2013-04-24 - 11:01

Монитор – 14, 15 стр.

24.04.2013 г.

Проф. д. ик. н. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите:

Таксите ще се определят от размера на инфлацията

Мила МИШЕВА

– Проф. Статев, въпреки студентските протести увеличихте таксите. Защо не отстъпихте?

– Този въпрос излишно се преекспонира и за да го изясня, ще се върна малко назад. Преди 2009 г. размерът на таксата беше 1/3 от сумата, която държавата даваше за издръжка на един студент. Това съотношение беше горе-долу приемливо, защото такава трябва да е логиката на Закона за висшето образование – държавата да поема издръжката на студентите, а те да плащат символично някаква сума. С времето обаче тази логика се изкриви.

В нашия университет основните направления са „Икономика“ и „Администрация и управление“, в които учат близо 90 на сто от всички студенти в УНСС. Но те са с най-ниско финансиране – за тях държавата плащаше по 963 лв. за студент, а таксите бяха съответно една трета от тази сума – 321 лв. През 2009 г. започна кризата и издръжката беше намалена до 693 лв., за сметка на което студентските такси можеха да се повишат до 1/2 от тази сума. В резултат на това бюджетът ни беше намален с 5 млн. лв. И изведнъж през миналата година, без да се вземе мнението на ректорите и на студентските съвети, с промени в ЗВО се даде възможност студентските такси да се покачат до 2/3 от сумата за издръжка. Тогава проведох разговор с представителите на студентския съвет на УНСС. Разбрахме се, че няма да вдигаме таксите до 2013 г.

– Да, но много от студентите ви, които не са представители на студентския съвет, протестираха.

– Не мисля, че когато протестират 200 студенти, те изразяват мнението на 20 хиляди свои колеги. Увеличението на таксите ще увеличи приходите ни с няколкостотин хиляди лева. Студентите са информирани къде ще отидат тези пари – за усъвършенстване на качеството на обучението, продължаване на електронизацията, за ремонта и оборудването на учебните зали с модерна техника, т.е. за поддържането на цивилизована среда за нашите студенти, отговаряща на европейските образователни стандарти. УНСС обучава елита на нацията и не можем да си позволим компромиси в това отношение.

– Ще продължите ли политиката си на покачване на таксите и през следващи години, ако държавата не увеличи финансирането на университетите?

– Отново с представителите на студентския съвет и две трети от представителите на протестиращите, които приеха увеличението на таксите след разговори с академичното ръководство, взехме решение, че оттук нататък таксите ще се повишават с годишния размер на инфлацията. Държа да отбележа – това е предложение на студентите. Радвам се, че те разбират необходимостта от развитие на университета въпреки ограничения финансов ресурс.

– Какъв е план-приемът ви за следващата учебна година?

– УНСС ще приеме малко над 4000 студенти в бакалавърска степен, което е с около 400 повече спрямо миналата година. Една от причините за това са новите бакалавърски програми. Освен сегашните пет въвеждаме още пет специалности, които ще се изучават на английски език: „Администрация и управление“, „Бизнес икономика“, „Интелектуална собственост и бизнес“, „Икономика на туризма и „Икономика на околната среда“. В тях ще се обучават общо 200 студенти. Целта ни е с тях да привлечем повече чуждестранни студенти. Това е прекрасна възможност и за нашите възпитаници, които могат да продължат образованието си на по-ниски цени по съвместни магистърски програми в чуждестранни университети, с които имаме подписани договори.

– Таксите за специалностите на английски език по-високи ли ще бъдат?

– Не, те са същите, каквито са еквивалентите им на български език. Въвеждаме и една нова специалност на български език – „Медия икономика“, в която ще бъдат приети 50 студенти. В нея ще се подготвят специалисти в областта на мениджмънта на различни нива в медиите, независимите регулаторни органи, публичната администрация и пр. Неведнъж медиите са ни подсказвали, че имат нужда от повече икономисти и администратори и нашата идея е да запълним тази липса. Предвиждаме сключването на договори за стажантски програми с представители на медийната индустрия.
Друга новост през предстоящата учебна година е увеличението на приема от 150 на 260 студенти в специалност „Право“, за която през последните години се състезават 8-10 кандидати за едно място.

След като спечелихме проект за 800 хил. лв. за развитие на дистанционното обучение, решихме да разширим приема. Стартираме пилотен проект за прием на 100 студенти бакалаври в Пловдив, където досега предлагахме само магистърски програми.

– В кои специалности?

– В направленията „Икономика“ и „Администрация и управление“.

– Всяка година разширявате специалностите, които се изучават дистанционно. Алтернатива ли е дистанционното обучение за кандидат-студентите?

– Преди няколко години студентският съвет направи проучване, което показа, че повече от половината от студентите в бакалавърските специалности работят – някои от тях почасово и могат да учат редовно. Но има и такива, за които това е невъзможно. Затова увеличаваме приема в тази съвременна форма на обучение. През миналата година разкрихме 300 места за дистанционно обучение в София и те бяха успешно запълнени. Ще приемем и 150 студенти в нашия Регионален център за дистанционно обучение в Хасково.

– Как върви кандидатстудентската кампания? Казвате, че разкривате повече места, но випускът дванадесетокласници е по-малък, не се ли притеснявате, че няма да си запълните местата?

– През последните години УНСС е един от малкото университети, който успява да си запълни местата, и то при положение че не приемаме по диплома, а само след успешно положен кандидатстудентски изпит. Броят на кандидатите на предварителните изпити е повече от планирания прием – 7000 срещу 4000. Това ме кара да бъда оптимист, че и тази година няма да имаме проблем със запълването на местата си.
– Предварителните изпити в УНСС и тази година са всеки месец до юли, а кандидат-студентите могат да изберат да кандидатстват с най-високата изкарана оценка. Не намалява ли това конкуренцията?

– Спомням си времето, когато за всеки изпит се теглеше тема. Тогава пред централния вход се събираше огромно развълнувано множество от майки, бащи, роднини от всички градове, които очакваха каква тема ще се падне. Не по-малко притеснени бяха и кандидат-студентите.

Намерихме решение на този проблем чрез въвеждането през 2006 г. на единните приемни изпити – тестове по подобие на SAT – „вход“, който е практика във всички престижни университети в света. По този начин сложихме край на зубренето на теми и елиминирахме субективизма при оценяването. Следващата стъпка, която предприехме, беше въвеждането на електронните кандидатстудентски изпити, които се провеждат всеки месец от октомври до юни включително и са напълно равностойни на хартиените тестове.
Сега кандидатите в УНСС имат три възможности – да се явят на тестове на хартиен носител, на електронни тестове или и на двата. В университетския тестови център за всеки от тях компютърът генерира индивидуална съвкупност от въпроси непосредствено преди началото на изпита.

Кандидатстудентският изпит е важно изпитание и едно по-емоционално дете може да не даде най-доброто от себе си заради притеснение или някаква извънредна ситуация в деня на изпита. Затова смятам, че младежите трябва да имат право на повече от един шанс, който им даваме с предварителните изпити. Не мисля, че това намалява конкуренцията. Напротив, по този начин приемаме най-добрите студенти – тези, които мечтаят да учат в УНСС и имат мотивацията да се явят няколко пъти на изпит.
– Рязкото увеличаване на професорите ни е една от най-дискутираните теми в момента от научната общност. От какви промени според вас има нужда Законът за академично развитие?

– Преди приемането на закона имаше негативни нагласи към Висшата атестационна комисия (ВАК). Ако сега се стигне до промени, те следва да се предхождат от задълбочен, детайлен анализ на всички позитиви и негативи въз основа на натрупания опит в академичната общност. Не мисля, че най-добрият вариант е да се върнем към нов вариант на ВАК. Може би законът има нужда от промени и затова на последното заседание на Съвета на ректорите се разбрахме до края на април да събираме предложения за неговото усъвършенстване.

Моето убеждение е, че всеки университет трябва да създаде своя система от високи критерии за академично развитие съобразно своята специфика. УНСС вече има такава система, която непрекъснато усъвършенства. Когато беше приет новият закон, завишихме критериите за придобиване на академичните длъжности. Създадохме точкова система за подбор, както и 38 качествени критерия, разпределени в четири групи: за качеството на преподаването, за качеството на изследователската дейност, за приноса за развитието на УНСС в университета и за приноса за името и престижа на университета извън него. По този начин се формира комплексна оценка. Подходът е изключително взискателен и категорично елиминира какъвто и да е „случаен“ избор. По този начин се дава възможност за академично израстване на най-подготвените и най-изявените колеги.

Монитор – 14, 15 стр., 24.04.2013 г.

Проф. д. ик. н. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите:

Таксите ще се определят от размера на инфлацията

Мила МИШЕВА

– Проф. Статев, въпреки студентските протести увеличихте таксите. Защо не отстъпихте?

– Да, но много от студентите ви, които не са представители на студентския съвет, протестираха.

– Какъв е план-приемът ви за следващата учебна година?

– Таксите за специалностите на английски език по-високи ли ще бъдат?

– В кои специалности?

– В направленията „Икономика“ и „Администрация и управление“.

2013-04-15 - 08:42

в. „БАНКЕРЪ“, 12.04-19.04.2013 г.

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и член на УС на БНБ, пред в. „БАНКЕРЪ“:
Не е време за данъчни промени

Целта на банките е да правят печалба, а не социален патронаж

Петър Илиев

– Проф. Статев, какво финансово и икономическо наследство остави последното избрано от Народното събрание правителство – това на Бойко Борисов?

– Предстоят избори и няма да бъде коректно да правя такъв анализ. Но ще отбележа, че всяко ново правителство заварва някакво наследство и оставя такова. Затова тези, които идват на власт, не трябва постоянно да се фокусират върху наследството, оставено от предишните, а да осъществяват своята програма за управление.

Една от основните функции на всяко правителство е да създава и гарантира стабилност във всички сфери, най-вече в икономиката и финансите. Парите обичат спокойствието и сигурността – тогава нарастват най-бързо. Държавата трябва да е перфектният икономически агент и платец, за да дава пример на всички останали, а и да има моралните основания да изисква същото от тях. Когато държавата изисква от фирмите коректност, но самата тя не е коректна към тях, това води до некоректност и между самите фирми, увеличава се междуфирмената задлъжнялост и т.н. Ако предишното правителство бе емитирало едномилиардния евров заем още с идването си на власт и своевременно се беше разплатило с бизнеса, днешната икономическа среда щеше да е значително по-добра особено за дребния и средния бизнес, който е социален буфер в кризисни времена.

– С наближаването на изборите отново бе повдигнат въпросът за устойчивостта на валутния борд. Каква е причината, според вас, преди избори или в сложни икономически ситуации винаги да се появяват съмнения за стабилността на борда и за необходимостта от него?

– Устойчивостта и стабилността на паричния съвет у нас не може да бъде поставяна под съмнение. Във вече близо шестнадесетгодишната му история няма период, през който системата на паричния съвет да не е действала по правилата на приетия за целта закон и неговото покритие да е падало под 100 процента. Дори сега покритието, което БНБ осигурява по закон, надхвърля 160 процента. Преди няколко години направих едно мащабно изследване на българската икономика („Финансово развитие и икономически растеж: пътят на България 1991-2006 г.“), което показа, че българската икономика се държи много по-пазарно в условията на паричен съвет (след средата на 1997 г.), отколкото преди това. Това означава, че в нашата икономика е много по-добре да работят дългосрочни регулации (като паричния съвет), отколкото дискреции (непрекъснати различни промени в икономическата политика) или свободен пазар без намеса на държавата.

– Стабилността на валутния борд обаче бе поставена под съмнение не само от политици, но и от ваши колеги икономисти, които освен всичко друго са и преподаватели…

– Това е разбираемо, защото ученият трябва винаги да се съмнява – в случая дали няма да е по-добре без паричен съвет. Академичната дискусия е начин да се убедят всички, че това е най-доброто решение. Но когато това се пренася в публичното пространство и трови финансовия климат, не го приемам и винаги съм се противопоставял. Още повече че апологетите на отричането на паричния съвет нямат сериозен практически опит във финансовата и банковата система, както и в управлението на реалната икономика, и не могат да предложат по-добра макроикономическа рамка за България без неговото функциониране.

Основният аргумент против борда обикновено е, че през изминалите години от съществуването му се е натрупала инфлация, която е довела до надценяването на лева спрямо другите валути и това пречи на износа. Но ако това беше така в кризисните години, които преживяваме, нямаше да има увеличение на българския износ, на което сме свидетели.

Има и други аргументи, които може да бъдат оборени – не само теоретично, но и емпирично. Истината обаче е една: с приемането на закона за паричния съвет и фиксирането на лева към германската марка в съотношение 1:1, а впоследствие автоматично към еврото – 1.95583:1, ние възприехме този курс като „валутна котва“. Това ще рече, че всички останали макроикономически променливи ще се „настройват“ по него, а не обратното – той да е променлива величина.

Несериозно е да коментирам, че има вътрешни и външни корпоративни интереси от промяната на курса или отмяната на цялостната система на паричен съвет с елементарната цел – финансови облаги. Предполагам, че спомените от кризата 1996-1997 г. още са живи и никой не желае отново подобно „преструктуриране“ на личните и корпоративните активи.

– През последните четири години в общественото пространство не престава да се говори за лошите банки, които съсипват бизнеса с високите лихвени проценти. Какъв е вашият коментар по този злободневен въпрос?

– Това „демонизиране“ на банките у нас е някакъв вид чуждопоклонничество към инициативи, зародили се в друг тип икономики при други условия. То подражава на движението „Окупирай Уолстрийт“. Световната финансова и в частност банкова криза нямат генезис у нас. В България не е възможен американски вариант на ипотечна криза. Българската банкова система е добре капитализирана и структурирана. Обемът на банковите активи (82 млрд. лв.) у нас е съпоставим с брутния вътрешен продукт (78 млрд. лв.), техните структури са нормални и всякакви „кипърски“ и други варианти на банкова криза са изключени. Трябва да се отбележи, че банките в България – както всички фирми и граждани – понасят солидарно загубите от кризата и въпреки това запазват своята стабилност. Напомням, че кризата у нас дойде не от финансовия и банковия сектор, а от реалната икономика. И именно от реалната икономика трябва да тръгне и възстановяването. Според посоченото мое изследване причинността в българската икономика е от реалния към финансовия сектор, а не обратно.

Що се отнася до „високите“ лихвени проценти, те са високи, сравнени с други страни или с периода преди кризата у нас. Но тяхната големина зависи от цената на ресурса, която зависи от лихвата по депозитите и лихвите, по които банките се финансират и рефинансират, плюс процент рискова премия, плюс процент банкова печалба. У нас ресурсът е относително скъп, защото българските банки не могат да се финансират нито от ЕЦБ, нито от БНБ, а по принцип нямат и пряк достъп до евтини международни финансови пазари. Рисковата премия също не е ниска поради нестабилната бизнес среда. И всичко това води до по-високи лихви.

Оттук нататък два са начините да се намалят лихвите по кредитите: да се намалят лихвите по депозитите и да се създаде слаборискова бизнес и подходяща финансова среда в държавата. В крайна сметка банките са търговски дружества, чиято цел е да правят печалба, а не социален патронаж. Що се отнася до собствената им печалба – тя е почти „изпилена“, защото основната задача на банките е да защитават вложителите си. Тъй като в кризата нараства броят и съответно процентът на необслужваните кредити, банките са задължени да отделят провизии за тях, което допълнително ги натоварва. Но пак повтарям, водещо за банката е защита на вложителя, а не толериране на кредитополучателя. Банката не насилва никого да вземе кредит, но когато той го е взел и се е подписал под определени условия, трябва да ги спазва. Има съдебни процедури и ако банката е нарушила правилата, тя си плаща за това.

– Банките твърдят, че не отпускат кредити, защото има дефицит на платежоспособни клиенти. Пред какви трудности е изправен бизнесът в момента според вас?

– Отново опираме до рисковата финансова и бизнес среда. Вашият въпрос за платежоспособните клиенти се отнася за личните потребителски и ипотечни кредити, при които наистина човекът или семейството трябва да докажат достатъчно доходи по съответна методика, с които ще могат да изплащат заема нормално.

– Не само за гражданите. Питам и за бизнеса…

– Що се отнася до бизнеса, там въпросът не е да се намерят платежоспособни клиенти, а печеливши проекти. В кризисни времена те са малко. Търсят се предимно допълнителни оборотни кредити, защото в условия на криза оборотните пари се „изяждат“ при невъзможност вече взети заеми да се обслужват редовно. От това страда основно малкият и средният бизнес.

Нарастването на спестяванията по време на криза не е от по-голямата склонност към спестяване на домакинствата, а основно от отказване от дребен и среден бизнес. Може би в това отношение държавата следва по-сериозно да помогне чрез Българската банка за развитие. Но все пак състоянието на бизнес средата е от водещо значение.

– Предизборната надпревара извади на бял свят различни концепции за реформи в сега съществуващото данъчно облагане. Заговори се за възстановяване на прогресивно подоходно облагане, за въвеждане на семейно подоходно облагане и дори за облагане на домакинствата, а не на отделните граждани. Има ли рационални моменти в тези идеи?

– Според мен сега не е време за данъчни промени. По време на криза по принцип не се правят данъчни промени. Що се отнася до прогресивното облагане, нали го отрекохме съвсем скоро с „плоския“ данък, който получи висока оценка у нас и в чужбина? За мен призивите за неговата отмяна са чист популизъм и не почиват на сериозни разчети. Добре е да се сетим за скорошните отрицателни ефекти във Франция и Гърция. Що се отнася до семейното подоходно облагане, тук работата е по-сериозна, защото у нас няма правна дефиниция за семейство или домакинство. При това положение какво се цели с идеите за подобен данък – още повече да се намалят сключваните бракове или да се увеличат рязко фиктивните разводи? Една такава промяна в данъчното облагане ще бъде пряк опит да се решават икономическите и социалните проблеми на обществото не с производство, не със създаване на повече блага, а с разпределение и преразпределение на малкото, което имаме. Убеден съм, че не е това пътят, а и едва ли ще доведе до значимо увеличаване на бюджетните приходи. Докато косвените отрицателни ефекти са много и трудни за прогнозиране и изчисляване.

По-добрият вариант е да не се пипа данъчното законодателство, а да се създадат по-добри и по-сигурни условия на хората да се трудят и да правят бизнес.

– Според вас какви ще са в икономическо отношение следващите две години, които ни очакват?

– Винаги съм се старал да бъда оптимист и реалист. Затова повече ми харесва хипотезата за устойчиво управление и икономически растеж, макар и скромен. И ми се ще тя да е действаща за четири години напред. Политическата нестабилност, както показват данните за нашите съседи, е лошо нещо. Тя не води до по-добри решения, а до икономически загуби, до икономическа демотивация, до социална атрофия на обществото. Нека си пожелаем разумен парламент със стабилно работещо правителство.

***

Стати Статев е доктор на икономическите науки, професор по макроикономика и политическа икономия. Член е на управителния съвет на Българската народна банка от юни 2004 година. През 2010-а получава втори шестгодишен мандат. От 2011 г. е ректор на Университета за национално и световно стопанство. Заемал е почти всички ръководни постове в академичната йерархия на УНСС.

2013-04-02 - 13:49

ТВ7, „ Добро утро, България!”, 2 април 2013 г.

Има ли опасност за банковата система в България и защо БСП издигна финансист за премиер

проф. Стати Статев – ректор на УНСС

Емил Хърсев – финансов анализатор

Водещ: Добре дошли отново в нашето студио. В следващите минути един интересен политико-икономически разговор. Вложителите в кипърските банки може да загубят 60% от влоговете си. Трябва ли да бъдат спокойни за спестяванията си българските граждани? И възможно ли е да се повтори сценария от 1996 година?

Водеща: В контекста на случващото се в Европа, БСП номинира за премиер бившия финансов министър Пламен Орешарски. От финансист ли се нуждае България в кризата? За това ще говорим сега с нашите гости – финансовия анализатор Емил Хърсев и ректора на УНСС проф. Стати Статев. Добро утро.

Емил Хърсев: Добро утро.

Стати Статев: Добро утро.

Водещ: Добро утро.

Водеща: С кой от двата въпроса си избирате да започнем? Да бъдем ли спокойни за спестяванията си? Те, защото са много големи, за това много ни вълнува.

Емил Хърсев: В настоящия момент няма нещо, което да ни заплашва непосредствено. Но трябва да направим задължително изводите от кипърския случай, защото той е изключително показателен. Той показва, че тройката – Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ), Международният валутен фонд (МВФ), няма да се спре пред никакви закони – национални и европейски, за да наложи финансова стабилност на всяка страна в Еврозоната и в ЕС. Като условие, за да подпомага изобщо излизането от една дългова криза, на която и да е национална държава. Сега заради дълговете на гръцкото и кипърското правителство са отнети, конфискувани, на индивидуална база, банка по банка, се договаря каква част от парите на спестителите, на вложителите в банките да се изземат. В Кипър хубавото на ситуацията е, че има голям дял на чуждестранни вложения – руски…

Водещ: Руски основно, нали?

Емил Хърсев: На второ място английски, веднага след руските, едва на трето място идват местните, кипърски вложения. Т.е. тук има чуждо имущество, което може да се отнеме в полза на кипърското правителство. В България обаче и във Франция няма такова чуждо имущество. Там, ако се наложи в страни като нашата и в страни като Франция, да се извършва подобно спасяване, най-вероятно тройката ще посегне пряко върху имуществото на гражданите. Което означава примерно, еднократен данък върху всички недвижимости – 40%. По какво се различават вложенията в банки от недвижимото имущество? Различни видове активи, просто малко по-бавно ще се събере този данък, защото наполовината ще трябва да ни отнемат жилищата, за да ги продадат.

Водещ: Как точно ще се случи това в нашите условия?

Емил Хърсев: Как се случи в Кипър? Видяхте нали – две седмици затваряме всички банки и това е. След това нямаш право да изнесеш собствените пари извън страната. На границата – пребъркват, събират пари, ценности. Случвало се е. извинявайте, но именно в Русия конфискуваха 100% от собствеността, в България кооперираха 100% от собствеността и отнеха около 40% от собствеността през 1947 г.

Водещ: Добре де, ама това прилича на едно друго нещо – там само кафявите униформи им липсват.

Емил Хърсев: Значи тези са били по-скоро с червени, това не е кафяв подход, този е червен. Но и това е правено. Виждате, че това днес се прави – заобикаля се парламентът. Парламентът на Кипър гласува против тази мярка, въведена като данък. Рикошетът се върна сега около парламента – сега договаряме банка по банка, ама, няма да му викаме данък, а ще му викаме замяна на депозити срещу акции в банката от един клас, който струва в момента нула евроцента, може би ще стигне до 5-6 евроцента на евро цена.

Стати Статев: Тези неща, които стават в Кипър, са теоретически възможни, но практически невъзможни в България.

Емил Хърсев: Дано.

Стати Статев: И това го знаем. Колегата Хърсев го знае, защото имаме достатъчно покритие.

Емил Хърсев: Може би обаче не само за покритието. Покритието е едно. Само за да кажем кои са условията, за които всеки трябва да внимава и просто да вика веднага, щом види. Значи първото нещо, разбира се, е да не се пипа по никакъв начин независимостта на централната банка и начинът, по който се управлява валутния резерв на страната, защото той е гаранция, че няма как да възникне този държавен дълг. Второ, защита на местните банки, на националните банки тези, които са под контрол на националния капитал. Една прогноза – ще видите, че точно до две години от Кипър всички чуждестранни банки ще изчезнат. Те ще излязат от Кипър, вижда ли сме го и на други места.

Водеща: Притеснявате ли се, проф. Статев? Така ли смятате, че ще…

Стати Статев: Аз мисля, че това, което казва колегата Хърсев, е правилно, защото парите, ние добре го знаем, обичат спокойствието. И тъй като ще говорим вероятно и за премиери, както споменахте, мисля, че е крайно време държавата да влезе в една от основните си функции – тя е гарантиране на стабилност. Ние имаме…

Водещ: Те три години и половина ни убеждаваха, че сме център на стабилността.

Стати Статев: … парична стабилност. Момент, ще кажа какво имам предвид. Ние имаме парична стабилност. Нека да създадем и фискална стабилност. Ние може да я имаме на хартия, аз говоря за това, което е в пространството. Основната роля на държавата е да създава стабилност. Не може непрекъснато в пространството да летят някакви идеи, които после се оказва, че не са такива, след това се променят. Държавата трябва да бъде перфектният платец, перфектният икономически агент, перфектният контрагент.

Емил Хърсев: И да се простира според чергата си.

Стати Статев: Не е нужно да казвам какво се случва, когато държавата като контрагент не си изпълнява задълженията. Или когато не спазва каквито и да е други поети законово, чрез приети закони задължения. Т.е. искам да пожелая на следващото правителство, каквото и да е то, да бъде стабилно и икономически държавата да генерира стабилност. Тя да е перфектният икономически агент. Така, както имаме генерирана от централната банка перфектна парична стабилност. И тогава бизнесът наистина ще тръгне да работи. Няма как да искаме да работи бизнесът при една непрекъснато генерирана нестабилност.

Водеща: Такава ли е в момента всъщност? И може ли финансист да оправи ситуацията, както се предполага, че следващият премиер може да бъде и финансист?

Стати Статев: Не е лошо следващият премиер да бъде финансист. И би било добре да се обърне внимание на тази стабилност. Но какъвто и да бъде премиерът, има нужда от спокойствие, защото тези сътресения, които се случват около нас, при едно наистина добро спокойствие, един наистина добър бизнес климат в страната, едно гарантирано икономическо спокойствие би довело част от тези пари, за които говори и колегата Хърсев, че те ще тръгнат да търсят по-спокойни места, би довело част от тези пари при нас.

Водещ: Звучи добре. Вие познавате достатъчно добре кандидат-премиера на БСП – господин Орешарски, може ли да направим едно сравнение между него и Бойко Борисов? И да ни кажете три неща, в които според вас господин Орешарски би бил по-добър премиер от досегашния.

Стати Статев: Аз не бих се наел да правя сравнения, защото сравнения се правят, когато имаме практика. Ако примерно господин Орешарски беше изкарал един мандат като премиер, тогава вероятно и политолози биха се заели да правят тези сравнения. Но бих могъл да кажа мои впечатления за Пламен Орешарски като започна от това, че ми е бил студент преди много години. Той беше в първата студентска група, която поех като асистент. И за последно двамата бяхме заместник-ректори, преди той да стане министър. Това е един изключително подготвен човек в теоретичен и практически план, човек на действието, човек, който си държи на думата, който провежда много добре всяко едно решение и политика, която набележи. И аз мисля, че неговото поведение като финансов министър в продължение на четири години доказа това. Самият той води курс по инвестиции и ни показа на практика като финансов министър от 2005 до 2009 г., че може да прилага това, което знае за инвестициите и на практика.

Водеща: Колко това ще му помогне обаче, ако бъде премиер?

Стати Статев: … и след като е номиниран за премиер, ако прочете добре този курс по инвестиции така, както го чете през 2005-2009 г., или поне като част от това се върне, което беше в България в този период в новите условия, мисля, че ще генерираме поне част от растежа, който имахме тогава и ще се върнем отново на един тренд, който е необходим на нашата икономика.

Емил Хърсев: Основното в теорията на инвестициите е да имаш чувство за растежа и за темпа на растеж и да сравняваш проекти, за да разбереш от кой проект парите ще пораснат повече. Но според мен преди да стигнем до растежа е много важно да сме сигурни, че градим върху здрава база, иначе потъването, от което никой не е застрахован може да се окаже много по-голям риск, отколкото бихме спечелили от един растеж. Заради това аз изключително се притеснявам от случващото се през последните седмици, от наистина напълно реални опити да се предлагат идеи, като например дайте сега да клатим дървото да съсипем български банки, защото видиш ли ги чуждите били по-хубави, дайте да вземем едни пари отвън и да ги изядем – директно.

Водещ: Това май заглъхна с това дайте да ядем…

Емил Хърсев: Въобще не е заглъхнало. Отворете седмичната преса и ще видите седмичниците със страхотни глупости, пълни 50% от тях.

Водеща: Умишлено ли се прави и кой има интерес всъщност, за да се случи това, кой има интерес?

Емил Хърсев: В теориите на конспирациите не съм добър, не го знам това, има специалисти по този въпрос…

Водеща: То не е нужно да правиш конспирации, нужно е да имаш информация. Вие предполагам, че разполагате с такава, виждате, че има някакви неща можете да го анализирате.

Емил Хърсев: Не, не даже, честно казано, въобще не ме интересува кой има интерес, важното е, че има хора, които имат интерес да съборят нещо стабилно, все ми е едно кои са тези хора. Ние не трябва да им позволим, ние не трябва да позволим един дефицитен бюджет, защото този дефицит ще го плащаме ние с вас, всеки един от нас и виждате, че новата мода в Европа…

Водещ: Че и децата ни сигурно.

Емил Хърсев: … е тази да закрепостяват гражданите обратно към съответната национална икономика и директно на данъкоплатеца, конкретния данъкоплатец да записват задължението за неговата държава, включително и за банковата стабилност и за всичко. Има опасност наистина да платим този път на глава от населението държания дълг, който може да се натрупа лекомислено и с невероятно бързи темпове. Виждал съм как става това, примерно в интервал 1985-1989, да речем, година. Ние щяхме да строим втора България, всъщност ние натрупахме един дълг, който…

Водеща: Слава Богу към момента не се говори за заеми или поне нетолкова усилено. Доколко в условията…

Емил Хърсев: Значи, не се говори за заеми, но дефицитът той автоматично е заем. Въпрос на време кога той ще се трансформира в един класически, облигационен или някакъв друг модел.

Водещ: Понеже се връщате назад във времето конкретен въпрос имам. Може ли сценарият от 1996 г. да се повтори сега при положение, че все пак има валутен борд, на който всички се уповаваме?

Емил Хърсев: В следващите 6 месеца – изключено. Но да се повтори – всяка глупост може да се повтори безкраен брой пъти…

Водещ: Защо само 6 месеца давате толеранс?

Емил Хърсев: Толкова е времето, за което не биха могли да свършат, за по-малко няма да успеят да го направят.

Водещ: Така. Казвате 6 месеца, веднага искам да ви покажа нещо. Това е на първа страница на „Преса” разпределението на депутатските места, ако прогнозата, която е дадена в момента, се сбъдне. Тези числа показват, че на практика няма как да има управляващо мнозинство – нито ГЕРБ могат сами да управляват, нито БСП дори с ДПС могат да управляват, тройни коалиции едва ли биха се получили, както преди. Та, какво следва от това? Опасявате ли се?

Емил Хърсев: Вижте, във финансите сме свикнали да работим, в смисъл с вероятностни показателни, но все пак е по-добре, когато ще се прави подобна прогноза все пак да говорим по този въпрос на 13-ти, да речем, след изборите…

Водещ: Въпросът е какво би се случило, ако наистина няма как да се сформира кабинет и съответно би трябвало да се насрочат нови избори през есента.

Емил Хърсев: Значи, виждали сме кабинети, които управляват в малцинство в реално…

Водещ: Понеже вие дадохте 6 месеца за това питам дали има някаква…

Емил Хърсев: Казвам, че едно диктаторско мнозинство е в състояние за 6 месеца наистина да съсипе всичко в една страна и ние трябва да внимаваме.

Стати Статев: Е, не мога да се съглася.

Емил Хърсев: Може, може.

Стати Статев: Не бива така да плашим хората.

Емил Хърсев: Хората трябва да знаят, че това, което им се иска сега да го изядат…

Водеща: Кажете какво имате предвид под диктаторско мнозинство.

Емил Хърсев: … в момента има страшен натиск дайте да изядем.

Водеща: Кажете какво имате предвид под диктаторско мнозинство.

Стати Статев: Това е така, но нека си кажем: България е стабилна, нека не се плашим, защото казани и хвърлени в пространството думи тръгват и започват да обрастват. България е стабилна, нека си пожелаем да бъде стабилна. Опасенията, които изразява Емил Хърсев, има в тях и доза вероятност на реалност, споделям ги, но те не могат да бъдат основното. Нека пожелаем да има един кабинет, който…

Емил Хърсев: Разбира се.

Стати Статев: … да създаде добри, стабилни условия, пак залагам на стабилността, да може българинът да се почувства спокоен…

Водещ: Това е хубаво, но това не отрича варианта да знае какво може да го чака.

Стати Статев: … и да работи. Нека не се плашим. Не може за 6 месеца да се съсипе тази стабилност, която имаме. Нямаме време да докажа, че няма как за 6 месеца да бъде съсипан паричният съвет. Няма как и за една година това да стане…

Водеща: Добре, дай Боже това, което казвате, да е вярно.

Стати Статев: …няма как и за година и половина.

Емил Хърсев: Значи, паричният съвет, той никога не може да бъде съсипан и да /…/

Стати Статев: Кой е гарант за стабилността? Няма как да станат тия неща.

Водещ: И последно само наистина да уточним какво значи това диктаторско мнозинство?

Емил Хърсев: Вижте, едно мнозинство, примерно, което излиза с хипотезите „смърт на банкерите”, „да направим мораториум за връщане на заемите”, „да вземем нов държавен заем и да го раздадем, да вземем по хиляда лева месечна заплата”, „да вдигнем пенсиите и да свалим възрастта за пенсиониране” – ето ви. Значи, диктаторските мнозинства могат да се формират и на улиците, виждали сме го това.

Водеща: Не е задължително за тях да откривате…

Емил Хърсев: Да, разбира се…

Водещ: Разбрах ви накъде биете.

Емил Хърсев: Ние това го виждаме, виждаме го от друга страна във вестниците го пишат.Значи, аз изцяло се подписвам под това, което каза проф. Статев – така е, това трябва да си мечтаем. Но нали знаете прословутата фраза на /…/

Стати Статев: Това трябва да го реализираме, не да си мечтаем. Това трябва да направим.

Емил Хърсев: … „Хора, бдете! Бъдете внимателни, защото така се раждат чудовищата.”

Водеща: Прекрасен финал на нашия разговор. Благодаря ви.

Водещ: Ясно, наистина. Благодаря ви много за това участие.