Стандарт, 22 декември 2015 г.

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:
Ако си учил с държавни пари, работи 5 г. тук

Обмисляме ученици от Търговско-банковата с успех над 5,00 директно да стават наши студенти

Стела СТОЯНОВА

Толкова ли сме богати, че да готвим докторите на Европа, казва проф. Стати Статев

Неотдавна Общото събрание на УНСС преизбра проф. Стати Статев за ректор на университета. Той е и заместник-председател на Съвета на ректорите. „Стандарт“ го попита какво ново ще има в университета през втория му мандат, как да харчим рационално парите за образование и как да компенсираме задаващия се малък випуск от кандидат-студенти.

– Проф. Статев, какво ново да очакваме в УНСС през втория ви мандат?
– Ще продължим изпълнението на стратегическите задачи, но ще се стремим и към постигането на нови неща, които не сме успели да свършим поради липса на средства или поради консерватизма на системата на висшето образование. Продължаваме и търсенето на баланс в структурата на образователно-квалификационните степени в съответствие с пазара на труда. Успяхме да постигнем оптимален брой на студентите, които приемаме в бакалавърска и магистърска степен. Миналата учебна година, когато за пръв път заработи онлайн системата, свързана с МОН, се оказа, че УНСС е най-големият университет в България със своите 21 434 студенти в бакалавърска и магистърска степен. СУ имаше 19 901.
– Всички мислят, че Софийският е по-голям.
– Софийският университет има по-голяма държавна поръчка. От нашите 21 434 студенти 16 737 са държавна поръчка, а близо 5000 са платено обучение, предимно магистри. Докато при тях над 17 000 са държавна поръчка, но те имат три пъти по-малко магистри в платено обучение. Търсим оптимума и в докторските програми – сега те са повече от 30. През първия мандат увеличихме над два пъти броя на докторантите. Надявам се тази година да бъдат над 100. Това е добре, защото броят на докторантите ще бъде един от критериите, по които ще се определя финансирането на базата на качеството.

Що се отнася до съотношението между формите на обучение – редовно и дистанционно, тази година дистанционно се обучават към 20% и този процент ще расте, тъй като много студенти учат и работят, за да се издържат. Подтик към развитие на дистанционното обучение ни дава обстоятелството, че потокът от студенти, които искат да се прехвърлят от редовна в дистанционна форма, е 5-6 пъти по-голям, отколкото този от дистанционна към редовна, какъвто почти няма. Преди години беше обратното. Сега в доста специалности балът, с който приемаме студенти в дистанционно обучение, е по-висок, отколкото в редовно.
– Много университети залагат на повече магистратури на чужди езици, за да привлекат студенти от чужбина.
– Когато влязохме в ЕС, законът бе променен с един на пръв поглед прекрасен текст – че гражданите на ЕС имат равни права с българските граждани. Нека проектираме това върху нашата кандидатстудентска практика. Как УНСС ще приеме гражданин на Гърция, след като той трябва да държи изпит наред с българските си колеги по учебни програми от нашето средно образование? На пръв поглед прекрасната идея за равнопоставеност ни изигра лоша шега, заради която загубихме гръцките студенти. Начинът да се привличат чуждестранни студенти е един-единствен -обучението да бъде на английски. Преди 12 години в УНСС започнахме с две, а вече имаме десет специалности в бакалавърска степен, които се преподават изцяло на английски. Това са основните ни елитни специалности, с които привличаме студенти от ЕС по линия на „Еразъм“. Така искаме да привлечем и студенти от Русия. Приех покана през април да посетя Панаира на образованието в Москва, в който ще участват най-големите и авторитетни руски висши училища. Вече водим разговори с някои от тях и до година-две ще направим съвместни магистърски програми. От осем години имаме съвместна магистърска програма с Университета Нотингам Трент, Великобритания, който е в челото на класацията на бизнес университетите на Острова. Вече няколко години първенците на випуска са наши студенти. Добре се развива и триезичната програма по международен туризъм – на български, английски и френски. Имаме и съвместна докторска програма с Университета в Лиеж.

Това, което не можахме да направим и съм си го поставил за цел, е дистанционна докторска програма. Законът го позволява, но никой досега не е разписал какво означава това. МОН следва да преразгледа наредбата и да я адаптира към дистанционния докторант. В противен случай ще продължим да изпускаме голям ресурс – имаме запитвания от Израел, от Австрия, но докторантите не могат да идват тук на лекции и изпити. Това важи и за нашата страна –един докторант от провинцията би предпочел да учи дистанционно.
– Заявихте, че искате да отворите университета и към Азия…
– Правим опити от години, но тези отношения са сложни, защото са свързани и с визовия режим и политиката на държавата. Много съм обнадежден, защото в последните месеци на първия ми мандат проведох няколко срещи с виетнамската страна. УНСС има много силно присъствие и лоби във Виетнам, където наши възпитаници са във висшия ешелон на държавното управление: премиерът, вицепремиерът, министри, вицепрезидентката са завършили УНСС. Спомням си, че при посещението на вицепрезидентката намерихме студентското й досие – тази успяла жена толкова се зарадва на снимката си от времето, когато е била докторант преди 40 години. Виетнамците се обърнаха към УНСС, защото познават нашето образование. Създали са фонд, в който събират пари от бизнеса, за да започнем с техни докторанти, със студенти в бакалавърските и магистърските ни програми на английски език.

В науката също се отворихме в много направления, имаме над 100 договора с всички основни държавни институции, с ключови структури на бизнеса и големи фирми. Направихме първата асоциация на икономически училища в България – средни и висши. В петък връчих сертификати на близо 50 ученици, които се представиха отлично на поредното национално състезание по финанси и счетоводство. С тях те ще участват в класирането с оценка Отличен 6,00, равностойна на оценката от кандидатстудентски изпит. Ще направим всичко възможно Националната търговско-банкова гимназия да стане базово училище на УНСС. Обмисляме идеята всички нейни възпитаници, които завършват с успех над 5,00, да бъдат приемани без изпит в УНСС.
– Има ли промени в приема ви за следващата учебна година?
– През следващата учебна година ще запазим броя и структурата на всички нива – бакалавър, магистър и доктор.
– Това е и най-малкият випуск от години насам, имате ли притеснения за броя кандидати?
– Държавният прием е прост аритметичен сбор на желанията, които са заявили университетите. Затова от 2005 г. сме в ситуация, при която обявените бройки за прием са два пъти повече от потенциалните кандидат-студенти. Това е ненормално. Държавата има определен ресурс, който отделя за висше образование. Проблемът е тя наистина да определи своите приоритети и да каже какви кадри иска. Толкова ли сме богати, че да произвеждаме докторите на Англия, Германия и Франция? Когато държавата ти е платила обучението, трябва да подпишеш договор, че след като завършиш, пет години ще работиш за нея. Ако намериш работа в чужбина или в частния сектор, връщаш парите, които държавата е дала за тебе, за да може тя да финансира друг. Крайно време е държавата да оптимизира ресурса, който отделя за висше образование, да реши какви кадри иска и да ги поръча на добрите си, доказани университети.

Бизнесът непрекъснато се оплаква, че кадрите, които обучават университетите, не го устройват. Нека му се даде законова възможност да си поръчва кадри. И когато дадени фирми са платили на УНСС, за да им произведат кадри, тогава те ще имат основание да кажат: „Не е това, за което сме платили“. Но да недоволстват за нещо, за което не са дали и стотинка, не е сериозно. Когато и държавата, и бизнесът си поръчат кадри, те трябва да си плащат. Извън това всеки, който иска да учи, да плаща от джоба си. Това е елементарна схема, но тя би довела до качествена промяна на ефективността на средствата за висше образование и наука.

Да вземем за пример науката. Видяхте какви чудесии бяха във фонд „Научни изследвания“. Някой да попита какви са проектите в него? Имат ли някакъв смисъл за развитието и функционирането на държавата? Според мен парите, които държавата отделя за наука, трябва да решават проблемите на държавата. Ако някой иска сам да прави наука, да си осигури финансиране и да я прави.
– Бизнесът не започна ли да плаща за кадри и изследвания, поне във вашия университет мисля, че това е практика?
– Говоря за системата като цяло в качеството си на заместник-председател на Съвета на ректорите. Що се отнася до УНСС, ние въведохме много ясни правила в нашия програмен съвет, когато разпределяме парите за наука. Даваме 10 000 лева, ако ти направиш съвместен проект с бизнеса или държавна институция и те ти дадат още 10 000. А не да правим „наука“, като се рецензираме едни други и се тупаме по гърба колко сме велики.
– Имате амбиция и да строите нещо ново.
– Ние сме най-големият университет, в който се учи от 7,15 ч сутринта в понеделник до 22,15 ч вечерта в неделя. Затова искаме да изградим още един учебен корпус, който да разшири с една пета капацитета ни. Мечтата ми е до края на втория мандат корпусът да е готов и учебните занятия да започват не в 7,15, а в 8,30 или 9 часа.