Имаме ли смелост да помним ГОЛЕМИТЕ!?

      В петък имах предизвикателство, което ме накара да се замисля за някои важни неща.  От  Борда на Българска социологиска асоциация ми възложиха да направя приветствие към научната конференция “Авторитет, достойнство, маска” в Троян, посветена на 105 годишнината от рождението на Иван Хаджийски.

.       Нямах много време за подготовка, но си събрах мислите, прочетох десетина неща на българи за Иван Хаджийски и написах не просто приветствие, а моята кратка оценка относно изключителната значимост на Иван Хаджийски за модерното развитие на българската социология и социална психология, за прилагането на евристичен и интердисциплинарен подход при изследването на мащабни обществени процеси. Отново ме порази невероятното умение на Хаджийски в образа на отдения човек и неговите постъпки да оглежда цялото общество, в ежедневния бит на отделни хора да види цялата класова структура на обществото, промените в социалната му система, намесата на голямата политика. Но нека не преповтарям, прочетете цялото ми изказване: ИВАН ХАДЖИЙСКИ – хладен ум с горещо гражданско сърце.

.       Да не забравя: в рамките на програмата за честването на Иван Хаджийски, кметът на Троян г-жа Донка Михайлова откри великолепен паметник на Иван Хаджийски. Самият паметник е направен преди много години, но троянци дълго и горещо са спорели за мястото – къде да бъде поставен. Вероятно спорът няма да затихне, но паметникът вече е факт. Това е основание да поздравим общината на Троян, интелигенцията и гражданите на Троян и себе си – всички ние, които недопускаме делото и паметта на такива големи българи да бъдат изтикани в забвение.

.       И още нещо: поздравявам моите колеги от УНСС доц. Мария Стоянова, д-р Катя Михайлова и студентите Даниела Врескова, Ива Плочева и Стоян Йончовски, които взеха много активно участие в работата на конференцията и колегиалното общуване.

.       Приятна седмица на всички!

.       проф. Михаил Мирчев

.