Преходът и Кризата, новите елити и примитивизмът, социалната поляризация и прогресът към дъното

.      Колеги,

.      Тук ви представям моята нова студия по проблеми и изследвания на социалната диферинциация и поляризация, за механизма на “социалното инженерство”, за деградиралите профили на българи, турци и цигани в България, за песимизма или оптимизма на анализаторите.

.       По тези проблеми работя над 15 години и имам уникална база данни от собствени емпирични изследвания, публикувал съм над 20 статии и студии, голямата ми монография (“Социална динамика” от 2009) по същество цялата е свързана с тази проблематика, в новата си студия доразвивам редица свои тези и представям за първи път данни от мои изследвания с извънредно голяма извадка .

.        Тематично студията акцентира върху следното:

  • краят на Прехода и изкуственото му продължаване..
  • новите елити, в злокачествена спирала към примитивизъм и криминалност…
  • социалната поляризация – екстремен резултат от Глобализацията…
  • деградацията на социалните профили на българи, турци и цигани в България…
  • можем ли и къде да търсим своя оптимизъм?
.       Бих се радвал на обратна връзка от вас, критични бележки, препратки към нови източници, всякакви мнения. Студията, 70 стр., можете да прочетете на: http://assa-m.com/kniga_pdf/socialna_diferenciacia_pub.pdf
.
.       Бъдете здрави,
.       проф. Михаил Мирчев
.

Колелото се завъртя: БСА има нова перспектива

.     Уважаеми колеги,

.     Редно е лично да Ви информирам, че преди два дни (10 ноември 2012) се проведе ХІІІ конгрес на Българска социологическа асоциация (БСА). Нашата професионална колегия ме номинира и избра за Председател на БСА (2012-2015). Не мога да скрия удовлетворението си от този факт. Доколкото това е не само признание за моето лично творчество и утвърдено професионално име сред колегията, но е и своеобразна реабилитация на моя баща, чл. кор. проф. Стоян Михайлов, който през последните двадесет и пет години бе обект на постоянни усилия да бъдат подценени и маргинализирани или направо отречени неговите заслуги за изключителното развитие на българската социология – в периода от 1956 до 1990, и след това. Доколкото това е признание и повишаване на рейтинга на катедра “Икономическа социология” в УНСС и специалностите “Социология” и “Икономическа социология” при нас. Доколкото това е форма за утвърждаване наистина на лидерска позиция на УНСС не само в България, но и на Балканите, с висок авторитет в Европа като цяло.

.     Разбира се, избирането ми за Председател на БСА е и огромна отговорност и личен ангажимент. Особено в момент когато социологията е притисната в ъгъла от злостни медийни атаки, от изкривено обществено мнение за нея, както и от съседни обществени науки, които в момента се развиват и проявяват апетити към част от предметната област на социологията, искат да си присвоят специфични и типични за нея научни понятия и категории, методики и емпиричен инструментариум, ролята й в оркестъра на обществените науки.  Особено в ситуация, при която БСА има критично намалено членство (едва 70 индивидуални и колективни члена) и не малка част от старото поколение се отдръпна от нея; голяма част от студентите, докторантите и младите в нашата наука странят от нея; когато има нездравословно разделение между “теоретици” и “практици”, между академичните институции и емпиричните агенции; когато общественото мнение все по-натрапчиво редуцира представата си за социологията като цяло до текущите емпирични изследвания, до изборни изследвания и рейтинги, до телевизионното преескпониране само на 4-5 от колегите.

.     Българската социологическа асоциация на практика трябва да бъде възроздена, да се върнат в нея преобладаващата част от префисионалните социолози, да се възроди колегиалното единство между теоретико-методологическото и емпирико-приложното крило сред нашата общност, да се активизира международното присъствие и видимо участие на българската социология – но не само като индивидуални изяви и инициативност, както е в момента, а като колегиална общност, естествено представлявана от БСА. Добро начало в тази посока беше двудневният Балкански социологически форум, който се проведе в София преди Конгреса.

.     Вече две нощи мозъкът ми работи интензивно какво и как следва да се направи, как да се мотивираме взаимно, как отново да възстановим общностното си чувство.  Очевидно задачата е много сложна.  Ето с това се ангажирах и все повече осъзнавам не само отговорността, но и рисковете. Радва ме обстоятелството, че в новия Управителен съвет на БСА бяха избрани осем колеги, всеки от които има своя висок личен авторитет, професионални връзки, мотивация нашата асоциация отново да се развие и да се възроди силата й, разчитам на всички тях заедно да се справим.

.     С уважение към всички Вас и приятна седмица, която започва толкова слънчево.

.     проф.  д.с.н. Михаил Мирчев