„Вестник на УНСС“, декември 2015 г.
УНСС за мен е кауза и съдба
Проф. д.ик.н. Стати Статев
ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите
– Проф. Статев, за какво не ви достигна времето през мандат?
– В двата мандата на ректора проф. Борислав Борисов бях първи заместник-ректор. Затова когато ме избраха за ректор през 2011 г., съвсем естествено беше спазен принципът на приемствеността. През първия мандат заедно с моите заместници не отстъпихме от постигнатото, направихме всичко възможно то да бъде развито и обогатено. Опитът ми и като първи заместник-ректор, и като ректор ме убеди, че във висшето образование, което е традиционна и консервативна система, дори 12 години са малко за стратегически промени.
В отчета на ректорското ръководство подчертах, че това беше мандат на приемствеността, на стабилността и на открития диалог в динамична социално-икономическа среда и в условията на намалена държавна субсидия и демографска криза. Въпреки предизвикателствата и изпитанията, не позволихме те да се отразят на качеството на учебната и научноизследователската дейност, на финансовата стабилност, на оптималното функциониране и управление на УНСС. Благодарен съм на делегатите на Общото събрание, че оцениха по достойнство нашите усилия през последните четири години и дадоха висока оценка за дейността на ректорското ръководство.
През изминалия мандат нашият университет получи най-високи акредитационни оценки – институционална и за основните професионални направления. Постигнахме оптимални параметри на броя и структурата на студентите в ОКС „бакалавър“, ОКС „магистър“ и ОНС „доктор“. УНСС вече е най-големият университет в България със своите близо 22 хиляди студенти, от които към 17 хиляди държавна поръчка и около 5000 платено обучение (предимно магистри) и близо 400 докторанти. През втория мандат ще продължим да оптимизираме структурата на формите на обучение. Сега в дистанционно обучение се обучават около 17 на сто от студентите, но практиката сочи, че броят им трябва да нараства. Все повече са бакалаврите, редовно обучение, които искат да се прехвърлят в дистанционно, а не обратното, както очаквахме. Затова вероятно ще продължим с постепенно нарастване на броя на дистанционните бакалаври до 20 – 25%. Имаме идея да разработим и дистанционни докторски програми за привличане на чуждестранни докторанти. Планираме да засилим стимулите, както материални, така и морални за научноизследователска работа. Имаме една от най-добрите системи за кадрово израстване, но мисля, че трябва още да я подобрим – за да може всеки да намира по-добре пътя си в академичното израстване. Сега критериите са високи, но не са достатъчно гъвкави.
В областта на материалната база не достигна време да построим още един учебен корпус, нова сграда на Института за следдипломно обучение, да довършим санирането и обновяването на студентските общежития, да довършим дейностите по енергийна ефективност на цялата материална база. Съдбата ни определи да възстановяваме пропаднал корпус и с общи усилия успяхме. Въпреки че УНСС е университетът с най-много студенти, той разполага с 5000 легла при необходими 7500. В същото време има свободни легла в общежитията на други университети. Необходимо е преразпределение на общежитията съобразно новите реалности (предишното разпределение е направено преди двайсетина години).
– Кои очаквания на студентите не бяха задоволени?
– Този въпрос е редно да зададете на колегите студенти. Но искам специално да отбележа, че връзката между академичното ръководство и студентите е перманентна, диалогът – открит. Председателят на Студентския съвет на УНСС е редовен член на Ректорския съвет. Имаме активно и работещо студентско представителство във всички управленски органи на всички нива – университет, факултет, катедра. Няма случай аз, моите заместници или ректорското ръководство като цяло да откажем да вземем отношение по един или друг въпрос или да решим проблем, поставен от студенти.
– С оглед демографската криза и емиграцията – пред какви предизвикателства е изправен УНСС?
– В сложната демографска ситуация в страната УНСС през последните десетина години е единственото българско висше училище, което запълва бройките от приема на студенти по държавна поръчка и планираните места за платено обучение. Надявам се, че чрез активните политики за прием на студенти и докторанти и най-вече с качественото обучение, което предлагаме, да успеем и занапред да се движим в мащаба и структурата, за които вече говорих.
– Проблемът за връзката между образованието и бизнеса става все по-съществен. Какво реално предлага УНСС на предприемачите?
– В основните професионални направления „Икономика” и „Администрация и управление” реализирахме два мащабни проекта, заедно с представители на бизнеса и държавата, в резултат на които актуализирахме учебните планове на специалностите и учебните програми на изучаваните дисциплини. Имаме активни договорни отношения с основните работодателски организации в страната. Осъществихме мащабна програма за студентски практики, през които преминаха миналата година повече от 4500 студенти. В непрекъснат контакт сме с големите бизнес структури от реалния и от банковия сектор. Самият бизнес по време на акредитационните процедури дава много висока оценка на нашите възпитаници и на университета.
УНСС няма проблем във връзките с бизнеса при сегашната законова рамка. Но въпросът има и друго измерение. На бизнеса трябва да се даде законова възможност да си поръчва кадри. И когато дадени фирми са платили на университетите, за да им произведат кадри, тогава връзката с бизнеса ще е перманентна и работеща, защото отговорността и интересът ще са общи. Нещо повече – тя ще легитимира добрите фирми и добрите университети. От друга страна, очакваме в предстоящите промени в Закона за висше образование да се даде възможност на университетите да осъществяват стопанска дейност – да могат да продават не само образователни услуги, но и резултатите от изследователската си дейност – научните си продукти.
– Към настоящия момент не кандидат-студентите търсят университета, а обратно. Тази „масовизация” на висшето образование как се отразява на неговото качество?
– Споменах за активните кампании, които УНСС води за набиране на студенти и докторанти. Целта е да приемаме наистина мотивирани млади хора да учат в нашия университет, а не да обираме каквото е останало. Доказателство за реализирането на тази цел е, че всяка година още на първо класиране броят на записаните и потвърдилите желанието си да учат при нас е повече от планирания прием. С тази цел основахме Асоциация на икономическите училища в страната, в която освен УНСС има вече около 50 професионални средни училища и такива с профилирано обучение в областта на икономиката, администрацията и управлението. По основните професионални направления и поднаправления организираме национални конкурси и състезания, първенците от които получават право да продължат образованието си в УНСС. Планираме да създадем мрежа от базови средни училища към УНСС. Вече са водени разговори с Националната търговско-банкова гимназия.
Що се отнася до масовизацията на висшето образование, това е европейска директива – да се увеличава делът на хората с висше образование, което може да става само с увеличаване на броя на студентите. Тук има един стратегически за държавата въпрос: дали, увлечени в масовизирането на висшето образование, няма да изпуснем възпроизвеждането на елита на нацията? УНСС е доказаният генератор на създаването на елита на България както в държавното управление, така и в бизнеса. Затова задачата за производство на лидери, на управленски и бизнес елит е особено важна за нас и ние непрекъснато търсим модерни форми за нейното решаване.
– Как УНСС работи в посока на по-бързо интегриране на студентите в бизнес средата? Сътрудничи ли си университетът с големите компании?
– Вече говорих за връзките на УНСС с бизнес структурите в страната и големия бизнес. Чрез Междууниверситетския център за развитие на кариерата компаниите предлагат свободни работни места, организират платени стажове, като по този начин подбират достойните кандидати и им предлагат да останат на постоянна работа. Традиция е ежегодното провеждане на Дни на кариерата в УНСС, в които през 2015 г. участваха 72 големи държавни и частни фирми. Вече единадесета година се провежда тридневен Младежки икономически форум, организиран от студентската общност, на който се канят министри, висши представители на бизнеса, организират се бизнес игри и дискусии.
– Как виждате УНСС след четири години?
– През 2019 г., в навечерието на вековния си юбилей, УНСС ще бъде още по-успешен и утвърден като най-голямото и най-престижното висше училище в България, най-големият и най-добър бизнес университет в Югоизточна Европа, още по-авторитетен и интегриран в европейското образователно и изследователско пространство. А настоящата 2016-а е юбилейна година за мен, защото се навършват четиридесет години, откакто прекрачих прага на любимата Аlma Мater, на която оставам верен завинаги, независимо кога и къде съм бил и какви длъжности съм заемал. От 1976 г., когато ме приеха за студент, УНСС за мен е кауза и съдба. И винаги ще бъде така.