26 юни 2013 г. – 12, 16 стр.

 

Проф. Стати Статев ректор на УНСС:
Можем да сметнем загубите от протеста

Стела Стоянова

– Проф. Статев, при подписването на споразумението на УНСС с БАН казахте, че в университета бихте могли да изчислите социално-икономическия ефект от политическото недоволство? В какво се изразява този ефект и как би могъл да се анализира?

– С БАН сключихме договор за комплексно сътрудничество, който заменя няколкото договора, които имахме с различни научни институти на академията. Така поставихме на нова основа нашите взаимоотношения с убеждението, че не може и не трябва да има демаркационни линии между университетската наука и висшето образование и дейността на БАН. С този документ дадохме ясен знак, че обединяваме усилията си в полза на страната. Коментирахме, че предмет на съвместните ни разработки могат да бъдат например икономическите и социалните загуби като следствие от нестабилната политическа ситуация, изследването на негативните нагласи за бъдещата бизнес среда, трудовата демотивация и пр.

– Споменахте, че учените биха могли да изработят и предложат модели за движение от очевидно неработещата представителна демокрация към пряка такава. Какво имате предвид, как може да стане?

– Очевидно традиционните модели на представителната демокрация са в криза не само в нашата страна, но и в света като цяло. Мина времето на доживотните политически лидери, както и на „анонимните“ за широката публика партийни листи с едно-две разпознаваеми имена. В този смисъл обществените науки са длъжни да създадат нови варианти на представителна демокрация, по-близки до пряката демокрация, която на този етап на общественото развитие е исторически невъзможна. В противен случай идва анархията, която е най-коварният и губещ вариант.

– Какви други обществени модели са готови да предложат икономистите, но държавата не чува или не възлага такива задания? Има ли начин, по който да се зададе модел на работеща икономика в настоящата ситуация?

– България има сериозен научен потенциал във всички области на обществознанието, който за съжаление не се използва в достатъчна степен. Една по-добра, стабилна и перманентна връзка между всички нива на държавното управление и науката би дала възможност да се намират по-добри и работещи решения за общественото развитие. Науката не бива да се „натрапва“ на държавното управление, а да бъде негов желан и търсен партньор. Но за това е необходимо да има национална стратегия и национални приоритети за развитието на България, които да са приети с консенсус от всички политически сили, от цялото общество. И който и да дойде на власт, да е длъжен да ги изпълнява.

– Доколко липсата на национални приоритети пречи на университетите да планират прием, нови специалности и развитието си като цяло?

– Това е голяма пречка. Сега разработването на нови специалности в университетите и определянето на приема за съществуващите в повечето случаи се прави „на тъмно“. Например, ако знаем, че приоритет на България ще бъде развитието на земеделието, ще обучаваме и такива специалисти, но ако приоритет ще бъде използването на слънцето или вятъра, тогава ще са нужни други специалисти. От количествена гледна точка пък сме свидетели на абсурд, който продължава вече десетина години – броят на местата за прием във висшите училища надвишава броя на завързващите средно образование.

Утвърденият от правителството прием за предстоящата академична учебна година е 73 500 студенти, а успешно издържалите матури потенциални кандидат-студенти – около 60 000. Част от тях ще отидат да учат в чужбина, а другата част няма да продължи образованието си. В България по закон няма задължително средно образование, но пък, както се вижда, има условия за задължително висше. Така не се създава елит на нацията, а се разпиляват и без това оскъдните средства за университетско обучение.

– Какви промени трябва да се случат спешно във висшето образование?

– Не мисля, че промените трябва да се спешни. Висшето образование не е „спешна помощ“, то е една от най-консервативните области в обществената система. Може би това го предпазва от чести реформаторски експерименти с драматичен край, каквито наблюдаваме в други области. Разбира се, промени са необходими. Вече споменах някои от тях. Нужна ни е също така гъвкава система за определяне на държавната поръчка за държавните висши училища, която реално да отговаря на потребностите на страната. Финансирането на висшите училища следва да се обвърже още по-силно с качеството на обучението, а не да се дават пари „на калпак“, както е сега. Тогава битката ще бъде за създаване на по-добри специалисти, а не за повече студенти. Трябва също така да се създаде система за непрекъснато актуализиране на държавната издръжка за различните професионални направления. Мисля, че приемането на нов Закон за висшето образование с консенсус на всички ректори, би подобрил значително образователната среда.

– Как върви приемът в УНСС, планирате ли някакви промени за идната година?

– Приемът върви добре, както всяка година. На предварителните девет електронни и две „хартиени“ сесии се явиха близо 10 000 кандидати. Сега приемаме документи за класиране и за явяване на редовната кандидатстудентска сесия през юли.  През новата учебна година увеличаваме двойно специалностите (от пет на десет), които се изучават изцяло на английски език, както и броя на студентите в тях (от 200 на 400); ще приемем почти двойно повече студенти в специалност „Право“; откриваме нова специалност – „Медия икономика“; увеличаваме приема на студенти в дистанционно обучение.

Убеден съм, че по този начин отговаряме по-добре на обществения интерес към нашия университет и се надяваме, както всяка година отново да приемем най-добрите и умни деца на България, за да продължим да създаваме елита на страната. 


в. Стандарт, 26 юни 2013 г. – 12, 16 стр.

 

Проф. Стати Статев ректор на УНСС:
Можем да сметнем загубите от протеста

Стела Стоянова

– Проф. Статев, при подписването на споразумението на УНСС с БАН казахте, че в университета бихте могли да изчислите социално-икономическия ефект от политическото недоволство? В какво се изразява този ефект и как би могъл да се анализира?

– С БАН сключихме договор за комплексно сътрудничество, който заменя няколкото договора, които имахме с различни научни институти на академията. Така поставихме на нова основа нашите взаимоотношения с убеждението, че не може и не трябва да има демаркационни линии между университетската наука и висшето образование и дейността на БАН. С този документ дадохме ясен знак, че обединяваме усилията си в полза на страната. Коментирахме, че предмет на съвместните ни разработки могат да бъдат например икономическите и социалните загуби като следствие от нестабилната политическа ситуация, изследването на негативните нагласи за бъдещата бизнес среда, трудовата демотивация и пр.

– Споменахте, че учените биха могли да изработят и предложат модели за движение от очевидно неработещата представителна демокрация към пряка такава. Какво имате предвид, как може да стане?

– Очевидно традиционните модели на представителната демокрация са в криза не само в нашата страна, но и в света като цяло. Мина времето на доживотните политически лидери, както и на „анонимните“ за широката публика партийни листи с едно-две разпознаваеми имена. В този смисъл обществените науки са длъжни да създадат нови варианти на представителна демокрация, по-близки до пряката демокрация, която на този етап на общественото развитие е исторически невъзможна. В противен случай идва анархията, която е най-коварният и губещ вариант.

– Какви други обществени модели са готови да предложат икономистите, но държавата не чува или не възлага такива задания? Има ли начин, по който да се зададе модел на работеща икономика в настоящата ситуация?

– България има сериозен научен потенциал във всички области на обществознанието, който за съжаление не се използва в достатъчна степен. Една по-добра, стабилна и перманентна връзка между всички нива на държавното управление и науката би дала възможност да се намират по-добри и работещи решения за общественото развитие. Науката не бива да се „натрапва“ на държавното управление, а да бъде негов желан и търсен партньор. Но за това е необходимо да има национална стратегия и национални приоритети за развитието на България, които да са приети с консенсус от всички политически сили, от цялото общество. И който и да дойде на власт, да е длъжен да ги изпълнява.

– Доколко липсата на национални приоритети пречи на университетите да планират прием, нови специалности и развитието си като цяло?

– Това е голяма пречка. Сега разработването на нови специалности в университетите и определянето на приема за съществуващите в повечето случаи се прави „на тъмно“. Например, ако знаем, че приоритет на България ще бъде развитието на земеделието, ще обучаваме и такива специалисти, но ако приоритет ще бъде използването на слънцето или вятъра, тогава ще са нужни други специалисти. От количествена гледна точка пък сме свидетели на абсурд, който продължава вече десетина години – броят на местата за прием във висшите училища надвишава броя на завързващите средно образование.

Утвърденият от правителството прием за предстоящата академична учебна година е 73 500 студенти, а успешно издържалите матури потенциални кандидат-студенти – около 60 000. Част от тях ще отидат да учат в чужбина, а другата част няма да продължи образованието си. В България по закон няма задължително средно образование, но пък, както се вижда, има условия за задължително висше. Така не се създава елит на нацията, а се разпиляват и без това оскъдните средства за университетско обучение.

– Какви промени трябва да се случат спешно във висшето образование?

– Не мисля, че промените трябва да се спешни. Висшето образование не е „спешна помощ“, то е една от най-консервативните области в обществената система. Може би това го предпазва от чести реформаторски експерименти с драматичен край, каквито наблюдаваме в други области. Разбира се, промени са необходими. Вече споменах някои от тях. Нужна ни е също така гъвкава система за определяне на държавната поръчка за държавните висши училища, която реално да отговаря на потребностите на страната. Финансирането на висшите училища следва да се обвърже още по-силно с качеството на обучението, а не да се дават пари „на калпак“, както е сега. Тогава битката ще бъде за създаване на по-добри специалисти, а не за повече студенти. Трябва също така да се създаде система за непрекъснато актуализиране на държавната издръжка за различните професионални направления. Мисля, че приемането на нов Закон за висшето образование с консенсус на всички ректори, би подобрил значително образователната среда.

– Как върви приемът в УНСС, планирате ли някакви промени за идната година?

– Приемът върви добре, както всяка година. На предварителните девет електронни и две „хартиени“ сесии се явиха близо 10 000 кандидати. Сега приемаме документи за класиране и за явяване на редовната кандидатстудентска сесия през юли.  През новата учебна година увеличаваме двойно специалностите (от пет на десет), които се изучават изцяло на английски език, както и броя на студентите в тях (от 200 на 400); ще приемем почти двойно повече студенти в специалност „Право“; откриваме нова специалност – „Медия икономика“; увеличаваме приема на студенти в дистанционно обучение.

Убеден съм, че по този начин отговаряме по-добре на обществения интерес към нашия университет и се надяваме, както всяка година отново да приемем най-добрите и умни деца на България, за да продължим да създаваме елита на страната.

 


В. „Аз-Буки“, брой 24, 13-19 юни 2013 г., стр. 7-8

Проф. Стати Статев,
ректор на Университета за национално и световно стопанство
и заместник
-председател на Съвета на ректорите:

Създали сме условия най-добрите да покажат,
че са най-добри
Икономистът и управленецът не се обучават с гъба и тебешир

 

Интервюто взе Татяна Дикова

– „… Ние искаме да дадем широка култура на нашите възпитаници, да бъдат те полезни на Отечеството, да се издигнем над другите висши училища.“ Думите са на Вашия предшественик – първия ректор и основател на Свободния университет за политически и стопански науки – проф. Стефан Бобчев.

Г-н Ректор, пророчески ли се оказаха тези думи от „камбанарията” на нашето съвремие?

– Високо ценим академичните си традиции и имаме пълна вяра в нашето дело, както е казал проф. Бобчев преди 93 години. Университетът ни е лидер според рейтинговата система на висшите училища в България. Лидер е и според оценките на Националната агенция за оценяване и акредитация както за предходния период 2006-2012 г., така и за новия 6-годишен период, който тече от тази година. Не става дума само за мястото на УНСС сред университетите в България.

От създаването си нашият университет създава управленци за държавата и бизнеса. Ще дам само един пример от последно време – доц. д-р Пламен Орешарски, който е наш преподавател, е шестият премиер, възпитаник на УНСС, след промените. Затова си позволявам да му пожелая да бъде „отличник” като премиер. И да му напомня, че няма право на друга оценка освен 6.00.

Нашите преподаватели не са „чисти” теоретици. Те са едновременно добри учени и добри преподаватели. Много от тях участват в управлението на държавата и на бизнеса.

– Това ли е печелившата формула – преподавателят да бъде учен, теоретик и практик?

– Има много рецепти за успех. Но сред най-важните са както теоретичната подготовка, така социалният и управленският опит. Често казвам, че

икономика не може да се преподава от човек, за който единственият финансов документ, който е подписвал, е фишът за заплата.

– В „Меката” на финансите съм  и е нормално да се изкуша да получа от първа ръка представа за това – как трябва да се финансират образованието и науката?

– Няма панацея, нито философски камък.

Със сигурност не върви само да „дрънкаме” на струната – дайте повече пари, защото някъде финансирането на висшето образование и наука са с процент повече.

Не върви, защото тези пари трябва да дойдат отнякъде. Всеки ресорен министър иска повече пари, защото не може без полиция, без здравеопазване, без образование… Средства са необходими за всичко и то в пъти повече. Само че парите са фиксирани и няма как да бъдат в пъти повече. Затова сметките трябва да се правят в рамките на наличния ресурс. Да се търсят начини той да бъде използван по-ефективно и да нараства във времето, за да догоним средностатистическите европейски показатели.

– Кои други въпроси чакат държавническо решение?

– Много важно е да се прецени колко и какви специалисти са необходими на държавата, за да се прецени колко да бъдат студентите. От 2005 г. насам приемът надхвърля броя на завършващите средно образование. Тази година има места за 73 500 първокурсници, при явили се 62 000 на основната матура по български език и литература. Това е сигнал за всеобщо висше образование. Излиза, че няма задължително средно образование, но на практика е въведено всеобщо висше образование … Така ли се създава национален елит?

Вече 33 години съм в УНСС. И пресметнах нещо много елементарно. Елитът на нацията, който създаваме, не е процент от броя студенти.

Генофондът на нацията произвежда константен елит.

Давам за пример моята специалност – приетите бяхме 20, а завършихме 17. От тях 12 се реализирахме като учени, в държавното управление и в бизнеса. И сега, когато обучаваме 200 студенти, отново десетина се открояват. Колкото и да увеличаваме броя на студентите, възпроизводството на елита не се увеличава.

Има и други въпроси, които чакат отговори. Защо нямаме платени бакалаври, след като имаме пазар на образователни услуги? Защо трябва да възпроизвеждаме икономическия елит на нацията с 693 лв. годишна държавна субсидия за един студент, която е два пъти по-малка от тази на гимназиста?

В нашия университет според държавата има две категории студенти. За едните, които учат „Икономика“ и „Администрация и управление“, УНСС получава по 693 лв. държавна издръжка, а за тези в „Право“, „Политически науки“, „Социология“ и „Журналистика“ – по 1109 лв. В същото време всичките ни студенти се обучават при едни и същи условия, от едни и същи преподаватели, с едни и същи технически средства. Поради тези парадоксални различия в субсидията таксите, които плащат студентите, също са различни. Да не говорим, че  икономисти и управленеци не се обучават с гъба и тебешир.

Със студентските такси има и друг проблем. Когато беше приет Законът за висше образование, се смяташе, че чрез символична такса студентът „декларира” желанието си да учи в държавен университет. Многократните промени в закона доведоха до такси, които са 2/3 от действителната издръжка на обучението. Ако не беше спрян този процес, може би студентът щеше да плаща толкова, колкото и държавата. Но след като той плаща 2/3 от издръжката на образованието си и практически го съфинансира, това държавно образование ли е или публично-частно партньорство?

– Отговорът е?

– Публично-частно партньорство! В такъв случай студентите имат право да поискат от държавата да излъчат свой заместник-министър, няколко директори на дирекции и т.н. С други думи да участват в управлението на системата. Добре че някой не се е сетил досега да поиска и професорите да плащат, за да преподават.

Проблеми има и с разпределението на парите за наука. Скандалите с фонд „Научни изследвания” не са случайни. Учените трябва да разработим методика и да формулираме критериите за разпределяне на средствата по научни направления. Няма логика да се сравняват проекти по икономика с такива по ядрена физика.

Според плана „Орешарски” висшите училища, които дават качествено образование, трябва да получават повече. Вече стана дума, че сме университет №1 с най-високата оценка – 9.69 по десетобалната скала. Но получаваме точно толкова пари, колкото получава и последният университет с оценка 4.00. И този университет, и нашият имат правото да обучават студенти. Какъв е тогава стимулът за развитие?

– Но нали най-добрите, според рейтинговата система, получиха допълнителни средства?

– С това не бива да се спекулира. УНСС получи за миналата година 400 000 лв., което е по-малко от 1% от бюджета ни. Добре е все пак, че МОН е отворен за усъвършенстване на рейтинговата система, защото чрез нея по-добрите получат допълнителни средства.

За мен единственият легитимен орган на държавно ниво, който дава легитимни оценки, е Националната агенция за оценяване и акредитация. Затова нейната оценка трябва да бъде водеща при финансирането на университетите.

– Добър проект на Закон за висше образование – дело на Съвета на ректорите, така и не видя бял свят.

– Да, защото държавата, в лицето на принципала, не свърши своята работа – да каже каква държавна политика ще се следва и как ще се финансират университетите. Да се надяваме, че новият министър, който има зад гърба си два ректорски мандата, ще допринесе за приемането на добър закон за висше образование, който да ни помага в работата. А не да се правят непрекъснати промени, които не само че не ни помагат, а се чудим как да се съобразяваме с тях, за да не ни пречат.

– Ощетени ли са висшето образование и науката за сметка на средното образование в проекта за Оперативна програма?

 И тук е необходимо държавническо решение. Но в никакъв случай не бива да противопоставяме науката и висшето образование на средното.

На образованието трябва да се гледа като на взаимосвързана система. Няма как да повишаваме подготовката на студентите, когато те идват от гимназиите с все по-слаби знания. Затова УНСС работи в тясно партньорство с редица елитни средни училища.

– Давате ли преференция на техните ученици?

– Преференциите са за всички – създали сме условия най-добрите да покажат, че наистина са най-добрите.

– Какво ще препоръчате на Вашия колега – министър Анелия Клисарова?

– Здраве, воля и твърдост при взимането на решения в тази консервативна и същевременно твърде динамична система на образованието и науката. Надявам се, че ще обсъжда ключовите въпроси с академичната общност и ще се вслушва в мнението на ректорите.

Проф. д.ик.н. Стати Статев е ректор на Университета за национално и световно стопанство. Заместник-председател на Съвета на ректорите в България. От  2003 г. до 2011 г. е първи заместник-ректор на УНСС, а от 1999 до 2003 г. – декан на Общоикономическия факултет. През 1984–1985 г. е на специализация в катедра „Политическа икономия” на Московския държавен университет „М. Ломоносов”, Русия. В периода 1989–1990 г. е Фулбрайтов стипендиант-изследовател в катедра „Икономикс” на Бостънския университет, Масачузетс, САЩ. Като гост-професор в Бостънския университет води редовен и летен курс „Източноевропейски икономики”. Бил е консултант на Световната банка. Ръководител и участник в много международни и национални научноизследователски проекти.

Представител на България в Централноевропейската инициатива за междууниверситетски връзки и член на нейния Изпълнителен съвет.

Има над сто и седемдесет научни публикации на български, руски, английски, полски, гръцки, сръбски и албански език. 


В. „Аз-Буки“, брой 24, 13-19 юни 2013 г., стр. 7-8

Проф. Стати Статев,
ректор на Университета за национално и световно стопанство
и заместник
-председател на Съвета на ректорите:

Създали сме условия най-добрите да покажат,
че са най-добри
Икономистът и управленецът не се обучават с гъба и тебешир

 

Интервюто взе Татяна Дикова

– „… Ние искаме да дадем широка култура на нашите възпитаници, да бъдат те полезни на Отечеството, да се издигнем над другите висши училища.“ Думите са на Вашия предшественик – първия ректор и основател на Свободния университет за политически и стопански науки – проф. Стефан Бобчев.

Г-н Ректор, пророчески ли се оказаха тези думи от „камбанарията” на нашето съвремие?

– Високо ценим академичните си традиции и имаме пълна вяра в нашето дело, както е казал проф. Бобчев преди 93 години. Университетът ни е лидер според рейтинговата система на висшите училища в България. Лидер е и според оценките на Националната агенция за оценяване и акредитация както за предходния период 2006-2012 г., така и за новия 6-годишен период, който тече от тази година. Не става дума само за мястото на УНСС сред университетите в България.

От създаването си нашият университет създава управленци за държавата и бизнеса. Ще дам само един пример от последно време – доц. д-р Пламен Орешарски, който е наш преподавател, е шестият премиер, възпитаник на УНСС, след промените. Затова си позволявам да му пожелая да бъде „отличник” като премиер. И да му напомня, че няма право на друга оценка освен 6.00.

Нашите преподаватели не са „чисти” теоретици. Те са едновременно добри учени и добри преподаватели. Много от тях участват в управлението на държавата и на бизнеса.

– Това ли е печелившата формула – преподавателят да бъде учен, теоретик и практик?

– Има много рецепти за успех. Но сред най-важните са както теоретичната подготовка, така социалният и управленският опит. Често казвам, че

икономика не може да се преподава от човек, за който единственият финансов документ, който е подписвал, е фишът за заплата.

– В „Меката” на финансите съм  и е нормално да се изкуша да получа от първа ръка представа за това – как трябва да се финансират образованието и науката?

– Няма панацея, нито философски камък.

Със сигурност не върви само да „дрънкаме” на струната – дайте повече пари, защото някъде финансирането на висшето образование и наука са с процент повече.

Не върви, защото тези пари трябва да дойдат отнякъде. Всеки ресорен министър иска повече пари, защото не може без полиция, без здравеопазване, без образование… Средства са необходими за всичко и то в пъти повече. Само че парите са фиксирани и няма как да бъдат в пъти повече. Затова сметките трябва да се правят в рамките на наличния ресурс. Да се търсят начини той да бъде използван по-ефективно и да нараства във времето, за да догоним средностатистическите европейски показатели.

– Кои други въпроси чакат държавническо решение?

– Много важно е да се прецени колко и какви специалисти са необходими на държавата, за да се прецени колко да бъдат студентите. От 2005 г. насам приемът надхвърля броя на завършващите средно образование. Тази година има места за 73 500 първокурсници, при явили се 62 000 на основната матура по български език и литература. Това е сигнал за всеобщо висше образование. Излиза, че няма задължително средно образование, но на практика е въведено всеобщо висше образование … Така ли се създава национален елит?

Вече 33 години съм в УНСС. И пресметнах нещо много елементарно. Елитът на нацията, който създаваме, не е процент от броя студенти.

Генофондът на нацията произвежда константен елит.

Давам за пример моята специалност – приетите бяхме 20, а завършихме 17. От тях 12 се реализирахме като учени, в държавното управление и в бизнеса. И сега, когато обучаваме 200 студенти, отново десетина се открояват. Колкото и да увеличаваме броя на студентите, възпроизводството на елита не се увеличава.

Има и други въпроси, които чакат отговори. Защо нямаме платени бакалаври, след като имаме пазар на образователни услуги? Защо трябва да възпроизвеждаме икономическия елит на нацията с 693 лв. годишна държавна субсидия за един студент, която е два пъти по-малка от тази на гимназиста?

В нашия университет според държавата има две категории студенти. За едните, които учат „Икономика“ и „Администрация и управление“, УНСС получава по 693 лв. държавна издръжка, а за тези в „Право“, „Политически науки“, „Социология“ и „Журналистика“ – по 1109 лв. В същото време всичките ни студенти се обучават при едни и същи условия, от едни и същи преподаватели, с едни и същи технически средства. Поради тези парадоксални различия в субсидията таксите, които плащат студентите, също са различни. Да не говорим, че  икономисти и управленеци не се обучават с гъба и тебешир.

Със студентските такси има и друг проблем. Когато беше приет Законът за висше образование, се смяташе, че чрез символична такса студентът „декларира” желанието си да учи в държавен университет. Многократните промени в закона доведоха до такси, които са 2/3 от действителната издръжка на обучението. Ако не беше спрян този процес, може би студентът щеше да плаща толкова, колкото и държавата. Но след като той плаща 2/3 от издръжката на образованието си и практически го съфинансира, това държавно образование ли е или публично-частно партньорство?

– Отговорът е?

– Публично-частно партньорство! В такъв случай студентите имат право да поискат от държавата да излъчат свой заместник-министър, няколко директори на дирекции и т.н. С други думи да участват в управлението на системата. Добре че някой не се е сетил досега да поиска и професорите да плащат, за да преподават.

Проблеми има и с разпределението на парите за наука. Скандалите с фонд „Научни изследвания” не са случайни. Учените трябва да разработим методика и да формулираме критериите за разпределяне на средствата по научни направления. Няма логика да се сравняват проекти по икономика с такива по ядрена физика.

Според плана „Орешарски” висшите училища, които дават качествено образование, трябва да получават повече. Вече стана дума, че сме университет №1 с най-високата оценка – 9.69 по десетобалната скала. Но получаваме точно толкова пари, колкото получава и последният университет с оценка 4.00. И този университет, и нашият имат правото да обучават студенти. Какъв е тогава стимулът за развитие?

Но нали най-добрите, според рейтинговата система, получиха допълнителни средства?

– С това не бива да се спекулира. УНСС получи за миналата година 400 000 лв., което е по-малко от 1% от бюджета ни. Добре е все пак, че МОН е отворен за усъвършенстване на рейтинговата система, защото чрез нея по-добрите получат допълнителни средства.

За мен единственият легитимен орган на държавно ниво, който дава легитимни оценки, е Националната агенция за оценяване и акредитация. Затова нейната оценка трябва да бъде водеща при финансирането на университетите.

– Добър проект на Закон за висше образование – дело на Съвета на ректорите, така и не видя бял свят.

– Да, защото държавата, в лицето на принципала, не свърши своята работа – да каже каква държавна политика ще се следва и как ще се финансират университетите. Да се надяваме, че новият министър, който има зад гърба си два ректорски мандата, ще допринесе за приемането на добър закон за висше образование, който да ни помага в работата. А не да се правят непрекъснати промени, които не само че не ни помагат, а се чудим как да се съобразяваме с тях, за да не ни пречат.

Ощетени ли са висшето образование и науката за сметка на средното образование в проекта за Оперативна програма?

И тук е необходимо държавническо решение. Но в никакъв случай не бива да противопоставяме науката и висшето образование на средното.

На образованието трябва да се гледа като на взаимосвързана система. Няма как да повишаваме подготовката на студентите, когато те идват от гимназиите с все по-слаби знания. Затова УНСС работи в тясно партньорство с редица елитни средни училища.

– Давате ли преференция на техните ученици?

– Преференциите са за всички – създали сме условия най-добрите да покажат, че наистина са най-добрите.

– Какво ще препоръчате на Вашия колега – министър Анелия Клисарова?

– Здраве, воля и твърдост при взимането на решения в тази консервативна и същевременно твърде динамична система на образованието и науката. Надявам се, че ще обсъжда ключовите въпроси с академичната общност и ще се вслушва в мнението на ректорите.

Проф. д.ик.н. Стати Статев е ректор на Университета за национално и световно стопанство. Заместник-председател на Съвета на ректорите в България. От  2003 г. до 2011 г. е първи заместник-ректор на УНСС, а от 1999 до 2003 г. – декан на Общоикономическия факултет. През 1984–1985 г. е на специализация в катедра „Политическа икономия” на Московския държавен университет „М. Ломоносов”, Русия. В периода 1989–1990 г. е Фулбрайтов стипендиант-изследовател в катедра „Икономикс” на Бостънския университет, Масачузетс, САЩ. Като гост-професор в Бостънския университет води редовен и летен курс „Източноевропейски икономики”. Бил е консултант на Световната банка. Ръководител и участник в много международни и национални научноизследователски проекти.

Представител на България в Централноевропейската инициатива за междууниверситетски връзки и член на нейния Изпълнителен съвет.

Има над сто и седемдесет научни публикации на български, руски, английски, полски, гръцки, сръбски и албански език.

 


Преса – 15 стр., 3 юни 2013 г.

 

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:
Живяхме със зрелища. Но трябва и хляб

Интервю на Людмила КУЮМДЖИЕВА за новия кабинет, за очакванията и за бъдещето на икономиката

 

  Проф. Статев, премиерът Пламен Орешарски е ваш студент. Каква е оценката ви за екипа, който състави?

– Аз съм професионален макроикономист и ми е трудно да давам оценка на целия кабинет. Но мисля, че като цяло екипът изглежда добре. Това е най-академичното правителство, което сме имали. В него са включени достатъчно хора не само с умения и знания в науката и преподаването, но и притежаващи богат управленски и практически опит. Това е добър знак, защото се очаква експертизата да бъде водеща в работата на кабинета.

Пламен Орешарски беше студент в първи курс в първата група, на която бях асистент през 1980 г. Оттогава датира и моето познанство с него. По-късно и двамата бяхме заместник-ректори на УНСС. 33-годишното ни приятелство и съвместна работа ми дава достатъчно основание да твърдя, че той е изключително добре подготвен професионалист, управленец, екипен играч.

Хората, които поемат финансовото и икономическото министерство, също са компетентни експерти. Работил съм и с тях.

Разбира се, колкото и да е подготвен и успешен един екип, той трябва да има необходимата парламентарна и обществена подкрепа, за да може да изпълнява програмата си.

– Колко премиери даде на страната вашият университет?

– Доц. д-р Пламен Орешарски е шестият министър-председател на България след промените през 1989 г, който е завършил Университета за национално и световно стопанство. Точно затова му пожелах да бъде отличник в управлението си.
Другите петима, завършили УНСС, са проф. Любен Беров, д-р Ренета Инджова, Стефан Софиянски, доц. Иван Костов и Марин Райков. От шестимата четирима са били или са щатни преподаватели в УНСС. Но това е само върхът – значима част от управленския и бизнес елит на страната също са наши преподаватели или възпитаници.

– От какво най-много се нуждаят хората? Кабинетът „Орешарски“ беше избран предсрочно именно заради гражданското недоволство.

– С управлението на Древния Рим се свързва известната фраза „Хляб и зрелища“. По едно време у нас останаха предимно зрелища. Но трябва и хляб.
Затова смятам, че още с първите си стъпки правителството трябва да работи за икономическа и социална сигурност на хората от всички слоеве. Както учим и нашите студенти, когато човек не може да осигури препитанието на себе си и на семейството си, всичко друго се обезсмисля. Показахме, че вървим към истинско гражданско общество. Хората вече заявяват ясно своите желания. Българинът иска работа и нормален живот.

– На какво трябва веднага да се обърне внимание?

– В плана „Орешарски“, който предвижда както кратко- и средносрочни, така и дългосрочни и стратегически мерки, личи намерението да започне процес на икономическа и социална сигурност както за хората, така и за бизнеса.

– Така е, но не може всичко да се оправи с магическа пръчка. С какво да започнем?

– Ако някой очаква, че този експертен кабинет с цялата му теоретична и практическа подготовка може да направи чудеса в българската икономика за 24 часа, се лъже. Най-важното е да се създадат оптимистични очаквания, че мерките, които правителството предприема, са за добро. След това промяната се ускорява и се превръща в стимул за работа.

Оценявам положително ангажимента на премиера да даде достатъчно информация за финансовото и икономическото състояние на страната. Това досега не е правено в достатъчна степен. Българинът заслужава тази информация. Наше право е да знаем истината, и то от най-високо равнище. След това започва работа за комплексна промяна на средата.

Категорично трябва да се подаде ръка на бизнеса. Парите обичат спокойствието, фирмите – както родните, така и тези, дай Боже, да ги има, които искат да дойдат отвън, трябва да са сигурни за бизнеса си. Чуждите инвестиции се свиха, а те са един от сериозните мотори, от които ще има реални ползи. Крайно време е да си оправим административните бъркотии. Да не се мачка бизнесът, да се спазват поетите ангажименти. Например ДДС да се връща до 30 дни.

– Но това го пише в закона, не се ли спазва?

– Пише го, но не се изпълнява. Освен това трябва да приключи и сагата с разплащането с фирмите. Държавата по принцип трябва да бъде перфектният икономически агент – и като производител, и като разпределител, и като потребител. Ако вие спечелите държавна поръчка и я изпълните добре, а не ви се плати, деморализацията е пълна. Всички други казват: Щом като държавата не плаща, защо аз да плащам.

Споменах за спокойствието на хората. Не е нормално българинът да се чувства по-добре в чужбина, отколкото в собствената си страна.

И да не забравяме – прозрачността на държавата. Лично премиерът ни я обеща. Трябва да се видят концесиите – дали наистина се изнася национално богатство. Да се направи нов закон за обществените поръчки, защото сегашният не помага, а пречи. Не преодолява корупцията, напротив – създава я.

Време е да се изясни ролята на държавата в икономиката. Вземете за пример приватизацията. Никой досега не каза докога ще се приватизира. Все пак държавата трябва да има нещо. Никъде не е приватизирано всичко.

Трябва да се намалят лицензионните, регулационните и разрешителните режими, да се въведе принципът на мълчаливото съгласие и т.н. Надявам се да се осъществи намерението на кабинета да се субсидира селското стопанство, за да може България отново да се изхрани и да изнася. Добра е и идеята да се капитализира Българската банка за развитие и да се превърне в един от локомотивите на родния бизнес.

– Вярвате ли, че всичко това може да се случи?

– Да, макар че съм умерен оптимист, с голяма доза скептицизъм.

– Как стигнахме дотук – да не можем да си плащаме сметките?

– Това изисква много дълбок, детайлен анализ. Имайте предвид, че се намираме в един икономически парадокс след промените от 1989 г. Разминават се два основни макроикономически показателя. Единият е националното богатство, мерено с брутния вътрешен продукт, а другият – реалните доходи на населението. Обемът на БВП от равнището на 1989 г. бе достигнат през 2003-2004 г. Сега сме някъде около 126-127% от това равнище. А реалните ни доходи са малко над 50% от това, което са били през 1989 г.

Основната част от този срив беше изконсумирана по време на кризата 1996-1997 г, но до въвеждането на паричния съвет, когато имаше непрекъснато отрицателни лихви, хората губеха от доходите и спестяванията си.

Инфлацията е нараснала около 5 пъти за времето след промените. Тоест, условно казано, сега една стока струва пет пъти повече, отколкото е струвала тогава. Но доходите не са пет пъти по-високи.

– Финансовата стабилност винаги се изтъква като голям плюс за страната ни. Реална или привидна е тя? Вие говорите за обедняване.

– Финансова стабилност не означава богатство. Сега сме макростабилни и микронещастни.

В последните години наблюдавахме как хората се отказват от бизнеса. В медиите постоянно се пише, че милионерите се увеличават, спестяванията растат. Но хората, които излязоха на улицата, не протестират, защото са си сложили заплатите в банките и сега нямат пари. Къде е отговорът? Отказване от бизнес! Толкова се затормози като цяло бизнес средата, че човек предпочита да приключи каквото е правил до момента, каквото успее да събере и да спаси, да го сложи в банка срещу лихва.

– Има гласове за премахване на плоския данък. Какво е вашето мнение – плосък данък или прогресивна скала?

– Сега не е време за сериозни промени. Още повече че данъчната система беше фиксирана в периода 2006-2008 г, по времето, когато сегашният премиер беше финансов министър. Така че тя е направена по негова кройка и работи добре. Друг е въпросът, че тук-там може да се направят леки корекции. Но да се пипа плоският данък, не е сериозно. Азбучна истина е, че във времена на криза не се правят промени в данъчната система.

– Премиерът твърди, че в бюджета има скрит дефицит за 1 млрд. лв.

– Който и да поеме кормилото на държавата, прави рекапитулация. И аз очаквам тази рекапитулация, за да чуем истината за икономическото и финансовото състояние на държавата. Всяко правителство, което дойде на власт, прави преглед на наследеното. Изчиства поетите ангажименти и започва да изпълнява собствената си програма и планове. Примерно в плана „Орешарски“ е споменато, че ще се направи анализ защо 2% от фирмите са печелили 98% от обществените поръчки. Цифрите наистина са смущаващи.

– Необходима ли е актуализация на бюджета?

– Няма сериозни основания за това, поне засега. Но трябва да се има предвид, че една част от мерките, които са набелязани в плана „Орешарски“, ще започнат да действат от 1 януари 2014 г., защото финансово ще бъдат осигурени със следващия бюджет на държавата.

– При това положение ще успеем ли да се вмъкнем в заложения дефицит?

– Определено да. Все пак да не забравяме, че премиерът беше финансов министър, преди това заместник-финансов министър. Освен това доц. Орешарски води в УНСС магистърски програми по финанси и инвестиции. Така че нямам съмнение в компетентността на решенията, които ще вземе, и на действията, които ще предприеме.

*   *   *

Проф. Стати Статев е роден на 19 юни 1955 г. в Бургас. Възпитаник е на английската гимназия в града, както и на НПМГ в София. Завършва политическа икономия в УНСС, както и Математика в СУ. Има специализации в Москва и в Бостън. Член е на управителния съвет на БНБ. Два мандата е заместник-ректор на икономическия университет. Оглавява висшето училище на 19 декември 2011 г. Веднага след това е избран за заместник-председател на Съвета на ректорите. 


Преса – 15 стр., 3 юни 2013 г.

 

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:
Живяхме със зрелища. Но трябва и хляб

Интервю на Людмила КУЮМДЖИЕВА за новия кабинет, за очакванията и за бъдещето на икономиката

 

  Проф. Статев, премиерът Пламен Орешарски е ваш студент. Каква е оценката ви за екипа, който състави?

– Аз съм професионален макроикономист и ми е трудно да давам оценка на целия кабинет. Но мисля, че като цяло екипът изглежда добре. Това е най-академичното правителство, което сме имали. В него са включени достатъчно хора не само с умения и знания в науката и преподаването, но и притежаващи богат управленски и практически опит. Това е добър знак, защото се очаква експертизата да бъде водеща в работата на кабинета.

Пламен Орешарски беше студент в първи курс в първата група, на която бях асистент през 1980 г. Оттогава датира и моето познанство с него. По-късно и двамата бяхме заместник-ректори на УНСС. 33-годишното ни приятелство и съвместна работа ми дава достатъчно основание да твърдя, че той е изключително добре подготвен професионалист, управленец, екипен играч.

Хората, които поемат финансовото и икономическото министерство, също са компетентни експерти. Работил съм и с тях.

Разбира се, колкото и да е подготвен и успешен един екип, той трябва да има необходимата парламентарна и обществена подкрепа, за да може да изпълнява програмата си.

– Колко премиери даде на страната вашият университет?

– Доц. д-р Пламен Орешарски е шестият министър-председател на България след промените през 1989 г, който е завършил Университета за национално и световно стопанство. Точно затова му пожелах да бъде отличник в управлението си.
Другите петима, завършили УНСС, са проф. Любен Беров, д-р Ренета Инджова, Стефан Софиянски, доц. Иван Костов и Марин Райков. От шестимата четирима са били или са щатни преподаватели в УНСС. Но това е само върхът – значима част от управленския и бизнес елит на страната също са наши преподаватели или възпитаници.

– От какво най-много се нуждаят хората? Кабинетът „Орешарски“ беше избран предсрочно именно заради гражданското недоволство.

– С управлението на Древния Рим се свързва известната фраза „Хляб и зрелища“. По едно време у нас останаха предимно зрелища. Но трябва и хляб.
Затова смятам, че още с първите си стъпки правителството трябва да работи за икономическа и социална сигурност на хората от всички слоеве. Както учим и нашите студенти, когато човек не може да осигури препитанието на себе си и на семейството си, всичко друго се обезсмисля. Показахме, че вървим към истинско гражданско общество. Хората вече заявяват ясно своите желания. Българинът иска работа и нормален живот.

– На какво трябва веднага да се обърне внимание?

– В плана „Орешарски“, който предвижда както кратко- и средносрочни, така и дългосрочни и стратегически мерки, личи намерението да започне процес на икономическа и социална сигурност както за хората, така и за бизнеса.

– Така е, но не може всичко да се оправи с магическа пръчка. С какво да започнем?

– Ако някой очаква, че този експертен кабинет с цялата му теоретична и практическа подготовка може да направи чудеса в българската икономика за 24 часа, се лъже. Най-важното е да се създадат оптимистични очаквания, че мерките, които правителството предприема, са за добро. След това промяната се ускорява и се превръща в стимул за работа.

Оценявам положително ангажимента на премиера да даде достатъчно информация за финансовото и икономическото състояние на страната. Това досега не е правено в достатъчна степен. Българинът заслужава тази информация. Наше право е да знаем истината, и то от най-високо равнище. След това започва работа за комплексна промяна на средата.

Категорично трябва да се подаде ръка на бизнеса. Парите обичат спокойствието, фирмите – както родните, така и тези, дай Боже, да ги има, които искат да дойдат отвън, трябва да са сигурни за бизнеса си. Чуждите инвестиции се свиха, а те са един от сериозните мотори, от които ще има реални ползи. Крайно време е да си оправим административните бъркотии. Да не се мачка бизнесът, да се спазват поетите ангажименти. Например ДДС да се връща до 30 дни.

– Но това го пише в закона, не се ли спазва?

– Пише го, но не се изпълнява. Освен това трябва да приключи и сагата с разплащането с фирмите. Държавата по принцип трябва да бъде перфектният икономически агент – и като производител, и като разпределител, и като потребител. Ако вие спечелите държавна поръчка и я изпълните добре, а не ви се плати, деморализацията е пълна. Всички други казват: Щом като държавата не плаща, защо аз да плащам.

Споменах за спокойствието на хората. Не е нормално българинът да се чувства по-добре в чужбина, отколкото в собствената си страна.

И да не забравяме – прозрачността на държавата. Лично премиерът ни я обеща. Трябва да се видят концесиите – дали наистина се изнася национално богатство. Да се направи нов закон за обществените поръчки, защото сегашният не помага, а пречи. Не преодолява корупцията, напротив – създава я.

Време е да се изясни ролята на държавата в икономиката. Вземете за пример приватизацията. Никой досега не каза докога ще се приватизира. Все пак държавата трябва да има нещо. Никъде не е приватизирано всичко.

Трябва да се намалят лицензионните, регулационните и разрешителните режими, да се въведе принципът на мълчаливото съгласие и т.н. Надявам се да се осъществи намерението на кабинета да се субсидира селското стопанство, за да може България отново да се изхрани и да изнася. Добра е и идеята да се капитализира Българската банка за развитие и да се превърне в един от локомотивите на родния бизнес.

– Вярвате ли, че всичко това може да се случи?

– Да, макар че съм умерен оптимист, с голяма доза скептицизъм.

– Как стигнахме дотук – да не можем да си плащаме сметките?

– Това изисква много дълбок, детайлен анализ. Имайте предвид, че се намираме в един икономически парадокс след промените от 1989 г. Разминават се два основни макроикономически показателя. Единият е националното богатство, мерено с брутния вътрешен продукт, а другият – реалните доходи на населението. Обемът на БВП от равнището на 1989 г. бе достигнат през 2003-2004 г. Сега сме някъде около 126-127% от това равнище. А реалните ни доходи са малко над 50% от това, което са били през 1989 г.

Основната част от този срив беше изконсумирана по време на кризата 1996-1997 г, но до въвеждането на паричния съвет, когато имаше непрекъснато отрицателни лихви, хората губеха от доходите и спестяванията си.

Инфлацията е нараснала около 5 пъти за времето след промените. Тоест, условно казано, сега една стока струва пет пъти повече, отколкото е струвала тогава. Но доходите не са пет пъти по-високи.

– Финансовата стабилност винаги се изтъква като голям плюс за страната ни. Реална или привидна е тя? Вие говорите за обедняване.

– Финансова стабилност не означава богатство. Сега сме макростабилни и микронещастни.

В последните години наблюдавахме как хората се отказват от бизнеса. В медиите постоянно се пише, че милионерите се увеличават, спестяванията растат. Но хората, които излязоха на улицата, не протестират, защото са си сложили заплатите в банките и сега нямат пари. Къде е отговорът? Отказване от бизнес! Толкова се затормози като цяло бизнес средата, че човек предпочита да приключи каквото е правил до момента, каквото успее да събере и да спаси, да го сложи в банка срещу лихва.

– Има гласове за премахване на плоския данък. Какво е вашето мнение – плосък данък или прогресивна скала?

– Сега не е време за сериозни промени. Още повече че данъчната система беше фиксирана в периода 2006-2008 г, по времето, когато сегашният премиер беше финансов министър. Така че тя е направена по негова кройка и работи добре. Друг е въпросът, че тук-там може да се направят леки корекции. Но да се пипа плоският данък, не е сериозно. Азбучна истина е, че във времена на криза не се правят промени в данъчната система.

– Премиерът твърди, че в бюджета има скрит дефицит за 1 млрд. лв.

– Който и да поеме кормилото на държавата, прави рекапитулация. И аз очаквам тази рекапитулация, за да чуем истината за икономическото и финансовото състояние на държавата. Всяко правителство, което дойде на власт, прави преглед на наследеното. Изчиства поетите ангажименти и започва да изпълнява собствената си програма и планове. Примерно в плана „Орешарски“ е споменато, че ще се направи анализ защо 2% от фирмите са печелили 98% от обществените поръчки. Цифрите наистина са смущаващи.

– Необходима ли е актуализация на бюджета?

– Няма сериозни основания за това, поне засега. Но трябва да се има предвид, че една част от мерките, които са набелязани в плана „Орешарски“, ще започнат да действат от 1 януари 2014 г., защото финансово ще бъдат осигурени със следващия бюджет на държавата.

– При това положение ще успеем ли да се вмъкнем в заложения дефицит?

– Определено да. Все пак да не забравяме, че премиерът беше финансов министър, преди това заместник-финансов министър. Освен това доц. Орешарски води в УНСС магистърски програми по финанси и инвестиции. Така че нямам съмнение в компетентността на решенията, които ще вземе, и на действията, които ще предприеме.

*   *   *

Проф. Стати Статев е роден на 19 юни 1955 г. в Бургас. Възпитаник е на английската гимназия в града, както и на НПМГ в София. Завършва политическа икономия в УНСС, както и Математика в СУ. Има специализации в Москва и в Бостън. Член е на управителния съвет на БНБ. Два мандата е заместник-ректор на икономическия университет. Оглавява висшето училище на 19 декември 2011 г. Веднага след това е избран за заместник-председател на Съвета на ректорите.