БНР, „Нещо повече“, 23 февруари 2016 г.
Бъдещето на българското висше образование
Проф. Стати Статев, ректор на УНСС
Водещ: Ще разговаряме в следващите минути за бъдещето на българското висше образование. Не че приключихме с драмата около средното, но тъй като системата на образованието в голяма степен е изградена от зависимости, време е да започнем да мислим какво ще правим със сегашните студенти, когато се окажат бъдещи безработни висшисти. Не на ненужните кадри без реализация. Това обеща да каже новият екип на Министерството на образованието и науката на ректорите на висшите училища и предлага серия от мерки, които да поощряват развитието на онези специалности, които се търсят на пазара на труда и от бизнеса, и да намали средствата за специалности, в които вече има пресищане на кадри. Може би и защото това е близо до логиката за развитието на висшето образование, без разбира се да се превръща непременно в политическа директива, в УНСС отдавна разсъждават и работят за тясната връзка с нуждите на бизнеса. Затова и днес отново можем да съобщим, че университетът и Българската стопанска камара (БСК) имат подписан меморандум за сътрудничество и за продължаване на ползотворните контакти между двете организации по подготовката на специалисти, от които има нужда. За това ще говорим с проф. Стати Статев, ректор на УНСС, здравейте.
Проф. Стати Статев: Здравейте.
Водещ: Струва ми се, че поне от 3 години, а може и повече, ние с вас говорим за това, че вие търсите мнението на бизнеса и бизнесът ви търси, за да ви каже от какво имате нужда, когато се правят плановете за специалностите, учебните програми и се разчита броят на студентите, които приемате и подготвяте.
Проф. Стати Статев: Да, така е. Днес направихме един естествен завършек на нашите контакти с работодателските организации, като най-силните и интензивните от тях винаги са били с най-традиционната – БСК. Всички дейности, които през годините извършвахме заедно, доведоха до събирането им в един комплексен меморандум за сътрудничество, който поставя на нормативна основа нашите взаимоотношения, и планирахме през следващата година какви ще бъдат конкретните мероприятия по този меморандум.
Що се отнася до това, което вие споменахте – връзката с бизнеса, аз винаги съм твърдял, че няма как тя да бъде постигната с критика и с мантри, с пререкания и недоволство от двете страни, трябва просто да се работи. Преди няколко месеца в УНСС приключихме два успешни проекта за преработване на учебните планове на всички специалности от направленията „Икономика“ и „Администрация и управление“ в непрекъсната комуникация с бизнеса в продължение на две години. Резултатите са изключително добри, защото не остана учебен план и учебна програма, която да не бъде променена съобразно изискванията на бизнеса.
Водещ: Това с учебните програми е много хубаво, проф. Статев, но е важно да ни кажете бизнесът взима ли вашите студенти за студентски стажове, защото всичко научено на банката все пак трябва да бъде пречупено и през проблемите на практиката?
Проф. Стати Статев: Разбира се. В УНСС работи първият в България, с вече 25-годишен стаж, Междууниверситетски център за развитие на кариерата, който е връзката с бизнеса от гледна точка на провеждане на стажовете и практиките. Повече от десетилетие големите фирми в България, както от реалната икономика, така и финансовия сектор, търговските банки имат изработена процедура – всяка година идват и предлагат студентски стажове и практики на бакалаврите в четвърти курс, за които тези практики и стажове са планирани в учебния план и приключват с оценка, тоест са безплатни. След това канят тези, които са харесали, на платен стаж, когато те учат в магистърска степен, и тези, които одобрят, назначават на работа. От тази гледна точка сме много доволни от тази комуникация. Структурирали сме всичко това в едно направление, където са всички студентски стажове и практики, включително финансираните от ресорното ни Министерство на образованието и науката. По негова програма и финансиране над 4500 студенти през миналата година бяха на стаж. Имаме уверението на новия министерски екип, че тази стажантска програма ще бъде продължена.
Водещ: Какъв е процентът на завършилите УНСС, които си намират работа по специалността, за да можем да преценим доколко е ефективна вашата работа – подготовката на кадри, които се харчат на пазара на труда дава висока оценка за един университет и подготовката на хора, които се вливат в армията на безработните говори за друго?
Проф. Стати Статев: Документирано е в Златната книга на университета от социалния министър, че се гордее да бъде в университет, чиито кадри 97% се реализират по специалността (по данни на НОИ). Непрекъснато следим този процес и затова сега, когато се водят новите политики в областта на висшето образование, трябва да се има предвид, че когато говорим за реализацията на кадри в областта на икономиката, администрацията, управлението, зависи тези кадри каква диплома имат, кой университет е издал дипломата.
Водещ: Да, това ми напомня, че май сте и първенци сред излъчването на преподавали, които са били министри и премиери в българските правителства на прехода. Не знам гордеете ли се с този факт, но…
Проф. Стати Статев: Само след промените 6 премиери, 6 външни министри и 13 финансови министри са наши преподаватели или наши възпитаници. Има и много заместник-министри, ръководители на агенции и пр. Ние считаме това за естествено, защото това е идеята на нашите основатели, които през 1920 г. създават предшественика на УНСС – Свободния университет за политически и стопански науки – да се обучават кадри за държавното управление, за финансите, за бизнеса.
Водещ: И после разбира се идва с позитивите и негативите, които е натрупал, бидейки в управлението на държавата. Но виждам сега списъка с най-търсените специалности, онези, които ще бъдат наречени „защитени“, в новия Закон за висшето образование, и които ще получават може би най-високите държавни субсидии, защото те са дефицитни и кадрите се търсят. Това са инженерите, технически специалисти, учители, педагози, аграрни специалисти, специалисти в природните науки и най-вече в компютърните науки. Подготвяте ли вие такива специалисти и какво ще правите с онези, които вече трудно се реализират на пазара, защото има твърде много хора с подобно образование и няма да ви носят съответните приходи, защото държавата ще плаща малко за тях или направо ще ви принуждава да ги закривате?
Проф. Стати Статев: Тук разговорът може да стане много дълъг. Защото се оказа, че от 52 висши училища в България точно в половината – 26, има стопански факултети и управленски факултети. Спекулираше се с интереса към тези направления и университети и висши училища, на които не им е това профилът, създадоха такива факултети, за да може да получават държавна субсидия. Така че зависи кой университет си завършил.
Много груба грешка ще допуснем в управлението на висшето образование, ако сега решим, че на пазара на труда липсват специалисти от четирите изредени от вас направления, които и тази сутрин бяха споменати на пресконференцията в нашето министерство от вицепремиера и наш министър госпожа Кунева и зам.-министъра Денков. Добре, сега ще защитим тях и ще плащаме пари само за тях. Ако това стане, ще се получи принципът на махалото – след 10 години можем да се окажем в обратната ситуация – пренаситени от такива специалисти. Но ще липсват специалисти по икономика, администрация и управление. Затова трябва много внимателно да се действа при производството на такива кадри.
Водещ: Не виждате ли логика обаче, проф. Статев, в това, че висшите училища все пак трябва да бъдат по-тясноспециализирани, защото да, вие сте Алма Матер за икономическите специалности, но защо вие е дисциплина „Право“ и „Журналистика“ например, това пък е запазената марка на Софийския университет? И при вас има едно разтегляне на специалностите може би точно, защото до скоро, а сигурно и още парите следват студента, държавната субсидия следва студента.
Проф. Стати Статев: Не за това сме го направили. Сигурен съм, че ако бяхме разкрили Медицински факултет и Технически факултет, нашите медици и инженери нямаше да бъдат конкурентни на пазара на труда. Но що се отнася до правото, смея да твърдя, че то набра достатъчно опит в тези 25 години, когато се дипломираха 20 випуска. По общо признание днес нашият Юридически факултет е изключително авторитетен.
Две думи за специалността „Журналистика“. УНСС обучава не изобщо журналисти, а журналисти за социалната сфера, за икономиката, администрацията и управлението. Ако искате да готвите военен журналист, няма как да е журналист изобщо, защото трябва да познава военното изкуство. Ако искате да готвите икономически журналист, той трябва да е специалист по икономика и финанси.
В „Журналистика“ имаме две специалности. Едната произвежда журналисти и там реализацията е 100%. Те са специалисти в икономиката и управлението. Другата беше създадена преди 5 години по искане на самата медийна сфера. Казаха: трябват ни специалисти, икономисти и управленци за нашата сфера. И ние направихме специалност „Медия икономика“, подготвяща икономисти и управленци за медийната сфера, която е силно развиваща се и непрекъснато разширяваща своя периметър.
Водещ: Така, както ние с вас обсъждаме тези въпроси и вие успяхте да ме убедите за „Журналистиката“, макар че аз съм възпитаник на СУ и съм много ревнива към марката на моето висше училище, ми се струва, че трябва да продължите разговора с новия екип на МОН. Ще има ли Съветът на ректорите скоро среща с министър Кунева или това ви предстои?
Проф. Стати Статев: Аз съм изключително обнадежден, че министър Кунева тази сутрин обяви, че на 29-и, идния понеделник, ще покани на среща всички ректори. Но това, което е най-силното в нейните думи, и което изключително ме кара да вярвам, че ще имаме перманентен диалог, е, че тя дава силен и ясен сигнал, че всички въпроси, на които трябва да се намери решение, ще се обсъждат толкова, колкото е необходимо.
Водещ: Да, лошият опит от бързането в сферата на средното образование не бива в никакъв случай да бъде повтарян, най-малко на ваша територия. Благодаря ви.