СИРИЗА ИСКА ОТ КАПИТАЛИЗМА ДА Е С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ

Въпросът е дали Ципрас ще удържи саботажа от Запада?

БНР, “12 + 3”, 26 януари 2015

Интервю на Петър Волгин с проф. Михаил Мирчев и Анжел Вагенщайн.

 

     – Всички социологически агенции предричаха победа на СИРИЗА в Гърция, вчера, на 25 януари 2015. Може би, не чак с толкова, но се очакваше. Кое допринесе за този изборен триумф?
– Прогнозите бяха за 3% до 5% надмощие на СИРИЗА. Но през последните 10-ина дни бе явна тенденцията разликата да се разтваря. Ето, виждате изборното надмощие стана около 10% от действителните гласове (при гласуване около 64% от регистрираните избиратели).
СИРИЗА е близо до абсолютното мнозинство – 151 депутата от общо 300. Това, което те печелят директно, плюс преразпределение от изпадналите под чертата партии, плюс 50 депутатски места за първия. Така се прави сметката.

Такава предвидена победа на Ципрас и СИРИЗА подлуди много от големите десни западни сили. Предупреждаваха, че идва едва ли не Апокалипсис. Можем да визираме Ангела Меркел. Това е страхът откъм дясното пространство – с неговата политика „аустерити” спрямо кризата след 2008 г., с привилегироването на банковия капитал и корпоративното своеволие, очевидно с дирижиране отвъд океана и увреждане интересите на Европа. Страхът от тяхна страна бе голям. Сега може да се разрасне до паника пред изборната победа на СИРИЗА и предстоящата власт на Ципрас. Паника пред очакваната бурна вълна от промени в Европа.
Ципрас ще направи правителство. Очакваме да видим кои ще са неговите коалиционни партньори – леви или десни? Леви – съгласно традиционната логика. Десни – според съвпадането на полетата на „радикалното” ляво и крайното дясно в Европа. Това е полето на отстояване на националния суверенитет, националното достойнство и интереси, връщането към умерен стопански протекционизъм, както и към една рационална външна политика.
Ципрас ще бъде неудобен премиер. Както е Орбан в Унгария. Проблемът е той как ще се справи със саботажа, който ще му бъде организиран от западните демократи, от Тройката, от глобалния финансов капитал. По линията на финанси и банки Гърция има поети ангажименти. НАТО също ще им скръцне със зъби. Гърците ще бъдат наказвани от големите. Въпросът е дали ще се справят с такъв външен натиск и саботаж, за да оцелеят във властта и за да не допуснат хаос и опустошаване на страната си?

– Доколко ще изпълнят някаква част от обещанията, които дадоха?
– Някаква част, вероятно ще могат да изпълнят. Тук трябва ясно да се каже, че в предизборната битка няма как да няма доза популизъм. Всичко, което беше обещано не може 100% да бъде реализирано, особено ако мислим за няколко месеца или за 1-2 години.
Говоря за обещаните неща като повишаване отново със 150 евро на минимална работна заплата, скорошно откриване на 300 000 работни места, помощи за ток и купони за храна за крайно бедни над 300 000 домакинства, 13-та пенсия за пенсионери с пенсия под 700 евро, и др. под. За това са нужни огромни социални фондове. Но преди да се харчат, фондовете трябва да бъдат напълнени. Или от нов и оживен бизнес. Или от събрани 1,7 милиарда неплатени досега плащания от граждани към държавната хазна.
Но мисля, че гърците са реалистичен народ. Те биха разбрали, че едно такова правителство, прихванато от Големите от Запада в една мъртва финансова хватка, не би могло и няма да може да успее в програмата си бързо и изцяло. Въпросът е Ципрас и Правителството му да демонстрират истинско желание да вървят в обещаната посока, в този смисъл да не извършат морално предателство към своите избиратели и гръцкия народ.
Според мен, в краткосрочен план, успехът на СИРИЗА ще бъде тя да не допусне прекалено голяма криза в Гърция – катастрофално разбъркване на държавата, хиперинфлация, масово обедняване, санкции от ЕС както срещу Унгария и сега срещу Русия. Да не допусне опустошаване на икономиката и държавата, каквото стана у нас, в България.
Скоро народът на Гърция не може да очаква големи благини, при тази политическа конфигурация и при тези приятели от Запада. Големият им успех през следващите 1-2 години ще бъде да не допусне хаос и гражданска паника. Това им е задачата. Първата им задача е стабилизиране на икономиката и страната след победата на левите и загубата на десните. Едва след това ще дойде времето на развиването на икономиката, покачването на доходите.

– Мислите ли, че е възможно да има един друг тип мислене в Европа? А на политическо ниво и друг тип политическо действие след тази победа на СИРИЗА? И дали тя ще бъде последвана от победа на сходни партии в други страни?
– Убеден съм, че действително започва една вълна на прогресивни промени в Европа. Вече няма как тя да бъде спряна. СИРИЗА отпуши бутилката с друг тип политическо действие и програма. Започва ревизиране на много от европейските брюкселски политики. Ревизиране на политики, налагани от няколко централни западноевропейски държави, като Германия и Франция. Въпросът е каква ще бъде мярата в тази промяна.
Тук има нещо важно. В момента за СИРИЗА се закача една сбъркана дума – наричат я „радикална” левица. Тя е левица, но не е радикална в традиционния революционен, класово-пролетарски смисъл. Тя е левица, но не е радикална в този смисъл. СИРИЗА не си поставя за цел да прави пролетарска революция. СИРИЗА не иска да влиза в старите комунистически щампи, за класово преобразуване на цялото общество. В Гърция има друга такава партия.
СИРИЗА иска друго. Иска омекотяване на сегашния неолиберален западен капиталистически модел. Става дума за това олигархичната – свръх богатата, свръх привилегированата, банкерско-финансовата – шапка на обществото да бъде озаптена, за да не съсипва цялото общество. Обратно, иска към дъното на обществото да се сложи една бариера, държавата и обществото да не разрешават пропадане на огромни маси от хора, не просто в бедност, а в мизерия. Не просто в мизерия, а в пълна декласация, в социална и човешка деградация. Това Ципрас и СИРИЗА наричат „хуманитарна криза” в Гърция и Европа.
Ето, на такава друга радикалност е носител СИРИЗА и става символ със своята парламентарна победа. Радикалност, която отхвърля догмите на неолиберализма, която отхвърля непоносимата поляризираност в структурата на обществото. Това е радикалност, която иска и вероятно ще се бори за връщане към социален модел на общество – от типа на германското и скандинавските общества.
Тук можем да направим аналогия със събитията в Чехия от 1968 г. Тогава чешките дисиденти искаха „социализъм с човешко лице”. СИРИЗА не е революционер и не се отказва от капитализма. Но тя е радикална в смисъл, че иска капитализмът в Гърция и след това ако може в Европа да стане капитализъм с човешко лице, а не подивяващ и варварски към народите.
Пак повтарям, те не искат да излизат от НАТО, не искат да излизат от евро зоната, не се стремят към разрушаване на ЕС. Ако всичко това се приписва на СИРИЗА и това се припознава зад идеологизираната думичка „радикална”, то това е много сбъркано. Опит е на десните да създават един неадекватен образ за СИРИЗА. Искат да изплашат хората, да стигматизират образа на СИРИЗА и Ципрас, това е част от моралната и идейната борба срещу тях.
Мисля че самият Ципрас добре осъзнава горното. Ако проследим неговото публично говорене, дефинирането на цели в по-краткосрочен план, ще видим че той осезаемо омекоти исканията и обещанията си. А сега, след като е вече затиснат от реалностите в реалната власт, той допълнително ще омекоти и върне към реалностите политическите си цели. Така той вероятно ще влезе в едно по-умерено ляво-центристко пространство, където всъщност му е мястото.

– Как мислите г-н Мирчев, това което става в Гърция ще има ли влияние върху България от политическа гледна точка? Защото в България има достатъчно леви партии. Едни по-леви, други не чак толкова леви, ляво-центристки, социалдемократически, социалистически.
– Има много леви партии, но има само една силна лява партия – БСП. Но тя много заслабна напоследък – през Май 2013 г. спечели 940 000 гласа, а през Октомври 2014 г. се срина до 500 000 гласа. Така в България лявото пространство е в тежка ситуация, вече е обезсилено, БСП е маргинализирана, остро възниква въпросът за бъдещия голям и властен ляв субект в българската политика.

– Какво ще се пренесе в България от случващото се в Гърция?
– Първо, БСП би трябвало да се стресне, за да не последва самоубийството на ПАСОК. Виждате двата остатъчни ПАСОК-а в момента какви мизерни проценти взеха. Очевидно е, че БСП върви към такова самоубийство, ако в следващите месеци не си промени рязко политиката, ако не реши проблема с лявата си идентичност, ако не заговори разбираемо и притегателно за хората в България, преди всичко на своите симпатизанти, които продължават да са от порядъка на 700 000 души.
Има много хора, които продължават да са симпатизанти на БСП, в смисъл че не са се пренесли към друга партия, но отказват да гласуват и саботират тази БСП. Трябва да се направят мостове към тези техни избиратели, които да се върнат. От последните избори, според експертни прогнози на група социолози, става дума за 200-250 хил. гласа, които БСП ги има, но не ги получи на тези последни избори. Ако БСП не направи своя завой към ясна идентичност и олевяване, ще се случи това, което стана с ПАСОК. Вчера 500 хил. гласа. На другите избори 400 хил. гласа, на по-другите – 200 хил. гласа и тази партия отива в историята.

– Можем да се запитаме дали ще възникне друга лява партия, по-истински лява, и по-патриотична от БСП?
– Сложно уравнение, с много неизвестни.
Например, вижте биографията на Ципрас. Роден е през 1974 г., 3 дни след падането на Хунтата в Гърция.От къде идва той? Идва от мирно семейство от средната класа. Но още на 16 години се изявява като взривоопасен борец за права и справедливост. Започва с ученически бунт и стигна днес до овластен борец срещу „душегубците глобални лихвари”. Става дума за енергична борбеност и гръцки патриотизъм. Вижте на кого е назовал едно от двете си момченца? На Ернесто Че Гевара. Това за какво ви говори? Къде у нас е подобен ляв лидер, при това 40-годишен мъж в абсолютната си сила, с такава лична биография, с такава енергия и действеност?
Друга важна дреболия. Ципрас е мъж и лидер, зад който стои една всеотдайна жена, с устойчиво семейство, с две деца. Какви са жените на българските лидери и доминиращи държавници? В повечето случаи тях или ги няма, или са алчни бизнесменки, или са със съмнителен страничен живот, или се крият и се срамуват от мъжете си, или са влудяващо провинциални. А нали по жените им ще ги познаете! Жалко е, че са малко нашите лидери – партийни и след това вождове на държавата, които имат здраво семейство и имат нормална жена до себе си?
Така че Ципрас, със своята биография, със своето семейство, с този тип гръцки патриотизъм и енергичност, всъщност е изключително мощна фигура. Такъв човек къде го виждаме в България? С такъв заряд, с такава лична биография – не от дедите си, а лична биография от последните 15-20 години.
И за това нашите така нар. по-леви партии, комунистически партии, са някак си домашно-кръчмарски образувания. Седят в един тесен кръг някакви хора, високопарно говорят, но не излизат на улицата, не рискуват да се преборят, не рискуват да се сбият с полицаите, не успяват да се преборят за някакво свое искане, не могат да организират масово шествие и демонстрация. Ние тук сме още далеч от това, което тръгва като вълна в Европа, в Испания и Ирландия, в Италия и Германия, в Чехия и Словакия, в Унгария и Сърбия.
Огромна маса хора в България очакват новото ляво. Но подобни формации се правят от лидери с енергия. Общественото очакване го има, но я няма енергията и го няма лидерът, поне засега не е откроен такъв…

Бележка:
Тук текстът от интервюто е редактиран и допълнен, за по-голяма яснота на тезите и аргументите в него. Оригиналното интервю чуй в сайта на БНР.

Край