Дарик радио – Кой говори?, 25.09.2012
Как да се промени нощния живот
в студентски град
Проф. Стати Статев – ректор на УНСС,
заместник-председател на Съвета на ректорите; Димитър Дилчев – кмет на
„Студентски град”; Владимир Ангелов – представител на Национално
представителство на студентските съвети в България; Огнян Стоичков – депутат,
председател на Комисията по образование в Народното събрание; Павел Павлов –
председател на Сдружението на собствениците на заведенията в „Студентски град”
Водещ: Темата „Студентски град”, цяло лято се занимаваме с тази тема. И, като че ли всички бяха единодушни в студиото, че нещо трябва да се промени в „Студентски град” и то да се промени нощният живот. Когато нощният живот е на път да се регламентира по някакъв начин и да се промени – оказа се, че няма единодушно мнение по този въпрос. Самите студенти са разединени, самите депутати са разединени, а собственици на заведения в „Студентски град” дори ще излязат на протест. Всички гледни точки по казуса „Студентски град”, в студиото започваме разговор с проф. Стати Статев, ректор на УНСС, заместник-председател на Съвета на ректорите. Здравейте.
Стати Статев: Здравейте.
Водещ: Кметът на „Студентски град” е тук, Димитър Дилчев. Добре дошъл.
Димитър Дилчев: Здравейте.
Водещ: Представител на студентите – Владимир Ангелов. Той е представител на националното представителство на студентските съвети в България. Депутатът Огнян Стоичков, който е вносител на тази поправка в закона. Здравейте. И председател на комисията по образование в Народното събрание. Много важна комисия. Павел Павлов, председател на Сдружението на собствениците на заведения в „Студентски град”. Здравейте.
Първо, към вносителя, да започнем – вие давате ли заден, каквато е информацията, само няколко дни след като на първо четене беше приета тази поправка? Днес какво е настроението?
Огнян Стоичков: Няма заден и депутатите не са разединени по тази тема. Напротив, депутатите гласуваха единодушно без нито един глас „против” или въздържал се. Преди да влезе в пленарна зала беше разгледано от три парламентарни комисии. И в трите парламентарни комисии, всички подкрепиха законопроекта, от всички парламентарни групи. Дори в правна комисия се предлагат още по-радикални мерки. Там се предлагат мерки, свързани с разстоянието 100 метра, че не било достатъчно. Тоест, още по-голяма рестрикция. Така че депутатите този път сме обединени. Разбира се, не означава, че сме капсулирани и, че сме глухи за други предложения. Това е смисълът на законодателната техника – първо и второ четене, да се обсъдят и други
предложения.
Водещ: Не трябваше ли обаче преди това да седнете да ги обсъдите, преди това, преди първо четене да се приеме?
Огнян Стоичков: Седнахме в началото на март месец. Беше създадена работна група с 14 институции, държавни органи, заинтересовани лица, националното представителство на студентите, ректорите, полиция, не мога да ги изброя всичките. Това създаване на работна група преди шест месеца беше предшествано от изслушване на тези институции какво са свършили по решение на Народното събрание от 2009 година. Решение, с което се наложи мораториум на всички сделки на разпореждане. И тогава беше констатирана несъвместимост на търговската дейност, нощната търговска дейност в „Студентски град”. Връщам ви 2009 година, защото някои казват, че едва ли не онзи ден някой депутат се е присетил и днес е написал закон, за който закон никой нищо не знае.
Водещ: Не. Нека да бъде в разговор този диалог. Ще влезем в детайлите, само коментарът в началото. Правилно ли ви разбирам, г-н Стоичков, ако има някаква промяна сред депутатите и сред техните настроения, ще бъде тези 100 метра да се увеличат, например, а не друга промяна?
Огнян Стоичков: Не бих казал, е в тази посока следва да се мисли. Споделих само становище, изказано в правната комисия. Това, което би могло да се случи след изслушването на представителите на заведения в „Студентски град”, аз съм ги поканил в сряда, утре, в 14.00 часа в партийния дом. Да заповядат всички заинтересовани лица.
Водещ: Да ни кажат днес, какво ще кажете утре, собственици на заведения.
Огнян Стоичков: Да кажат своите предложения. Ние имаме добра чуваемост. И това го казвам не от куртоазия. Наистина искаме да балансираме всички интереси.
Водещ: Изчакайте малко, кажете.
Павел Павлов: Утре със сигурност ще присъстваме на тази комисия. Доста точки сме си набелязали. Но аз първото нещо, което ми направи впечатление, е само един кратък въпрос – с колко гласа казахте, че е прието на първо четене?
Водещ: Единодушно.
Огнян Стоичков: 87, от всички присъстващи.
Павел Павлов: 87.
Водещ: От всички присъстващи.
Павел Павлов: Защото парламентът по моите сметки заседава без кворум, но това е друг въпрос.
Огнян Стоичков: 67 човека е квотата.
Павел Павлов: Да, добре.
Водещ: Сложни сметки са там. Кажете вашите сметки излизат ли с тази поправка?
Павел Павлов: Нашите сметки не излизат с тази поправка. Тази поправка за нас е доста объркана. Когато държавата предприема промяна и приема някакви закони, тя би трябвало да провежда с тези закони някаква политика, някаква насоченост към някои…
Водещ: Не е ли достатъчно основателна политиката да се запази нивото на „Студентски град”? Да има спокойствие в „Студентски град”. Това не е ли политика – младите хора?
Павел Павлов: Това не е политика за предотвратяване, а за преместване на проблема. Той няма да бъде в „Студентски град”.
Водещ: Кажете колко заведения…
Павел Павлов: Ще го преместим в някой друг квартал с този тип закон.
Водещ: кажете колко заведения касае, да знаем колко е представителната извадка, защото тези 100 метра…?
Павел Павлов: Над 95 процента от заведенията влизат в забраната на този закон.
Водещ: 95 процента.
Павел Павлов: 95 процента от заведенията няма да работят след 22.00 часа, ако се приеме този закон. Тъй като не всички заведения са членове на нашето сдружение, това може да каже кметът, колко заведения има.
Водещ: Горе-долу колко дискотеки, колко заведения за хранене? Аз четох някъде седем дискотеки и няколко заведения.
Павел Павлов: Над 100 са заведенията, които предлагат работа след 22.00 часа.
Водещ: Но въпросът е колко са на тези 100 метра.
Павел Павлов: 95 процента.
Водещ: Горе-долу знае ли кметът на „Студентски град” колко са обектите.
Димитър Дилчев: Обектите, тук трябва да уточним, касае обектите, които и към днешна дата имат работно време след 22.00 часа. Това са около 190 обекта. Като правя уточнението, че законопроектът касае само дискотеки, увеселителни заведения ресторанти, не касае търговските обекти. Тоест, 195 обекта са с търговските обекти. Може би около 65-70 от тях са обектите, които са ресторанти, дискотеки и конкретно за тези обекти, в зависимост и от това как се мерят 100 метра, общо взето ще попаднат почти всички.
Водещ: Почти всички. Има ли някой доволен, студентите? Сега ще чуем и ректора.
Владимир Ангелов: Студентите наистина не са се обединили около една теза. Но ние като представители на всички студенти в България, трябва да кажем следното, че промяна трябва да има и насоката е добра. По какъв начин точно ще се осъществи тази промяна, не знаем кое е най-правилното решение, но тази крачка е първата и най-трудна. Оттук насетне следва да се мисли, следва да се чуят всички страни и наистина да се вземе най-доброто решение.
Водещ: Ако досега не е измислено, малко трудно ще се измисли. Какво, съгласни ли сте тази поправка, до 22.00 часа, устройва ли ви като студентска общност или не? Искате ли си купоните, дискотеките в „Студентски град” или не?
Владимир Ангелов: Със сигурност младите хора искат да се забавляват. И този час от 22.00 часа може би не е най-подходящ. Може би промяната на този час би смекчила страните и негодуванието им. Но като цяло всички искат да се забавляват, но не да е прекалено и не това е целта на „Студентски град”.
Водещ: Тоест, вие пък мислите за нещо след 22.00 часа?
Владимир Ангелов: Да. Да има леки корекции в това предложение.
Водещ: Въобще няма угодия, професоре?
Стати Статев: Вижте, аз разбирам позицията на всички страни, но нека да обърнем внимание на това каква е целта на закона. Ние имаме едно населено място, което наричаме „Студентски град”, защото в него има 50 блока, които са публична-държавна собственост и са построени там да живеят и да учат нашите студенти. Това е бъдещият елит на нацията. Така че това, което искаме да направим и, на което трябва да се намери решение, е да съчетаем двете неща. Да можем да осигурим достойно място за почивка и учене на хората и заедно с това разумно да се забавляват. Никой не може да забрани на пълнолетни млади хора да се забавляват. И ние сме били студенти, и ние сме се забавлявали. Но ще ви дам един пример. Вие, утре сутринта имате тежък изпит, направили сте си каната с кафето и трябва да четете до сутринта и да тичате на изпит, а друг предният ден е имал тежък изпит и го е взел и сега го празнува. Няма как – трябва да ги съчетаем двете неща. За това става въпрос. Ние да намерим такъв регламент и такава регулация, че да можем да гарантираме на хората нормална почивка и нормални условия за учене.
Водещ: До поправката, до 22.00 часа да имат право да работят заведенията, казината, подкрепяте ли?
Стати Статев: Разбира се, че подкрепям. Това е едно разумно решение.
Водещ: Разумно решение. Как върви броенето, вносителят – казва – за, депутатът Огнян Стоичков, професорът казва, студентите…
Стати Статев: Но нека добавя още нещо, тъй като до мен е г-н Стоичков, ние този диалог го водим от началото на годината, тези предложения по искане на г-н Стоичков, като председател на комисията по образование и наука и младежта, ние като позиция на Съвета на ректорите, който обхваща всички 52 ректори, го внесохме в Народното събрание още на 2 май тази година. Тоест, не искам слушателите ви да остават с впечатление, че ние едва ли не сега трябва да коментираме нещо, което случайно е влязло като законопроект.
Водещ: Напротив, слушателите това е поне 10-то предаване, което правим тук в това студио, точно с тези гледни точки и с това какво решение да се намери на проблема. В „Студентски град” какви са настроенията освен собствениците на заведения?
Димитър Дилчев: Много е трудно да се каже какви са настроенията. За мен е по-важно да знаем този законопроект каква цел търси, дали изобщо това нещо може да бъде постигнато само и единствено с тази мярка. Аз повтарям от няколко дни, че що касае държавната собственост, абсолютно съм съгласен с вносителите. Не е работа на Висшите учебни заведения, не е работа и по принцип в общежитията, където хората трябва да спят, да почиват и да учат, да има такива търговски обекти. Нещо повече – подробният устройствен план на „Студентски град” беше гласуван от СО преди повече от две години. За съжаление той още е в съда, но за съжаление там битката продължава. Като идеята е около всяко общежитие да оформим едни кампуси, в които режимът на достъп да е по-различен. И, в които по мое мнение не би трябвало да има никакви търговски обекти. Но не мога да се съглася с това законът да определя начина на работа на частните обекти.
Водещ: Частните обекти. Какво се случва в частните обекти, кажете г-н Стоичков?
Огнян Стоичков: Ако позволите коментар на това, което каза г-н кметът. Той също беше поканен в работната група с предложения, с идеи. Доста конструктивни. Голяма част и от идеите на Съвета на ректорите намериха място в нашето предложение и на СО. Прав е, че когато говорим за държавна публична собственост, трябва да е един подходът, когато говорим за частна, трябва да е друг. И законът предвижда тези два подхода. Когато говорим само за държавна публична собственост, законът е по-драконовски. Директно се отнемат помещения, имоти. От висшето училище министърът на образованието си ги взема обратно, защото казва – аз съм ви ги дал за образование и почивка, вие ги използвате за кръчма. Дайте ми ги, ако обичате обратно. Както и партийните кубове на партиите. Дадени са за партийна дейност. Ако долу има кръчма, областният управител си ги взема.
Водещ: Но с частната, какво става?
Огнян Стоичков: С частната… Нашето законодателство позволява ограничение и на частните собственост. И г-н кметът е добре запознат с наредбата с търговска дейност на СО. Там е казано в чл. 4 А, ал. 2., че нощни заведения след работно време след 22.00 часа, шумни нощни заведения с работно време до 22.00 часа не могат да остстоят на по-малко от 30 метра от жилищни сгради. Ние пак ограничаваме, тези жилищни сгради не е казано в наредбата дали са частни или държавни. 30 метра е заковано в тази наредба.
Павел Павлов: Искам да направя едно важно уточнение…
Водещ: Да включим в разговора един много важен човек – собствениците на заведения.
Павел Павлов: Действително тази наредба е факт, но въпреки това тя дава възможност на търговските обекти да работят и след 22.00 часа, ако предоставят необходимите документи. А именно протокол за /…./ шумяване, че не са шумни и подпис на етажната собственост.
Водещ: Тук такава възможност е изключена. Такава възможност няма.
Павел Павлов: Такава възможност е изключена.
Огнян Стоичков: И аз казвам защо. Тук г-н кметът е прав. Наредбата за търговска дейност е за кой да е жилищен квартал в София. „Студентски град” е уникален жилищен квартал, защото няма точка в столицата, а и в България, в която точка в 50 блока да са събрани 30 000-35 000 млади момчета и момичета, които са там не заради кръчмите, те са там за образование и за отдих. За това имат право да са в „Студентския град”. Когато те кандидатстват за общежитие показват освен всички останали аспекти, социален статус, образователен статус, това са критериите да бъдеш там.
Водещ: „Студентски град” обаче, като че ли няма. Като че ли го наричаме така по навик – „Студентски град”, а той е един квартал на София.
Павел Павлов: Това е един абсолютно идентичен квартал с всички останали. Що се отнася и до градоустройствени проблеми и до всичко останало.
Водещ: Не е затворен за съжаление.
Павел Павлов: За съжаление отдавна не е и няма как да бъде затворен. И в случая не считам, че студентите по един или друг начин имат право на повече спокойствие отколкото вие да речем или учениците, които са в съседните квартали на София. Така че не бива да гледаме на студента като на различен гражданин от всички останали столичани. Те са също така пълнолетни хора. Напротив, дори както виждате те имат малко повече нужда от забавления отколкото останалите столичани. И не на последно място – „Студентски град” има общежития. В тези общежития живеят студенти. Щом са студенти това означава, че те успяват да си вземат изпитите, успяват да минат в по-горен курс. Успяват да завършат и да вземат висше образование, което означава, че тези кръчми може би не им пречат чак толкова много. Колкото и да се струва странно, това е факт. Тоест, ако те не могат да издържат изпитите си заради кръчмите, те ще напуснат „Студентски град” и няма да са студенти.
Водещ: Да чуем студентите. Какво правите вие оттук нататък, за да имате някаква единна позиция? Виждате какъв е дебатът.
Владимир Ангелов: Аз не мисля, че е чак толкова проблемна нашата позиция. Нашата позиция със сигурност е за промяна. Но наистина не мисля, че забавленията пречат на студентите чак толкова. Естествено. Доколко всеки един ще се забавлява, то зависи от него самият.
Водещ: Собственици на заведения. Ако законът се приеме, окончателно в този му размер, какво правите вие, собственици на заведения?
Павел Павлов: Търсим си правата. Правата, защото за пореден път в нашата държава правилата се сменят в движение. Вие получавате разрешение за строеж на частна сграда, в която пишете отдолу, че ще имате ресторант, отгоре ще имате три жилищни етажа. Хората, собствениците, когато си купуват жилищните етажи знаят, че отдолу ще има ресторант. Всичко това е планувано. Инвестирани са някакви средства. И в един момент, когато трябва да почнете вие да си възвръщате тези средства на вас ви казват – стига сега, благодаря. Защото държавата за пореден път в нашата страна се опитва да си решава проблемите без пари, със закони, със забрани, но не и по-нормалния, цивилизован начин. Навсякъде в цял свят – и Европа, и в белите държави, когато държавата иска да провежда някаква политика, тя я извършва с пари. Когато на някой му пречи имотът, да мине магистралата, те го закупуват. Когато на някой нещо му пречи, тя обезщетява собствениците.
Водещ: Ще фалирате ли? Ще работите ли до 22.00 часа или по скоро ще фалирате? Колко души, ваши хора, които работят в заведенията ще останат без работа, стандартните неща, които вие казахте?
Павел Павлов: Някои от колегите ще фалират напълно, защото тяхното работно време е дискотека. Те започват малко пред 22.00 чеса. Някои от ресторантите ще затварят по-рано и определено ще съкратят персонал. Съответно ще се наложат много драстични мерки. Част от персонала са точно тези студенти, които работят при нас. При нас много малко са хората, които работят извън „Студентски град”. Така че със сигурност ще се случат доста неща. Другото, което ще се случи е, че ще си търсим и правата, защото за мен това е и един вид дискриминация.
Водещ: Тоест, със съд или как?
Павел Павлов: Да, дори и дискриминация. Помислете си сега…
Водещ: Комисия по дискриминация ще сезирате?
Павел Павлов: Ще говорим с нашите адвокати. Ние не сме толкова специалисти как да си защитаваме правата. И за това има хора, които да ни консултират. Но със сигурност не можем като агнец на заколение да стоим.
Водещ: Едно много интересно предложение видях, към ректора на УНСС ми е въпросът, предложение към ваш колега, ректор, да се изнесе „Студентски град” в село Лозен, например. Да има общежития, затворен комплекс, тихо, спокойно, сред природата.
Стати Статев: Много пъти казвам по повод на това предложение, че аз по принцип се отнасям позитивно към всяка една градивна идея. Но то е само едно пожелание. Винаги най-примамливи и най-добри изглеждат нереализираните идеи. Това го казвам чисто научно. И за това предлагам да не го коментираме, защото можете да проектирате какво ще стане, ако там се построи „Студентски град”. Да оставим всички други проблеми – отдалеченост, как около него ще има първи ред дискотеки, втори ринг дискотеки.
Водещ: В село Лозен чудесен живот ще закипи.
Стати Статев: Такава регулация трябва да направим. Ние нямаме нищо против заведенията. Нито против студентските веселби, защото и ние сме били студенти и сме се веселили по същия начин, както и сега се веселят. Младите хора са си винаги млади.
Водещ: Става въпрос за много пари, като че ли и за много интереси.
Стати Статев: В години вече назряващия проблем трябва да се намери някакво решение взаимно. Какво ще е това, аз гледам на този законопроект като една възможна първа крачка към търсене на решение. Много често съм казвал, например гледайки г-н Дилчев, който е и наш възпитаник и сме в много голяма връзка, че той само носи етикетче, че е кмет на община „Студентска”. Няма така. Той отговаря за толкова села, „Младост” и „Манастирски ливади”. РПУ-то също.
Водещ: РПУ-то има сериозен проблем.
Стати Статев: Ако искаме да направим нещо като „Студентски град”, то трябва да е компактно. И, както казвам аз, то трябва да си има кмет и шериф, само на него.
Димитър Дилчев: И със сериозен вътрешен ред.
Водещ: Новините. Сега само го започнахме този разговор. Влизаме в детайлите и в дебата.
Да, чуват слушателите. И по време на рекламите ние продължихме този разговор. Дебат наистина има. Нещата като че ли не изглеждат решени на този етап. Но дали са в правилната посока? Мисля, че всички гости в студиото, общо пет човека, са поне единодушни по едно от нещата – че трябва да се промени нещо в Студентски град, в живота в Студентски град относно сигурността и нещата вървят в правилната посока. Горе-долу обаче, защото има и доста недоволни. Продължаваме разговора си с депутата Огнян Стоичков. Огнян Стоичков – депутатът, който внесе тази поправка в Закона за висшето образование. Според нея се забранява игрални зали и казина, както и заведения за хранене и развлечение с работно време след 22.00 часа да се помещават на по-малко от сто метра от студентските общежития – като че ли едно от предложенията, което предизвиква най-голям дебат. Професор Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите също е в студиото с позицията на ректорите. Представител на студентите – Владимир Ангелов, Национално представителство на студентските съвети в България. Павел Павлов, председател на Сдружението на собствениците на заведенията в Студентски град е в студиото и кметът на Студентски град Димитър Дилчев. Господин Стоичков, към вас. Виждате какви са аргументите на другите страни. Това ли е единственото нещо, което трябваше да се направи? Не трябваше ли да се започне от другаде като че ли?
Огнян Стоичков: Това е една от мерките. Проблемът изисква комплексен подход, както обикновено шаблонно се казва. Но в приоритетите и в компетентността на Народното събрание е да променя и изменя законите. Една голяма част от мерките са проблем на наредби на Столична община – наредби за търговска дейност, наредби за обществен ред. Аз съм уведомен от заместник-директора на СДВР и от началника на VІІ РПУ, които участваха в работната група, че те са инициирали промяна в двете наредби – за обществен ред и търговска дейност.
Водещ: Които, простичко казано, какви са тези наредби?
Огнян Стоичков: Които, простичко казано, искат по-голяма сигурност от гледна точка на полицията в нощните заведения и в околните пространства. Защото много често проблемите стават в околните пространства.
Водещ: Което значи засилено полицейско присъствие ли? По-голяма сигурност какво значи?
Огнян Стоичков: По-голяма съпричастност от частната охранителна фирма, която охранява вътре заведението и по-добро сътрудничество с полицията, която е вън. Защото проблемът много често става на границата. Това е една от мерките. Втората мярка е пак наредба – Наредбата за студентските общежития. Тя е от правомощията на МОН. Висшите училища, за да си направят хубави наредби и правилници за вътрешния ред, трябва да имат горе пирамидата, горе да имат шаблони. Шаблонът в момента трябва да се усъвършенства. Това е втората мярка. Третата мярка е тази, която ние предлагаме, и пак казвам, тя не решава кардинално проблема, но до момента, в който измислим дали терен за нов студентски град, дали терен за кампуси към висшите училища и т.н., не можем да си позволим инциденти, убийства и прочие трагични случаи. Защо? Защото проблемът е от 1994 година. Оттогава, професор Илчо Димитров е бил министър на образованието, е създадена работна група да се изработи закон за неприкосновеност и уникалност на Студентски град. Значи, преди 17 години дете да беше, сега щеше да бъде студентка. Преди 17 години властта буквално се тутка, обществото се чуди – да, трябва да се направи нещо, но точно сега ли му е времето и точно такова ли трябва да бъде? 17 години продължават инциденти да се случват всеки ден, за съжаление.
Водещ: Ако няма дискотеки, ще спрат ли да се случват инциденти – много е простичък въпросът. Не знам кой може да отговори. Ако няма дискотеки в Студентски град?
Огнян Стоичков: Няма такава дилема – има дискотеки, има проблем, няма дискотеки, няма проблем. Няма такава дилема. И професор Статев от началото още каза нещо, с което аз съм съгласен – правото на образование и правото на развлечение да не си пречат едно на друго. Тези, които искат да се забавляват, да не пречат на тези, които почиват или учат в общежитията. Ние сме казали, че има една буферна зона от 100 метра. Някой може да каже, че е 80, някой може да каже, че е 150.
Водещ: Какво ви притеснява, да питам собствениците на заведения. Тези 100 метра ли са наистина проблемът?
Павел Павлов: Ами проблемът е, че ние сме инвестирали някакви средства в някакви зони и в един момент ние сме вън от тази зона. Дори не само тези 100 метра е проблемът. Проблемът е, че както казват, ние започваме да метем стълбите отгоре надолу, а не отдолу нагоре, обратното исках да кажа. Тоест ние първо решаваме проблема на студентите в Студентски град, които са пълнолетни граждани и идват, а общежитията в средното образование могат да имат дискотеки в собствените сгради. Значи ние се опитваме да решаваме проблема, когато въвеждаме някакъв ред за Студентски град за едни хора, които вече са дошли оформени като характери, със собствено мнение, със собствени навици, а когато се провежда някаква политика към нашите деца в средното образование, които ще бъдат бъдещите студенти, те пак ще дойдат същите хора. И ако тези дискотеки не са на 100 метра, те са на 150-тия метър, нищо няма да се получи по-различно, единствено ще фалират няколко хора като нас.
Водещ: Ще фалират. Да дадем пример.
Павел Павлов: Тоест пряко по закона ще изпофалират 150 семейства и определени хора ще останат на улицата, ще дойдат нови хора с пари на 150 метра и промяната ще е никаква.
Водещ: Не знам, обаче много често слушам тук в това предаване – няма да стане, това няма да стане. Паник-бутони няма да стане. Няма паник-бутони в общежитията е едно обещание. Да питаме студента Владимир Ангелов има ли паник-бутони, както беше обещано преди началото на учебната година, преди октомври?
Владимир Ангелов: Не знам от кого е бил поет този ангажимент, но аз не съм сигурен, че паник бутонът е нещо нужно и нещо, което трябва да бъде имплементирано в студентските общежития. Нещото, което трябва да се случи, е вътрешният ред, който е вътрешният ред, който е вече наложен в голяма част от общежитията, да бъде заимстван и да бъде наложен навсякъде. Другото нещо, което дори може да бъде предложено като промяна в Закона за висшето образование…
Водещ: Навсякъде, защото сега казваш, че не е навсякъде, така ли?
Владимир Ангелов: Все още не е
навсякъде, но се правят наистина промени навсякъде. Има видеонаблюдение почти във всички общежития, пропускателният режим е много по-строг. И нещото, което според мен ще доведе до наистина вътрешен мир, ред и добро самоуправление, е мотивиране на хората да участват в домови съвети и те съвсем активно и адекватно да решават проблемите си вътре в самото общежитие.
Водещ: Засилено полицейско присъствие също беше едно от обещанията, много добре си спомням. Но няма да стане, няма достатъчно полицаи.
Владимир Ангелов: Не знам дали наличието на повече полицаи ще гарантира някаква по-голяма сигурност, най-малкото те няма как да гледат всеки един студент. Това означава броят на студентите да е равен на броя на полицаите, което е абсурдно.
Водещ: Да. Един пример от професора в студиото. Вие отдавахте помещения под наем, УНСС отдаваше помещения под наем на една дискотека, нали, култова дискотека в Студентски град. Спряхте договора, какво се случи?
Стати Статев: Нека да продължа, колегата, ако позволите, и ще ви отговоря на въпроса. Що се отнася до вътрешния ред на общежитията, нека припомним, че това е най-ярката форма и възможност за студентско самоуправление. Не е нито полицията, не е нито академичното ръководство, оглавявано от ректора, което ще реши проблемите на вътрешния ред на общежитията, нито администрацията на ПССО-то към УНСС. Наредбата за студентски общежития си има домови съвети на всеки вход и всеки етаж си има етажен отговорник. Тези хора… В нашия университет, катализирано, може би, и от трагичния инцидент, който стана в началото на годината, ние проведохме много силен диалог, който и без това съществува, с нашия студентски съвет. И се разбрахме много ясно и просто. Че студентската търпимост в общежитията води до инциденти. Защото, ако нещата се спрат навреме и работата опира до един счупен прозорец, на другия ден, този, който го е счупил, ще го плати. Но, ако ние търпим, в името на това, че утре ще ни търпят нас и стигнем до инцидент, който няма как да го възстановим, не дай си Боже, и загуба на човешки живот, както беше, тогава нещата стават зли. И затова …
Водещ: В УНСС това нещо се е случило, промяната се е случила …
Стати Статев: И затова се връщам – ние имаме пълно видеонаблюдение, организирано, вход с магнитни карти, паник-бутони, тези тройки, които се въртят при влизането. Но това е само грижата за входно-изходния пропускателен режим. А вътре? Вътре вече са студентите. Когато става нещо нередно, те да имат достатъчна отговорност и отзивчивост, по съответния ред, който е регламентиран, да се обадят и това да бъде прекратено, ако помежду си не могат да се разберат
Водещ: Ти казваш, че не навсякъде, обаче, е така. Ето, УНСС дават пример.
Владимир Ангелов: Да. Мога да кажа, като студент на Техническия университет, че там също го има това нещо. Там има пълно видеонаблюдение на всички входове, там също новия режим, след 10 часа да не се допускат външни лица, също се спазва. И няма, общо-взето, студент, който да е влязъл в общежитие и да не са взети неговите лични данни и да са записани при портиера.
Водещ: Възрастовата граница на портиерите също беше един от проблемите, който поставихте. Това са много възрастни мъже …
Владимир Ангелов: Факт е. много възрастни са портиерите.
Водещ: … които спят, много често, когато вие се прибирате.
Владимир Ангелов: Не. Това вече мисля, че не е така. мисля, че след доста от инцидентите, които се случиха в Студентски град много сериозно се обърна внимание на охранителните фирми, които изпълняват тази дейност и те много строго проверяват самите портиери и това вече не се случва. Казвам го като живущ в Студентския град.
Водещ: Като кмет на Студентския град, да, кажете професоре?
Стати Статев: Но да се върна на въпроса, който зададохте …
Водещ: Да, дайте пример. Много ми е интересно.
Стати Статев: … за дискотеката. Знаете реакцията тогава на обществото и на медиите каква беше. Не коментирам относно това каква е, но тя беше много непримирима и даде тласък на тези процеси, които ние сега коментираме. Дали това е край или не, но нашето академично ръководство, единодушно, заедно със студентите, взехме решение да закрием този обект, наричан култова дискотека „Ориент 33” …
Водещ: Колко пари загубихте?
Стати Статев: Вижте сега, за да ви кажа колко пари загубихме, искам да направя едно уточнение. Много често се бъркат бюджетът на университета с бюджета на поделение „Студентски общежития и столове”. Това са различни неща. Вярно е, че бюджетът на поделение „Студентски общежития и столове” е част от комплексния бюджет на университета и поделенията му, но то си е относително самостоятелен. При нас този бюджет, грубо казано е 1, 5 милион. Това са парите за хранене на студентите, за поддържане на студентските общежития, за плащане на режийните им и т. н.
Водещ: И все пак, горе-долу колко?
Стати Статев: 1, 5 милион. Както вече спомена колегата, те много добре знаят тези неща, наемът, който ние получавахме, беше 150 хиляди лева. Т. е., ние губим 10 процента от бюджета си. Няколко сравнения Ние от ПССО УНСС, общежитията, отдават 26 обекта под наем. От един от тях получавахме две трети от приходите, от останалите 25 една трета. Защото е ясно колко пари могат да се вземат от книжарница, от магазинче за хранителни стоки и т. н. Така, че става въпрос за тези пари. За какво отиваха тези пари? Те отиваха за поддръжка на общежитията?
Водещ: Тоест отрази ли ви се зле това, че загубихте тези пари, или се оправяте и без тях?
Стати Статев: Ами, аз съм икономист и не работя с емоции. Ние загубихме 150 000 лева, които в момента ги нямаме, за да можем да ги използваме за текущи и капиталови ремонти на общежитията. Но…
Водещ: Загубата си е загуба.
Стати Статев: Но в разговора с г-н Стоичков ние си припомнихме на едно от заседанията на комисията как в разговор с министъра уточнихме, че общите приходи от обекти, които отдават университетите под наем, е под 0,5% от бюджета на министерството. И дори говорихме…
Водещ: Добре.
Стати Статев: Не, да не бъдем напълно обезщетени за това, че няма да отдаваме тези обекти под наем толкова ефективно, да стане някакво солидарно разделяне. Защо? Ами защото не става въпрос за частни плащания.
Водещ: Вие единодушни ли сте, кажете, моля?
Стати Статев: Ние всички сме от едната страна на бариерата. Както Народно събрание, така и правителство…
Водещ: Единодушни ли сте всички ректори?
Стати Статев: … така и министър, така и ВУЗ. Ние поддържаме публичната държавна собственост, в която живеят нашите студенти.
Водещ: Но понеже даваме пример – добри и лоши примери, за УНСС даваме сега добрият пример. Кажете, всички ректори единодушни ли сте с тази позиция?
Стати Статев: Значи, всички ректори са единодушни по това предложение, което сме направили, и което г-н Стоичков внесе като закон. А що се отнася…
Водещ: За отдаването на обекти?
Стати Статев: Значи, тук вече трябва да се коментира, тъй като ние оставихме разговора незавършен – какво означава ние да използваме предоставените ни обекти за целите, които вършим? Дали тясно погледнато само, като сме образователна институция, че всички тези обекти трябва да станат учебни зали, което в редица случаи е невъзможно, или да допуснем, че след като в тези блокове живеят студенти – в нашия случай са 5000, те имат нужда от къде да си купят неща от първа необходимост, продукти за хранене и други. Тоест, този разговор остана отворен и тук също трябва да се помисли за съответна законодателна промяна. И това пречи ние в момента да определим какво ще е бъдещото предназначение на бившата дискотека „Ориент 33”.
Водещ: Какво се случва? Да питаме кмета и след това май единствено единодушни, че са против, са собственици на заведения в Студентски град. Какво се случва с тази сграда сега, която беше дискотека?
Димитър Дилчев: Ами, г-н Статев по-добре ще ви каже. В момента тази сграда седи празна. Предполагам, че той трябва да се грижи за нейната поддръжка, за нейната охрана, за евентуално проблемите, които конструктивно биха й се нанесли в резултат на тази безстопанственост, а и…
Стати Статев: Тя не е само безстопанствена, г-н Кмете, тя е руйна в момента, след изнасянето.
Димитър Дилчев: Да, да. Така че това определено е /…/…
Водещ: Може ли да се окаже и опасна руйна?
Димитър Дилчев: … е проблем. Не, не мисля.
Водещ: Добре, ще пустеят.
Димитър Дилчев: Поне не и при г-н Статев, и в УНСС такова нещо не би могло да се допусне.
Водещ: Ще пустеят ли още сгради в Студентски град, които вече няма да работят като дискотеки?
Павел Павлов: Ами, частният бизнес е пряко отражение на неговите собственици. Някой може да успее нещо да направи, някой може и да не успее. Много трудно… Второ, този закон… все пак има някакви дебати, които ще се случат между първо и второ четене. Може да има някакви промени, които да помогнат част от бизнеса да остане.
Водещ: Какво предлагате вие? Ето, бизнесът – утре имате среща с г-н Стоичков в Народното събрание. Кажете, какво ще предложите вие?
Павел Павлов: Да ви кажа честно, първото и най-важно нещо е тези 100 м как се определят, откъде се мерят, как се мерят – от ръб на блока до ръба на сградата, от вход до вход. Кой изпълнява функциите после по…
Водещ: Няма ли някакви стандарти, по които се мерят? Ще ни кажете, г-н Стоичков, да.
Павел Павлов: … по съблюдаване на тези разпоредби, които са записани в закона, защото това са разпоредби, които уреждат търговска дейност чрез Закона за висшето образование.
Водещ: Г-н Стоичков?
Павел Павлов: Кой е органът, който ще изпълнява съблюдаването на тези неща?
Водещ: Контрола, кой е органа, който ще изпълнява контрола?
Огнян Стоичков: Веднага казвам. Ние сме записали. Органите са различни в зависимост от дейността. Ако е хазартна дейност, е Държавната комисия по хазарта. Ако е търговска дейност, е съответната Комисия за търговската дейност и местната администрация. Ако е висшето училище е ректорът е министърът на образованието, в зависимост от собствеността и начина на действие. Въпросът, който ми зададе г-н Павлов…
Водещ: Как се мерят?
Огнян Стоичков: Беше зададен и от много други лица. Има наредба по Член 44 от Закона за хазарта, в която наредба е казано как се мерят тези 300 м от училище. Забранено е 300 м от училище да имаш казино или игрална зала. Аз, като собственик на частна сграда, ако построят училище срещу мен, веднага моята частна собственост е накърнена, застрашена, моето семейство фалира, моите работници отиват на улицата. Но законът казва: отсреща имаш ли училище – 300 м, казиното ти затваря. Ама това казино ми носи 20 000 лева наем. Затваря! Такъв е Законът за хазарта. Как се мерят тези метри? Мерят се от вход до вход…
Водещ: А, от вход до вход.
Огнян Стоичков: По обичайния пешеходен маршрут. Така казва наредбата. Не се мерят с лазерни наредби, по въздушен път и т.н.
Водещ: Добре, рекламите сега и да се готвим за този разговор.
Водещ: Дебатът в студиото продължава. По-разгорещен е по време на рекламите и от уважение към слушателите се изслушват събеседниците, когато говорят, за да се чуят всички гледни точки. Да продължим със собственици на заведения и това, което трябва да се направи според тях. Тук представят пред депутата Огнян Стоичков. Първо зададохте въпрос как се мерят тези 100 метра? От врата до врата беше отговорът. Друго, което според вас, трябва да се направи?
Павел Павлов: Другото, защо не се разграничи заведения, които са в изцяло частна собственост и които са проектирани да бъдат такива, узаконени от Столична община, инвестирани като такива да са по друг нормативен ред.
Водещ: Това е много логичен въпрос. Какво правим с частната собственост? Изцяло частна собственост?
Огнян Стоичков: Архитектурните проекти на всяка сграда дават вида и предназначението на имотите, но не определят работното време. Аз не съм против да има ресторанти и други заведения за хранене, но с работно време до 22.00 часа. Такава е наредбата за търговска дейност. Ако етажните собственици се съгласят 50+1 музиката да им дъне от партера и до 4.00 часа. Но когато етажна собственост е по-близко от 100 м до студентско общежитие, тогава има тези ограничения на закона. Както казах има ограничения и по закона за хазарта. Етажната частна собственост, ако е на 250 м от училище не може да извършва игрални зали, колкото и наеми да получават етажните собственици. Тук има конфликт между частен и обществен интерес. Не може да се харесаш на всички. Това което някой се опитва управляващ или депутат да се хареса на всички – няма такъв вариант. Едни ще ти ръкопляскат, другите ще те замерят с камъни. Въпросът е тези, които те замерят с камъни да са по-малко. Значи работиш в обществен интерес.
Водещ: Частният и обществен интерес има сблъсък. Кметът какво мисли?
Димитър Дилчев: Аз считам че и логиката в случая е малко различна. Не бих сложил знак на равенство между учениците, ненавършили 18 години и студентите, но това вече е съвсем отделна тема. За мен е извънредно важно да спомена това, което се случи на Общинския съвет миналия четвъртък, нещо което се пропуска, а именно след доста разгорещени дебати, а именно Студентски град беше включен като квартал в интегрирания план за градско възстановяване и развитие. С две думи това означава, че тази зона попада в зоните, които ще могат да бъдат бенефициенти и ще могат да ползват пари по Оперативна програма „Регионално развитие” за следващия програмен период. Това е изключително силен и смея да кажа един от малкото възможни механизми, чрез които и ректорите, и Министерство на образованието да могат да санират общежитията и дай боже да оформят кампусите и да отвоюват макар и малката останала територия. Така че считам това беше една много важна стъпка и още от сега да започне да се работи в тази посока.
Водещ: Кажете за живота в Студентски град, засиленото полицейско присъствие, вие искате ли като кмет засилено полицейско присъствие?
Димитър Дилчев: Не мога разберете ме, аз като кмет не мога да разделя по никакъв начин студентите от гражданите от другите квартали. И не считам, че трябва да се подхожда по различен начин към едните и другите.
Водещ: Там все пак има концентрация на млади хора има и концентрация на заведения.
Димитър Дилчев: Без значение. Не виждам защо тези млади хора, априори с това полицейско присъствие искаме да ги изкараме някакви малоумни или престъпници и т.н. Те не са такива. Те са млади, интелигентни хора, а да пазим пълнолетния човек от самия него си, мисля че е нещо, което не е необходимо.
Водещ: Няма нужда от…
Димитър Дилчев: Полицейско присъствие има адекватно, но в никакъв случай не бих казал, че там трябва да има по-засилено полицейско присъствие, отколкото в съседните квартали, където имаме малки деца, където имаме ученици. Така че не искам да разглеждам Студентски град като една особена територия, чисто като сечение на населението. Недейте да превръщате студентите в нещо по-различно от всички останали граждани.
Водещ: Не, ние не ги превръщаме, но вие като гледате кадрите по телевизията за нощния живот в Студентски град, за пияните млади хора и всичко това, което се случва, как…
Димитър Дилчев: Никак не са ми приятни тези кадри и затова считам, че законопроектът на господин Стоичков и на комисията е в правилна посока. Т.е. ясно да се покаже, че държавата не може да толерира подобна търговска дейност и такива неща на нейна територия. Но за съжаление така сме си поставили нещата в последните 25 години. Още след първата реституция и първия частен строеж там това вече не е Студентски град. И оттук нататък е въпрос на принципен поглед върху нещата. Да налагаме едни и същи правила за всички в София, а не на чисто териториален принцип.
Водещ: Добре, изразихте своята подкрепа.
Димитър Дилчев: Защото предполагам, че законопроектът не важи единствено за Студентски град. Това ще касае всички общежития в цяла София и в цялата страна.
Водещ: Господин Стоичков, имате ли подкрепата на колегите си от парламентарната група на ГЕРБ, освен на първо четене?
Огнян Стоичков: Настоящият законопроект вие го обявихте като мой. Лаская се да съм само аз автор, но авторите са и Веселин Методиев, Ивелин Николов, Ивайло Тошев, Али Осман Иманов. Прочетените четирима народни представители са от всички парламентарни групи в Народното събрание, така че подкрепа идеята има. Подкрепата е единодушна, както ви казах в пленарната зала. Това не означава, че сме затворили вратата, запушили сме си ушите за всякакви предложения. Въпросът е действително да постигнем целта на закона и най-накрая да направим първата крачка. Защото пътят е дълъг. Казахме за комплексни мерки, казахме за какво ли не, СДВР, полиция, общежития и т.н. някой просто трябва да направи първото нещо, за да се случат всички останали неща. Защото 17 години нищо не се направи.
Водещ: Ако законът бъде приет, кога се очаква да влезе в сила?
Огнян Стоичков: Законът, ако бъде приет, дава гратисен период от 6 месеца, който гратисен период, понеже ме питате от ГЕРБ, заместник-председателят на Народното събрание Анастас Анастасов е казал, че тези шест месеца са прекалено дълъг период от време. Т.е. вие по-бързичко трябва да се оправяте. Аз съм склонен тези шест месеца, този гратисен период да го преосмислим, да дадем по-голяма възможност на търговците, на бизнеса да се пренастроят. Но аз имам нужда от тяхната статистика. Те да ми кажат за какъв срок са подписали договорите за наем. Защото това са си частни отношения. Те ако ми го представят, ще го имам предвид. Ако желаят да не ми го представят, аз няма да го имам предвид. Обикновено наемните договори са за 3 години. Особено за държавната собственост. Ние..
Водещ: Т.е. от кога ще влезе, преди изборите или след?
Огнян Стоичков: Аз не ги разглеждам нещата, защото това не е с оглед изборите, не говорим за майчин език на турски език, или нещо, което е свързано с популизъм или други понятия. Аз ви казвам, че по този закон работим от една година, от половин година има работна група. Ние това, което смятаме сме го написали. Който смята по-добре да го напише той.
Водещ: Само кажете от кога се очаква, ако се приеме да влезе в сила?
Огнян Стоичков: Ако се приеме влиза в сила веднага от обнародване в Държавен вестник. Ако остане този текст търговците ще имат време шест месеца, ако им е достатъчен да пренастроят своя бизнес, да преориентират своите търговски интереси. Ако не е достатъчен ще ми дадат статистика, ще ми…
Водещ: Продължавате ли вие с протестите след срещата утре?
Павел Павлов: Със сигурност. Със сигурност ще си протестираме, защото на наша страна са не само студентите, а зад нас стои много други хора, охранителни фирми, фирми доставчици на напитки алкохолни, безалкохолни, консумативи, фирми за чистота, които почистват след тях и т.н., фирмите по поддръжка на сградите на тези дискотеки. Зад нас, да не казвам голяма дума, но ние ще се опитаме да направим колко данъци внасяме в държавата, колко работни места даваме и нека държавата прецени.
Водещ: Категорично сте против?
Павел Павлов: Категорично сме против, защото това не решава проблема. Това го премества с няколко метри нататък.
Водещ: Студентите стоите ли зад протестите на собственици на заведения и целият този бизнес?
Владимир Ангелов: Значи много е трудно да се каже дали студентите застават зад самите търговци, но те като цяло застават зад идеята да се забавляват. Аз искам на нещо друго да обърна внимание, което пропускаме, а всъщност е много хубаво и важна точка от тези промени в Закона за висшето образование. Такса смет. С новия закон, който евентуално ще бъде приет, студентското общежитие вече ще плаща три пъти по-малко.Шест пъти по-малко. Още по-добре. Което на практика ще покрие част от загубите на ВУЗ-овете, когато те преустановят отдаването на…
Димитър Дилчев: Само да отбележа, че те и сега не се плаща такса смет от някои ВУЗ-ове.
Стати Статев: Вече е друга тема.
Водещ: Пресякохте ентусиазма на младия човек.
Димитър Дилчев: Искам да кажа, че определено това е стъпка в правилна посока и по никакъв начин държавата не трябва да толерира подобно поведение. И за мен е от изключително важно значение редът и спокойствието в самите общежития. Но не ми се иска да превръщаме Студентски град в място, където студентът не може да се събере с приятели или да изгледа един мач от Шампионската лига. Защото в този вид точно натам вървят нещата.
Водещ: Т.е. по-категорично вашето мнение като кмет.
Димитър Дилчев: По-категорично нашето мнение е нека да не засягаме частната собственост. Държавата да покаже ясно и категорично своята воля с осигуряване на ред в общежитията, спокойствие, вътрешен правилник, строг достъп и естествено да сведат до минимум всякакви инциденти вътре в самите общежития.
Водещ: И ненамеса в частната собственост.
Димитър Дилчев: Нека навън да останат заведенията частните да работят. Те и в момента са подлагани на доста проверки, така че считам, че ако една фирма, заведение работи в момента по законите и по наредбите на тази страна, не е необходимо да бъде затваряна.
Водещ: Ректорите?
Стати Статев: Искам да кажа, че както и да продължат по-нататък нещата. Аз разбирам всяка една страна с нейните проблеми, те са толкова естествени. Но както и да продължат нещата, в каквато и форма да бъде гласуван законът, ако има промени при второ четене и окончателният му вариант, ние за първи път в повече от 20-годишна история на Студентски град и неговите проблеми, сме свидетели на едно взаимодействие между парламента, правителството в лицето на нашето и другите министерства, които са ангажирани със случая, териториалната власт в лицето на кмета, който е тук, студентите и академичните ръководства, за да вземем решение в правилна посока по тези проблеми. То няма да реши проблемите. Но то ще покаже, че ние трябва непрекъснато да мислим за тях и непрекъснато да подобряваме условията за живот, за учене и за развлечение на студентите.
Водещ: И може и да предадете, ето каза студентът, на вашите колеги ректори на други университети, че има ангажименти, които са в началото на учебната година, която наближава във висшите учебни заведения, не са изпълнили. Да им дадете пример с това магнитни карти, видеонаблюдение, всякакви други неща, които поеха като ангажимент, за да има ред в студентските общежития. Едно много малко, но много добро начало, преди да мислим за по-големите неща. Така завършва този разговор. Благодаря ви.
