в. Стандарт, 02.08.2012 г.

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:
правим с компютър и държавните изпити

СТЕЛА СТОЯНОВА

– Проф. Статев, отрази ли се демографският срив и по-ниският успех на випуск 2012 на кандидатстудентската кампания при вас?

– Интересът към УНСС остана традиционно висок и през тази година, въпреки тези два негативни фактора. Имахме над 10 000 кандидати, които се явиха на предварителните изпити, и около 6000, които подадоха документи за класиране и явяване на редовната кандидатстудентска сесия през юли. Като данни това повтаря положението от предходните години. Но бие на очи разликата между явилите се и подалите документи за класиране. Главната причина за това са много ниските оценки от матурата по български език и литература през тази година – с цяла единица по-ниски от миналата. Поради това загубихме повече от 1000 кандидат-студенти, които получиха оценки на матурата под добър 4.00. Според правилата за прием в УНСС те не могат да участват в класирането. Тези аномалии ме карат да се отнасям все още доста резервирано към приемането на оценките от матурата като вход за висшето училище.

– Има ли промени в най-желаните специалности?

– В УНСС приемът е по професионални направления и поднаправления. Нашите студенти избират специалност след втората година. И сега традиционно висок остава интересът към финанси, счетоводство и контрол, където за едно място се състезават 7 кандидат-студенти, право – 5 за едно място, икономика и бизнес – 3 за 1 място. Три дни предварително обявихме първото класиране, което показва, че най-високите минимални балове, освен за тези три направления и поднаправления, са и за икономика с преподаване на английски език, социология, администрация и управление и икономика с чуждоезиково обучение. Вече излезе и второто класиране, но най-високите минимални балове са отново за тези специалности.

– Според вас пада ли нивото на абитуриентите, които кандидатстват в университетите? Някои университети дори въвеждат курсове по езикова култура на студентите от всички специалности. Обмисляли ли сте подобно нещо?

– Не може да се правят обобщения без ясна база за сравнение. За съжаление, висшето образование в България през последните 6-7 години се превърна в общодостъпно и „задължително“, защото бройките за прием, които се дават на висшите училища, са повече от завършващите средно образование. Това води до погрешното разбиране, че има голям спад в нивото на новопостъпващите студенти. В почти всички университети условието да станеш студент вече е да имаш диплома за средно образование. Така не се създава елит на нацията, а „сив поток“, който смъква качеството. В това отношение е необходимо държавата да прецени потребностите си от кадри в конкретни области и да финансира адекватно тяхното обучение. Поради спецификата на приема в УНСС – изискването на входа оценките от балообразуващите предмети от дипломата за средно образование да са най-малко добър 4.00 и успешно положени кандидатстудентски изпити, все още не смятаме, че е необходимо да дообучаваме новоприетите студенти. Още повече, че във тестовете по всеки от петте основни приемни изпита има 20 въпроса по български език и езикова култура.

– От известно време УНСС провежда електронни изпити всеки месец. По-добър ли е този начин на прием?

– Интересът към електронния приемен изпит непрекъснато нараства, защото поколението, което кандидатства, е „компютърно“. Голямото му предимство е, че субективизмът при оценяването е сведен до нула и за получените резултати кандидат-студентът може да благодари или да се сърди само на себе си или на компютъра. Заедно с деветте електронни предварителни изпитни сесии в УНСС бяха проведени и две предварителни хартиени. Около 15% от кандидат-студентите предпочетоха да използват за класиране оценките от предварителните сесии. Искам да подчертая, че УНСС разполага с единственияв страната тестови център с 200 компютъра. В него освен електронни кандидатстудентски изпити се провеждат и семестриални изпити, а в четири специалности – и държавни изпити за бакалаври. Работата в тази насока продължава и съобразно готовността на катедрите все повече семестриални и държавни изпити ще се провеждат по електронен начин.

– Какво ново в УНСС – около магистърските програми на английски и дистанционното обучение например?

– Както посочих, едно от най-търсените поднаправления е икономика с преподаване на английски език, в което от пет години има четири специалности: Economics, International Economic Relations, Finance and Accountancy и Business Informatics. От тази година добавяме пета – Marketing and Strategic Planning, а от следващата учебна година
още три: Intellectual Property, International Tourism и Administration and Management. Във всички тези специалности преподаването е изцяло на английски език. Целта ни е да предоставим адекватни възможности на тези наши възпитаници да продължат обучението в магистърски програми. От четири години имаме съвместна магистърска програма с Nottingham Trent University Business School, която дава съвместна диплома за Master of Science on European Business and Finance. Имаме още магистърски програми на английски език – International Business и International Tourism, които от следващата година също ще станат съвместни с известни европейски университети. Що се отнася до дистанционното обучение, то е създадено за работещи хора, майки с деца и др., които не могат да отделят време за редовен учебен процес. Тъй като по наши данни броят на работещите студенти се увеличава, решихме да разкрием за тях дистанционно обучение и в София. УНСС има близо 20-годишен опит в дистанционното обучение с разработени специални учебници, уеб-базирани учебни курсове, интерактивни материали и висококвалифицирани преподаватели. Това е гаранция, че то не отстъпва по качество на подготовката в редовното обучение.

– Разтрогвате договора си с „Ориент 33″. Какво ще има на мястото на дискотеката? Има ли УНСС други терени отдадени за заведения и ще прекрати ли договорите с тях?

– Договорът с дискотеката „Ориент 33″ е вече прекратен – помещението е празно и прилича на руина. Този обект е публична държавна собственост. Построен е в началото на седемдесетте години като дискотека. Сега трябва да се намерят пари за неговото преустройство в обект с друго предназначение, а какво ще е то, зависи от промените в Закона за висше образование, които се подготвят. Предложението е висшите училища да не отдават под наем помещения за казина, дискотеки и други питейни заведения с работно време след 22 часа. Каквито и да са законовите промени, УНСС категорично ще се съобрази в тях.

– От известно време сдружение „Майки срещу насилието в Студентския град“ сякаш си е нарочило УНСС и води кампания срещу него. Търсили ли сте контакти с тях, как ще реагирате на нападките?

– В нито един публичен регистър не открихме такова сдружение. Не намерихме нито една „майка срещу насилието“. Напразни останаха и усилията ни да намерим поне телефон, адрес или електронна поща. Но пък техните нападки, които бяха недостоен опит да се очерни доброто име на УНСС, и то като се използва eдин трагичен инцидент, за съжаление бяха масово тиражирани. Нашата принципна позиция е да не отговаряме на анонимни клевети.

– Новият закон за висшето образование по всяка вероятност няма да се приеме до края на мандата на това правителство. Може би обаче ще има частични промени в стария. Какво според вас е най-належащо да се промени?

– Съветът на ректорите има принципна позиция по този въпрос – нужен е нов закон за висшето образование. Но преди неговото приемане внесохме предложения за промени в сега действащия закон, които смятаме за належащи. Едното е за премахване на различията между държавните и частните висши училища, свързани с тяхната управленска структура и функционирането им в посока засилване на академичната автономия. Настояваме също така в закона да се върне текстът (който отпадна през 2001 г.), даващ право на държавните висши училища да организират магистратури, поръчани от юридически лица. Това ще позволи да се засилят връзките между университетите и бизнеса.