Телеграф, 7 октомври 2015 г.

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев:
Плащането на калпак не е стимул за добрите вузове

Станислав ДИМОВ

95% от кадрите ни работят по специалността си

– Проф. Статев, стартира новата учебна година. Какви са целите и очакванията ви за нея?

– Новата учебна година е знаменателна за УНСС, защото е 95-ата в историята на университета. Целта на всяко висше училище е да запълни заявените от него и утвърдени от правителството места за първокурсници. УНСС и тази година запълни всичките места въпреки демографската криза. За пореден път казвам, че не е нормално правителството да оформя в постановление желанията на университетите да приемат студенти. Поредна година тези желания са за прием на 73 500 студенти, а успешно издържалите матури са под 50 000. Като се вземе предвид, че част от тях (около 7 – 8 хиляди) отиват да учат извън страната, а друга част не кандидатстват, отново изпадаме в абсурдната (вече десетина години) ситуация обявените от правителството места да са около два пъти повече от реалния брой кандидат-студенти. Може да се намери по-ефективен начин за използване на ограничения държавен ресурс за системата на висшето образование. Нека държавата наистина определи потребностите си от кадри по професионални направления и специалности и да финансира тяхното обучение в доказалите се и получили институционално и обществено признание университети. Това е по отношение на количествените измерения.

Целите ни в областта на качеството са многоизмерими и постоянни. Непрекъснато усъвършенстваме съдържанието на учебните планове на специалностите и на учебни програми по всеки учебен курс. Продължаваме да развиваме контактите си с държавните структури и бизнеса.

– За пръв път от няколко години УНСС не успя да запълни приема си в рамките на 3 класирания. На какво го отдавате?

– Вече казах, че изпълнихме и тази година приема си. Още 4370 първокурсници се вляха в академичното семейство на УНСС. Формалната математическа логика сочи, че когато се приемат такъв голям брой студенти в 6 професионални направления с още 6 поднаправления и в близо 50 бакалавърски специалности, и то съобразно постигнатия от тях бал и заявени желания, колкото и класирания да се правят, винаги ще остават единични незаети бройки в някои специалности, а в други ще има чакащи да бъдат класирани.

Успех е за УНСС, че още на първото класиране кандидат-студентите бяха с 30% повече от обявените места. Важното за нас е, че винаги попълваме местата си със студенти, които са реално мотивирани да учат при нас, и съжаляваме, че остават не малко, на които не можем да удовлетворим желанието да са наши студенти.

– Какви стъпки ще се предприемат за привличането на родни и чуждестранни студенти през следващата кампания?

– Отдавна отмина времето, когато висшите училища просто чакаха да дойдат студентите и да се запишат. Сега са необходими активна политика на информиране и разясняване, непрекъсната връзка и постоянна работа със средните училища в страната. Именно това прави УНСС с помощта на студентския съвет. Всяка година организираме национални олимпиади по различни дисциплини и първенците приемаме без конкурс.

УНСС е създал необходимата база за прием и обучение и на чуждестранни студенти. Десет от най-атрактивните бакалавърски специалности се преподават изцяло на английски език, защото отдавна отмина времето, когато чуждите студенти изучаваха български език и след това започваха обучението си. В тези специалности по програмата „Еразъм“, един или два семестъра учат и много студенти от ЕС.

– По колко човека се бориха за място в най-търсените специалности?

– Не е коректно да се сравняват различните професионални направления. Едно е да си мотивиран да учиш икономика, друго – право, трето – администрация и управление, четвърто – политически науки, пето – журналистика, шесто – социология. Но като цяло и тази година традиционен бе интересът към финанси, счетоводство, бизнес икономика, право. Силен е интересът и към специалностите, преподавани на английски език.

– От години имате наплив за икономисти. В същото време представителите на бизнеса казват, че пазарът се е пренаситил с такива кадри. Според вас има ли опасност в бъдеще кадрите на УНСС да не успяват да се реализират по специалността си?

– Нямаме притеснения за дипломираните икономисти на УНСС – по данни на Националния осигурителен институт над 95% от тях се реализират по специалността си. Бизнесът също дава висока оценка на кадрите на УНСС. Проблемът е другаде – че в повече от половината висши училища у нас се произвеждат икономисти и това създава напрежение на пазара на труда.

Връщаме се отново на въпроса, че държавата трябва да контролира броя на държавно финансираните студенти по специалности – да определи държавната поръчка и да я възлага на доказалите се университети. Ако други искат да обучават в такива специалности, да предложат платено обучение и който иска да става икономист извън държавната поръчка, да плаща от джоба си за това.

– Открихте обновеното учебно крило. Какъв ремонт му беше извършен?

– За наша радост открихме обновения учебен корпус на УНСС, в който вече се водят редовни учебни занятия от началото на тази академична година. С активната намеса и финансовата подкрепа на държавата той бе укрепен и реновиран. Това е особено важно, защото този корпус представлява една пета от капацитета на УНСС. Ние сме най-голямото висше училище в страната, с близо 22 000 студенти. С въвеждането в експлоатация на този корпус учебните занятия пак са от 7,30 сутринта в понеделник до 22,00 часа в неделя. Но няма да има окрупнени потоци и групи и няма да ползваме зали от съседните висши училища. На УНСС е необходимо разширяване на материалната база и вече работим по този въпрос.

– Как ще оцените интереса на студентите към дистанционната форма на обучение? Има ли място тя в българското висше образование към момента?

– Интересът на студентите към дистанционната форма на обучение нараства непрекъснато. Повече от 20 години УНСС развива тази форма в магистърска степен. От три години разкрихме дистанционно обучение и за бакалаври. Тази година увеличихме приема от 300 на 450 студенти и още не можем напълно да задоволим потребностите. Баловете за класиране в дистанционна форма често са по-високи от тези за редовна форма на обучение. Показателен е и фактът, че много студенти желаят да се прехвърлят от редовно в дистанционно, а обратен поток почти няма. Считам, че това се дължи на факта, че в съвременните условия много студенти работят, за да се издържат, и затова предпочитат дистанционното обучение. Още повече че това е формата, която може да реши целта, поставена от „Хоризонт 2020″ – да развием средното професионално образование и заедно с това да увеличим броя на студентите. Това е възможно само ако човек завърши средно професионално образование, започне работа и успоредно учи дистанционно висше образование. Това поставя сериозни изисквания към тази форма на обучение. Необходима е промяна на Наредбата за дистанционно обучение (която не е променяна от приемането й). Дистанционното обучение не може и не трябва да бъде компромис, не трябва да бъде лесен начин за получаване на диплома за висше образование. То може и трябва да бъде равностойно на редовното обучение като качество на получаваните знания и квалификация. И не на последно място от осмисляне се нуждае и дистанционната форма на образователната и научна степен „доктор“, която по закон на практика съществува, но никъде другаде не е регламентирана.

– Смятате ли, че с приемането на Стратегията за висше образование ще се вдигне качеството на обучение в университетите ни?

– Стратегията за висше образование сама по себе си не може да вдигне качеството на обучение. Но ако тактическите действия по нейното прилагане са съгласувани между държавата и висшите училища, това наистина може да доведе до повишаване на качеството на обучение и на научноизследователската работа в тези от тях, които имат доказан потенциал. Крайно време е държавата да преустанови егалитарната политика да разпределя парите на калпак – и най-добрият, и най-слабият университет да получават една и съща субсидия за студент. Къде е тук стимулът за повишаване на качеството?

– Как вървят преговорите за бюджета за образование за 2016 г.? Ще имат ли вузовете по-големи субсидии и повече средства за стипендии?

– Като макроикономист смятам, че в настоящата бюджетна ситуация на страната е несериозно в краткосрочна перспектива да се очаква значимо увеличение на финансирането за висшето образование. Възможно и необходимо е обаче наличният ресурс от държавния бюджет да се оптимизира и използва по-ефективно. Това е и основният смисъл на Стратегията за висше образование. Вече коментирах някои възможни направления и действия в тази посока. Но ще добавя още нещо – прекален лукс е държавата да финансира висшисти, които след завършването си отиват на работа в чужбина – може да им пожелаем успешна реализация, но да бъдат достатъчно добри да върнат парите за обучение (за това е необходим един елементарен договор). Парите, които се дават за наука, да са обвързани с потребностите на държавата, да решават реални проблеми на страната. Мисля, че много може да се направи за по-икономичното и разумно използване на държавната субсидия за висшето образование, и съм обнадежден, защото в разговорите по подготовката на бюджет 2016 вече има такива елементи.

***

Роден е на 19 юни 1958 г. в Бургас

Завършва УНСС и СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Математика“

Доктор на икономическите науки, професор по макроикономика в катедра „Икономика“ в УНСС

От декември 2011 г. е ректор на УНСС

От февруари 2012 г. е заместник-председател на Съвета на ректорите в Република България

От юни 2004 8. е член на УС на БНБ