. Тази тематика е повече от актуална, тя е съдбоносна – както за развитието на обществото, така и за адекватността на социологията и другите обществени науки спрямо реалностите, и още за не изоставането на нашата професионална колегия.

Хоризонтът е България, Европа и Европейския съюз, Светът и цивилизацията като цяло.
Поводът – годишнини от началото на преподаване по „Социология“ и създаване на катедра „Икономическа социология“ в УНСС .
Събитието – научна конференция, проведена на 16-17 ноември 2012 в УНСС. С една пленарна и шест тематични сесии, с 4 младежки-студентски сесии.
Целта – съвместно колегиално усилие и ползотворен научен диалог с използване на интердисциплинарен подход.

. Уважаеми колеги,

.. Имам удоволствието да ви представя сборника с доклади и съответни статии, които успяхме да издадем. С помощта на НИД на УНСС, Фондация „Фридрих Еберт“, агенция АССА-М и Издателски комплекс на УНСС. На всички тях сърдечно благодаря – от името на катедра „Икономическа социология“, на над 40 изявени колеги от много български университети и институти, както и от името на над 60 участвали млади колеги – студенти и докторанти. Освен книжната публикация, започваме да публикуване отделните авторски текстове на страницата на катедра „Икономическа социология“ и на страницата на агенция „АССА-М“.

. Тук е мястото, в качеството си на съставител на сборника, да благодаря на всички колеги, които успяха да доработят и доразвият своите презентации и доклади, представени на конференцията, за да имаме възможност тук да четем едни много по-стройни и задълбочени научни текстове с по-ясно експлициран авторски принос, с коректно представен научен апарат.

. В сборника е представен и моя пленарен доклад като въвеждаща студия. Пиша за икономическата социология, и нейните дилеми на развитие в логиката на Глобализацията и аустерити лекарството на Кризата след 2008 или на Алтер-Глобализацията и търсене на алтернативен на неолибералния модел за икономическо, политическо и социално развитие на съвременното общество. Правя една синтезирана разходка в историята на икономическата социология и нейното дефиниране от академичните центрове на САЩ, с тяхната претенция за световна доминация. Експлицирам на пръв поглед странните изпадания от списъка на големите академични имена на автори като Карл Маркс, след това на автори като Толкът Парсънз, Карл Полани и много други. На пръв поглед странно неглижиране, но всъщност съвсем логично при условие, че американската икономическа социология е толкова идеологизирана. Пледирам, че е дошло време икономическата социология да се еманципира от своите американски стожери, от тяхната догматика и методологически страхове. Време е икономическата социология да се деидеологизира и да се върне към сериозната научност, която е немислима без системен подход, без макро-моделиране и съответна методология, без синхрон между трите равнища на анализ и изследвания – от макро до микро и обратно. Защитавам тезата, че тази еманципация на икономическата социология не би могла да се реализира, ако науката не се освободи от догматиката на неолибералните идеологеми: анти държавата, анти нацията, анти протекционизма, анти устойчивостта. Накратко проблематизирам различните методологически перспективи, когато назоваваме катедра и учебни дисциплини като „Икономическа социология“ или „Социология на икономиката“. Накрая предлагам една своя версия за съответна нова учебна програма и/или нов учебник, с обособени 12 основни теми, всяка от които е детайлизирана чрез серия от конкретни акценти . Прилагам и актуална библиография, която в своята съвкупност демонстрира предизвикателствата пред следващата фаза в развитието на икономическата социология и творческите усилия в тази посока на български и задгранични автори. Самият сборник съдържа публикации на още български автори, които заслужават специално внимание.

. проф. Михаил Мирчев