Монитор, 20 юли 2013 г.

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС:
Местата в университетите са два пъти повече от кандидатите

Мила Мишева

– Проф. Статев, как върви кандидатстудентската кампания?

– Кандидатстудентската кампания в УНСС приключи успешно и на 19 юли излезе първото класиране. На този етап всички места в университета са запълнени. Има и достатъчно резерви. След като се види колко от приетите кандидати ще се запишат, ще стане ясен и броят на свободните места за второ класиране, които ще бъдат заети от част от резервите. Близо десет хиляди кандидати се явиха на предварителните сесии и около шест хиляди – на редовната. Поради общата ситуация в страната (по-малко завършващи и ниски оценки на матурите) и нарастващата конкуренция на чуждестранните университети очаквахме кандидатите за четирите хиляди места за новата академична 2013/2014 година да са по-малко от изминалата. Но за наша радост те се оказаха с няколкостотин повече. Повече от половината от тях са с успех от средното образование „отличен” и затова казваме, че в УНСС учат най-умните и най-мотивираните младежи на България. Вероятно заради ниските оценки от задължителната матура УНСС губи повече от хиляда потенциални кандидати. Въпреки това държим на правилото в класирането да участват само тези, които имат в дипломата за средно образование оценки по български език и литература и по математика най-малко „добър” и задължително са положили кандидатстудентски изпит в УНСС. Нашата цел е да подредим кандидатите си от по-знаещ към по-незнаещ. Така приемаме най-отличните от отличниците на България. Считаме, че този начин на провеждане на кандидатстудентската кампания е необходимо условие да бъдем елитен университет, създаващ елитни кадри.

– Тази година випускът е 59 000, а местата в университетите – 70 000. Притеснява ли ви възможността от по-голям брой незапълнени места?

– Това е наболял въпрос. „Ножицата” е още по-голяма – броят на местата във висшите училища в България е 73 500. Като приспаднем от завършващите средно образование десет хиляди, които отиват да учат в чужбина, и малко над десет хиляди, които не желаят да продължат висше образование, се получава абсурдната ситуация местата в университетите в България да са близо два пъти повече от потенциалните кандидати. С други думи, в България няма задължително средно образование, но има задължително висше. Условието да станеш студент е единствено да имаш диплома от средното, защото почти всички университети приемат само с оценките от дипломата за средно. При такава ситуация е трудно да се работи за повишаване на качеството на обучение, да се създава елит на нацията. Убеден съм, че УНСС въпреки тези неблагоприятни тенденции и тази година няма да има проблеми с приема и ще бъдат попълнени всички места.

– Зрелостниците все по-лесно придобиват шанса да учат висше. Как се отразява това на качеството на образованието ни?

– Едната страна на въпроса е, че няма бариери да станеш студент в България. Има обаче и по-сериозни проблеми. Един от тях е, че у нас държавата финансира студентите „на калпак”, без никаква връзка с качеството на обучение в дадения университет. Давам пример: УНСС от 2006 г. до 2018 г., при две поредни институционални акредитации, всяка от които за период от шест години, е с най-високата оценка и е на първо място сред висшите училища в България. Но получава за обучението на един студент от професионалните направления „Икономика” и „Администрация и управление” (около 85% от нашите студенти) по 693 лв. държавна субсидия на студент, колкото получават и над 20 висши училища, които обучават студенти в тези направления. Без никаква връзка с качеството на обучение и независимо от големите разлики в получаваните оценки от институционалните и програмните акредитации. При тази ситуация естественият стимул не е към повишаване на качеството на обучение, а към записване на колкото се може повече студенти. Друг е въпросът, че държавната издръжка е два пъти по-ниска от това, което плаща държавата за един ученик в гимназия. Оттук следват две послания към държавата. Първото е да повиши издръжката на посочените по-горе нискобюджетни направления или поне да я изравни със средното образование, и второто – да диференцира плащането съобразно качеството на обучение – тези университети, които имат по-висока оценка, дадена от Националната агенция за оценяване и акредитация, и осигуряват по-качествено обучение, да получават по-голямо финансиране.

– Парламентът реши платено обучение да има и тази година. УНСС възползва ли се от възможността да обучава срещу заплащане – в кои специалности? 

– Народното събрание разреши да се продължи с една година приемът за платено обучение в държавни висши училища, но по силата на предишните промени в закона този прием е до 5% от капацитета, което е символично. В УНСС използваме тази възможност в две насоки. Едната е за второ висше „Право”, тъй като държавата финансира само едно висше образование за целия живот. И тъй като капацитетът ни е 260 студенти на година, сега ще приемем 13 по тази линия. Другата насока е, че в платено обучение приемаме студентите, които се прехвърлят от други университети в УНСС, защото за тях не получаваме държавна субсидия. Поради ниското държавно финансиране на нашите професионални направления за УНСС е все едно дали ще получава тези пари от държавата или от студента и затова предпочитаме да не „товарим” студентите. Полза от платеното обучение имат тези висши училища, в които държавните нормативи са много високи (до десет и повече пъти по-високи от нашия). Това им дава право и възможност да събират много големи такси от „платените” студенти. Считам, че в държавните университети не трябва да има платено обучение, но това означава държавата да осигури достатъчно финансиране. Нещо повече, в държавен университет не би следвало студентът да плаща такса – какво му е „държавното” тогава на този университет освен етикета. В това отношение ситуацията отново е абсурдна – студентът плаща две трети от държавната издръжка. Следва въпросът: Това държавно обучение ли е или публично-частно партньорство? Този проблем беше в основата на студентските протести срещу увеличението на таксите през тази година. Държавата трябва да вземе отношение по него и да го реши.

– Как ще коментирате поредните скандали във фонд „Научни изследвания“?

– Решаването на проблемите на фонд „Научни изследвания” минава през разработването и приемането на ясни правила за неговото регламентиране, функциониране, разпределение и контрол. Това трябва да се направи прозрачно и след широко обсъждане в съвета на ректорите, Българската академия на науките, Селскостопанската академия, Съюза на учените и всички други заинтересовани страни. Едно от най-важните неща е фондът да се структурира по научни области, в които да става конкурирането на проекти. Ясно е, че няма критерии, по които проект по атомна физика да се състезава с проект по икономика или управление. Има много начини да се направи такава методика. Например парите може да се разпределят съобразно броя на учените с научни степени в дадена област и т.н. Но трябва да е ясно, че парите например за научна област „Икономика, администрация и управление” са да речем 3% от фонда и тези проекти се конкурират помежду си за тези пари. Друг важен въпрос е да има ясна процедура за оценяване на проектите, изисквания за научни степени и длъжности на рецензентите, ясен арбитраж при контестации и т.н. Когато правилата са ясни и процедурите прозрачни, скандалите ще спрат.

– Вече почти месец българите протестират. Какви послания разчитате в протестите?

– В света като цяло, и в частност в България, се наблюдава изчерпване на познатия ни модел на представителната демокрация и обществото иска нещо ново в посока към пряка демокрация. В този смисъл считам, че политологическата наука е длъжник и трябва да ни даде варианти на такива модели, на стъпки в това направление. Като професор по макроикономика съм наясно, че несигурната обществена среда води както до преки, така и до косвени икономически загуби. Нито държавните институции и структури, нито частният бизнес могат да работят нормално при такава ситуация. В крайна сметка губим всички – губи цялата страна, губи цялото общество, независимо от това кой на коя страна е. Колкото по-скоро се нормализира обстановката, толкова по-малки ще са загубите, и обратно.

– Какво трябва да се промени във висшето образование?

– За не малка част от необходимите промени вече стана въпрос. Списъкът може да бъде продължен. Има обаче няколко основни неща, които следва да се имат предвид. Висшето образование в много голяма степен е саморегулираща се и самоуправляваща се система и това определя степента на академична автономия, която държавата трябва да му осигури. От друга страна, висшето образование е едновременно както силно консервативна структура, така и една от най-динамично развиващите се в съвременния свят. Трето, харесва ли ни или не, истината е, че съвременното висше образование е силно прагматизирано, бизнес ориентирано – оттук произтича необходимостта както от перманентна връзка с бизнеса, така и от обучение през целия живот. Считам, че работата по нов закон за висшето образование, извършена прозрачно и съгласувано между всички заинтересовани страни в тази важна за обществото област, би довела до решаване на по-голямата част от съществуващите проблеми.

***

Визитка

Роден е на 19 юни 1955 г. в Бургас. Бил е първият заместник-ректор на УНСС по времето на мандата на предшественика си. Преподавал е в Бостънския университет в магистърската специалност “Източноевропейски икономически реформи” и в Пирейския университет в Гърция в магистърската програма “Как да правим бизнес в България”. Има много научни публикации и издадени учебници по икономическите науки. 


Монитор, 20 юли 2013 г.

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС:
Местата в университетите са два пъти повече от кандидатите

Мила Мишева

– Проф. Статев, как върви кандидатстудентската кампания?

– Кандидатстудентската кампания в УНСС приключи успешно и на 19 юли излезе първото класиране. На този етап всички места в университета са запълнени. Има и достатъчно резерви. След като се види колко от приетите кандидати ще се запишат, ще стане ясен и броят на свободните места за второ класиране, които ще бъдат заети от част от резервите. Близо десет хиляди кандидати се явиха на предварителните сесии и около шест хиляди – на редовната. Поради общата ситуация в страната (по-малко завършващи и ниски оценки на матурите) и нарастващата конкуренция на чуждестранните университети очаквахме кандидатите за четирите хиляди места за новата академична 2013/2014 година да са по-малко от изминалата. Но за наша радост те се оказаха с няколкостотин повече. Повече от половината от тях са с успех от средното образование „отличен” и затова казваме, че в УНСС учат най-умните и най-мотивираните младежи на България. Вероятно заради ниските оценки от задължителната матура УНСС губи повече от хиляда потенциални кандидати. Въпреки това държим на правилото в класирането да участват само тези, които имат в дипломата за средно образование оценки по български език и литература и по математика най-малко „добър” и задължително са положили кандидатстудентски изпит в УНСС. Нашата цел е да подредим кандидатите си от по-знаещ към по-незнаещ. Така приемаме най-отличните от отличниците на България. Считаме, че този начин на провеждане на кандидатстудентската кампания е необходимо условие да бъдем елитен университет, създаващ елитни кадри.

– Тази година випускът е 59 000, а местата в университетите – 70 000. Притеснява ли ви възможността от по-голям брой незапълнени места?

– Това е наболял въпрос. „Ножицата” е още по-голяма – броят на местата във висшите училища в България е 73 500. Като приспаднем от завършващите средно образование десет хиляди, които отиват да учат в чужбина, и малко над десет хиляди, които не желаят да продължат висше образование, се получава абсурдната ситуация местата в университетите в България да са близо два пъти повече от потенциалните кандидати. С други думи, в България няма задължително средно образование, но има задължително висше. Условието да станеш студент е единствено да имаш диплома от средното, защото почти всички университети приемат само с оценките от дипломата за средно. При такава ситуация е трудно да се работи за повишаване на качеството на обучение, да се създава елит на нацията. Убеден съм, че УНСС въпреки тези неблагоприятни тенденции и тази година няма да има проблеми с приема и ще бъдат попълнени всички места.

– Зрелостниците все по-лесно придобиват шанса да учат висше. Как се отразява това на качеството на образованието ни?

– Едната страна на въпроса е, че няма бариери да станеш студент в България. Има обаче и по-сериозни проблеми. Един от тях е, че у нас държавата финансира студентите „на калпак”, без никаква връзка с качеството на обучение в дадения университет. Давам пример: УНСС от 2006 г. до 2018 г., при две поредни институционални акредитации, всяка от които за период от шест години, е с най-високата оценка и е на първо място сред висшите училища в България. Но получава за обучението на един студент от професионалните направления „Икономика” и „Администрация и управление” (около 85% от нашите студенти) по 693 лв. държавна субсидия на студент, колкото получават и над 20 висши училища, които обучават студенти в тези направления. Без никаква връзка с качеството на обучение и независимо от големите разлики в получаваните оценки от институционалните и програмните акредитации. При тази ситуация естественият стимул не е към повишаване на качеството на обучение, а към записване на колкото се може повече студенти. Друг е въпросът, че държавната издръжка е два пъти по-ниска от това, което плаща държавата за един ученик в гимназия. Оттук следват две послания към държавата. Първото е да повиши издръжката на посочените по-горе нискобюджетни направления или поне да я изравни със средното образование, и второто – да диференцира плащането съобразно качеството на обучение – тези университети, които имат по-висока оценка, дадена от Националната агенция за оценяване и акредитация, и осигуряват по-качествено обучение, да получават по-голямо финансиране.

– Парламентът реши платено обучение да има и тази година. УНСС възползва ли се от възможността да обучава срещу заплащане – в кои специалности? 

– Народното събрание разреши да се продължи с една година приемът за платено обучение в държавни висши училища, но по силата на предишните промени в закона този прием е до 5% от капацитета, което е символично. В УНСС използваме тази възможност в две насоки. Едната е за второ висше „Право”, тъй като държавата финансира само едно висше образование за целия живот. И тъй като капацитетът ни е 260 студенти на година, сега ще приемем 13 по тази линия. Другата насока е, че в платено обучение приемаме студентите, които се прехвърлят от други университети в УНСС, защото за тях не получаваме държавна субсидия. Поради ниското държавно финансиране на нашите професионални направления за УНСС е все едно дали ще получава тези пари от държавата или от студента и затова предпочитаме да не „товарим” студентите. Полза от платеното обучение имат тези висши училища, в които държавните нормативи са много високи (до десет и повече пъти по-високи от нашия). Това им дава право и възможност да събират много големи такси от „платените” студенти. Считам, че в държавните университети не трябва да има платено обучение, но това означава държавата да осигури достатъчно финансиране. Нещо повече, в държавен университет не би следвало студентът да плаща такса – какво му е „държавното” тогава на този университет освен етикета. В това отношение ситуацията отново е абсурдна – студентът плаща две трети от държавната издръжка. Следва въпросът: Това държавно обучение ли е или публично-частно партньорство? Този проблем беше в основата на студентските протести срещу увеличението на таксите през тази година. Държавата трябва да вземе отношение по него и да го реши.

– Как ще коментирате поредните скандали във фонд „Научни изследвания“?

– Решаването на проблемите на фонд „Научни изследвания” минава през разработването и приемането на ясни правила за неговото регламентиране, функциониране, разпределение и контрол. Това трябва да се направи прозрачно и след широко обсъждане в съвета на ректорите, Българската академия на науките, Селскостопанската академия, Съюза на учените и всички други заинтересовани страни. Едно от най-важните неща е фондът да се структурира по научни области, в които да става конкурирането на проекти. Ясно е, че няма критерии, по които проект по атомна физика да се състезава с проект по икономика или управление. Има много начини да се направи такава методика. Например парите може да се разпределят съобразно броя на учените с научни степени в дадена област и т.н. Но трябва да е ясно, че парите например за научна област „Икономика, администрация и управление” са да речем 3% от фонда и тези проекти се конкурират помежду си за тези пари. Друг важен въпрос е да има ясна процедура за оценяване на проектите, изисквания за научни степени и длъжности на рецензентите, ясен арбитраж при контестации и т.н. Когато правилата са ясни и процедурите прозрачни, скандалите ще спрат.

– Вече почти месец българите протестират. Какви послания разчитате в протестите?

– В света като цяло, и в частност в България, се наблюдава изчерпване на познатия ни модел на представителната демокрация и обществото иска нещо ново в посока към пряка демокрация. В този смисъл считам, че политологическата наука е длъжник и трябва да ни даде варианти на такива модели, на стъпки в това направление. Като професор по макроикономика съм наясно, че несигурната обществена среда води както до преки, така и до косвени икономически загуби. Нито държавните институции и структури, нито частният бизнес могат да работят нормално при такава ситуация. В крайна сметка губим всички – губи цялата страна, губи цялото общество, независимо от това кой на коя страна е. Колкото по-скоро се нормализира обстановката, толкова по-малки ще са загубите, и обратно.

– Какво трябва да се промени във висшето образование?

– За не малка част от необходимите промени вече стана въпрос. Списъкът може да бъде продължен. Има обаче няколко основни неща, които следва да се имат предвид. Висшето образование в много голяма степен е саморегулираща се и самоуправляваща се система и това определя степента на академична автономия, която държавата трябва да му осигури. От друга страна, висшето образование е едновременно както силно консервативна структура, така и една от най-динамично развиващите се в съвременния свят. Трето, харесва ли ни или не, истината е, че съвременното висше образование е силно прагматизирано, бизнес ориентирано – оттук произтича необходимостта както от перманентна връзка с бизнеса, така и от обучение през целия живот. Считам, че работата по нов закон за висшето образование, извършена прозрачно и съгласувано между всички заинтересовани страни в тази важна за обществото област, би довела до решаване на по-голямата част от съществуващите проблеми.

***

Визитка

Роден е на 19 юни 1955 г. в Бургас. Бил е първият заместник-ректор на УНСС по времето на мандата на предшественика си. Преподавал е в Бостънския университет в магистърската специалност “Източноевропейски икономически реформи” и в Пирейския университет в Гърция в магистърската програма “Как да правим бизнес в България”. Има много научни публикации и издадени учебници по икономическите науки.

 


в. „Преса“, 15 юли 2013 г.

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС:
Не разбираме накъде вървим вече 25 години

Теодора Йолчева

– Проф. Статев, вече месец много хора, сред които вероятно и ваши студенти, са на улицата. Следите ли протестите? Какво мислите за исканията на недоволните?

– Не съм политолог и не бих се наел да коментирам тези вълнения в общественото пространство. Това, което си позволих като професионален коментар, беше преди две седмици, когато с акад. Стефан Воденичаровподписахме договор за съвместно сътрудничество между УНСС и БАН. Освен взаимодействие в науката и висшето образование, декларирахме, че ще обединим усилия, за да сме полезни на държавата и нейните представителни органи на всички нива. Примерно, бихме могли да пресметнем какви са загубите от тези социални явления.

 Пояснете?

– Това е въпрос на методика, на анализ. Но не е нужно човек да бъде икономист, за да прецени, че те водят до сериозни преки загуби, защото в такава среда институциите и бизнесът не могат да работят нормално. Да не говорим за косвените загуби, за създаването на несигурност, на песимистични очаквания за бъдещето. Трябва да имаме предвид, че когато има някакво смущение, то трябва да бъде минимизирано във времето, защото винаги води до нарастващи загуби. Колкото по-дълго време – толкова по-големи. А ние не сме богата държава, която може да се позволи този лукс. Ясно е, че сме на опашката на Европейския съюз и защо да отиваме по-далече и от тази опашка, при все че още дори не сме излезли от икономическата и финансова криза?

– Едно от основните искания на протестиращите е оставка на кабинета и нови избори. Какъв икономически ефект би дало това?

– Оставка на кабинета би ни направила отново рекордьори в отрицателен смисъл. Защото би довела до следващ служебен кабинет, втори за тази година, общо – четвърти поред. Следват избори и формиране на пето правителство. Доколкото познавам политическата история на света, не ми е известна друга държава с пет правителства за година. Пак сме на път да направим нещо в негативен план, достойно за рекордите на Гинес.

Друг е въпросът, че не се знае колко би било добро това. Ясно е, че има хора, които са недоволни. Само по себе си искането за оставка не изглежда сериозно, защото тя няма да реши проблемите. Всяко управление трябва да има своите сто дни, да покаже какво прави. Ако след тях хората кажат – не е това, искаме друго, нека има оставка. При всички случаи обаче икономическият ефект ще е отрицателен, защото всяка промяна има своята цена.

– Пламен Орешарски е преподавател при вас. Разговаряхте ли с него, откакто започнаха протестите?

– Пламен е преподавател в УНСС, работили сме в един ректорски екип, дори е мой студент. Той е шестият премиер от нашия университет след промените, Кристиан Вигенин – шестият външен министър, а Петър Чобанов – тринадесетият финансов министър. Разговаряме и те знаят за готовността ни (която сме заявявали и на предходните правителства) да бъдем в полза на изпълнителната власт по теми и поръчки, зададени от нея, да даваме експертното си мнение по значими въпроси за развитието на страната.

 А властта показа ли реципрочно добро отношение, като заяви готовност да повиши субсидията за висше образование?

– Не съм обсъждал темата. Но в качеството си на заместник-председател на Съвета на ректорите, ще ви кажа, че вече имаме становища, съвместно със социалните партньори, и избистрена позиция по този въпрос, ясно съзнавайки положението на държавата. В рамките на възможностите, да подобрим доколкото е възможно финансовото състояние на висшите училища. Имаме подготвено предложение до властта, което ще внесем до седмици.

 Какво е то?

– Идеята е нискобюджетните професионални направления да получат малко по-високо финансиране. По някаква традиция най-ниско финансираните у нас направления са икономика, администрация и управление и педагогика. За тези специалности, които се преподават в над 20 университета в страната, държавата плаща 693 лв. годишен базов норматив за издръжка. 693 лв.! С толкова и УНСС произвежда елита на нацията, който и сега управлява. За сравнение издръжката, която получава ученик в средното училище, е между 1260 и 1400 лв. Това е крещяща диспропорция. Ние предлагаме финансирането на посочените три направления, както и на някои творчески, технически, инженерни и аграрни направления да бъдат леко повдигнати.

– С колко?

 В трите направления от 693 лв. да станат 1108,80 лв. Студентът да се доближи поне малко до ученика. Това ще струва на държавата 29 млн. лв. което е постижимо, колкото и да е трудно съставянето на бюджета за следващата година. А общо целият пакет, включващ и останалите направления, е на стойност малко под 50 млн. лв.

– Последната рейтингова система у нас показва, че произвеждаме повече от достатъчно икономисти и юристи, но ни липсват инженерни и технически кадри. Не е ли редно повече внимание да се обърне там?

– Този въпрос трябва да бъде насочен към министър Анелия Клисарова и колегите ректори на висши училища, които обучават такива кадри. Но проблемът не е, че поради липса на достатъчно средства или места университетите не приемат достатъчно инженери. Просто тези специалности не са атрактивни за достатъчно млади хора. Създаде се нагласа, че ако завършиш икономика, администрация и управление или право ще се развиеш по-добре, отколкото ако си инженер.

– Как си обяснявате тази тенденция?

– Липсата на национална стратегия за развитие на икономиката и на страната води до неяснота колко и какви висши кадри са нужни. Ако ще се развиваме, както сега е заложено за периода 2014-2020 г., да развиваме технологични паркове, да правим инвестиционни пробиви, държавата трябва да помисли как да стимулира един сегмент от млади хора, които да учат в подобни специалности. Би могло, ако наистина ще ни трябват инженери, тези специалности да станат по-атрактивни.

Догодина ще направим 25 години преход, а нямаме стратегия накъде се развиваме. Нямаме национална стратегия за развитие на България, около която да са обединени всички политически сили и независимо кой дойде на власт, да спазва тези приоритети с неговите средства. Но да ги спазва! Давам един класически пример – с АЕЦ „Белене“. Ако бяхме решили да строим – там щяха да ни трябват атомни инженери и енергетици. И те трябваше да бъдат произведени. Такъв консенсус ни дава индикация, че докато проектът бъде завършен, тези кадри трябва да бъдат подготвени. Държавата е тази, която трябва да каже – прави ли ядрена енергетика, за да правим ядрени инженери? Или залагаме на ветроцентрали и правим специалисти за това? Това важи за всички сфери. Ще правим ли в България индустриален пробив, за който ще ни трябват хора, или ще правим България място за почивка на Европа и ще ни трябва персонал? Висшето образование, в крайна сметка, е функция на това, което държавата вижда за себе си в стратегически план. Когато няма такава визия – планирането на образованието като бройка и структура, няма целеполагане и правим специалисти заради самото правене на специалисти.

– Какво в такъв случай ви мотивира да увеличите двойно броят на първокурсниците, които наесен ще учат право в УНСС?

 Търсенето на специалността винаги е било едно от най-високите. Между осем и десет души се бореха за едно място и това беше основанието да поискаме увеличение на капацитета. Досега имахме един поток от 150 студенти, сега ще станат два потока по 140, тъй като ще приемем и 13 души за платено второ висше.

Имаме шест нови специалности, в пет от които  обучението е изцяло на английски език. Досега имахме 200 студенти – пет специалности по 40, които се обучават изцяло на английски език. Това са търсените, известни наши специалности, но студентът може да избере на кой от двата езика да учи. Припомням, че при нас специалност се избира след втората година, преди това студентите учат по направления. Смятаме, че е трудно за един млад човек да направи избора си на професия, когато едва му е изветрял парфюмът от абитуриентския бал. Изборът е много по-мотивиран, когато се прави след две академични години.

– Кои специалности се преподават на английски?

 Икономика, международни икономически отношения, бизнес информатика и комуникации, финанси и счетоводство и маркетинг и стратегическо планиране. Сега пускаме нови пет: икономика на туризма, бизнес икономика, интелектуална собственост и бизнес, икономика на околната среда и администрация и управление. Това е начинът да привличаме и чуждестранни студенти. Мина времето, когато някой би дошъл в България, да учи една година езика  и едва след това да започне висшето си образование. Така че тези десет елитни специалности са и ресурс, с който участваме в студентската мобилност с над 300 чуждестранни университета. Развиваме и направлението журналистика и масмедии, от тази година стартираме нова специалност медия икономика, която ще създава икономисти за медийния бизнес.

– Дадохте доста провокативни теми на кандидат-журналистите тази година (по избор – есе на тема „Подслушване и послушание“ или обръщение на президента към нацията по време на протест- бел.ред)

 Присъствах на тегленето на темите от над 20 възможни и бях приятно изненадан от реакцията на младежите. Приеха провокацията много позитивно, което ме зарадва. Става дума за лична, обществена, морална оценка на двата термина – „подслушване“ и „послушание“ – доколко са свързани, доколко човек решава кой влиза в личното му пространство, как го прави. Много интересна беше и втората изтеглена тема – какво обръщение към нацията бихте направили, ако сте президент и граждански протести искат забраната на политическите партии. Има толкова интересни разработки, че ще ги предоставим на администрацията на президента. 


в. „Преса“, 15 юли 2013 г.

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС:
Не разбираме накъде вървим вече 25 години

Теодора Йолчева

Проф. Статев, вече месец много хора, сред които вероятно и ваши студенти, са на улицата. Следите ли протестите? Какво мислите за исканията на недоволните?

Не съм политолог и не бих се наел да коментирам тези вълнения в общественото пространство. Това, което си позволих като професионален коментар, беше преди две седмици, когато с акад. Стефан Воденичаров подписахме договор за съвместно сътрудничество между УНСС и БАН. Освен взаимодействие в науката и висшето образование, декларирахме, че ще обединим усилия, за да сме полезни на държавата и нейните представителни органи на всички нива. Примерно, бихме могли да пресметнем какви са загубите от тези социални явления.

Пояснете?

Това е въпрос на методика, на анализ. Но не е нужно човек да бъде икономист, за да прецени, че те водят до сериозни преки загуби, защото в такава среда институциите и бизнесът не могат да работят нормално. Да не говорим за косвените загуби, за създаването на несигурност, на песимистични очаквания за бъдещето. Трябва да имаме предвид, че когато има някакво смущение, то трябва да бъде минимизирано във времето, защото винаги води до нарастващи загуби. Колкото по-дълго време – толкова по-големи. А ние не сме богата държава, която може да се позволи този лукс. Ясно е, че сме на опашката на Европейския съюз и защо да отиваме по-далече и от тази опашка, при все че още дори не сме излезли от икономическата и финансова криза?

Едно от основните искания на протестиращите е оставка на кабинета и нови избори. Какъв икономически ефект би дало това?

Оставка на кабинета би ни направила отново рекордьори в отрицателен смисъл. Защото би довела до следващ служебен кабинет, втори за тази година, общо – четвърти поред. Следват избори и формиране на пето правителство. Доколкото познавам политическата история на света, не ми е известна друга държава с пет правителства за година. Пак сме на път да направим нещо в негативен план, достойно за рекордите на Гинес.

Друг е въпросът, че не се знае колко би било добро това. Ясно е, че има хора, които са недоволни. Само по себе си искането за оставка не изглежда сериозно, защото тя няма да реши проблемите. Всяко управление трябва да има своите сто дни, да покаже какво прави. Ако след тях хората кажат – не е това, искаме друго, нека има оставка. При всички случаи обаче икономическият ефект ще е отрицателен, защото всяка промяна има своята цена.

Пламен Орешарски е преподавател при вас. Разговаряхте ли с него, откакто започнаха протестите?

Пламен е преподавател в УНСС, работили сме в един ректорски екип, дори е мой студент. Той е шестият премиер от нашия университет след промените, Кристиан Вигенин – шестият външен министър, а Петър Чобанов – тринадесетият финансов министър. Разговаряме и те знаят за готовността ни (която сме заявявали и на предходните правителства) да бъдем в полза на изпълнителната власт по теми и поръчки, зададени от нея, да даваме експертното си мнение по значими въпроси за развитието на страната.

А властта показа ли реципрочно добро отношение, като заяви готовност да повиши субсидията за висше образование?

Не съм обсъждал темата. Но в качеството си на заместник-председател на Съвета на ректорите, ще ви кажа, че вече имаме становища, съвместно със социалните партньори, и избистрена позиция по този въпрос, ясно съзнавайки положението на държавата. В рамките на възможностите, да подобрим доколкото е възможно финансовото състояние на висшите училища. Имаме подготвено предложение до властта, което ще внесем до седмици.

Какво е то?

Идеята е нискобюджетните професионални направления да получат малко по-високо финансиране. По някаква традиция най-ниско финансираните у нас направления са икономика, администрация и управление и педагогика. За тези специалности, които се преподават в над 20 университета в страната, държавата плаща 693 лв. годишен базов норматив за издръжка. 693 лв.! С толкова и УНСС произвежда елита на нацията, който и сега управлява. За сравнение издръжката, която получава ученик в средното училище, е между 1260 и 1400 лв. Това е крещяща диспропорция. Ние предлагаме финансирането на посочените три направления, както и на някои творчески, технически, инженерни и аграрни направления да бъдат леко повдигнати.

С колко?

В трите направления от 693 лв. да станат 1108,80 лв. Студентът да се доближи поне малко до ученика. Това ще струва на държавата 29 млн. лв. което е постижимо, колкото и да е трудно съставянето на бюджета за следващата година. А общо целият пакет, включващ и останалите направления, е на стойност малко под 50 млн. лв.

Последната рейтингова система у нас показва, че произвеждаме повече от достатъчно икономисти и юристи, но ни липсват инженерни и технически кадри. Не е ли редно повече внимание да се обърне там?

Този въпрос трябва да бъде насочен към министър Анелия Клисарова и колегите ректори на висши училища, които обучават такива кадри. Но проблемът не е, че поради липса на достатъчно средства или места университетите не приемат достатъчно инженери. Просто тези специалности не са атрактивни за достатъчно млади хора. Създаде се нагласа, че ако завършиш икономика, администрация и управление или право ще се развиеш по-добре, отколкото ако си инженер.

Как си обяснявате тази тенденция?

Липсата на национална стратегия за развитие на икономиката и на страната води до неяснота колко и какви висши кадри са нужни. Ако ще се развиваме, както сега е заложено за периода 2014-2020 г., да развиваме технологични паркове, да правим инвестиционни пробиви, държавата трябва да помисли как да стимулира един сегмент от млади хора, които да учат в подобни специалности. Би могло, ако наистина ще ни трябват инженери, тези специалности да станат по-атрактивни.

Догодина ще направим 25 години преход, а нямаме стратегия накъде се развиваме. Нямаме национална стратегия за развитие на България, около която да са обединени всички политически сили и независимо кой дойде на власт, да спазва тези приоритети с неговите средства. Но да ги спазва! Давам един класически пример – с АЕЦ „Белене“. Ако бяхме решили да строим – там щяха да ни трябват атомни инженери и енергетици. И те трябваше да бъдат произведени. Такъв консенсус ни дава индикация, че докато проектът бъде завършен, тези кадри трябва да бъдат подготвени. Държавата е тази, която трябва да каже – прави ли ядрена енергетика, за да правим ядрени инженери? Или залагаме на ветроцентрали и правим специалисти за това? Това важи за всички сфери. Ще правим ли в България индустриален пробив, за който ще ни трябват хора, или ще правим България място за почивка на Европа и ще ни трябва персонал? Висшето образование, в крайна сметка, е функция на това, което държавата вижда за себе си в стратегически план. Когато няма такава визия – планирането на образованието като бройка и структура, няма целеполагане и правим специалисти заради самото правене на специалисти.

Какво в такъв случай ви мотивира да увеличите двойно броят на първокурсниците, които наесен ще учат право в УНСС?

Търсенето на специалността винаги е било едно от най-високите. Между осем и десет души се бореха за едно място и това беше основанието да поискаме увеличение на капацитета. Досега имахме един поток от 150 студенти, сега ще станат два потока по 140, тъй като ще приемем и 13 души за платено второ висше.

Имаме шест нови специалности, в пет от които  обучението е изцяло на английски език. Досега имахме 200 студенти – пет специалности по 40, които се обучават изцяло на английски език. Това са търсените, известни наши специалности, но студентът може да избере на кой от двата езика да учи. Припомням, че при нас специалност се избира след втората година, преди това студентите учат по направления. Смятаме, че е трудно за един млад човек да направи избора си на професия, когато едва му е изветрял парфюмът от абитуриентския бал. Изборът е много по-мотивиран, когато се прави след две академични години.

– Кои специалности се преподават на английски?

Икономика, международни икономически отношения, бизнес информатика и комуникации, финанси и счетоводство и маркетинг и стратегическо планиране. Сега пускаме нови пет: икономика на туризма, бизнес икономика, интелектуална собственост и бизнес, икономика на околната среда и администрация и управление. Това е начинът да привличаме и чуждестранни студенти. Мина времето, когато някой би дошъл в България, да учи една година езика  и едва след това да започне висшето си образование. Така че тези десет елитни специалности са и ресурс, с който участваме в студентската мобилност с над 300 чуждестранни университета. Развиваме и направлението журналистика и масмедии, от тази година стартираме нова специалност медия икономика, която ще създава икономисти за медийния бизнес.

Дадохте доста провокативни теми на кандидат-журналистите тази година (по избор – есе на тема „Подслушване и послушание“ или обръщение на президента към нацията по време на протест- бел.ред)

Присъствах на тегленето на темите от над 20 възможни и бях приятно изненадан от реакцията на младежите. Приеха провокацията много позитивно, което ме зарадва. Става дума за лична, обществена, морална оценка на двата термина – „подслушване“ и „послушание“ – доколко са свързани, доколко човек решава кой влиза в личното му пространство, как го прави. Много интересна беше и втората изтеглена тема – какво обръщение към нацията бихте направили, ако сте президент и граждански протести искат забраната на политическите партии. Има толкова интересни разработки, че ще ги предоставим на администрацията на президента.

 


Информационна агенция “Фокус” – Общество

юли 2013 г.

Проф. Стати Статев: Близо 6 хиляди кандидат-студенти ще се явят на изпити от редовната сесия в УНСС

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите, в интервю за Агенция „Фокус”.

 

Фокус: Проф. Статев, как протича кандидатстудентската кампания в УНСС до момента? Какви са резултатите от нея?

Проф. Стати Статев: Днес беше последният ден за подаване на документи за участие в редовната кандидатстудентска изпитна сесия и за класиране. Равносметката, както винаги през последните години, е много добра. Осигурили сме равнопоставени условия за честно състезание. Победители ще бъдат най-подготвените, най-знаещите, най-амбициозните. Наесен 4179 от тях ще бъдат първокурсници.

Фокус: Докога и под каква форма се провеждат приемните изпити в УНСС?

Проф. Стати Статев: Входът е с единен приемен изпит – тест по подобие на SAT. С неговото въвеждане през 2007 г. сложихме край на зубренето на теми и на субективността при оценяването. В УНСС се провеждат предварителни и редовни кандидатстудентски изпити в електронен и хартиен формат. Кандидат-студентите решават на кои от тях да се явят и по колко пъти, като участват в класирането с най-високата оценка.

Предварителните електронни изпити са всеки месец. Първият е през октомври, последният – през юни. Едновременно с това имаме и две предварителни изпитни сесии с тестове на хартиен носител. Кандидатстудентската кампания приключва с редовните изпити през юли. Първият е по български език и литература на 6 юли, а последният – на 15 юли – по журналистика (устен). Първото класиране е четири дни по-късно – на 19 юли. Очаквам, че както винаги досега, ще попълним всички места от плановия прием.

Фокус: Колко са заявилите желание да кандидатстват в УНСС от началото на кампанията?

Проф. Стати Статев: 9748 кандидат-студенти се явиха на предварителни изпити. Тези от тях, които имат високи оценки, сега се записаха само за участие в класирането. Близо 6 хиляди кандидати ще се явят на изпити от редовната сесия.

Фокус: Увеличава ли се техният брой спрямо предишни години? На какво се дължи това, според Вас?

Проф. Стати Статев: Броят се увеличава въпреки демографския срив, все по-малкото завършващи средно образование и задължителния кандидатстудентски изпит. Приемам този постоянен интерес като оценка и знак на доверие към УНСС. Нашият университет е сред малкото, в които се влиза с успешно издържан конкурсен изпит (с матура не приемаме). Освен това запазваме трудния „вход” – приемаме документи само на кандидат-студенти, които имат минимален среден бал „добър” от оценките по математика и български език и литература в дипломата за средно образование. Това е причината всяка година да отказваме на около хиляда кандидати да се явят на изпити.

Голям е интересът и към магистратурите. Обучението е в редовна и дистанционна форма. Приемът е през септември и януари. В осем от общо 82 магистърски програми преподаването е на чужд език. От новата учебна година разкриваме 15 нови програми.

Фокус: Кои са най-предпочитаните специалности за кандидат-студентите? Защо?

Проф. Стати Статев: Приемът в нашия университет е по професионални направления и поднаправления. Традиционно и през тази година най-предпочитаните са „Финанси, счетоводство и контрол”, „Икономика и бизнес”, „Право” и специалностите на английски език.

Фокус: Има ли нови специалности, които разкривате? Разкажете повече за тях.

Проф. Стати Статев: От новата учебна година разкриваме шест нови специалности, с които бакалавърските ни програми стават 46. Поради големия интерес към петте специалности, в които обучението е изцяло на английски език, разкриваме пет нови: „Администрация и управление”, „Бизнес икономика”, „Интелектуална собственост и бизнес”, „Икономика на туризма” и „Икономика на околната среда”.

Шестата нова специалност е „Медия икономика”, в която студентите ще изучават връзката между икономическите теории и медийната практика, спецификата на управлението, функционирането, финансирането на медиите, медийните политики и пазари в България, Европа и света.

Увеличаваме почти двойно броя на студентите по право поради изключително високия интерес към тази специалност – 8-10 кандидати за едно място. За първи път ще приемем 100 студенти в Регионалния център за дистанционно обучение на УНСС в Пловдив, с което общият брой на дистанционните бакалаври, заедно с тези в София и Хасково, е 550.

Фокус: Каква е реализацията на студентите, завършили образование в УНСС, спрямо тези от други български висши учебни заведения?

Проф. Стати Статев: 97,5 на сто от възпитаниците на УНСС, по данни на Националния осигурителен институт, започват работа веднага след дипломирането си. Това е признание за високото качество на обучението. Работодателите приемат дипломата на УНСС като гаранция за добра подготовка. Едно от предимствата на обучението е, че повечето наши преподаватели са и висококвалифицирани експерти в своята област. Това дава възможност на нашите студенти освен теоретични да усвояват и практически знания и умения, които са старт за успешна кариера. В момента работим по проект „Студентски практики” и наши възпитаници вече стажуват в държавния и частния сектор. 


Информационна агенция “Фокус” – Общество

5 юли 2013 г.

Проф. Стати Статев: Близо 6 хиляди кандидат-студенти ще се явят на изпити от редовната сесия в УНСС

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите, в интервю за Агенция „Фокус”.

 

Фокус: Проф. Статев, как протича кандидатстудентската кампания в УНСС до момента? Какви са резултатите от нея?

Проф. Стати Статев: Днес беше последният ден за подаване на документи за участие в редовната кандидатстудентска изпитна сесия и за класиране. Равносметката, както винаги през последните години, е много добра. Осигурили сме равнопоставени условия за честно състезание. Победители ще бъдат най-подготвените, най-знаещите, най-амбициозните. Наесен 4179 от тях ще бъдат първокурсници.

Фокус: Докога и под каква форма се провеждат приемните изпити в УНСС?

Проф. Стати Статев: Входът е с единен приемен изпит – тест по подобие на SAT. С неговото въвеждане през 2007 г. сложихме край на зубренето на теми и на субективността при оценяването. В УНСС се провеждат предварителни и редовни кандидатстудентски изпити в електронен и хартиен формат. Кандидат-студентите решават на кои от тях да се явят и по колко пъти, като участват в класирането с най-високата оценка.

Предварителните електронни изпити са всеки месец. Първият е през октомври, последният – през юни. Едновременно с това имаме и две предварителни изпитни сесии с тестове на хартиен носител. Кандидатстудентската кампания приключва с редовните изпити през юли. Първият е по български език и литература на 6 юли, а последният – на 15 юли – по журналистика (устен). Първото класиране е четири дни по-късно – на 19 юли. Очаквам, че както винаги досега, ще попълним всички места от плановия прием.

Фокус: Колко са заявилите желание да кандидатстват в УНСС от началото на кампанията?

Проф. Стати Статев: 9748 кандидат-студенти се явиха на предварителни изпити. Тези от тях, които имат високи оценки, сега се записаха само за участие в класирането. Близо 6 хиляди кандидати ще се явят на изпити от редовната сесия.

Фокус: Увеличава ли се техният брой спрямо предишни години? На какво се дължи това, според Вас?

Проф. Стати Статев: Броят се увеличава въпреки демографския срив, все по-малкото завършващи средно образование и задължителния кандидатстудентски изпит. Приемам този постоянен интерес като оценка и знак на доверие към УНСС. Нашият университет е сред малкото, в които се влиза с успешно издържан конкурсен изпит (с матура не приемаме). Освен това запазваме трудния „вход” – приемаме документи само на кандидат-студенти, които имат минимален среден бал „добър” от оценките по математика и български език и литература в дипломата за средно образование. Това е причината всяка година да отказваме на около хиляда кандидати да се явят на изпити.

Голям е интересът и към магистратурите. Обучението е в редовна и дистанционна форма. Приемът е през септември и януари. В осем от общо 82 магистърски програми преподаването е на чужд език. От новата учебна година разкриваме 15 нови програми.

Фокус: Кои са най-предпочитаните специалности за кандидат-студентите? Защо?

Проф. Стати Статев: Приемът в нашия университет е по професионални направления и поднаправления. Традиционно и през тази година най-предпочитаните са „Финанси, счетоводство и контрол”, „Икономика и бизнес”, „Право” и специалностите на английски език.

Фокус: Има ли нови специалности, които разкривате? Разкажете повече за тях.

Проф. Стати Статев: От новата учебна година разкриваме шест нови специалности, с които бакалавърските ни програми стават 46. Поради големия интерес към петте специалности, в които обучението е изцяло на английски език, разкриваме пет нови: „Администрация и управление”, „Бизнес икономика”, „Интелектуална собственост и бизнес”, „Икономика на туризма” и „Икономика на околната среда”.

Шестата нова специалност е „Медия икономика”, в която студентите ще изучават връзката между икономическите теории и медийната практика, спецификата на управлението, функционирането, финансирането на медиите, медийните политики и пазари в България, Европа и света.

Увеличаваме почти двойно броя на студентите по право поради изключително високия интерес към тази специалност – 8-10 кандидати за едно място. За първи път ще приемем 100 студенти в Регионалния център за дистанционно обучение на УНСС в Пловдив, с което общият брой на дистанционните бакалаври, заедно с тези в София и Хасково, е 550.

Фокус: Каква е реализацията на студентите, завършили образование в УНСС, спрямо тези от други български висши учебни заведения?

Проф. Стати Статев: 97,5 на сто от възпитаниците на УНСС, по данни на Националния осигурителен институт, започват работа веднага след дипломирането си. Това е признание за високото качество на обучението. Работодателите приемат дипломата на УНСС като гаранция за добра подготовка. Едно от предимствата на обучението е, че повечето наши преподаватели са и висококвалифицирани експерти в своята област. Това дава възможност на нашите студенти освен теоретични да усвояват и практически знания и умения, които са старт за успешна кариера. В момента работим по проект „Студентски практики” и наши възпитаници вече стажуват в държавния и частния сектор.