Телеграф, 23 януари 2015 г.
Проф. Стати Статев,
член на УС на БНБ и ректор на УНСС:
Без реформи по-добре да не мислим за еврото
София СИМЕОНОВА
От нас зависи каква инфлация ще допуснем
– Проф. Статев, финансовият министър Владислав Горанов обяви, че до края на мандата на правителството ще започнат преговори за приемане на България във валутния механизъм ERM 2, т. нар. чакалня за еврозоната. Какви конкретни стъпки в тази насока предстои да предприеме БНБ?
– Влизането в Еврозоната (ЕЗ) е еднозначен ангажимент на Република България по договора за присъединяването й към Европейския съюз. От 28 членки на ЕС 25 имат ангажимент за влизане в ЕЗ. Останалите три страни-членки на ЕС – Англия. Дания и Швеция – са със специална клауза за неприсъединяване. Еврозоната се създава през 1999 г. от 11 страни. С приемането в началото на тази година и на Литва, страните в нея са 19. Така над три четвърти от държавите с ангажименти за влизане в ЕЗ и над три четвърти от населението им (327 млн. от общо около 430 млн. души от 25-те страни) членуват в ЕЗ.
Отправеният анонс от министъра на финансите Владислав Горанов показва политическата воля на сегашното правителство на страната да премине към активни действия по изпълнението на поетия договорен ангажимент. Това означава, че предстои формирането на междуведомствени работни групи с участието и на Българската народна банка, които ще започнат да работят по този въпрос. В стратегията на БНБ, приета през 2004 г., това е една от основните цели, по която се работи непрекъснато в смисъл на транспониране на европейското законодателство към българското в съответните области. БНБ изпълнява стриктно своите ангажименти като член на системата на европейските централни банки и към Европейската централна банка (ЕЦБ). Редно е обаче да се каже ясно и категорично, че преговорният процес ще бъде продължителен на фона на общата ситуация в света, Европа, ЕС и ЕЗ. Много детайлно трябва да се протоколират очакванията на нашите партньори в ЕС и бъдещите ни партньори в ЕЗ, пътищата и времето, за което България може да отговори на тези очаквания.
– Ако България влезе в „чакалнята на еврозоната“ през 2018 г., както се твърди, това означава ли, че се очаква да бъдем приети в еврозоната през 2020 г.?
– Такъв конкретен автоматизъм няма. Никъде не е записано какъв е срокът за „престой“ в ERM2. Повтарям, че към момента имаме само заявена политическа воля от сегашния кабинет за започване на работа и преговори по подготовката за влизане в ERM2. Според мен доколкото е визирана годината – 2018-а, тя е хоризонтът на мандата на правителството. Възможно е да се наложи дейностите по влизане в ERM2 да продължат и след това.
– Какви реформи трябва да се извършат у нас, преди да започнем преговорите? Изпълнява ли България критериите от Маастрихт?
– Основното, което трябва да се направи, е да накараме нашите партньори от ЕС и особено бъдещите ни партньори от ЕЗ да ни вземат „на сериозно“. Да ги убедим, че като страна и най-вече като икономика сме готови да участваме ефективно в ЕЗ, че това ще е добре както за България, така и за ЕЗ. Проблемът не е само до покриването или не на маастрихтските критерии – той е многостранен и много по-дълбок. С номиналните критерии от Маастрихт – инфлационни ограничения, контролиран дефицит и дългови индикатори – ще се справим. Големият въпрос е в т. нар. структурни реформи, за които говорим от четвърт век и те все не се случват както трябва. Не може да искаме ефективност от непреструктурирана икономика, няма как да се повишават доходите, пенсиите, социалните помощи и качеството на живот като цяло. А ако това не стане, е по-добре да не мислим за ЕЗ. защото положението ще се влоши още повече.
Редно е да имаме предвид, че след 2008 г. ЕЗ вече не е същата, по време на кризата тя се промени драстично. Съществуват много проблеми в пенсионните системи и системите за социално подпомагане, във фискалната сфера и банковата индустрия. Доброто у нас е, че значими части от тези системи все още не са реформирани напълно и може направо да се настроят към новите условия, включително и след дълговата криза.
Тук изниква и въпросът – редно ли е и готова ли е една от най-бедните страни в ЕС, а ако влезе – най-бедната в ЕЗ. да поеме част от фискалната издръжка на Гърция, Ирландия, Испания. Португалия и други.
– Какво показва опитът на балтийските държави, които последно се присъединиха към еврозоната и чиито икономики като размер са близки до българската?
– Балтийските държави може да бъдат пример за България само от гледна точка на реформите, които направиха, за да влязат в ЕЗ.
– Подходящ ли е моментът да се предприеме такава стъпка на фона на поевтиняването на общата валута спрямо долара и швейцарския франк и обезпокоителните сигнали за евентуално излизане на Гърция от еврозоната, което би могло да доведе до ново сътресение?
– Всяка реформа, всяка промяна има своята цена – както икономическа, така и социална. Това се отнася и за реформите, които ние така и не правим, защото обикновено оставаме с добри, но недокрай последователни и ресурсно обезпечени намерения. Ако погледнем исторически, според данни на Евростат средногодишният икономически растеж (темп на прираст на БВП) в сегашните страни-членки на ЕЗ, е бил както следва: през седемдесетте години – 3,4%, през осемдесетте – 2,4%, през деветдесетте – 2,2%, а през първото десетилетие на XXI век (десетилетието на ЕЗ) – само 0,8%. Подобна дългосрочна тенденция към спад няма в нито една от основните интеграционни общности в света.
На второ място. Самата ЕЗ. вместо да конвергира, се поляризира. Оформиха се две групи страни – с ниска и висока инфлация. Задълбочават се неравенствата и дисбалансите по осите Запад – Изток и Север – Юг. Моето мнение е, че Гърция едва ли ще излезе от ЕЗ – на този етап това са повече политически игри, защото от това ще загуби много повече Гърция, отколкото ЕЗ като цяло.
Що се отнася до конюнктурното поевтиняване на еврото спрямо другите световни валути, то би се коригирало при решаване на посочените вече проблеми в ЕЗ. Ясно е обаче, че проблемите с дълговите кризи на членките на ЕЗ няма как да бъдат решени само с банкови средства. Затова е необходим някакъв сериозен тип интеграционен фискален орган. Не може ЕС и ЕЗ да съществуват и да се развиват нормално само с централна банка. Това образно казано означава у нас да има БНБ, но да няма Министерство на финансите. Заедно с това е категорично, че създаването на такава обща фискална структура ще бъде съпътствано с много трудности и противоречия, поради големите различия в традициите и ролята на държавата в отделните страни.
– Какви последствия ще има за обикновения гражданин бъдещото присъединяване към ERM2, а впоследствие към еврозоната? Голямото притеснение е за увеличаване на инфлацията заради закръглянето на цените. Какво показва опитът на другите държави и какво да очакваме у нас, има ли опасност да се намали покупателната способност на пенсиите и заплатите?
– Едва ли влизането ни в ERM2 ще бъде усетено сериозно от отделния българин или домакинство. Всъщност това означава фиксиране на курса на националната валута към еврото и донастройване на системата. Но ние сме „вързани“ към еврото от средата на 1997 г. (първо към германската марка, а после технически към еврото). така че въпросът е в преструктурирането, в конвергирането към икономиките на страните от ЕЗ.
Нормални са страховете за съпътстваща инфлация от закръгляването на цените – това няма как да се избегне, но само по себе си то не може да бъде значително и обикновено е краткотрайно. Предполагам, че този процес ще бъде контролиран по някакъв начин от държавата, за да не стигнем отново до добре познатия призив от началото на прехода „За Бога, братя, не купувайте!“. Така че от нас зависи каква инфлация ще допуснем при смяната на лева с евро и с колко ще се намалят реалните ни доходи.
– Какви се очаква да бъдат последствията върху лихвите по кредитите?
– Непрекъснато коментираме, че лихвите по кредитите у нас са по-високи от останалите страни от ЕС и особено в сравнение със страните от ЕЗ. В общия случай това идва от т. нар. рискова премия, която присъства като надбавка в лихвения процент. Когато банковата и бизнес средата в България станат сравними с тези в останалите страни от ЕЗ, тогава се очаква сравнително бързо да започнат да спадат и лихвите по кредитите. Но това няма как да стане автоматично, защото се контролира от пазара, ефективното платежоспособно търсене и предлагане на пари.
– Влизайки във валутния механизъм, ще се промени ли курсът на лева към еврото, или той ще остане фиксиран на сегашното си ниво? Как ще се гарантира стабилността на лева?
– БНБ има поет ангажимент да влезем в еврозоната с фиксирания курс лев към евро 1,95583. Това е така, защото се предвижда да преминем към ЕЗ, без да излизаме от системата на паричен съвет. За да се отмени или промени системата на паричен съвет в България или фиксираният курс лев – евро, Народното събрание трябва да отмени или промени съответния закон, а това не може да стане без съгласуване с партньорите ни от ЕС и ЕЦБ и естествено не може да се осъществи от днес за утре. Това е техническата страна на въпроса, а същностната страна е, че неговата отмяна или промяна ще е пагубна за страната и нейната икономика. Гарантирането на стабилността на лева е основна цел на БНБ и тя я осъществява, като поддържа достатъчни валутни резерви – винаги значимо над покритието на парите в обращение.
***
Това е той:
– Роден е на 19 юни 1955 г. в Бургас.
– Завършва УНСС и СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Математика“
– Доктор на икономическите науки, професор по макроикономика в катедра „Икономикс“ в УНСС.
– От декември 2011 г. е ректор на УНСС.
– От февруари 2012 г.е заместник-председател на Съвета на ректорите в Република България.
– От юни 2004 г. е член на УС на БНБ.
– Работи в направленията теория и методология на макроикономическия анализ; финансово развитие и икономически растеж, ефективност и икономически структури.