Завръщаща се миграция и социално-икономическо развитие

Монографията е посветена на две класически социологически теми – миграцията и социално-икономическото развитие – чрез разглеждането им във взаимна перспектива. Акцентът е поставен върху завръщащата се миграция и нейното взаимодействие със социално-икономическото развитие в контекста на съвременното българско общество, което е оригинален изследователски подход на авторката.

Структурата на монографията включва увод, шест глави, заключение и списък на използваната литература.  В увода аргументирано е обоснована актуалността и значимостта на  темата на монографията. Посочена е сложността и комплексността както на миграционните движения, така и моногоаспектността на тяхната релация със социално-икономическото развитие. Очертани са трудностите при теоретичната им интерпретация, както и факта, че завръщащата се миграция е относително нов изследователски феномен, особено в съвременния български контекст.

В първата глава са представени различни изследователски подходи за концептуализирането на темата от различни дисциплини като социология, политология, антропология, история, икономика, етнография, право. Комплексният анализ на миграциите на завръщането и отношението им към социално-икономическото развитие от социологическа гледна точка е дефиниран като основна цел на монографията. Този избор е обоснован чрез няколко основни аргумента: „Първо, защото предлага историческа перспектива към процесите на миграция и към интензивността им. Второ, защото разглежда влиянието на миграцията, на преместването и в частност на завръщането, върху социалния статус на мигрантите и върху социалната среда. Трето, защото анализира завръщането в контекста на интеграцията на мигрантите и устойчивостта на процеса. Четвърто, защото засяга институционалната, политическа и законодателна среда на завръщането. Пето, отнася се към трансферирането на социален капитал от завърналите се мигранти и връзката със социално-икономическото развитие в контекста на устойчивостта, свободата на избора и достъпа до възможности“ (с.10-11).   Представянето на миграционните теории включва и културните митове за миграцията на завръщане.

Във втората глава са разгледани различни теоретичните подходи към миграцията и завръщането, като се споделя тезата, че научните тълкувания на миграционните движения трябва да е комплексно и интердисциплинарно. Таксономията на миграционните теории е изградена според нивото на анализ (индивидуален или семеен), основните причини и мотиви за емиграция и завръщане (икономически и неикономически), периоди на възникване и др. Те са класифицирани в няколко ключови категории (с.28).

В трета глава е направен преглед на теориите на развитието, като се анализира тяхната връзка с миграциите и тяхното концептуализиране.  Прави се разграничение между термините „икономически растеж“ и „социално-икономическо развитие“, като се приема, че нарастването на БВП не е идентично с подобряването на благосъстоянието на хората. Проследена е историята на идеите за развитието особено след Втората световна война. Представени са Целите на хилядолетието (или т.нар. Цели за устойчиво развитие), обявени от Организацията на обединените нации през 2015 г. Разгледана е тяхната връзка с миграциите, която засяга всички 17 цели на устойчивото развитие и техните подцели. Тематизирани са разнообразните класически и съвременни социологически теории на развитието с фокус върху техните културални измерения, изследвани от Вебер, Шумпетер, Шютц, Маклилънд, Бауман, Бек, Хофстеде, Хобсбаум и др. Подчертава се ролята на доверието като аспект на социалния капитал, разглеждан като важна културна характеристика на развитието (с.79). Коментират се данни на Европейското социално изследване, според които обществата с по-високо междуличностно и институционално доверие се радват и на икономическо и социално благополучие.

Специален акцент е поставен върху концепцията на Амартя Сен за развитието като свобода и т.нар. „подход на възможностите“ („capability approach“), поради неговата ориентация към интердисциплинарна интеграция на различни изследователски полета. Изразява се съгласие с тезата на Сен, че адекватната концепция за развитието не трябва да се ограничава само с увеличаването на материалните блага, ръста на БВП и прочее показатели свързани с доходите. Необходим е по-широка перспектива, при която развитието трябва да се изучава в тясна връзка с подобряването на качеството на живот и разширяването на гражданските свободи като цел и основно средство на развитието (с.91). Посочват се предимствата на „подхода на възможностите“, предлаган от Сен, който позволява интеграцията на различни академични дисциплини, занимаващи се с развитието и миграциите, защото задава „широка нормативна рамка за оценка на индивидуалното благополучие и социалните договорености, за разработване на политики и предложения за социални промени в обществото“ (с.99). Представени са и възгледите на М. Нусбаум, която интерпретира „подхода на възможностите“ (“capability approach„) на Сен, като предлага конкретни емпирични индикатори за неговото прилагане и списък с десет централни човешки способности, които могат да бъдат наблюдавани.

Методологическото и практическото развитие на научните достижения  на  А. Сен и М. Нусбаум води до разработването на няколко индекса, свързани със социално-икономическото развитие: Индекс на човешкото развитие (Human development index, 1990); Индекс на човешката свобода (Human freedom index, 1991);; Индекс на развитието по отношение на пола (Gender related development index, 1995); Индекс на бедността (Human poverty index,1997) и др. В монографията се разглеждат и актуални данни, получени от Индекса на социалния прогрес (ИСП) – глобална организация с нестопанска цел базирана във Вашингтон, която предоставя данни за социалния просперитет на обществата с цел да помогне определянето на приоритетите на действията, ускоряващи социалния прогрес.

В четвърта глава на монографията се поставя целта да бъдат разгледани „начините на трансфер на социалния капитал на мигрантите, връзката между миграции, завръщане и развитие, позитивните и негативни страни на въздействието на миграциите на завръщане върху общностите, институциите и върху самите мигранти“ (с.116). Проследено е развитието и съдържанието на различни парадигми, концептуализиращи  въздействието на миграцията върху развитието. Анализът се базира преди всичко върху „подхода на възможностите“ на Сен, която вплита в себе си общностно, институционално и индивидуално развитие. Този подход позволява „да бъдат взети под внимание миграциите и особено завръщащата се миграция като ускорител или бариера на развитието на икономиките, общностите, институциите в родината на мигрантите“ (с.118).

Специално внимание в тази глава е отделено на миграционното поведение на висококвалифицираните мигранти, въздействието му върху социално-икономическото развитие и анализ на феномените „изтичане на мозъци“ (“brain drain”), „циркулация на мозъци“ (“brain circulation”)  и „печелене на мозъци“ (“brain gain”). Защитава се тезата, че висококвалифицираните мигранти усилват скоростта на разпространение на знание между изпращащи и приемащи държави (с.122). Привеждат се доказателства от изследвания на  полската, китайската, тайванската и индийската диаспори по света. Посочва се и възможността „развиващите се страни да се възползват от уменията, ноу-хауто и други форми на опит, придобити от техните мигранти – независимо дали те са се завърнали в страната си на произход или не – както и на членовете на собствената диаспора“ (с.124). Мигрантите могат да свързват местните производители директно с пазарите и производствените мрежи на по-развитите икономики. Транснационалните общности могат да ускорят технологичното усъвършенстване на регионалните икономики като предоставят необходимите умения и управленчески знания, за да помогнат на местните производители да преминат към дейности с по-висока добавена стойност. Поради своя опит и професионални мрежи, тези мигранти могат бързо „да идентифицират перспективни нови пазарни възможности, да наберат капитал, да създадат мениджърски екипи и да установят партньорства с други специализирани производители“ (с.124).

В монографията се анализират формите на въздействие на завръщащите се мигранти върху обществото у дома както в позитивен, така и в негативен аспект. Взети са под внимание дискусиите и най-новите изследвания за въздействието на завърналите се мигранти върху развитието посредством предприемачество, човешки капитал, парични трансфери, трансфер на идеи и норми. Дискутирани са и субективните оценки на завръщането от миграция относно  неговите последствия, което разширява аналитичния модел и позволява допълнителни изводи за развитието от гледна точка на индивида.

Важно значение за процесите на развитие, свързани със завърналите се мигранти, има степента на реинтеграцията им у дома. Констатира се, че въпреки желанието и готовността на редица емигранти да се завърнат в родината си, „този процес често се свързва със сериозни проблеми при реинтеграцията“ и вписването на завръщащите се в общността и отношенията „у дома“ (с.142). Изведени са най-важните фактори и компоненти на успешната реинтеграция на мигрантите у дома на индивидуално и структурно ниво.

Развитието на умения и възможността те да бъдат използвани от завръщащите се мигранти са свързани и с устойчивостта на завръщането. То се разглежда в три аспекта (субективното възприятие на завръщащите се за тяхното действително положение и планове за миграция; обективните елементи за измерване на ситуацията на завърналите се; социално-икономически фактори в страната на завръщане) и по отношение на три измерения на завръщането – физическо, социо-икономическо и политическо (свързано със сигурността).

В петата глава на монографията са представени емпирични данни за връзката на завръщащата се миграция в България и социално-икономическото развитие на страната. Въз основа на статистическа информация, първоначално е направена обща характеристика на миграционните процеси в България и са очертани основните тенденции през последното десетилетие. Впоследствие са анализирани данни от национално количествено изследване сред завръщащите се мигранти проведено в рамките на проекта „Завръщащите се мигранти: сегментация и стратификация на икономическата мобилност“, финансиран от фонд „Научни изследвания“ към Министерство на образованието и науката, Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания – 2016 г.

Изследвана е образователната и квалификационната структура на завръщащите се мигранти в България. Разгледани са и многопосочните социално-икономически измерения и ефекти на мигрантските финансови трансфери към страната. Прави се и констатацията, че над половината от завърналите се в България мигранти са подпомагали своите близки в страната парично или по-друг начин. Спестяванията, придобити по време на миграцията, са основополагащи и за стартирането на малък бизнес у дома сред завръщащите се мигранти. Нивото на предприемаческа активност в България обаче остава ниско, а  повечето от завърналите се, основали нов бизнес, работят сами и нямат наемни работници, а около една четвърт са наели един или двама човека (с.178).

Завръщането и трансферът на идеи и социални норми са два основни компонента, влияещи върху генерираната от завръщащите се мигранти промяна у дома, но са и най-рядко изследваните ефекти на завръщането и най-трудно измерими показатели на развитието. Посочени са аргументи, подкрепящи хипотезата за възможен висок обмен на идеи и норми чрез транснационалните социални мрежи на завърналите се мигранти. Създаването на нови бизнес контакти са декларирали 12% от тях като второ, а 50% – като трето ново умение придобито в чужбина (с.181). 

В тази глава са анализирани и субективните оценки на завърналите се мигранти за тяхното финансово и социално положение след ремиграцията, както и в сравнение със ситуацията им по време на престоя им в чужбина. Тези оценки имат противоречив характер и показват нееднородността на завръщащите се мигранти от гледна точка на успеха на миграционните им проекти, социално-икономическите последици и устойчивостта на завръщането.

Дискутирани са и многопосочните ефекти на пандемията от Ковид 19 върху миграционните процеси и връзката им  със социално-икономическото развитие –  забавяне на мобилността в световен план, блокиране на трудовата миграция, увеличаване потока от недокументирани мигранти и др. Същевременно, милиони мигранти по света са принудени да се приберат у дома по-рано от планираното или са блокирани в чужбина, без възможност за завръщане към дома.   Спаднали са и паричните трансфери от мигранти към държавите им на произход в сравнение с пред-пандемичната 2019 г., което може да доведе до увеличаване на бедността и по-ограничен достъп до услуги, включително здравни грижи и образование (с.187). Пандемията обаче е и възможност за завръщане на български емигранти, които са планирали, но отлагали завръщането си или са с краткосрочни емиграционни планове. В тази връзка са анализирани трудностите, които завръщащите се мигранти срещат при своята реинтеграция в българското общество, трудов пазар, образователна система, местни общности.  

Предложен е иновативен подход за измерване на устойчивостта на завръщането, отчитащ и „подхода на възможностите“ на А. Сен, чрез разработения от Мишева, Гетова и Бакалова индекс на ре-емиграция посредством измерване на готовността и желанието за ново заминаване. Индексът на ре-емиграцията свързва интеграцията след завръщането с готовността за бъдеща повторна емиграция на завръщащите се.  Индексът на ре-емиграция е тестван въз основа на емпирични данни от националното изследване сред завърнали се в България мигранти, проведено през 2017 г. в рамките на проект „Завръщащите се мигранти: стратификация и сегментация на икономическата мобилност“. Кумулативният характер на индекса дава възможност да се регистрира вероятността за заминаване/оставане, независимо от мотивите, които стоят зад това решение, като въз основа на тази вероятност се разграничават четири групи завърнали се мигранти (с.192).

Шестата глава на монографията е посветена на националните и международни политики в областта на миграцията и завръщането по отношение на националните диаспори в чужбина, на стимулирането на ремиграцията, на реинтеграцията на завръщащите се мигранти. Разглеждат се и различни инициативи за насърчаване на завръщането, организирани от правителствени и неправителствени организации.  

Споделя се разбирането, че политиките за завръщане, подпомагане и реинтеграция на ремигрантите трябва да са дългосрочни, да се осъществяват още по време на пребиваването зад граница, да бъдат селективно ориентирани към различните групи завръщащи се и обвързани с всички политики, насочени към социално-икономическото развитие на страната.  

В заключението са представени основните изводи на монографичното изследване. Подчертава се, че „миграциите по същество носят развитие, защото са избор на хората срещу ограниченията, оскъдните икономически възможности и социалните лишения, структурната бедност и нетърпимостта на действията или бездействията на репресивни апарати, ограничаването или лишаването от граждански права“ (с.212). Завърналите се мигранти при определени условия могат да бъдат активни дейци на социално-икономическото развитие у дома, подпомогнати от ефективни селективни политики, стимулиращи успешното завръщане и подкрепящи адаптацията на ремигрантите.

Hаучната стойност на предлаганата монография е безспорна. Тя е актуална, има оригинален авторов характер,  съдържа сериозни научни приноси и обогатява методологическите подходи, теоретичното знание и емпиричните изследвания на завръщащата се миграция и нейното взаимодействие със социално-икономическото развитие. Предлагам монографията да бъде одобрена за публикуване като хабилитационен труд на авторката М.Мишева за придобиване на академичната длъжност „доцент“

16 януари 2022г.                                                                              доц. д-р Андрей Нончев

Return Migration and Institutional Change: The Case of Bulgaria

Mihaela Misheva,  Economic Studies journal, Bulgarian Academy of Sciences – Economic Research Institute, issue 4, pages 187-202.

Abstract

The article discusses the relation between the return migration flow and the effects for the sending country, especially for the socio-economic change. An institutional approach has been adopted to analyze the possible changes that returning migrants would bring to their homeland. The main goal is to reveal the possible positive effect of international migration on the Bulgarian society and especially on the social institutions. The assumption that returnees may be agents of change is analyzed within the broad framework of institutionalism and data from a sociological survey of returned migrants. The micro and macro level of the “return-socio-economic change” relation is discussed through the broader view of the human capital and social capital transfer. The article presents the migration experience as helpful for the returnee’s integration at home and as a possible influence on the institutional environment in the country.

Suggested Citation

Mihaela Misheva, 2021. „Return Migration and Institutional Change: The Case of Bulgaria,“ Economic Studies journal, Bulgarian Academy of Sciences – Economic Research Institute, issue 4, pages 187-202.

Explanations of economic rationality challenged: contemporary return migration to Bulgaria

Maria Bakalova, UNWE

Mihaela Misheva, UNWE

The article addresses one of the most intriguing questions in current migration researches: what drives return migration? It seeks at a micro level to find out what motivates the return in terms of the individual perceptions and reflexions of migrants returning to Bulgaria. The initial hypothesis is that non-economic factors have been the leading ones that have prompted the Bulgarian citizens to return to their homeland over the last decade. The underlying assumption is that the return to Bulgaria is not a failure of individual migration, but should be regarded in terms of the concept of emotional reflexivity and can be examined within the theoretical paradigm of transnationalism. The hypothesis is tested by qualitative and quantitative data from a 2017 national survey and 100 in-depth interviews with Bulgarian returnees. The text is organized in several parts. Following the introduction, in the second part methodological aspects of the two surveys are presented. Next part presents different theoretical paradigms of return migration and distinguishes between economic and non-economic factors of return, and between rationality and emotionality of the motivation. The concept of emotional reflexivity is introduced as an explanatory frame for non-economic emotional motivation for return. In the third part is the analysis of the qualitative sociological data on the returnees’ motivation, illustrated by quotations from the in-depth interviews. A comparison is made between qualitative and quantitative data on the motivation and reasons for return. The analysis confirms the initial hypothesis. We conclude that the „return“ of Bulgarian migrants to Bulgaria cannot be comprehended without taking into account the factors related to life cycle and the relationship with home and family, as well as motives related to migrants’ emotional reflexivity. The prevailing non-economic emotional and reflective motives for return to Bulgaria carry important implications and opportunities with regard to the development of effective policies and initiatives to encourage and support return.

JEL: A14, F22, J61

ikon izsl korica Full text available here.

Social networks of immigrant communities and social assesment of integration policies in Bulgaria

Колективна монография с резултати от проект реализиран през 2013-2015 г. с ръководител доц. д-р. Андрей Нончев и екип гл. ас. д-р Михаела Мишева и д-р Йоан Христов.

В разработката са представени основни резултати от проект реализиран в УНСС през 2013-2015 г.

Social networks of immigrant communities and social assesment of integration policies in Bulgaria

Основен обект на изследването бяха икономическите имигранти, пребиваващи легално на територията на страната – граждани на трети страни (не членки на Европейския съюз).

Основни методи на изследване, използвани при осъществяването на научния проект, бяха: кабинетно проучване; контент-анализ; анкетно проучване сред имигранти; персонални дълбочинни интервюта с имигранти; полустандартизирани интервюта с експерти с компетенции в сферата на провежданите интеграционни политики – висши ръководители и служители на държавната администрация и представители на публични организации,  институции и неправителствени организации.

В първия етап на основната цел беше да се изследва състоянието, социалните механизми и тенденциите на имиграционните процеси в страната с акцент върху ролята на имигрантските социални мрежи и социален капитал – използването им като ресурс в интеграционния процес,  социално-икономическия им статус и ефекти върху интеграцията. Тази цел беше реализирана чрез изпълнението на няколко задачи:

  • Разработване на теоретичен модел и инструментариум за изследване на социалните мрежи и социалния капитал на имигрантите в България;
  • Провеждане на емпирично социологическо изследване „Социални мрежи и социален капитал на имигрантите в България „;
  • Анализ на формите на имигрантския социален капитал и на доверието като източник на социален капитал;
  • Определяне на ролята на семействата в миграционния процес и „миграционните стратегии и биография“.

Във втория етап на научния проект водеща цел беше извършването на социална оценка на политиките за интеграция на имигранти в България като се тематизира тяхното наличие, адекватност, ефективност на реализацията им, приемливост и обществено въздействие. Специално внимание беше отделено на политиките за трудова, образователна и социо-културна интеграция.  За постигането на целта бяха осъществени следните задачи:

  1. Събиране и анализ на вторична информация в областта на политиките за интеграция на имигранти в ЕС и България (регламенти и директиви на ЕС; национални законови и подзаконови нормативни актове; стратегии, програми и планове за действие; публикации и проведени изследвания).
  2. Разработване на теоретичен модел и социологически инструментариум за социална оценка на политиките за интеграция на имигрантите в България.
  3. Провеждане на емпирично изследване за оценка на политиките за трудова, образователна и социо-културна интеграция на имигрантите в България, ефективността на реализацията на тези политики, тяхното въздействие върху степента на интеграция на имигрантите.
  4. Анализ на икономическата, социалната и политическата приемливост на интеграционните политики и съответствието им с нуждите на целевата група.

Презентация на проекта, представена пред Годишна научна сесия на УНСС, 01,12.2016 г.:

 

%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b7%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d1%88%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%83%d1%87%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%b5%d1%81%d0%b8%d1%8f

 

Кратък курс по миграционна проблематика в Краков, Полша

В рамките на програмата Еразъм+ от 27.05 до 04.06. 2016 г. имах удоволствието да проведа кратък цикъл от лекции по миграционна проблематика в Института по социология на Ягелонския Университет в Краков.

13312828_10209125718478581_4430528735184026509_n
гл. ас. д-р Михаела Мишева по време на лекциите.

Темата „Икономическа социология на имиграцията“ предизвика интерес и сред докторанти от Института по социология, които участваха в семинарните занятия.

13343006_10209125718678586_165571669086411461_n
Със студенти и докторанти от Института по социология на Ягелонския Университет.

Презентация на тематичния фокус на лекциите  е публикувана тук:

Capture

По време на престоя ми в Ягелонския Университет, бяха осъществени срещи с директора на Института по социология и преподаватели. Подписано бе споразумение за сътрудничество и обмен на студенти и преподаватели по социология по програмата Еразъм. Ежегодно двама студенти, преподаватели и администрация ще могат да посетят Института по социология в Краков, с финансиране от Еразъм.

13339524_1136183156423429_7702946105363348138_n
Институтът по социология в Ягелонския Университет е основан през 1930г.

Бях поканена да участвам в международна конференция по миграционни проблеми „“The Troubling Times for Europe? Families, Migration and Politics“ организирана от Института по социология, Университета в Осло и Полската академия на науките.

13342871_833561693417272_1567021143574804295_n
Конференция „The Troubling Times for Europe? Families, Migration and Politics“ http://bit.ly/1TZIVPr

Една седмица на пълноценно академично изживяване, много нови приятелства и професионални контакти!

Българската емиграция: теории, политики, емпирични изследвания

Автори: Веселин Минчев, Евгения Маркова, Михаела Мишева, Искра Христова-Балканска, Валентин Гоев, Йордан Калчев

Монографията представя по-голямата част от резултатите по проект „Българската диаспора в Западна Европа: трансгранична мобилност, национална идентичност и развитие“. Първата част е фокусирана върху необходимостта от пренасочване на аналитичния фокус от мястото на предвижване и произход към самото предвижване и взаимодействия, поддържащи трансгранична битност.

459096621

От друга страна, обръща се внимание, че миграционните политики твърде често пренебрегват обстоятелството, че транснационалните общности се състоят от тези, които мигрират и от тези, които остават.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

     
І. Теории за международната миграцияЕвгения Маркова, London Metropolitan University 5
1.1. Въведение 5
1.2. Tеоретизиране на „защо“ в миграцията 6
1.3.

Пазарни теории и миграция

8
1.4. Нова икономическа теория за миграцията. Теория на мрежите. 10
1.5. Теория за дуалистичния пазар на труда 12
1.6. Теория за световните системи 12
1.7. Последиците от миграцията 13
1.8. Транснационални  теории 14
1.9. Теорията за преход на статута 18
1.10. Заключение 19
ІІ. Миграционни политики 25
2.1. Миграционни политики на Европейския съюзЕвгения Маркова, London Metropolitan University 25
2.1.1. Обща рамка 25
2.1.2. Правна основа на политиката на ЕО по отношение на имиграция и убежище 28
2.1.3. Създаване на единна граница и трансфер на информационни данни между държавите – членки 35
2.1.4. Заключение 39
2.2. Миграционни политики в БългарияМихаела Мишева, Университет за национално и световно стопанство 44
2.2.1 Въведение 44
2.2.2 Законодателна рамка на българската миграционна политика 47
2.2.3 Образователна политика на българската държава спрямо българите в чужбинаИрена Зарева, Институт за икономически изследвания 57
2.2.3.1. Нормативна уредба 57
2.2.3.2. Институционална уредба 62
2.2.3.3. Насоки на подпомагане на образованието на българите зад граница от страна на българската държава 66
2.2.4 Стратификационна картина на имиграцията в БългарияМихаела Мишева, Университет за национално и световно стопанство 72
2.2.4.1. Информация за имиграцията в България по официални данни на Агенция за заетостта (АЗ) 73
2.2.4.2. Емпирична информация от социологически изследвания на имиграцията в България 74
2.3. Миграционни политики в ИспанияМихаела Мишева, Университет за национално и световно стопанство 85
2.3.1 Историческа перспектива 85
2.3.2 Законодателна рамка на миграционната политика в Испания 87
2.3.3 Планът „Греко” 89
2.3.4 Стратификационна картина на имиграцията в Испания 90
2.3.5 Квотната система за достъп до пазара на труда 92
ІІІ. Социално-икономическо развитие на ЕС-27 и на БългарияИскра Христова-Балканска, Институт за икономически изследвания 96
3.1. Въведение. 96
3.2. Макроикономическа динамика в ЕС – 27 и в България 98
3.3. Пазар на труда – заетост и безработица 107
3.4. Доходи 114
3.5. Неравенството в доходите в страните-членки на ЕС 116
3.6. Демографска структура 119
     
ІV Миграционен потенциал от БългарияВенелин Бошнаков, УНСС; Валентин Гоев, УНСС; Веселин Минчев 127
   
V. ПОТЕНЦИАЛНИ ЕМИГРАНТИДЕМОГРАФСКИ, СОЦИАЛЕН И ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОФИЛЙордан Калчев, ЮЗУ, Благоевград 128
5.1. Основни групи потенциални емигранти 128
5.2. Демографски, социален и икономически профил на потенциалните мигранти 131
5.2.1. Полово-възрастова структура на потенциалните емигранти 131
5.2.2. Образователна структура на потенциалните емигранти 133
5.2.3. Етническа структура и вероизповедание на потенциалните емигранти 135
5.2.4. Структура на потенциалните емигранти по местоживеене 137
5.2.5. Социално-икономически и материален статус на потенциалните емигранти 138
5.3. Заключение 144
     
VІ. Завърнали се емигранти и брой лица, пребиваващи в момента зад граница – оценкиВенелин Бошнаков, УНСС; Веселин Минчев 150