Социално-класови неравенства и цивилизационно-мигрантски несъвместимости

Социално-класови НЕравенства и цивилизационно-мигрантски НЕсъвместимости: обратен ЗАВОЙ от модернизация към примитивизиране

проф. д.с.н. Михаил МирчевКолеги,

След 5 месеца потъване в политиката отново имам възможност да се върна към сериозната наука. Не само мозъкът ми да заработи нормално, но и психиката ми да намери уют.

Предстои юбилейна конференция на „Икономическа социология“, 19 ноември 2015. Моят доклад е по горната тема, от 16.00 часа. Структурирал съм го в няколко основни панела.

Първо, неравенствата се интерпретират, но с редуциране на смисъла и проблемните полета. Преди всичко като имуществени и финансови неравенства в материалния потребителски стандарт. Но не и като капиталово стратифициране. Още по-рядко и крайно срамежливо като основно класово отношение в съвременното общество, което генерира основните неравни имуществени слоеве и дистанциите между тях.  Пропуска се базовата стратификация и се предъвкват само надстроечни прояви и феномени. Отговаря се на въпроса КОЛКО и КАК сме неравни, пропускайки да се тръгне от въпроса или да се стигне до въпроса ЗАЩО сме така неравни?

Втората ключова дума е „класово-съсловни“. Днес крещящите неравенства, поляризираните неравенства, поляризирани до социална несъвместимост неравенства не се разглеждат през категориите „класи“, „класово разслояване“, „класов антагонизъм“.

Тук предлагам стратификационен профил отделно на „елитите“, на разслоената „средна класа“, на многосъставната съвременна „работническа класа“, както и на вече удвоената структура на гето-общностите. Всички тези разслоявания имат и своите директни класови измерения, проекции, идеологически конструкти.

Третата ключова дума е „цивилизационна НЕсъвместимост“, не просто неравенство. Още през 2009 г., анализирайки социалната структура на българското общество чрез модела на Тофлър за трите вълни, аргументирах отделянето на четвърти компонент – пред-държавен и в този смисъл пред-цивилизационен. Той в България се олицетворява от над 300 хил. гето-цигани.

През 2015 г. обществената ситуация многократно се усложни под напора на ислямското нашествие в Европа и България, което в огромната си част, от цивилизационна гледна точка, е внасяне в обществото на масиран и компактен примитивен пред-държавен и пред-цивилизационен компонент. Става дума за нови маси население на нивото на племенна култура от VII век. Преди години бе създаден съответния термин „ТрайбалИзъм“ като практическа алтернатива на западно-центрираната Глобализация. Специално се спирам на риска за България да бъдем изтласкани, първо, към цивилизационна периферия на Европа и после, като по-крайна перспектива, към цивилизационно примитивизиране.

Накрая, анализирам вариант, ако България оцелее от това мигрантско преселение на примитивни народи с несъвместима с нашата културна традиция, как обществото ще се справи с типичното за началото на XXI век неравенство и несъвместимост между трудово-производителната част на населението и консумативно-паразитната част на населението. Това структурно противоречие вече е достигнало до критична маса. Общо в сегашния европейски цивилизационен стадий, в западната християнска цивилизация.

Виждате, че проблематиката е изключително предизвикателна. Ще дам чрез доклада си своето лично предизвикателство пред научната ни общност, за да не изоставаме от парещите проблеми на съвременното ни общество, в тези „турболентни години“…

 

 

Продължавам в полето на Социология на ПОЛИТИКАТА

Уважаеми колеги,

izbori_0504_2Верен на своето амплоа да правя актуални политически анализи, въоръжен с методологията на социолог и данни от конкретни емпирични изследвания, откликнах на поканата на уникалното за България списание A-specto за пространно интервю с мен. Това е 14 брой на списанието. Той е центриран около 70-годишнината от победата над нацизма. Във вътрешно политически план съвпада с все по-динамична турболенция на политически събития, изненади, политически сблъсъци и излагации. A-specto прави интервюта с ключови български политолози и анализатори. Не скривам, че съм поласкан от тяхната покана.

Интервюто обхваща в огромния си обем (около 30 стандартни страници) цяло ветрило от проблемни сфери.

Започваме със социологията и нейното участие в опитите за предизборни манипулации. Тук накратко се опитвам да внеса малко разум в  идеологемното отношение към „социологията“, в недоразумението изборните изследвания да се наричат социологически, по проблемите за спазване или не на професионалните стандарти, както и за „социологията като боксова круша за политици неудачници“.

Продължаваме по темата за младите встрани от политиката, с липса на любопитство за класово и политическо, за налагането им от обществото на деградиращи модели за кариерен успех. Тук накратко става дума и за това как ние преподавателите и нашите университети днес бутаме своите студенти към морално деградиране, като ги приучваме към симулация и дребни измами. Става дума и за общия културен фон, който деморализира нашите студенти, прави ги политически апатични, а голяма част от тях направо политически профани. И за заслугите на всичко това на немалко от нас преподавателите.

Следват доста страници за битуването на БСП в един измислен свят, встрани или след ключови събития и мащабните проблеми на днешния ден, за инерцията и страха на тази партия от съдбоносните неща. Разбира се и за потенциалът на новото ляво. Става дума за политиката и политиците, трябва ли те да са интелектуалци, за необходимия им експертен потенциал. Въвеждам тезата за различните формули на таланта и, че за политиците има специфична форма на талант. С нея трябва да се справят самите те, а и ние се предполага, че ще имаме адекватно отношение към тях и няма да ги претоварваме със свръх претенции.

izbori_0504Доста съм критичен към БСП. Не съм пощадил и АБВ и десницата. Приемам, че днес вече трябва да говорим за истинските неща без страх и директно. Доста подробно развивам тезата, че Бойко Борисов и ГЕРБ днес използват коалиционната десница, за да си измият после ръцете с тях, за да ги ползват като жертвени агънца, когато отново тръгнат да падат от власт.

След това отиваме в Европа и големия Свят. Развивам тезата, че новото крайно дясно, което като правило е националистическо и често профашистко има точка на съвпадение с новото ляво, което също е националистическо. Точката на съвпадение е патриотизмът, връщане към национален суверенитет и национално достойнство. Формира се нов патриотичен интернационал в Европа. Това е същественото.

Накрая ме попитаха за ужасното напрежение между САЩ и Русия. И аз отговорих кратко. Когато империите загиват, държавата им фалира, те търсят чрез войни и поредица от войни отлагане на края. Това показва историята. Който е чел история и не я е забравил.

Ето, това е. Мисля, че ще Ви бъде интересно. Някои, защото ги провокирам да мислят. Други, защото ще искат да поспорят с мен. Трети може би малко ще се озлобят. Но такъв е животът. Ако искаме да вървим напред, няма как да не минем през бодливите храсти…

Ще намерите пълния текст на интервюто на: http://www.assa-m.com/izbori/izbori_0504.php

Публикуваното в A-specto на: http://a-specto.bg/bsp-be-srinata/

С уважение към всички вас,

Проф. Михаил Мирчев

10 май 2015

АкадемичнаТА автономия в действие…

Уважаеми колеги,

Верен на своя стил, а и на романтичната си демократичност, дължа навреме да Ви информирам за поредната въртележка.

В катедра „Политология“, след достойно оттегляне на проф. Янков, бе обявен конкурс за Ръководител на катедрата. Аз, воден от добра воля и някои илюзии, си позволих смелостта да се кандидатирам.

Какви са моите академични основания?

"Критичната 2014" - Академична лекция
„Критичната 2014“ – Академична лекция

По дипломи, съгласно стария Закон и предишния механизъм на ВАК, аз съм „социолог“. По същество и реално – вече 36 години научна и академична кариера – работя в полето на политиката, политическия маркетинг, експертното обслужване на политици, медийни политически анализи. Аз съм един от шестимата български изследователи, които в ерата на демокрацията провеждат собствени електорални предизборни изследвания, правят прогнози и си скубят косите след изборите.

Всичко това съм се постарал конкретно и ясно да подредя в Автобиографична справка и Списък на научните ми публикации, академична активност и авторски емпирични изследвания. Тук, по-долу, можете да се запознаете с тях.

И така, процедурата тече. Разбирам, че вчера, 18 март, Комисия по разглеждане на документите и допускане до конкурс е взела решение, че аз няма да бъда допуснат. Конкурсът остава с един кандидат.

Решението е  единодушно. Гласували са уважаемите ни колеги: доц. Светла Бонева, доц. Христина Дончева, доц. Симеон Асенов.

Аргументът е формален. Удобен… Някакъв забравен от предишни варианти текст в Правилник на УНСС.

Решението е в разрез с няколко подобни „формални“ казуса, при избор на ръководители на катедри в УНСС през последните две-три години. Тези прецеденти не са обсъждани… Неудобни са.

Животът продължава, може да бъде дори прекрасен, особено когато е ясно кой кой е и за какво се бори…

За себе си зная, че обичам работата си на преподавател… В случая ме стъписва единствено играта на бюрократичност.

"Критичната 2014" - Академична лекция на проф. Михаил Мирчев, 20 март 2014
„Критичната 2014“ – Академична лекция на проф. Михаил Мирчев, 20 март 2014

Проф. Михаил Мирчев – Автобиография

Проф. Михаил Мирчев – Справка за научните публикации

СИРИЗА ИСКА ОТ КАПИТАЛИЗМА ДА Е С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ

Въпросът е дали Ципрас ще удържи саботажа от Запада?

БНР, „12 + 3“, 26 януари 2015

Интервю на Петър Волгин с проф. Михаил Мирчев и Анжел Вагенщайн.

 

     – Всички социологически агенции предричаха победа на СИРИЗА в Гърция, вчера, на 25 януари 2015. Може би, не чак с толкова, но се очакваше. Кое допринесе за този изборен триумф?
– Прогнозите бяха за 3% до 5% надмощие на СИРИЗА. Но през последните 10-ина дни бе явна тенденцията разликата да се разтваря. Ето, виждате изборното надмощие стана около 10% от действителните гласове (при гласуване около 64% от регистрираните избиратели).
СИРИЗА е близо до абсолютното мнозинство – 151 депутата от общо 300. Това, което те печелят директно, плюс преразпределение от изпадналите под чертата партии, плюс 50 депутатски места за първия. Така се прави сметката.

Такава предвидена победа на Ципрас и СИРИЗА подлуди много от големите десни западни сили. Предупреждаваха, че идва едва ли не Апокалипсис. Можем да визираме Ангела Меркел. Това е страхът откъм дясното пространство – с неговата политика „аустерити” спрямо кризата след 2008 г., с привилегироването на банковия капитал и корпоративното своеволие, очевидно с дирижиране отвъд океана и увреждане интересите на Европа. Страхът от тяхна страна бе голям. Сега може да се разрасне до паника пред изборната победа на СИРИЗА и предстоящата власт на Ципрас. Паника пред очакваната бурна вълна от промени в Европа.
Ципрас ще направи правителство. Очакваме да видим кои ще са неговите коалиционни партньори – леви или десни? Леви – съгласно традиционната логика. Десни – според съвпадането на полетата на „радикалното” ляво и крайното дясно в Европа. Това е полето на отстояване на националния суверенитет, националното достойнство и интереси, връщането към умерен стопански протекционизъм, както и към една рационална външна политика.
Ципрас ще бъде неудобен премиер. Както е Орбан в Унгария. Проблемът е той как ще се справи със саботажа, който ще му бъде организиран от западните демократи, от Тройката, от глобалния финансов капитал. По линията на финанси и банки Гърция има поети ангажименти. НАТО също ще им скръцне със зъби. Гърците ще бъдат наказвани от големите. Въпросът е дали ще се справят с такъв външен натиск и саботаж, за да оцелеят във властта и за да не допуснат хаос и опустошаване на страната си?

– Доколко ще изпълнят някаква част от обещанията, които дадоха?
– Някаква част, вероятно ще могат да изпълнят. Тук трябва ясно да се каже, че в предизборната битка няма как да няма доза популизъм. Всичко, което беше обещано не може 100% да бъде реализирано, особено ако мислим за няколко месеца или за 1-2 години.
Говоря за обещаните неща като повишаване отново със 150 евро на минимална работна заплата, скорошно откриване на 300 000 работни места, помощи за ток и купони за храна за крайно бедни над 300 000 домакинства, 13-та пенсия за пенсионери с пенсия под 700 евро, и др. под. За това са нужни огромни социални фондове. Но преди да се харчат, фондовете трябва да бъдат напълнени. Или от нов и оживен бизнес. Или от събрани 1,7 милиарда неплатени досега плащания от граждани към държавната хазна.
Но мисля, че гърците са реалистичен народ. Те биха разбрали, че едно такова правителство, прихванато от Големите от Запада в една мъртва финансова хватка, не би могло и няма да може да успее в програмата си бързо и изцяло. Въпросът е Ципрас и Правителството му да демонстрират истинско желание да вървят в обещаната посока, в този смисъл да не извършат морално предателство към своите избиратели и гръцкия народ.
Според мен, в краткосрочен план, успехът на СИРИЗА ще бъде тя да не допусне прекалено голяма криза в Гърция – катастрофално разбъркване на държавата, хиперинфлация, масово обедняване, санкции от ЕС както срещу Унгария и сега срещу Русия. Да не допусне опустошаване на икономиката и държавата, каквото стана у нас, в България.
Скоро народът на Гърция не може да очаква големи благини, при тази политическа конфигурация и при тези приятели от Запада. Големият им успех през следващите 1-2 години ще бъде да не допусне хаос и гражданска паника. Това им е задачата. Първата им задача е стабилизиране на икономиката и страната след победата на левите и загубата на десните. Едва след това ще дойде времето на развиването на икономиката, покачването на доходите.

– Мислите ли, че е възможно да има един друг тип мислене в Европа? А на политическо ниво и друг тип политическо действие след тази победа на СИРИЗА? И дали тя ще бъде последвана от победа на сходни партии в други страни?
– Убеден съм, че действително започва една вълна на прогресивни промени в Европа. Вече няма как тя да бъде спряна. СИРИЗА отпуши бутилката с друг тип политическо действие и програма. Започва ревизиране на много от европейските брюкселски политики. Ревизиране на политики, налагани от няколко централни западноевропейски държави, като Германия и Франция. Въпросът е каква ще бъде мярата в тази промяна.
Тук има нещо важно. В момента за СИРИЗА се закача една сбъркана дума – наричат я „радикална” левица. Тя е левица, но не е радикална в традиционния революционен, класово-пролетарски смисъл. Тя е левица, но не е радикална в този смисъл. СИРИЗА не си поставя за цел да прави пролетарска революция. СИРИЗА не иска да влиза в старите комунистически щампи, за класово преобразуване на цялото общество. В Гърция има друга такава партия.
СИРИЗА иска друго. Иска омекотяване на сегашния неолиберален западен капиталистически модел. Става дума за това олигархичната – свръх богатата, свръх привилегированата, банкерско-финансовата – шапка на обществото да бъде озаптена, за да не съсипва цялото общество. Обратно, иска към дъното на обществото да се сложи една бариера, държавата и обществото да не разрешават пропадане на огромни маси от хора, не просто в бедност, а в мизерия. Не просто в мизерия, а в пълна декласация, в социална и човешка деградация. Това Ципрас и СИРИЗА наричат „хуманитарна криза” в Гърция и Европа.
Ето, на такава друга радикалност е носител СИРИЗА и става символ със своята парламентарна победа. Радикалност, която отхвърля догмите на неолиберализма, която отхвърля непоносимата поляризираност в структурата на обществото. Това е радикалност, която иска и вероятно ще се бори за връщане към социален модел на общество – от типа на германското и скандинавските общества.
Тук можем да направим аналогия със събитията в Чехия от 1968 г. Тогава чешките дисиденти искаха „социализъм с човешко лице”. СИРИЗА не е революционер и не се отказва от капитализма. Но тя е радикална в смисъл, че иска капитализмът в Гърция и след това ако може в Европа да стане капитализъм с човешко лице, а не подивяващ и варварски към народите.
Пак повтарям, те не искат да излизат от НАТО, не искат да излизат от евро зоната, не се стремят към разрушаване на ЕС. Ако всичко това се приписва на СИРИЗА и това се припознава зад идеологизираната думичка „радикална”, то това е много сбъркано. Опит е на десните да създават един неадекватен образ за СИРИЗА. Искат да изплашат хората, да стигматизират образа на СИРИЗА и Ципрас, това е част от моралната и идейната борба срещу тях.
Мисля че самият Ципрас добре осъзнава горното. Ако проследим неговото публично говорене, дефинирането на цели в по-краткосрочен план, ще видим че той осезаемо омекоти исканията и обещанията си. А сега, след като е вече затиснат от реалностите в реалната власт, той допълнително ще омекоти и върне към реалностите политическите си цели. Така той вероятно ще влезе в едно по-умерено ляво-центристко пространство, където всъщност му е мястото.

– Как мислите г-н Мирчев, това което става в Гърция ще има ли влияние върху България от политическа гледна точка? Защото в България има достатъчно леви партии. Едни по-леви, други не чак толкова леви, ляво-центристки, социалдемократически, социалистически.
– Има много леви партии, но има само една силна лява партия – БСП. Но тя много заслабна напоследък – през Май 2013 г. спечели 940 000 гласа, а през Октомври 2014 г. се срина до 500 000 гласа. Така в България лявото пространство е в тежка ситуация, вече е обезсилено, БСП е маргинализирана, остро възниква въпросът за бъдещия голям и властен ляв субект в българската политика.

– Какво ще се пренесе в България от случващото се в Гърция?
– Първо, БСП би трябвало да се стресне, за да не последва самоубийството на ПАСОК. Виждате двата остатъчни ПАСОК-а в момента какви мизерни проценти взеха. Очевидно е, че БСП върви към такова самоубийство, ако в следващите месеци не си промени рязко политиката, ако не реши проблема с лявата си идентичност, ако не заговори разбираемо и притегателно за хората в България, преди всичко на своите симпатизанти, които продължават да са от порядъка на 700 000 души.
Има много хора, които продължават да са симпатизанти на БСП, в смисъл че не са се пренесли към друга партия, но отказват да гласуват и саботират тази БСП. Трябва да се направят мостове към тези техни избиратели, които да се върнат. От последните избори, според експертни прогнози на група социолози, става дума за 200-250 хил. гласа, които БСП ги има, но не ги получи на тези последни избори. Ако БСП не направи своя завой към ясна идентичност и олевяване, ще се случи това, което стана с ПАСОК. Вчера 500 хил. гласа. На другите избори 400 хил. гласа, на по-другите – 200 хил. гласа и тази партия отива в историята.

– Можем да се запитаме дали ще възникне друга лява партия, по-истински лява, и по-патриотична от БСП?
– Сложно уравнение, с много неизвестни.
Например, вижте биографията на Ципрас. Роден е през 1974 г., 3 дни след падането на Хунтата в Гърция.От къде идва той? Идва от мирно семейство от средната класа. Но още на 16 години се изявява като взривоопасен борец за права и справедливост. Започва с ученически бунт и стигна днес до овластен борец срещу „душегубците глобални лихвари”. Става дума за енергична борбеност и гръцки патриотизъм. Вижте на кого е назовал едно от двете си момченца? На Ернесто Че Гевара. Това за какво ви говори? Къде у нас е подобен ляв лидер, при това 40-годишен мъж в абсолютната си сила, с такава лична биография, с такава енергия и действеност?
Друга важна дреболия. Ципрас е мъж и лидер, зад който стои една всеотдайна жена, с устойчиво семейство, с две деца. Какви са жените на българските лидери и доминиращи държавници? В повечето случаи тях или ги няма, или са алчни бизнесменки, или са със съмнителен страничен живот, или се крият и се срамуват от мъжете си, или са влудяващо провинциални. А нали по жените им ще ги познаете! Жалко е, че са малко нашите лидери – партийни и след това вождове на държавата, които имат здраво семейство и имат нормална жена до себе си?
Така че Ципрас, със своята биография, със своето семейство, с този тип гръцки патриотизъм и енергичност, всъщност е изключително мощна фигура. Такъв човек къде го виждаме в България? С такъв заряд, с такава лична биография – не от дедите си, а лична биография от последните 15-20 години.
И за това нашите така нар. по-леви партии, комунистически партии, са някак си домашно-кръчмарски образувания. Седят в един тесен кръг някакви хора, високопарно говорят, но не излизат на улицата, не рискуват да се преборят, не рискуват да се сбият с полицаите, не успяват да се преборят за някакво свое искане, не могат да организират масово шествие и демонстрация. Ние тук сме още далеч от това, което тръгва като вълна в Европа, в Испания и Ирландия, в Италия и Германия, в Чехия и Словакия, в Унгария и Сърбия.
Огромна маса хора в България очакват новото ляво. Но подобни формации се правят от лидери с енергия. Общественото очакване го има, но я няма енергията и го няма лидерът, поне засега не е откроен такъв…

Бележка:
Тук текстът от интервюто е редактиран и допълнен, за по-голяма яснота на тезите и аргументите в него. Оригиналното интервю чуй в сайта на БНР.

Край

Преходът и Кризата, новите елити и примитивизмът, социалната поляризация и прогресът към дъното

.      Колеги,

.      Тук ви представям моята нова студия по проблеми и изследвания на социалната диферинциация и поляризация, за механизма на „социалното инженерство“, за деградиралите профили на българи, турци и цигани в България, за песимизма или оптимизма на анализаторите.

.       По тези проблеми работя над 15 години и имам уникална база данни от собствени емпирични изследвания, публикувал съм над 20 статии и студии, голямата ми монография („Социална динамика“ от 2009) по същество цялата е свързана с тази проблематика, в новата си студия доразвивам редица свои тези и представям за първи път данни от мои изследвания с извънредно голяма извадка .

.        Тематично студията акцентира върху следното:

  • краят на Прехода и изкуственото му продължаване..
  • новите елити, в злокачествена спирала към примитивизъм и криминалност…
  • социалната поляризация – екстремен резултат от Глобализацията…
  • деградацията на социалните профили на българи, турци и цигани в България…
  • можем ли и къде да търсим своя оптимизъм?
.       Бих се радвал на обратна връзка от вас, критични бележки, препратки към нови източници, всякакви мнения. Студията, 70 стр., можете да прочетете на: http://assa-m.com/kniga_pdf/socialna_diferenciacia_pub.pdf
.
.       Бъдете здрави,
.       проф. Михаил Мирчев
.