в. Труд, 24.04.2012 г. 
С тези пари можем само да сме даскали
С ректора на УНСС проф., дин Стати Статев разговаря Анета Петкова
– Проф. Статев, няколко пъти от университета дадохте сигнал, че скандалите около Студентския град, Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и студентите всъщност са атака срещу вас. Ако това е така, чии интереси сте настъпили?
– От 1976 г., откакто съм негов студент, и от 1980 г., откакто съм преподавател, УНСС е кауза за мен. Никога няма да допусна компромиси с неговото добро име и доказан авторитет през годините. Създаваме национален елит и ще продължим да го правим. Но в случая не става въпрос за моята личност, а за институцията ректор на УНСС. За съжаление клеветите, манипулациите, агресията станаха всекидневие. Но когато се обругават университети, това вече е посегателство срещу образованието, което е изконна ценност на българина. Разбираемо е УНСС да бъде мишена, защото е предпочитана образователна институция (дори и в условията на нарастваща конкуренция от страна на университетите в ЕС), достойна част от лицето на българското висше образование, с авторитет сред чуждестранните академични партньори.
Но всяка атака срещу нашия университет е удар в много посоки, най-лошата от които е нарастване на нихилизма към българското висше образование.
Вероятно мнозина си казват: “Щом в УНСС е така, представете си какво е в другите университети.” Да не говорим за дълбоките промени, които могат да настъпят в мислите, отношението и мотивацията на младите хора да продължават да учат и работят в България.
– Какво стана с търга за дискотека “Ориент 33”? Колко печели УНСС от наемите на търговски обекти, защо те фигурират изобщо при вас?
– “Ориент 33” работи като дискотека още от седемдесетте години на миналия век, а през 1997 г. като публична държавна собственост е прехвърлена за стопанисване от УНСС заедно с още търговски обекти. Тоест повече от четиридесет години тя функционира като дискотека. Договорът за наем е изтекъл отдавна, няколко пъти е обявяван търг, но винаги поради съдебни жалби старият наемател остава. Поредният нов търг беше в началото на тази година – далеч преди трагичния инцидент. Университетът реши да прекрати договор с наемателя, на когото е дадено тримесечно предизвестие, което вече тече. Назначил съм комисия, която да направи алтернативни предложения за използване на този обект – магазин, фитнес и т. н.
– Нормално ли е да се разпространяват карти за намаления на различни продукти, включително и алкохол, в дискотеките, и то от Студентския съвет?
-Студентският съвет е орган за самоуправление на студентите и академичното ръководство не се меси в неговата работа. Студентите понякога се обръщат за съвети към нас за различни инициативи, но по този въпрос не са ни информирали. След реакцията на медиите разбрах, че това не е идея на Студентския съвет на УНСС, а на Националното представителство на студентските съвети.
Студентите са пълнолетни хора и сами решават какви карти да ползват и къде. Макар да смятам, че повече им приляга да пазаруват с отстъпка например в книжарници.
– Какво ви пречи да наложите ред в общежитията, за които отговаряте? Промени ли се нещо след убийството на вашия студент по отношение на сигурността и реда в общежитията, или всичко остана празни приказки?
– Многото проверки показаха, че ред в общежитията има. Но пак повтарям – става въпрос за пълнолетни хора в демократична страна. Това не е ученически лагер или казарма. Имаме добър правилник за вътрешния ред, 24-часова охрана, контролно-пропускателен режим, записващи камери.
Студентските общежития са пример за студентско самоуправление. УНСС има 12 блока, в които са настанени над 5000 студенти, а 1500 са в блокове на други висши училища. Във всяко общежитие има етажен отговорник, всеки вход има домсъвет от студенти и те сами се контролират. Признават, че понякога са доста толерантни и не регистрират всеки опит за нарушаване на правилника. Затова решихме всяко нарушение да се регистрира писмено, при повторно – да се налагат предвидените в правилника наказания, включително и отнемане на правото да се ползва общежитие.
– Сдружението на майките все по-често започна да ви иска оставката. Успяхте ли да се срещнете с тях, за да разберете от първа ръка мотивите им?
– Неприемливо е един ректор да бъде обругаван публично въз основа на твърдения, тиражирани от “майки срещу насилието”, които никой не е виждал и чувал. Защото в УНСС има 20 хиляди студенти, преподаватели и служители, а заедно с възпитаниците му – десетки хиляди, и всяка обида срещу вуза е обида срещу всеки от тях, тревога за техните родители, деца, приятели. При мен досега не е идвала нито една майка от това сдружение. Ако имаше регистрирано такова сдружение, щях да им отправя покана за среща, но няма. Затова използвам вашия вестник да ги поканя, за да обсъдим заедно наболелите проблеми на техните деца – място има достатъчно, аулата събира 500 души. Ако обаче не дойдат, ви моля да не се занимавате повече с недостойни анонимни писания.
– Смятате ли, че регулацията на работното време на заведенията в Студентския град ще поизчисти образа на кампус?
– Около две трети от заведенията и почти половината от жилищните блокове в него са частни и той отдавна не е това, което беше. За съжаление Студентският град е само едно от доказателствата, че животът ни е пълен с тъжни разлики между име и съдържание. Анализите и констатациите вече не вършат работа – важното е по-бързо да разберем, че днес той не е студентски кампус, а гротескна комбинация от общежития, частни жилищни кооперации и присламчили се към тях лъскави заведения. Тази среда несъмнено действа объркващо на младите хора, в нея те неусетно губят част от своя шанс да се изградят като очакваната бъдеща национална интелигенция.
– ГЕРБ дойде с идеята да направи просветата приоритет, а първите пари, които отряза, бяха за висшето образование. Смятате ли, че сегашният бюджет на университетите е достатъчен, за да има академично образование?
– През последните две години държавната субсидия бе намалена с около една трета. Базовата годишна държавна издръжка за един студент (която е най-ниска за двете наши основни професионални направления – “Икономика” и “Администрация и управление”) бе намалена от 963 лв. на 693 лв. По този повод Съветът на ректорите излезе със становище, че е достигнат санитарният минимум, т. е. с тези пари може само да се “даскалува”. В условията на криза държавата следва да даде свобода на университетите да си осигуряват собствени приходи. Но въпросът за финансирането на висшите училища се нуждае от самостоятелен задълбочен коментар.
– Липсата на ясна перспектива от страна на държавата към висшето образование реално до какво доведе?
– Перспективата, която държавата трябва да осигури, е национална стратегия за висшето образование, отразяваща обществения консенсус за развитието на тази сфера, и съвременна законова рамка за практическото й реализиране, което липсва вече четвърт век. Много приказки се изприказваха по тази тема, много проекти се сътвориха, но резултатът е далеч от желаното и бедите вече са налице. Създават се условия за ерозия на позициите на българските висши училища спрямо техните академични събратя от ЕС. През последните години конкуренцията във висшето образование напусна българските граници и днес се състезаваме с над 1500 университета в другите европейски страни. Борбата за висока конкурентоспособност не е самотно занимание на всеки български университет и на неговия ректор – нейният успех изисква държавна стратегия, грижа и подкрепа.
* * *
Визитка:
Роден на 19 юни 1955 г. в Бургас.
Завършил е Английската гимназия в Бургас и Националната математическа в София. Има диплома от УНСС и СУ.
От 2004 г. е професор по икономика. Фулбрайтов стипендиант, специализирал е в Бостън и Москва. Консултант на Световната банка. Членува в Нюйоркската академия на науките и в БАН. Има научни трудове на 7 езика.
Член е на УС на БНБ
Зам.-председател на Съвета на ректорите.
