2013-03-26 - 19:48

Проф. Стати Статев:
Реформа без нов Закон за висшето образование е немислима

Проф. д.ик.н. Стати Статев е български учен – икономист и математик, преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Избран е за ректор на УНСС на 19 декември 2011 г. Роден е на 19 юни 1955 г. в гр. Бургас.

АкадемикаБГ/akademika.bg го потърси за интервю по повод новоназначения образователен министър, очакванията за промени от страна на служебния кабинет и проблемът със студентските такси.

– Проф. Статев, какво очаквате от новия образователен министър в рамките на сравнително краткия мандат на служебното правителство?

– Новият образователен министър проф. Николай Милошев нарече мандата си „мини”, но е напълно наясно с неотложните въпроси на образованието и науката, знае какво е необходимо да се направи за времето, през което ще действа служебният кабинет. Радвам, че бързо влезе в проблемите на оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж” – първата самостоятелна за нашето министерство, която трябва да осигури целевите европейски средства за следващия програмен период (2014-2020 г.). Всеки петък провеждаме заседания на междуведомствената комисия и вече е са в ход процедурите за проекторазпределението на дейностите и средствата по програмата.

Министърът поддържа постоянна връзка със Съвета на ректорите, информиран е за проблемите на висшите училища. В началото на април ще се проведе заседание на Съвета с участието на проф. Милошев и социалните партньори, на което ще бъдат обсъдени и предложени промени в Закона за висшето образование.

– Какво наложи увеличението на семестриалните такси с 33%?

– Въпросът със студентските такси трябва да бъде разгледан комплексно. През 2009 г., като антикризисна мярка, базовият държавен норматив за един студент бе намален от 963 лв. на 693 лв., а семестриалните такси бяха повишени от една трета на една втора от него. Така парите, които държавата дава на университета, бяха намалени с една трета. Миналата година правителството вдигна студентското плащане от една втора на две трети и много университети увеличиха таксите на студентите. В знак на несъгласие, че това бе направено, без да се обсъди с младите хора, УНСС реши да не вдига таксите. След сериозно обсъждане академичното ръководство и Студентският съвет стигнаха до общо решение това да стане през този година.

Има обаче два принципни въпроса. Първият, ако държавата плаща 100%, а студентът 67%, това държавно висше образование ли е или публично-частно партньорство? Вторият, 85% от студентите от УНСС са в професионалните направления „Икономика” и „Администрация и управление”, които са най-ниско финансираните – с 693 лв. на година, а останалите 15% – в „Политически науки“, „Право“, „Социология“ и „Журналистика“ – с 1108 лв. (Само за сравнение ще отбележа, че държавната издръжка на един ученик е около 1200 лв.). Тоест, държавата е разделила студентите в нашия университет на две категории. Но разлика в издръжката им няма, защото учат при едни и същи условия. Следователно няма и основания да плащат различни такси. Затова ще предложа на Академичния съвет увеличението да бъде еднакво за всички – с 58 лв. на семестър (това са тези прословути 33%, с които се спекулира поради срамно ниския размер на държавното финансиране), и на тази база ще поискаме от държавата да уеднакви финансирането на всички студенти от УНСС към по-големия размер субсидия, която е 1108 лв. – поне да се доближи до ученическата.

– От кои държави идват най-много чуждестранни студенти в УНСС?

– От седем години създаваме благоприятни условия за привличане на чуждестранни студенти. Вече имаме десет специалности в бакалавърска степен, в които преподаването е изцяло на английски език: “Икономика”, “Международни икономически отношения“, “Финанси и счетоводство”, “Бизнес информатика и комуникации”, “Маркетинг и стратегическо планиране”, “Интелектуална собственост и бизнес“, “Икономика на околната среда”, “Бизнес икономика”, “Икономика на туризма” и “Администрация и управление”. Имаме и седем магистърски програми на английски език, от които две са съвместни с английски университет и една с френски.

Подписахме първия франчайзингов договор с кипърски университет и от есента наши професори ще преподават в него на английски език, по наши учебни планове и програми. По този начин отпада необходимостта студентите да изучават една година български език.

Традиционен е интересът към УНСС на студенти от българските диаспори в Украйна, Молдова, Македония, изселниците в Турция и други страни.

С децентрализирането на системата на научните степени и звания нарасна изключително много интересът към докторската степен на УНСС. Това не е случайно. Тези дни получихме свидетелството от Националната агенция по оценяване и акредитация за следващия шестгодишен акредитационен период (2012-2018 г.). УНСС е лидер сред българските университети с най-висока оценка. Вече работим по докторски програми на английски език в дистанционна форма на обучение, защото има подчертан интерес към тях от страна на германски и израелски партньори.

Създадохме специален подсайт в главния сайт на университета с богата информация на български и английски език за чуждестранните кандидат-студенти и студенти.

В УНСС се обучават по един или два семестъра студенти от европейски университети по програмата за мобилност „Еразъм“. През тази учебна година в нея участват 40 студенти от Чехия, Полша, Испания, Италия, Австрия, Турция и Франция. В същото време много наши студенти се обучават в европейски университети – през тази година те са с близо сто повече от 2012 г.

– Кои специалности са най-търсени?

– Приемът в УНСС е по професионални направления и поднаправления, а разпределението по специалности става след завършен втори курс в зависимост от успеха през първите четири семестъра. Традиционен е интересът към „Финанси, счетоводство и контрол“, „Маркетинг“, „Бизнес икономика“, „Търговия“, „Международни икономически отношения“, „Човешки ресурси“, „Застраховане“ и др. Непрекъснато нараства авторитетът на Юридическия ни факултет – през последните три години в него за едно място кандидатстват по 8-10 души. Затова от следващата учебна година увеличаваме приема от 150 на 260 студенти, които ще се обучават в два потока. Увеличава се интересът и към обучението по журналистика. От есента разкриваме новата специалност „Медия икономика“.

– В кои държави виждате потенциал за увеличаване на студентите, идващи да учат в УНСС?

– Нашият университет има сключени договори с близо сто университета от цял свят. Непрекъснато получаваме предложения за сътрудничество от висши училища. Проблемът е, че след 2007 г. с промени в Закона за висшето образование се даде възможност на гражданите на страни от ЕС и Европейското икономическо пространство да се приемат и обучават при условията и реда на българските граждани. Поради факта, че приемът в УНСС е с конкурсен изпит и минимален бал от оценките от държавните зрелостни изпити по математика и български език и литература, намаля броят на кандидатите от страни-членки на ЕС и ЕИП.

Преди дни беше съобщено, че Европейският парламент предвижда обединението на основните програми за финансиране на образованието и науката в една – „Еразъм за всички“. Това ще даде възможност на повече наши студенти да учат един или два семестъра в европейски университети, и на по-голям брой студенти от страни на ЕС да учат в УНСС. Но това ще стане, ако бъдат либерализирани и условията за прием, предвидени в Закона за висшето образование.

– Какви са най-належащите реформи в сферата на висшето образование според вас?

– Реформа е нужна, но немислима без приемането на нов Закон за висшето образование, който преди това следва да бъде обсъден с академичната колегия. Но дотогава могат да се направят неотложни промени, свързани с финансирането на държавните висши училища – да не се плаща „на калпак“ за приет студент, а субсидията да се обвърже с качеството на образованието; съгласуването на ЗВО със Закона за развитието на академичния състав; решаването на проблема за неравнопоставеността между държавните и частните университети и пр. Много са въпросите за дискусия и търсене на по-добри решения.

Въпросите зададе Косара БЕЛНИКОЛОВА

2013-03-25 - 13:45

Телеграф – 13 стр., 25 март 2013 г.

Проф. Cтaтu Cтaтeв, член на УС на БНБ u ректор на УНСС: Въпрос на време бе кога Кипър ще последва Гърция

Николай НЕЙЧЕВ

– Г-н Статев, миналата седмица кипърският парламент отхвърли предложението за еднократно облагане на всички депозити в страната над 100 000 евро с 10%, с което се отказа от спасителния план. През уикенда обаче отново се появи информация, че ще има облагане на влоговете. Откъде дойде тази идея и това въобще правено ли е преди?
– Досега нямаше такава практика. Напоследък обаче се забелязва нещо, което буди силно смущение – държавите започват да излизат от ролята си на стабилизиращ фактор. А това е най-важната им роля в икономиката. Държавата трябва да бъде гарантът за стабилност, най-перфектният икономически агент и платец. Но в различни страни се наблюдават форми на неперфектност и некоректност на държавата, което се предава и най-вече мултиплицира чрез другите икономически субекти и по цялата верига. Проблемът на Кипър принципно ще бъде решен по някакъв начин. Както ни „изненада“ проблемът на Гърция, така ни „изненада“ и Кипър. Сякаш никой досега не забеляза хетерогенната икономика на Кипър и последствията не закъсняха. Последното решение на кипърския парламент силно ме изненада, защото предлага облагане на депозитите над 100 000 евро с 20% само в една банка – Bank of Cyprus, а във всички други банки – с по 4%, без никакво обяснение. Нормалната логика би трябвало да е, че тази банка е пет пъти по-виновна от другите, но това трябва да се докаже. Тежестта или трябва да се понесе солидарно, или всеки да се спасява поединично, но тогава загубите ще са много по-големи и непредсказуеми. Иска ми се да вярвам, че това сепаративно решение няма да бъде приложено.
– Проблеми имаха и Ирландия, и Гърция, но досега Европейската централна банка не е искала да се „отрежат“ част от депозитите в банковата система. Защо?
– Това е така, защото кипърската икономика е по-особена. Никой не й обръщаше внимание, тъй като представлява само 0,2% от БВП на еврозоната. Но това неглижиране има обратна страна, което предизвика ненормална ситуация. Банковите активи в Кипър преди три години бяха 10 пъти по-големи от нейния БВП, а сега – 8 пъти, нещо, с което не може да се похвали нито една друга европейска страна. Освен това почти половината от брутния й продукт се създава от финансови услуги, а не от нещо реално. Двете най-големи и най-проблемни банки – Laiki Bank и Bank of Cypros -инвестираха в гръцки държавни книжа и видяхме какво стана с тях. Това са причините Тройката да предложи „странния“ план „А“ – да се изземат 10% от депозитите в банките. Заради тези особености на кипърската икономика няма откъде другаде да се съберат тези пари.
– Не можем ли да говорим за финансова война между Европейския съюз и Русия, която се развива на неутрален терен в Кипър, тъй като, както знаем, голяма част от парите в банковия сектор на Кипър е именно с руски произход?
– Не мисля, че проблемът има такива измерения. Не бих искал да коментирам нещата от геополитическа гледна точка. Няма спор, че Кипър има стратегическо положение като остров и като локация, но според мен никой отвън съзнателно не е предизвикал тази криза. Напротив – събитията следваха нормалната икономическа логика – нямаше как да не се стигне дотук с това развитие на нещата в Гърция и с този голям дял на гръцки облигации в портфейла на кипърските банки. Не разбирам защо се вдига толкова много шум. След като Европейският съюз е готов да инвестира 200 млрд. евро, за да спаси Гърция, какъв е проблемът да се инвестират 10 млрд. евро, за да се спаси Кипър. В крайна сметка трябва да е ясно, че единството на ЕС също струва пари.
– Каква е вашата прогноза занапред – в крайна сметка кой ще плати цената за възстановяването?
– Не мисля, че крайни решения като излизане на Кипър от еврозоната и връщане към национална валута ще бъдат допуснати. В крайна сметка въпросът ще бъде решен. Проблемът е в тези 5,8 млрд. евро, които Кипър трябва да осигури, за да му бъде одобрен спасителният заем. Както е ясно вече, по план „Б“ 1,2 млрд. евро ще бъдат събрани от повишаване на корпоративния данък и от приватизация. Вероятно ще бъдат разглеждани и други планове. Вчера се появи информация, че се подготвя среща на финансовите министри на Г-8 по кипърската криза. Въпросът е всичко да бъде направено възможно най-елегантно, за да не бъде разклатено доверието в банковата система. Няма как да си влагате парите в банка и в един момент да се окаже, че по абсолютно независещи от вас причини те са с една десета по-малко.

– Но злото вече е сторено – именно, че каквото и да бъде решено, доверието в кипърската банкова система вече е сринато. Значи ли това, че Кипър ще загуби своя ореол на „данъчен рай“?
– Кипър още от миналия век се смята за бизнес и данъчен рай, т. нар. офшорна територия. Място, където хората се чувстваха спокойни за своите вложения. По тази причина там има разкрити сметки и на около 1000 българи с депозити от по средно 100 000 евро. Но след тези събития Кипър загуби репутацията си на „данъчен рай“, защото финансовата стабилност е нещо много крехко. Веднъж нещо счупи ли се, вече не може да се поправи. Каквото и да се случи, който и план за възстановяване да бъде избран, това, което беше преди, никога няма да се възстанови. Винаги ще има сянка на съмнение, че нещата не са такива, каквито трябва да бъдат. Парите не обичат смущения, те обичат спокойствието и комфорта.
– Какво ще се случи с българските офшорни фирми; има около 3000 български дружества, регистрирани в Кипър, те ще продължат ли да функционират като такива след сътресенията?
– Последствията за тези 3000 български дружества, за близо хилядата вложители и около 32 хилядите български граждани, които работят в Кипър и също имат дребни вложения в банките, ще бъдат като за останалите. След това те сами ще решат съобразно новата ситуация дали да продължат своята дейност там, или да напуснат страната.
– Можем ли да очакваме някакво отражение на кипърската криза върху българската финансова ситуация?
– Абсолютно никакво отражение, защото ние нямаме в портфолиото си никакви пакети, свързани с кипърските банки – нито пряко, нито косвено. Ако руските граждани се разочароват от банковата ситуация в Кипър, част от тях може да се насочат към нашата далеч по-стабилна банкова система. Винаги правя паралел с България, защото редица хора си позволяват да говорят и да коментират нашата страна. Единственото нещо, което със сигурност е останало стабилно у нас, това е банковата система и трябва да я пазим като зеницата на окото си. Българската народна банка поддържа резерви, които са 160% над необходимите по закон. Освен това, ако банковите активи в Кипър са 8 пъти над нивото на БВП, а в Европа средно те са 4 пъти, при нас нивото е 1 към 1. Затова всички търговски банки у нас са добре капитализирани, имат повече от изискуемите минимални резерви и капиталова адекватност и стоят стабилно на пазара. Тези неща са в основата на нашата финансова и банкова стабилност.
– Какво ще стане с огромните руски капитали, които се съхраняват в Кипър?
– Общата стойност на депозитите в Кипър е около 110 млрд. евро, от които 40 млрд. са банкови депозити, а 70 млрд. евро – небанкови – на физически и юридически лица. От тях малко повече от половината – 57 млрд. евро – са на кипърски контрагенти, а от останалите 53 млрд. евро руските банки държат 9 млрд. евро, а руските фирми и граждани – 15 млрд. евро. Трудно е да се прогнозира колко пари ще бъдат изтеглени, но има огромно количество заявки. Нормално е да искат да ги изтеглят и да ги насочат към по-спокойни места. Ако направим паралел с Гърция, там никога не е имало банкова криза, а криза на държавната хазна. Въпреки това от общо 367 млрд. евро изтекоха спестявания за около 100 млрд. евро и останаха 267 млрд. евро. При това без да има финансова криза или съмнения, че нещо лошо ще се случи с банковата система. Докато в Кипър има пряк натиск върху банковата система. Така че може само да се гадае какво и как ще се случи, ако се премине към облагане на влоговете. Възможно е, ако се намери друго решение, нещата да се успокоят.
– В последните години на европейската карта постоянно възникват такива шокови ситуации във финансовата сфера и това влияе върху имиджа на еврото, при което съответно винаги се заговорва за неговото разпадане. Докога ще продължи това?
– Няма как да не възникват шокови ситуации в европейските финанси, докато не се реши въпросът с европейската фискална стабилност. В момента единствените държави без дълг са Германия и Холандия. Трябва да се направи много ясно разграничение между финансова и фискална стабилност, защото не може само едната да е гарантирана. След като Европейската централна банка е призвана да гарантира финансовата стабилност, трябва да има орган, който да гарантира и фискалната стабилност, ако искаме ЕС и еврозоната да се развиват и работят нормално. Сегашното положение е все едно една държава да има централна банка, но да няма финансово министерство.

Това е той
• Завършил е ВИИ „Карл Маркс“, СУ „Климент Охридски“
• Специализирал е в Бостънския и Московския университет
• Член е на Управителния съвет на Българската народна банка от 2004 г.
• Доктор по икономика и икономическите науки, става професор по икономика в УНСС през 2010 г.
• Ректор на Университета за национално и световно стопанство от 2011 г.

2013-03-02 - 18:15

ТВ Европа – Под лупа, 2 март 2013 г.

Таксите на студентите, протестите и бъдещето на висшите учебни заведения

Професор Стати Статев, ректор на Университета за национално и световно стопанство

Водещ: Започват минутите на „Под лупа”. Предстои ви среща с ректора на УНСС проф. Стати Статев. За студентското недоволство, за вдигнатите такси, за това има ли някакви алтернативи. Но преди това нека да видим, кое изкара студентите на улицата.
Репортер: Тази седмица станахме свидетели на недоволството на студентите срещу вдигането на таксите в Софийския университет и в Университета за национално и световно стопанство. След протестите Софийският университет няма да вдига таксите за следващата учебна година. Това реши Академичният съвет часове след като триста студенти протестираха в двора на най-стария ВУЗ у нас. След като отмениха по-високите такси в Софийския университет ще създадат и академична група, която да изготви исканията към властта. Ще настояваме за възстановяване на държавното финансиране поне на нивата от 2008 г., заяви ректорът проф. Иван Илчев. Поводът за протеста на студентите от Университета за национално и световно стопанство е повишаването на таксите за обучение, които там скачат с 30%, между 50 и 90 лева. Младежите поискаха обяснение от академичното ръководство за какво ще бъдат използвани тези средства и призоваха увеличението да бъде отменено. Недоволните студенти издигнаха лозунг – „Работим, за да учим, а трябва да е обратното”. Ще се справим, защото сме икономисти, заяви от своя страна ректорът на УНСС Стати Статев. Той призова студентите да изготвят предложение за модел, по който увеличението на таксите да бъде избегнато. Статев обеща на протестиращите, че след изборите ректорите на университетите ще поискат увеличение на бюджета за ВУЗ-те. Ректорът заяви готовност за преговори и призова да се предложат конкретни решения на проблема.
Водещ: Казвам здравейте и добре дошъл на проф. Стати Статев, ректор на УНСС.
Стати Статев: Здравейте на вас и на вашите зрители.
Водещ: Благодаря ви, че сте тук. Да започнем с основния проблем. Кой изкара протестиращите студенти. Това, че е намалена държавната субсидия от 963 лева на 693, ако бъркам, ме поправете. Всъщност, имаше ли диалог между университетите и държавата, вие кажете?
Стати Статев: Историята е малко по-стара и тя трябва да бъде ясна, защото намаляването на базовия държавен норматив на един студент от 963 на 693 лв. стана преди три години – през 2009 г. – като антикризисна мярка. Т.е. държавата свали с една трета финансирането, което даваше, и накара студентите законово да плащат 50% вместо една трета от този базов норматив. И тогава нямаше никакви смущения, никакви брожения. Ние обаче ректорите казахме, че това е един абсолютен санитарен минимум, който ни поставя на ръба на съществуването. Да можем просто да осъществяваме преподаване. Нямаме достатъчно средства за наука, нямаме достатъчно средства да се развиваме.
Водещ: И материална база, все пак.
Стати Статев: И така чакахме да излезем от кризата. Започна говорене и то преди близо две години, че ние вече излизаме от кризата, едва ли не сме излезли. И ние очакваме заедно с това говорене базовият норматив от тези 693 лв. да започне отново ако не да се върне от раз на първоначалното равнище.
Водещ: Лека полека да се изкачва до тези 963?
Стати Статев: Да върви нагоре. Следствие на това миналата година се отиде на друго решение. Закова се този норматив, остана същият, което намалява с една трета държавната субсидия. Говоря като цяло за бюджета, а студентите бяха натоварени да плащат от половината 50% една втора, две трети. И тогава аз реагирах много остро, това беше миналата година, и заявих, че демонстративно Университетът за национално и световно стопанство няма да покачи таксите на студентите, което другите колеги направиха.
Водещ: Точно така, това трябва да го кажем, наистина.
Стати Статев: И няма да го покачи, не защото тези пари не ни трябват, а няма да повишим таксите, защото не мога да приема такъв начин на диалог между държавата и младите хора. Не мога да намеря такъв начин на комуникация и да го приема между държавата и бъдещия елит на нацията.
Водещ: Сега проблемът не е ли в университетът ви именно, защото вие трябва да решавате този проблем?
Стати Статев: Разбира се, той е текущ. Защото те трябваше да бъдат повикани и на тях трябваше да им бъде обяснено. А тук има неща, които в Европейския съюз са правила. Става въпрос за споделена отговорност, става въпрос за социална справедливост, за солидарност. Т.е., ако студентите бяха повикани – техните лидери, председатели на студентски съвети, Националното представителство на студентските съюзи, вероятно държавата щеше да вдигне малко, но да има диалог.
Водещ: А има ли диалог?
Стати Статев: И тъй като нямаше диалог миналата година, знаете и в електронните медии и в печатните медии, в интервюта аз категорично се противопоставих на това, подкрепих нашите млади хора и ние се договорихме, че следващата година ще повишим таксите, което направихме и с решение на Академичния съвет и бяхме единодушно подкрепени от Студентския съвет. Питате къде е генезисът. Генезисът е, че колеги, които са първи и втори курс, се оказа, че не знаят тази история. Не бяха достатъчно добре информирани, тъй като вървяха и избори в студентското ръководство.
Водещ: Ето, тук говорим, че няма диалог между студентското ръководство, вътре.
Стати Статев: Именно сред студентите. Значи и там няма диалог. И затова аз ги оставих, когато възникна проблемът, първо те да се изяснят помежду си и да си кажат нещата. След което предварително бях заявил желание, че съм готов да разговарям с тях. Аз влязох в аула „Максима“ и ние говорихме повече от два часа с представителите на всички.
Водещ: И до какъв извод стигнахте?
Стати Статев: Ние си казахме много неща. Първо, аз им благодарих и им казах, че наистина ги уважавам за това, че имат активна позиция и са тук. Добре, ако ги дадем тези пари, за какво ще ги използват.
Водещ: Да.
Стати Статев: И ако не ги дадем, какво ще стане. И аз казвам: вие много добре знаете като бъдещи икономисти, управленци, администратори, юристи, журналисти. Това са нашите направления, политолози, политически науки много добре знаете, че ако тези пари не постъпят, бюджетът ще трябва да бъде намален с тях. Т.е., нещата, които сме предвидили да направим с тези няколкостотин хиляди лева. А те са да дооборудваме докрай всички учебни и семинарни зали с модерни мултимедии, с лаптопи към тях. Да купим мощни сървъри, за да може системата уеб студент, която стига до всеки един от нашите 20 000 студенти, да работи безупречно, давайки им онлайн информация, включително и на мобилния телефон, когато я потърсят, какво е студентското им състояние, какъв е студентският им статус и редица други неща. Така, че чудо няма да стане. Просто ще редуцираме бюджета с тези пари и няма да направим нещата, които сме намислили да направим, с които да подобрим нашата среда за обучение и получаване на качествено обучение.
Водещ: Те какво отговориха, съгласиха ли се с вас или тепърва ще излязат отново да протестират?
Стати Статев: Приканих ги да не отиваме към бързи решения, решения под силата на емоцията. И съм благодарен, че въпреки младостта си, тези млади хора ме чуха. И те продължиха диалога. След това имах още една среща с тях. Но нека да навляза по-дълбоко в проблема. Ние говорим за базов държавен норматив, който в нашия случай е 693 лв. годишно.
Водещ: Издръжка на студент, нали така?
Стати Статев: Годишната издръжка на един студент, но това е за направленията „Икономика“, „Администрация и управление“ и „Педагогика“, каквато ние нямаме. Но в „Икономика“, и „Администрация и управление“ при нас са 90% от студентите. Другите десет процента са в четири други направления – „Право“, „Политически науки“, където имаме три специалности, „Журналистика“ с две специалности и „Социология“. За тези четири направления, но те, както казах, са около десет процента от нашите студенти, държавата е решила някога да плаща 1,6 пъти повече, което ги товари и тях.
Водещ: Редно ли е това разделение?
Стати Статев: Според нас не е редно и много пъти съм го поставял този въпрос. Дълги години имам наблюдения върху бюджета на университета. Последните години като ректор, който съставя и следи неговото изпълнение. Категорично мога да заявя, че в нашия университет няма разлика издръжката на обучение на един студент, независимо дали той учи икономика, право или политически науки. В този смисъл едно от нашите искания ще бъде тази издръжка да бъде уеднаквена и тя да се приравни с това, което получаваме за колегите от право, политически науки, социология и журналистика. И тогава ще отпадне въпросът въобще да говорим за увеличение на таксите.
Водещ: Кога обаче може да се реши този проблем?
Стати Статев: Вижте какво се получава от дистанциите. Поради това, че за едните получаваме държавна субсидия 693 лв., а за другите 1108 лв., едните плащат на семестър сега 173 лв., а другите – 277 лв. И затова ако говорим в проценти, което аз дълбоко не споделям, увеличението при икономика и управление ще бъде с 58 лв., при другите колеги с 92, което за мен е абсолютно необосновано. И тъй като те се солидаризираха с мен от гледна точка на това, че държавната издръжка трябва да бъде една, сега разсъждават и коментират помежду си, може ли на всички увеличението да е еднакво – 58 лв. И това да ни е основанието при следващото правителство, тъй като служебното няма да има прерогативи да решава тези неща, нашият университет да излезе с такова зряло искане. За нас издръжката на всички студенти от нашите шест направления е една и съща. Затова искаме от държавата едни и същи пари и студентите да плащат едни и същи такси.
Водещ: Вие искате повече финансиране от следващото правителство, това разбрахме.
Стати Статев: Поне да се върнем на това, което беше.
Водещ: Идва един такъв въпрос на дневен ред и си мисля, че е много така интересен. Това образование държавно ли е или отива към частно. Когато студентът колко плаща сега като процент? Вие казахте, че не обичате да говорите в проценти, но не плаща ли сега 50%?
Стати Статев: Вижте, аз в проценти не обичам да говоря. Защото гледах и материала. Не знам защо така тръгна, че с 30% е увеличението. Не е с 30%, то е с 33,3% или с една трета. Но зад тези една трета стоят 58 лв. Затова не обичам и им казвам на моите млади колеги: когато отидете да купите хляб, вие не плащате проценти, плащате пари. И увеличението от един до два лева е сто процента. Т.е., на един лев сто процента увеличение е един лев, на един милион е един милион. Така че когато си говорим за пари, ще си говорим за пари. Но в случая вие правилно поставяте въпроса да си говорим за проценти. След като държавата плаща единица и накара студентите да плащат от една трета в базовия закон и то не беше една трета, а до една трета, 50%, а сега – две трети. Миналата година поставих въпроса: накъде отиваме? Това държавно образование ли е или вече се превръща в публично-частно партньорство между студентите и държавата? Ако е публично частно партньорство, то почива на други правила на взаимоотношения. И ако се върна на базовата идея – така, както аз разбирах първоначалния закон – която, хайде да кажем покрай кризата беше опорочена, но кризата вече минава и ние трябва да се върнем надолу. Идеята е не ако имаме държавно обучение, студентът да го издържа. Идеята с тази до една трета беше студентът все пак да е ангажиран, да има някакво финансово участие. Той да отиде и да донесе сто лева. Казвайки с това, че идва и донася сто лева. Да, аз наистина този семестър ще посещавам лекции и ще се явя на изпит. Това беше идеята, да има споделена отговорност. А не да прехвърляме на студента финансовата тежест за издръжката на обучението.
Водещ: Добре, но ми се ще да поговорим за добрите световни практики. Казвате, че трябва да има реформа във висшето образование. Откъде тя трябва да започне? Ето, говорим за това, че няма как студентите да плащат тези суми. Те и затова излязоха и протестираха студентите. И сигурно тепърва ще има такива протести, но откъде трябва да се започне, за да се подобрят нещата. То със сигурност е един много дълъг разговор и няма как в няколко минути да го обясним, но основното. Вие вече толкова години сте в УНСС. Така, че предполагам, че вече имате поне начертани някакви планове за началото на промените?
Стати Статев: Аз не съм бил само в УНСС.
Водещ: Разбира се, не само.
Стати Статев: И с ректорите обсъждаме тези неща. Познаваме голяма част от световната практика, но този разговор е много голям и той няма еднозначно решение, но една е истината. И имаме нужда от много сериозно преосмисляне на Закона за висшето образование в няколко направления. Първото направление е да се осмисли, каква е автономията на висшите училища в държавата. И тук мога много неща да кажа. Не знам с колко време разполагаме.
Водещ: Основното каже.
Стати Статев: Абсурден феномен, в който ние сме от 2005 г.
Водещ: Имаше един – субсидията се определя от броя на студентите?
Стати Статев: Това е, няма да може да кажем всичко, но примерно. Защо например правителството всяка година гласува броят на студентите да е повече от броя на завършващите средно образование? Ние на практика сме направили в България всеобщо задължително висше образование. Който вземе диплома, отива и се записва.
Водещ: По света изобщо не е така, затова те нямат и реализация.
Стати Статев: И затова казвам, че има няколко основни неща, които трябва принципно да бъдат решени преди да отидем в детайлите. Да се върне автономията на висшите училища. Те са доказали, че са достатъчно самоорганизиращи се системи. И да се определи каква е ролята на държавата във висшето образование. Ето, това сега отсъства – каква и докъде е ролята на държавата. Не искам да подсказвам какво прави сега държавата. Тя финансира, но финансира с къшейче хляб, подхвърлено на всички. След това всички ли отиват ли да работят за държавата?
Водещ: Значи трябва да има университети, които да са по-престижни от други, както е по света, това ли искате да кажете?
Стати Статев: То на практика е така. Аз не искам да спекулирам с това, но и при предната институционална акредитация за периода от 2006 до 2012 г. и преди шест месеца отново бяха дадени институционалните оценки. До 2018 г. нашият университет е на първо място. Само че той получава еднакво финансиране от бюджета за това, че е на първо място, с университета, който е на последно място. Е, какъв е стимулът тогава да развиваме качествено обучение? И тук има резерв, но там парите са много малко, които се дават по една рейтингова система, която е много коментирана и вие много сте я дъвкали. Т.е. базата, по която се финансира не е нормална. Трябва тези, които се стараят, които правят по-качествено образование, които са търсени, да получават и по-голямо финансиране.
Водещ: В другите държави е така, безспорно.
Стати Статев: Разбира се. Трябва да има приоритетно финансиране. Но пак казвам, ние няма да изчерпим проблемите на закона. Все пак държавата трябва да си определи мястото. Пак ще кажа: за мен е ненормално държавата да дава субсидия за по-голям брой студенти, отколкото са завършващите средно образование.
Водещ: Добре, как си го обяснявате, кажете?
Стати Статев: Това води до инфлация. Е, за това трябва да питате тези, които го правят. Аз не го правя.
Водещ: Така е, но вашето обяснение, защото изглежда нелепо най-малкото, което мога да кажа?
Стати Статев: По времето това, което беше направено през 2004 и 2005 г., беше един изключително бих казал и мъдър ход от страна на правителството. Това е моето обяснение. Младежката безработица беше контролиран параметър за влизане в Европейския съюз – даваха се повече бройки за студенти, отколкото завършват средно образование. Всички завършили средно образование влизаха в университетите и натовариха тия три години този показател – покачване на младежката безработица.
Водещ: То и днес е горе-долу така, всички.
Стати Статев: Не, те го отложиха. Но като влязохме в Европейския съюз, това трябваше да се промени, но никой не се сети да го промени.
Водещ: Защото е много важно, това е един основен проблем. Студентите, когато завършат. Вие имате добри практики, защото работите успешно с бизнеса, но знаете ли, ако говорим като цяло за висшето образование у нас, знаете, че когато един студент завърши проблемът е ясен пред него. Няма как да се реализира по специалността.
Стати Статев: Това е тема на друг разговор.
Водещ: Вярно е това.
Стати Статев: Ние имаме много висок процент на реализация. Министърът в оставка Тотю Младенов е написал в нашата Златна книга, че той се гордее да бъде в университет, възпитаниците на който се реализират 97% по специалността. И това са данни на Националния осигурителен институт. Разбира се, ние имаме от дълги години действащ Междууниверситетски център за развитие на кариерата, където всички фирми, които желаят и това е непрекъснат процес, идват, правят своите презентации, вземат наши студенти на стажове, оставят тези, които им харесат, да работят. Т.е. мисля, че тук нещата вървят добре от гледна точка на връзките с бизнеса. Разбира се, има още какво да се направи.
Водещ: Може ли, понеже вече към финал вървим на нашия разговор. Студентите, казахте го в едно интервю, че могат да бъдат използвани като мишена. Могат ли да бъдат използвани студентите. С техните протести като част от големите протести? Ето, знаете утре в навечерието сме на 3 март, националният празник. Знаете, че утре ще има национални протести. Студентите могат ли да бъдат използвани, защото видяхме, че имаше използвани? Имаше външна намеса.
Стати Статев: За мен това е много некоректно и то вижте откъде идва. Аз го очертах, сега ще го формулирам. Вместо държавата в диалог с държавните висши училища, държавните университети да реши финансовите си проблеми, тя тихомълком ги прехвърли и ги превърна в проблеми между академичните ръководства на университетите и студентите. Това не е проблем, това е изкуствен проблем. Той не съществува. И аз затова благодаря на мъдростта на нашите млади колеги и го казвам най-отговорно, че те проявиха разбиране, че ние отидохме в диалог, че ние си говорим. Дадоха ми една подписка – подписали са се, че не искат да плащат.
Водещ: Около две-три хиляди души бяха.
Стати Статев: Аз им казах, дайте и аз ще се подпиша. Няма нищо по-лесно от това да се подпишеш и няма да даваш пари. Дайте да говорим, за какво са тия пари, какво ще правим с тях и как ще бъде. Така, че трябва много, много внимателно да се подхожда с младите хора.
Водещ: Така трябва да завършим.
Стати Статев: Тези млади хора, които са утрешният елит на нацията. С тях трябва да се води диалог. Ще го кажа ясно. За нас всички тези процеси, които се развиват сега и които ги коментираме, са и един лакмус как ние ще реагираме. Да им дадем пример на тези млади хора как трябва да се подхожда. Държавнически, управленски, чрез разумен диалог. Какво ще стане в единия случай, какво в другия. За да може след това те да поемат този пример. Примерът не е да търчим по улиците и площадите и да крещим: не щем да плащаме, защото от това нищо няма да се получи.
Водещ: Както виждаме и нищо не се получава. Благодаря ви много за това участие.
Стати Статев: Благодаря и аз.
Водещ: Разбрахте, уважаеми зрители. Диалогът продължава. Студентите отново да не протестират. Благодаря ви още веднъж, че бяхте с нас.