАТА ГРАЖДАНСКА ПОЗИЦИЯ В КИБЕРПРОСТРАНСТВОТО. Политическо участие и практики на гражданство чрез ИКТ. Идентичност – принадлежност и активизъм в дигиталното общество. Дигиталният Гражданин.
  9. „ВОЙНАТА“ ЗА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ. „Публичните интелектуалци“ в медиите и интернет. (Де)легитимиране на властта. Филтриране на информацията. Fake news. Тролове. Хибридна война. „Data smog“.
  10. НАДЗОР. Неприкосновеност, наблюдение и надзор. Сигурност в киберпространството. Декларация за свобода на информацията и изразяването.
  11. THE DARK SIDE OF THE NET. Киберпрестъпност. Кибернасилие. Онлайн тормоз. Кражба на идентичност. “Нови” форми на престъпност.
  12. ЕТИКА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ И КОМУНИКАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ. Предизвикателствата пред концепцията за идентичността. Поверителността като фундаментално право.
  13. МЕТОДИ за изследване на виртуалното пространство
  14. ДИГИТАЛНИ ПРАКТИКИ – въздействие на технологиите в различни обществени сфери.
  15. Е-бизнес и е-търговия.
  16. Виртуален пазар на труда
  17. Дигитален труд и виртуална миграция.
  18. Електронно правителство и управление.
  19. Здравето в дигиталната епоха и е-здраве.
  20. Преосмисляне на образованието в дигиталната епоха.
  21. Дигитална култура и културно наследство.
  22. Дигитално градско пространство
  23. Е-околна среда.

 

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

А. ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА

Шваб, Клаус. 2016. Четвъртата индустриална революция. София, Изд. Къща Хермес.

Христова, Мариета. Интернет като инструмент за заемане на активна гражданска позиция в киберпространството и мобилизиране на гражданска активност извън него. В: Проблеми на постмодерността, Т. 7, брой 3, 2017, с. 269-296. Достъпен на http://ppm.swu.bg/media/47423/hristova_marieta.pdf.

Cavanagh, Allison. Sociology in the age of the internet. Open University Press, McGraw Hill. 2007.

Lupton, Deborah (2013) Digital Sociology. London and New York: Routledge.

Marres, N. (2017) Digital Sociology: the reinvention of social research, Cambridge: Polity.

Orton-Johnson, K. and N. Prior (Eds) (2013) Critical Perspectives in Digital Sociology, Palgrave MacMillan, Basingstoke.

 

 

Б. Допълнителна

Бен-Зеев, Аарон. Любовта онлайн: емоциите в интернет. Лик, 2005.

Кастелс, Мануел. Информационната епоха. Икономика, общество, култура. Т.1 Възходът на мрежовото общество. Изд. Лик, С., 2004.

Михайлова, Катя. Меди@ общество. Социология на медиите и масовата комуникация. София, Издателски комплекс УНСС, 2016.

Михайлова, Катя. Дигитално разслояване в съвременното българско семейство. В: Нови медии 21. Достъпно на: http://www.newmedia21.eu/analizi/digitalno-razsloyavane-v-sa-vremennoto-ba-lgarsko-semejstvo-konfliktnost-ili-sa-vmestyavane-mezhdu-roditeli-i-detsa/

Попова, Мария. Виртуалният човек. Второ издание. Фабер, С., 2010.

Ракаджийска, Теменуга. Виртуалната среда и трансформация на социалните общности. 2012.

Ракаджийска, Теменуга. Социалният капитал през 21 век. В: Политически хоризонти, бр. 3, 2017.

Ракаджийска, Теменуга, Михаела Мишева, Мариета Христова. 2015. Социалният капитал като личностно достояние. В: Научни трудове на УНСС, Том 2-3, 2015, София:Изд. Комплекс на УНСС, с. 179-234.

Ракаджийска, Теменуга. Предизвикателствата на дигиталната епоха пред качественото образование по социология (Може ли логосът да бъде атрактивен?). В: Научни трудове на УНСС, Том 1, 2018, София: Изд. Комплекс на УНСС.

Съйкова, Светлана. Използване на информацията от социалните мрежи в интернет. Възможности, предизвикателства и проблеми.

Христова, Мариета. Виртуален и дигитален аз. Измислени или реални са те? Доклад изнесен на Четвърта международна кръгла маса „Проблеми на обществената комуникация”, 11-13 юни 2018 г.,Благоевград. Организирана от: Университет по библиотекознание и информационни технологии, Университет на Ниш, Дискусионен клуб “Обществена комуникация”. (под печат)

Христова, Мариета. Дигиталният аз в дигиталния свят. Доклад изнесен на Седма национална научна конференция с международно участие “Дигиталната икономика и предизвикателствата пред бизнеса”, 19-20 юни 2018 г., София, УНСС. (под печат)

Христова, Мариета. Дигиталната социология като нова практика и стандарт в обучението по социология. В: Научни трудове на УНСС, Том 1, 2018, София:Изд. Комплекс на УНСС.

Христова, Мариета. Социални мрежи и/или социални медии. (изгубени в превода). В „Годишник”, Том XXVI на Бургаски свободен университет. XII-ти национален конкурс за студентско научно творчество, 29 Март 2012. Бургаски свободен университет, Бургас, 2012, с. 361-368. ISSN 1311-221-X.

Христова, Мариета. Активната гражданска позиция на младите хора в киберпространството. Международна научна конференция “Дигитална култура и общество”, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2017.

Benkler, Yochai. (Author) The Wealth of Networks: How Social Production Transforms Markets and Freedom. Yale University Press, 2007.

DiMaggio, Paul, Eszter Hargittai. From the Digital Divide to Digital Inequality. Presentation at the annual meetings of the American Sociological Association in Chicago, August 2001. 2002.

Hargittai, Eszter. Second Level Digital Divide: Differences in People’s Online Skills. First Monday 7, 4, 2002. Достъпен на: http://www.firstmonday.dk/issues/issue7_4/hargittai/, последно посетен на 16.12.2013 г.

Hauben, Michael, Ronda Hauben, Thomas Truscott. Netizens History Impact Usenet Internet. (Foreword). Wiley-IEEE Computer Society PR, 1997.

Hindman, Matthew. The Myth of Digital Democracy. Princeton University Press, 2008.

Rheingold, Howard. The Virtual Community, 1993. Достъпно на http://www.rheingold.com/vc/book/

Ruppert, E., Law, J., & Savage, M. (2013). Reassembling social science methods: The challenge of digital devices. Theory, culture & society, 30(4), 22-46.

Turkle, Sherry. 1995. Life on the Screen: Identity in the Age of the Internet, London: Phenix

van Dijk Jan. The Digital Divide in Europe. In: The Handbook of Internet Politics, Routledge, London and New York, 2008.

Wellman, Barry, Caroline Haythornthwaite. The Internet in Everyday Life. Blackwell Publishers, 2002.

Wellman, Barry and Gulia, Milena. Net surfers don’t ride alone: virtual communities as communities. 1999.

Web 1.0 vs Web 2.0 vs Web 3.0 vs Web 4.0 vs Web 5.0 – A bird’s eye on the evolution and definition, наличен на: https://flatworldbusiness.wordpress.com/flat-education/previously/web-1-0-vs-web-2-0-vs-web-3-0-a-bird-eye-on-the-definition/

Национална програма цифрова България 2015, България@2015, Проект, март 2012.

Ethics of information and communication technologies. 2012. EGE Opinion No. 26. Brussels: European Commission.

И други.

 

Октомври 2018 г.

ас. д-р Мариета Христова