ТРУД, Интернет издание, 09.01.2012г. 
Един икономист струва 693 лв.
С ректора на УНСС проф. Стати Статев
разговаря Анета Петкова
– Г-н ректор, ще въведете ли различни такси за студентите, според това дали са отличници, или имат слаб успех? И как ще се отрази тази промяна в Закона за бюджета на вашия университет? Твърди се, че УНСС може да си позволи и вдигане на таксите заради големия кандидатстудентски интерес?
– Ако правилно разбрах въпроса ви, той е свързан с финансирането на университетите и световната икономическа криза, която започна през 2009 г. На няколко етапа оттогава бе ограничаван бюджетът на висшето образование, в това число и на нашия университет. Стигна се до съкращаване на държавната субсидия до 1/3. В университета разбираме, че това, което важи за всички публични държавни институции, важи и за нас.Конкретно на въпроса за таксите – да, правителството разреши да се определят различни такси на студентите. Но не сега е моментът. При определянето им винаги размерът е бил “до…”
– първо бе до 30 на сто от държавната субсидия, които да внася студентът. После стана до 50 на сто от нея, а сега вече е до 2/3. В рамките на това “до…” всеки университет може да взема решение. Какъв е проблемът за нас?
В УНСС водещо е професионалното направление “Икономика”, което има най-ниската държавна издръжка. Тя бе 963 лева – базов държавен норматив на студент. Сега вече е 693 лева. Субсидията намаля и в замяна управляващите прехвърлят част от финансовия товар на студентите. Няколко пъти съм заявявал, че не е редно дори в трудни икономически времена проблемът с парите, който е между държавата и университета, да се превърне в проблем между студентите и ръководството на висшето училище. Въпросът не е дали студентите могат да внасят още 40-60 лева всеки семестър. Въпросът е за финансова солидарност и за разпределение на отговорностите. Тази промяна дори не бе дискутирана с младите хора. Оттам идва студентското недоволство, както и нашата позиция.
– тази година няма да повишаваме таксите. Има достатъчно резерви и възможности за бюджета на университетите.
– Така ли? Какви?
– Държавните университети могат да бъдат много по-свободни при определяне на политиката си. Това е въпрос на законова регулация. Сега се дава възможност да имаме собствени приходи само по линия на платените магистратури. Може да се разреши да има и платен бакалавър или да се организира допълнително обучение по поръчка на юридически и физически лица, както бе допреди няколко години.
– Как ще привлечете студенти в платената форма на обучение, при условие че има демографски срив и достатъчно висши училища, които сигурно ще се задоволят само с държавната субсидия?
– В крайна сметка въпросът ще бъде решен на пазара на образователни услуги. И това трябва да се апробира. Но тъй като през последните осем години интересът към УНСС е голям – ние имаме около 12 хил. кандидат-студенти, които се състезават за 3500 места – може би една част от тях, които остават след приетите, да поискат да учат срещу разумна сума. Издръжката не е непосилна.
– Колко време още висшето образование може да издържи без реформа? Колко университета ще има при тази бясна конкуренция само на европейското образование?
– Въпрос на национална политика е колко висши училища са нужни на страната. Според оценките на бизнеса УНСС традиционно е на първо място по реализация на възпитаниците му.Пазарът решава, но е възможно да се осигурят гъвкави методи за допълнителни собствени средства вместо да тежим на бюджета. Като икономист твърдя, че този принцип може да се използва и в други публични сектори. Не да развиват друга дейност, не да имат самозадоволяване, а на база на това, което произвеждат, да могат да заработват допълнителни собствени средства. Това ще е добре за държавата като цяло.
– Смятате ли, че сегашният начин на финансиране на по-първите професионални направления по вузове е добър?
– Държавата трябва най-после да приеме ясна икономическа и социална стратегия, да каже какви направления ще развива. Единствено на тази база може да се разработи стратегия за висшето образование. Например, ако се реши да се развива ядрената енергетика и ще се строи втора АЕЦ, това означава, че са нужни кадри. И докато се строи тази централа, трябва да започне обучението им, което трае 4-6 години. Така че трябва да знаем накъде вървим стратегически през следващите 10-20 години. Само тогава висшето образование ще обучава нужните специалисти. Ние сме много малка икономика, силно отворена, не сме суперсила, за да развиваме наука и висше образование във всички сфери. Образованието трябва да обслужва приоритетите. Непрекъснато се говори за реформа, но не се знае накъде вървим. Стратегията трябва да отразява волята на обществото и да не зависи от политическата конюнктура.
– Образователният фрайчайзинг, при който се изнасят вузовски структури извън страната, и обратното, ще съживи ли системата?
– Това не е панацея. Просто е една нова възможност. Там, където е възможно, е добре. С удоволствие прочетох, че медицинските ни университети ще откриват свои филиали в Кувейт. Явно има нужда. Медицината е еднаква по целия свят, но не така стои въпросът с икономиката и правото. А и нито Оксфорд, нито Кеймбридж имат фрайчайзинг. Ние, в УНСС, правим нещо друго – съвместна двегодишна магистратура по европейски бизнес и финанси с Бизнес университета в Нотингам, Великобритания. Два семестъра обучението е в УНСС, един в Нотингам и се завършва със защита на магистърска теза. Дипломата е съвместна от двата университета и е валидна в цял свят. От догодина ще разкрием и магистърска програма по международен бизнес, а след това и по международни финанси.Вече в четири бакалавърски специалности нашите студенти се обучават изцяло на английски език – “Икономика”, МИО, “Финанси и счетоводство” и “Бизнес информатика”. Догодина ще открием още една – “Маркетинг и стратегическо планиране”. Стремежът ни е завършващите тези бакалавърски специалности да продължат в посочените по-горе магистърски програми, които са отворени и за всички други наши и чужди студенти.
– Ще има ли промени в кампанията по прием?
– Съществени промени няма да има, но това ще бъде решено окончателно от Академичния съвет до края на март. УНСС остана единственият университет в страната, който приема само с кандидатстудентски изпити. Амбицията ни е при нас да учат най-умните млади българи. Затова вече пета година още на “входа” има изискване за участие в класирането – минимален бал от 8 единици от дипломата за средно образование – например от оценките по математика и български език. В УНСС се провеждат предварителни приемни изпити (всеки месец от октомври м.г. до юни т.г. електронни, а през март-април – на хартиен носител). През юли е традиционната кандидатстудентска кампания.
– Ще увеличите ли приема си?
– За бакалаври – не, защото задачата е да повишаваме още повече качеството на обучението. Но поискахме увеличение на приема за магистри. Все повече поставяме акцент на него. Интересът е много голям, през септември м.г. приехме над 3000 души. Националната агенция за оценяване и акредитация увеличи капацитета ни от 4500 на 5850 магистри. Искаме да привличаме най-добрите бакалаври, които завършват в България, магистърът на УНСС да е най-търсеният, а научната степен “доктор на УНСС” – най-престижната в България.
– УНСС нашумя с преподаватели, които се оказаха в центъра на обществени, политически или криминални скандали? Продължават и приказките за купуване на изпити? Знаете ли какво се случи с Петкан Илиев – преподавателя, който бе заловен с подкуп при шумна полицейска акция?
– Няма нито едно официално становище, че нещо не е наред. Единични са случаите, в които сме получавали сигнали за корупция и те са предоставяни на компетентните органи. Не искам да влизам в подробности, но по всеки случай сме правили подробни вътрешни проверки. Нещата не са стигали до доказателство за вина. Такъв е и случаят с Петкан Илиев. Доколкото сме информирани, върви съдебен процес, но до момента няма доказано нарушение.Ние сме университет номер 1 у нас, на 13-о място в Европа и на 31-во място в света сред бизнес университетите според класацията на авторитетен испански консорциум. Но не сме някакво островче на благоденствието – всичко, което го има в обществото, го има и при нас. Неизбежно е. Стараем се да не допускаме нередности, защото УНСС обучава елита на нацията.
– Какво си мислите, като гледате от кабинета си автопарка на вашите студенти, колите са скъпи, последни модели?
– Този паркинг е за преподавателите (б.ред- средната заплата във висшето училище на преподавателите е около 1500 лева, но повечето от професорите там са членове на бордове на водещи фирми или институции у нас и доходите им са по-високи). А вие какво си мислите, като виждате момчета и момичета на 18-19 години, които карат коли за 6-цифрени суми? Те не са само наши студенти. Това е проблем на обществото. Не виждам нищо лошо в това един млад човек да кара хубава и скъпа кола, стига парите да са получени по законен начин.