2012-05-15 - 12:48

Информационна агенция Фокус, 15.05.2012 г.

Проф. Стати Статев:
в условия на криза правим всичко възможно
да работим с намален ресурс на максимална мощност

Веселина Йорданова

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и
заместник-председател на Съвета на ректорите

„Фокус”: Проф. Статев, кои са предизвикателствата, с които се сблъскахте като ректор на УНСС?

Стати Статев: УНСС е предизвикателство за мен още от времето, когато станах студент. След хабилитирането ми през 1990 г. винаги съм бил на ръководна длъжност – преминах през цялата управленска йерархия, през последните осем години бях първи заместник на проф. Борислав Борисов, който сега е почетен ректор. Цялата ми кариера е свързана с университета, той е моя професионална и житейска кауза.

Основното предизвикателство след избирането ми за ректор е да продължа възходящото развитие на УНСС като най-добрия университет в България и най-доброто висше бизнес училище в нашия регион.

„Фокус”: Как работи висшето образование, в частност – УНСС в условия на криза?

Стати Статев: Правим всичко възможно да работим с намален ресурс на максимална мощност. От началото на кризата държавната субсидия бе намалена с една трета. Базовият държавен норматив за издръжка на един студент в основното ни направление “Икономика” падна от 963 лв. на 693 лв. Не се оплаквам, само регистрирам факта, че това е санитарният минимум, под който не бива да се пада, ако искаме да имаме висше образование (това е и становището на Съвета на ректорите). Дори в тези условия повишаваме качеството на обучението, увеличаваме международните контакти и престиж на УНСС като част от престижа на България там, където това става по европейски проекти и с европейски пари. Проблемът е, че не достигат средства за наука и от финансова гледна точка сме много назад от западните ни партньори, на които иначе не отстъпваме в научно отношение.

„Фокус”: УНСС запази миналогодишния размер на таксите за кандидатстване и за обучение. Защо?

Стати Статев: Въпросът е много сериозен, защото освен намалената с една трета субсидия за един студент, от 30% до две трети от държавната издръжка може се увеличи семестриалната такса. Елементарната сметка показва, че тя може да скочи от 289 лв. на 462 лв. годишно. Въпросът не е в това дали студентите може да си позволят да заплащат с по около 90 лв. повече на семестър или че на УНСС не му трябват тези пари. А в начина, по който бе направено – без диалог с академичните ръководства и студентите. Това беше опит един проблем между държавата и студентите да бъде превърнат в проблем между ръководството на висшето училище и неговите студенти. Затова предложих на Академичния съвет и той взе решение през новата учебна година да не увеличаваме таксите.

Другото измерение на този проблем е, че следващата стъпка е студентът да плаща толкова, колкото и държавата. А това вече няма да е държавно висше образование, а публично-частно партньорство.

„Фокус”: Какво показват резултатите от предварителните изпити за новата кандидатстудентска кампания?

Стати Статев: Всеки месец в УНСС (от октомври м.г.) се провеждат електронни кандидатстудентски изпити в единствения в страната университетски тестови център с 200 компютъра. През март и април имаше и две предварителни кандидатстудентски изпитни сесии на хартиен носител. Досега са се явили около 10 000 кандидати за около 3 600 места или средно по трима кандидати за едно място. Но предстоят още две електронни изпитни сесии (май и юни), както и редовната през юли. Очаквам в тях да се състезават средно по петима кандидати за място. В най-търсените направления и поднаправления – „Финанси, счетоводство и контрол“, „Право“, „Медии и журналистика“, „Икономика с преподаване на английски език“, конкуренцията е още по-голяма.

Тези резултати ме обнадеждават, че дори в условия на финансова, икономическа и демографска криза, при нарастваща конкуренция от страна на чуждестранни университети, УНСС ще запълни, както всяка година, местата за прием.

„Фокус”: Какво е мястото на продължаващото обучение в днешни условия?

Стати Статев: Продължаващото обучение е един от основните приоритети за нашия университет, защото знанията остаряват много по-бързо, отколкото продължителността на активния трудов живот на човека. Имаме главен секретар по продължаващото обучение. Разполагаме с единствения в страната Институт за следдипломна квалификация с повече от 40-годишна история, традиции и опит. Създаден е далеч преди времето, когато в Европа се формулира тази теза. В него се предлагат специализирани курсове и програми с различна продължителност и обхват. Институтът участва в много европейски и национални проекти по продължаващо обучение.

От тази година започваме дистанционно обучение и в София (досега имахме само в нашия Център по дистанционно обучение в Хасково), предназначено за хората, които искат едновременно да учат и да работят, за майки с малки деца, за тези, които живеят извън София, а искат да учат в УНСС. Започваме с 300 студенти. Ако има интерес, от по-следващата учебна година ще увеличим приема.

Добра възможност за продължаващо обучение са и повече от 70-те дистанционни магистърски програми.

„Фокус”: Има ли решение въпросът с контрола и реда в общежитията и от кого зависи решаването на проблемите, трупани с години?

Стати Статев: Не мисля, че проблемите на Студентския град са свързани основно с контрола и реда в общежитията. Разбира се, и там има какво още да се желае и вече предприехме мерки в тази насока. Основният обаче е обкръжаващата среда – в Студентския град има близо 200 питейни заведения и дискотеки, две трети от които са частни. УНСС вече предприе стъпки към промяна на предназначението на малкото заведения, които дава под наем. Но дори всички университети и министерства да закрият дискотеките и питейните си заведения, това ще доведе на първо време до увеличение с 50% на клиентелата на другите заведения, а след време – до откриването на нови.

Въпросите са много и комплексни. Затова тяхното решаване изисква усилията на всички заинтересовани страни – студентските организации, университетските власти, държавните и общинските институции, обществените организации, обществото като цяло. Колкото по-бързо стане това, толкова по-добре, защото в Студентския град живее, учи и се възпитава бъдещият елит на нацията.

„Фокус”: Има ли спад на интереса към някои специалности и евентуално – кои? Към кои се засилва интересът? Кои фактори определят появата или отпадането на специалности? Налице ли е такъв процес конкретно в УНСС?

Стати Статев: Внимателно следим динамиката и потребностите на образователния пазар. Стремежът ни е от една страна, да запазим всички ценни традиции във вече стогодишната история на университета, а от друга – да предлагаме модерно обучение. Например през последните 20 години се засили интересът към специалност „Финанси“, но заедно с това и „Счетоводство“ вече не й отстъпва като престиж. Много търсени от кандидат-студентите са и „Право“, „Медии и журналистика“, „Маркетинг“, „Международни икономически отношения“, „Бизнес икономика“.

Пазарът диктува не само появата на нови специалности, но и отпадането на стари. Много търсена беше специалност „Икономика на кооперациите“. В нея освен български се обучаваха и много студенти и докторанти от развиващите се страни, които считаха България за пример в кооперативното движение. След 1989 г. ролята на кооперациите в икономическото развитие на страната намаля и тази специалност бе закрита. На нейно място разкрихме „Икономика на недвижимата собственост“, която бързо се утвърди.

„Фокус”: Известно е, че УНСС отдавна работи по електронизацията на своята учебна, научно-изследователска и административна дейност. Какво предстои в тази област?

Стати Статев: Академичното ръководство обсъди следващите стъпки в електронизацията. Предвиждаме въвеждането на цифрови главни книги и електронни протоколи от семестриалните изпити с цифров подпис. Разработваме сертифицираща система, чрез която всички преподаватели ще правят цифрово подписване на учебните документи. Първият от тях е електронният протокол със семестриални оценки по съответната дисциплина. След като преподавателят с еднократно натискане на определен бутон цифрово подпише изпитните оценки, те ще отиват автоматично в компютърната система „Студент“ и в цифровите главни книги.

УНСС ще бъде първият университет, който ще използва електронния подпис за нуждите на учебния процес и управлението на университета. Ще заработи уникална компютърна система, която ще позволи едновременно опериране с две различни мрежи (Интернет и GSМ).

За първи път у нас УНСС ще известява своите студенти чрез SMS за получените от тях изпитни оценки. (Досега това се правеше само за кандидат-студентите.) Те и сега могат да правят справка за успеха си в университетския уебсайт, но чрез SMS ще получават оценките в реално време.

Разработваме уебсайт на всяка от 32-те катедри като част от университетския уебсайт. Целта е осигуряване на електронна форма на комуникация между студентите от една специалност и катедрата, която я води.

Освен това всеки преподавател ще има свой блог. В него освен стандартната част за мнения и становища, ще бъдат представени научните и приложните публикации и разработки на съответния преподавател, както и учебната му заетост по зали, часове и дисциплини. Целта е да се осигури непрекъсната комуникация между студенти и преподаватели.

„Фокус”: От работата Ви като ректор – имате ли предложения за законодателни промени в сферата на образованието?

Стати Статев: В Съвета на ректорите, на който съм заместник-председател, разработихме предложения за законодателни промени. Ще посоча най-важните от тях. Искаме да се възстанови възможността фирми и институции да си поръчват образователни услуги. Да се актуализира остарялата и неадекватна на съвременните реалности система на финансиране на университетите чрез коефициенти за различните професионални направления. Преди повече от половин век някой е решил, че обучението например на един юрист или политолог струва 1.6 пъти повече от това на един икономист, администратор или управленец, което не е така. Съветът на ректорите настоява също така в рамките на академичната автономия всеки университет сам да определя структурата и формата на своето управление.

2012-05-06 - 13:03

в. Преса, 06.05.2012 г.

Проф. Стати Статев: Може да затворим всички барове

Интервю на Теодора ЙОЛЧЕВА с ректора на УНСС за
дисциплината В Студентския град и модата при избора на икономическа професия

Проф. Статев, през последните месеци УНСС постоянно обект на нападки от страна на едно – „Майки срещу насилието“. Обвиниха ви, че стопанисвате чалготеки, че раздавате карти за алкохол. Вашият университет ли е с най-много нарушения?

Изненадан съм, че медиите обръщат внимание на анонимни, непроверени и недоказани
обвинения. След първата публикация с твърдения на митичното сдружение „Майки срещу насилието в Студентски град“ направих всичко възможно да открия негова регистрация и адрес. Не намерих нищо. Затова публично ги поканих на среща в УНСС, но досега никой не е дошъл. Моето обяснение е, че това е опит с анонимни лъжи да се очерни университетът, който доказа, че е едно от най-добрите и търсени висши училища.

За компроматна атака ли става въпрос? Кой би имал интерес от нея?

Тиражираните анонимни измислици нямат нищо общо с образованието и науката – основните дейности на УНСС. Освен това тези атаки са недостойни, защото общоприето правило е всяко ново ръководство да получи поне 100 дни толеранс, преди да се дават оценки за дейността му, а при мен те започнаха непосредствено след избора ми за ректор.

Одитът на Сметната палата и проверката на Държавната финансова инспекция за последните 6 години показаха, че нямаме финансови и административни нарушения. След като получихме одитния доклад на образователното министерство, изчистихме и проблемите около обектите, които даваме под наем. Данните ни обаче се разминават – в доклада на МОМН са посочени 20 обекта, а по нашите разчети те са 24.

Колко от тях търгуват с алкохол?

Най-проблемна се оказа дискотека „Ориент 33“. Общо има 10 обекта, които се водят като питейни заведения, но половината от тях не работят.

Ще закриете ли останалите?

След трагичния инцидент с Марио Данчев (студентът от УНСС почина на 29 февруари от удар с нож – б. р.) взехме важни решения. Едното от тях е, че преустановяваме дейността на „Ориент 33“, но в рамките на закона. Вече е изпратено тримесечно предизвестие за прекратяване на договора с наемателя.

Кога ще затвори врати най-известната фолк дискотека в Студентския град?

Това трябва да стане през втората половина на юли. Назначил съм комисия, която да проучи възможностите за алтернативно използване на този обект. Според документите за собственост в началото на 70-те години, когато е построена сградата, тя е била предназначена за дискотека. Ние не сме сменяли предназначението на обекта. Писанията, че ректорът на УНСС разкрива чалготеки, са несериозни.

За какво ще се ползва помещението в бъдеще?

Може да бъде магазин или фитнес зала. Обърнах се с писмо до министър Сергей Игнатов за експертна и финансова помощ. Друга комисия – начело с главния секретар на университета – проверява целесъобразността на използването на всички обекти. Предстои обсъждане на възможностите да преустановим дейността на всички питейни заведения и да търсим варианти за алтернативното им използване.

Какви мерки за безопасност предприехте в общежитията?

Правилата за ред са много добри. Оказа се обаче, че студентите са малко по-толерантни помежду си, отколкото трябва да бъдат. Не подават сигнали за шум, за купони. В общежитията има студентско самоуправление.

Няма как ректорът да контролира какво става в 12 блока, където са настанени 5000 студенти, и още 1500 младежи, които са в блокове на други университети. В разговора ни студентите обещаха да сигнализират, когато възникват дори дребни нарушения на реда. Решихме всяко нарушение да бъде регистрирано писмено. Когато се натрупат два, три, четири сигнала срещу едни и същи студенти, те ще получат предупреждение, а могат да загубят и правото си на настаняване.

Ще въведете ли вечерен час?

Умуваме доколко има смисъл от тази мярка – от 22 до 6 ч. да не могат да влизат гости. Това обаче трябва да стане по предложение на студентите. Няма как университетската администрация да им налага контрол отвън, тя може само да им помогне да си създадат по-добри условия за учене и почивка. Това все пак не е казарма или ученически лагер Говорим за общежития, в които живеят пълнолетни хора в демократична страна.

Как гледате на идеята за нов Студентски град? Реалистична ли ви се струва?

Гледам позитивно на всяка нова и работеща идея. Проблемът е какво ще реши държавата. Защото общежитията са публична държавна собственост и са предоставени на университетите само за ползване. Така че държавата ще реши дали 50-те блока в Студентския град ще останат, или ще се строят нови на друго място. Но където и да е кампусът, в него винаги ще има повече от 20 000 студенти и той ще бъде естествен привлекателен център за всички развлекателни индустрии, включително в най-пошлите им форми. Отиваме в логиката на ценностните системи и обществената търпимост към тези явления.

Предстои ви кандидатстудентска кампания. Какво ново ще се случва от идната учебна
година в УНСС?

От няколко години приемаме студенти по професионални направления, а не по специалности. Защото смятаме, че една е мотивацията човек да си избере специалност, когато още не му се е изветрял парфюмът от абитуриентския бал, и съвсем друга, когато се е обучавал две години в университета и е положил 20 изпита. Създаваме много силен стимул базовото образование да се усвоява по-успешно.

Освен съществуващите досега четири бакалавърски специалности на английски език разкриваме нова такава – „Маркетинг и стратегическо планиране“, а от по-следващата учебна година още две – „Международен туризъм“ и „Интелектуална собственост“. Очакваме засилен интерес и от страна на чуждестранни студенти. Мина времето, когато те можеха да бъдат привлечени едва след като една година преди това са учили български език.

А при специалностите на български език?

В направление „Икономика“ обособяваме ново поднаправление „Приложна информатика, комуникации и иконометрия“. Въвеждаме дистанционно обучение в бакалавърска степен в София за специалностите „Счетоводство и контрол“, „Маркетинг“, „Икономика“, „Бизнес администрация“ и „Публична администрация“.

Искаме в бакалавърската степен навсякъде, където е възможно, изпитите да са електронни. Компютърът автоматично ще генерира въпросите. Така ще изчезне и субективният фактор, от който студентите се оплакват понякога: „Преподавателят има отношение към мен.“ Те ще се провеждат в първия и единствен засега в България тестови център, оборудван с 200 компютърни места.

По колко души за място очаквате да се борят това лято?

Досега на предварителните седем електронни и два „хартиени“ изпита са се явили около 10 000 кандидати. Очакваме МОМН да утвърди предложението ни за прием на 3600 студенти. Това означава средно по трима претенденти за едно място, но предстоят още две електронни изпитни сесии – през май и юни, и традиционната през юли. След тяхното приключване може би ще имаме по 4-5 кандидати. Най-голяма е конкуренцията за „Финанси, счетоводство и контрол“, „Право“, „Икономика“ с преподаване на английски език, „Медии и журналистика“ – по десетина души за място.

Каква е модата при избора на професия сред младите икономисти? Кои са най-желаните специалности?

Преди време имаше най-сериозен интерес към специалност „Финанси“. Сега кандидат-студентите предпочитат и „Счетоводство“ – искат да се развиват като одитори, като експерти, както и всички специалности, в които обучението е изцяло на английски език. Предстои академичният съвет да обсъди в „Икономика и бизнес“, което обединява 18 специалности, да се създадат три поднаправления – „Обща икономика“, „Икономика и бизнес“ – за отрасловите специалности, и „Инфраструктура и маркетинг“. Но това ще стане от учебната 2013/2014 г.

Все повече и по-възрастни се връщат на училище, за да получат нова специалност. Предвиждате ли да разкриете обучения специално за работещи хора, които искат да повишат квалификацията си?

Днес получените знания на 25-26-годишна възраст вече не са достатъчни, за да бъдеш висококвалифициран специалист през целия си около 40-годишен активен трудов живот. Затова всеки желаещ може да се обучава в университета при утвърден преподавател, да изслуша лекционния му курс, да положи изпит и да получи сертификат. Планираме създаването и на други съвместни магистърски програми с известни чуждестранни университети. Идеята ни е, след като завършат бакалавърска степен, младежите да продължават при нас. Да не бъдем инкубатор за чуждите университети, а да задържим студентите у нас.

***

Проф. Стати Статев е роден на 19 юни 1955 г. в Бургас.
Възпитаник е на английската гимназия в града, както и НПМГ в София.

Завършва политическа икономия в УНСС, както и математика в СУ. Има специализации в Москва и в Бостън. Член е на управителния съвет на БНБ. Два мандата е зам.-ректор на икономическия университет. Оглавява висшето училище на 19 декември 2011 г. Веднага след това е избран и за зам.-председател на съвета на ректорите.