Труд, 15 декември 2014 г.
Проф. Cтати Статев:
И най-добрият, и най-лошият ВУЗ
са с еднаква субсидия за студент
Интервю на Анета Петкова с проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите, за посоката на реформиране на висшето образование
Оптимист съм, че най-после ще има решения на проблемите
Държавната поръчка е прост аритметичен сбор
от исканията на висшите училища
– Проф. Статев, имахте среща с министъра на образованието проф. Тодор Танев, ще има ли и каква промяна във висшето образование? Открихте ли допирни и общи точки между вас, ректорите и министерството?
– Имахме полезен диалог с министъра. Много важно е, че той е един от нас – университетски професор, и познава добре проблемите във висшето образование. На срещата обсъдихме Стратегията за висше образование, която е необходимо условие за стартиране на първата в историята на страната самостоятелна европейска програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Разисквахме предстоящи промени в Закона за висшето образование (ЗВО) и Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), както и отстраняване на съществуващите противоречия между тях. Например според ЗРАСРБ главен асистент доктор може да бъде научен ръководител на докторант, а според ЗВО няма право да води базисни курсове лекции в бакалавърска степен и изобщо няма право да води занятия в магистърска степен.
В ЗВО има доста неща за „ремонтиране“. Ето някои от тях: Първо, неравнопоставеността между държавни и частни университети, която противоречи на конституцията и най-много пречи на нормалното развитие на висшите училища. Второ, изискването за катедра в държавните университети – 7 души на основен трудов договор, а за факултет – 40, води до механичното им формиране. Има специализирани факултети, които не може да имат толкова голяма численост, а как да се разкрие нова специалност и катедра с предварително назначени седем души, които ще са нужни чак след 3-4 години. Трето, няма законова възможност за обучение, поръчано и финансирано от бизнеса. Четвърто, коефициентите за държавно субсидиране на различните професионални направления, които не са променяни от десетилетия. Това доведе до абсурдната ситуация най-ниско финансираните „Икономика“, „Администрация и управление“ и „Педагогика“ да получават по 693 лв. на студент, а в същото време държавата плаща по 1500-1600 лв. за един ученик в гимназията. Ще спомена само един проблем в ЗРАСРБ – асистент се назначава еднократно за срок от 4 години, като не се уточнява какво става, ако през този период той боледува или ако е жена и е в отпуск по майчинство. Министър Танев декларира пълна подкрепа за всички работещи идеи и по двата закона. Същата готовност за подкрепа получихме и на заседание на парламентарната Комисия по образованието и науката от нейния председател Милена Дамянова. Това ме прави оптимист за диалога между ректорите и изпълнителната и законодателната власт.
– Приемането на Стратегията за висшето образование ли е разковничето за решение на проблемите в университетите?
– Стратегията сама по себе си няма да реши проблемите на висшите училища. Необходимо е да се конкретизират градивните неща в нея. Например добрата идея до 60% от средствата за висше образование да се разпределят за качество. Сега повече от 96% от финансирането е „на калпак“. И най-добрият, и най-лошият университет получават еднаква субсидия за един студент. Но за да се реализира тази идея, трябва да се разработи много прецизна, обективна и сериозна система за оценка на качеството на научните изследвания и преподаването в различните университети, която да бъде приета с консенсус от Съвета на ректорите. Ректорите трябва да кажат: да, ние приемаме да бъдем оценявани по този начин и така да се разпределят парите за наука и образование.
– Министърът на образованието няколко пъти обяви, че трябва да бъде направена разлика между университет, академия, висше училище и т.н. Наименованието ли е проблемът на вузовете и има ли проблем УНСС отново да бъде институт?
– УНСС вече няма как да бъде институт, защото в него има шест професионални направления, докато институтът обикновено е в едно професионално направление. Но не наименованието е проблемът, нито броят на висшите училища в България. Ако приложим съотношението население – университети в ЕС, у нас трябва да има не 51, а 65 висши училища. Най-важният въпрос е държавата ясно да определи политиката си във висшето образование. Сега държавната поръчка е прост аритметичен сбор от желанията на университетите за прием на студенти. Затова през последните години държавната поръчка е два пъти по-голяма от броя на завършващите средно образование. Това ли са потребностите на държавата? Толкова ли сме богати, та по този начин да правим висшето образование задължително? Толкова ли сме богати, че да финансираме скъпо платени специалности, половината от чиито възпитаници заминават на работа в чужбина? Трябва да се търсят механизми за ефективно използване на ограничения ресурс за наука и образование, с който разполагаме, а не да се дава на всички поравно и по малко.
– Как ще се справят вузовете с липсващите кандидати заради демографския срив?
– Ако държавата определи колко специалисти в различните професионални направления са й необходими и ги финансира достойно, като в замяна те се ангажират да работят 5 или 7 години за нея, ако е ясно какви научни изследвания и резултати са й нужни и тя ги финансира адекватно – резултатите ще бъдат налице. Останалите студенти могат да се обучават срещу заплащане, като ползват системата за студентско кредитиране – това е световна практика. При такава организация всичко ще си дойде на мястото – и броят на университетите, и броят на студентите, и броят и спецификата на научните проекти. Що се отнася до приема в УНСС, държавната поръчка винаги досега е изпълнявана. Въпреки демографския срив и икономическата криза работим усилено така да бъде и занапред.
– Коментарът ви за рейтинговата система?
– Нарицателен е примерът с Полицейската академия, която е на първо място по архитектура. Както и с третото място на УНСС по основните му професионални направления „Икономика“ и „Администрация и управление“, и с второто място по „Право“. Ако това е забавно четиво и по тези странни оценки се разпределят незначителни средства – досега малко над 3% от общото финансиране на висшето образование, няма проблем. Но е немислимо 60% от финансирането, мерено по този начин, да се разпределя за качество. Необходим е задълбочен анализ на системата, по която ще се оценява качеството на научната и преподавателската дейност във висшите училища, като в нея определяща роля следва да имат оценките на Националната агенция за оценяване и акредитация. Защото крайната цел е да се получи оптимален резултат с ограничения ресурс за наука и висше образование.
***
Нашият гост
Роден е на 19 юни 1955 г. в Бургас. Възпитаник е на английската гимназия в града, както и на НПМГ в София. Завършва политическа икономия в УНСС и математика в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподавал е в Бостънския университет, САЩ, и в Пирейския университет, Гърция. Има около 200 научни публикации по икономически науки. От декември 2011 г. е ректор на Университета за национално и световно стопанство. Зам.-председател на Съвета на ректорите.