ТВ7, „Гореща точка“, 29 октомври 2013 г.

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите:
Да оставим университетът да бъде храм на науката

Водещ: Представям ви двама от участниците във вчерашното заседание на Съвета на ректорите, които излязоха с обща позиция – проф. Ваньо Митев, председател на Съвета на ректорите в България и ректор на Медицинския университет в София, и проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите. Вие казвате, че всички имат право на протест, но трябва да изберат подходящо място за това. Моля ви, обосновете се и кажете какви са аргументите на Съвета на ректорите, защото знаем само официалната ви позиция, но не и какви са водените разговори..

Проф. Ваньо Митев: Първо искам да кажа, че на вчерашната среща на ректорите главната точка беше бюджетът. От десет дни се борим за по-добър бюджет и вчера имах среща с министър-председателя и с министъра на финансите. И донесох добри новини. .

Водещ: Кажете какви са те.

Проф. Ваньо Митев: Добрите новини са, че бюджетите на всички университети ще бъдат по-високи от миналогодишните.

Водещ: Колко?

Проф. Ваньо Митев: Различно за различните университети, но няма да има такъв, който да не получи повече. И втората новина, а тя е много добра, че имаме обещание от министър-председателя за 100 процента изпълнение на бюджета. Това са наши искания и аз бях упълномощен от Съвета на ректорите да ги поставя пред министър-председателя. Ние водим тази борба десетина дни, три пъти се събирахме досега. И във връзка с това аз искам да кажа нещо, което много ме впечатли. Вчера проф. Иван Илчев ми се обади по телефона, след като свърши заседанието на Академичния съвет. Той каза: „Обаждам ти се като председател на Съвета на ректорите да те информирам какво стана”, а аз го попитах: „Запозна ли Академичния съвет, на който са присъствали и протестиращи, с добрите новини за бюджета?” Той каза: „Да”. Попитах каква беше реакцията. Отговорът беше: „Никаква”.

Водещ: Те са чули тая информация?

Проф. Ваньо Митев: Попитах: „Добре, не ги ли интересува студентите бюджетът?”, той отговори: „Въобще не ги интересува”. И аз си задавам въпроса: щом не ги интересува бюджетът, което пряко ги касае?! От година и половина ние водим много тежка борба, до голяма степен успешна, да има Оперативна програма „Наука и образование”, а аз не съм чул въпросните студенти да подкрепят.

Водещ: И да са издигнали такива искания. Те имат обаче други, които после ще обсъдим.

Проф. Ваньо Митев: И в този дух има много други въпроси, които касаят образованието, които те не ги поставят, а ние се борим за тях – като начинът на финансиране, рейтинговата система. Мога да изредя поне десетина въпроси на първо четене.

Водещ: Само от Великотърновския университет като че ли вмъкнаха някакви…

Проф. Ваньо Митев: Те вмъкнаха думата „образование”. Имам чувството, че от това, което казаха те, просто не са наясно с проблемите. А биха могли да са наясно, ако дойдат при нас, ректорите, и разговарят. Поне моите студенти разговарят по тези въпроси и те са наясно.

Водещ: Проф. Статев, споделете за това, което си говорихте вчера. Вие сте хора, които владеете тази аудитория..Вие преподавате, владеете и академичното тяло на вашите университети. Какво споделиха колегите ви с вас?

Проф. Стати Статев: Ще го кажа много простичко. Съветът на ректорите има 51 ректори. 51 са висшите училища в България – 37 държавни и 14 частни. Абсолютно всички колеги бяха единодушни за позицията, която ще резюмирам: Университетът е храм на науката. В храма на науката се прави наука и се преподава наука, така както в храма Божи човек се моли и слави Бога. Храмът на науката не може да бъде оскверняван с каквито и да е други действия под каквато и да форма. Оттам нататък всички са наясно, че става въпрос за Конституцията, за неспазването й и т.н. Тоест, ние искаме да покажем на нашите студенти, че това не е правилният път, по който те са тръгнали с право да изразяват своето недоволство. Подчертавам с право. Ние обичаме младите хора. За да бъдем цял живот в университета, обичаме младите хора.

Водещ: Нормално е младият човек да е бунтар, нищо по-нормално от това.

Проф. Стати Статев: Съвсем нормално е. И ние сме били. Въпросът е за формата на това бунтарство. Тя не бива да пречи на другите. Тя не бива да пречи ние да си изпълняваме основната функция.

Водещ: Добре. Съгласна съм.

Проф. Стати Статев: Това беше идеята, около която ние всички се обединихме. И въпросът беше как най-правилно да я поднесем като наша позиция. Пак повтарям – единодушно, с всички 51 ректори, с които бяхме в конферентна връзка.

Водещ: Включително и на Нов български университет? Добре, това е интересно.

Проф. Стати Статев: Всъщност за Нов български университет не съм сигурен, но от преобладаващата част при всички случаи имаме подкрепата, да не изреждам имената, и то категорично и единодушно. Защото в крайна сметка ние нямаме никакви други искания, освен да си вършим работата. Казваме на младите хора: това не е работеща схема. Това, че една група студенти в момента не са доволни от дадената ситуация в страната, ако ние толерираме това да не си вършим основната работа, да не учим и да не правим наука, каквато и промяна да стане, при всички случаи друга група студенти няма да бъдат доволни.

Водещ: За съжаление вие не сте преподаватели по история и политология, за да ви задам въпроса на какво ги учите, при положение, че някой политолог, при това бъдещ, излиза и казва, че иска оставка. И забележете – на всички парламентарни и извънпарламентарни партии. Аз не знам извънпарламентарните партии на кого да подадат оставка. Значи тук образованието им куца… Но искам да ви попитам. Вие, като хора, които наблюдавате настроенията, енергията на младите хора – те са в аудиториите ви всеки ден – имаше ли индикации, че ще се случи нещо толкова драстично, че ще се завържат вериги пред университетите, че ще има окупация, ще се пишат възвания?

Проф. Ваньо Митев: Вчера проф. Иван Илчев каза нещо, на което много се смяхме. Той каза, че това не е окупация. Не може да окупираш собствения си дом. Не можем ние с проф. Статев да си окупираме собствените къщи и да не допуснем жените ни да влязат вътре, понеже протестираме против еди-какво си.

Водещ: Против лошото готвене, например.

Проф. Ваньо Митев: Те уютно са се разположили в университета, понеже никой няма право да влезе в него.

Водещ: Да, това е неприкосновена територия.

Проф. Ваньо Митев: Същевременно най-важното правило на демокрацията е да не нарушаваш правата на другите. Тук сега се нарушават правата на другите студенти, които искат да учат. Това е ясно. Защо не излязат на улицата? Ако излязат 100 души на улицата, никой няма да ги забележи.

Водещ: На улицата има протести. Никой не е спирал тези протести.

Проф. Ваньо Митев: Както каза проф. Статев, ние подкрепяме техния ентусиазъм и желанието за промяна, но аз не чух някакви конкретни искания. Чух много общи приказки – да сменим системата… Е, добре, какво ще се смени? От Велико Търново един студент каза вчера, че парламентът щял да се възпроизведе. Тогава какъв е смисълът да се смени правителството, като пак ще се възпроизведе парламентът?

Водещ: Да, затова те вложиха и някакви искания, свързани с образованието.

Проф. Ваньо Митев: Въобще, има хаос в исканията.

Водещ: Между другото, проф. Илчев каза, че вижда набези на политически сили зад тези протести и призова политиците, независимо дали подкрепят или не окупацията, въобще исканията на студентите, да не се наместват. Сподели ли нещо повече пред вас на тази тема, проф. Статев?

Проф. Стати Статев: Не, нямаме информация от вчерашния разговор с всички колеги, че има пряка политическа намеса в който и да е университет. И нека пак да се върнем към темата. Получава се нещо много особено: нашите студенти недоволстват, но те не недоволстват срещу политиката на университета, срещу бюджета, за който говори проф. Митев…

Водещ: Срещу проф. Илчев вече се надигнаха гласове.

Проф. Стати Статев: Те нямат претенции към нашата работа, към преподаването, към науката. Използват университета за изразяване на позиции, които се отнасят за неща, които са извън него. И затова пак се връщам на нашата позиция – нека са живи и здрави, нека се бунтуват, като всички млади хора, но да не пречат на останалите колеги студенти, а такива има немалко, на преподавателите, професорите, академичния състав, служителите да си изпълняват своите задължения. Няма такава демокрация, нито на Изток, нито на Запад – демокрация, в която, упражнявайки своите права, да отнемаш правата на другите. Това е чл. 57, алинея 2 в Конституцията. Мисля, че трябва да са я прочели.

Проф. Ваньо Митев: Тези няколко въпроса, а те са и повече, независимо дали е това правителство и този е парламентът, или следващото правителство, те трябва да бъдат решени. Аз изпадам в ужас, при положение, че отново парламентът ще се блокира да работи за няколко месеца. И ще ви кажа защо. Бюджетът е едно, но имаме няколко искания за промени в Закона за висшето образование и сме ги внесли. И ако не работи парламентът, отново ще „замръзнем“. За нас нещата са конкретни.

Водещ: Във Великотърновския университет е нашият колега Мартин Георгиев. Нека да го чуем.

(От Великотърновския университет говори Светлин Тачев, студентът по политология. Той огласява искане за оставка на всички парламентарно представени партии и ръководствата, им като техен морален дълг и необходимостта да се даде път на младите. Съобщава, че днес окупираната аудитория ще е отворена за лекции, тъй като протестиращите не искат да се конфронтират с другите студенти, а търсят подкрепата им. На въпроса за исканията той отговаря: „Искаме образованието да стане национален приоритет за израстването на нацията.“ Конкретно? „Конкретно – най-малкото подобрение на техническата база, нужда от стажове.“ Недялко Стоянов, председател на Студентския съвет, говори от името на контрапротестиращите: „Не подкрепяме протестите в университета понеже в тази си форма това са политически искания, на които не им е мястото в университета“. Друг репортер предава от СУ „Св. Климент Охридски и мнението на студенти от протестиращите и контрапротестиращите.)

Водещ: Такова разделение, нямаше дори в 1990 г. в зората на демокрацията. Пълен антигонизъм, нежелание за разговор… Докъде ще доведе тези млади хора? Ще ги превърне ли във врагове завинаги?

Проф. Ваньо Митев: Не мога да си представя как ще стане това, което го иска господин политологът – всички да си хвърлят оставката. Това са просто абсурди. От това, което каза, едно-единствено нещо ми хареса: образованието да се превърне в приоритет. Нещо, за което ние се борим буквално всеки ден.

Водещ: То е обявено, трябва финансово да бъде подкрепено.

Проф. Ваньо Митев: Именно за това става дума. Аз бих желал със студентите да се обединим точно за тези неща, които касаят образованието и заедно да воюваме. Ще бъдем много по-силни.

Водещ: Предлагате ли им го?

Проф. Ваньо Митев: Предлагаме го.

Водещ: Какво срещате? В Медицинската академия няма окупация.

Проф. Ваньо Митев: При нас няма окупация, а студентите от Студентския съвет и от Асоциацията на студентите-медици са единодушни в това, което правим. Аз ги осведомявам непрекъснато за своите действия и те ме осведомяват за техните проблеми. Те ме подкрепят и аз ги подкрепям. При нас има друг проблем, който касае специализациите. Студентите имат особено мнение, което се различава от това на здравното министерство. Аз съм уведомен за това и също ги подкрепям. Ето така се работи. Право да ви кажа, не знам какво искат студентите. Ако ги слушаме тук, всеки иска нещо различно, даже има някои съвсем противоречиви искания. Пълен хаос.

Проф. Стати Статев: Нека да кажем няколко неща ясно. Първо, аз поне досега не зная студентски съвет, който да е подкрепил окупирането на университет, включително и в Софийския. Второ, струва ми се, че малко, дори и медиите (една дружеска критика) пресоляваме. Какво значи окупиран университет? Вчера проф. Легкоступ каза, че седем човека от неговите 14 хиляди студенти влезли в една аудитория с лозунги – 7 от 14 хиляди. При нас може и да има двайсетина. В СУ никой не знае колко са – 20-30 от 30 хиляди.

Водещ: Триста преподаватели обаче с подписка.

Проф. Стати Статев: Това е друго. И то е една препоръка – дайте да не спираме учебния процес, дайте да се борим за образованието и науката. Правете подписки, правете други разумни форми, които…

Водещ: Аз не знам какво ще правят с тази подписка.

Проф. Стати Статев: Няма значение, но нека да се върнем на идеята да оставим университетът да бъде храм на науката и всички други форми да не пречат на неговата работа.

Водещ: Призив към всички – и студенти, и преподаватели. Храмът на науката да остане такъв. Протестите – там, където е тяхното място. И добрите новини, за които съобщи проф. Митев. Свързани са със средствата, които тази година ще получат всички висши училища. Те, според обещанията на премиера и финансовия министър, са завишени.

2013